Селото бе врÑзано в падината на планината и почти не Ñе виждаше от преминаващите. Човек Ñпокойно можеше да Ñи помиÑли, че Ñе криÑÑ‚ от враговете, но по къÑно Ñе разбра, че е заради лютата зима. Къщите предимно направени от камък, а покривите вмеÑто керемиди заÑтлани Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ тикли*. Ð’Ñички къщи бÑха заградени от виÑоки Ñтени, а портите им изработени от дъбов маÑив. Почти пред вÑички прагове бÑха наÑÑдали забрадени в бÑло жени и пред Ñ‚ÑÑ… на ÑитниÑÑ‚ калдъръм Ñи играеха купчини игриви деца.
ÐлекÑандър продължи да Ñе движи по централната улица на Ñелото, коÑто го отведе на малкиÑÑ‚ мегдан, на който бÑха наÑÑдали като на жица черни лÑÑтовици, готови за излитане по чужди Ñветове белобради Ñтарци. Ð’ ръцете на почти вÑички имаха добре оформени баÑтуни, които им Ñлужеха не толкова за помощ, а и за краÑота. След подадениÑÑ‚ поздрав “ÑелÑм“ заразпитва къде може да отÑедна за една нощ. Ð’Ñички от Ñ‚ÑÑ… в хор повдигнаха баÑтуните и му показаха къщата в коÑто Ñе беше разположила пивницата на Ñелото. Благодари им от Ñърце и без да губи време Ñе запъти за кръчмата. Ðа прага й го поÑрещна ÑамиÑÑ‚ кръчмар. Ðа въпроÑа му; “ Дали има Ñвободно мÑÑто за преÑпиване?“ ÐºÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð¼Ñƒ отговори Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¸ÑÑ‚ отговор – “Ðц. Ðо Ñ Ð¾Ñ…Ð¾Ñ‚Ð° допълни, че ще Ñе погрижи за него.“ Рна въпроÑа му; - “Дали има нещо за Ñдене?“ - проÑто Ñе отдъпна от прага на вратата и му направи път да мине.
Пришелеца Ñ Ð»ÐµÐº Ñтрах Ñе наÑтани на една от маÑи в дъното на кръчмата. И при въпроÑа на кръчмарÑ; - “Какво ще желаете?“ отговори Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ; - “Вие какво предлагате?“ отговорът беше кратък и ÑÑен; „ЦарÑка туршиÑ“. По вÑичко Ñи личеше, че човекът не беше търговÑки учтив, защото в Ñелото оÑвен тази друга кръчма нÑмаше.
- Докарай ми тогава една гроздова и една царÑка туршиÑ. Пък оÑтаналото ще поръчам по къÑно. КръчмарÑÑ‚ Ñви гъÑтите побелели вежди, Ñлед това кимна в знак на ÑъглаÑие и не Ñлед дълго му Ñервира чаша Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð·Ð´Ð¾Ð²Ð° Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ нÑкакво прогизнало зеле, което тук минаваше за царÑко. Почака малко за да вземе оÑтаналата поръчка, но Ñлед като пришелеца не казах нищо, отиде обратно зад дървениÑÑ‚ “бар“ и Ñе залови за работа.
СилниÑÑ‚ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° тютюна в кръчмата ÑÑкаш Ñе беше Ñгодил Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ на евтиниÑÑ‚ алкохол и гордо Ñе разнаÑÑха из цÑлата кръчма. Рдо Ñ‚ÑÑ… миризмата на тор и прогнило Ñено, като Ñвекър и Ñвекърва напомнÑха на приÑÑŠÑтващите, къде Ñе намират и Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимават. С тази миризма Ñе Ñвикваше бързо, оÑобено Ñлед втората чаша отлежала Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ прогизнала царÑка туршиÑ. С помощта на Ñ‚ÑÑ… бързо забравÑш не Ñамо къде Ñе намираш, ами от къде Ñи и за какво Ñи дошъл. След третата ракиÑ, крÑÑъците започват да ти напомнÑÑ‚, че Ñи оÑтарÑл, или оглушал. И въпреки че кръчмата не беше по голÑма от две Ñтай, в Ð½ÐµÑ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма трудноÑÑ‚ Ñе бÑха разположили деÑетина дървени маÑи и Ñъщо толкова умножени по четири поизлющени закърпени дървени Ñтолове. Ðа Ñтените виÑÑха нÑколко глави на диви животни, едни от Ñ‚ÑÑ… бÑха на вълци, други на елени и една на мечка Ñтръвница. Те ÑÑкаш бÑха закачени там не да краÑÑÑ‚ обÑтановката, а да им вдъхват вÑра, че могат да изпиÑÑ‚ и още по една, две чаши от огнената вода. ÐšÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€ÐµÐºÐ¸ че беше кьорав Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ око, от погледа му нищо не избÑгваше и като опитен ловец, винаги навреме поднаÑÑше поръчката на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð»Ð¾Ð².
Кръчмата за кратко време Ñе изпълни ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸ и буйни мъже. Кой дървар, кой земеделец или животновъд, но вÑички Ñтарателно загрижени за утрешниÑÑ‚ ден. Ð’Ñ€Ñвата беше доÑта голÑма, но пришелеца вече беше преминал на трета Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ шумовете му приличаха на птичи пеÑни. С новодошлите в кръчмата, ÑелÑните Ñе отнаÑÑха доÑтатъчно внимателно и любезно. Така Ñе Ñлучи и Ñ ÐлекÑандър, до него Ñе приближи доÑта едър и коÑмат помак, който ÐºÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð±Ðµ извикал при него и му „заразправÑ“ нещо за пришелеца. Ð ÑелÑнина поÑтоÑнно кимваше в знак на ÑъглаÑие и погледа като на ÑÑтреб беше отправен към ÐлекÑандър. След като Ñвърши разговорът, или наÑтавлениÑта, ÑелÑнинът без да вземе разрешение дали да Ñедне, Ñе наÑтани на маÑата пред ÐлекÑандър;
- Какво пиеш? - твърдо попита.
- Грозданка! - му отговори пришелеца Ñ Ð±ÐµÐ·Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ тон. СелÑнинът без да го пита дали и какво иÑка, поръча още по една. След любезното “Добре дошъл!“ го заразпитва, кой е, от къде е, и защо е на това мÑÑто. Ðа вÑичките тези въпроÑи, пришелецът отговарÑше Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма щедра уÑмивка, коÑто не задоволи много разпитващиÑÑ‚.
- Здравейте гоÑподине и добре дошъл в Чеча. ПриÑтно ми е, казвам Ñе ХаÑан! Старите хора тук казват че полето ражда тикви, а тук Балкана ражда човеци! ХаÑан беше виÑок и твърд като бук, Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ почернÑло и загорÑло като разорана черна земÑ, а физиономиÑта му Ñуха продълговата и хайдушка. Душата му дълбока и благородна, на Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÑˆÐµ човек да Ñе довери, дори и тайните да Ñи Ñподели. Когато ÑтиÑна ръката за “здравей“ ÐлекÑандър почувÑтва че Ñе здравиÑва ÑÑŠÑ Ñкала. Отговори му, че на него Ñъщо му е приÑтно и поÑледваха безброй наздравици. След като преÑушиха чашите, ХаÑан Ñтана и му заповÑда да тръгват. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ не разговарÑха, защото походката на ХаÑан беше като на дива Ñърна. Ðо когато приÑтигнаха в къщи Ñ‚Ñ€Ñбваше да преминат през пълен двор от животни. Рте като го видÑха, вÑички Ñе трупаха покрай него, той хем ги галеше, хем им говореше, но уÑпÑваше и да ги предÑтави на гоÑтенина Ñи. След вÑичката тази Ñ†ÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð»Ð¾Ð²ÐºÐ¾ Ñе покатери по дървена Ñтълба коÑто водеше към вториÑÑ‚ етаж. Там ги поÑрещнаха четири деца, една жена и Ñтарата му майка. Децата бÑха раждани през година. РуÑи Ñнажни Ñинеоки помачета и вÑички момчета. Като ги видÑха Ñе Ñтроиха като войници за вечерна проверка и за добре дошъл на гоÑтенина му целунаха ръката. Жена му Ñъщо като него кльощава жена, доÑта притеÑнителна и Ñкромна, Ñъщо така и любопитна. Ðе му подаде ръката за здравей, но по вÑичко Ñи личеше че Ñе радва на гоÑтенина Ñи. Дойде ред на майка му. Стара, но не оÑтарÑла жена, запазила Ñи беше вÑичко краÑиво и младо по неÑ. Като ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° му подаде ръката за да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ðµ. Ðо за да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½ÐµÑˆÐµ ÐлекÑандър Ñ‚Ñ€Ñбваше леко да Ñе наведа. Беше много мъдра и внимателна жена, защото замеÑтваше нейниÑÑ‚ мъж, а това не беше толкова леÑно или без отговорно нещо. Докато Ñервираха вечерÑта децата на Ñвобода оглеждаха и разпитваха гоÑтенина за другиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚, който те вÑе още не познаваха и Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо нетърпение очакваха да завършат тук оÑновното Ñи образувание и навлÑзат в него. Ð’ Ñредата на ÑтаÑта коÑто Ñлужеше хем за вÑекидневна, хем за кухнÑ, Ñнахата Ñложи голÑма Ñофра. ЗаÑтла Ñ ÑÑŠÑ Ð±Ñла покривка и по Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ¶Ð´Ð° чинии вилици и лъжици. След това преметна на рамото бÑла кърпа и в едната ръка държеше малък леген, а в другата бъклица пълна Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°. Първо заÑтана пред Ñвекървата, Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ ръцете над легена и Ñи изми ръцете, Ñлед това взе кърпата и ги избърÑа. Тази Ñ†ÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ и мъжът й, Ñлед това поднеÑе бъклицата Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° и легена и на гоÑтенина, Ñлед това и на децата й, по този начин гоÑтенина Ñе почувÑтвах чаÑÑ‚ от ÑемейÑтвото. СемейÑтвото Ñе Ñъбра покрай Ñофрата коÑто беше изпълнена в изобилие и лакомÑтва. Поканата беше ÑÑна и кратка;
- Хайде заповÑдайте! Че в храната е борбата! Пък и както е казал Ðллах – давам ти душа, но ако не Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñˆ, ще Ñи Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð° обратно! Разговор почти нÑмаше, по тези меÑта не беше прието когато човек Ñе храни да говори, вÑеки гледаше да Ñи напълни Ñтомаха, че за ÑледващиÑÑ‚ ден щеше да има нужда от много Ñили. След вечерÑта вече оÑтавиха да Ñвети Ñамо една лампа. ХаÑан запали цигара и Ñе подхванаха плановете кой какво ще прави на ÑледващиÑÑ‚ ден. След вÑичко това вече дойде ред и на общи приказки.
- Душманите Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ ни разделиха на три чаÑти. Една чаÑÑ‚ оÑтана тук, друга Ñ Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ…Ð° на турците, трета на гърците. Тук оÑтана Ñамо една трета, най-плодородната чаÑÑ‚ от планината дадоха на турчилата, оÑтаналата на гърците. Ðо нашата е най-величеÑтвена и краÑива, ЧепинÑката долина е една гордоÑÑ‚ за Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, МуÑала, най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð² Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки полуоÑтров. След дългиÑÑ‚ и приÑтен разговор наÑтаниха гоÑтенина в най - хубавата им ÑтаÑ. Прозорецът му беше широко отворен и от към дерето долитаха птичи глаÑове, блеене на Ñтада, вой на кучета и вълци, пеÑента на ходжата, и пеÑента на бълбукащото забързаното дере, от което приÑтигаше ухание на младоÑÑ‚ и живот. СънÑÑ‚ му беше приÑтен, придружен ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÑƒÑ†Ð¸Ñ‚Ðµ на чанове, и мучене на кравите, потропваниÑта на конете и Ñутринта най - приÑтното нещо, пеÑента на петлите. Тук хората винаги Ñтават по рано от Ñлънцето и Ñе ÑÑŠÑтезават ÑÑŠÑ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾.
Ðа Ñутринта още преди да Ñа е пукнала зората, ХаÑан почука доÑта Ñкромно на вратата на гоÑтенина.
- Станахте ли вече?
- Да, да Ñтанах! След този отговор ХаÑан нахълта в ÑтаÑта му.
- Ела докато направÑÑ‚ закуÑката, да изпием по една джигара на балкона. ÐлекÑандър на драго Ñърце излезе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ на тераÑата, а от там Ñе виждаше величеÑтвена гледка. Върховете на балкана бÑха толкова близко, че ако иÑкаше човек ÑÑкаш би ги целунал, или докоÑнал Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°. Миризмата на дивите Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ ÐºÐ¾Ñто го лъхна, ÑÑкаш го повдигна на метър от земÑта.
- Каква приÑтна и чиÑта миризма, заради Ð½ÐµÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº Ñи заÑлужава да трепе толкова път до тук!
- Ðаа, да, така е, този въздух го нÑма на друго мÑÑто, веднага Ñе ÑъглаÑи ХаÑан Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, но ÐлекÑандър не беше Ñигурен, че го разбра за какво му говори. Докато изпушат джигарите картината пред Ñ‚ÑÑ… взе вÑе повече да Ñе откроÑва. ОтÑрещниÑÑ‚ брÑг на дерето потъна в дебела ÑÑнка, по буйните полÑни паÑÑха на Ñвобода коне и крави, в подножието като бели облачета които Ñа Ñлезли на земÑта за да пиÑÑ‚ вода, паÑÑха нÑколко Ñтада овце. Покрай Ñ‚ÑÑ… тичаха на Ñвобода агнета и Ñрета пазени от нÑколко едри кучета. Ðа тук на там прелитаха забързани врабчета, а от пазвата на гората долитаха Ñтрашните звуци на бухалите. ÐлекÑандър уÑети, че тук човек може да изпуши цÑл пакет джигари и да му дойдат в малко. Ðа вратата Ñе показа Ñтопанката и ги покани да закуÑÑÑ‚. ЦеремониÑта Ñ Ð¼Ð¸ÐµÐ½ÐµÑ‚Ð¾ на ръцете Ñе повтори и Ñлед което Ñе нахраниха до наÑита, от прÑÑното млÑко, ÑелÑкото Ñирене и кашкавал, петмез от грозде и Ñладкото от диви Ñгоди, невероÑтните домати и чушки. ПрÑÑно изпечен ÑелÑки хлÑб, подкваÑен Ñамо Ñ ÐºÐ²Ð°Ñ, беше доÑтатъчно човек да Ñе почувÑтва на празнична трапеза. След закуÑката коÑто приключи за двадеÑетина минути вÑеки като пчели Ñе разбÑга в различни поÑоки. ОÑтанаха Ñамо ÐлекÑандър, ХаÑан и двете му вÑе още невръÑтни деца. Майка му Ñъщо Ñе запъти към двора, за да поÑвърши нÑкой и друга работа.
- Значи Ñи дошъл в това Ñело, за да Ñе поразÑееш от ÑкучниÑÑ‚ живот живÑн в града? Какво миÑлиш да правиш днеÑ?
- Ð”Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸ÑÐ»Ñ Ð´Ð° Ñе Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ по балкана, Имам голÑм мерак да поразгледам дивото и непознатото, за Ð½Ð°Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ това е голÑмо предизвикателÑтво. След това малко Ñе поизчерви, защото делеше хората на ÑелÑни и граждани. Ðо ÑÑно разбра, че тук хората не Ñе Ñрамуват от наречието ÑелÑни, а Ñе гордееха Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.
- Ðми и аз Ñъм на натам. Ðко иÑкаш да вървим заедно? Хем ще Ñме Ñи дружина. ГолÑма очарователна уÑмивка обзе лицето на ÐлекÑандър, коÑто Ñе Ñметна в знак на ÑъглаÑие. ХаÑан веднага му напълни раницата Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ неща и отÑедла ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð·Ð° него. ÐаÑтавлениÑта продължиха, че не Ñ‚Ñ€Ñбва да му ÑтиÑка много юздата, оÑтаналото конÑÑ‚ Ñи го е знаел много добре. След тези наÑÑ‚Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ бÑха готови да тръгват на път.
- Да, да! МиÑÐ»Ñ Ñ‡Ðµ Ñ Ð²Ð°Ñ Ñ‰Ðµ ми е по добре. Ðо бихте ли ми помогнали да Ñе кача на конÑ, че за мен е малко трудно. Момчетата му Ñе заÑмÑха, пък и не повÑрваха. Баща им ги Ñмъмри и единиÑÑ‚ отиде от другата Ñтрана на ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ Ñе хвана за Ñамара, другото момче прихвана двете Ñи ръце пред него и подкани гоÑтенина да Ñи Ñложа кракът в шепата му. Така Ñ Ñ‚Ñхна помощ Ñе качи на конÑ, а Ñтопанина на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸ потеглихме за балкана.
- ГоÑподине, ти Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимаваш? Какво работиш, та Ñи дошъл по Чеча? Ðещо ли ти Ñ‚Ñ€Ñбва, или нещо Ñпециално Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш? Миналата година идва още един като тебе, издирваше нÑкакви билки, като горчив корен, еделвайÑ, видрица и още много други неща. Това което ме изненада в него беше, че познава билките по добре и от Ð½Ð°Ñ ÑелÑните. “Рай тъпчете вие! Рай!“ ни каза на тръгване.
- Ðз Ñъм преподавател в универÑитета. Уча Ñтудентите на .....
- Ðаа даÑкал Ñи значи. Ðми то работата ти е била много хубава и уважавана. Ðз Ñъм ходил в Станбола! Ðарод като мравки, Ñ Ð»Ð°Ð¿Ð°Ñ‚Ð° да ги ринеш, чешит, чешит! ВидÑÑ… и араби и англичани, имаше даже и от Ðмерика. Хей за тези хора граница и работа нÑма, хей. Едни такива Ñпокойни, наÑÑдали по кафенетата и Ñпокойно Ñи пиÑÑ‚ кафето, пиÑÑ‚ Ñи наргилето... Ð, като казах наргиле та ти ще запалиш ли един тютюн? ÐлекÑандър кимнах в знак на ÑъглаÑие, ХаÑан запали една цигара и другите заедно Ñ ÐºÐ¸Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð° му ги подаде.
- Вие по работа ли нещо отивате, или на лов? Попита доÑта любопитно ÐлекÑандър. Тези въпроÑи накара Ñпътника му да Ñе разÑмее на глаÑ.
- Какъв лов гоÑподине в тази работа? Ти не гледай че Ñъм взел пушката. Ð¢Ñ Ðµ Ð·Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ. Ð’ балкана не Ñе ходи Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце, че туко виж пред теб Ñе е изпречила нÑÐºÐ¾Ñ Ð¼ÐµÑ‡ÐºÐ° или гладен чакал. Пък и ловуването не е наша работа, не Ñме оÑтанали муÑалат*** на дивото, имаме Ñи питомно. Рвиж понÑкога мечка или вълк Ñме удрÑли, но и това е Ñ€ÑдкоÑÑ‚ при наÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да имаме ÑаигиÑ**** на дивото, че и той има душа и него Ðллах го е дал. Ðие вчера Ñ Ð´ÐµÑ†Ð°Ñ‚Ð° ÑеÑхме картови на нивата и не можахме да Ñ Ð´Ð¾Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸Ð¼. За там Ñъм Ñе запътил.
Когато Ñтигнаха до билото на Черен връх, ХаÑан пъргаво Ñкочи от ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ помогна на ÐлекÑандър да Ñлезе и той от неговиÑÑ‚. След това му връчи пушката и продължи ÑÑŠÑ Ð½Ð°ÑтавлениÑта;
- Ðко видиш мечка не бÑгай, легни на земÑта и Ñе преÑтори на умрÑл. Ðко речеш да бÑгаш, нÑмаш никакъв шанÑ, защото Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да те годи и Ñ ÐºÐ¸Ð»Ð¾Ð¼ÐµÑ‚Ñ€Ð¸, а ти толкова време и разÑтоÑние, не можеш да бÑгаш. Ðе Ñе качвай и на дърво, защото мечките леÑно Ñе катерÑÑ‚ и по дърветата. Ðко пък е праÑе веднага Ñе катери на най близкото дърво и Ñтой там, докато Ñе отдалечи от тебе. Другите животни не Ñа Ñтрашни за човека. Сърните и елените, като те видÑÑ‚ непременно те ще побÑгнат, ако Ñи добър Ñтрелец ÑтрелÑй, дано улучиш нÑÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ…. Ðма недей бе даÑкале, те вÑичките имат по това време рожби, пък и душмани им Ñа много и ние хората им идваме в повече. Рвиж заек може. Те Ñе размножават много и правÑÑ‚ пакоÑти по нивите. Заек Ñтава, видиш ли заек направо ÑтрелÑй и хич да не ти пука. И да ме чакаш тука, на това мÑÑто, аз по зайде Ñлънце ще те намерÑ. След тези наÑÑ‚Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñхна обратно ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ го пришпори към нивата, за коÑто много бе закъÑнÑл.
ÐлекÑандър извади въжето от Ñамара и единиÑÑ‚ край го завърза за левиÑÑ‚ крак на конÑ, а другиÑÑ‚ за здрав дъбов храÑÑ‚. След това Ñвали торбата Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° и приÑедна на една доÑта обширна полÑна обраÑла Ñ Ñ‡ÑƒÐ´Ð½Ð¸ диви цветÑ, от коÑто Ñе виждаше дори и гръцко море. ПоÑÑ‚Ð¾Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° доÑта време и Ñе наÑлади на това зелено море, което на друго мÑÑто в Ñвета го нÑмаше. ПочувÑтва как душата му гори и че Ñе Ñтрахува да каже кой е и защо и при кого е дошъл. След това взе пушката и изÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð´Ð²Ð° куршума във въздуха, ехото ÑÑŠÑ ÑъщиÑÑ‚ Ð³Ð»Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ГоÑпод му Ñе озова. Това до нÑкъде го развеÑели и му Ñе поиÑка да изÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ нÑколко патрона, но не иÑкаше да плаши повече дивите животни. Така полежа доÑта дълго на полÑната и премиÑлÑше вÑичко наново и наново, кое как ще Ñе Ñлучи. Ðо не беше Ñигурен че на нÑкой неща ще може да издържи и че те ще му причинÑÑ‚ повече болка отколкото радоÑÑ‚ или щаÑтие. Привечер ХаÑан доволен предоволен от Ñвършената работа Ñе зададе от към билото и от далече му привикна;
- Улучи ли нещо? Улучи ли! Ðо отговора беше; - че не е леÑно бÑгащо да Ñе улучи.
Вечерта ХаÑан пак го заведе в кръчмата. „В къщи не Ñе пие, не Ñ‚Ñ€Ñбва, грÑÑ… е пред Ðллах, Ñрамота е от родителите и децата. Ðко пиеш, ще пиеш там където пие вÑичкиÑÑ‚ народ, не пред децата и жената.“ Ðа тези негови разÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐлекÑандър леÑно Ñе ÑъглаÑи. Пък и Ñи помиÑли защо Ñ‚Ñ€Ñбва когато вършиш нещо приÑтно за душата, жената да ти мрънка, или децата да те дразнÑÑ‚, или пък родителите да те корÑÑ‚. Ð’ кръчмата вече вÑичко беше задимено и глаÑове Ñе чуваха от вÑички Ñтрани. ÐšÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð´Ð¾Ñта пъргаво разнаÑÑше чаши пълни Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ проÑловутата царÑка туршиÑ, коÑто Ñи беше чиÑто киÑело зеле и нищо повече. Този път като ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð³Ð¸ поÑрещна заÑмÑн и веднага Ñе видÑÑ… че два предни зъба му липÑват. Когато им поднеÑе вторите чаши ÐлекÑандър го пита;
- Защо не Ñи оправиш зъбите? Ртой му отговори, че хората Ñа Ñвикнали да го виждат така и че най вече жена му не му е давала, защото Ñ Ñ‡ÑƒÐ¿ÐµÐ½Ð¸ заби не е можел да Ñ Ñ…Ð°Ð¿Ðµ. ХаÑан Ñе Ñмееше през Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸ му напомни, че е много Ñкръндза, та затова не Ñи ги е правил. Когато поднеÑе третата Ñтограмка, кръчмарÑÑ‚ отÑедна за малко на маÑата им и им обÑÑни, че това ÑÑŠÑ Ð·ÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ðµ му е доÑта Ñкъп Ñпомен.
- Пък и огледай Ñе малко и ще видиш че на нÑкой липÑват по три четири, та дори и вÑичките. И взе да Ñе Ñмее от вÑе Ñърце. След това взе чашата на ХаÑан и Ñе чукна Ñ ÐлекÑандър за наздравица, но не отпи от неÑ. Тази картина промени мнението за гоÑтоприемÑтвото за тези хора, живеещи тук в пазвата на раÑ. ТрÑбваше Ñамо едно нещо да Ñториш, а той не беше много трудно, да Ñпечелиш Ñ‚Ñхното доверие, оÑтаналото беше топло и земно, братÑко и човешко.
- ХаÑане, ти Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимаваш? Какъв ти е поминъкът? Доволен ли Ñи от животът?
- Ðз Ñе занимавам Ñ Ð´Ð¾Ñта работа, но по важната ми е дърводобива. Ðо в тази работа вече на влезнаха вÑе големи вълци, един от друг по Ñвирепи и гладни, при Ñ‚ÑÑ… нÑма наÑждане. Ð’Ñеки от политиците чакат на неÑ, големите хапки Ñа вÑе за Ñ‚ÑÑ…, на Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñтават трохите и мъките. Ðо Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸Ð¼, че и те понÑкога на Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ñ€Ñбват, въпреки че и тогава пак ги заÑищаме Ñ ÑÑŠÑ Ð°Ð³Ð½Ðµ Ñ ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ»Ðµ. Втората работа ми е билкарÑтво. Тук печалбата е по малко пък и не е гарантирана. Ð’ повечето пъти не можеш да Ñи вземеш парите, вÑе имаш да взимаш, но кога не Ñе знае. Третата работа ми е животновъдÑтвото. Ð¢Ñ Ðµ моÑта опора, ако не е Ñ‚Ñ, Ñъм Ñи жив зиÑн.***** Ðо и там има фире****** много чеÑто патим от мечка, или вълк. Пък и много чеÑто боледуват, докторите взимат Ñкъпо преÑкъпо. Ðо нÑма как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе живее нÑкак. Ðз едно нещо Ñъм научил от баща Ñи. Търпение, желание и упоритоÑÑ‚, оÑтаналото е Ðллахова работа.
- Какво ще кажеш, Ñега ли е по труден животът, или през робÑтвото?
- За Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ робÑтво не е имало. Ðие никога не Ñме Ñе чувÑтвали роби на който и да е. Ð’Ñеки Ñме го поÑрещали като наш гоÑтенин, а не гоÑподар. През оÑманÑко е било по леÑно, по Ñвободно за хората. Кой къде е иÑкал там е живÑл, това е било една огромна Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ е била Ñвободна за вÑички. Плащало Ñа е и тогава данъци, но в ÐºÐ¾Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð° данъци нÑма, нима Ñега малко плащаме и какво получаваме в замÑна, нищо? Тогава от нашите помаци Ñа Ñлужели в оÑманÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ Ñа били добре заплатени. ÐÑкой доброволно Ñа оÑтавали да Ñлужат Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ години, защото Ñа били на почит и уважение. Ðе мога да кажа нищо лошо за оÑманизма, защото не Ñъм чул за Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð¾ нещо. ВървÑл ли Ñи в пътÑ, нÑмал Ñи проблеми ÑÑŠÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹, както и Ñега. По къÑно идват подпиÑани договори, за които никой ни не е иÑкал нашето ÑъглаÑие и поÑтавÑÑ‚ в Ñърцето на планината граници, коÑто вмеÑто да ни помага Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ пречи. Много мой роднини оÑтанаха в гръцко, други в турÑко, на това правда ли му казваш. Ðз Ñъм за ÑвÑÑ‚ без граници и държави. ИÑкам хората да не Ñа разделени и ограбвани. Тука идваха учени хора, умни хора и вÑичките ни даваха акъл какви Ñме били и какви Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñме. Раз им викам; - Ðие иÑкаме да Ñме Ñвободен народ и ако иÑкам да Ñъм такъв, Ð²Ð°Ñ Ð½Ðµ Ñ‚Ñ€Ñбва да ви има, защото вие Ñамо делите и грабите и Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ не помагате. Ето, един от Ð²Ð°Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ докарал ли е нещо за децата ни, за Ñтарците или за джамиÑта. Ðищо. Това един умен човек не Ñ‚Ñ€Ñбва да го прави, защото Ñлед Ñебе Ñи оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð»Ð¾Ñˆ пример.
- Ркакво ще кажеш за вашата република Тъмраш? Ðко беше проÑъщеÑтвувала каква щеше да е, по добре ли от тази в момента. Той хвана шишенцето Ñ Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ го поднеÑе към уÑтните за наздравица и очите му Ñе напълниха ÑÑŠÑ Ñълзи.
- За Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð³Ð° да ти Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð½Ðµ до Ñутринта, а до Ñмъртта! След това вдигна чашата и Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸ до дъно. Хайде Ñега да тръгваме, че Ñтана къÑно, тайфъта***** ни чака за вечерÑ.
ЦеремониÑта за вечерÑта беше Ñъщата. Измиха Ñи ръцете и Ñе нахраниха доволно предоволно от вкуÑните гозби, приготвени от жена му и Ñтарата му майка. Когато излÑзоха на тераÑата за по джигара, ÐлекÑандър, ÑÑŠÑ Ð¿Ð»Ð°Ñ… треперещ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð° разговора.
- Тук идват ли чеÑто чужденци? Да работÑÑ‚ като даÑкали, или пък да Ñе женÑÑ‚? Едвам уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° зададе тези Ñтрани въпроÑи.
- Ðе. Ðе идват. Само едно девойче дойде и Ñе ожени за нашиÑÑ‚ даÑкал Ðзиз. ЦÑло Ñело Ñе хвана за главата, как така толкова Ñтройно и краÑиво момиче, е оÑтавило Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ е дошло чак тук да Ñе ожени и то за женен мъж? Ðз Ñъщо Ñе Ñ‡ÑƒÐ´Ñ Ð½Ð° тази Ñ‚Ñхна любов!
- Ð Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ðº Ñе казва и какво работи тук? Продължи да любопитÑтва гоÑтенина.
- Името й никой в Ñелото не го знае. Ð’Ñеки й вика Без-именната. С това име Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚. Работеше в библиотеката на Ñелото. Ðо Ðллах и даде мъжко чедо, нарекоха го ИÑкендер и оÑтави работата. Сега Ñтой в къщи и Ñи гледа рожбата. ÐлекÑандър като чу тези неща, една оÑтра Ñилна болка като нагрÑто желÑзо го парна по Ñърцето, политна и падна на пода.
ХаÑан на този приÑтъп не Ñе уплаши, защото в казармата Ñлужеше като помощник на бацила и от него Ñе бе научил на много неща. И даването на първа помощ, за него беше като за дете играчка. Когато ÐлекÑандър дойде на Ñебе Ñи, Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на ХаÑан Ñе наÑтани на леглото Ñи и призна на Ñтопанина, кой е и защо е дошъл по тези меÑта. Ðа това ХаÑан не Ñе изненада и на драго Ñърце Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ подробноÑти обÑÑни на ÐлекÑандър за Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ и Ñлучващото Ñе Ñ Ð½ÐµÑ Ð² това Ñело. Разговорът им продължи до Ñутринта, защото бащината им обич беше над вÑичко и неведението в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ñждаше ÐлекÑандър като червей зелено дърво.
- Знаеш ли че утре твоÑта Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð² нашето Ñело ще е неÑтинарка? Ðз вÑе още не знам какво е това, но жена ми обÑÑни онова което е чула от оÑтаналите хора на Ñелото. Казва ми че неÑтинарките, ходÑÑ‚ боÑи по жива жарава. Ðз й казвам че не е разбрала, а Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð° да Ñпори че е вÑрно. Сега ти ми кажи, възможно ли е жив човек да ходи по жива жарава?
- Да възможно е и от моето поколение е имало неÑтинарки.
- Ðо как така? Ðе изгарÑÑ‚ ли?
- Ðе, не изгарÑÑ‚. Ð’Ñрата им към Бога ги пази и закрилÑ.
- И на това иÑкаш да повÑрвам? ÐÑма как да Ñтане братле. Ðз Ñъм Ñе парел и знам каква болка е. Имахме Ñтара къща и веднъж по незнайни причини Ñе беше запалела. Рвътре ми беше вÑичката Ñтока. Ðе толкова за Ñтоката, а заради Ñ‚Ñхната душа, Ñе хвърлих в огньовете. Че ги ÑпаÑих, ги ÑпаÑих, но аз като въглен изгорÑÑ… и от тогава до Ñега огън не палÑ. Ðа това признание ÐлекÑандър намери Ñили и Ñе заÑмÑ.
- Утре ще видиш, че когато имаш вÑра в Бога, огън не те гори. Ðз миÑлех утре да Ñе прибирам в СофиÑ, но заради този ритуал ще оÑтана на гоÑти още ден два.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ двадеÑети май. Гората, полÑните и бърчините дори Ñи бÑха облекли нови от кипÑщ живот премени една от друга по-жизнени и божеÑтвени. Ð’ÑÑка ÑÑŠÑ ÑвоÑта миризмата напомнÑше, че в Ñ‚ÑÑ… го има РаÑ. Птиците пък ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð²ÑŠÐ½ - земен Ð³Ð»Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ñтно го потвърждаваха. За Ñтадата вече бе наÑтъпил БайрÑм, в който Ñе бÑха народили вÑе Ñвежи и Ñтройни чеда. Ручеите и те пълноводни и Ñамо човек, който не беше отпил от Ñ‚ÑÑ… не знаеше, че Ñ‚Ñхната пеÑен беше Ñамо от Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° живот.
За Без-именната Ñъщо бе наÑтъпил този празник и Ñ‚Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÑˆÐµ много добре, че Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð° голÑма отговорноÑÑ‚ не Ñамо пред Ñелото, а и пред цÑлата околиÑ. Затова Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ð¸ любимото ÑÑтие на Ðзиз и Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ думи на Ñофрата подхвана:
- Ðзиз, любов моÑ! Утре е двадеÑет и първи май - ден, в който Ñе празнува Ð¾Ð³Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ðº на Св. Ñв. КонÑтантин и Елена. Ðзиз на това твърдо ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑки тон отÑече:
- Ðе Ñи длъжна да го Ñториш. Пък и …. недей, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ?
Ðко ти Ñтане нещо аз Ñлед това какво ще правÑ? Мен от малък Ñа ме учили, че Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ ÑˆÐµÐ³Ð° не бива да Ñе прави, а ти иÑкаш жива по него да ходиш. Това е лудоÑÑ‚, от коÑто би поÑтрадал вÑеки земен човек. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ не оÑпорвай!
- Ðз те Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° ми позволиш да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ полезно за това Ñело, което тъне в нищета и Ð¼Ð¸Ð·ÐµÑ€Ð¸Ñ - продължи да оÑпорва Без-именната.
- Ð’Ñеки в това Ñело е доволен от Ñъдбата Ñи и ти едва ли Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° жертвоприношение ще им Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñˆ. ОÑтави да Ñи живеÑÑ‚ живота така, както Ñа Ñметнали за правилно. Пък и нима Ñи миÑлиш, че това твое жертвоприношение ще го оценÑÑ‚? Ти вÑе още доÑтатъчно не ги познаваш, но Ñвекървата реши, че е редно и Ñ‚Ñ Ð´Ð° Ñе намеÑи в този Ñпор и Ñъщо като нÑкакъв наточен нож отÑече:
- Ðко толкова много иÑка, нека да го направи. Ðито ще е първата неÑтинарка, нито поÑледната. Пък и ако ще е за доброто на Ñелото, та и на околиÑта, защо да не го направи? Ðз Ñ Ñ†Ñлото Ñърце й вÑрвам, че ще Ñе Ñправи, защото моÑта Ñнаха е Ñилна по дух и волÑ. Пък и ÐºÐ¾Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð° жена би Ñе ÑъглаÑила от това Ñело да ходи боÑа по жива жарава? КоÑ? Затова ти Ðзизе не Ñе противи, а нужното Ñътвори и на жена Ñи щаÑтието подари. След тази заповед на Ðзиз не му оÑтаваше нищо друго, оÑвен да изпълни желанието на ÑвоÑта любима, коÑто като огън гореше да Ñтори нещо добро за Ñелото.
- Добре, Ñега подробно ми обÑÑни какво Ñ‚Ñ€Ñбва да ÑторÑ, че наиÑтина не знам. Такова чудо до Ñега в това помашко Ñело не Ñе е Ñлучвало.
- Първото иÑкам да ми Ñе довериш и безрезервно подкрепиш. След това да поканиш цÑлото Ñело и околиÑта който иÑка да приÑÑŠÑтва. Ще поканиш лично и попа от КаÑабата, миÑлÑ, че на драго Ñърце ще Ñе ÑъглаÑи да приÑÑŠÑтва. Утре ще напалиш голÑм огън на площада и той ще гори цÑл ден. Когато Ñлънцето зайде и огънÑÑ‚ притихне, ще разтеглиш жаравата в кръг и аз Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð° в ръце ще танцувам върху Ð½ÐµÑ Ð¸ ще Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð“Ð¾Ñпод да ни дари Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´ÐµÐ½Ñтвие и берекет. По този начин ще докажа, че ….
- Какво ще доказваш? - продължи да тъне в недоумение Ðзиз.
- Ðа цÑлата Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ докажа, че Ñъм горда българка и, че хриÑтиÑнÑтвото не е лоша Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ - Ñ Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ‚Ð¸ рамена и горд Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸ Ñ‚Ñ.
- Ðима Ñи миÑлиш, че те не знаÑÑ‚ ÐºÐ¾Ñ Ñи и от кои Ñи? Ðима Ñи миÑлиш, че и Ñлед това нÑма да Ñи отлъчена и белÑзана? Затова от Ñега ти казвам, че за този ритуал ще Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð²ÑÑко твое желание, но нÑма да ноÑÑ Ð½Ð¸ÐºÐ°ÐºÐ²Ð° отговорноÑÑ‚ за поÑледиците. Дори да видÑ, че в него жива гориш нÑма да те ÑпаÑÑвам, защото аз не иÑкам жена, коÑто не ми Ñе подчинÑва.
- Ðима не Ñе влюби в моето непокорÑтво? Ðима не ми казваше, че Ñъм родена за знаменоÑец? Ðима Ñега иÑкаш от мен да Ñъм една от оÑтаналите? Ðко е така Ñамо кажи и ще бъда? Ðзиз пред тези въпроÑи леко Ñе изчерви и предпочете да замълчи.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ в центъра на Ñелото Ðзиз запали буен огън от Ñухи дъбови дърва. ОÑтави нÑколко младежи да го Ñтъкват и разпрати веÑÑ‚ по Ñелото и околиÑ, че този ден в Ñелото ще Ñи имаме неÑтинарка. ЦÑло Ñело Ñе Ñтече на площада. Заприиждаха и гоÑти от околиÑта. Придружен от ходжата на Ñелото дойде и попа от КаÑабъта. Двамата заеха централно мÑÑто покрай огънÑ, който буйно гореше и Ñлед Ñебе Ñи жива жарава оÑтавÑше.
Пръв мухабета го подхвана ходжата:
- Да Ñи признаÑ, аз Ñъм против подобни ритуали, защото тези неща ги нÑма в нашата ÑвÑта религиÑ, коÑто е поÑледна и в Ñебе Ñи е обвзела вÑички оÑтанали.
- Вашата вÑра ако е поÑледна, то нашата е древна, ходжа ефенди. Така, че не Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ Ð»ÐµÐºÐ° ръка да Ñе Ð¾Ñ‚Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¸Ð»Ð¸ петни. Пък и за това нещо Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ за кой ли път вече Ñме говорили. ОÑтави Ñега тези миÑли на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ Ñе отдай на момента, в който човека Ñе обединÑва Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° и то за благото на оÑÑ‚Ð°Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
- Ще видим, попе ефенди. Ще видим и това чудо, но аз вÑе още не вÑрвам, че е на добро, защото не го пише в ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ Коран.
- Ходжа ефенди, ти на Корана ли ще вÑрваш, или на очите Ñи? Ðз бих предпочел второто.
- ЛеÑно ти е на тебе, попе ефенди, защото Ñ‚Ñ Ðµ от вашите. Май ,че Ñи прав, нека да видим какво ще Ñе Ñлучи въпреки, че пак дебело подчертавам - Ñъм против и не позволÑвам и не вÑрвам на подобни неща. Между Ñ‚ÑÑ… вече Ñе бе наÑтанил кметът на Ñелото, затова Ñпорът временно бе прекратен.
През това време огънÑÑ‚ беше на Ñвоето мÑÑто, а жаравата му Ñветеше в тъмнината като жълти оÑманлийÑки пендари. Ð¡ÑŠÑ ÑвоÑта Ñила Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ готова да изгори вÑÑко живо ÑъщеÑтво, поÑмÑло да Ñе допре до Ð½ÐµÑ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ ръце или крака.
Покрай Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ñе бе Ñъбрало цÑлото Ñело и още толкова хора от околиÑта. От тълпата излÑзоха два тъпана и в необичаен такт думнаха така, че вÑеки Ñе почувÑтва като в чуждо небрано лозе.
Пред него излезе облечена Ñамо в бÑла ÐºÐ¾ÑˆÑƒÐ»Ñ Ð‘ÐµÐ·-именната. С бавни и Ñитни Ñтъпки заприÑтъпва покрай жаравата, коÑто за тълпата приличаше на Ñмъртта. Между Ð²Ð°Ð¹ÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ приÑмехулки Ñ‚Ñ Ð±ÐµÐ· да обръща внимание на никой обиколи нÑколко пъти разÑтелената жарава. След това Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð° в ръце повдигна поглед към небето и Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸ Ñитни Ñтъпи Ñе впуÑна върху жаравата, коÑто като Бог Ñ Ð¾Ð±Ð³ÑŠÑ€Ð½Ð° Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð°. Сълзи от щаÑтие облÑха краÑивото й моминÑко лице, защото до Ñебе Ñи почувÑтва приÑÑŠÑтвието и закрилата на Бога. За нейна изненада от тълпата ÑÑŠÑ Ñъщите неÑтинарÑки Ñтъпки приÑтъпи виÑок Ñтроен мъж, в който Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð° баща Ñи ÐлекÑандър. До толкова беше объркана, че на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð²Ð·Ðµ да благодари на Бога Ñи Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ:
- Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ Боже, че те има! Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ Боже, че ми го показа! Сега вече нека, нека да изгорÑ! Рти за Ñ‚ÑÑ… благоденÑтвие и плодородие определи!
- Ти нÑма да изгориш, а още един път в човек ще Ñе преродиш, защото не Ñамо на Ñебе Ñи доказваш, че за хората милееш! След тези думи баща й Ñилно Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³ÑŠÑ€Ð½Ð°. Плачеше и той, плачеше и Ñ‚Ñ, плачеха и вÑички покрай Ñ‚ÑÑ….
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев