Author Topic: Насилственото покръстване на помаците (факти)  (Read 11258 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline драгиново

  • Member
  • **
  • Posts: 26
Писмо от йеромонах Павел до Пловдивския митрополит Максим за започнало
движение за изселване в Турция между новопокръстените
Пловдив, 28 октомври 1913
До Негово Високопреосвещенство Св. Пловдивский Митрополит   Господин, Г-н   
Максим в Пловдив
Ваше Високопреосвещенство,
В изпълнение на заповедта Ви, основана върху предписанието на Св. Синод от 21
август т. г.  под № 2727  на 11  т. м.  заминах за Чепино и бех там до 21  същия.  За
положението на църковното дело между новопокръстените в тоя край имам чест да
Ви донеса следното.
Опасенията, които Ваше Високопреосвещенство излагахте в писмото до Св. Синод
от 7 май т. г. под № 2360 започват да се оправдават в степен по-голяма, отколкото
можеше да се очаква.  Това се дължи колкото на обстоятелствата изложени в
казаното писмо,  много повече на общодържавния погром,  който дойде така
неочаквано. Както се знае, чепинските помаци се покръстиха, когато и за тях стана
ясно,  че Турция е окончателно смазана.  Но давели повече от два века в
мохамеданството,  плескали ръцете си в кръвта на злополучните батачани в 1876
година,  спохождани ежегодно от най-фанатични стамболски ходжи,  те не можеха
изведнъж да се откъснат от миналото и сърдечно да се привържат към
християнската вяра.  При все това,  църковното дело между тях се развиваше
удовлетворително до последно време. Сега обаче се констатира пълен регрес. От
някое време новопокръстените са почти престанали да посещават църковните
служби и да кръщават децата си.  Криещи се зад нарежданията на санитарната
власт по случай бившите епидемии,  някои отбягват ла викат свещениците на
погребения.  В Баня,  Ракитово,  Костандово и Дорково нито едно дете от
новопокръстените не е записано в училище,  макар че училища и учители има.  В
Корово не е имало и сега още не се е отворило училище. Съобщенията на някои
наши и на турските вестници за някакви клаузи на турско-българския договор или за
„тайни" приложения към него, според които на турците и на покръстените помаци в
България се давали всевъзможни религиозни и гражданско-политичес-ки
привилегии,  се експлоатират от някои,  за да се създава противоцърковно и
противодържавно течение у помаците.  Но най-пакостни са агитациите на турските
агенти за изселване в Турция. Тия агитации имат вече такъв успех, че всичкото —
буквално всичкото — помашко население в Чепино като обезумяло се е раздвижило
да продава движим и недвижим имот, за да се изсели в Турция. Главната спънка за
продажбите е тази,  че няма достатъчно купувачи,  които да броят пари.  Местното
българско население, което всякога се е надявало да стане господар на помашките
имоти, в мнозинството си е бедно, а и поради войната е още повече обедняло. До
сега по-крупни вънка-шни купувачи са се явили от Батак в Ракитово, Костандово и
Дорково, от Пателеница в Дорково, от Банско и Лъджене в Баня и от Панагюрище
(само за жива стока)  в Корово.  По-крупни продажби на имот са станали до сега в
Баня и Дорково. Но повечето от станалите до сега продажби не са още окончателно
оформени,  както поради много изисквани от закона формалности,  така и поради
обстоятелството,  че почти всички помаци са държели до сега имотите си без
крепостни актове,  та става нужда сега да се снабдяват с такива,  за да могат да
продават.
Характеристично е в движението това,  че повечето новопокръстени,  които имат2
твърде малко имот и с парите от продажбата му едва ще могат изплати набралите
се от години данъци, правят сметка да им стигнат парите за до турската граница, а
оттам нататък всичките им разноски щял да поеме падишахът.  Така се изказват
някои простодушни.  Също някои са казали,  че падишахът щял да им даде по 30
уврата земя на домакинство. Тия заявления показват, откъде се подбужда и напътва
движението.
Както за по-добро осветляване на положението,  така и за да се заинтересуват по-
живо с него местните стари християни,  в неделя,  на 20  т. м.  със съдействието на
кмета свиках в Лъдженското общинско управление повече от 20  души по-видни
лъдженци.  След размяната на мисли установи се пълно съгласие върху това,  че
движението за изселване всред помаците е дело главно на турски агитации и че то е
пакостно и за самото помашко население,  което е бедно и невежо,  та в Турция не
ще се съвземе,  а още повече ще се разори,  и за държавата в отношение
политическо,  църковно и народостопанско.  Всички събравши се обещаха да
противодействуват на изселването и да съдействуват за закрепването на помаците
във вярата и народното съзнание чрез своето влияние между тях.  Но понеже
движението е обхванало всички новопокръстени и държи духовете в едно едва ли не
трескаво състояние, при което са нужни не само съвети, а и по-осезателни мерки за
противодействие и вразумление,  в събиранието се дойде до заключение,  че е
необходимо властта да поведе решителна борба с това движение. Препоръчаха се
като целесъобразни, между другото, следните мерки:
1.  Да се не дават загранични паспорти на младежи от мъжки пол от 14  годишна
възраст и нагоре,  докато не отбият лично военната си повинност в България или
докато не представят солидна парична гаранция.
2. Да се внуши на Пещерския мирови съдия от неговото началство да не показва
излишно усърдие в снабдяването на помаците с крепостни актове.  (Той тази есен е
3—4  пъти дохождал по такава работа в Чепино,  очевидно защото се добре
възнаграждава).
3.    Властта с всички позволени от закона средства да преследва агитиращите в
полза на изселването.
4.    В правителствените учреждения да се правят всички допуснати от законите
спънки на ония,  които искат да продават,  да се снабдяват с паспорти и да се
изселват.
5.   Да се привлече вниманието на правителството върху опасността от изселването,
та то да вземе и по законодателен ред някои специални мерки за
възпрепятствуване.
Мисли се, че с изложените средства ще се затрудни и забави изселването, докато
увличението престане и масата на новопокръстеното население остане в
прадедовските си огнища.
Колкото за деятелността на свещениците,  тя е твърде затруднена от създалото се
положение.  При все това те стоят на постовете си и полагат всички усилия да
задържат новопокръстените във вярата.  Без свещеник са колибите Св.  Петка-
Пашово,  за които е писано нужното на Св. Синод с № 4218 от 12  септемврий т. г.
Крайно необходимо е да се побърза с отпущане на възнаграждение на певци,
каквито във Флорово,  Костандово,  Дорково и Корово няма,  откак в началото на
септемврий т. г. се уволниха назначените от Ваше Високопреосвещенство учители.
На Св. Синод е донесено за тази нужда с № 4082 и 4340 от 3 септемврий и 18 съший
т. г. Свещениците не престават да се оплакват, че като нямат певци, няма с кого да
отслужват църковните служби и кой да им помага.
Против неизпращането на децата в училище окръжната училищна инспекция е вече
наредила да се глобят за пръв път родители с по 5 лева глоба за всяко дете. 3
Целувам св. Ви десница и съм на Ваше Високопреосвещенство най-покорно духовно
чадо:
Протосингел: Иеромонах Павел      Пловдив, 28 октомврий 913 г.
Quelle: Dăržaven arhiv Plovdiv, f. 67k, op. 2, a.e. 117, I. 110-111, in: Georgiev/Trifonov:
Pokrăstvaneto na bălgarite mohamedani 1912-1913, Sofija 1995, S. 113.
Übersetzung: Bericht des Jeromonach Pavel an den Metropoliten von Plovdiv Maksim
über den Beginn der Auswanderung der Zwangsgetauften. 

Offline sultan selim

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
свещеник   за  колибите  ;D   майстор на  късия разказ     

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
Ей голям зор за тия българи дето им викате помаци!!! Първо насила ги правят християни, после насила мюсолмани, после пак ги мъчат да ги правият християни...... Все едно има някакво значение!

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Димитър Левов
Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г.

Тези новомъченици се родили в българомохамеданското семейство Хакъеви в гр. Даръдере (дн. Златоград, Смолянска област). Къщата им се намирала в махалата „Голяма река” до църквата „Св. Георги”. Най-големият от тримата братя Хакъеви, Енвер, се родил около 1870 г. От малък се проявил като буден и ученолюбив. В спомените на съвременниците си е останал като „висококултурен и образован българин”, „надарен с богат ум и голямо сърце”, запасен офицер, търговец, адвокат и виден общественик с голямо влияние”. Завършил турския правен факултет в Солун, завърнал се в Даръдере с юридическо образование. През 1902 г. бил назначен за секретар на общината и още в първите месеци след заемането на този пост проявил своя патриотизъм.
През с. г. в града бил създаден революционен комитет с председател свещ. Ангел Инджов и секретар учителката Евгения Пачилова. Комитетът събирал средства, закупувал оръжие и усилено се готвел за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Тази дейност обаче била разкрита от турците. Енвер Хакъев тайно се срещнал с членове на комитета и предупредил секретарката Пачилова за грозящата ги опасност. Благодарение на това тя успяла да изгори комитетския архив, но членовете на комитета били заловени и заточени в Мала Азия.
Синът на Енвер Хакъев, Иван Родопски, си спомня за него: „След Хюриета 1908 г. той бе кмет на Златоград, длъжност, която изпълняваше чак до идването на българските войски през 1912 г. Адвокат по професия, той познаваше много добре законите в тогавашна Турция и пред него се откриваше голяма перспектива за издигане до върховете на властващата турска йерархия. Но него не го блазнеха високи длъжности.”
През време на кметуването на Енвер, в сем. Хакъеви се случват две знаменателни събития, за които той разказва на 26 януари 1913 г. пред прот. Ной Ангелов. Най-малкият брат Ешреф „боледувал и всяка надежда за оздравяване била загубена. Обаче, една страшна изненада... сред нощ ги смутила. Болният Ешреф завикал: „Аз оздравях и вече не съм Ешреф, а Серафим! След три години България ще дойде и всички ахряни-помаци ще се кръстят!... Съмна се... Серафим излиза вън и говори същото. Закарали го в управлението, заплашвали го, но нищо не било в състояние да го принуди да измени името Серафим, защото човек му се явил и му казал, че ще бъде здрав, ако си промени името от Ешреф на Серафим. И от шест години болен, моментално станал здрав и читав и тъкмо след три години, както било казано на Серафим, България... дойде” (има се предвид освобождението на Златоградския край от турско робство през ноември 1912 г. през Балканската война).
Другата случка става със самия Енвер през 1912 г. „При къщата му имало старо черковище „Св. Георги”. Християните пожелали да построят там храм. Енвер не само не се противил, но изходатайствал ферман — разрешение. Това създало едно подозрение спрямо него и влиянието му пред властите намаляло. Когато черквата била построена, трябвало да се построи камбанария. Тогава Енвер, за да си възвърне влиянието пред властите, се обявил против построяването на камбанарията.
Една вечер той отишъл на гости у свои сродници. На връщане пред него изтропва бял кон с ездач, с неописуема красота, който извикал: „Ти ли си, който се противопоставяш за съграждане на камбанарията?” И още му казал: „Ако искаш да не умреш още тази нощ, отиди и събуди хаджи Костадина, настоятеля на черквата, и още утре да почнат строежа на камбанарията.” На мига конят и ездачът изчезнали. Енвер изпълнил заповедта и от себе си дал на хаджи Костадин десет лири за камбанарията.”
През 1912 г. турците ясно виждали, че войната с България е неизбежна. Нашият народ не е можел да се примири с решенията на Берлинския конгрес, върнали робството в много от току-що освободените български земи и с голям ентусиазъм се готвел да воюва за своето национално обединение. Турските власти обявили обща мобилизация, която не подминала и Енвер Хакъев. Като запасен офицер той бил мобилизиран в Ксанти. През това време изпратените на служба в Кърджали златоградски българомохамедани, начело с офицера Хасан Анджеров се вдигнали на бунт срещу командващия ги Явер паша и заявили: „Ние срещу своя народ няма да отиваме, няма да се стреляме и няма да се бием!” По-нататъшните им действия принудили Явер паша да се изтегли с войските си в Гюмюрджина. Там той „наредил временно градско управление от първенците под председателството на отец Митанов. Дал им наставления добре да посрещнат българските войски... и предал на отец Митанов ключовете на три военни склада с поръка да ги предаде на българските военни власти”. Накрая добавил: „Надявах се, че моите войници ще се бият най-добре, а излезе един помак от Даръдере, който вдигна оръжие срещу мене и изрече, че не иска да се бие срещу народа си.” Войниците от частта на Анджеров, мобилизирани от Дъръдере, Ерма река и др. селища се връщат в родните си места, дочакват идването на българската армия и се предават заедно с оръжието си. Научавайки за освобождението на Даръдере, Енвер Хакъев също се връща от Ксанти, за да осъществи една идея, отдавна зрееща в съзнанието на родопските българомохамедани.
Като по-образован, Енвер знаел историята и казвал: „Аз ще покръстя целия помаклък.” Само четири дни след освобождението на Даръдере, той подал до временно дошлия в града свещ. Пантелей Кузмов от с. Соколовци молба да бъде покръстен заедно със семейството си. Последвали го брат му Серафим (Ешреф) и Хасан Анджеров. Агитирайки се помежду си, молби подали общо тридесет и осем семейства българомохамедани. Изненадан от спонтанното им искане, свещеникът изпратил техните заявления до митрополията в Пловдив и до Св. Синод в София. „Беше минало доста време, може би месец-два от подаването на първите молби, но отговор бе получен към средата на декември 1912 г. Бе наредено на свещеника да подготви желаещите да се покръстят, да ги научи на молитви, да минат през оглашение и пр., според както изисква Великият требник. Тогава поп Пантелей беше сменен... а в Даръдере бе дошъл за свещеник о. Никола Янев от Момчиловци. Той трябваше да извърши кръщението. Сам той не знаеше какво съдържа Великият требник, нито бе виждал такава книга, затова се бе двоумил как да постъпи. Отговор не бе съобщил на просителите, за да не ги разочарова, но го съобщил на църковните настоятели. Настроението между българомохамеданите за покръщаване... било повишено, затова настоятелите решили да пристъпят към него без Великия требник и формалностите по оглашението...”
„Между българомохамеданите се бе подела агитация да се покръстят. Всички те си намерили кръстници и в уречения ден се явиха в църквата. По този случай църквата се напълни с хора не само вътре, но и отвън. Попът бе само един. Присъстваха много и от нас войниците. Аз даже и пях в църквата. Кандидатите за покръстване се събраха в артиката (предната половина на църквата), където ние пеехме „Достойно ест” и „Благословен грядий”. Всичко бяха деветнадесет души, първата партида, защото последваха и други партиди. Всички се облякоха в бели платнени роби, мъжете по-къси, а жените — дълги до пети. Така ги въведохме в черквата. Там имаше казан с вода. Кръщаването стана с поръсване с вода, подрязване косите и миросване. Първо минаваха мъжете, след това жените и накрай децата. Това беше покръстването. С това то почна в Даръдере, откъдето се разпространи навсякъде из Родопите. Като свърши тази първа кръщавка в Даръдере, всички почнаха да им честитят. Най-напред попът им каза: „Хайде честито сега! Да сте живи и здрави, да живеете в нашата вяра!” Подобни пожелания казваха и другите, на което новопокръстените се радваха и благодаряха. От черквата всички бяха заведени в домовете на кръстниците. Там се бяха гощавали и радвали взаимно на новото родство през целия ден...”
В доклад на асеновградския архиерейски наместник до Пловдивския митрополит Максим от 31 декември 1912 г. се казва: „Началото на християнизирането е турено от него (свещ. Пантелей Кузмов от Соколовци) в Даръдере. Там покръстил най-първо един запасен турски офицер, бивш адвокат, с цялото му семейство. След него се покръстил един дервиш и друго семейство, всичко на брой осемнадесет души... Според положителни сведения, след него са приели светото кръщение още петнадесет семейства.”
В първата група новопокръстени били Енвер Хакъев и средният му брат, както и Хасан Анджеров. Енвер получил името Борис, а кръстник му станал Петър Жерафов. Хасан Анджеров станал Аспарух, а негов кръстник бил църковният настоятел хаджи Костадин.
„Това необикновено за тоя край събитие възпламенило не само градеца Даръдере, но и целите Източни Родопи — от Мадан до Гюмюрджина, постоянни делегации от будното помашко население зачестили до окръжния управител с неизменна молба да искат свещеници за кръщене.”
С писмо от 20 декември 1912 г. секретарят на Св. Синод Ст. Костов уведомява министър-председателя Ив. Ев. Гешов, че в района вече са се покръстили тридесет и три българомохамедански села. От края на 1912 г. до лятото на 1913 г. се покръстват около 200 000 българомохамедани от Родопите, Западна Тракия и Македония, включително и всички селища около Златоград и Гюмюрджина. Мисията, изпратена с тази цел от Св. Синод, пристигнала в Даръдере вечерта на 24 януари 1913 г. и останала там до 27 януари. На 26 януари включилият се в нея свещ. Ной Ангелов се запознал с Борис Хакъев и Аспарух Анджеров и разговарял с тях. На въпроса защо са пожелали да се покръстят, Аспарух отговорил: „Ние сме българи късметлии, че в наши времена става това... и защото нашите бащи са ни говорили как са дошли турците, как са ни отнели вярата, черквите обърнали в джамии, а манастирите разрушили.”
Борис Хакъев казал: „Нашите бащи и деди са ни предавали, че ние сме българи, с нож са ни отнемали вярата и че ще дойде време наново да станем българи. Сега е дошло това време.”
Голямото желание на българомохамеданите да се покръстят и радостта, с която посрещали изпратените при тях свещеници, са обясними. Те винаги са били смятани от турците за „гяури” и „второкачествени” мюсюлмани. През цялата им история османските, а след това и българските власти, заинтересовани от подкрепата на Турция по време на Първата световна война, са поддържали сред тях неграмотността и винаги други са говорели от тяхно име. Въпросът за доброволното покръстване на българомохамеданите и българските и турски зверства, довели до повторното им ислямизиране, е твърде сериозен и като предмет на множество спекулации, затова заслужава да бъде изследван подробно. Тук ще се спрем само на подвига на братята Хакъеви и някои други новомъченици и изповедници, пострадали тогава.
В средата на юли 1913 г., докато българските войски се бият в Македония, турски башибозуци нахлуват в освободените земи и подлагат православните българи на масово изтребление. Особено жестока е разправата с новопокръстените българомохамедани, които отказват да се върнат отново към исляма. В с. Арда 20-30 башибозуци образували наказателен отряд за издирване на новопокръстени. Заловили 85-годишния Христо Колюски и „зверски го убили, като го намушкали с щиковете си, за да се накървавят всички, след което го доубили и заровили”. Отвлекли една жена на име Стана, „покръстена и ревностна нова българка християнка”, жена на Махмуд хаджи Шкодров и въпреки защитата на мъжа ù и молбите на близките ù, я убили по същия начин в един вир край селото, защото отказала да се потурчи. Башибозуците заловили 90-годишните Христо Вълковски и Ташо Семерджиев. Започнали да измъчват Христо, но тогава един от местните първенци съобщил за това на техния командир, майор Керим Ахмед, който веднага прекратил разправата с двамата старци.
В с. Смилян бил заклан един българомохамеданин за това, че не искал да се откаже от православието и името Христо. В Даръдере бил докаран новопокръстеният с християнско име Стою хаджи Мехмед от с. Саръ-къс (дн. Жълтуша), където бил жестоко бит. От Даръдере го закарали в Гюмюрджина, а оттам в Кърджали, където го обесили. Само превземането на Кърджали от българската армия попречило да бъде обесен и друг изповедник на вярата — дядо Дамян от Даръдере. За тях свещ. Ной Ангелов казва, че те „макар и живи, но понеже с готовност понасяха и бяха готови да умрат за Христа и придобият Христа и живот небесен, те са в избраните при величието и славата Христови, която благоволи Бог три пъти да им открие, затова облажавам народните мъченици”.
Отец Ной описва също и подвига на Борис и Серафим Хакъеви. „Гореспоменатият офицер Хакъев, с ново име Борис, стана пръв жертва. След нашето отстъпление от Тракия, нахлуват башибозуци. Започва паническо бягство на всички стари и новопокръстени християни от Даръдере и околията. С бежанците е бил и Борис със семейството си. Кръстникът на Борис, Петър Жерафов, убедил кръщелника си да се върне и да защити домовете им от тази напаст. Но башибозуците нахлуват и със залпов огън повалят мъртъв Борис. Трупът му стоял... пред казармата непогребан.” След като престояло така около седмица, тялото на Борис Хакъев било нарязано на парчета и изхвърлено...
„После заловили брата на Борис - Серафим, били го най-жестоко с железа, принуждавайки го да се откаже от християнската вяра; докарали майката, жената и децата пред него, дано се смили поне за тях. Но той и при най-тежкия побой продължавал да вика: „Не познавам ни майка, ни жена, ни деца. Познавам само моя Христос и майка България! А вие... по-скоро отделете душата от тялото ми, да отиде при моя Христос!”
Майка му, жена му и децата му плачат и молят да се откаже от Христа, като се смили над децата си и му викат: „Ешрефе”, а той отговаря: „Аз не съм Ешреф, аз съм Серафим. Никого не признавам заради Христос”.
„Подкарали Серафима вързан към Кърджали. Шест дни го разкарвали и през час, през два, го подлагали на зверски мъки. Но Серафим изтърпял мъченически всички издевателства и останал непоколебим... Когато се убедили, че няма да се откаже, закаран бива в Кърджали, където го осъждат на смърт чрез обесване. А в Кърджали, полуиздъхнал от мъченията, Серафим бил обесен на една върба. Така завършил живота си Серафим и със своя подвиг доказал що значи силна вяра и обич към родината.”
Христовите новомъченици Борис и Серафим с добрия подвиг се подвизаваха, пътя свършиха, вярата опазиха и получиха венеца на правдата (вж. 2 Тим. 4:7-8) според истинското обещание на нашия Спасител: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10). Делото им е забравено на земята, но се помни на небето. От човеците не получиха слава, никои не е поставил надпис или поне кръст на мястото на мъченическата им смърт, нито се отбелязват годишнини от подвига им дори в родния им град, но те са причастници на Божията слава и се радват на голямата награда, която Христос е обещал на Своите мъченици. „А душите на праведните са в Божия ръка и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас — унищожение: но те си пребъдват в мир...” (Прем. Сол. 3:1-3), „Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” (Мат. 13:43).
Делото, за което новомъчениците Борис и Серафим Хакъеви проляха кръвта си — доброволното и свободно връщане на българомохамеданите към праотеческата им православна вяра — няма да умре, но в свое време ще принесе, и вече принася благодатните си плодове пред Бога, защото, по думите на един Божи угодник, „не могат потомците на толкова поколения вярващи синове на Православната църква, в дълбочината на сърцето си докрай да отстъпят от вярата на отците”. Делото на фанатиците, наложили исляма на родопските българи и държащи истината в неправда (Рим. 1:18), няма да устои, защото е извършено с нечовешка жестокост и винаги е било поддържано или с най-варварско насилие и проливане на много невинна кръв, или с принудително държане на българомохамеданите в пълно невежество и неграмотност и фалшифициране на историческата истина.

Източник: Църковен вестник, бр. 18/102

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Димитър Левов
Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г.

Т
Източник: Църковен вестник, бр. 18/102


Източник: Църковен вестник -= ЦК на БКП -отдел пропаганда и промиване на лумпенски мозаци


Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Източник "Мюфтийството" - УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ДуПиСе. Така харесва ли ти или да ти напиша нещо още по-красноречиво и обяснително.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Източник "Мюфтийството" - УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ДуПиСе. Така харесва ли ти или да ти напиша нещо още по-красноречиво и обяснително.


Важното е кой им плаща, независимо дали е мюфтийство или Църковен вестник. Така че давай достоверни и обективни факти.

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
 Това също са факти, но не ти харесват, нали?

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!

Летописната бележка на поп Методий Драгинов след публикуването си от Ст. Захариев е обект на голям интерес и текста и е издаван многократно. Заедно с интереса към нея, тя е станала обект и на много спорове, като главният е около нейната автентичност. С промяната на конюнктурата, а то това у нас се случва често и бележката според посоката на вятъра ту е обявяване за автентична, ту за мистификация. Затова реших да отделя малко внимание на въпроса.

Съдържанието на бележката но Методий Драгинов се среща и в други два паметника: Беловския летопис и Баткунския летопис.
Основният проблем и при трите летописни сведения е свързан с ръкописите. Летописът на поп Методий Драгинов е изчезнал, след като той е публикувал сведението. Баткунския летопис пък бил преписан от д-р Владос, но ракописа от който е взет го няма и това, което се ползва е всъщност обратния превод. От Беловския летопис все пак има запазен един лист. Тъй като между лет. сведения има включени и статистичски данни за населението на някои страни, то може да се предположи, че се касе за два летописа, от които единият е запазен в началото, а другият края. Статистическите данни насочват, че преписът на листа е от сравнително късно време. Вторият препис обаче е също от изгубен ръкопис. Освен това съдържанието й е преразказано от Ст. Захариев веднъж няколко страници преди летописа на Методий Драгинов и според някои изследователи пак негово е и едно по-ранно съобщение от 1860г.

За летописа на Методий Драгинов първото нещо, което трябва да се каже, че той по-скоро е от рода на типичните летописни бележки, които преписвачите на някоя книга поставяли в края или в началото на преписаната от тях книга. Тези бележки често се възпроизвеждали и от следващите преписвачи. Най-вероятно и този случай е такъв и в случая Захариев е ползвал не оригиналната бележка, а по-късен препис на требника, който си е бил преписан и с по-ранната бележка. Вероятно в използвания прототип и за трите летописа е имало дефект в текста при годината, което е станало причина за разночетение и така всеки от текстовете е с различна година - 1600, 1620 и 1670г. За най-достоверна се приема годината 1670г., тъй като от една преписка в Зографския манастир става ясно, че преминаването на великия везир и пристигането му в Солун е станало през 1666 (БСМ, с.254).

Употребата на титлата бан, за която се изказват съмнения в статията не е нещо необичайно. През 17в. обаче тя няма значение на областен управител, болярин, а просто на местен първенец, кмет, кнез. Най-вероятно и споменатия пък в Беловския летопис врачански княз Дамян ще е също таков местен първенец, а не брат на Петор Делян.

В статията забелязах, че един надпис, в който се говори, че една от черквите е била построена по времето на цар Петър Симеонов е мистификация. Предполагам, че дискусиите около аналогичния Самуилов Воденски надпис са изяснили за какво става дума. В интерес на истината, не е особенно ясно защо с такъв хъс се обявяват и двата за мистификация, при положение, че практиката на създаване на подобни сведения си я има и днес. Напр. в Търново, в двора на "Св. 40 мъценици" си има плочи с надписи "Калоян", "Бесар", "Доброслав". Да, пръстени с тези имена има, но няма нито една такава плоча с надпис еле фрагмент от нещо подобно. В София пък ако идете в "Света Петка Стара" ще видите закачен лист, на който се описва, че тази черква е била построена от севастократор Калоян. Лазбира се ктиторски надпис няма. Просто, тъй като става дума за централната част на средновековния град, ккато и че там е била махалата Калоян се е стигнало до предположението, че може ктитор да е севастократор Калоян. Разбира се може и да е цар Калоян. На другата "Св. Петка Самарджийска" пък поставиха вече каменен надпис, че там е погребан Левски, въпреки че тази хипотеза търпи сериозна критика. Всичко това показва, че имаме две неща - един надпис може да не е мистификация, но да е неверен, тъй като към дадено време отразява предположенията на хората, които са го правили.

Това отново ни връща към трите летописа. При тяхната преценка не трябва да се забравя, че преписите са правени за конкретни цели - те са задоволявали потребности на своето време, а не изискванията на бъдещето. И днес за по-голяма достъпност старите текстове се превеждат и се публикуват именно на говоримият днес език.

Затова и като се преглеждат трите летописа трябва да се държи сметка и за това, че преписите им са правени без преписвачите да са си правили сметка, че един ден техните копия ще предизвикат такъв интерес.
Галахад, материали по история.

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!

 Връзка към Беловската хроника:
You are not allowed to view links. Register or Login

Баткунският надпис: You are not allowed to view links. Register or Login

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
You are not allowed to view links. Register or Login
Източник "Мюфтийството" - УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ДуПиСе. Така харесва ли ти или да ти напиша нещо още по-красноречиво и обяснително.
Когато простодушието дойде в повече ,  мръсната  култура излиза на показ и се представя за Svetlina. 

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Въпреки това ,в  България макар  и рядко се срещат великодушни хора, които се срамуват от това насилственото покръстване през 12г.  ,което доказа ,че насила вяра не се дава и взема и зорлен хубост на става. Като цяло великодушието не е характерно генерално за някои народности населяващи палуострова. Именно затова и пречистата ви и православна църква е на таково дередже , защото не намери сили да се покае за инициативата си  за изверяване насила, с която нарушиха и царски и божии  закони .Това си  е жива пролетия един вид , за която няма давностен срок и бичът Божи много ще има да ги отпара .

You are not allowed to view links. Register or Login
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
"Каквото почукало, такова се обадило."

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
You are not allowed to view links. Register or Login
Източник: Църковен вестник -= ЦК на БКП -отдел пропаганда и промиване на лумпенски мозаци

Простотията на някои не разбира от друго.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Простотията на някои не разбира от друго.

Първо виж какви оргии се правят между попове, игумени и други свещенници. А ти ги даваш за научно доказателство. 8)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42