Легенда ли е Орфей?
БезÑмъртно е Ñамо онова, което Ñтане легенда. Какво Ñа Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Ромео и Жулиета пред любовта на Орфей и Евридика. Изминали Ñа хилÑдолетиÑ, а това име-легенда топли Ñърцата ни, гали Ñ Ð¼ÑƒÐ·Ð¸ÐºÐ° душата ни, тръпнем пред неговото обаÑние.
Легендата лети през вековете, но през XIII век пр. н.е. тази легенда е била жива реалноÑÑ‚.
Орфей е бил човек от плът и кръв, гениален поет, музикант и лекар, Върховен жрец на траките, човек недоÑтижим. Той е живÑл в Родопа планина (днешна БългариÑ) и затова чеÑто Родопа планина Ñе нарича Орфеевата планина.
Какви ли чувÑтва е изпитвал Херодот (V в. пр.н.е.), когато е изпиÑвал : „ТракийÑкиÑÑ‚ народ - Ñлед индийÑÐºÐ¸Ñ - е най-голÑм от вÑички!
ДеветдеÑет различни племена на траките Ñа били пръÑнати по земите от Дунав до Среди¬земно море, което тогава Ñе е наричало ТракийÑко море. Ðай-виÑши доÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² духовната култура поÑтигат беÑите, едно племе от Ñатрите, които Ñа били прорицатели и жреци. Рнай-виÑокиÑÑ‚ връх Ñред поÑветените е Орфей. Както е в Ñтиховете:
Родопа, имаш много върхове, но два доÑтигат небеÑата чак: вълшебникът на пеÑните Орфей
и жадниÑÑ‚ за Ñвобода Спартак.
Между МикенÑката Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Омировата епоха има едно Ñвързващо културно звено, изградено от Орфей и ДиониÑ, а като цÑло от митологиÑта на траките. Шлиман повÑрва на Омир и чрез негови Ñтихове откри ТроÑ.
От разкритиÑта на Шлиман и от развалините на Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ Микена името на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе прероди в научна ÑензациÑ. ДиониÑовиÑÑ‚ театър на Ðкропола (ÑъщеÑтвуващ и Ð´Ð½ÐµÑ - Ðтина, ГърциÑ) е жив Ñвидетел на онова древно жизне-любие на траките, които Ñлизат от върховете на Родопа планина, за да Ñе поÑви могъщиÑÑ‚ клон на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¾Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ñ‚ÐµÐ°Ñ‚ÑŠÑ€. Сам Орфей Ñлиза от Родопа планина, Ñъздава и оÑвещава Ñветилището в Делфи, играе Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° арбитър между воюващите гръцки градове-държави и Ñъздава уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе поÑви единна ГърциÑ. Затова Орфей е любим и на гърците.
Времето на Орфей вече е датирано - XIII век пр.н.е. - едно поколение преди ТроÑнÑката война. Орфей живее 5 века преди Омир. ДоомировиÑÑ‚ период в Ñъздаването на древната Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ - това е приноÑÑŠÑ‚ на траките в Ñветовната цивилизациÑ, който в древноÑтта Ñе е наричал ОрфичеÑки период в Ñветовната Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ (XIII-VIII век пр.н.е.).
Еврипид Ñе възхищава и предрича, че Ñлавата на Орфей и Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñлезе от Родопите, за да Ñтанат велики за Елада.
Ð’ родопÑкото Ñветилище на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ роден, отгледан и израÑъл вълшебниÑÑ‚ певец Орфей. Ðо къде точно е това Ñветилище? - То вÑе още Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи и Ñпорът е дълъг. Ðо вÑички извори ни наÑочват към Средните Родопи (Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¡Ð¼Ð¾Ð»ÑнÑки край). Ð’ древно време в Родопите имало четири големи и главни Ñветилища: на ДиониÑ, на КроноÑ, на УраноÑ, на Юпитер. Около Ñ‚ÑÑ… имало още деÑетки други, по-малки Ñветилища. СмолÑнÑкиÑÑ‚ край може да Ñе нарече ОрфеевиÑÑ‚ пръÑтен от големите Ñветилища, където е живÑл и творил Орфей.
Бащата на иÑториÑта Херодот доуточнÑва: „БеÑите Ñа наÑелÑвали южните Ñтрани на Родопите и Ñлужели като жреци на друго тракийÑко племе, наречено Ñатри, което пък наÑелÑвало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ ÐšÑеркÑ, който е заробил вÑички други племена. Те (Ñатрите) Ñа наÑелÑвали най-виÑоките планинÑки меÑта и Ñа имали храм-Ñветилище на най-виÑоката родопÑка меÑтноÑÑ‚, наречена ÐиÑа, в чеÑÑ‚ на ДиониÑиÑ, бог на веÑелбата."
Ðай-виÑоките върхове на Родопите Ñа Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м). Те Ñа един до друг, а в пазвите им е древното Ñело Гела. Родопчани казват, че Карлък и Перелик Ñа най-Ñъвършеното творение на ГоÑпода - това Ñа Ñтожерите на планината. Името Карлък Ñе разширÑва в народната памет до планинÑки маÑив между СмолÑн, Широка лъка и Мугла. Ðе Ñлучайно проф. Богдан Филов официално преименува връх Карлък на връх Орфей (1942-1943 г.).
Това е земÑта Меропа - по-Ñтарото име на СмолÑнÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. РМеропа означава „голÑм, прочут, Ñлавен край". Карлък означава „Ñкъп и мил" - Ñърцето на планината. Перелик е Ñин на Ñлънцето. И в цÑлото море от родопÑки пеÑни единÑтвено връх Карлък е възпÑÑ‚ Ñ ÐºÐ¾Ð½ÐºÑ€ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи име - в пеÑента „БÑла Ñъм, бÑла, юначе". Това е нравÑтвениÑÑ‚ химн на планината.
Овидий възпÑва Орфей и го нарича Орфей Родопеец и героÑÑ‚ родопÑки. По повод Ñмъртта на Орфей Вергилий пише: „... и заридаха родопÑки вършини." Много други поети наричат Орфей „родопÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÐ²ÐµÑ† и родопÑÐºÐ¸Ñ Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¹".
От Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð¤Ð¸Ð»Ð¸Ð¿Ð¾Ð¿Ð¾Ð» (Пловдив) по билото на планината Чернатица, където още личат древните калдъръми, е преминавал най-древниÑÑ‚ път на траките - към Ñветилищата, а Ñлед това надолу към БÑлото море. Документирано е идването на двама велики мъже в родопÑкото Ñветилище на ДиониÑ, където Ñа Ñ‚ÑŠÑ€Ñели прорицаниÑ. Това Ñа ÐлекÑандър МакедонÑки и по-къÑно Октавий - бащата на Октавиан ÐвгуÑÑ‚.
Да цитираме Ðриан за похода на ÐлекÑандър МакедонÑки през Родопите: „ÐлекÑандър потеглил от ÐÐ¼Ñ„Ð¸Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ навлÑзъл в онази чаÑÑ‚ от ТракиÑ, коÑто е заÑелена Ñ Ñ‚.нар. незавиÑими траки. От лÑвата му Ñтрана оÑтанали гр. Филипи и планината Орбел. Разказват, че на деÑÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, Ñлед като преминал река ÐеÑÑ‚ (МеÑта), той доÑтигнал планината Ð¥ÐµÐ¼ÑƒÑ (Стара Планина)".
Светоний пише, че „ÐлекÑандър МакедонÑки Ñе изкачил на най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ… в Родопите и там в Ñветилището намерил жрица, прилична на ДелфийÑката ПитиÑ. Тази прорицателка предÑказала бъдните походи на ÐлекÑандър Велики към ИндиÑ." ÐлекÑандър Ма-кедонÑки е бил в Родопите през 335 г. пр.н.е.
Октавий, бащата на Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñ€Ð¸Ð¼Ñки император Октавиан ÐвгуÑÑ‚, поÑетил Родопите през 60-59 г. пр.н.е. Той Ñъщо бил в Ñветилището на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Родопите и Ñе допитал до оракула (жена) за Ñъдбата на Ñина Ñи. (По време на прорицанието Ñинът бил тригодишен). РодопÑката прорицателка предрекла, че това дете ще Ñтане римÑки император. По-къÑно това прорицание Ñе Ñбъднало.
От времето на Орфей до времето на Окта-вий били изминали близо 1300 години. Това подÑказва, че повече от хилÑдолетие Ñветилището на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ (ОрфеевиÑÑ‚ роден край) е било дейÑтващо и е имало Ñветовна Ñлава. Щом императори го предпочитали за прорицание.
Село Гела е едно от най-Ñтарите родопÑки Ñелища - Ñ 33-вековна иÑториÑ. Тук бÑха открити гробове Ñ Ñ…Ð¾ÐºÐµÑ€Ð½Ð¸ погребениÑ, Ñкални риÑунки, коÑти, изтлели като паÑжина, оброчни плочи, неразчетена пиÑменоÑÑ‚. БÑха намерени Ñкални гробове Ñ Ð¶Ð»ÐµÐ±Ð¾Ð²Ðµ, гравирани плочки Ñ Ð´ÐµÐ»Ñ„Ð¸Ð½Ð¸, монети в уÑтата на мъртвите (Харонов обол) - за преминаване на река Ð¡Ñ‚Ð¸ÐºÑ ÐºÑŠÐ¼ Подземното царÑтво.
Ð’ СмолÑнÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ бе намерена Ñтатуетка на бог Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ (Ñ. Триград), Ñкални риÑунки Ñ ÐºÐ¾ÑмичеÑки поÑÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ вакханки (Девин), Ñкарабей от Египет (Ñ. Любча), Ð¼ÑƒÐ¼Ð¸Ñ Ð½Ð° жена (Ñ. Мугла), неразчетена пиÑменоÑÑ‚ - три плочи от землищата на Ñелата Върбово - Гела - Мугла.
Ðикак не е Ñлучайно, че в ДевинÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ е идвал английÑкиÑÑ‚ учен Хуитемор - ÑпециалиÑÑ‚ по египетÑка археологиÑ. Орфей Ñе е учил в Египет, в Храма на Карнак (ЛукÑор) и родопÑко-египетÑките връзки Ñа неизÑледвани. Ð’ СмолÑнÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ е идвал и руÑкиÑÑ‚ вицеконÑул в Одрин, г-н Лишин, както и английÑкиÑÑ‚ конÑул в Цариград. Те Ñа издирвали Ñтарини в СмолÑн, Девин и връх Виденица (ДоÑпатÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹).
Ðвторът издаде и Ñвоето изÑледване Орфей в Египет, 2002 и 2008 г. (бел.ÑÑŠÑÑ‚.) 2 Т. КонÑтантинов, Орфей - превод от гръцки. Вж. Ñп. „РодопÑки напредък", кн. 3, 1904.
С музикалната Ñи дарба Орфей е повлиÑл на Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Египет. Ðа гръцки език е изпиÑано: „И пръв той (Орфей) въвел много от нравÑтвените Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ гърците, а най-много Ñе удава нему и оÑноваването на египетÑките празници, които празници Ñа били празнувани в чеÑÑ‚ на богинÑта Деметра, още и празни¬ците на ДиониÑиÑ". ГолÑм е бил древниÑÑ‚ културен обмен между ÑредиземноморÑките държави.
Реките Сура и Рата (ДоÑпатÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹) и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð¾ÑÑÑ‚ най-Ñтаринните Ñи имена от времето на траките. ЕтимологиÑта им Ñе докоÑва до ÑанÑкритÑки език. Името КаÑтракли (над Тешел) Ñъдържа името на траките. Същото е и Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐµÐ²Ð³Ñ€Ð°Ð´ (до Ñело Любча), както и меÑтноÑтта ОрфенÑкото. Същото име е запазено и в името на оÑтров Самотраки, където Ñе провеждали прочутите миÑтерии на Орфей.
ХоÑе ЛаÑама Лима - един поет от Куба, пише в наше време: „Първата Ñреща на Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´ Ñ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñта, това е орфичеÑкиÑÑ‚ момент от иÑториÑта - раждането на човешкото въображение - онова вдъхновение, което затрептÑва между Ñ‚Ñлото и проÑтранÑтвото."
Векът на Орфей - XIII в. пр.н.е. - е Ñвързан Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на четирима тракийÑки царе. Това Ñа Ð¥Ð°Ñ€Ð¾Ð¿Ñ - цар на траките и дÑдо на Орфей, Ойагър - баща на Орфей, ÑамиÑÑ‚ Орфей - Върховен жрец и цар на траките, и Рез - цар на траките, загинал при Ñтените на Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ време на Ñън. Цар Рез е бил Ñъюзник на троÑнците и им Ñе е притекъл на помощ. Той е възпÑÑ‚ от Омир в ДеÑета пеÑен на Илиада.
ПетиÑÑ‚ тракийÑки цар по време на ТроÑнÑката война е бил ПолимеÑтор. Той преобръща хода на иÑториÑта, като Ñе отмÑта от Ñъюза Ñ Ñ‚Ñ€Ð¾Ñнците и Ñе ÑъюзÑва Ñ Ð°Ñ…ÐµÐ¹Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ. При него бил изпратен Ñ Ð´Ð°Ñ€Ð¾Ð²Ðµ най-малкиÑÑ‚ Ñин на Приам, Полидор. Той му донеÑъл златни Ñъкровища Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° за помощ при ТроÑ. Ðо По-лимеÑтор Ñе полакомил, убил Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñин на Приам и заграбил златните Ñъкровища. Така дошла гибелта на ТроÑ, коÑто довела и до гибелта на траките. По-къÑно пленената Ñъпруга на Приам - Хекуба - Ñи отмъÑтила на изменника, като лично убила децата на ПолимеÑтор и ÑÑŠÑ ÑобÑтвените Ñи пръÑти и нокти го оÑлепила.
Йоан Цец признава първичноÑтта на поезиÑта на Орфей, като пише: „Омир заемал Ñтихове и идеи от Орфей."
Орфей Ñе е родил в Ñветилището на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Родопите през XIII в. пр.н.е. - „едно поколение преди ТроÑнÑката война" (това е Ñтих от Ðполоний РодоÑки за Похода на аргонавтите, Ñред които е бил и Орфей като втори човек Ñлед цар Язон). Тогава родопÑките Ñветилища на ДиониÑ, КроноÑ, Юпитер и Уран Ñа били в разцвета Ñи.
Името на Орфей означава „магнитна Ñветлина". Ðека вникнем в първата чаÑÑ‚ на тази двуоÑновна дума: „Ор" - Орфей, Оренда, Оракул, Ореол, Орар... Ð’Ñе думи от Ñветилищните тайнÑтва. Към това подÑказва и Платон: „ПоезиÑта Ñа ÑмÑтали за магнит, божеÑтвена Ñила, магнезийÑка, хераклийÑка". ПоезиÑта и музиката Ñа магнитната Ñветлина на Орфей, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ той е обайвал вÑичко живо. Ð’ египетÑките йероглифи О е знак за духовна Ñветлина, а Ор в Египет Ñъщо е магнит. ПоезиÑта винаги Ñа ÑмÑтали за дар Божи, за аÑтрална и магнетична Ñила.
Едуар Шюре Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð²ÐµÐºÐ° на Орфей: „Това беше във времето на МойÑÐµÑ - пет века преди Омир и тринадеÑет века преди ХриÑта". Походът на аргонавтите потвърждава тази датировка - „едно поколение преди ТроÑнÑката война „ - думи на Ðполоний РодоÑки в неговата книга Ðргонавтика (III век пр.н.е.).
Платон, Избрани диалози (диалог "Йон"). С., 1982. Едуар Шюре, Велики поÑветени, II. С., 1991, Ñ. 78.
Може да обобщим: Орфей е роден и живÑл през XIII век пр.н.е. в Ñветилищната чаÑÑ‚ на Родопите. Той e бил аргонавт до Колхида Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Язон. Бащите Ñа били аргонавти, а Ñиновете Ñа воювали при ТроÑ. Лаерт - бащата на ОдиÑей - е бил заедно Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐ¹ до Колхида, а Ñинът му е воювал при ТроÑ. Отделни аргонавти - вече Ñтари - Ñъщо Ñа воювали при ТроÑ. Такъв е бил аргонавтът ÐеÑтор, може би най-ÑтариÑÑ‚ боец при ТроÑ. (ВъзпÑÑ‚ от Омир.) Подобен е ÑлучаÑÑ‚ Ñ Ð°Ñ€Ð³Ð¾Ð½Ð°Ð²Ñ‚Ð° Пелей - бащата на Ðхил, а Ðхил е главен герой пред Ñтените на ТроÑ. Така е и Ñ Ð°Ñ€Ð³Ð¾Ð½Ð°Ð²Ñ‚Ð° Тела-мон - бащата на Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ ÐÑкÑ, както и Ñ Ð°Ñ€Ð³Ð¾Ð½Ð°Ð²Ñ‚Ð° Ойлей - бащата на ÐœÐ°Ð»ÐºÐ¸Ñ ÐÑкÑ, както и Ñ Ð¢ÐµÐ´ÐµÐ¹ - бащата на Диомед - вÑе бащи-герои при Колхида и Ñинове-герои пред Ñтените на ТроÑ.
Ðе може да има Ñъмнение, че Орфей е живÑл „едно поколение преди ТроÑнÑката война", защото е бил аргонавт, втори човек на кораба Ðрго Ñлед цар Язон, певецът, който Ñпечелва Златното руно Ñ Ð¾Ð¼Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи пеÑни. Орфей е бил убит преди ТроÑнÑката война. И Ñамата ТроÑнÑка война е Ñпечелена Ñ Ñ…Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾ÑÑ‚ чрез Ð”ÑŠÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½, а не Ñ Ð´ÐµÑетгодишната Ñи открита храброÑÑ‚.
Jean Coman, Zalmoxis et Orphee, p. 177-184. Вж. ИзвеÑÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐрхеологичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñтитут, Ñ‚. XVI, 1950.
Жан Коман Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐ¹ като предвеÑтник на цивилизациÑта ÑÑŠÑ Ñвое мÑÑто в културата и иÑториÑта на Европа. ШвейцарÑкиÑÑ‚ клаÑичеÑки филолог Бьоме не Ñе ÑъмнÑва, че Орфей е иÑторичеÑка личноÑÑ‚: „Той практикува оÑобена заклинателна поезиÑ, много от чиито формули биват заети по-къÑно от Омир и Хезиод". РзаклинаниÑта винаги Ñа били практикувани заедно Ñ Ð¼ÑƒÐ·Ð¸ÐºÐ°.
Поетът Ономакрит от Ðтина е първиÑÑ‚ запиÑвач на поемите на Омир - Илиада и ОдиÑÐµÑ (по времето на ПизиÑтрат - VI век пр.н.е.). Когато запиÑва Омировите поеми, Ономакрит попада и на Ñледи от Орфеевото творчеÑтво и така ÑÑŠÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð°Ñ‚Ð° Оракули. За вÑеки запиÑан Ñтих от Омир ПизиÑтрат е заплащал на Ономакрит по един обол, а Ономакрит - безплатно - запиÑвал и Орфеевите творби. Могъл е лично да ги ÑъпоÑтави. Ономакрит давал преднина на Орфей, поради което бил наказан.
Павзаний (II век) дава най-виÑока оценка за Орфей, като го ÑравнÑва Ñ ÐžÐ¼Ð¸Ñ€. Той пише: „По краÑота химните на Орфей биха могли да Ñе поÑтавÑÑ‚ на второ мÑÑто Ñлед Омировите, а в изразÑването на почит към Бога те дори ги надминават". По времето на Павзаний вÑе още Ñа били оцелели две книги на Орфей - Свещени Ñлова (поема в 24 чаÑти) и Мрежа на душата.
Орфей е бил недоÑтижим не Ñамо като поет и певец, но и като гениален изобретател на музикални инÑтрументи. Да ги изброим. Той (Орфей) пръв Ñъздава „коÑтенурчеÑта" лира, ÑиÑтрон, набла, Ñамбика, магадиÑ, барбит, лира, ÑалпинкÑ, Ñиринга, кавал, флейта, китара, пектида, Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð¸Ð½ÐºÑ Ð¸ много други. Правел е флейти от тръÑтики, пеещи бърдучета и флейти от пищÑл на щъркел. Говори Ñ Ð½Ð¾Ð² поетичен език и има вълшебен Ð³Ð»Ð°Ñ - â€žÐ³Ð»Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ð»Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¶ÐµÐ½".
Орфей Ñлиза от Родопите, завладÑва духовно Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñва чрез Ñветилището в Делфи, Ñъздава прочутите миÑтерии на оÑтров Самотраки (бил е в Египет), учаÑтва в Похода на аргонавтите Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Язон, доÑтига до Колхида, оказва широкомащабно влиÑние на цÑла Европа.
„Познай Ñебе Ñи и ти ще познаеш Ð’Ñелената и Боговете!" - Това е гениална Ð¸Ð´ÐµÑ Ð½Ð° Орфей, коÑто води човека до Ñебепознание. РаÑÑ‚ и адът Ñа в човешкото Ñърце. РаÑÑ‚ е човешката любов, а адът е невъзможноÑтта да обичаш. „Мой бог е любовта!" - това е Ñдката на Орфеевото учение.
Орфей умира от наÑилÑтвена Ñмърт - разкъÑан е на чаÑти. ТÑлото му е погребано в Родопите, а главата и лирата Ñа захвърлени във водите на река Хебър (Марица), за да доÑтигнат до морето. Орфей дари хората Ñ Ð¿ÐµÑен, Ñ Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð° топлина. КраÑотата, поезиÑта и музиката Ñа големите му дарове. Ðа гръцки език е изпиÑано: „Тираните на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ð»Ð¸ книгите му (на Орфей). Изгонили учениците му. Гръцките владетели поÑледвали Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€ - заличавали паметта му. Унищожили поÑледните му Ñледи. След нÑколко века Ñе ÑъмнÑвали в ÑъщеÑтвуването му."
Орфей оÑтанал под забрана. Ðо тъкмо тогава Ñе раждат легендите. И през вÑичките векове не е умирала Орфеевата Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° без¬Ñмъртието на душата, за Ñилата на поезиÑта и музиката. Затова Платон пише: „Мнозина предлагат ръкопиÑи на Орфей".
„Родопа - това е родниÑÑ‚ край на Орфей!" - изрече проф. Любомир Далчев, когато поÑтавÑше паметника Ñи Орфей и Родопа в град СмолÑн (1969 година).