„ВÑрващиÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбва да ÑтопÑва в Ñърцето Ñи дори и най-Ñилно забилите Ñе в него комети, подобно на земната атмоÑфера, и към вÑички – от най-близкото до най-далечното Ñи обкръжение – Ñ‚Ñ€Ñбва да излъчва лъчи на обич, любов и диалог, извиращи от вÑрата му. И като човек той Ñ‚Ñ€Ñбва да обича вÑички хора и вÑички Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð´Ð¸ Твореца и да бъде изпълнен Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð¾Ñърдие към природата.†(Hай-влиÑÑ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð² интелектуалец в Ñвета Фетхуллах Гюлен)
„Ела, какъвто и да Ñи.†Впрочем Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ девиз МевлÑна казва: ела, незавиÑимо към ÐºÐ¾Ñ Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ, култура, филоÑофÑка Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð°Ð´Ð»ÐµÐ¶Ð¸Ñˆ, доÑтатъчно е да не Ñи лишен от човечноÑÑ‚. Ето към такъв универÑален принцип е призовал МевлÑна
Ðаред Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ñ‡ÐµÑтието, любовта е оÑновна призма, през коÑто Ñе пречупват морално-етичните и Ñоциално наÑочени разÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ð·Ð°ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° теолога-филоÑоф. Като поÑочва, че любовта е “една от най-обÑъжданите ценноÑти†на нашето Ñъвремие, още в началото на книгата авторът Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° върховно чувÑтво като “фундаментално начало, най-Ñрка Ñветлина и най-мощна Ñила†на вÑÑко земно ÑъщеÑтво и “доминиращ елемент в духа на битиетоâ€. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑƒÑ€ÑкиÑÑ‚ миÑлител вижда иÑтинната оÑнова за толерантноÑÑ‚ и разбирателÑтво, ÑътрудничеÑтво и единодейÑтвие между мюÑюлмани, хриÑтиÑни и юдеи за благоденÑтвието на Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´. Защото, “омразата и ненавиÑтта Ñа Ñемена от Ðда, които низките души ÑеÑÑ‚ Ñред хоратаâ€. (Проф. дин Йордан Пеев, ÑпециалиÑÑ‚ по арабÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ и иÑлÑма)