КÐКВО ОЗÐÐЧÐВРПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОÐ) ? на ПОМÐШКИ ЕЗИК
До неотдавна траките бÑха Ñчитани за войнолюбиви варвари Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñтвено на бойното поле. Малко по малко обаче, Ñ Ð¿Ð¾Ñвата на укривани в миналото данни, а и Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñта на редица забележителни тракийÑки паметници, започна да Ñтава ÑÑно, че дедите ни Ñа били народ Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ виÑока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно краÑноречиво доказателÑтво за това.
Това мÑÑто е обитавано от предците ни още от незапомнени времена. Било е Ñвещено за Ñ‚ÑÑ… и за това Ñред Ñкалите биват издигнати различни храмове. ÐÑкои Ñа градени преди хилÑди години, други в Средновековието. ÐтмоÑферата край Перперек е оÑобена, хората поÑетили тракийÑкото Ñветилище изпитват уÑещането, че Ñе връщат векове назад във времето когато глаÑÑŠÑ‚ на Орфей е отеквал по планинÑките ридове...
Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е дадено едва в ново време? От Стефан ВизантийÑки знаем, че едно от древните имена на нашата Ð·ÐµÐ¼Ñ Ðµ Перке. Ð’ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð³ на дедите ни е ноÑел епитета Перк(оÑ). Има тракийÑко Ñелище Перинт край Мраморно Море и друго Перкота, разположено недалеч от ТроÑ.
Очевидно е, че името Перперек е Ñвързано Ñ ÐŸÐµÑ€ÐºÐµ – Ñтарото название на ТракиÑ. Перке от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана показва връзка Ñ Ñ…ÐµÑ‚Ñките думи перуна-Ñкала и парку-виÑок (като Ñкала), а Ñъщо и Ñ Ð¸Ð½Ð´Ð¾-арийÑките пару-планина, парвата – ÑкалиÑÑ‚, груб, планина. Дали обаче Перке и Перперек притежават значение Ñкали, ÑкалиÑто мÑÑто?
Перперек пределено Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° определението ÑкалиÑÑ‚. Светилището е буквално издÑлано в камъните, поÑтройките Ñъщо Ñа каменни. Ð’ Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñа Ñпоменати и много планини: ХемуÑ, Родопи, Пангей, Гигамер, Мерит, Орбел, Кагайон...
ТрÑбва да Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ и, че един от епитетите на ТракийÑÐºÐ¸Ñ ÐšÐ¾Ð½Ð½Ð¸Ðº е ПеркоÑ. Ðеговото име Ñе Ñвързва от различни изÑледователи Ñ Ð³ÑŠÑ€Ð¼Ð°, дъбовото дърво и Ñ‚.н. Перк(оÑ) означава – този, който перка, удрÑ, ломи...Ñ‚.е. гръмовержецът.
Ð’ този Ñлучай Ñъщо Ñе наблюдава връзка Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ езици на хети и индо-арийци. Паркуну, парÑиÑ, парахта означават пера, троша, преÑледвам (удрÑм) на хетÑки. ПрагатаÑ, прашанти, партиви Ñа ÑанÑкритÑки думи за удрÑм, убивам, праÑкам, прах ( нещо раздробено, удрÑно).
ПредÑтавените тук данни позволÑват заключението, че Перперек означава камъкът на Перк(оÑ) – Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹Ñки бог. Ðеговото име прилича на древните думи за Ñкала, но както бе вече поÑочено значението на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ¾Ð½Ð¸Ð¼ е малко по-различно.Скала означава нещо Ñ Ð¾Ñтри ръбове (Ñкалм е тракийÑка дума за меч). Древната дума пер (Ñкала, отломък) идва от пера, перкам, ломÑ. Понеже името на тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ¼Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¶ÐµÑ† Ñъщо е изведено от пера, перкам, ломÑ, то в Пер-перек наблюдаваме едно повтарÑне на чаÑтицата пер – пера, перкам биÑ.
ТрÑбва да Ñе Ñпомене, че името на Перперек е Ñвързано и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° на Пирин планина, наричана още Перин. Връзка показват разбира Ñе и Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ ÐŸÐµÑ€Ð¸Ð½Ñ‚, а Ñъщо и близката до Ð¢Ñ€Ð¾Ñ ÐŸÐµÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð°. Явно траките Ñа хранели голÑма почит към ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±Ð¾Ð³ на гръмотевицата, за да нарекат толкова много меÑта Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ име.
ТракийÑÐºÐ¸Ñ ÐŸÐµÑ€Ðº(оÑ) изпълнÑва Ñъщата Ñ„ÑƒÐ½Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÑ‚Ð¾ и Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ ÐŸÐµÑ€ÑƒÐ½, ÑтарогерманÑÐºÐ¸Ñ Ð¢Ð¾Ñ€, галÑÐºÐ¸Ñ Ð¢Ð°Ñ€Ð°Ð½, индо-арийÑÐºÐ¸Ñ ÐŸÐ°Ñ€Ð¶Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ разбира Ñе хетÑÐºÐ¸Ñ Ð¢Ð°Ñ€Ñ…ÑƒÐ½. Учените ÑмÑтат, че Ñе каÑае за общо индо-европейÑко божеÑтво, но ÑъщеÑтвуват данни, които ÑвидетелÑтват по-Ñкоро за това, че култ към едно балканÑко божеÑтво е пренеÑен на различни меÑта от тракийÑки преÑелници.
Ð’ кавказките езици (абхазки, картвелийÑки и др.), които Ñа ÑъвÑем различни от индо-европейÑките има думи като пире, пири, парану ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ Ð¼ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ (С.Ðиколаев, Б.Страхов). Явно Ñе каÑае за заемки от индо-европейÑки език. ТракийÑкото приÑÑŠÑтвие в Кавказ е доказуемо както от Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ топоними и хидроними, така и от материалната култура. Ðашите учени Ñи мълчат, но Ð . Ходинот Ñпомена отдавна за тракийÑката керамика от Триалети (ГрузиÑ).
ТракийÑкото приÑÑŠÑтвие (на мизи и дардани) Ñред хетите е документирано още през 14-ти век преди ХриÑта. ТракийÑкото завоевание на Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ðµ опиÑано от Ðриан, Ðоний, Плиний, Еврипид, Страбон...Това, че траки Ñа Ñе заÑелили в Ð“Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñе вижда от меÑтните култове към СбелÑурд (БелÑурд), Белен, БерекинтиÑ, а и ДиониÑ. От Хиполит пък знаем, че келтÑката Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ðµ повлиÑна от учението на тракиеца ЗалмокÑиÑ. Ð’ земите на германите има доÑта тракийÑки находки – ромфеи, котли, върхове на копиÑ...
ÐÑкой може да нарече вÑички тези неща ÑлучайноÑÑ‚, за мен обаче те Ñа Ñрко доказателÑтво за огромното влиÑние на нашите деди върху народите на Европа и ÐÐ·Ð¸Ñ Ð² древноÑтта. Перперек не е Ñамо ехо на името на тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ¼Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¶ÐµÑ†, но Ñъщо и ÑвидетелÑтво за качеÑтвата на народа ни. КачеÑтва, които ние вÑе още ноÑим в кръвта Ñи, те могат да Ñе пробудÑÑ‚, ако човек пречиÑти Ñебе Ñи и започне да живее не като Ñлаб проÑÑк, а като Ñветълблагородник. Дедите ни бÑха уважавани за духовната Ñи и физичеÑка Ñила, как ще бъдем запомнени ние завиÑи Ñамо от наÑ.
Завършвам Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ на Славейков: “Един народ раÑте Ñам Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ°Ð»Ð¸Ñ‚Ðµ, ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð´Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ, които взема на Ñвоите плещи и Ñ Ñ‚ÑÑ… той Ñе въздига до подвизи, за които преди Ñе е Ñчитал некадърен да Ñтори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина Ð¶Ð¸Ð²Ñ Ð² мрак, и ражда Ñе, и гина Ñо Ñкотовете Ñкот. Кое го възроди, кое заÑпала мощ в юначните гърди Ñъбуди? Ð’ подвизи кое го днеÑка води? Ричагът вÑемогъщ на мъртвите народи – ÑÐ²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ°Ð»!â€
You are not allowed to view links.
Register or
Login