Author Topic: Re: Произход на българите !  (Read 136296 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #405 on: January 21, 2018, 05:54 »



You are not allowed to view links. Register or Login



You are not allowed to view links. Register or Login

























Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #406 on: January 21, 2018, 06:31 »



Part of TURKY in Europe



You are not allowed to view links. Register or Login





Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #407 on: January 21, 2018, 19:11 »
Европейската история и турците-2

Поява на българите на европейската сцена...

След смъртта на великия хунски предводител Атила, европейската хунска държава навлиза в период на разпадане. Подчинените племена се обединяват срещу хуните. Също така двата сина на Атила Денгизик и Ернак влизат в борба за власт с брат си Елак. След битката при Недао през 454-та година разделените хунски дружини са разгромени от обединените отряди на остготи, гепиди и херули и се оттеглят от Централна Европа в Черноморските степи. Тук те се срещат с тюркското племе Огури. Огурите са разделени на три основни племенни групи-Оногури, Утригури и Кутригури, които започват да заселват през 463-та година земите северно от Черно море. Тази среща на хуните и огурите поставя на историческата сцена един нов тюркски народ-българите. Името Българи е с тюркски корени и произхожда от глагола Булгамак. Българските племена населяващи основно земите източно от Черно море, влизат по-късно в състава на основаната след 552-ра година Гьоктюркска държава.

След разпадането през 630-та година на Гьоктюркската държава, западните огури, или българи, се обединяват под лидерството на хан Кубрат и основават голяма държава под името Велика България. Тази българска държава е продължител на традициите на хунската и гьоктюркската държави.Границите на Велика България се простират  от река You are not allowed to view links. Register or Login на запад до река You are not allowed to view links. Register or Login на изток и от извора на река You are not allowed to view links. Register or Login до You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login на юг. След смъртта на хан Кубрат, под натиска на хазарите, и въпреки завета на великия хан да не се разделят, синовете му решават да се разделят и да се насочат поотделно към други райони на запад. Дружините водени от третия син на Кубрат, Аспарух преминават реките Днепър и Днестър и се наставята в земите на днешна Южна Бесарабия, където стават съседи на Византийската империя.
След бляскавата победа над византйската армия през 681-ва година, Аспарух основава българска държава със столица Плиска и подписва мирен договор с Византия, като включва в териториите си днешното Лудогорие. Тази държава е известна под името Първо Българско Царство. За период от 250 години, под ръководството на лидери като Хан Крум, Хан Омуртаг, княз Борис, Цар Симеo, българското царство става една от най-силните държави на Балканите. В периода на управление на Цар Симеон (893-927), българското царство достига своите най-големи граници. То се простира на юг почти до You are not allowed to view links. Register or Login, а на запад достига земите на днешна You are not allowed to view links. Register or Login. На югоизток териториите достигат до You are not allowed to view links. Register or Loginполе, като обхващат и северната част на You are not allowed to view links. Register or Login.

Първото българско царство или Дунавска България, просъществува до 1018-та година. Три важни събития поставиха отпечатъка си над историята на тази държава през този период. Първото бе приемането на християнството през 865-та година от княз Борис и обявяването му за официална религия, приемането през 855-та година на кирилицата създадена от братята от Солун Кирил и Методий въз основа на гръцката азбука, и смесването на прабългарите със започналите да навлизат на Балканите през 6-ти век славянски племена. Премането на кирилицата, е едно много важно за българската държава събитие и днес Кирил и Методий се почитат като светци и на тяхно име е наречена националната библиотека в столицата на България София.

Със смесването на прабългарите със славяните, те забравят тюркския език и започва процес на славянизиране.През 1014-та година, българската армия е разгромена от византийския император Василий Втори. Той нарежда да бъдат ослепени почти всички 15 хиляди пленени български воини, като оставя по един водач с едно око на всеки сто души, които са изпратени на българския цар Самуил. За своите жестокости и за това че подлага на клане българите, византийският император Василий Втори получава прозвището Българоубиец. След около десет гдини настъпва и краят на Първото Българско Царство, което пада под ударите на Василий Втори Българоубиец.Второто Българско Царство е основано през 1187-ма година в земите между Балкана и река Дунав. Тази държава е просъществувала до 1396-та година. След превземането през 1204-та година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, българските владетели се възползват от отслабването на Византия и отново разширяват границите на държавата си до Адриатическо и Егейско Море.

След поражението от 1330-та година в сражението при Велбъжд срещу сърбите, българската държава отново навлиза в период на упадък. Български територии са завзети от сърби и от византийци. След 1371-ва година ,Второто Българско Царство се разпада на три държави-Търновско Царство, Видинско Царство и Добруджанско деспотство. След време започва експанзията на османските турци на Балканите и за период от около 25 години, Търновското Царство, управлявано от династията Шишман която е със кумански произход, става най-напред васална държава а след това е нпълно включена в границите на османската държава. Османското владичество в българските земи продължава близо пет столетия, от 1396-та до 1908-ма година. В периода на османско управление българите съхраниха своя език, религия традиции и обичаи. През османския период се разраснаха и развиха и градове като София,Видин, Шумен и Пловдив и бяха построени редица архитектурни обекти.Днешната, четвърта поред българска държава, бе основана след руско-турската война от 1877-78ма година.

Османската държава призна официално българската държава след 1908-ма година. Под влиянието на националистическите течения и виждания, управляващите България среди положиха усилия да създадат еднокултурна държава без етнически малцинства. Положени бяха големи усилия за да бъде забравен тюркският произход на българите и като название за българите от този период бе приета думата Прабългари или Протобългари, като целта бе да не се използва назването „тюрки”. В годините на Балканската война милиони турци бяха принудени да се преселят в Анадола. През по-късните периоди, българската държава и Република Турция подписаха неколкократно преселнически договори с които бе продължено изселването на турците от българските земи. Но числеността на турското население в България бе толкова голямо, че и тези преселения не успяха да разрешат проблемите на българските управници. Затова, в края на 80-тте години бе започнат така наречениет Възродителен процес.

През 1989-та година хиляди турци бяха принудени да напуснат родните си места и да се преселят в Турция по време на така наречената „Голяма Екскурзия”. Но дори и след тази вълна от преселване, днес турското население в България продължава да е около десет процента. България е балканската страна в която има най-многобройно турско и мюсюлманско население.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #408 on: January 21, 2018, 19:15 »
Европейската история и турците-3

Преселението на тюркски народи на Балканите...

В рубриката ни миналата седмица се спряхме накратко на историята на тюрското племе Българи и на основаните от това племе четири държави. В днешната ни рубрика искаме да засегнем навлизаето на Балканите на други турски племена като кумани, печенеги и узи.
През 330-та година от новата ера, Константинопол официално става столица на Римска Империя. През 395-та година, когато Римската Империя се разделя официално на две-Източна и Западна, Константинопол става столица на Източната Римска Империя, получила по-късно името Византийска Империя, по древното име на Константинопол-Бизантион. С рухването през 476-та година на Западната Римска Империя, Византия остава единствен наследник на императорските традиции на Рим и просъществува до 1453-та година, когато Константинопол бе превзет от Османските турци и получи днешното си име Истанбул.

Византийските летописи от 4-ти до 15-ти век, представляват много важен писмен източник за историята на различните турски народи, пристигнали още преди селчукските и османските турци в имперските земи в Анадола и на Балканите. Хуни, Гьоктюрки, Авари, Българи, Узи, Хазари, Печенеги и Кумани, следвайки северното крайбрежие на Черно Море, навлизат в земите на Византийската империя на Балканите. От своето основаване до своя край, Византийската империя води постоянна борба с различни тюркски народи. В течение на този период, тя създава специфична дипломация за контакти с тях, като същевременно възприема и техните стратегии и тяхното въоръжение, за да може по-добре да се противопоставя на конните им дружини. Освен това, често е позволявала на различни турски племена да се заселват в земите й, като се е възползвала от тях като щит срещу нахлуването на други варварски народи.
В Гьоктюркския каганат, обединил през 552-ра година авари, българи, хазари, печенези, узи и кумани, византийската империя е била известна под названието Апурум-От Рим. Византийската империя многократно сключва договори с Гьоктюркския каганат в борбата си с иранските сасаниди. Византийски посланици посещават многократно столицата на каганата. Съюзът между Византия и Гьоктюркския каганат срещу сасанидите продължава до 576-та година. След смъртта на великия кан Истеми, е обявен край на съюза между двете държави. През 582-ра година Гьоктюркският каганат се разделя на Източен и Западен и контактите с Византия са прекъснати.

Византийската империя е имала близки контакти и с друг тюрски народ-аварите. Във византийските хроники аварите се разделят на две групи-истински авари и псевдоавари. Истинските авари са били с монголски произход докато псевдоаварите са били народ с тюркски произход. Псевдоаварите излизат на европейската сцена през 6-ти век и до 9-ти век са една от главните военни сили в Централна и Източна Европа. Аварските племена се заселват в You are not allowed to view links. Register or Login, или днешна You are not allowed to view links. Register or Login, където през You are not allowed to view links. Register or Login г. покоряват местните You are not allowed to view links. Register or Login и германското племе You are not allowed to view links. Register or Login. Завземат You are not allowed to view links. Register or Login, и You are not allowed to view links. Register or Login.През You are not allowed to view links. Register or Login година подчиняват и You are not allowed to view links. Register or Login. Аварите продължават на юг и навлизат в земите на You are not allowed to view links. Register or Login. Те започват да нападат имперските земи тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития, известна днес като You are not allowed to view links. Register or Login. Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от You are not allowed to view links. Register or Login до устието на You are not allowed to view links. Register or Loginот You are not allowed to view links. Register or Login година до You are not allowed to view links. Register or Login година по времето на хаган You are not allowed to view links. Register or Login. Аварите постепенно опустошават You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login и плътно се доближават до двата най-големи града на империята - You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login.

Император
You are not allowed to view links. Register or Login сключва договор в You are not allowed to view links. Register or Login година с аварите на Баян, като се задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през You are not allowed to view links. Register or Login година решават да поограбят и You are not allowed to view links. Register or Login. Започват нападенията им над You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login. Първоначално аварите се заселили в Малка Скития и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете ѝ от Източна (утигури, кутригури, анти) и Западна Европа (франки).

Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян, се заселили в Панония откъдето изгонили гепидите. Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е обсадата на Константинопол през 626 година от българи, авари и сасаниди. Походи били насочени и на запад срещу франки и в една битка през 566 година дори бил пленен техният крал Сигиберт. Организирани били нападения и в земите на лангобарди и бавари.

След несполучливата обсада на  Константинопол, през 624 година, Аварският каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Последен удар върху аварите нанесли франкският владетел You are not allowed to view links. Register or Login, който от 791 година започнал военни кампании срещу тях с цел окончателното премахване на аварската опасност, и българската армия водена от You are not allowed to view links. Register or Login, който обаче не ги подлага на гонения и репресии, а като родствен народ спомага за вливането им в българската държава. През 805 година аварите пръснати в централните и изтоцчни райони на Европа приемат християнството. Последните сведения за аварите датират от 822 година.

Хазарите са тюркски народ населявал района между Черно Море и Каспийско Море. Те се откъсват от Гьоктюркския каганат и основават Хазарски хаганат. Установяват близки отношения с Византия и сключват с нея договори за взаимопомощ в борбата на империята с нахлуващите в земите й авари и сасаниди. През 667 година, обединената армия на византийци и хазари разгромява в битката при Нинова сасанидската армия. В средата на 7-ми век хазарите завземат и Кримския полуостров и се установяват активни търговски отношения с Византия. През 730 година византийският император Лъв Трети, оженва сина си Константин за дъщерята на хазарския хаган Чичек, приела името Ирина Хазарска. Синът им, става император на Византия под името Лъв Четвърти, или Лъв Хазар. В течение на 10ти век, личната и дворцовата охрана на императора е съставена от избрани хазарски воини.

Хазарският хаганат е унищожен от печенегите и куманите. В перида 9-11 век, от Централна Азия към черноморските брегове, Балканите и Анадола започва нова преселническа вълна. Печенеги, кумани и узи се настаняват по севернто крайбрежие на Черно Море и на Балканите. Византия установява съюз с печенегите и с тяхна помощ разгромява през 1018 година българите. Но след тази победа, печенегите стават съседи на Византия и започват да се настаняват в земите по южнто крайбрежие на река Дунав. Византия се възползва от печенегите като граничен щит и наема във византийската армия печенегски корпус от около 15 хиляди души. По време на битката при Манцикерт, днешния град Малазгирт в Турция, между византийската армияа и армията на селчукските турци, печенежките наемници преминават на страната на родствените селчуки и спомагат за пълни яразгром на византийската армия.

Узите, също народ с тюркски произход, започват да се настаняват по земите на юг от река Дунав през 11 век и достигат до Солун и Тесалия. Те обаче са малобройни и се претопяват в другите турски народи в региона. Предполага се че гагаузите, населяващи основно Добруджа, са потомци на узите. В края на 11 век, печенезите установяват съюз срещу Византия с родствениците си в Анадола, владетеля на Измир Чака Бей , и селчукския владетел Кълъч Арслан Първи.

Византия от своя стран сключва съюз с друг тюркски народ, Куманите. През 1091 година кумаските дружине разгромяват в сражението при Лебуниум на брега на река Марица печенегите. След това поражение част от печенегите се настаняват по бреговете на река Вардар, в околностите на София и на Меглен в днешна Македония. След разгрома на печенегите, куманите се настаняват в Добруджа, Лудогорието, Родопите, Македония и Тракия. След падането на Византийската Империя под ударите на Четвъртия Кръстоносен Поход, куманите се включват в състава на второто българско царство.
Никейската империя, която е продължител на Византийската империя, също продължава да се възползва от услугите на куманските конни дружини и настанява голям брой кумани в долината на река Мендерес в Западен Анадол. Близо 50 години преди основаването на османската държава, в Тракия и в Западане Анадол вече има многобройно куманско тюркско население.

Българската царска династия Шишман също е с кумански произход и последният владетел на Търновското Царство преди то да падне под ударите на османските турци е Иван Шишман. Присъствието на тюркски народи като печенези, кумани и узи на Балканите, улеснява османската експанзия на полуострова и осигурява и силно демографско присъствие на империята в този район, тъй като родствените турски народи се преврщат във верни поданици на империята.


You are not allowed to view links. Register or Login


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #409 on: February 12, 2018, 09:43 »
Европейската история и турците-4


Създаването на анадолската Селджукска държава...


Първата турска държава основана в Анадола е Селджукската държава. Основател на тази държава просъществувала в периода 1040-1308, е селчукската турска династия. Селджукската династия е произхождала от рода Кънък на турското племе Оузи. Родоначалник на рода е Селджук ибн Дукак, откъдето произхожда и названието на рода и на основаната от този род държава. През 11 век селчукската династия основава държава в район източно от Аралско море. Те наохлуват най-напред в района на град хХорасан в Иран, водят завоевателни походи в Кавказ и след победата постигната през 1071 година над византийските войски вбитката при Манцикерт започват да се заселват в Анадола.

Това, което отличава Селджукските турци от турските племена нахлули на Балканите и в Централна Европа прекосявайки степите северно отЧерно Море е че са били мюсюлмани. Селджукските турци са приели мюсюлманската религия още през 10 век. Освен това, докато другите турски племена са се претопили в народите в Европа, Селджукските турци са създали своя силна държава в Анадола и много от малобройните местни племена са се претопили в тази държава.Когато селджукските турци нахлуват в Анадола, голяма част от териториите на полуострова са напуснати и изоставени на произвола, селата и градовете са в полуразрушено състояние.

Причина за това са опустошителните и изтощителни войни които Византия води с иранската сасанидска държава и с мюсюлманите. През втората половина на 7ми век, най-богатите византийски провинции-Египет, Палестина, Сирия, Ирак и териториите в Южен Анадол са превзети от мюсюлманите. По време на емевидските и абасидските халифати, мюсюлманските армии често нахлуват в Анадола и дори обсаждат Константинопол. Тези непрестанни нашествия и войни обезкървиха земите на Анадола. Населението намаля, крепостите се превърнаха в руини, селата бяха опразнени. Византийското присъствие остана само в продължаващите да стоят на крака няколко града със силни крепостни стени. След сражението при Манцикерт от 1071 година, турците започват да се настаняват по земите на Анадола, и битката при Мириокефалон от 1176 годино утвърждава турското присъствие в Анадола и слага край на плановете на Византия да си възвърне господството над полуострова.

Турските нахлувания в Анадола се различават от нахлуванията на сасаниди и араби по това че турските родове и общности не нахлуват само за да грабят и плячкосват, а се настаняват за постоянно в тези земи и ги превръщат в своия родина. Заедно със скитническите родове, в Анадола се преселват и родове възприели заседналия начин на живот, усвоили земеделието и занаятчийството от околностите на град Хорасан и на другите турски градове в Централна Азия. След битката при Мириокефалон, в Анадола започва бърз процес на благоустрояване и изграждане на турски градове и населени места. През 13 век, анадолските турци под управлението на селджукската династия забогатяват и Селджукската държава се превръща в една от най-силните държави на региона. Превзетите от византийците градове Анкара, Коня, Сивас, Кайсери, се разрастват и благоустрояват и се пвервъщат в центрове на турската култура и занаяти. Към тях се присъединяват и издигнати от турците градове като Аксарай и Денизли. Структурата на селджукските градове е била тризонна.

Първата зона, това е цитаделата в която живеят управителите, знатните граждани и военачалниците и където е съсредоточен гарнизонът. Втората зона е самият град, обграден с външна крепостна стена. Третата зона са предградията оставащи извън крепостните стени. В центъра на градовете са се издигали голяма джамия и пристроен до нея културен и социален комплекс. Гражданите изповядващи различна религия са живеели в отделни квартали отделени също с крепостни стени. През деня портите са се отваряли и се е водела търговията и другите ежедневни дейности. При управлението на Селджукската династия, турците усвояват напълно традициите на градостроенето и в много от старите градове в Анадола са издигнати турски квартали, носещи съответните тюркменски имена.Селджукските турци оказват силно въздействие и над западната история. След поражението при Манцикерт, Византия иска помощ от западните феодални княжества и държави за спирането на турската експанзия в Анадола. Този зов за помощ води до поставянето на началото на Кръстоносните походи.

Първият кръстоносен поход е обявен през 1096 година. След една година кръстоносците превземат столицата на Селджукската държава, Изник и разгромяват селджукската армия в сражението при Ескишехир. Това принуждава Селджукските турци да пренесат столицата си в град Коня. Селджукските армии обаче успяват да разгромят кръстоносните армии от последвалите Втори и Трети Кръстоносни походи. Първият, Вторият и Третият кръстоносни походи са първата среща на турците в Анадола със западните армии. Четвъртият кръстоносен поход започнал през 1204 година завършва с превземането на Константинопол от кръстоносците и основаването на Латинската империя. Византийският императорски двор се обосновава в Никея, днешен Изник, където престоява още 57 години. През този период, никейската империя следва политика на установяване на добри взаимоотношения със селджукските турци. През 1261 година византийците превземат отново Константинопол и той отново става столица на Византия. През този период, Византия пренебрегва източните си провинции като насочва вниманието си към запазването на границите си на запад. Това създава през 13 и 14 век предпоставката за пълното заселване на турските родове в Анадола и за превръщането на Анадола в турска родина. Възползвайки се от хаоса предизвикат от Четвъртия Кръстоносен поход, селджукската държава разширява граничите си превземайки на север черноморския град Синоп и на юг средиземноморските пристанищни градове Анталия и Алания.

След превземането на крепостта Судак в Крим, селджукските турици започват активна търговия с народите северно от Черно Море. На юг започва търговия с Венеция и Кипър. Селджукската държава осигурява безопасността на търговските пътища в Анадола. През този период, по основните търговски артерии са изградени много кервансараи с военен гарнизон, което също придава тласък на развитието на търговията. Търговците които са били разграбвани от разбойници, са получавали обезщетения от селджукската държава. Данъците взимани от търговците са били напълно отменени или при определени случаи снижени до 2 процента. Политическият стабилитет наложен от Селджукските турци в Анадола, е привлякъл интереса на италианските градове държави и на търговците от другите европейски градове. Развитието на търговските отношения през този период е допринесло за прогреса не само на Андола но и на Европа. Започнаването на Европа с източни свят най-напред става посредством кръстоносните походи, а по-късно посредством развитието на търговията.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #410 on: February 12, 2018, 09:47 »
Европейската история и турците-5

Кръстоносните походи и турци...


Кръстоносните походи са мащабни]You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login кампании които изправят през средновековието един срещу друг европейците и турците. Изначалните мотиви за организирането на кръстоносните походи, прокламирани от католическата църква, са защита на Светите Земи. Кръстоносните походи протичат в периода от 1096 до 1270 година. Но последните изследвания над кръстоносните походи показаха, че освен религиозни, те са имали и икономически, политически и социални мотиви. В течение на близо два века са огранизирани общо около 11 кръстоносни похода срещу мюсюлманите. Първите четири кръстоносни похода са срещу Селджукските турци, създали мощна държава в Анадола.

След поражението от 1071 година в битката при Манцикерт, днешен Малазгирт, Византийската империя разбира че е неспособна сама да се справи с настануващите се в Анадола Селджукски турци и отправя зов за помощ към главата на римокатолическата църква, папата в Рим. В отговор римският папа отправя към християнските владетели призива да спомогнат за организирането на кръстоносен поход за спасяване на Светите земи от мюсюлманите, обещавайки отворени райски врати за всички участници в кръстоностите походи срещу неверниците. През този период, ислямският свят бе по-добре развит от западния свят в икономическо и културно отношение и за бедните западни рицари, богатите източни земи бяха представяни като райски земи в които от чешмите текат мляко, мед и масло.

Много безимотни рицари пък мечтаеха за нови владения в тези обширни и плодородни земи. Именно на това се дължи и голямото участие в кръстоносните походи. Някои рицарски колони, като колоната водена от Пиер Лермит, в стремежа си да завладеят преди другите, най-хубавите и плодородни територии, навлизат в Анадола още преди официално да е започнал кръстоносният поход, но са разгромени от войските на селджукския султан Кълъч Арслан Първи. Шест месеца след тези първи рицарски колони, в Анадола навлиза основната колона от кръстоносни войски. Селджускският владетел обаче, опиянен от първите си лесни победи над кръстоносците, смята че и сега ще постигне лесна победа но претърпява поражение в сражението при Ескишехир. Кръстоносите от Първия кръстоносен поход превземат и столицата на Селджукската анадолска държава Изник. Оттук те достигат до Ерусалим, превзеха града и основаха там четири отделни кръстоносни държави.

Този първи кръстоносен поход смопогна на Византия да възстанови господството си в Анадола и да си възвърне град Изник. В Светите земи бяха основани четири рицарски държави-Антиохско кнажество, Ерусалимско Кралство, графствата Едеса и Триполи. След загубата на Изник, столица на Селджукската държава става град Коня.Вторият и третият кръстоносни походи, организирани почти 50 години след първия поход, следват сухопътен маршрут през земите на Анадола. Рицарските армии от тези два похода обаче са разгромени от селджукската армия и това води до прекратяването на кръстоносни походи по суша. Следващите кръстоносни походи вече достигат до Светите земи и Ерусалим по море. Сред най-колоритните и видни участници в Третия кръстоносен поход са императорът на Свещенната Римска Империя Фридрих Барбароса, френския крал Филип Август и английския крал Ричард Лъвското сърце. Кръстоносните войски преминават през Унгария и Тракия, прекосяват протока Дарданелите, и навлизат в Анадола, където превземат столицата на Селджукската държава Коня. Император Фридрих Барбароса с удавя при форсирането на река Гьоксу близо до днешно Силифке.

Това предизвиква разцепление сред кръстоносците и те не успяват да превземат Ерусалим.Четвъртият кръстоносен поход започва през 1202 г. по инициатива на папа You are not allowed to view links. Register or Login и има за цел Светите земи да бъдат нападнати през Египет. Тъй като кръстоносците не успяват да платят поръчаните от тях припаси и наема за флота, венецианският дож You are not allowed to view links. Register or Login ги убеждава да завземат град You are not allowed to view links. Register or Login в You are not allowed to view links. Register or Login, а след това и да се отправят към византийската столица You are not allowed to view links. Register or Login. Те се задържат там в продължение на месеци и се включват активно в междуособиците между различни претенденти за византийския трон, докато през 1204 г. Неочаквано превземат и разграбват града.

Дори западните историци от този период подчертават че досега нито един град в света не е бил толкова варварски разграбван. Кръстоносците дори свалят оловните куполи на църквите и и изпращат в Европа. Днес във Венеция се намират златни конски статуи, които също са били изпратени след разграбването на Константинопол. Те създават там своя You are not allowed to view links. Register or Login, а в съседните византийски области основават още няколко по-малки кръстоносни държави. Константинопол остава под латинска власт в продължение на 57 години.Един от най-странните походи в историята на кръстоносните походи е така нареченият Кръстоносен Поход на децата. Походът изглежда е спонтанно младежко движение, възникнало в Западна и Централна Европа през 1212 г. В него се включват голям брой младежи, убедени, че със силата на вярата си могат да постигнат по-голям успех от дотогавашните кръстоносни походи. Движението е окуражавано от много местни свещеници и родителите на младежите, докато папата и епископите се опитват неуспешно да предотвратят начинанието.

Група от няколко хиляди младежи се отправят от Германия към Италия, но едва една трета оцеляват и успяват да стигнат до You are not allowed to view links. Register or Login, докато в същото време друга група достига до You are not allowed to view links. Register or Login. Тук те очакват морето да се разтвори и да им осигури път до Ерусалим, но това тяхно очакване не се сбъдва. Част от участниците успяват да се завърнат по домовете си, но мнозина са продадени в робство от местни търговци на роби. Някои съвременни изследователи смятат, че в походът участват не толкова младежи, колкото множество банди от „странстващи бедняци“, само част от които наистина имат намерение да стигнат до Светите земи.Всъщност, от Кръстоносните походи е пострадала най-силно Византийската Империя. Условията създадени от Кръстоносните походи и от отслабването на Византия, се превърнаха в предпоставка за възникването и бързото укрепване на нова турска държава в Анадола, Османската държава.Италианските градове държави като Генуа и Венеция забогатяват, тъй като те предоставят под наем кораби на кръстоносците искащи да достигнат по море до Ерусалим.

По време на тези пътувания се установяват търговски колонии в различни райони по средиземноморското крайбрежие и започва усилена търговия.С укрепването на централизираната власт в Европа, се слага край на епохата на малки феодални княжества.Но кръстоносните походи навреждат силно на съществувалото по-рано вярване за съжителство и телорентност на религиите. Християнската религия се превръща в главната религия в Европа. Кръстоносните походи превръщат в трайно и присъствието на турците в Анадола и улесняват и преминаването им на европейска земя.



Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #411 on: February 12, 2018, 09:50 »
Eвропейската история и турците-6

Периодът на бействата в Анадола...


В периода на Анадолската селджукска държава или Румелийския султанат, Анадолът изживява един от златните си векове. Но с течение на времето, противоречията между селяните, градското съсловие и тюркменските номадски племена съставляващи държавата, предизвикват социални търкания и проблеми и водят до избухването на бунта Бабаи, който през 1240 година поставя на прага на рухването държавата. След поражението през 1243 година във войната със създаненото от монголите в Персия ханство Илханат, анадолската селчукска държава се превръща във васал на Илханата.

Васалната държава се управлява от назначавани от Илханата губернатори. Тежките данъци и репресиите на монголите, намаляват влиянието на централната власт и към края на 13 век и началото на 14 век в Анадола се образуват различни кяжества управлявани от владетели наричани бей, междсу които е и Османското княжество, което става родоначалник на Османската Империя. След смъртта през 1335 година на последния илхански владетел Ебу Саид Бахадър Хан, анадолските емирства, или бейлъци, укрепват и се превръщат в единствени владетели на Анадола.

Преход.................

Първото анадолско княжество възникнало в процеса на разпадане на Иконийския султанат е Караманското княжество, което е управлявано от династията Караманоглуларъ. След това възникват княжеството Инанчоглуларъ в Денизли, Сахибатаоглуларъ в Афьон, Ментешеоглуларъ в Мула, Айдъноглуларъ в Айдън, Каресиоглуларъ в Балъкесир, Гермияноглуларъ в Кайсери, Сарухан в Маниса.

В Района на Ъспарта се създава княжеството Хамидоглуларъ, в Анталия възниква княжеството Текелиоглуларъ, в Мараш се създава княжеството Дулкадираглуларъ а в Кастамону се създава княжеството Джандароглуларъ.През 14 век, напрежението между Европа и източния свят, създало се поради постоянните кръстоносни походи, започва да намалява. Венецианците и генуезците търсят търговски партньори в Анадола за да се възползват от големите търговски възможности които предоставя полуостровът. Те подписват търговски споразумения с турските княжества по западното крайбрежие на Анадола. В периода 1331-1414 година, венецианците подписват 7 търговски и мирни споразумение с княжеството Ментешеоглуларъ. Съперниците на венецианците в морската търговия, генуезците, също подписват редица подобни споразумение с турските княжества. Венецианците се възползват като бази в търговията си с Анадола от островите Родос, Крит, Тенесос и от малките си колонии във Фоча и Енез.

От Анадола венецианските и генуезки търговци изнасят ръчно тъкани килими, памук пшеница, просо и ориз, платове и нишадър, използван в различните индустриални клонове в Европа. Друг търсен износен продукт на Анадола е анадолското ковано сребро. От Европа в Анадола са внасяни основно различни платове и тъкани, вино, стъклени предмети, захар, сапун. Важност в тази търговия придобиват пристанищни градове като Фоча, Измир, Милет, Анталия и Алания. Развити търговски контакти с Европа през този период поддържат и турските княжества в Бурса, Изник и Кютахя.     

Турското анадолско княжество което е имало най-развити отношения с Европа е княжеството Айдъноглу, благодарение на дейността на управителя му-Айдъноглу Умур Бей. Той е роден през 1309 година. Поема управлението на княжеството на 18 годишна възраст и умира на 39 годишна възраст. В карткия си период на управление Умур Бей съумява да изгради една много силна военноморска флота и организира чести набези по море до близките острови и до райони в Гърция.

Той превзема от генуезците Измир и го присъединява към княжеството си. Участва във войните на Византия със сръбския владетел Стефан Душан и воюва начело на турски войски със сръбски войски на Балканите. Флотата на Умур Бей е наброявала 380 бойни кораба и 20 хиляди пехота. Умур Бей умира след рна получена по време на сражение в околностите на Измир с латински рицари. Умур бей е бил много уважаван и ценен от византийския император Кантакузин.

Той е турският княз, или бей, който разрушава погрешното становище че турците не са мореходен народ. За краткя си период на управление Айдъноглу Умур Бей доказва на европейците че Егейско море, Мраморно море и източната част на Средиземно Море са зона на влияние на турците. Затова той е бил нагрден с титлата Гази, и се приема за родоначалник на османската военноморска флота. Преди да излязат на поход, османските морски пехотинци са се клели в победа в името на Гази Умур бей, еничарите са носели шлемове подобни на шлемовете от периода на Умур бей, а османските моряци са с представяли с думите-ние сме синовете на Умур.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #412 on: February 14, 2018, 08:00 »
Ancient Thrace and Moesia, the areas that modern Bulgaria occupies, were settled in the 6th century ad by Southern Slavs migrating from the area north of the Carpathian Mountains (modern-day Ukraine and Romania). The Thracian tribes, which had populated that territory since the middle of the 2nd century bc, were displaced or conquered. In the 7th century ad, the Bulgars, a Central Asian Turkic tri[/size]be, crossed the Danube River to settle permanently in the Balkans. In alliance with the overpowered Slavs, the Bulgars formed the Bulgarian state, which was recognized by the Byzantine Empire in 681 ad. The name and initial political framework of the new state were taken from the Bulgars, but the language and the culture remained predominantly Slavic

.
You are not allowed to view links. Register or Login[/size][/font]




Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #413 on: February 14, 2018, 08:02 »
Hence the purpose of Ibn Fadlan's mission: to explain Islamic law to the recently converted Volga Bulgars. The Volga Bulgars had moved into Eastern Europe from the frontiers of China during the sixth and seventh centuries, part of a great wave of migration that brought various Turkish peoples westward. ("Turks," a term that encompasses a number of nations, all speak languages of the Turkic family, and[/size]share origins in the far eastern reaches of Central Asia.) One group of Bulgars had continued moving to the western shores of the Black Sea, becoming Christianized and settling in the land that today bears their name. By contrast, the Volga Bulgars, as their name implied, had settled along the eastern shores of the Volga River in what is now Russia.

You are not allowed to view links. Register or Login[/size][/font]
[/color]




Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #414 on: March 05, 2018, 08:35 »
Европейската история и турците-7

Рожер Де Флор-спасител и напаст за Византийската империя...

В началото на 14 век, Анадолът, или Мала Азия, вече е под пълния контрол на турците. Турските княжества в Западен Анадол контролират почти цялата територия в района, с изключение на някои градове със силни крепостни стени и многоброен гарнизон като Никея, днешен Изник, Никомедия или днешен Измит, Пруса или днешен Бурса, Едремит, Пергамон или Бергама, Магнезия или днешна Маниса, Филаделфия или днешен Алашехир, Сардес, Фокая и Смирна или днешен Измир, които са живеели в изолация един от друг и откъснати от центъра на империята Константинопол.Византийският император Константин Палеолог не съумява да спре настъплението на турците в Анадола и започва да търси наемници на запад. На призива на византийския император се отзовава авантюристът Рожер дьо Флор, който пристига през 1303 година с военната си флота и със сила от 6 хиляди и 500 каталанци, за да воюва с турците. 

  Кой е Рожер де Флор. Той е реална историческа личност, живял между 1260 – 1307 г. Познат е  още и като Рутгиер фон Блум–легендарен рицар-тамплиер, мореплавател, вицеадмирал, авантюрист и водач на каталанските наемници. Бил е морски капитан, предводител на отряд от испано-каталонски рицари на византийска служба. От началото на XIV в. Рожер де Флор управлявал армада кораби - флотилия от 26 съда, и армия от 10 000 наемни войни: сицилийци, арагонци, алмогавари и най-много каталани. За пръв път за каталанските наемници се споменават във византийски документи от 1281 г. С доста подробности е описано битието на предводителя на каталаните, който ги ангажира като наемни войни в земите на Балканите.Роже дьо Флор е бил син на немски соколар, който се замогнал, транспортирайки бежанци от Акра до Кипър, а майка му е благородна дама родом от италианския пристанищен град Бриндизи. По време на службата си в Ордена на Тамплиерите, Рожер се е отличил със своята храброст, особено при обсадата на Акра от египетския султан.

Самият Рожер по време на сраженията за града завладял египетското знаме. Когато Акра е трябвало да се предаде, поради невъзможност да бъде спасена, Рожер де Флор получил специалната задача да спаси съкровищата на Ордена на Тамплиерите, което той и направил. Де Флор натоварил съкровищата на своя кораб, но – пак според някои средновековни хронисти „присвоил” част от товара, за което великият магистър на Тамплиерите се е оплакал на негово светейшество папата. Узнавайки, че скоро ще бъде арестуван, Рожер де Флор избягал в Генуа. Там той събрал отряд наемници и предложил услугите си на херцога на Калабрия Роберт, който по това време бил във война с краля на Сицилия Фридрих Арагонски. Херцогът не приел предложението на де Флор. Тогава Тамплиерът предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих.

За услугите, които Рожер де Флор е оказал на крал Фридрих Арагонски, последният го наградил с титлата вице-адмирал.Със съгласието на Великия магистър на Ордена на Тамплиерите, Рожер станал наемник, главнокомандващ корабната армада на служба при византийския император, ангажирайки се пред владетелите на Европа да се сражава, с настъпващите турци. Към него се присъединили и други негови събратя - тамплиери от Ордена – общо около 4000 войни, в това число и рицари, с висок ранг като тамплиера Беранже д`Ентеса, когото Рожер наричал „братко”.Така през 1303 г. Рожер де Флор по силата на договореностите се озовал в Константинопол с 26 кораба и 8000 наемни войници. Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмугавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия.Рожер де Флор и неговите войни тръгнали на поход в Мала Азия.

Нововъзведеният в звание Велик херцог, Рожер де Флор преплувал Мраморното море, нанасяйки по море и по суша значителни поражения на турските сили, завземайки последователно укрепените градове – крепости и територии - Кизик, Анкира и Филаделфия. След успешната кампания по освобождаването на Филаделфия ,/1303-04г./, каталаните на Рожер Де Флор обявили ясно намерения да ситуират собствена държава, в малоазийската провинция, в района на легендарната Троя. Но същевременно той е подлагал на данъци и християнското население в тези области. Амбициите на рицаря Де Флор по онова време изплашили император Андроник ІІ и по тази причина, тамплиерът бил отзован. Император Андроник, опасявайки се от изключителното „своеволие” на рицаря, изпаднал в паника от неговите намерения.

По заповед на престолонаследника на императорския трон – сина на Андроник ІІ – Михаил, Роже де Флор впоследствие бил убит в Одрин през 1305 година заедно с 300 свои каталанци. След като останали без предводител наемниците  завзели Галиполския полуостров и започнали да грабят района в съюз с кумани и печенеги. Византийският император опразнил земите на Тракия и подпалил посетите ниви и всички хранителни припаси за да спре настъплението на каталанците. Останалите без продоволствие наемници тогава са разграбили свещенната за гърците област Атос и Тесалия и са превзели Атина и Тебия, където са основали свое кралство, което ще просъществува 77 години. През 1388 година те са продали града и района на испански авантюристи от Навара, които са останали тук до превземането му от Фатих Султан Мехмед Завоевателя през 1456 година.

Каталанските наемници водени от Рожер дьо Флор са били призовани от византийския император за да победят турците, но за кратко време те са се превърнали в проклятие и за православните християни в Анадола, и са станали причина за опразването на Тракия. Когато след около 40 години турците преминават в Тракия, намират района много слабо заселен и това е улеснило завоевателните им походи. Разрушенията причинени от каталанците в свещенната област Атос не са били забравени от православните християни и гърци в продължение на 700 години. За да се извини, областта Каталония в Испания реставрира изразходвайки 200 хиляди евро разграбения от наемниците манастир Ватопеди, и едва след това каталанците получиха възможност да посещават тази историческа област. 


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #415 on: March 05, 2018, 08:39 »
Европейската история и турците-8

Основаване на Османската държава...

Историците в света постоянно си задават въпроса, как малкото турско бейство, Османското бейство, чиито граници през 14 век са били между Мраморно Море и река Сакария, се превръща за кратко време в огромната Османска Империя.Всъщност, условията благоприятстващи създаването на Османската държава възникват още през 13 век. След поражението през 1243 година в битката при Кьоседаг срещу монголите, Анадолската селджукска държава става васална държава на Илханата, явяващ се официален представител на монголските завоеватели в региона. През 13 век на Балканите са основани Второ българско царство и сръбско царств, които за кратко време стават най-силните държави в този регион. Същевременно в Близкия Изток, в район обхващащ земите на днешна Сирия, Йордания и Египет е основана Мамелюкска държава.

След превземането през 1204 година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, Византийската Империя е разделена на три части. В продължение на 57 години столица на Византийската империя е Никея, Изник. През 1261 година Константинопол отново става столица на Византийската държава, която насочва основното си внимание към войните с държавите на Балканите. През този период възниква административен вакуум в областта Битиния, на границата между империята и Анадолската селджукска държава, и тук през 1302 година се поставят основите на Османското бейство, което за кратко време ще се превърне в световна империя.Проведени са и се провеждат много изследвания за установяването на предпоставките превърнали Османското бейство в световна империя.

Написани са много трудове по тази тема и сред авторите им можем да посочим Джозеф Фон Хаммър, Хърбърт Адамс Гибон, Фридрих Гиесе, Мехмед Фуат Кьопрюлю, Пол Витек, Халил Иналджък, Руди Пол Линднер.Анстрийският историк Хаммър, в труда си написан през 1827 година подчертава че османските турци са се възползвали в изграждането на своята империя от примера на Анадолската селджукска държава в Анадола. Той твърди че след превземането на Константинопол и обявяването му за столица с името Истанбул, османските турци са възприели много и от държавния опит на сасанидите, аббасидите и Византия.В труда си от 1916 година, американският журналист Гиббонс подчертава че ислямската религия е изиграла основна роля в етапа на основаването на Османската Империя.

Той твърди че ислямската религия се е разпространила не само сред турците заселили областта Битиния но и сред немюсюлманските народи в този район, и по този начин е бил създаден Османски народ, който за кратко време е разширил границите на държавата си, превръщайки я в световна империя.В труд написан през 1924 година Гиесе пък твърди че главният фактор в етапа на основаване на османската държава не са били религията и опитът на анадолските селджуки, а специфичната за турците търговска гилдия-ахилъкат. Според Гиесе, именно тази гилдия е допринесла за основаването на здравата държавна структура на османската империя. Той подчертава че в периоди на мир членовете на гилдията са отговаряли за мира и спокойствието а в периоди на война са осигурявали войници за армията.В труда си от 1953 година, Фуат Кьопрюлю пише че тюркменските племена, недоволни от монголските репресии в Централна Азия и Хорасан, са започнали да се преселват в Анадола и са се съсредоточили основно в Западен Анадол.

Сред преселващите се турци не е имало само номади но и жители на градове, възприели заседналия начин на живот и притежаващи знания и занаятчийски опит. Спред Кьопрюлю именно тези образовани среди сред турците са осигурили обединяването и консолидацията на тюркските племена и родове и са поставили основите на Османската държава. Той също така твърди че в периода си на разрастване Османската държава не се е възползвала от имперския опит на Византия а от опита и традициите на селджукските турци.Австрийският историк Витек, в труда си публикуван през 1937 година, твърди че Османската държава е била създадена на основата на традицията Газа-война срещу немюсюлманите. В граничните области между Византия и Селджукската държава е възникнал войнствен народ, навикнал постоянно да воюва със силния си съсед Византия.

Под лидерството на религиозни лидери от селджукските градове, стичащите се тук воини започват да водят войни с Византия и с другите немюсюлмански държави. Това води до бързо разширяване на границите на Османската държава в Битиния и на Балканите.Прочутият турски историк Халил Иналджък пише през 1980 година следното за основаването на Османската държава. Той подчертава че има отчасти правдивост в тезите на Кьопрюлю и Витек и че трябва да се вземе в предвид мощната вълна през 13 век от преселващи се в Анадола тюркмени и промяната по този начин на демографската структура на полуострова.Американският историк и антрополог Линднер отбелязва в труда си от 1983 година че важна роля за основаването на Османската държава има светогледът на тюркмените. Той твърди че племенната структура на тюркмените се различава коренно от племенната структура в другите райони по света.

Турците заселили областта Битиния не са се изолирали от света посредством кръвно и расово родство, но са били открити за всички нечленове на племето, които ще са от полза за рода и са приемали като свои членове чужденци, които са готови да работят за благото на рода. Затова, освен преселилите се от Хорасан и Централна Азия тюркмени, те са привлекли на своя страна и голяма част от местното население.От близо двеста години насам учените полагат усилия да установят предпоставките за основаването на Османската държава. Продължават разногласията в научните среди и относно причините за бързия възход на Османската държава. Същевремнно е общо становището че в Османския дворец се е говорело на турски език и че Османската държава е била многорелигиозна, многокултурна и многоетносна държава, подобна на сасанидската, ривската, аббасидската, селджукската и византийската империи.

Османските турци са възприемали и прилагали в сферата на законодателството и държавното управление всичко което са считали за рационално и полезно, независимо дали са създадени в Централна Азия, Рим, Византия или в Ислямския свят. Те са създали общи правила и ценности за всички поданици на империята и са вдъхнали в тях увереност в справедливостта на управниците си.Именно затова за много кратък период от време, малкото Османско бейство се превръща в световната Османска Империя.В течение на 600 години Османската Империя е властвала справедливо на Балканите и в Анадола, без да разграничава поданиците си по език, раса, религия и етническа принадлежност.Прочутият британски историк Арнолд Тойнби подчертава че Римската Империя, Османската Империя и Британската Империя са трите най-велики в историята на човечеството държави.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #416 on: March 05, 2018, 08:49 »
Европейската история и турците-1

Влиянието на турските народи над европейската история...


Първите писменни източници в които се говори за турска държава, Хунската империя, която граничи с Китай, датират от 3-ти век преди новата ера. Народът основател на Хунската държава в Централна Азия, нахлува в Европа през последната четвърт на  4-ти век от новата ера. Този народ с тюркски произход е първият тюркски народ навлязъл в Европа. В епохата на Великото Преселение на Народите, хунските племена изминават хиляди километри от Централна Азия до Централна Европа. Благоприятно обстоятелство за това пътуване на конните хунски племена създава равната степ на север от Черно Море.Хунските племена поставят началото на Великото Преселение на Народите под давлението на други народи в Централна Азия. През 370-та година от новата ера хуните са населявали района между река Терек, вливаща се в Каспийско море и река Кубан, която се влива в Черно море. Хунските племена нахлуват в земите на персийското племе Алани, населяващи земите западно от Терек.

Под натиска на хунските бойни конни дружини, аланите нахлуват в земите на готите, народ от германски произход. Готите населяващи района междсу реките Днестър и Дон са били известни с името Остготи, Източни Готи, а тези които са населявали земите северно от река Дунав са се назовавали Визиготи, тоест Западни Готи. Под натиска на хуните готските племена започват да търсят спасение в земите отвъд река Дунав. Именно на това преселение на народите се дължи и фактът че преобладаващата част от населението в Европа е с германски корени. Франките, ломбардците, вандалите, аламаните, англо-санксонците са народи с германски корени които се настаняват в териториите намиращи се в границите на Римската Империя. През 5-ти век в демографическата структура на Европа се вливат тюркските народи водени от хуните а в края на 6-ти век се вливат и славяните.Готските и хунските отряди преминават река Дунав и се насочват към два от големите града в Римската Империя, Константинопол и Рим. През 330-та година от новата ера, столица на Римската Империя става Константинопол.

Империята е вече в етап на упадък и се затруднява в отблъскването на нападенията на готите и хуните. Армията на Император Валент е разгромена от обединената армия на хуни и готи в сражението при Едирне . На бойното поле загива и самият император. Новият император на Източната Римска Империя Теодосий Първи, разрешава на визиготите и на хуните да се заселят в земите на империята. Визиготите и Хуните се настаняват в общирната област Панония, простираща се от далматинското крайбрежие до река Дунав. По време на разкопки близо до австрийската столица Виена бяха открити находки свидетелстващи за присъствието на хуни по тези земи. След смъртта на император Тодосий, Римската Империя е разделена на две империи, Източна и Западна. През 410-та година визиготите превземат вечния град Рим и го разграбват в течение на три години. Теоретически Западната Римска Империя е просъществувала до 476-та година от новата ера, но на практика, тя е унищожена още през 410-та година. Столицата на Източната Римска Империя, назована по-късно Византия, Константинопол, устоява на нашествията на визиготи и хуни благодарение на здравата фортификационна система изградена от император Теодосий Втори.

Основаната през 375-та година европейска хунска държава е просъществувала около 80 години. Задено с хуните, в Европа навлизат и неизвестно дотогава на континента оръжие като конното въроъжени и лъка и стрелата. Главната военна тактика на хуните е била да обсипват със стрели вражеските сили без да встъпват в ръкопашен бой, и да го атакуват яростно след като го обезкървят. Благодарение на новите си военни тактики и на майсторското възползване от конните дружини даващи мобилно превъзходство над европейските пехотни дружини, завладяват Карпатите, Трансилвания и обширен район в Централна Европа и основават държава с център в земите на днешна Унгария. Най-прочут хунски владетел е Атила, управлявал държавата в периода от 445 до 453 година от новата ера. Атила държи постоянно под заплаха Византийската империя като полага усилия да продължи традиционната хунска политика за добри взаимоотношения със Западната Римска Империя. След два военни похода на Балканите, Византия приема да плаща на Атила данък. Обсадата през 447-ма година на Истанбул се проваля тъй като хунската армия водена от Атила не съумява да преодолее фортификациите изградени от император Теодосий втори. С дипломатичеки машинации и с подкупи, Византия подписва мир с Атила и насочва вниманието му към земите на Западната Римска Империя.

През 552-ра година армията на Атила, в която има много славянски, германски, тюркски и фински дружини, преминава Алпите и достига пред стените на Рим. След преговори с делегацията изпратена от папа Леон Първи, Атила се заврща обратно. След една година Атила внезапно умира и е погребан в съответствие с тюркските традиции. Походите на Атила в земите на Източната и на Западната Римска империи го окичват със славата на  първия великия тюркски пълководец разтърсил Европа. И днес Атила е приеман за един от най-големите лидери в човешката история.След смъртта на Атила започва борба за власт между синовете му Денгизик, Ернак и Елак и това води до разпадането на Великия хунски съюз. Хунските народи се оттеглят в в земите северно от Черно Море и тук се смесват с новопристигащите тюркски племена.Хуните поставят началото на тюркското влияние в Европа и на определящата им роля в европейската история.

Естествено и тюркските народи чувстват въздействието на европейските народи. Породеният с Атила в европейските народи страх пред турците, създават с течение на времето образа на турците като „Бич божий” или „Наказание божие”. Хунските племена населяващи земите на днешна Унгария дават и името на тази държава. Името Атила става едно от най-употребяваните имена както в Унгария така и сред на Балканите. Източната Римска Империя се възползва от конната стратегия на хуните във войните си на изток и запад. Но и турците научиха много нови неща от Римската Империя като културата на заседнал живот, дипломацията и финансите. Преселението на германските народи под давлението на хуните, води до създаването на кралства като Англия, Франция и германските княжества.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #417 on: March 12, 2018, 21:24 »
Европейската история и турците-9

Периодът на Орхан Гази...


Основаният от Осман Гази Османски бейлък, в периода на управление на сина му Орхан Гази, или Орхан Първи (1324-1362), придобива характер на държава, със свои държавни институции и органи. По време на управлението на Орхан Гази, териториите на Османското бейство се разрастват почти двукратно. Една от важните реформи осъществени от Орхан Гази е създаването на редовна армия от пехотни полкове наречени Мюселлем и кавалерийски ескадрони наречени Сипахи. Същевременно, най-старата османска монета открита до днес датира също от периода на Орхан Гази. Орхан Гази е първият османски лидер който поставя основите на османската военноморска флота.Друго важно постижение на Орхан Гази е че разширява границите на Османското бейство, намиращо се в Анадола, на Балканите, завладявайки балкански територии от Византийската Империя.Султан Орхан първи е влязъл в османската история и като владетеля сключил първите политически бракове с християнски принцеси.

Първата му съпруга е дъщерята на управителя на крепостта Ярхисар, Елена, взела името Нилюфер. Тя е майка на бъдещия османски султан Мурад Първи и на завоевателя на Румелия Сюлейман паша. След като поема от баща си Осман Гази управлението на Османското бейство, с церемония която се назовава Опасването на Ятагана на Осман, Орхан Гази продължава обсадите на византийските крепости Бурса и Никея. През 1326 година, след смъртта на баща си Осман Гази, Орхан Гази превзема Бурса и се насочва с войската си към Никея, днешен Изник. Пред опасността от падането на цялата област Битиния под турска власт, византийският император Андроник Трети предприема през 1328 година опит да разкъса обсадата на Никея. След серия сражения в областта Пелеканон, византийската армия отстъпва а самият император Андроник Трети е ранен. Тази победа е втората победа на османската армия над византийската армия, след победата в сражението при Бафеос. През 1302 година. Тази победа отваря вратите на областта Битиния пред османските войски и започва бързото завладяване на областта.

През 1331 година пада крепостта Никея, Изник, а през 1337 година Орхан Гази превзема крепостта Никомедия, днешен Измит. За кратко време Изник се превръща в център на османската интелигенция. След завладяването на тези крепости, Орхан Гази започва да разширява границите на новата Османска държава за сметка на другите турски бейства в Западен Анадол. Той завзема бействата Джермияноглуларъ със столица Кайсери и Керасиоглуларъ със столица Балъкесир. Арабският пътешественик Ибни Батута, който пътешества в Анадола в средата на 14 век, подчертава че Орхан Гази притежава най-силната сред турските бейства в региона армия. Голяма роля за това бързо разширяване на границите на Османската държава играе и гражданската война във Византия. Освен това, силните сръбско и българско царства на Балканите, принуждават Византийската империя да търси съюз с турците. Византия установява съюзнически отношения най-напред с Айдъноглу Умур бей а след това и с Орхан Гази и с тяхна помощ се стреми да неутрализира българската и сръбската заплахи срещу имперските територии на Балканите. Претендентът за Византийския престол, Йоан Кантакузин сключва съюз с Орхан Гази, като укрепва този съюз омъжвайки дъщеря си Теодора с Орхан Гази.

Въз основа на съюзническия договор, десет хилядна османска армия командвана от сина на Орхан Гази, Сюлейман Паша, преминава през Дарданелите на Балканите и воюва заедно с византийските войски срещу сърбите. Това е първото влизане на османски войски на Балканите. Османската държава подкрепя Генуа във войната й с Венеция за налагане на контрол над търговските пътища, която протича в периода 1351-1355 година. В знак на благодарност за помоща, генуезците предават на Орхан Гази бойни галери. През 1352  година османските войски командвани от Сюлейман Паша превземат крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите. През 1354 година Сюлейман Паша превзема и крепостта Галиполи. За кратко време Сюлейман паша разширява границите на османската държава включвайки крепостите Текирдаг, Болайър, Чорлу и Малкара. Сюлейман Паша е първият завоевател на Балканите. Той загива при неизяснени обстоятелства по време на лов.

Същевременно, през 1357 година генуезки пирати отвличат и втория син на Орхан Гази от византийската принцеса Теодора, Халил. До спасяването му през 1359 година, експанзията на османската държава на Балканите се забавя. Но погребването на Сюлейман паша в Болайър, показва че османските турци нямат намерение сда напускат тези земи и че по този начин те ги обявяват за свои изконни територии.Орхан Гази почива през Март 1362 година. Той е наследен от сина си Мурат Първи, който поставя началото на процеса на бързо превземане на Балканите. След смъртта си Орхан Гази оставя в наследство една силна държава, със здрави държавни институции и силна армия. Земите на Държавата се простират от Анкара в Анадола до Текирдаг в Румелия и тя се превръща в държава имаща земи както в Европа така и в Азия.В периода на управление на Орхан Гази се водят и усилени благоустроителни дейности.

Строят се джамии, училища и се откриват редица вакъфи с благотворителни цели. През този период, религиозният живот в страната е ръководен от ахиите. Но въпреки че носи прозвището Гази и цял живот воюва с Византийската империя, Орхан Гази не следва фанатична религиозна политика. Той воюва и с турското мюсюлманско бейство Каресиоглуларъ, като се отнася благосклонно и към християнското население в превзетите византийски крепости. Дори разрешава на византийските управници и велможи да напуснат, ако искат със семействата си превзетите градове. Орхан Гази поощрява и браковете между гръцките вдовици и османските войници и поставя първия прецедент в османската история назначавайки немюсюлманин за управител на крепост.Орхан Гази е първият османски владетел който е сякъл монети със своето име, целейки по този начин да увеличи приходите на държавата. Орхан Гази поставя в сила и справедлив данъчен порядък, и с данъците събирани от земеделците, търговците и с златото получено като подарък от европейските владетели, пълни своята хазна и изгражда силни и ефикасни държавни учреждения и институции.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #418 on: March 12, 2018, 21:27 »
Европейската история и турците-10

Разширяването на османските граници в Румелия...


Третият османски владетел след Осман Гази и Орхан Гази, е синът на Орхан Гази от византийската принцеса Елена, Мурат. Той запасва Ятагана на Осман през 1362 година и сяда на османския престол под името Мурат Първи. Всъщност, на османския престол е трябвало да седне по-големия му брат, завоевателя на Румелия Сюлейман паша, но след като той загива при странни обстоятелства по време на лов в Тракия, на престола сяда брат му Мурат.Султан Мурат Първи продължава завоеванията на Балканите и границите на османската държава достигат до Косово. Той се възползва много ефикасно от природните и икономически ресурси на завладените на Балканите земи и съумява да наложи властта си и над турските бейства в Анадола.

След смъртта на брат му Сюлейман паша, Мурат още като млад принц продължава започнатия от него процес на завладяване на Балканите. По време на завоюването на Румелия, Мурат се възползва от знанията на учителя си Лала Шахин, на колаасъ Хаджъ Илбей и на командващия акънджиите Гази Евренос. В периода от 1360 до 1361 година, принц Мурат завладява крепостите Чорлу, Мисини, Люлебургаз и Бабаески а също и крепостта Димотика. Не е уточнено категорично, но се предполага че през този период е превзета и крепостта на Едирне. Бързото разширяване на границите на османската държава в Тракия и приближаването им към Истанбул, предизвиква силно безпокойство във Византия и византийският император Йоан V Палеолог иска помощ от графа на Савоя, своя братовчед конт Амадей Савойски, известен и под името Зеленият граф, понеже е носел зелени дрехи и броня. През Август 1366 година кръстоносна флота отнема от османците крепостта Гелиболу и тя остава във византийски ръце до 1377 година, когато отново е присъединена към османската държава. Падането на крепостта Гелиболу, прекъсва връзкта между анадолските и румелийски територии на османската държава.

Намиращият се през този период в Румелия султан Мурад Първи, в продължение на пет години не може да премине в анадолските земи на държавата. Но въпреки това, османската държава запазва границите си в Анадола и продължава завоеванията си на Балканите. Именно затова, много историци окачествяват османската държава като Балканска държава.Кръстоносците на Зеления граф отнемат от българите крепостите Созопол, Несебър и Анхиало и ги предават на византийския император. По-късно османските войски превземат Айтос, Карнобат и Созопол. Крепоста на Самоков, в района на която има големи мини за желязна руда и крепостта Ихтиман също са превзети от османските войски. Напредването на османските войски подтиква пролатинските среди във византийската столица Константинопол да искат подкрепа от западните рицари. С подкрепата на папата, се създава съюз между Сърбия и Византия.

Сръбските войски навлизат в Тракия и в местността Черномен близо до река Марица се срещат с османски войски. Тъй като крепостта Гелиболу продължава да е в ръцете на византийците, османските подкрепления не могат да преминат от Анадола в Румелия. Въпреки това, с ограничените военни сили с които разполага, благодарение на смелостта, дързостта и войнствения дух на османските войски, султан Мурат Първи нанася в битката при Черномен станала на 26 Септември 1371 година, тежко поражение на обединените сръбски и християнски войски командвани от крал Вълкашин Мърнавчевич и деспот Углеша. С тази победа, пред османските войски на Балканите вече не остава нито една сила която може да спре завеванията им. Българската, сръбската държави и Византия, стават васални държави на османската държава. Те започват да плащат данък на османската държава  и са задължени да изпращат свои войски в помощ на османската армия при военни походи.

След победата при Черномен, е придаден тласък на завоюването на Румелия и за кратко време към османската държава са приъсединени крепостите Комотини, Ксанти, Кълкъш и района на планината Рила. Османските власти гарантират на християнското население на завзетите земи техните религиозни права и дори дават някои привилегии на религиозни обители като Рилския Манастир. След 1383 година, османските завевания на Балканите стават още по-стремителни. Превзети са Кавала и Серез. В тези райони са били настанени турски родове от бившето бейство Саруханоглуларъ с център Маниса. Командирът на акънджиите Гази Евренос пренася своя щаб в Яница, близо до Солун и започва да организира нападения в Тесалия, Епир и Албания. Към османските земи са присъединени и крепостите Прилеп, Битоля и Штип, София, Пловдив и Ниш.Военните успехи постигнати от османската армия в Румелия, укрепват позициите на османската държава и в Анадола. С приложената от османците система за военно-поземлена повинност Тъмар, много млади християни от Румелия се присъединяват като спахии в османската армия а веннопленниците се убеждават да се включат в редовете на еничарските корпуси.

Османската държавна установява търговски отношения с град Дубровник на Далматинското крайбрежие. В османската армия широко започват да се използват огнестрелните ръчни оръжия и артилерия.Османската армия постига категорична победа над армията на бейството Караманоглуларъ в сражението от 1386 година в местността Френкязъсъ. Тази битка показва че продължаващите да воюват по стара традиция армии на анадолските бейства няма да могат да се съпротивляват на редовната, добре обучена, дисциплинирана и въоръжена с огнестрелни оръжия османска армия.Най-голямото стражение станало по време на управлението на Султан Мурад Първи в Румелия, е Първото сражение на Косово поле.

Срещу османската армия, на Косовово поле се изправя обединена християнска армия, в която преобладават сръбските войски но има и български, албански, босненски, хърватски, унгарски и чехски полкове. В османската армия воюват полкове от васалните българско и македонско княжества.Османската армия постига категорична и историческа победа над обединената християнска армия в сражението през Юни 1389 година. Сръбският крал Лазар е убит на бойното поле, но и султан Мурат Първи е убит от пленен сръбски благородник.Със своите дела и с успехите постигнати на бойното поле, Султан Мурат Първи става източник на вдъхновение за бъдещите османски владетели, които продължават завоеванията на Балканите и в Европа.
Освен това, в периода на управление на Султан Мурат Първи, западните държави и Византия признават османската държава като Балканска държава.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #419 on: March 31, 2018, 08:52 »
Европейската история и турците-11

Баязид Първи Светкавицата...


След смъртта на османския владетел султан Мурад Първи Хюдавендияр, на османския престол сяда синът му Баязид, който получава прозвището Йълдъръм, Светкавицата. По време на 13 годишното си управление султан Баязид Първи, разширява границите на османската държава. Сърбия и Византия, които след битката на Косово поле стават васали на османската държава, изпращат свои военни подразделения за участие във военните походи на султан Байзид Първи.

Показателен за нарастването на влиянието на Баязид във византийския дворец е фактът че той играе важна роля при определянето на византийските императори. На срещата състояла се през 1393 година в Серез, присъстват всички васали на Баязид Първи-сръбският крал, българският цар, византийският император и деспотите в Пелопонес. Сред васалите на Баязид е и владетелят на Влашко.В периода на управление на султан Баязид Първи, границите на османската държава на юг достигат до Пелопонес, на запад до Албания и на Север до река Дунав и тя става съседка на католическа Унгария.

Европейските владетели са силно обезпокоени от това бързо разширяване на границите на османската държава и най-после решават да отговорят на воплите на Византия за помощ. Византия отправя вопли за помощ към западните рицари и поради започнатата през 1395 година обсада на Константинопол от войските на Баязид Първи. В Европа започват усилия за сформирането на силна кръстоносна армия. Политическата конюнктура през този период в Западна Европа също е подходяща за реализирането на тази цел, защото започналата през 1337 година Стогодишнва война между Англия и Франция, през 1369 година изживява една кратка мирна пауза.

През този период Западна Европа е разединена както в политическо, така и в религиозно отношение. Главата на римокатолическата църква е напуснал Рим и се е настанил в град Авиньон близо до град Марсилия, и затова се намира под силно френско влияние. През 1377 година центърът на римокатолическата църква става отново Рим, но германските държави и Англия обявяват църковна автономност поради силното френско влияние над папата. В християнският свят се появяват няколко религиозни лидери и това разединява християните. Европейпсикет владетели смята че със създаването на кръстоносна армия която ще разгроми османските турци, отново ще може да се установи религиозно единство.Този кръстоносен поход е първият кръстоносен поход започнал с цел разгрома и изтласкването от Европа специално на османските турци.

Кръстоносната армия си поставя за цел и да спаси Унгария от османското давление, да разкъса блокадата на Константинопол и да получи сигурен коридор за достигане до Ерусалим и светите места. Един от главните организатори на този кръстоносен поход е унгарският крал Сигизмунд. На призива положителни отзиви дават и английският владетел Ричърд Втори и френският крал Шарл Шести. С войски се включват и графствата Бургундия, Орлеан и Ланкастър. Войводата на Влашко Мирче също подкрепя кръстоносците. В похода участват и войски на италианските градове държави и на родоските рицари.

Ядрото на кръстоносната армия с численост над 100 хиляди души, представляват 60-тте хиляди унгарски войници. В Кръстоносната армия се включват 10 хиляди французи, 6 хиляди германци от графствата Бавария, Саксония, Хесен, Люксембург, хиляда английски войници, 13 хиляди войници от Полша, Бохемия, Италия и Испания и 10 хиляди влашки войници. Кръстоносната армия потегля на път през април 1396 година под ръководството на 24 годишния Жан Безстрашни, граф на Невер и достига пред стените на Будапеща. В това време султан Баязид Първи ръководи обсадата на Константинопол и научава за кръстоносния поход от осведомител от графството Милано, което в силна конкуренция с другите италиански градове държави. Това показва как още през този период западните владетели са се възползвали от османската държава за постигането на лични цели. Султан Баязид Първи вдига обсадата на Константинопол и със светкавична скорост се насочва към град Никопол, който в това време е вече обсаден от кръстоносците.

Именно за тези свои пълководчески способни, със светкавична бързина да придвижва войските си, сялтан Баязид получава и прозвището Светкавицата. 80 хилядната османска армия, в която се намират и сръбски отряди, пристига по много неочакван начин пред стените на Никопол. На 26 Септември 1396 година протича сражението при Никопол. Битката започва с атаката на конните рицари срещу османския център. Рицарите са посрещнати от спциално подготвено поле с изострени колове. Устрмът на атаката намалява и рицарите стават лесна цел за османските стрелци с лък и са принудени да се спешат. Останалите без ездачи рицарски коне сеи завръшат в кръстоносния лагер и предизвикват страх и паника. Основните сили на Сигизмунд започват хаотична атака за да помогнат на френските тежки рицари, но се срещат с еничарските корпуси.

Започва ожесточена сеч между унгарските полкове и еничарските корпуси. Решителният удар е нанесен от сръбската тежка конница, която напада във фланг унгарската пехота. Започва паническо бягство. В битката при Никопол загиват 30 хиляди османски и много повече кръстоносни войници. Пленени или убити са и много западни благородници, които по-късно са освободени срещу глеми откупи.

Победата в битката при Никопол превръща султан Баязид Светкавицата в един от легендарните герои на мюсюлманския свят, укрепва още повече позициите на османската държава на Балканите и увеличава опасността от османско нашестви за Унгария. Византия от своя страна вече остава сама и води борба на живот и смърт.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything