Author Topic: Re: Произход на българите !  (Read 110407 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #420 on: March 31, 2018, 08:58 »
Европейската история и турците-12
Началото на края за Константинопол...

От своето основаване през 330 година до превземането му от османските турци през 1453 година, Константинопол многократно е бил обсаждан от многобройни армии. Той е бил обсаждан от армиите на хуни, авари, сасаниди, българи, сърби, руси, маджари, кръстоносци и османски турци, но винаги е успявал да устои, благодарение на мощните си крепостни стени и фортификационни съоръжения, издигнати още по време на управлението на император Константин Велики и след това от император Теодосий който управлява в периода 408-450 година от новата ера.

Построените от император Теодосий крепостни стени са били най-мощните отбранителни съоръжения в средновековна Европа. Константинопол е обсаден за първи път от османските турци в периода на управление на султан Байзид Първи, Йълдъръм, тоест Светкавицата. Тази обсада продължава десет години, от 1391 до 1402 година.Защо османските турци са предпочели дълга обсада на Константинопол, вместо да атакуват директно крепостните стени на града. Отговорът на този въпрос се крие по всяка вероятносн в това че те осъзнават че с тогавашните обсадни оръдия, дори и огнестрелни, е невъзможно да бъдат направени проходи в крепостните стени на града.

Обсаждайки Константинопол, османските турци са целели да прекъснат снабдяването на града с хранителни продукти и вода и по този начин да прекършат духа на защитниците, а също така и да се възползват от евентуалните противоречия между групи, които ще поискат да установят сътрудничество с османската армия. За целта, султан Баязид Светкавицата, подкрепя братовчеда на византийския император Мануил Втори Палеолог, Йоан Седми Палеолог. Същевременно, жителите на Константинопол продължават да укрепват крепостните стени а византийският император продължава да търси помощ в Европа.Султан Баязид Първи Светкавицата опразва близките до Константинопол населени места. Той иска от византийския император в Константинопол да бъде построен един мюсюлмански квартал, в който спорните въпроси да бъдат разрешавани от мюсюлмански съдя-кадия.

Той заявява на византийския император че ако това негово искане не бъде изпълнено, ще осъди града на гладна смърт. Византийският император отказва да изпълни искането на Баязид Първи и той затяга още повече обсадата на Константинопол. За да възпрепятства доставката на храна и подкрепления в града през Черно Море, той построява на черноморския вход на Босфора крепостта Анадолу Хисаръ. В града започва сериозен проблем с хранителните продукти. След победата на османската армия над обединената християнска армия в сражението при Никопол през 1396 година, жителите на Константинопол загубват всяка надежда за спасение. Цените на хранителните продукти в Константинопол нарастват десетократно.

Населението, което не може да намери дърва за отопление, започва да разрушава сградите и да използва дървения материал за отопление. Много жители на византийската столица бягат спускайки се нощем с въжета от крепостните стени и търсят спасение при османските турци. В едно свое писмо византийският император разказва че много от тези бежанци доброволно приемат исляма. По-заможните граждани, продават домовете и имотите си и заплащат огромни суми за да получат място във венецианските и генуезки кораби, които ще ги отведат в Италия. Един летописец от този период заявява че преди Константинопол е бил град-кралица, но сега прилича на изоставена вдовица.

В града се създава и група, която иска вратите на Константинопол да бъдат отворени пред османските турци. Тогава византийският император осведомява Баязид Първи че приема исканията ми за построяване на мюсюлмански квартал, назначаването на кадия и обявяването на Йоан Седми Палеолог за съимператор. Баязид разрешава на император Мануил да напусне Константинопол и увеличава населението на мюсюлманския квартал в града преселвайки там турци от черноморския регион на Анадола.През 1399 година император Мануил Втори напуска Константинопол за да търси помощ в Европа. Той потегля от Константинопол с един френски кораб, като оставя семейството си в Пелопонес и потегля за Европа.

Най-напред се среща с херцога на Милано. По време на пребиваването си в Италия установява че избягали от Константинопол писатели и интелектуалзци са открили в университетите във Флоренция и Милано факултети по гръцки език. Тези факултети изиграват катализатор за процеса на обновление, Ренесанса в Западна Европа. През 1400 година император Мануил пристига в Париж. Той идва до Лувърския дворец яхнал бял кон, дарен му от френския император Шарл Шести. В негова чест са организирани веселби, балове и ловни увеселения. Император Мануил е запознат и с учените в университета Сорбон. Въпреки всички тези почести обаче император Мануил не съумява да осигури обещание за необходимата за разкъсването на турската обсада на Константинопол армия.

Оттук той преминава в Англия, където е посрещнат от крал Ричърд Втори и иска военна помощ и от английския крал. След време подновява това свое искане и пред неговия наследник Анри Четвърти. Тъй като през този период английските владетели имат сериозни проблеми в Шотландия, те отхвърлят тези искания. Един хронист от това време пише че е много трагично това че владетелят на една силна християнска империя търси военна помощ срещу мюсюлманите в най-отдалечените от империята му европейски острови. Император Мануил прекарва седем седмици в Лондон но не успява да убеди английския владетел за военна помощ. Освен това научава че и даренията, събрани в помощ на Константинопол в църквите, са били откраднати от един крадец. Тогава той се завръща отново в Париж.

Води контакти за военна помощ и с владетелите на Арагон, Партугалия и римския папа. Но освен празни обещания, не получава нищо конкретно. Спасението на Константинопол идва не от запад а от изток.Император Мануил потегля на път за да предаде на султан Баязид ключа на Константинопол, но по пътя научава за поражението на османската армия срещу монголската армия в сражението при Анкара през 1402 година. Научава че и султан Баязид Първи е паднал в плен на Тимур. Византийската делегация се завръща след тези новини от Кютахя обратно в Константинопол.Монголското нашествие в Анадола удължава живота на византийската империяа с още 50 години.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #421 on: April 05, 2018, 06:49 »
Европейската история и турците-13
Период на борба за власт в Османската държава...

След поражението на османската армия в сражението при Анкара през 1402 година срещу войските на монголския владетел Тимур и пленяването на султан Баязид Първи, османската империя нализа в период на междуособици. Започва борба за власт между синовете на Султан Баязид Първи Светкавицата, която протича в периода 1403-1413 година. Възползвайки се от тези междуособидици, Византия и италианските градове-държави отнемат от османската империя някои територии ва Анадола и на Балканите. Византийската империя превзема отново Солун.

В периода на управление на султан Мехмед Първи Челеби, управлявал в периода 1413-1421 година, започва процес на пълно възстановяване на османската империя. С възкачването през 1421 година на престола на султан Мурад Втори, мперията започва да си възвръща бързо изгубените Балкански територии. Същевременно Мурат Втори се стреми да поддържа добри взаимоотношения с Византия и западните кралства. В периода на управление на Мурад Втори, от Анадола на Балканите се преселват компактни маси от турски преселници и дори един византийски летописец подчертава че вече броят на турците на Балканите е по-голям от броя им в Анадола.

При управлението на Мурад Втори, османските турци напълно укрепват своето присъствие на Балканите.След възкачването на престола на султан Мурад Втори, избухва бунт воден от неговия вуйчо Дюзмедже Мустафа, който предявява претенции към престола. Армията на Дюзмедже Мустафа, получаващ подкрепата и на Византия, превзема Гелиболу и Едирне и връзките между Румелия и Анадола започват да се водят само с помоща на генуезки кораби от колонията им във Фоча. С помоща на акънджиите в Румелия, султан Мурад Втори побеждава бунтовниците.

Но този път се появява нов, подкрепян от Византия, претендент за османския престол-братът на султан Мурад Втори, Кючюк Мустафа. Кючюк Мустафа получава помощ и подкрепа и от балканските страни като Влашко и Молдова, от Венеция и Унгария и от някои анадолски бейства като бейство Дажнадроглуларъ. Султан Мурад Втори обсажда Константинопол с 5 хилядна войска. Той разгромява и войските на претендента Кючюк Мустафа. Обсадата продължава три месеца и принуждава Византия да търси мир. Според византийските летописци, Константинопол не пада този път пред османските войски само благодарение на покровителството и защитата на Пресвета Богородица. Вдигайки обсадата на Константинопол, султан Мурад Втори се насочва с войските си към град Солун. Той е решен отново да презвеме града. Византийският император разбира че няма да може да отбранява града и го продава на венецианците. Слутан Мурат Втори обаче не приема условията за мир на венецианците и обсажда града. Обсадата на Солун продължава седем години. През 1430 година Османските войски превземат най-напред Солун и след това и Янина.

Тук за първи път османските турци превръщат една църква в джамия, подчертавайки по този начин че тези земи вече са техни. Населението на града  е разселено в други райони на империята. В централните райони на Солун се настаняват преселващи се от Анадола и други места на Румелия турци и мюсюлмани. Жителите на Янина, които не се съпротивляват на османските войски са наградени, като им се разрешава да съхранят църквите си и свободно да изповядват религията си. В града се построява и мюсюлмански квартал. Тази политика на османските турци подтиква много от балканските градове да се предават без съпротива на османската армия. Това също ускори османските завоевания на Балканите.

Посредством феодално-земевладелческата си система, османските турци привличат в армията си и ветерани от армиите на балканските страни. Справедливостта и леката данъчна система също привличат бедните земеделци на Балканите и те доброволно стават поданици на империята.След превземането на Солун и Янина, османските войски се насочват към Сърбия и сръбският деспот Георги Бранкович отново става васал на Султан Мурад, като дава за жена на султана своята дъщеря Мария Бранкович. През 1440 година османската държава наложи пълен контрол над Сърбия и Молдова. Вниманието се насочи към Унгария. Османската армия обсажда в продължениена 6 месеца намиращата се в унгарски ръце Белградска крепост. Обсадата бе неуспешна, но благодарение на нея, османската армия въведе широко в употреба в армията си огнестрелното оръжие и изпревари по този начин армиите на европейските държави.Византия и западните европейски кралства решиха да организират нов кръстоносен поход за да спрат напредването на османските войски в Европа.

По време на управлението на султан Мурад Втори станаха две битки с решаващо за съдбата на Балканите значение. Първата бе битката при Варна от 1444 година а втората бе Втората битка на косово поле от 1448 година. Тези две сражения, завършили с категоричната победа на османските войски, сложиха край на опитите на европейските държави да прогонят османските турци от Балканите. Европа вече започна да възприема османската държава като Балканска държава. Византийската империя остана да съществува само в границите на Константинопол и близките му райони. Византийските императори предприеха редица обиколки в Европа за да търсят помощ срещу турците, но главното искане на западните страни бе Византия да приеме католичеството. На заседание във Флоренция, византийската църква прие покровителството на Папата в Рим.

Създава се папската уния. Византийският император се завръща в Константинопол като католик и иска от гражданите да приемат католическата религия. Но помнещите зверствата на кръстоносците католици от четвъртия кръстоносен поход, жители на Константинопол и православните свещенници се противопоставят на това искане на императора. Започва да расте и броят на византийците подкрепящи установяването на мирни и съюзнически отношения с османските турци.
За Константинопол и за самата Византийска империя, започва един много труден и крехък период.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #422 on: April 09, 2018, 10:07 »
Европейската история и турците 14

Сраженията при Варна и на Косово Поле утвърждават османското господство на Балканите...

След присъединяването на България и Сърбия, Османската империя остава изправена на запад пред Унгарското кралство. Унгарците са народ от урало-алтайската езикова група. Те се преселват през девети век от Централна Азия в Европа и се настаняват в земите на днешна Унгария и на някои съседни страни. През хилядната година те приемат християнството и се превръщат в една от основните народности в Европа. До 14 век маджарите или унгарците, са под властта на Свещенната Римска Империя и са подчинени на германските императори. Унгарският владетел, който първи започва да воюва с османските турци е Сигизмунд, останал на престола 50 години. Император Сигизмунд почува през 1437 година.

При управлението на император Сигизмунд, който е член на германската люксембургска династия, унгарците следват политика на разширяване на териториите си на изток, на Балканите. Унгарските войски съставяха ядрото и на кръстоносната армия която бе разбита от османските войски през 1396 година в битката при Никопол. През 1426 година Сърбия става васал на император Сигизмунд. При неговото управление, през 1435 година се приема и закон задължаващ феодалните и поземлените владетели да осигуряват на императорската армия войници в численост съответстваща на числеността на крепостните им селяни. Този закон осигурява на унгарската армия  тежко-въоръжена конница. Огнестрелните оръжия също навлизат в широка употреба в унгарската армия именно през този период.След като император Сигизмунд умира без да оставя свой наследник за престола, унгарските благодорници избират за нов крал на Унгария полския крал Владислав Трети.

Бащата на Владислав Трети е велик херцог на Литва, последната нехристиянска държава в Европа. През 1386 година той приема християнската религия и я превръща в основна религия в Литва. Полша и Литва се обединяват в обща държава, в границите на която са включени и днешна Беларус и Украйна. След като е обявен за крал на Унария, Владислав Трети става един от най-могъщите владетели на Европа. Графът на Трансилвания и Тимишоара Янош Хуниади пое поста на кралски наместник в Унгария.В периода 1443-1444 година унгарски войски водени от Хуниади преминават река Дунав и навлизат в османските земи. Унгарците са победени от османските сили в сражение в район между София и Златица, но успяват да отстъпят организирано, въпреки че понасят тежки загуби. Това окуражава европейците които премат похода като успешен, въпреки поражението.

С османската империя е подписан договорът от Сегедин. Но крал Владислав е убеден от папския наместник кардинал Сезарини и от византийския император да наруши подписания договор. Започва подготовка за нов кръстоносен поход. Папска флота съставена от 19 кораба предоставени от Венеция, Бургундия и Дубровник, преминава през Дарданелите и Босфора и достига устието на река Дунав в Черно Море, за да продължи оттам за Никопол. Сухопътната армия съставена от унгарски, сръбски, влашки, хърватски и босненски полкове е подкрепена и от около 2 хиляди въоръжени с бомбарди фургони. Двете армии се срещат на 10 Ноември 1444 година пред Варна. В сражението, крал Владислав Трети атакува с тежко въоръжената рицарска конница центъра на османската армия, и личната еничарска гвардия на султан Мурад Втори, но пада в изкопан пред позициите трап и е обезглавен от еничарите. Смъртта на Владислав Трети предизвиква паника в кръстоносната армия и започва паническо бягство.

Сред убитите на бойното поле е и папският наместник кардинал Чезарини. Янош Хуниади успява да събере бягащите войски и осигурява организираното им отстъпление. Германският историк Зинкейсен заявява че това поражение е наказание божие за нарушаването на подписания върху библията договор от Сегедин.Унгарският граф Янош Хуниади се изправя отново пред османската армия след четири години, през 1448 година, във втората битка на Косово поле. Хуниади установява съюзи с балканските княжества, но сърбите отказват да подкрепят Хуниади поради репресиите на католическите свещенници в техните земи. Хуниади излиза на бойното поле с 5 хилядна унгарска и  хилядна влашка войска.

В армията му има и наемни германски и чехски полкове. Османската армия наброява около 5 хиляди души.Османските сили изкопават траншеи с палисади на бойното поле и по този начин отстраняват опасността която представляват въоръжените с бомбарди унгарски фургони.   Въпреки численото си превъзходство османската армия възприема отбранителна тактика. В центъра зад укрепление от коли са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.В първия ден на битката, 17 октомври се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат.

Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден 19 октомври, когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.Хунияди успява отново да се спаси отстъпвайки с въоръжените фургони. Той е пленен по пътя и държан като заложник от сръбския владетел Бранкович, но скоро е освободен.Сражениието при Варна и второто сражение на Косово Поле утвърждават османската власт на Балканите и принуждават европейските владетели да се откажат за известен период от време от походи срещу турцитe.



Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #423 on: April 16, 2018, 11:33 »
Европейската история и турците-15

Превземането на Истанбул...През 324 година, град Бизантион е обявен за столица на Източната Римска Империя и е назован Константинопол, по името на римския император, по заповед на който се осъществяват грандиозни строителни и благоустроителни дейности които променят изцяло облика на града на Босфора. Император Константин е и първият римски император приел християнската религия и е прочут в историята под името Константин Велики. За западноевропейските владетели, Константинопол бе вратата към изтока и затова бе една от спирките на кръстоносците насочили се към светите земи за да превземат Ерусалим от мюсюлманите. С появата през 622 година на мюсюлманската религия, която за кратко време се разпространява в източните земи и на арабския полуостров, мюсюлманите започват да организират набези в източните провинции на Византийската Империя. Арабски войски обсаждат четири пъти Константинопол.

Три от обсадите на Константинопол са осъществени в периода на Аббасидите и една в периода на Емевидите. В първата обсада на града участва и близкият съратник на пророка Мохаммед, Ебу Еюб Ел Енсари. Той почива от болест по време на тази обсада и е погребан пред стените на Константинопол. Думите на пророка Мохаммед че Константинопол ще бъде превзет от един велик мюсюлмански пълководец, превръща града в една свещенна за мюсюлманите цел. Затова историкът Феридун Емеджен нарича Константинопол-Обещаният на мюсюлманите град.Константинопол е многократно обсаждан и от османски войски. Първата е по време на управлението на султан Йълдъръм Баязид, втората и третата са в периода на вътрешен раздор от претендентите за османския престол Сюлейман Челеби и Муса Челеби.

Следва обсадата на войските на султан Мурад Втори. Тези обсади са неуспешни  и османските войски не могат да преодолят крепостните стени на Константинопол.Султан Мехмед се възкачва два пъти на османския престол. Най-напред, след доброволното оттегляне на баща му султан Мурад Втори, той се възкачва на престола на 12 годишна възраст, в периода 1444-1446 година. (s bitki v Nikopol i Varna ) Поради постоянните унгарски набези в османските земи обаче, непълнолетният владетел изпитва трудности в управлението на държавата и затова моли баща си да се завърне отново на престола.

( 12 godishniq Syltan Mehmed zapovqdva na bashta s Myrad II da se varne na prestola s dymite " Az kato Syltan ti zapovqdvam da sednesh na prestola")

Този неуспешен период в живота на султан Мехмед Втори, често става повод за критики от страна на някои среди в османския двор, след повторното му възкачване на престола през 1451 година. Близките на султана държавници му нашепват че само превземането на Константинопол ще осигури налагането на авторитета му в държавата. Затова, султан Мехмед Втори си поставя като главна цел превземването на Константинопол и това се разкрива и от думите му-или градът ще ме вземе, или аз него.Султан Мехмед Втори, получава много добро образование и освен арабски и персийски езици, владее като чужди езици и гръцкия и славянския.

По време на престоя му в Маниса като престолонаследник, Султан Мехмед слуша от устата на западни учени като Кирияко Данкона история на Римската Империя и на Западна Европа, живота и делата на Александър Македонски и на други велики пълководци и воини от древността. Това се отразява и на характера на младия принц и той става волеви, смел и изпълнен с желание за героични дела за да заеме място по страниците на историята като Александър Македонски.В рамките на подготовките си за обсадата на Константинопол, султан Мехмед Втори нарежда срещуположно на построената от дядо му султан Баязид крепост Анадолу Хисари да бъде построена нова крепост на име Румели Хисари. По този начин той затваря напълно входа на Босфора откъм Черно Море. През 1453 година султан Мехмед Втри пристига от Едирне с войската си пред стените на Истанбул и започва продължилата 54 дена последна обсада на Константинопол. (pri prevzemaneto na Konstantinopol / Istanbul ychastvat

Османските войски притежават много голям опит в сражения на открито с европейските войски, но за първи път се изправят пред мощни крепостни стени и фортификации като тези на Константинопол. По заповед на султана, се построяват много мощни артилерийски оръдия. Същевременно в Константинопол има големи противоречия между пролатинските среди подкрепяни от император Константин Палеолог и протурските среди водени от Лукас Нотарас. Нотарас дори заявява че би предпочел да види в Константинопол турска чалма вместо католическа шапка. Отбраната на града е поета основно от наемни италиански войски, а византийските сили са използвани само като допълнителни сили.

След раняването на генуезеца Джовани Джустинияни, който ръководи отбраната на Константинопол, и след като османските обсадни оръдия пробиват на няколко места крепостните стени, османската армия усилва натиска си над града и с щурм на 29 Май 1453 година, градът е превзет. По време на този щурм е убит и последният византийски император Константин. С превземането н Константинопол, който е наречен от турците Истанбул, настъпва краян на средновековието и в Европа започва епохата на Ренесанса.Султан Мехмед Втори получава прозвището Завоевателя. С превземането на Истанбул той свързва азиатските и европейските земи на империята и става владетел на всички жители на тези земи, независимо от религията им. Затова той използва и титлата Кайзери Рум, Кайзер на Рим. След тази голяма победа, Султан Мехмед Завоевателя повежда завоевателни войни в Европа за да разшири границите на империята си, като същевременно не пренебрегва и усилията за изграждането на централизираната държавна система. Той е основателят на централизираната османска държава.

Със заздравяването на позициите си в държавата, Султан Мехмед Завоевателя насочва вниманието си към Европа и Италия. Западните владетели са сериозно обезпокоени от османското напредване на запад и търсят пътища за да спрат османската империя. Но нищо не съумява да спре устрема на водените от Завеоевателя турски войски, които помитат по пътя си всички врагове. Един византийски летописец разкрива със следните думи безпомощността на европейските владетели пред турците-Много се молихме, но бог не се смили над нас, може би като наказание за някои наши тежки грехове.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #424 on: May 03, 2018, 18:15 »
Европейската история и турците-16

Епохата на Мехмед Завоевателя...


Фатих Султан Мехмед, Завоевателя, се различаваше по характер, светоглед и възпитание от предходните османски владетели. Той положи усилия за да се превърне във владетел не само на мюсюлманите и турците в границите на империята му, но и на християнското, еврейско и друго население в завладените земи. Той бе готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е готов да приеме неговото покровителство.

След завладяването на Истанбул, султан Мехмед Втори се превърна според тогавашното разбиране и в пряк наследник на Западната Римска Империя и затова предприе някои опити за да завладее Италия и за да наложи волята си и над папския престол. В рамките на политиката си за завладяване на Западна Европа, султан Мехмед Втори установи контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което подтикна западните европейски владетели да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни страни. Именно това доведе и до началото на епохата на Великите географски открития и постави основите на бъдещата колониална Европа.

За разлика от предходните османски и европейски владетели, султан Мехмед Втори, Завоевателя, призна след завладяването на Истанбул много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той разреши на православните християни, евреите, арменците и католиците свободно да изповядват религията си и дори да основат свои патриаршии в Истанбул. За върховен религиозен представител на православните християни, който бяха най-многобройната след мюсюлманите религиозна общност в Османската Империя, бе приет гръцкият фанариотски патрарх. Гръцката Фанариотска Патриаршия остана като единствен върховен представител на православните християни в османските земи до рухването на османската държава.

Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на немюсюлманските общности в империята, бе в разрез с тогавашните религиозни разбирания царящи в Западна Европа през средновековието. Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери за това как католическата религия е репресирала представителите на другите религии. През 11 век, Римският Папа наложи на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството. Създадени бяха инквизиционните съдилища, които подлагаха на гонения и репресии всички, които не желеха да се подчиняват на църковните канони и на волята на римския папа. Римския папа обяви инквизиционните съдилища за свещенни съдилища борещи се с враговете на божието слово.

Изправяните пред тези съдилища бяха наказвани със смърт на клада, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните, но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания станаха жертва на инквизицията. В течение на 15 век в Европа бяха изгорени на клада над 15 хиляди души.Всъщност, първият кръстоносен поход организиран от римския папа не бе срещу мюсюлманите, а срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последваха кръстоносни походи срещу мюсюлманите.Католическата църква раздаваше срещу пари документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните и им гарантират място в рая. Това бе предизвикало остри критики и в Европа.

Толерантното отношение на османските турци към християнското население на завзетите Балкански земи постави под въпрос действията на папския престол. За 6 годишен перид, папския престол бе пренесен от Рим в Авиньон. Започна периодът на Великата западна схизма. През този период лидерите на римо-католическата църква останаха под силното влияние на френските крале. Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим и назначиха свой папа в Авиньон. Това предизвика двуглавие в католическата религия. Римския папа анаемосваше привържениците на авиньонския, който от своя страна обявяваше за греховници и неверници привържениците на римския папа.

Организираните църковни събори не успяха да разрешат проблема. Германските и английски владетели създадоха своя полуавтономна от папството църкви. В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14 век, също не съумяха да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема. Продължиха и конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия отне живота на милиони хора. Германия и Италия бяха разпокъсани на градове държави и на малки княжества. През този период обаче започна да набира сили урбанизацията. Градове като Флоренция, Венеция, Геноа, Париж, Лондон се превърнаха в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединиха в търговски съюз наречен Ханзенска лига.

Франция и Англия се превърнаха в силни централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си структурата на еничарските корпуси, основани от османските турци още преди един век. Италианските градове-държави, кито контролираха голяма част от търговията между запада и изтока благодарение на близките връзки с османските турци, забогатяха. Неподходящите за изчислителни работи римски цифри бяха изместени от използваните от османските турци по-практични арабски цифри. Въвеждането на десетичната система и на нулата, взаимствана от османците, улесни изчислителните работи. Флоренция, управлявана от династията Медичи, се превърна в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини, и венецианската златна монета дукати, станаха основните парични единици през 14 и 15 век в Европа. През 15 век, Римският папа отново възстанови влиянието си над християнските владетели в Европа.

С началото на епохите на реформите и ренесанса, в европа се разпространиха и античните идеи и изкуства и заедно с християнската религия се създаде нов синтез, който изгради и съвременната европейска култура. В много университети в Европа започнаха да се поставят на бял свят идеите че християнска Европа трябва да се обедини за да спре османското настъпление. Походът на Фатих Султан Мехмед, Завоевателя в Италия и превземането на Отранто, подтикнаха европейците да се обединят около християнската религия. Християните в Испания започнаха война за прогонването на емевидите мюсюлмани. Същевременно, бе възприето и становището че трябва да се възприеме благосклонна позиция и към различните секти в християнството. Започна процесът на реформи, който промени из основи някои от принципите на християнската религия.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #425 on: May 03, 2018, 18:23 »
Европейската история и турците-17
Младият османски владетел Султан Мехмед Завоевателя, е категорично решен да превърне Истанбул в своя столица...

При последните византийски императори, Константинопол става един запуснат град в който на много места се издигат като внушаващи страх черни зъбери на опожарени или полуразрушени сгради. През 1453 година, когато Константинопол е превзет от младия османски владетел Мехмед Завоевателя, и получава името Истанбул, градът е в полуразрушено състояние и е изгубил напълно своята красота и блясък.

Въпреки това, Султан Мехмед Завоевателя решава да установи тук своята столица и поставя началото на усилени строителни и благоустроителни дейности, за да възстанови предишния блясък и красота на града.Западането на Константинопол започва още след завладяването му от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход през 1204 година. В продължение на 67 годишното латинско господство, западните рицари разграбват всичко ценно и отнасят съкровищата и произведенията на изкуството във Венеция, Генуа, Милано и други градове в Западна Европа. Дори и металните покриви на църквите са снети, разтопени и продадени като метал. Разграбени и прорадени са и златните съдове, вилици, лъжици и бокали в императорските дворци.
Градът е до такава степен разграбен че след възстановяването на византийската власт, византийските императори са принудени да плзват в дворците си дървени лъжици и вилици. Докато през 11 и 12 век населението на града е достигало 400 хиляди души, при превземането му от османските турци населението наброява само 40 хиляди души. За упадъка на Константинопол роля изиграват и последвалите османски обсади, но нито една от тях не нанася толкова голяма вреда колкото периода на латинско владичество.

Младият османски владетел Султан Мехмед Завоевателя, е категорично решен да превърне Истанбул в своя столица. Той е изправен пред два проблема. Трябва да се увеличи населението на града и да бъдат построени нови обществени сгради и учреждения. По нареждане на султана, от Анадола и Балканите в Истанбул се преселват задължително много семейства. При организирането на това преселене, не се съблюдава религиозната или етническа принадлежност а се отдава голямо внимание на способностите и знанията им.

Мехмед Завоевателя нарежда да бъдат преселени предимно хора които владеят различни занаяти или заможни хора, притежаващи имоти и стоки. По този начин той цели да съживи соцалния и икономическия живот в Истанбул. По останалите от този период регистри може да се види от които рйони на Анадола и Балканите са били преселените семейства. Сред тях има както мюсюлмани, така и християни и евреи. Близо 4 хиляди души са били преселени от Галата и Силиври.

Тук са били настанени на местожителство и освободените сръбски пленници, попаднали в плен по време на поход на Мехмед Завоевателя в Сърбия. По същия начин в околностите на Истанбул са били настанени и пленниците от Тесалия, и островите в Егейско море. Тези преселници са били предимно земеделци и са били длъжни да посрещат нуждите на Истанбул от месо, плодове и зеленчуци. Много християнски семейства са се преселили принудително в Истанбул и от Фоча, Измир, Аргос, Амасра, Трабзон, Тасос, Крим. Това са били предимно търговци.

Семействата и робите на италианските търговци в генуезката колония на Крим също са били преселени в Истанбул. Освен това, Мехмед Завоевателя иска от християните, напуснали Истанбул по време на обсадата му, да се завърнат като им обещава и финансова помощ.  През 1454 година Мехмед Завоевателя поставя на православния патраршески престол Схолариос, известен с антилатинските си виждания. Евреите пристигащи в Истанбул са били предимно бежанци от Германия, Унгария и Италия. Мехмед Завоевателя бе поканил евреите, подлагани на репресии от католическата църква, да се преселят в Истанбул, като им бе гарантирал пълна религиозна свобода.

Мюсюлманите, са били преселени в Истанбул предимно от районите на Коня, Ларенде, Аксарай и Ерегли. Селото, в което са били настанени преселниците от Аксарай, днес е истанбулския квартал Аксарай. Преселените от Бурса мюсюлмани, са били настанени в рйона на гроба на знаменосеца на пророка Мохаммед Еюб Енсари, който умира по време на първата обсада на Константинопол от арабски войски. Тук се построяват и тюрбе и джамийски комплекс, които се намират в днешния истанбулски квартал Еюп.

Паралелно на дейностите за увеличаване на населението, Мехмед Завоевателя поставя началото и на много голяма строителна и благоустроителна дейност. Най-напред са ремонтирани и възстановени разрушените по време на обсадата крепостни стени. В района, известен днес като Йедикуле се построява малка крепост, която служи като място съхраняване на държавната хазна. Построен е дворец, ремонтирани са пътищата и мостовете към Тракия, акведуктите доставящи вода в града. По негово искане, близо до двореца му, е построен Капалъчаршъ. Той дарява приходите от 900 те дюкяна в Капалъчаршъ на вакъфа на Аясофия.

Поощрява много заможни граждани и държавници да стрят посредством създаването на фондации джамийски и социални комплекси. Кварталът, създал се в околностите на построената от Мехмед Завоевателя джамя Фатих, носи името Фатих. Около джамиите построени от държавници като Махмуд Паша, Гедик Ахмед Паша, Мурат Паша и Давут Паша са възникнали квартали носещи техните имена. Благодарение на всичко това, към края на властването на Мехмед Завоевателя, броят на населението на Истанбул се увеличава двукратно.

Храмовете от византийския период в Истанбул са съхранени и превърнати в джамии. Построяват се нови джамии, кервансараи, хамами и дворци и за кратко време Истанбул придобива напълно турски облик. Мехмед Завоевателя съумява да претвори своя идеал за град в който в мир съжителстват представителите на различните религии и култури. Този характер на Истанбул се е съхрнил през вековете и до наши дни.

С тези свои дейности, султан Мехмед Завоевателя доказа че е един световен владетел.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #426 on: May 08, 2018, 20:57 »
Европейската история и турците-18

Периодът на Мехмед Завоевателя-период на възход на империята...


Както посочихме и в предходната ни програма, след превземането на Истанбул, в града започват грандиозни строителни и благоустроителни дейности и се предприемат стъпки за увеличаването на населението му. Същевременно, младият владетел Мехмед Завоевателя, предприема важни дейности и в сферата на законодателството, като първата му дейност е да нареди законите на Османската династия да бъдат подготвени и разпространени в писмен вид. Тези закони се основават на ислямското законодателство, подготвено въз основа на Корана. По израза-тези закони са закони на моите предци, а също и мои закони, става ясно че те са били валидни в земите управлявани от Османската династия още с основаването на османската държава като многонационална, многоетническа и многорелигиозна държава. Законите са обхващали всички слоеве на населението на държавата и са защитавали правата на всички поданици, независимо от религията и етническата им принадлежност.

Например, по време на управлението на султан Баязид Светкавицата, са били приети закони с които е била дадена пълна свобода на християнските свещеници в областат Тесалия, които са сътрудничили с османската власт и които са приели доброволно османското покровителство, съхранени са били всички техни имоти и те са били освободени от данъци. На Балканите, воините християни, които са постъпвали доброволно на османска служба, също са получавали със закони редица привилегии.

Освен написването на валидните дотогава османски закони, Мехмед Завоевателя издава и нови закони, които се отличават с гъвкавост и със способност към адаптация със промените в света. Главното правило е било, тези закони да не са в разрез с принципите на Корана. Със своите Фермани, Мехмед Завоевателя установява държавната йерархия и правилата за назначаване и повишаване в длъжност на държавните служители в османските земи. Издава се закон за издаването на документи за поземлена собственост в завладените земи и градове, приемат се закони засягащи търговската дейност, дейността на занаятчиите, определят се правила за цените, за данъците които ще се взимат в митниците, обявяват се забранените дейности. Същевременно, са били приети и редица закони засягащи само определените провинции на империята.

Тези закони осигуряват гъвкавост при определянето на земеделските данъци, в зависимост от плодородието на земите. Например ако почвите са плодородни, земеделците плащат данък въз основа на 40 декара площ, ако са със средна плодородност, въз основа на 60 декара а ако са слабо плодородни иили са неплодородни въз основа на площ от 80 декара. Данъците са били основно в натурален вид. Данъкът Йошр е представлявал една десета от урожая. Болните земеделеци сабили освобождавани от данъци. Също така от данъци са били освобождавани и някои служители със социална функция. Това са били свещеници, имами, хатиби, мюезини, селски и квартални кметове, равини.

Със издадените закони, населението на държавата е било разделено на две основни групи-управляващи и управлявани. Поданиците, които са работели в държавните механизми са получавали държавна заплата и са били освободени от данъци, като от тях се е очаквало да ръководят подопечните им земи въз на законите. В Османската държава бе създадена група необвързани служители, кадии, които разрешаваха споровете раздавайки правосъдие. За изпълнението на издадените съдебни решения отговаряше специална служба, подобнана днешната полицейска служба. Втората група, управляваната група, бяха гражданите и селяните които произвеждаха продукцията и плащаха данъци. Връзките между двете групи се регулираха със законите.

Османската държава бе много по справедлива в сравнение със Византийската империя. През 14 и 15 век Византийската империя не бе съумяла да наложи мира и спокойствието в земите си в Анадола и на Балканите и това се отрази и на селскостопанското производство. Докато във Византия данъците бяха една трета и две трети, в османската държава бяха намалени до една десета. Затова бедното население в завладените земи, оценяваше османската власт като спасител. Докато през този период в Европа властваше мрачното средновековие на инквизиционните съдилища, младият султан Мехмед Завоевателя бе установил в османската държава Османския мир, Пакс Оттомана. Преди този османски мир, по тези земи бе установен Пакс Романа, Римския мир.

При римската и византийската империя основните принципи бяха обединяването на културите и религиите. Ако бъдат сравнени римските и османските закони, ще се устаниови че не се различават твърде много един от друг. Но за съжаление, докато римските закони бяха опознати в целия свят, то османските закони не бяха добре опознати.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #427 on: May 31, 2018, 05:16 »
Европейската история и турците-19

Влиянието на ислямската култура над западната култура...


През Средновековието, източната и западната култури контактуват по три основни пътища. Посредством преселването на народи от Централна Азия следвайки северното крайбрежие на Черно Море- довежда в Европа народи като хуни, българи, печенеги, кумани и татари. Вторият район на среща на източната и западната култури е Близкият Изток. Контактите в този регион на света придобиват тласък особено след  възникването на ислямската религия през 662 година. Тук контакти се установяват с Аббасидите, Емевидите и със Селджукските турци. Османските турци, които са наследник на Селджукските турци, преминават на европейска територия на Балканите и тук остават изправени лице в лице със западните народи. Третият район на контакти на източната и западната култури е Андалузия в днешна Испания.Емевидите преминават на Пиренейския полуостров през 771-ва година, под лидерството на Тарък бин Зияд. Неговото име е било дадено и на протока разделящ Африка и Европа-Джебели Тарък, или със западното име Гибралтар.

Емевидите намират тук визиготско кралство. Визиготите са германско племе, което се настанява на Пиренейския полуостров през 5 век. Първоначално те са привърженици на еретичната християнска секта Арияни но през 6 век преминават към католицизма и под въздействието на това възприемат и латинската култура. Емевидската държава на Иберийския полуостров е просъществувала от 711 до 1492 година. Андалузкият халифат, е осигурил в продължение на 8 века мирно съжителство на мюсюлмани, християни и евреи. Мюсюлманските архитекти са построили прекрасни обекти на ислямската култура в градовете Кордоба, Малага, Граната, Алмерия и Севиля. Сред тях са джамията и дворецът в Кордоба, цитаделата на Малага, двореца Алказар в Севиля, двореца Елхамра в Гранада. Дворецън Елхамра еб включен в списъка на световното културно наследство на ООН.

Западните култури, които опознават в Андалуция ислямската архитектура и култура, остават изправени пред подобна култура и в Анадола, Сирия и Палестина по времена започналите през 11 век Кръстоносни походи. Това подтиква западните интелектуалци да размишляват над въпроса, как източните народи са достигнали толкова високо културно и научно равнище. В град Толедо е създаден център за преводи от арабски език, в който мюсюлмани, християни и евреи превеждат от арабски на латински език много книги засягащи медицината, историята, географията, философията и математиката. Благодарение на тези преводи, западният свят опознава и трудовете на древногръцкия учен и философ Аристотел. Ислямският учен от Гранада Ибни Рюшд, или Авероес, провежда задълбочени изследвания над трудовете на Аристотел, и тези негови изследвания се използват в продължение на векове като учебен материал в европейските университети и стават вдъхновение за европейски учени сред които е и Емануел Кант. Прочутият френски баснописец Лафонтен също е започнал да пише своите басни под въздействието на произведения с индо-ирански корени, намерили място в ислямски литературни произведения написани в Андалузкия халифат.

Прието е че и прочутият италиански писател Данте Алигиери също е творил под въздействието на ислямски произведения и е създал под тяхно въздействие творбата си „Божествена Комедия”. В дворците на арагонските и кастилските крале са свирели музиканти мюсюлмани. През девети век андалузките музиканти са започнали да записват твордите си възползвайки се от систевма подобна на днешната нотна система. Въздействието на андалузката мюсюлманска музика може да се почувства и днес в испанската музика.Оставайки под въздействието на този научен и културен напредък на Андалузкия халифат, католическите кралства в Испания поставят началото на процеса на Реконкистата, целящ да прогони мюсюлманите от Иберийския полуостров. Процесът придобива силен тласък след брака през 1469 година на кралицата на Кастилия Изабел и краля на Арагон Фердинанд. Мюсюлманите и евреите в завладените земи са принуждавани да приемат християнството или да напуснат страната. Тези които се противопоставят са безжалостно избивани. Реконкистата слага край на многокултурната и многорелигиозна цивилизация на Иберийския полуостров. Налага се католическата християнска култура. Мюсюлманите на Иберийския полуостров са поискали помощ от Османската империя, която е била най-силната мюсюлманска държава през този период.

След като през 1492 година пада и последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров, Гранада, османския владетел султан Баязид Втори изпраща флота, командвана от адмирала Кемал реис, с която част от андалузките мюсюлмани са транстпортирани в Северна Африка а друга част в Истанбул. Сред пристигналите в Истанбул бежанци не е имало само мюсюлмани а и много евреи. Повечето от тези евреи са били настанени в град Солун и са назовани Сафаради. Тук те са основали дружества, на които дават имена кито им припомнят откъде са пристигнали в Солун.

През 1492 година бе сложен край на многокултурната и многорелигиозна цивилизация с превземането и на последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров.

Преселниците, мюсюлмани и евреи от Иберийския полуостров обаче допринесоха за изграждането на една многонационална и много религиозна култура в границите на Османската държава.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #428 on: July 08, 2018, 09:24 »
Европейската история и турците-20

Златният период на Османската империя...


В периода 1481-1512 година, Османската империя е управлявана от султан Баязид Втори. За разлика от баща си, Мехмед Завоевателя и своя син султан Селим Страшни, Баязид Втори насочва вниманието си не към завоевания на нови земи, а към развитието на литературата и изкуството. Когато опасва Ятагана на Осман и поема управлението на империята, той остава изправен лице в лце с една вътрешна опасност-недоволството на еничарите, които по време на управлението на баща му Мехмед Завоевателя, почти всяка година потеглят на далечни завоевателни походи. Същевременно са недоволни и заможните граждани, чиито фондации са били одържавени за да се посрещат разходите за тези непрекъснати военни походи. Недоволни са и народните маси, тъй като са увеличени и данъците. След смъртта си, Мехмед Завоевателя остави двама свои сина Джем и Баязид. Джем бе привърженик на завоевателната политика на баща си, докато Баязид бе с по-мирен нрав, обичаще изкуството и литературата и умееше да се вслушва и в исканията на народните маси.


Затова, голяма част от държавните големци подкрепяха Баязид като наследник на Мехмед Завоевателя и в края на краищата постигнаха тази своя цел.След като пое управлението на страната, султан Баязид Втори увеличи заплатите на еничарите и раздаде имоти на видните държавници и на влиятелните лица. Джем от своя страна отрече да признае Баязид за султан и стана претендент за престола. В страната започна 14 годишна борба за власт, която продължи до 1495 година. Най-напред Джем получи подкрепата на мамелюкския владетел в Египет, но първото му сражение с войските на Баязид Втори завърши с поражение. Тгава Джем реши да търси подкрепа в Европа. През 1482 година той отпътува за остров Родос с решението оттам да продължи да ръководи борбата за престола. Но брат му, султан Баязид научи за тези негови планове и подкупи с 40 хиляди дуката рдоските рицари, признавайки им и правото на свободна търговия в османските земи. Освен това, изпрати в инкрустирано със скъпоценности сандъче на рицарите и дясната ръка на християнския светец Жан Баптист.

Тогава родоските рицари отведоха Джем в един техен замък във Франция, далеч от освманските земи. Когато осъзна това, Джем разбра че вече е пленник в ръцете на християните. През 1482 година Джем най-напред бе отведен в Савойското херцогство, след това в Ница, и накрая в Шамбери. По време на това свое пътешествие Джем съумя да опознае отблизо западната култура и начин на живот. До 1489 година Джем престоя в Шамбери. Оттук той бе изпратен в Рим, тъй като римския папа планираше да се възползва от него в организирането на нов кръстоносен поход срещу турците. Джем остана в Рим до 1495 година. През този период брат му, султан Баязид Втори контролираше Джем посредством свои шпиони като Буракс Реис и посредством османските посланици в Европа. Той пдари на римския папа и 120 хиляди златни дуката, върха на копието, което според вярванията е прободило разпнатия на кръст Исус Христос и сунгера с който се е вярвало че е била утолявана жаждата на Христос на кръста. По този начин султан Баязид Втори положи усилия да предотврати една война за престола. През 1494 година френския крал Шарл Осми нахлу в Италия и достигна пред стените на Рим. Той поиска да му бъде предаден Джем и се завърна във Франция. Но по всяка вероятност, Джем бе отровен от папски служители във Ватикана и не успя да достигне до Франция. Джем почина на 25 февруари 1495 година в Кастел Капуана близо до Неапол. Той бе погребан в Гаета, а през 1499 година ковчегът с останките му бе предаден от краля на Неапол на брат му Баязид Втори.Едва след смъртта на брат си, султан Баязид Втори се осмели да влезе в открита конфронтация със западните кралства.

Османската армия превзе намиращите се в ръцете на венецианците крепости в Пелопонес Метхони, Корони и Лепанто. Голяма роля за тези победи изигра османската военноморска флота. С тези победи, султан Баязид Втори доказа че е способен пълководец. Но той отдаде по-голямо внимание на строителството, изкуството и литературата. По време на управлението му в градове като Едирне, Амасия и Истанбул бяха построени сциални комплекси с джамии, обществени кухни, медресета и болници. Днешният площад Баязид и джамията наплощада са наречени на името на султан Баязид Втори. Квартал Йениимарет в Едирне също е бил построен по заповед на султан Баязид Втори. Той кани в Истанбул много поети,  писатели, други дейци на изкуството и учени и им осигурява държавни заплати. Затова много дейци на изкуството в света искат да пристигнат през тзи период в Истанбул. Прочутият художник и учен от този период, Леонардо Да Винчи, написва писмо до султана и казва че иска да построи мостове над Босфора и над Златния Рог. Микеланджело, друг плочут деец на изкуството от периода на Ренесанса, също осведомява султана че може да построи мостове в Истанбул. Днес се готви проект за построяването на мост над Златния Рог по чертежите на Леонардо Да Винчи. В периода на султан Баязид Втори  започва и записването на историческите събития в хроники, с което се поставят и основите на османската история.

Султан Баязид Втори е награждавал богато авторите на исторически хроники и творби, които позволяват днес да се прави доста пълен хронологичен анализ на събитията от този период. Периодът на управление на султан Баязид Втори е период на мир, благоденствие и научен и културен разцвет на империята. Този разцфет е продължил и при управлението на сина му султан Селим Страшни и на внука му Сюлейман Законодателя, които превръщат османската държава в една огромна световна империя.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #429 on: July 08, 2018, 09:28 »
Европейската история и турците-21

Епохата на Селим Страшни...


В периода на управление на султан Селим, известен с прозвището Явуз, Страшни, (1512-1520), в границите на Османската империя са включени Сирия, голяма част от Арабския полуостров и Египет и по този начин тя получава излаз и на Индийския Океан. През Сирия и Египет преминават търговските пътища за доставката на подправки от Индия. За да бъдат защитени пристанищата в тези страни, посредством които се води търговията с подправки със западните страни, се изпитваше нуждата от силна военноморска флота. Османската държава се създаде в централните райони на Анадола и затова разполагаше със много силна сухопътна армия, но не притежаваше военноморска флота. С превземането на бейства като Айдъноглуларъ и Карасиоглуларъ, тя получи излаз на море и започна да се възползва от морските традиции на тези две турски бейства. Главен пример за османските мореплаватели бе Айдъноглу Умур Бей.

С превземането през 1354 година на Галиполи, османските турци преминаха и на Балканите и тогава още по-силно се почувства нуждата от силна военноморска флота.

Преход...................

По време на завоевателните походи и на западните нашествия на Балканите, османската армия се нуждаеше от възможност за бързо преминаване от Анадола в Румелия. В началните периоди османската армия се възползва от услугите на Генуа и Венеция, които притежаваха силна флота. Отношенията с Венеция, която бе най-голямата военноморска сила през 15 и 16 век, бяха променливи. Същевременно Генуа, която бе основен конкурент на Венеция, поддържаше по-близки връзки с Османската империя. С превземането от османската държава на пристанищата в Черно, Егейско и Мраморно море, тези две държави останаха изправени пред сериозен проблем във воденето на морската търговия. Османската империя се възползва от наемни венециански и генуезки майстори и съветници в изграждането на своята военноморска флота и подготовката на персонала. Две събития през 15 век се отразиха силно на Европа. Първото бе превземането на Истанбул от турците и следваната от тях стратегия за разширяване на границите на запад, по Средиземноморското крайбрежие.

Второто бе обединяването на Испания с унищожаването на емевидския халифат и създаването на силна испанска военноморска флота. Завоевателните политики на Испанското кралство и на Османската империя в Средиземно море изправиха една срещу друга тези две държави. Всъщност османски флоти достигнаха бреговете на Франция и Испания още в периода на управление на бащата на Султан Селим, Баязид Втори. Баязид Втори поиска от Кемал Реис да изгради силна военноморска флота. С походите си към бреговете на Франция и Испания, Кемал Реис спаси от християнските насилия много мюсюлмани. Той разгроми венецианската флота и спомогна за превземането на крепостите в Пелопонес, които се намираха във венециански ръце. През този период османската военноморска флота се превърна в една от най-силните флоти в света. Роля за това изигра и базирането на мощни и далнобойни за времето си оръдия в османските бойни кораби. За да може да се противопостави на испанската флота, османската флота бе снабдена с добре въоръжени, големи и силни кораби.

Същевременно, в Средиземно море, османската флота остана изправена и пред португалската флота. След като османската държава наложи контрол над търговските пътища от Европа за Азия, европейците започнаха да търсят нови пътища за доставката на подправки от Азия. През 1488 година португалският пътешественик Бартоломео Диаз заобиколи нос Добра Надежда на Африканския континент и откри морския път за Индия. Португалците превзеха пристанището на Джида и поставиха под заплаха Мека и Медина. С откриването на този търговски път, намаля и притокът на стоки от Европа за Азия през османските земи. Благодарение на усилията на Султан Серлим Страшни бе създадеда силна военноморска флота способна да се противопоставя на испанската и португалската флоти. В периода на управление на султан Селим Втори бе създадена османска военноморска флота и в Индийския океан и по този начин бяха поставени под контрол и действията на португалците в този район.Горяма роля за успехите на османската военноморска флота изигра и привличането на средиземноморски корсари. Родственикът на Кемал Реис, Пири Реис, по-късно подготви карта на света, която се приема за една от първите достоверни географски карти. Османските мореплаватели следяха отблизо развитието на технологиите в мореплаването в западните страни и се възползваха от тях, създавайки по този начин много силна флота и разрушавайки мита, че турците не са мореплаватели.

Още по време на управлението на Мехмед Завоевателя, османските турци бяха осъзнали, че само със силна сухопътна армия няма да може да се изгради силна световна империя. При управлението на сина му Баязид Втори бе изградена силна флота, която продължи да укрепва силите си и в периода на управление на Селим Страшни. Но най-голям тласък в развитието на османската военноморска флота бе придадено по време на управлението на султан Сюлейман Законодателя. При неговото управление, османската флота водена от Барбарос Хайреттин Паша разгроми обединената европейска флота и превърна Средиземно море в турско море.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #430 on: July 08, 2018, 09:32 »
Европейската история и турците-22

Как османската държава стана световна империя...


Златният период на Османската империя протича при управлението на султан Сюлейман Първи, който сяда на османския престол през 1520 година и почива през 1566 година. Слутан Сюлейман Първи е турският владетел, който остава най-дълго на престола-46 години.Западните владетели са назовали султан Сюлейман Първи с името, Магнифик-Великолепни. В турската история обаче той е известне предимно с името султан Сюлейман Законодателя, пради приетите по време на неговото управление важни закони.


За първи път това прозвище е било дадено на султан Сюлейман Великолепни, от румънския историк Димитри Кантемир, през 18 век. Това прозвище е било възприето бързо от историците от 18 и 19 век, изследващи турската история и влязло в историческата литература.Редица фактори са подготвили превръщането на периода на управление на султан Сюлейман в златен период за Османската империя. Той унаследява от дядо си Баязид Втори и баща си Селим Страшни, обширна държава със силна армия и флота, която е победила сафавидите в Иран и мамелюките в Сирия и Египет и е завладяла тази богата и важна страна. Освен това, Сюлейман се възкачва на престола като единствен син на Селим Страшни и това предотвратява избухването на борба за власт.Като своя главна цел, султан Сюлейман си поставя разширяването на европейските териториина империята.

Той иска да превземе Белград и Родос, които не бе успял да превземе прадядо му султан Мехмед Завоевателя. Белград е под унгарска власт ав Родос се намира орденът на рицарите Хоспиталиери. Първия си военен поход султан Сюлейман предприема през 1521 година. Той се насочва с армията си към Белград, като строи пътища и мостове през местата, откъдето преминава. Османската армияпревзема на 30 август 1521 година Белград. През 1522 година османската армия този път потегля към остров Родос. С армията потегля и султан Сюлейман. На 20 декември 1522 година, Родос е присъединен към османските територии. Тези успешни походи увеличават авторитета на султан Сюлейман в армията и го превръщат в герой в очите на простолюдието. След превземането на Белград, оценяван от султан Сюлейман като ключа към Централна Европа, османската армия се насочва към Унгария. Друга цел на османската армия е Корфу.

Целта бе с превземането на Буда да се отвори пътят към Виена, а с превземането на Корфу, да бъде отворен пътят към Италия. През 1526 година османската армия потегли към Будапеща и разгроми и унищожи унгарската армия в сражението при Мохач. След като превзе Буда и Пеща, султан Сюлейман се настани в двореца в Буда и нареди да бъде построен мост над рука Дунав, между Буда и Пеща. С приключването на строежа на моста, Буда и Пеща бяха обединени в общ град на име Будапеща. Много от жителите евреи на Буда и Пеща бяха поканени да се преселят в Истанбул.Главната политическа сила в Европа през този период бе Хабсбургската династия. Испанският крал Карл Първи Хабсбургски, през 1519 година бе коронясан за император на Свещенната Римска Империя под името Карл Пети, на латински Шарл Кен, или по известен като Шарлкен. Същевременно, той бе наследник на четири кралски династии-хабсбурги, на бургундските крале, на кралите на Арагон и на Кастилия.

Това го превърна в най-силния владетел в Европа през този период. Тази мощ силно обезпокои обаче френския крал Франсоа Първи. Шарлкен, в рамките на целта си за обединена Европа, искаше да включи и Франция в този съюз. Франция и Свещенната Римска Империя бяха във война поради Миланското херцогство. През 1525 година френския крал Франсоа Първи бе пленен от Шарлкен. Майката на Франсоа Първи поиска помощ от султан Сюлейман за освобождаването на сина ѝ. Една година след това, османската армияпревзе Буда и Пеща в Унгария. С превземането на Буда и Пеща, султан Сюлеийман остана изправен пред великия херцог на Австрия Фердинанд Първи, брат на Шарлкен.

През 1529 година османската армия обсади Виена но не успя да превземе града. Но тази обсада предизвика огромен страх пред османската мощ в Европа и постави на преден план идеята за изграждането на обединена християнска Европа. След като османските войски се изтеглиха от Виена, между Франция и Испания отново избухна война. Френския крал Франсоа Първи установи съюз с Османската империя във войната срещу Испания. Затова Франсоа Първи остава в европейската история и като предател на християнската вяра. Османска флота, водена от Барбарос Хайретнин паша проведе съвместни с френската флота операции срещу испанската флота в Средиземно море и завладя испанските територии в Северна Африка. Френски и османски сили съвместно обсадиха и остров Корфу но тази обсада се оказа безуспешна.Същевременно, през този период османската администрация осигури на френските търговци големи търговски привилегии с цел да възпрепятства политическото обединяване на Европа.

Освен това османската държава оказа подкрепа и на протестантите, които се обявяваха срещу католическите учения. Протестантството намери широка подкрепа в Германия и Северна Европа и се превърна в една от главните християнски секти.Поради сериозните проблеми по източните райони на империята, Султан Сюлейман Великолепни бе принуден да насочи вниманието си на изток и не съумя да повтори похода си на запад. Но държави като Франция и Англия, които бяха против Свещенната Римска Империя, укрепнаха и се превърнаха в една от главните сили в Европа.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #431 on: July 08, 2018, 09:35 »
Европейската история и турците-23

Хайреттин Барбароса...


Най-прочутият турски мореплавател от 16-ти век е Хайреттин Барбароса. Той е син на турско семейство, което се преселва от Вардарска Яница на остров Митилини. Баща му се е казвал Якуб, а братята му са се казвали Исхак, Иляс и Оруч. Истинското име на Барбарос Хайреттин паша е Хъзър. Брят му Оруч е също един от прочутите турски адмирали и мореплаватели. Той е водел търговия в Средиземно Море и е завладял територии в днешна Северна Африка, по-точно днешен Алжир.


Испанските мореплаватели са назовавали Оруч, известен с прозвището Баба Оруч, като Барбарос. Баба Оруч загива в сраженията в Алжир с испанците, но неговото място като бей на Алжир е поето от Хъзър. Испанците са го назовали също с прозвището Барбарос. Хъзър Реис се присъединява към армията на султан Селим Страшни по времче на войната му за завладяването на Египет и получава голямата признателност за султана за приноса му за военните победи на османската армия и флота. Постепенно, в западните страни той се прочува под името Хайреттин Барбароса.Хайретнин Барбароса развива най-активна дейност при управлението на султан Сюлейман Законодателя.

През 1533 година той пристига в Истанбул по покана на султана, и е назначен за адмирал на османската бойна флота. Това негово бързо повишение е показател за това, колко голямо значение се е отдавало в османската администрация на личните заслуги. Хайретнин Барбароса е владеел гръцки, арабски, испански, италиански и френски езици. Той се превръща в главното оръжие в реализацията на целите на османската империя за прекратяване на морското надмощие на венецианската и испанската флоти в Средиземно море.

Като млад, той участва в походите на своя брат Оруч Реис и затова познава много добре Средиземно море. През 1534 година командваната от него османска флота организира набези в италианските градове Регио, Сперлонга и Фонди. Участва в неупсешната обсада на остров корфу през 1537 година. През 1538 година той присъединява към османската държава 28 острова в Егейско море, които отнема от ръцете на венецианците, и по този начин нанася силен удар върху морската мощ на Венеция и налага османското върховенство в източната част на Средиземно море.Изправените пред тази нова заплаха западни страни, под лидерството на римския папа, събират кръстоносна флота в която са включени испански, венециански и португалски бойни кораби. Командването на обединената христианска флота е поето от испанския адмирал Андрея Дория.

През 1538 година османската и обединенанат християнска флоти се срещат в залива Превеза. Дясното крило на османската флота е командвано от Тургут реас, лявото крило от Салих реис, а Хайреттин Барбароса поема командването на централната група. Сражението завършва с пълна и съкрушителна победа на османската флота. Роля за тази победа изиграват пълководческите способности на Хайреттин Барбароса. По негово искане, османската флота е съставена от кораби с гребла, които са по-слабо повлияни от вятъра и са по маневрени. Освен това османските кораби са били снабдени с по мощни оръдия и на тях са били базирани за първи път специално обучени пехотни подразделения, известни днес като морска пехота, а също така са били подготвени и специални антиабордажни команди.

Християнската флота е била снабдена с тежки ветроходни галери, които са били слабо маневрени. Хайреттин Барбароса се изтегля с леките си кадърги в плитките води на залива Превеза и изчаква затихването на вятъра, с което лишава християнските кораби от възможност за маневриране. С устремна атака османската флота потапя тежките християнски галери и обръща християнската флота в паническо бягство. С тази важна победа, се утвърждава и османското господство в източната част на Средиземно море.През 1570 година, след превземането на остров кипър от османските войски при управлението на султан Селим Втори, се събира нова обединена християнска флота в която се включват кораби от Венеция, Испания и Ватикана.

През 1571 година християнската и османската флота се изправят един срещу друг в Лепанто. Същевременно, адмиралът на османската флота Хайретнин Барбароса почива през 1546 година. Османската флота при Лепанто е водена от Али паша а кръстоносната флота е водена от извънбрачния брат на испанския крал Филип Втори, Дон Хуан. В сражението при Лепанто от 7 октомври 1571 година, османската флота претърпява тежко поражение. Роля за това поражение изиграва упоритото нежелание на османските адмирали за модернизиране на бойната флота и на въоръжението му. Голяма роля за тази победа изиграват 6 венециански тежки галери снабдени с оръдия по двата борба и на носа и кърмата и тежките аркембузи с голяма далнобойност, с които са снабдени екипажите на християнските кораби.

Освен това, западните адмирали много добре анализират силните и слаби страни на османските бойни кораби. Един от участниците в това сражение е и прочутият испански писател Мигел Дьо Сервантес, автор на „Дон Кихот”. Въпреки че в сражението при Лепанто, османската флота е почти напълно унищожена, поради неразбирателства, евпропейските страни не съумяват да се възползват пълноценно от тази победа. Само за една година, османската империя възстановява напълно своята военноморска флота и европейските флоти остават отново изправени пред силна и модернизирана османска бойна флота.Победата от Лепанто обаче разтърсва възцарилото през 15 век в Европа вярване за непобедимостта на османската армия.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #432 on: July 08, 2018, 09:40 »
Европейската история и турците-24

Системата на девширмета в Османската империя...


Една от много дискутираните в света системи, прилагани в Османската империя, е била системата за девширме, тоест за помюсюлмачване на християнски деца, които след съответно обучение са ставали държавни чиновници или са заемали отговорни постове в османската администрация и армия.Сред османските държавници, има много девширмета, които са достигнали високи постове и са станали едни от най-силните хора на империята.


Сред тях, особена важност има Сокуллу Мехмед Паша, който е бил везири азам на трима османски падишаси. Сокуллу Мехмед паша се е родил през 1505 година като член на един многоброен род в село Соколович, близо до Вишеград, под името Байо. Като малък той първоначално е бил пастир. Известно време се е учил при чичо си, който е бил монах в манастира Милешева.Съдбата на Байо се променя с пристигането в Босна на Йешилдже  Мехмед Бей, който е натоварен от султан Сюлейман Законодателя с мисията да набира девширмета.

След периода на междуособици, започвайки със султан Мехмед Първи, в османската държава е възприета процедурата за набиране на християнски деца на възраст между 8 и 20 години, за покриване на нуждите от държавни служители и нуждите на еничарския корпус от нови попълнения. Девширметата са били намирани основно в Румелия, като местата, от които са били набирани най-много са Скопие Щип, Кюстендил, Призрен, Самоков, Препол, Янина, Прилеп, Шкодра, Охрид, Дукакин, Битоля, Мостар, Зворник и Хорпище. Събирали са се деца с албански, български, гръцки, сръски и босненски произход. В периода на управление на султан Мурад втори е бил подготвен писмен ферман на султана, в който са определени и правилата за събирането на девширмета. Като правило, девширметата са се събирали главно сред децата на заможни родове и на свещенници, като се е внимавало това да не са еднодетни семейства. Освен това се е обръщало голямо внимание и на физическото им състояние-да не са плешиви, с нисък или с прекалено висок ръст, да не са глезени.

Събирането на девширметата се е осъществявало от назначен от султана чиновник, на периоди от три пет или седем години. Следвал се е принципът да се взема едно момче от децата във всеки 40 семейства в населеното място.Йеширдже Мехмед Паша вижда малкия Байо и го набира като девширме. И по-рано от рода Соколович е имало девширмета на служба в османската държава. Около 20 години преди набирането на Байо, член на рода Соколович е служил в османския дворец под името Дели Хюсрев Паша. Първоначално родът Соколович се е възпротивил на набирането на Байо за девширме, но са били убедени от Мехмед паша че бъдещето на Байо е много бляскаво.

Неговите слова са се оказали пророчески, защото, сред девширметата набирани в периода от началото на 15 век до първата половина на 17 век, когато се слага крайна тази система, Байо става един от най-известните държавници на империята. Всъщност броят на девширметата в османската държава никога не е надвишавал 10 хиляди. Всъщност, много християнски семейства са били против набирането на децата им за девширмета, но е имало и много християнски семейства, които чрез подкупи и по други пътища са осигурявали набирането на децата им за девширме, тъй като са искали те да станат важни държавни служители и да им осигурят спокойно бъдеще.Събираните в Румелия деца са пристигали в Еничарското огнище в Истанбул, където най-напред са получавали мюсюлманско име. Тук Байо е получил името Мехмед.

След това той е бил изпратен на обучение в двореца на султана в Едирне. След като забогатява и става един от влиятелните държавници на империята, той довежда в Истанбул и семейството си. Семейството му също приема исляма. През 1554 година бе назначен за везир. През 1561 година се ожени за дъщерята на принц Селим, който сяда по-късно на османския престол под името Селим Втори, Исмихан Султан. През 1564 година бе назначен на поста Везириазам, тоест главен везир. Той допринася за възраждането на сръбската църква, която до 1557 година е обвързана към българската църква. Начело на сръбската църква е назначен неговият брат Макарийе, който предпочита да остане християнин.

Мехмед Паша Соколович, или Сокуллу Мехмед Паша, укрива от османската армия по време на обсадата на Зигетвар смрътта на султан Сюлейман законодателя в продължение на три седмици, и по този начин осигурява на принц Селим възможността да пристигне в Истанбул и да седне на престола. Подготвя проект за свързването на реките Дон и Волга но този проект остава нереализиран. Също така предприема опит за прокопаването на канал и на мястото на днешния Суецки канал в Египет, но този проект също остава незавършен. Сакуллу Мехмед Паша е бил садразамин на османските падишаси Сюлейман Законодателя, Селим Втори и Мурат Трети и е дал голям принос за възхода на османската държава. Някои историци окачествяват смъртта му през 1579 година като края на периода на възход на Османската Империя.

Същевременно, вниманието на чуждестранните дипломати е било привлечено от това че едно овчарче, е успяло да достигне до най-високия след султана пост в Османската Империя, само въз основа на своите заслуги и лични качества. Посланикът на Венеция в Истанбул в периода 1584-87 година Лоренцо Бернардо подчертава в един свой доклад че всички висши постове в османската администрация и в османскатаармия са връчени на лица, които са заслужили това със своите способности и заслуги, а не според благородническите си титли, както е в Европа.

Сокуллу Мехмед Паша е убит от един босненски дервиш. Дервишът е искал да отмъсти за екзекуцията на своя шейх.

Само един ден преди да падне под удара на кинжала на дервиша, Сокуллу Мехмед Паша слуша със сълзи на очите историята на смъртта на султан Мурад  Първи по време на първото сражение на Косово поле и моли да бъде почетен и той с една подобна смърт.

В академическите среди в света продължават дискусиите над положителните и отрицателните страни на системата за девширме, но е ясно че девширметата са дали голям принос за развитието на османската държава.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #433 on: July 08, 2018, 09:45 »
Европейската история и турците-25

Роля на османската държава в Европа през 16 век...


Докато през първата половина на 16 век, Османската империя е в свояй развет и изживява златен период, Европа е разтърсвана от религиозни противоречия и конфликти. Сред северноевропейските народи, и специално сред германските народи, които по-късно от другите европейски народи приемат християнството, се надига глас на недоволство срещу католическата църква и нейния духовен водач, римския папа. Това обществено-религиозно движение в You are not allowed to view links. Register or Login, което довежда до обособяването на You are not allowed to view links. Register or Login като отделно направление на You are not allowed to view links. Register or Login, се развива под ръководството на германския теолог Мартин Лутер, който през 1517 година обявява своите 95 тезиса.


Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и You are not allowed to view links. Register or Login, се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурата на You are not allowed to view links. Register or Login и се обявяват за нейното реформиране. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови You are not allowed to view links. Register or Loginпротестантски църкви. Най-големите нови деноминации са You are not allowed to view links. Register or LoginYou are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login), You are not allowed to view links. Register or Login (в Германия, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login) и You are not allowed to view links. Register or LoginYou are not allowed to view links. Register or Login). Протестантството проповядва завръщане към лоното на истинската християнска църква, отдава приоритет на личната свобода  и е против поклонничеството пред статуи и икони.

Най-важната придобивка на Реформацията е свободният достъп на народа до You are not allowed to view links. Register or Login и слизането на християнското учение до нивото на всеки отделен вярващ. Ударението върху личната връзка с Бог в лицето на You are not allowed to view links. Register or Login и нуждата от собствено разбиране на Свещеното Писание освежава и съживява духовният живот на милиони християни. Под влияние на различните реформатори в протестанството се формират различни течения с общ корен, които съставляват протестансткото християнство. Реформацията преобразява коренно западната религиозна мисъл за последните пет века и повлиява изключително много върху развитието на западното икономическо мислене и развитие, което в много голяма част се основава върху протестантската етика. Реформацията изключително спомага за развитието на науката и богословието.

Реформацията е огромно явление в духовно, социално и икономическо отношение, както и You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login.Католическата църква, в продължение на векове е импозирала на християните своите догми и правила и е окачествявала като ерес всеки опит за поставянето под съмнение на върховенството на римския папа. Реформацията започва като опит за реформиране на Римокатолическата църква от духовници, които се противопоставят на някои нейни доктрини и практики, най-вече на продажбите на You are not allowed to view links. Register or Login и на You are not allowed to view links. Register or Login, продажба на църковни длъжности. Реформаторите смятат тези явления за признак на дълбока You are not allowed to view links. Register or Login, обхванала цялата църковна йерархия, включително самия римски You are not allowed to view links. Register or Login.

Основоположникът на протестантството, Мартин Лутер, заявява че за да осъзнаят истинската същност на християнската религия, християните трябва да четат Библията, но не само на латински и гръцки езици, а на своите родни езици. Той подчертава че всички християни, а не само римският папа, имат правото да черпят познания от Библията. Протестантството се разпространява много бързо най-напред в Германия а след това и в другите съседни северни страни.

То намира малко по-променен облик и във Франция и Англия. Императорът на Свещенната Римска Империя Шарлкен, смята че католичеството е единственият път за установяването на религиозното единство на Европа срещу турската заплаха, но не се решава да воюва едновременно и с османската държава и с протестантите във Франция и Англия.  Затова, през 1530 година той обявява с декрета от Аусбург протестанството като равноправна с католицизма секта на християнството.Естествено, Османската империя се възползва от тези религиозни разногласия в Европа и за целта оказва активна подкрепа на протестанството. Същевременно, и Мартин Лутер окачествява турците като „бич божи” за съгрешилите християни и смята че да се воюва с турците е равноправно с открито противостоене на божата воля.

Освен това, той е поискал помощ от османския султан и в тази връзка османския султан е издал един ферман. Тази позиция на Мартин Лутер е довела до рухването на кристоносния дух в Европа. След възкачването през 1520 година на османския престол на Султан Сюлейман Законодателя, Османската империя до 1546 година, когато почива Мартин Лутер, важни европейски крепости като Белград, Родос, Бедапеща и достига пред стените на Виена. Напредването на османските войски във вътрешностите на Европа дава възможност за развитието на протестантството.

Религиозният мир в Европа се установява едва през 1555 година с договора от Аусбург, с който протестанството се обявява за равноправна с католицизма християнска секта.Въпреки че иска помощ от турците и поставя основите на протестантството, Мартун Лутер не изпитва твърде топли чувства към тях. Същевременно обаче той подчертава че мюсюлманските свещенници са много по-честни в сравнение с тънещите в корупция католически свещеници. Той също така признава че турците са честни, смели и достойни хора. Предполага се че Мартин Лутер е придобил тези мнения за турците от труда на унгареца Георг за Юнус Емре и неговия хуманизъм.Османската империя не оказва пряка военна помощ на протестантите в Европа, но става въпрос за косвена помощ в развитието и разпространяването му.

Помоща, която Османската империя оказва на френския крал Франсуа във войната му срещу императора на Свещенната Римска Империя Шарлкен е един от факторите дал възможност за развитието и разпространяването на протестантството. Протестантите, виждайки че католическа Франция не се страни от един военен съюз с турците, също иска от тях помощ. Поради продължаващото напредване на Османската империя във вътрешностите на Европа, императорът на Свещенната Римска Империя е принуден да се вслушва в исканията и на протестантите.

С това се поставят основите и на светската власт в Европа, тъй като императорът трябва да възприеме равно отношения както към католиците, така и към протестантите. По този начин се слага край и на пряката намеса на католическата религия в държавното управление. Днес протестантството е най-разпространената християнска секта в САЩ, Великобритания, Германия и Скандинавските страни.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1336
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #434 on: July 08, 2018, 09:50 »
Европейската история и турците-26

Пири Реис...


Разпространено е становището че турците не са морски народ, и нямат традиции в мореплаването. Но по време на преселението си от Центраблна Азия към вътрешностите на Европа, турските народи са усвоили и някои тънкости на мореплаването.


Само 20 години след историческата победа от 1071ва година в сражението при Манцикерт, която отвори вратите на Анадола за турците, бейът на Измир Чака създава своя силна флота и дори успява да разгроми византийската флота. В периода на Османската Империя са се появили много способни адмирали като Хайреттин Барбарос, който разгзромява най-силните за времето си флоти на Венеция и Испания. С военната флота, изградена по време на управлението на султан Баязид Втори, Османската империя се превръща през 16 век в една от най-мощните морски държави.

Същевременно, в Османската империя са били възпитани и много добри картографи и изследователи. Един от тях е Пири Реис, който е прочут не само в Турция но и в целия свят.Пири Реис е роден през последната четвърт на 15 век в град Гелибол, първата крепост превзета от османските турци на европейска земя. Името му е Мухеттин Пири. Той е син на брата на турския адмирал Кемал Реис, коюйто участва в сраженията в Мотон, Корон и Лепанто. На 15 годишна възраст започва да пътува с Кемал Реис по моретата. През 1495 година е приет на служба на султана и след смъртта на Кемал Реис през 1511 година, поема ръкодовни постове в адмиралтейството.

Кемал Реис е служил на трима османски султани-Баязид Втори, Селим Страшни и Кануни Султан Сюлейман.Пири Реис се е прочул в света с три свои творби. Първта е начертаната от него географска карта на света. Първата калта начертана от Пири Реис е била предадена на султан Селим през 1517 година. Султан Селим се готвеше за поход към Египет и се нуждаеше от географски карти на региона. Ипреди Пири Реис, са били начертавани карти на света. Христофор Колумб начертава през 1498 година карта показваща бреговете на новооткрития континент Америка. Възползвайки се от тази карта и от картите начертани от други османски и ислямски картографи и пътешественици, Пири Реис подготвя своята карта на света.

В подготвената през 1513 година карта, са очертани почти без грешка очертанията на американския континент. Той е поставил и началото на един прецедент, очертавайки в по-голям и по-малък мащаб различни райони, кито иска да покаже в по-големи подробности. За съжаление, до наши дни се е съхранила само малка част от тази карта. Известната днес част от картата е била открита през 1929 година в двореца Топкапъ и германския изследовател и учен Пол Кахле.Втрата си карта, Пири Реис начертава през 1528 година. Той предава тази карта на Султан Сюлейман Законодателя. От тази карта се е съхрнила само част с големина 68 на 69 сантиметра. Картата е цветна и е начертана върху кожа.

На нея са очертани бреговете на Северна Америка от Гренландия до Флорида. Тази карта е с много голяма точност, въпреки че е начертана преди 500 години.Творбата на Пири Риес, Китабюл Бахрийе, описва бреговете на протока Чанаккале, на Егейско море, на егейските острови, Адриатическо море, Венеция, Западна Италия, Южна Франция, Кипър и Анадола. В тази творба са отбелязани в подробности и данни за морските брегове и за населените места и пристанищата, за плитчините и опасните за мореплавателите места, за структурата и почвата на морското дъно и на бреговата зона.

Той е подготвил отделна карта за всеки район или пристанище, което се споменава в книгата му, която се превръща във важен справочник за мореплавателите от този период, подобен на днешните Атласи. Картата на Пири Реис и неговата книга Китабюл Бахрийе бяха подложени на щателно изследване от американски и европейски университети. Те стават тема и на различни фантастичцни филми и са споменати дори и в книгата на Ерих Фон Даникен „Колеснииците на Боговете”.

Въпреки това, има и среди които не вярват че един турски мореплавател е способен да начертае толкова точни и подробни географски карти и разпространяват твърденията че те са копирани от карти, които са били подготвени в дълбока древност и са били открити от Пири Реис. А други дори твърдят че Пири Реис е плучил тези сведения от извънземни пришълци.


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything