ÐÐГЕЛИТЕ ÐРИСТÐÐБУЛ
Дълбоко умиÑлен за това кое ми липÑва в живота, забързан крачех за работното Ñи мÑÑто, което Ñе намираше в центъра на ИÑтанбул. Ртази липÑа в живота ми беше толкова много - Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи Ð¿Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ð²Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ñ‚Ð°, гардероба, Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи Ñъздам нови приÑтелÑтва, които да ме издигнат Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ едно Ñтъпало над вÑички заобикалÑщи ме в него. ТрÑбваше да Ñи Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð¸ нова любовница, Ñегашната нещо бе много паÑивна и пипкава, едно кафе не можеше да направи като хората, камо ли друго. ТрÑбваше ми нещо по-Ñвежо и крехко, като го вкараш в леглото Ñи да трепери като лиÑÑ‚ в ръцете ти, да повдига адреналина до лудоÑÑ‚ ...
Ðещо твърдо Ñе блъÑна в мен, ударът беше толкова Ñилен, че то падна на земÑта. Като го погледнах видÑÑ…, че беше момче на около шеÑтнадеÑет години. Това ме вбеÑи до полуда, иÑкаше ми Ñе да Ñе ÑÑ‚Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ него и да го размажа като нещо вредно на тази земÑ.
- Извинете, извинете, аз много Ñе извинÑвам, повÑрвайте ми не ви видÑÑ…. Иначе аз Ñъм много внимателно момче ....
Пред мен на земÑта Ñтоеше момче облечено най - много в двадеÑет лири, не повече, а ръцете му бÑха изцапани и мазолеÑти, очите му иÑкрени и Ñини, толкова Ñини, че не можеха да лъжат. Ðаведох Ñе към него и му подадох ръка, той малко Ñе позамиÑли дали да Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ðµ, но Ñ Ð¿Ð¾Ðµ и аз му помогнах да Ñе изправи. Въпреки, че на дрехите Ñпокойно можеше да Ñе каже “дрипи“, то Ñтарателно взе да ги изтупва от праха, което ме накара да Ñе заÑмеÑ.
- ЧиÑÑ‚ Ñи, чиÑÑ‚ Ñи, не Ñе притеÑнÑвай толкова. За къде Ñи Ñе забързал така, че не виждаш нищо покрай Ñебе Ñи? И внимавай да не те блъÑне нÑкой трамвай, че тогава докторите ще Ñ‚Ñ€Ñбва да ти подадат ръка, а не аз.
- Ðз бързам за Ñреща, гоÑподине! За Ñреща бързам! Ще Ñе Ñрещна Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð° Ñи .... - в глаÑа му вече имаше необÑÑним трепет, (не знам, може би човек когато изпитва иÑтинÑката любов така Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ‚) и започна да ми обÑÑнÑва Ñ‚Ñ Ð·Ð° него какво предÑтавлÑва.
- Ð¢Ñ Ðµ много краÑива! ПовÑрвайте ми, Ñ‚Ñ Ðµ най - краÑивата! Ð¢Ñ Ð¸Ð¼Ð° една такава миризма, коÑто Ñ Ð½Ñма Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°! УÑмивката й и Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñподине е най - хубавата, коÑто Ñъм виждал на тази земÑ! ...
- Къде е тази толкова неземна и краÑива жена? Блазе ти, че Ñи уÑпÑл да Ñ Ñрещнеш и Ñрещаш - Ñ Ð½Ð¾Ñ‚ÐºÐ° завиÑÑ‚ го попитах.
- Ето тука е гоÑподине, продава гевреци! Ð¢Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° работи - продава на хората гевреци и припечелва добре! Стигат й за вÑичко! И за майка й, за квартира и за неÑ. Елате, ще те запознаÑ! Ð¢Ñ Ðµ много любезна! Сигурен Ñъм, че ще Ñе зарадва на вашето внимание!
Ðе можех да откажа пък и любопитÑтвото ме караше да приема поканата му.
- Добре, на драго Ñърце бих Ñе запознал Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ дама. Когато тръгнахме забелÑзах, че момчето до мен накуцва, а и ръката му леко трепереше. Видимо личеше, че Ñе е родил инвалид. Ðа двадеÑет метра по-нагоре едно момиче упорито подканваше преминаващите да Ñи купÑÑ‚ топли гевреци.
- Sıcak, Sıcak! Taze, Taze! Sıcacık! Buyurun efendim! Buyurun* .... Като ни Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе заÑÐ¼Ñ Ð½Ñкъде от дълбоко, нÑкъде оттам, откъдето извираше любовта.
- Мелиха! Да те Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ Ð³Ð¾Ñподиннн ... Извинете, но аз не ви попитах за името!
- Това не е проблем. Казвам Ñе Ибрахим. Рти? - Мелиха пак Ñе заÑмÑ, но този път глаÑÑŠÑ‚ й Ñе чу и от преминаващите.
- Казвам Ñеее .... Мурат! ПриÑтелите ме наричат Kara Murat!**. ИÑкаше пред любимата Ñи да изглежда герой като Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ ÐœÑƒÑ€Ð°Ñ‚.
- Добре! Беше ми много приÑтно, Мурат, извинете Кара Мурат! И ти мила Мелиха! Ð Ñега бихте ли ми продали нÑколко геврека и на мен?
Момичето като чу тези думи Ñ Ð¼Ð°ÑˆÐ¸Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ движение на лÑвата ръка отвори една найлонова торбичка и ÑÑŠÑ Ñъщата Ñложи в Ð½ÐµÑ Ð½Ñколко геврека, Ñлед това пак ÑÑŠÑ Ñъщата ми Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ. Тогава забелÑзах, че дÑÑната ръка й липÑва.
- ЗаповÑдайте, гоÑподине! Това е почерпка от мен и Кара Мурад! Да ви е Ñладко! - и продължи да гледа ту в мен, ту в Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑ€ÐµÐ½ Мурат, а той вече почти не ме забелÑзваше, виждаше Ñамо нейната уÑмивка, нейната обич и доброта, нейната не дÑÑна, а лÑва ръка, коÑто Ñтигаше не за една, а за хилÑда ....
- Ооо, благодарÑ! ПолаÑкан Ñъм от почерпката, но ми позволете и аз да ви Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾. - извадих от джоба вÑичките Ñи пари и им ги Ñложих в шепите.
- Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸, че ми напомнихте какво имам и нÑмам, какво ми Ñ‚Ñ€Ñбва и какво Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ, и когато го Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ - как и Ñ ÐºÐ¾Ð¹ да го ÑподелÑ! - Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸! БлагодарÑ! - и Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ и по-внимателни крачки Ñе отдалечих от мÑÑтото, където беше жива любовта, добротата, човещината ...
ÐаÑтигнаха ме думите им “Allah e büyük! Allah e büyük!“***, а на мен това ми Ñтигаше да знам, че заради една малка добрина, Ñъм подкрепил Любовта и човещината.
---------------------------
* - топли, топли, преÑни преÑни заповÑдайте гоÑпода.
** - народен герой който Ñе е Ñражавал за бедните.
*** - Бог е велик.
Ðвтор Ибрахим БÑлев