ЕвропейÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ турците-29
КÑтип Челеби...
КÑтип Челеби, заедно Ñ Ð•Ð²Ð»Ð¸Ñ Ð§ÐµÐ»ÐµÐ±Ð¸, Ñа Ñред най-видните оÑманÑки учени, иÑторици и пиÑатели от 17ти век. “МуÑтафа Ибн Ðбдулла, извеÑтен Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð·Ð²Ð¸Ñ‰Ð°Ñ‚Ð° КÑтип Челеби или Хаджъ Калфа, е живÑл в периода 1609-1657ма година. Първата половина на 17ти век, когато е живÑл и КÑтиб Челеби, е бил период, в който вече е отминал периодът на възход на ОÑманÑката Ð˜Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñтепенно оÑтава изправена пред различни проблеми Ñ Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½ и международен характер. КÑтип Челеби Ñе е учил под ръководÑтвото на чаÑтни учители и затова не е получил Ñамо религиозно образование, а е уÑвоил и филоÑофиÑта, математиката, аÑтрономиÑта, географиÑта, иÑториÑта и логиката. До ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи той е продължил да обогатÑва Ñвите Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñлед Ñмъртта Ñи, оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ важни произведениÑ, в напиÑването на които Ñе възползва от арабÑки, перÑийÑки и латинÑки източници.
Ðо това, което го поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° отделно мÑÑто от другите оÑманÑки учени от този период, е неговата научна методика за добиване и коментиране на получените знаниÑ.Ðа млади години КÑтип Челеби Ñтава държавен Ñлужител и работи като Ñчетоводител, коÑто Ñлужба изиÑква математичеÑки познаниÑ. Ðа Ñлужебното мÑÑто той е бил извеÑтен и под имената Хаджъ Халифе и Хаджъ Калфа, тъй като е поемал ръководен поÑÑ‚. Той взема активно учаÑтие във военните походи на оÑманÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 17ти век, анализира в подробноÑти държавната Ñтруктура на империÑта, и тези придобити Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð°ÑÑ‚ важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² научната му дейноÑÑ‚.
По време на военните походи в различните райони на Ñвета, КÑтип Челеби контактува Ñ Ñ‡ÑƒÐ¶Ð´ÐµÑтранни учени и филоÑофи, Ñъбира научни трудове на различни езици и уÑтановÑва че хората могат да бъдат щаÑтливи и доволни от живота и извън Ñтрого определените норми на живот. Това, което вижда по време на военните походи го подтиква да прокълне войната и да Ñе наÑочи изцÑло към научна дейноÑÑ‚. Според КÑтип Челеби живота по време на война, който опознава за близо 10 години, през които е бил в окопите, предÑтавлÑва малка война. ГолÑмата война той Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ битка Ñ Ð½ÐµÐ·Ð½Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾. Ð Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° това изиграват и големите финанÑови възможноÑти на ÑемейÑтвото му. Той използва наÑледÑтвото Ñи за закупуване на книги и за уроци при прочути учени и филоÑофи от този период.ОÑвен това, КÑтип Челеби е обичал много и филоÑофиÑта.
Той е възприемал знаниÑта като ÑредÑтво за разрешаване на проблемите на общеÑтвото. Спред него, е имало Ñтрого ограничена граница между религиÑта и миÑтиката. МиÑтичните разкази, легенди и Ñлухове, които Ñа Ñе вплели в религиÑта, Ñпоред него Ñъздават фанатичните религиозни Ñреди и възпрепÑÑ‚Ñтват развитието на науката. СмÑтал е че природни науки като математиката, логиката, филоÑофиÑта аÑтрономиÑта и географиÑта Ñамо укрепват религиÑта и затова те не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе оченÑват като алтернатива на религиÑта.Той Ñочи като пример за това Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ владее аÑтрономиÑта и Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð¿Ð¾ научен път времето за молитва в завиÑимоÑÑ‚ от географÑкото разположение в което Ñе намира, и мюфтиÑта, който не владее математиката и аÑтрономиÑта и прави Ñериозни грешки. КÑтип Челеби отдава голÑмо значение на ÑиÑтематичното анализиране на знаниÑта и определÑне на ÑъщноÑтта на тези знаниÑ. Тази ÑиÑтема от малкото към голÑмото, го Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ‚ другите оÑманÑки учени от периода.
Той е лишен и от Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ð¾Ð·Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ на учените от този период, тъй като не е учил в медреÑе, и не е оÑтавал под влиÑнието на фанатичните Ñреди.КÑтип Челеби не Ñе колебае да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи отговор на въпроÑите които Ñи задава, в източници ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½ произход. Той е първиÑÑ‚ оÑманÑки пиÑател напиÑал иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° западната цивилизациÑ, възползвайки Ñе от тези западни пиÑменни източници. За да Ñпомогне на армиÑта в продължаващата през този период КритÑка война, той начертава нови географÑки карти на района. Ðнализира в подробноÑти причините за морÑките Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° оÑманÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¾Ñ€ÑŠÐºÐ¸. Възползвайки Ñе от западни карти и атлаÑи, той Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð°Ñ‚Ð»Ð°Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½ Джиханнюма. Този Ð°Ñ‚Ð»Ð°Ñ Ðµ преведен на френÑки и английÑки езици и дълго време е бил използван от европейÑките универÑитети.
КÑтип Челеби е уÑтановил, че за развитието на науката, Ñа необходими най-напред оÑновни познаниÑ, и за целта е подготвил редица Ñправочници и пътеводители за преподавателите., заÑÑгащи различни научни Ñфери като математиката, аÑтрономиÑта и географиÑта.КÑтип Челеби е изÑледвал и данъчната ÑиÑтема в империÑта и е уÑтановил че поÑтоÑнно нараÑтващите данъци предÑтавлÑват един непоÑилен това на плещите на ÑелÑните и занаÑтчиите.
Той е бил толерантен учен Ñ Ð»Ð¸Ð±ÐµÑ€Ð°Ð»Ð½Ð¸ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ е вÑрвал че Ñамо Ñ Ð¼ÐµÑ€ÐºÐ¸, пропределени по научен път, ще може да бъдат разрешени проблемите.