Author Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!  (Read 135242 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male

БРЕЗАТА

"И мъртвите живот живеят!" Тези светли думи на ходжата, като ехо кънтяха в нея. Тя знаеше много добре, че докато е жива и той ще е жив в нейното изстрадало сърце.

Ще ви разкажа за времето, когато добротата беше безродна и нямаше меч в ръката, когато силата бе обезвредена и когато всеки се молеше "утре" да не идва ..... Беше време когато мечтите немееха, а сърцата повече от всякога страдаха.
В полите на Пирин планина, там някъде на топло, се бе сгушило едно прекрасно помашко селце, което някой бе нарекъл с името Брезница! Дали заради това, че беше бяло и прекрасно като булчинска бреза, или заради това, че всяка вечер жените там си шушукаха под стрехите като поласкани от вятъра брези - не се знаеше. Но когато аз видях за първи път тази красота - казах на брезничани, че тъпчат Рая!

Но сега там, над тази божествено красива бреза бе надвиснал невиждан до сега страх. Жените продължаваха да шушукат, но на все на по-нисък глас, защото както обичаха те да казват, "И гората има уши, пък камо ли хората от селото".

Джамията беше една от най-старите сгради там и на няколко пъти беше опожарявана, но винаги с голяма любов отново построявана. След всяка молитва богомолците оставаха по места и се питаха, как ще се спасят и този път от тази проклетия, която беше надвиснала като черен облак над селото им.

- Хайде ходжа ефенди, кажи какво трябва да направим, за да се спасим и този път от покръстването? Ходжата уплашен до смърт ги съветваше да не прибягват до насилие, защото имат челяд и по-добре ще е да се молят на Аллах. Горките мъже силни като планина, стиснеха ли камък в ръката си и той би пуснал вода. Но и този път те смирено повдигаха ръце към техния господ Аллах и от все сърце се молеха на него да спаси семействата им от набезите на друговерците.

- Хей джамаат, чуйте ме! - всички брезничани се обърнаха към вратата на джамията, където пребледнял като мъртвец стоеше пъдарят.

- Утре ще престигнат гости от околиското и заедно със кметът и партийните членове ще свикват събрание в читалището. След това щели да ни обясняват и на нас как ще премине процедурата по сменянето на имената. Затова утре всеки да си стои по домовете, че който не присъства ще има санкции, дори и лишаване от свобода. Джамаата, чувайки за тази заповед, като ято пилци се разпръсна из селото, за да се види с челядта си.

Джамията и тази вечер остана осветена до полунощ и в нея всеки който беше останал, се молеше на Аллах "утре да не идва".

Но утрото дойде! Едно утро, което нямаше да бъде забравено от никой в селото, дори и от цялата околия. С пропукването на зората, на площада дойдоха няколко военни джипа с добре облечени хора. По външния им вид си личеше колко добре държавата ги беше "отгледала". Те не приличаха на брезничани с окатранените до болки души.

Придружени от няколко войници въоръжени до зъби, те бяха добре посрещнати от техните ятаци, които се прикриваха зад партийните си книжки. Не след дълго площадът се изпълни със смели хора, които бяха съгласни на всичко, но не и да си дадат вярата. Когато от читалището заизлизаха неканените гости, тълпата като столетна бреза подухвана от северният лют вятър тихо зашумя.

- Не се притеснявайте - провикна се един от другарите, така че да бъде чут от всеки. - Ние не сме дошли тук, за да ви сменяме вярата, а за да ви сменяме мюсюлманските имената. Всеки може да вярва в каквото си иска, но след като живее в България, трябва да носи българско име. Това не аз, а другарите от София го решават, така, че след като е от "от горе", ще трябва да се изпълнява.

- Какво ви пречат нашите мюсюлмански имена? - провикна се едно листо от брезата, а останалите листа, пак развълнувано зашумяха, сякаш отправяха молитва до Аллах да им помогне в този труден за тях момент.

- Кой си ти, я да те видим? - провикна се пак неканеният гост.
- Аз съм! Казвам се Тефик Хаджиев! - всички листа на брезата се обърнаха към най-смелия лист и повтаряха в хор: "Какво ви пречат нашите мюсюлмански имена?"...

Другарят повиши тон, но и това не помагаше да бъде чут от брезата, която се беше превила до болка от северния лют вятър. Ядосан до полуда той изкрещя колкото му глас държи: "Като не разбирате от добро - ще разберете от картечници!"- след което се качиха по джиповете си и заминаха.

- Не може нищо да ни направят - провикна се друго смело листо на брезата, което се казваше Исмаил Кальор /Атемин/.
- Може, може, в тази държава всичко може - промълви почти на себе си кметът на селото, който не беше чут от никой.

Съседното село на Брезница беше Корница. Името му идваше от дълбоките корени, които още от незапомнени времена беше пуснало в Пирин планина. Славата му се носеше с трудолюбив и смел помашки народ, който и денем, и нощем се трудеше по ниви и ливади, за да може да изхрани семействата си. Но и при тях този път бяха дошли "видните другари" от град Гоце Делчев, за да ги вкарат в правият път. Методът беше прост. Селото беше заградено с танкове и картечници, и да не би случайно някой от тях да има крила, другарите си бяха докарали и няколко хеликоптера.

По същия начин както в Брезница - и тук хората бяха събрани на площада, за да може всеки тържествено да си избере своето ново име. Но отказът им струваше толкова кръв, колкото можеше да задоволи придружените на другарят Тодор Живков и кликата му от ЦК на БКП.

Площадът в село Брезница се изпълваше с развълнувани хора. Всеки пристигнал питаше: "Вярно ли е?"
Пристигна и Тефик Хаджиев. Като чу разказите на очевидците, че избиват техните братя в Корница по вяра, с насълзени очи се провикна, че заминава за там, за да помага на своите братя помаци. Цялото село знаеше, че Тефик беше дал сърцето си на корничанка и сега нямаше сила, която би го спяла да не стигне до него. По-младите и буйни листа на брезата също заявиха, че заминават за Корница, за да помагат на своите събратя по съдба. Това принуди почти всички листа на брезата да се запътят натам на помощ. Когато наближиха местността "Мизиневи ливади", се чу изстрел, който прониза в сърцето Тефик Хаджиев. Листата на брезата се опитаха да се укрият по гората, но не успяха. Застигна ги участта, която беше настигнала всичките корени на Корница. Цената на тяхната смелост трябваше да стигне за другарите от СССР. Те също като своите побратими от България, искаха да вкусят от сладостта на помашките корени и брези, за да има с какво техните деца да се гордеят на старини.

На следващия ден в Брезница пристигна началника на РУ на МВР в Гоце Делчев, придружаван от началника на ДС - офицерът Стойчев и другарят Гуцев, с още няколко добре въоръжени възродители. Целта на занятието бе ясна: сплашване на мирното население на брезата, за да няма повече шум от нея и доброволно влизане в "правия път". Подпомогнати от местни ятаци те нахлуха в къщата на Исмаил Кальор /Атемин/, на който пред очите на майка му изпиха кръвта му.

След няколко дни брезата пак се събра, но този път не за възраждане, а за да изпрати своите листа шехити, дали кръвта си за името на свободата. Тук не беше дошла само гордостта, а и любовта на Тефик Хаджиев. Тя смирено слушаше молитвите на ходжата и повтаряше след него всяка казана дума, в която имаше единствено гордост и чест.

- И мъртвите живот живеят! Не си мислете, че след тяхното прераждане настъпва смърт. В Корана ясно е записано, че шехитите не умират и продължават да живеят между нас. Докато има живот и добрина, те ще продължат да живеят между нас.

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male

1 - Да пишеш - това е да се раздадеш до дъно, до корен! Читателят пък ако има нужда, ще го използва за лек, или за утеха!

2 - Да избягаш от Любовта, или пък да не й вярваш - е все едно - да не си себе си!

3 - Ако природата има нужда от светлина, то нашата душа има нужда от Любовта!

4 - Ако ежедневието ти посивее, или пък косата ти вятър не я вее - то тогава не си заслужава да се живее!

5 - Писателят е писател тогава, когато успее да превърне читателя в свой приятел!

6 - Когато човек е слаб, единствено нещо, което му остава, е да сподели живота със собственото си малодушие!

7 - Какво означава Свободата? - ??? ?

8 - Любовта стоеше пред мен и очакваше да я окича с моите слова, да я даря с доброта, да й дам своите крака, да й бъда светлина в мрака! В замяна - да утеша нейната тъга, да спечеля нейната война, да изпия нейната отрова и да не искам нищо в замяна!

9 - Кой от Вас не може да обича, кой!? Аз също!

10 - Някой хора се осъзнават едва, когато близките започват да хвърлят земя върху тях!

11 - Нима в корена на всичко - не стои творението на жена?!

12 - Който вярва в нищото, за него нещото няма значение!

И. Б.
Kaydet

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male

ДУМИ ДВЕ ....

 1 -  Ако Аллах ма е създал заедно с моите недостатъци, аз какво съм виновен че е сторил с мен този грях?

 2 - На такова място съм, че покрай мен е само светлина! Но на който и да поддам ръка, всеки бяга от мен като от смъртта!

 3 - На животът след като господарят е смъртта, на мен какво друго ми остава, освен да я изживея заедно със радостта!

 4 - Ако Аллах за мен е създал живота, то защо за мен е създал и смъртта?

 5 - Ако на краят на пътят ми ме чака смъртта, то за какво ми са рози или благи слова?

 И.Б.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male

МИСЛИ НА ЕДИН ЛУД

 1 - В любовта не е важно да си гений! Не, не е! Важното е с честност да следваш нейният път!

 2 - Душата не ми е пияна от алкохол, а от болката изживяна по любовта! А думите ми изказани по нея са поезията писана от един луд! 3 - Човек както всичко останало е обречен на край! Но е важното как ще стигнеш до него, дали като жаба, или като орел! Дали като варовик или като гранит!

 4 - Белите коси или бръчките по лицето, не са признак на старост, а на мъдрост! В тях не трябва да се виждаш недостатък а поука!
  5 - Срещнеш ли красива жена, просто и се полюбувай! Че това в днешно време е доста рядко срещнато явление!

 6 - Ако обичаш - обичай и нищо не питай, просто в неговата сянка дишай, вярвай и живей?! Отговорите винаги блъскат влюбеният към пропастта!

 7 - Алкохолът поне за миг винаги е бил заместник на смъртта! Поне за миг се откъсваш от тази земя и от действителността!

 8 - Опитайте се да живеете преди животът да е свършил! Така ще се насладите на него!
 9 - Да правиш секс без любов е най-гадното нещо което правиш в живота! Това е все и едно да правиш нещо сам със себе си, или със мъртвец!

 10 - Човек не може да избяга от действителността, защото действителността сме самите ние!

 И. Б.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male

ОТ ДУША

 1- Човек без любовта изглежда грозен! Даже много, много грозен!

 2 - Човек чрез любовта си пресъздава не само себе си но и света! Или чрез нея вижда нещата така!

 3 - Човек с книга в ръката изглежда някак си по друг човек! Като голям човек!

 4 - Ако в живота си посееш роза, ще има на някого какво да подариш, на какво да се порадваш, какво да помиришеш!

 5 - Любовта е нещо такова, че и мълчанието не може да я скрие!

 6 - Предателството на предателя може и да се хареса, но предателят винаги ще бъде мразен от всеки!

 7 - Всеки от нас е опитвал и върхът и калта на любовта! Но велик е този който зад гърби и двете и достойно продължи напред!

 8 - Любовта не се нуждае от закони! При нея само даваш онова от което тя има нужда, покоряваш се със цялото си сърце и не искаш нищо в замяна!

 9 - И дребните добрини носят щастие! Защото добрината си е добрина и малка и голяма!

 10 - Носи само толкова колкото можеш! Обичай само този който ще те оцени! Прероди се само за този който те заслужава! Вярвай само на този, който ти е повярвал дори и на лъжата!

 И.Б.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male


МИСЛИ НА ЕДИН ЛУД - 2

 1 - Един ден най-много ще ми липсва светлината!

 2 - Живота ми премина в търсене на любовта! Някой да я е виждал? А?

3 - Бях заставен да избирам между живота и смъртта. Избрах първото, защото само в него живее любовта!

 4 - Лукса на живота ни е - дъхът! Само който е оставал без него знае неговата цена!

 5 - Любовта е като ходенето по въже - не всеки го може!

 6 - На този свят е важно само своят живот! И това което си успял да постигнеш и да го раздадеш!

 7 - Един ден непременно ще разбереш че до теб е имало истински хора - който ще хвърлят върху теб нова изкопана земя!

 8 - Ако по подробно погледнем във изживелият си живот - ще видим че в него по голямата му част е от излишък и празнота.

 9 - Замисляли са сте някога каква решаваща роля за нас са сълзите!?

 10 - Преди брака всяка двойка бърза да хване самолета! Но след това повечето от тях не знаят посоката на полета!

 11 - Всеки поет е до болка раним! Старателно се опитва да прикрие живота си, но охотно го разголва в поезията си! 

 И.Б.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male
*
*

МИСЛИ НА ЕДИН ЛУД - 5
 
 
 1 - Ако истински сте влюбени, то тогава няма да си цял, а половинката от цялото!
 
 
2 - Ако сте изплакали любовта си със собствените си сълзи, това ще значи че тя за вас е била истинската!
 
 3 - Ако истински сте влюбени, то тогава ще ви и боли! Но тази болка най много ще ви краси!
 
 4 - Ако истински сте влюбени, то тогава съпротива няма да й правите! Тя от вас ще сътвори съвсем друг човек!
 
 5 - Ако истински сте се влюбили, то тогава нейното дъното, ще ви се вижда като непокорен връх!
 
 6 - Ако истински сте влюбени, то тогава няма да знаете - нейните отговори! Във вас всичко до болка ще е объркано!
 
 7 - Ако истински сте влюбени, то тогава вашата цена винаги ще се умножава все по кръгла нула!
 
 8 - Ако истински сте влюбени, то тя тогава ще ви накара да платите нечувана цена за нея!
 
 9- Любовта когато е истинска, винаги ще те накара да се преродиш в нещо което не си!
 
 10 - Ако истински сте влюбени и имаш възможността да се докоснеш до нея, това ще е докосване на две планети!
 
 И.Б.
 

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male


*****
Най-много
от тебе се топлих!
Толкова много, че се топях...
Дори тихо и скрито си поплаквах.
Най-много
от тебе се чупих!
Толкова много, че себе си погубвах,
дори Бога ми заради тебе разплаквах.
А когато до тебе се докосвах,
без душа, без сърце оставах!
На хиляди, на милиони парчета се разчупвах
и след тебе парче по парче се събирах,
за да има и за следващия път какво да чупя.
Ти... Ти нищо не правеше- само се усмихваше.
Понякога ме съветваше или ме докосваше...
Или... Или с погледа си целия ме поробваше.

Автор Ибрахим Бялев

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male


БЛАЖЕНА

Намери ме, когато сричах
и само единствено Бога обичах!
Когато от тишина имах нужда
и душата ми беше на всеки чужда!

Животът ми по кина се играеше
и всеки писател с нежност го описваше!
Краят му винаги беше все тъжен,
защото беше без начало – завършен!

Ти му сложи име и светло начало,
заради което се преродих в твоето тяло!
Не бях вече аз сам, а с теб едно цяло.
Тържествуваше с теб сърцето ми осиротяло!

Дали така ще е и занапред - не, не зная,
но ти за мен ще си останеш божата омая,
която до сърцето ще притискам всяка нощ
и до смъртта ще черпя от блаженната й мощ!

Имам и мечта, като пияница за шише,
на надгробната ми плоча Любов да пише!
Не ме погребвайте на север или на юг,
аз искам да умра в прегръдките ти днес и тук.

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male
***

Знам ,че
някъде те има
като самодива,
в снежна бяла зима,
полегнала си до горяща камина ...
И това ми стига, че те има, че те има!

Покрай теб разпръснати цветя,
а аз съм в камината – огъня
и за теб горя, горя, горя ....
И за любовта поезия творя!

След теб остават въглени
да пишат нашите спомени,
как аз за теб горях, сълзи ронех,
как моето аз в твоята пазва скрих,
как себе си в любовта преоткрих ....

Знам, че те има
в сърцето ми като самодива
и на двамата това толкова ни отива,
че дори и смъртта от нас завой завива!

Това не е от зимата, нито пък от лудостта,
а от любовта, която изпитвам по хубостта!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male


МИСЛИ ЗА ЖИВОТА НА ЕДИН ЛУД

1 – Ако си самотен, или пък си изгубил вярата си за живот, ти просто се изправи и крачка направи, умът ти чудо ще види!

2 - Хей, човече! Докато дишаш – покой няма да имаш, ако ли пък го имаш, значи вече не дишаш!

3 – Човек винаги се намира пред едно начало – просто трябва да направи крачка, за да тръгне напред!

4 – След лошия късмет винаги идва и добрият, затова насладете се на този, който е поред!

5 – Когато човек живее, не трябва да забравя за себе си! Но ние винаги се раздаваме, или на някой угаждаме и точно тогава за себе си забравяме!

6 – Само човек когато погледне в огледалото – може да види вътре в себе си! Но дали ще му хареса това, което вижда, това вече е друг въпрос!
7 - Опитайте се да живеете живот, в който никой или нещо нямат за вас никаква стойност – тогава ще почувствате чудото, наречено щастие!

8 - Животът едва ли ни казва нещо по-различно от това: "Живей ме!"

9 - Ако живееш с лъвица – ръмжи като лъв, но ако живееш с кучка, то тогава не лай, защото няма кой да те чуе!

10 – Когато в живота не си направил нищо добро и ти се струва, че ти си правия, то тогава ще настъпи края на живота!

11 - Ако вие мислите за себе си само добри неща, защо тогава не се опитате да мислите по същия начин и за останалите?

12 – В живота, за да видиш някои неща ( като вятъра например, или любовта), не са ти нужни непременно очи, а сетива!

И. Б.




Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male
ЧОВЕКЪТ

Разсъмна се. Първата мисъл, която нахлу в главата ми беше, че ми е свършило кафето и трябваше да отскоча до магазина, за да си купя. Мисълта ми взе да фантазира каква миризма от него ще излиза и как по гърлото ще ми се стича ....... Но когато надникнах през прозореца, видях, че студеният вятър тържествено пееше своята прохладна песен навън. Тичешком се върнах обратно в леглото си и до болка разнежен продължих да си мисля все за хубави неща – животът колко е хубав! Имам си гадже, пари също, здрав съм и много млад .... Ах сега да имаше едно кафе .... Имам страхотни идеи, пък и съм дипломиран, ще запраша някъде по света, ще си взема най-хубавата кола .... Ах сега да имаше едно кафе ....

– Добре по дяволите, ще отида и ще си купя каааафе. Това ли е проблема? Това ли е ..... , а сърцето ми прошепна за успокоение: “Проблеми няма, само този, който е легнал под земята!“

Нямах друг избор, мисъта за кафето ме подлудяваше и трябваше да отида до магазина да си купя кааафе. Обякох се все едно щях ходя на фронта, пълно бойно снаражение, шапка, шал, ръкавици и т н ....

На улицата нямаше и жива душа, а вятърът сякаш крещеше: "Аз съм смъртта". Затова реших да мина по напряко, трябваше да прескоча само няколко огради. След третата ограда вече се оказах в един друг свят - свят, който за мен до сега не съществуваше. Пред мен стоеше една стара прегърбена жена. Беше се толкова подгърбила, сякаш искаше да целуне земята. Годините, които беше изживяла бяха над седемдесет, но те не й пречеха да държи в ръцете си брадва и да цепи дърва. Гледах я като вцепенен и не вярвах на очите си. Въпросите бяха стотици, а отговори нямаше. Тя ме погледна озадачено и през усмивка ме попита: "Нещо ли ви трябва?" – по думите й прецених, че е готова да ми даде всичко онова, което има.

– Да. Трябва ми брадва. Бихте ли ми я дали?
– Да разбира се, чедо. Ето вземи я, стига да ти свърши работа.

Видях, че брадвата не беше точена от доста време и я помолих за острилка, за да я наточа. Наточих брадвата и започнах да цепя дървата, не след дълго вече имаше нацепени дърва за почти един месец. На тръгване тя тихо, почти виновно ме помоли да влезна да се стопля и да изпия едно кафе. При мисълта за кафе изтъпнах. Не помня до сега да съм отказал на тази покана. Когато влезнах в прихлупената й къщичка, ме посрещна една неописуема топлина, но тя не беше нищо до нейната радост, която тя изпитваше към мен. В мен тя виждаше нещо повече от човек, нещо като ангел спасител. С разтреперени ръце ми поднесе кафето и седна недалече от мен, за да може да ме чува по-добре. Вгледах се в топлите й очи и още преди да попитам каквото и да било, тя започна да разказва: „На седемдесет и седем съм. Някога бях млада, много млада. Нищо в живота не ми тежеше, нито пък болеше. Ожених се, родих и отгледах двама сина – два сокола. Единият почина в казармата. Така и не казаха от какво. Той си ми остана моята рана. От нея не мога да се излекувам, ще я нося в черната земя. По-малкият ........ той е божи лъч, божа реликва, с нея ставам, с нея лягам. Тя ако не е ......" – през сълзи започна да ми дава цветни снимки да гледам нейната божа реликва. Гордоста й беше неуписуема. "Живи са, това ми стига, за да живея и аз! Баща им почина млад. Казаха, че е от лошата болка. Дълги години лежа по болниците, отиде си млад и зелен. Така и не можа да се порадва на живота, а той нали е за това? На човек ако от живота му извадиш радостта, какво остава? Никога не ми е хрумвало, че ще остарея, че живота ми ще се преобърне. Животът ми сякаш не върви напред, а назад. Дават ми по малко пенсия, тя никога за нищо не ми стига, но на, вземи това е за твоя труд. На този свят всичко трябва да се заплаща, пък и ти ми свърши толкова важна работа, че .... " – усмивка озари лицето й, усмивка искрена и топла такава, каквато не съм виждал в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи. Тя беше толкова богата. Имаше онова, което не се купува с пари, а именно чувството без да имаш да даваш!

Иска ми се да има закон, в който благата да се разпределят по равно, дори и болката, дори и немотията. Иска ми се да живея в свят, в който хляба да не се продава – поне хляба да не се продава, поне той да се дава даром! Иска ми се всеки да моли: ''Елате, вземете си от мен хляб без пари!''

Иска ми се, човек за човека да бъде човек!

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male
Не ми хващай ръцете!Не, недей!Ще се изцапаш с Любов!Груби са те по мъжки, като розите с бодливи дръжки.Но докоснеш ли ги веднъж,сърцето ти ще кърви,душата ти от болка ще крещи!Не ме поглеждай и в очите!Сини са те и волни като небетои сякаш са откраднати от морето!Погледнеш ли ме – повярвай ми,като риба ще се давиш в сълзи.Ще живееш със слава и подвизи,но никога няма да си на себе си ти!Ако прекрачиш прага на моята душа,тогава ще видиш какво е това любовта!Ще се будиш потна и уморена в нощта,ще си говориш дори и със смъртта.Ще молиш на глас: „Нека, нека аз да умра”,за да живее тя – любовта!автор: ИБРАХИМ БЯЛЕВ

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2992
  • Gender: Male


ПЪТ

Дълъг е този мой път,
дълъг е ....
Пък и съм ранен за кой ли път
в сиромашкото си сърце!

Ще вървя по него ранен,
ще кървя, за да оставя за влюбените следа!
Дори и като мъртвец да съм ограбен
моят поглед все към нея ще гледа!

Обикнах я, хей така
на шега, та и до сега!
Горя аз, горя,
но какво от това?
Нима има по-хубав пламък
от този на любовта?

И на тези,
които са в началото на пътя ще кажа:
"Вървете все със вдигнати глави!"
Дори и смъртта да е пред мен
от пътя си никога няма да се откажа!

Хайде, вървете!
Дори и да сте от товар прегърбени,
към Бога молитва отправете!
Благодарете му, че от любовта сте ограбени!

Автор Ибрахим Бялев


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42