Author Topic: Re: Произход на българите !  (Read 136312 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #435 on: July 08, 2018, 09:53 »
Европейската история и турците-27

Системата на образование през Ренесанса в Европа и Османската държава...


Първите университети в Западна Европа са открити през 11 век. Но във Византия и на Балканите, първите университети са били открити още през 5 век. В Атина, Солун, Антакия, Бейрут и Александрия е имало университети в които са работели прочути за времето си философи и учени.


Още преди Истанбулския университет, основан през 1425 година, е имало византийски университети в Атина и Александрия, в които се е преподавала философия, а в Бейрут е имало университет по юридически науки. В тези университети са се преподавали и езикознание, филология, риторика, геометрия, музика, римско право, астрономия. Към Истанбулския университет, след време е бил добавен и медицински факултет.

Под влиянието на християнската религия обаче, философското училище в Атина е било закрито като център на паганизмаи през 5 век е било открито теологическо училище на истанбулската патриаршия. В ислямските държави, висшето обучение се провеждало в учебни заведения наречени медресета.

Първото ислямско медресе е било открито през 10 век в Нишабур в днешен Иран. Но медресетата, които ще поставят отпечатък над ислямския свят-Медресетата Низамийе, се откриват през 1067 година в Багдат под протекцията на селджукските турци.

Първият университет в Западна Европа е бил открит през 1088 година в град болоня в Италия. За разлика от византийските университети, университетите в западните страни и в ислямските страни са били възприети като институции за религиозно образование.         

Университетите, които започват да се откриват през 11 и 12 век в Западна Европа, първоначално са били под контрола на църквата и в тях приоритет се е отдалаво на теологичното обучение. С течение на времето обаче в тях започват да се преподават и уроци по медицина.

Учебният език в тези университети е латинският. Тъй като основните принципи на обучение са се основавали на християнската религи, и учебният език е бил латински, тези университети са се превърнали в международни. Главната им задача е била разпространяването на схоластическото учение.

Много от първите европейски университети не са разполагали със свои сгради и уроците са се преподавали в домовете на преподавателите или в помещения в църквите. Заплатите на преподавателите са се изплащали посредством такси на студентите. Срокът на обучение е бил 6 години.

Желаещите да получат докторски титли са се учели в продължение на 12 години. През 14 век, университети се превръщат в център на интелектуалния живот в Западна Европа. Все още са се изучавали теологически науки и са се подготвяли свещенници.

През 15 век в общо 66 града като Париж, Оксфорд, Кембридж, Монтпелие, Рим, Виена, Хейделберг, Барселона са били открити университети. През 15 век, започват да се отправят критики по адрес на схоластическото обучение в тези университети. Роля за това изиграва и автономната структура на университета в Париж, който е бил извън влиянието на религиозните среди.

През 15 век в университетите в Западна Европа започват да се изучават и творбите на античните гръцки и римски писатели, поети, философи и пътешественици. Тези творби са се превеждали не само на латински език но и на другите европейски езици и това води до възникването на много голям интерес в Западна Европа към античния свят и поставя началото на епохата на Ренесанса.Лидери на Движението за Реформи, което проповядва ревизиране в християнската религия са Джон Вайкриф от Оксфордския университет, Ян Хус от Пражкия университет.

Мартин Лутер е приет като основател на Протестантството, а Джон Карвин е основател на Калвинизма, което е по-радикално течение на Протестантството. Именно дейността на тези университетски преподаватели срещу влиянието на католицеската църква и на римсикя папа, са довели до зараждането на протестантството. Европейските лидери, уплашени от продължаващото османско напредване в Европа, са останали принудени да признаят Протестантството като официална религиозна секта, с цел да съхранят единството на Европа срещу турците.

В източните райони на Европа е властвала православната църква, а Западна Европа се е разделила на католически и протестантски църкви. Всяка една от тези три църкви е подчертавала че тяхното учение за християнството е най-правилно. Протестантството е давало приоритет на разума, индивидуализма и на плурализма и това осигурява и път за възникването и на нови секти и групи в неговите рамки.

В Англия се налага Англиканската църква, в Швейцария се разпространява Калвинизмът. Англиканската църква става официална църква на Англия при управлението на крал Хенри Осми. Тази църква отхвърля върховенството на папата и приема върховенството на краля. Това превръща Англиканската църква в национална църква.

Калвинизмът проповядва стриктно спазване на написаните правила за християните. Този оживен религиозен процес в Европа довежда до откриването на редица нови университети и днес те са най-популярните университети в света.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #436 on: September 03, 2018, 12:24 »
Европейската история и турците-28

Връзките между Османската империя и Венеция...

Един от главните опоненти на Османската Държава, в разширяването на границите й на запада е била Венеция. През този период Венеция е бил град-държава в Италия, и до превземането му от Наполеон Бонапарт през 1797 година е запазил този свой статут в продължение на близо хиляда години.
Благодарение на силната си морска флота и на търговските връзки установени с изтока, тя е осигурявала търговията между изтока и запада и е придобивала много големи печалби. Венеция е разполагала и със свои търговски колонии в Черно Море, Средиземно Море, и посредством тях е транспортирала стоките от Азия и Африка в Европа.

Преди Османската държава, венецианците са търгували и със Селджукската държава и с турските бейства в Западен Анадол. Те са установили търговски отношения и с мамелюките в Египет, татарите в Крим и арабите в Западна Африка.
Османската държава установява първите контакти с Венеция още през 1350 година. Тя подписва търговски споразумения с Венеция и установява дружески отношения. Но с разрастването на Османската империя, понякога са избухвали и войни с Венеция, за господство в Средиземно Море. В периодите на управление на Фатих Султан Мехмед Завовевателя, Султан Баязид Втори и Кануни Султан Сюлейман Законодателя между Османската империя и Венеция се водят войни за принадлежността на Пелепонес, Тесалия, Егейските острови и островите Крит и Кипър. Войните с Венеция, която притежава много силна бойна флота, принуждават османската империя да създаде своя силна военноморска флота. Благодарение на тези усилия, тя съумява да надделе във противостоянието с Венеция и да наложи контрола си над Средиземно море.

След превземането на Кипър от османската армия и морското сражение при Лепанто, в продължени ена близо 75 години между Венеция и Османската империя цари мир. Този мирен период обаче се е отразил много негативно и пагубно на османската военноморска флота. 
Войната между Османската империя и Венеция за остров Крит е едно от важните събития на 17 век. Тази война, избухнала през 1645 година и продължила близо 25 години, се отразява пагубно и на двете държави. Поводът за войната е отвличането от малтийски пирати на пътуващата по море османска дворцова делегация за Египет. През този период остров Крит е под властта на Венеция. Венецианците са преселили част от населението на Венеция на острова за да осигурят демографското си мнозинство. Те изграждат силни крайбрежни крепости и мощни отбранителни укрепления във вътрешността на острова. На острова са били базирани около 20 хиляди венециански войници.

Владетелите на поземлени имоти на острова, са изплащали на Венеция данък от една трета от добива си. За Венеция, остров Крит е бил един важен аванпост в търговията със изтока. Но след като Османската държава насочва вниманието си към африканските брегове и Алжир, Тунис и Либия, остров Крит се превръща в сериозна пречка пред налагането на върховенството в Средиземно Море.
Войната за Крит избухва през 1645 година. Османските войски превземат след 54 дневна обсада крепостта Ханя, но не съумяват да превземат главния град Ираклион. Венецианската република изпраща своя фрота към проливите, за да възпрепятства транспортирането на подкрепления и помощи за османските войски в Крит. Венецианските сили превземат Чанаккале и Лимни и това създаде много сериозни пречки пред турските кораби пътуващи за Крит.

Въпреки това, османската армия продължава упорито обсадата на Ираклион. Тази обсада продължи близо 25 години. Неуспешната кампания в Крит доведе до честа промяна на военачалниците ръководещи обсадата. С назначаването на Кьопрюлю Мехмед Паша за садразамин, османската армия отново възстановява своята сила. След неговата смърт, садразамин стана синът му Фазъл Ахмед Паша, който отиде лично в Крит, за да ръководи обсадата на Ираклион. През 1669 година Венецианската република предаде остров Крит на османската държава.
След превземането на Крит, османската власт наложи тук своята поземлена система-тъмар. Това доведе до огромно облекчение за земеделците в изплащането на данъците.

На острова бяха построени много джамии и социални комплекси. След като католиците напускат острова, много от католическите църкви също са превърнати в джамии. Османската империя укрепи силно власта си на остров Крит, и показател за това е че след поражението при втората обсада на Виена, през 1683 година, когато Венецианската република се възползва от това за да превземе Пелопонес, тя не успя да възстанови властта си на остров Крит.
Османската власт на остров Крит остана до 1913 година и остави в наследство многобройна група от критски мюсюлмани.Избухналата през 1645 година и продължила до 1669 година критска война, е причинила много тежки загуби както на Венецианската република, така и на Османската империя.

Само 20 години след превземането на Крит, османската империя навлиза в период на военен упадък с подписания в Карловац през 1699 година договор. Огромните разходи за отбраната на Крит предизвикват сериозен колапс и в икономиката на Венеция. Освен това, с падането на Крит, Венеция губи и водещата си роля в търговията с изтока. На мястото на Венеция, на европейската сцена като нови сили излизат Франция, Англия и Австро-Унгария. В пхериода си на упадък, Османската империя остава принудена да води войни вече войни именно с тези три нови европейски сили.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #437 on: September 03, 2018, 12:30 »
Европейската история и турците-29

Кятип Челеби...

Кятип Челеби, заедно с Евлия Челеби, са сред най-видните османски учени, историци и писатели от 17ти век. “Мустафа Ибн Абдулла, известен с прозвищата Кятип Челеби или Хаджъ Калфа, е живял в периода 1609-1657ма година. Първата половина на 17ти век, когато е живял и Кятиб Челеби, е бил период, в който вече е отминал периодът на възход на Османската Империя и тя постепенно остава изправена пред различни проблеми с вътрешен и международен характер. Кятип Челеби се е учил под ръководството на частни учители и затова не е получил само религиозно образование, а е усвоил и философията, математиката, астрономията, географията, историята и логиката. До края на живота си той е продължил да обогатява свите познания и знания и след смъртта си, оставя много важни произведения, в написването на които се възползва от арабски, персийски и латински източници.

Но това, което го поставя на отделно място от другите османски учени от този период, е неговата научна методика за добиване и коментиране на получените знания.
На млади години Кятип Челеби става държавен служител и работи като счетоводител, която служба изисква математически познания. На служебното място той е бил известен и под имената Хаджъ Халифе и Хаджъ Калфа, тъй като е поемал ръководен пост. Той взема активно участие във военните походи на османската армия през 17ти век, анализира в подробности държавната структура на империята, и тези придобити знания играят важна роля в научната му дейност.

По време на военните походи в различните райони на света, Кятип Челеби контактува с чуждестранни учени и философи, събира научни трудове на различни езици и установява че хората могат да бъдат щастливи и доволни от живота и извън строго определените норми на живот. Това, което вижда по време на военните походи го подтиква да прокълне войната и да се насочи изцяло към научна дейност. Според Кятип Челеби живота по време на война, който опознава за близо 10 години, през които е бил в окопите, представлява малка война. Голямата война той определя като битка с незнанието. Роля за това изиграват и големите финансови възможности на семейството му. Той използва наследството си за закупуване на книги и за уроци при прочути учени и философи от този период.
Освен това, Кятип Челеби е обичал много и философията.

Той е възприемал знанията като средство за разрешаване на проблемите на обществото. Спред него, е имало строго ограничена граница между религията и мистиката. Мистичните разкази, легенди и слухове, които са се вплели в религията, според него създават фанатичните религиозни среди и възпрепятстват развитието на науката. Смятал е че природни науки като математиката, логиката, философията астрономията и географията само укрепват религията и затова те не трябва да се оченяват като алтернатива на религията.
Той сочи като пример за това мюфтия който владее астрономията и определя по научен път времето за молитва в зависимост от географското разположение в което се намира, и мюфтията, който не владее математиката и астрономията и прави сериозни грешки. Кятип Челеби отдава голямо значение на систематичното анализиране на знанията и определяне на същността на тези знания. Тази система от малкото към голямото, го отделя от другите османски учени от периода.

Той е лишен и от религиозния фанатизъм на учените от този период, тъй като не е учил в медресе, и не е оставал под влиянието на фанатичните среди.
Кятип Челеби не се колебае да търси отговор на въпросите които си задава, в източници със западен произход. Той е първият османски писател написал история на западната цивилизация, възползвайки се от тези западни писменни източници. За да спомогне на армията в продължаващата през този период Критска война, той начертава нови географски карти на района. Анализира в подробности причините за морските поражения на османската армия и отправя препоръки. Възползвайки се от западни карти и атласи, той подготвя атлас наречен Джиханнюма. Този атлас е преведен на френски и английски езици и дълго време е бил използван от европейските университети.

Кятип Челеби е установил, че за развитието на науката, са необходими най-напред основни познания, и за целта е подготвил редица справочници и пътеводители за преподавателите., засягащи различни научни сфери като математиката, астрономията и географията.
Кятип Челеби е изследвал и данъчната система в империята и е установил че постоянно нарастващите данъци представляват един непосилен това на плещите на селяните и занаятчиите.

Той е бил толерантен учен с либерални виждания и е вярвал че само с мерки, пропределени по научен път, ще може да бъдат разрешени проблемите.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #438 on: September 03, 2018, 12:34 »
Европейската история и турците-30

Евлия Челеби...

Пътеписите са един много важен източник за опознаването на света и народите населяващи Земята. В западната литература, има много пътеписи и хроники, описващи земите, посетени от здападни пътешественици и авантюристи, и разказващи за важни исторически събития. В миналото, първите пътешественици посещаващи източните страни са били благородници, на служба във владетелските дврорци, които са носели писма до източните владетели или пък са пътували с цел събирането на информация.

Преди да потеглят на път, тези служители са усвоявали техниката на описание на местата и събитията и на рисуването на картини и карти, или пък са били придружавани от лица, владеещи тези техники. Най-прочутият западен пътешественик, обиколил източните страни е Марко Поло. След 12 век, е нараснал броят на пътешествениците искащи да посетят Светите земи и Ерусалим. След 15 век, в много европейски университети е била възприета практиката, студентите, които са пред дипломиране на прекарат една или две години в източните страни и да опишат пътешествията и събитията на които са ставали свидетели, за да могат да се дипломират. Имемно на това се дължи и големият брой пътеписи разказващи за източните страни и народи.

Естествено, има и много прочути източни пътешественици като Ибни Фадлан, Ибни Халдун и Ибни Батута. Най-известният османски пътешественик е Евлия Челеби.
Евлия Челеби е роден на You are not allowed to view links. Register or LoginYou are not allowed to view links. Register or Login година в You are not allowed to view links. Register or Login и е син на придворен златар от You are not allowed to view links. Register or Loginпроизход. Всъщност самият влия Челеби твърди че е наследник на турския бейски род Джермияноглуларъ, управлявали в периода 13-15 век бейство Кютахя. За кратко време влиза в приближената свита на султан Мурад Четвърти. Като дете, остава под впечатлението на разказите, разказвани от баща му и неговите приятели за пътувания в далечни земи, и това изиграва определяща роля в насочването му към пътеписите и пътешествията.

Тъй като семейството му има големи финансови възможности, получава отлично образование. Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през
You are not allowed to view links. Register or Login година Челеби за първи път пътува извън града и посещава град Бурса. След това посещава по морски път Трабзон и Крим. След бурята, която преживява на връщане от Крим, Евлия Челеби избягва да прави морски пътувания. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена You are not allowed to view links. Register or Login ("Книга на пътешествията" или "Пътепис").

През 164 година той участва в похода към остров Крит и описва превземането на крепостта Ханя. През 1650 година пътува на изток и посещава Тебриз, Азербайджан и Грузия. След като неговият родственик Мелек Ахмед Паша става садразамин, тоест първи министър на султана, той получава много силна подкрепа и това спомага за реализирането на плановете му за далечни пътешествия. В пътеписите си Евлия Челеби отправя и критики по адрес на грешките в държавното управление. По време на продължилите близо 50 години пътешествия, Евлия Челеби посещава голяма част от османските земи като Сриия, Палестина, Египет, Крим.

 Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през You are not allowed to view links. Register or Login. В пътеписите му намират място градове, като You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login и множество села. You are not allowed to view links. Register or Login му са от особено значение за балканската и You are not allowed to view links. Register or Login, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба. Посещава и Пелопонес, Комотини, Охрид, Тирана, Белград, Албания. Освен това той пътува и в Бохемия, Швеция и Холандия, Унгария и Виена. Във Виена е приет и от император Леополд Първи. И с негово разрешение посещава Дания, Холандия и Бранденбург.

Присъства и във втората обсада на Виена през 1683 година. Често, в рамките на тези свои пътешествия, Евлия Челеби поема ролята и на специален пратеник на султана или пък става член на султански делегации. Творбата си „Сеяхатнаме” Евлия Челеби приключва в последните години на живота си, които прекарва в Египет.
Тази негова творба дава много големи сведения за социално-политическия и икономически живот на Балканите, в КавказИран, Анадола и Европа.

Той описва и ежедневието на хората в местата които посещава, техните традиции, дрехи и вярвания и дори подготвя малък речник на основните думи, използвани в страните които е посетил. Неговата натура намира и отражение в творбата, която е написана със свободен и непринуден език и с широко използване на епитети, с което привлича вниманието на читателите.

Творбата на Евлия Челеби представлява важен източник на знания за Европа и Османската държава през историческия период в който той живее и е сред най-важните пътеписи в света.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #439 on: September 03, 2018, 12:37 »
Европейската история и турците-31

Стъпки за модернизирането на Османската империя...


Франките, по името на който народ е назована днешна Франция, е германско племе населявал района по крайбрежието на Балтийско Море в днешна Германия. През 52 година от новата ера Франките приемат римското господство. С течение на времето, коренния франкски език остава под силното въздействие на латинския език. През 260 година от новата ера франски войски започват да организират набези в Галия. След 454 година франките се настаняват в области в Галия. При управлението на Кловис Първи, който управлява в периода 481.511 година от новата ера, те създават фракско кралство и завладяват обширни територии в днешна Белгия и Франция.

 При неговото управление франките приемат католичеството и фракското кралство става първото католическо кралство в Европа. Франките се обявяват като наследници и на римската империя и полагат усилия за възраждането й. За целта, през 800 година, франкският владетел Шарлеман е коронясан лично от римския папа за император на Свещенната Римска Империя и се обявява за наследник на Римската Империя. С подписания през 843 година Вердюнски договор, империята на Карл Велики е поделена между синовете му, за император на Свещенната Римска Империя е обявен владетелят на източното франско кралство Отто Първи който управлява в периода 936-973 година. През 962 рогидан Отто Първи е коронясан от римския папа за император на Свещенната Римска Империя.

Тази империя просъществува до 1806 година. Основаната от Карл Велики франска империя е била първата силна държава в Европа, създадена след рухването на Римската Империя. С разпадането й възникват три европейски държави-Франция, Австрия и Германия. Западната франкста държава се е латинизирала напълно и е поставила основите на френската държава, докато другите две държави са съхранили германската си култура и език. Франция е водила в продължение на векове борба за надмощие с тези две европейски държави.
Друга европейска държава, с която Франция е в постоянна борба за надмощие е Англия.

В периода 1337-1453 година протича Сто годишната война между Франция и Англия. Първата среща на османски и френски войсдки става по време на сражентието от 1396 година при Никопол. Първите контакти с френската държава са установени по време на преговорите за освобождаването на френските благодорници пленени по време на това сражение. Франция започва да се превръща в една от силните европейски държави в периода след превземането на Константинопол от турците и обявяването му за столица на Османската Империя под името Истанбул. Франция е в постоянна конфронтация в течени ена векове с Англия на запад и с Австрия и германските княжества на изток. Френският крал Франсоа Първи иска помощ от Султан Сюлейман

Законодателя във войните си с Испания и хабсбургската държава и съумява да просъществува именно благодарение на османската военна помощ и подкрепа. Тази намеса на османската държава, е и първата намеса на османските турци в събитията на европейската сцена. По време на Трийсетгодишната война с Австрия, 1618-1648 година, Франция съхранява дружеските си отношения с Османската империя. При управлението на крал Луи 14, Франция се сдобива с дисциплинирана и силна армия и става един от главните актьори на европейската сцена. Но по-късно, тя предава върховенстваото в Европа на Великобритания. Османската империя вижда отношенията си с Франция като път за предотвратяването на създаването на един евентуален антиосмански европейски съюз докато Франция се възползва от Османската империя като важен съюзник в борбата си за надмощие  Европа.

През 1720 година Йирмисекиз Мехмед Челеби е назначен за първи постоянен посланик на Османската империя в столицата на Франция Париж. В течение на престоя си, той подготвя подробни доклади за политическото, икономическото, културно и военно развитие във Франция и османската администрация се възползва от френския модел в периода когато решава да въведе в империята реформи по западен образец. Голяма роля за развитието на двустранните отношения през този период играе и откриването през 1699 година на училището с френско-турска учебна програма „Екол де Жьонес дьо ланг”.

Младежите, изучаващи тук турския език са назначавани зда посланици и дипломати в Османската империя и по този начин се увеличава и влиянието на Франция в империята. При управлението на султан Махмуд Първи, 1730-1754 година, френският благородник Конт дьо Лонневал започва процес на модернизацията на османската армия приемайки името Хумбараджъ Ахмед паша. Артилерийският офицел Барон Дьо Тот допринася за откриването на Артилерийското училище.

В турските училища започва да се изучава френски език. От френски на турски език са преведени книгите на много френски автори. Султан Селим Трети води лична преписка с френския крал Луи 15, и в Париж е открито постоянно посолство на Османската държава. Френската революция от 1789 година става повратен момент в двустранните отношения. След революцията, Франция възприе агресивна политика по адрес на Османската империя и френски войски окупираха най-напвред Египет а след това и Алжир. Разпространилото се с френската революция течение на национализма предизвиква много силни сътресения в османската държава. В Сърбия, Румъния и Гърция избухват бунтове и те спечелват независимост с подкрепата на Франция и на другите западни страни. Въпреки това, Франция продължава да е модел за реформите в империята.

През 1867 година френският император Наполеон Трети кани султан Абдулазиз в Париж. Султан Абдулазиз посещава Париж и присъства на откриването на Международното изложение. Султанът посещава и Лондон, Виена и Будапеща. Това е първото официално посещение на османски султан в европейски страни. След тази европейска обиколка, френският граждански кодекс е преведен на турски език и френската образователна система навлиза в училищата в империята.

През 1868 година е открита гимназията Галатасарай, която и до днес продължава обучението си на френски език. Много важни турски писатели и поети са създали твобрите си под въздействието на френската литература. Турското опозиционно движение Младотурци се е създало и развило в столицата на Франция Париж.
Накратко, Франция е оказала много силно въздействие върху културното и литературно развитие в османската държава.



Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #440 on: September 03, 2018, 12:41 »
Европейската история и турците-32
Навлизането на печатната машина в Османската империя...

Първата печатна машинта бе изобретена в Европа през 1440 година. Но всъщност печатната машина е с много по.дълга история. Първите екземпляри на печатане върху хартия са намерени в Китай и датират още от 7 век преди новмата ера. Тази технология на отпечатване на надписите върху хартия се е разпространила по-късно и в Япония и Корея. Уйгурските турци също са ползвали печатна машина, като калъпите за печатането са били изработвани от дърво.

Технологията за изрпаботването на Хартията, която е основната суровина за печатането на книгите, се е разпространила постепенно от изток на запад. Изобретената от Йохан Гетенберг в град Майнц в Германия първа печатна машина е печатала не с дървени а с метални букви. Освен това тя е била снабдена за разлика от китайските печатни машини и с подвижни части. Откриването на печатната машина от Гутенберг през 15 век, период на движение на реформи в Европа, предизвиква много силно въздействие.

Книгите стават основното оръжие в политическата и религиозна борба в Европа. Печатаните книги намират силно разпространение сред населението и това води и до разпространяването в кратко време на печатната машина и на печатането на книги.
Всъщност, противно на всички твърдения, печатната машина навлиза в Османската империя кратко време след изобретяването й. На 13 декември 1493 година в Истанбул е отпечатана първата печатна книга. Тази печатница е открита от евреи, избягали от репресиите на инквизицията в Испания. Братята Давид и Самуил Нахмиас откриват най-напред печатница в Неапол, и след това и в Истанбул.  Те печатат основно религиозни книги на юдейски език.

 През 1504 година, евреи преселили се в град Солин също започват да печатат книги на религиозна тема. За последвалия 300 годишен период, в Солун са открити 12 печатници и са отпечатани над 300 книги. Османските евреи са открили печатница и в град Солун и до 1778 година тук са били отпечатани 188 книги.
Също така, в османската държава, печатници откриват и арменците и гърците. Първата арменска печатница е открита през 1567 а първата гръцка печатница през 1627 година. Арменците, подобно на евреите, се възползват от италианските модели печатни машини, докато гърците се възползват от английски модели печатни машини. Арменски печатници не се откриват само в Истанбул но и в Мерзифон и в други анадолски градове. В тях се печатат свещенни книги, религиозни календари и други религиозни справочници.

През 1666 година, гръцка печатница в Истанбул е отпечатала на турски език библията.
Мюсюлманите се възползват от печатните книги и печатниците сравнително късно. Първата мюсюлманска печатница в Истанбул е открита през 1727 година. Всъщност, причината за късното възприемане на печатната машина от мюсюлманите в Османската Империя не са реакциите а липсата на интерес към отпечатаните книги. В Османската Империя, печатниците и печатните книги не се превръщат в средство за политическа и религиозна борба а за просвещение и обучение.

Първата мюсюлманска печатница е открита с инициативата на първия посланик на османската държава във френската столица Париж Йирмисекиз Мехмед Челеби, Мехмед Саит Ефенди. След завръщането си от обиколка в Париж и други еврропейски столици, Мехмед Саит Ефенди и интелектуалецът Ибрахим Мютеферика, койко е с унгарски произход, предприемат стъпки за откриването на печатница.
Ибрахим Мютеферика се е родил през 1670 година в областта Трансилвания. Приема мюсюлманството и се наема на османска служба. Работи като помошник и преводач на унгарския благородник Ференц Ракоцки, по време на изгнанието му в Османската Империя.

 Получава името Мютеферика тъй като поема ролята на пощальон и писар в двореца. По време на османо-австрийските и османо-руските войни е вестовой в армията, като същевременно контролира и строежа на една фабрика за хартия в Ялова. С разрешението на Султан Ахмед Трети и на одобрението на шейхулисляма, е открита първата мюсюлманска печатница в Истанбул. Основателите на тази печатница се възползват от помоща и опита и на немюсюлманите притежаващи печатници. От арменците се взима печатна платформа, от евреите калъп за изливане на оловните букви.

 Други материали се донасят от Европа. С подкрепата на виенския посланик Казанджъзаде Йомер Ага, в Холандия за практика и опит се изпращат 6 мюсюлмани печатари. Тук те изливат оловни арабски букви с които се завръщат в Истанбул.
За срок от 20 години, до смъртта на Ибрахим Мютеферика през 1747 година, в тази печатница са отпечатани общо 12 хиляди и 500 страници. Мютеферика печата религиозни справочници, географски атласи, речници и пособия по граматика. Печатаните тук книги са предназначени предимно за чиновниците на държавна служба и за учениците които се подготвят да поемат държавна служба. Мютеферика преживява със средствата придобити от продадените книги. 


Той продава свои печатни книги дори и в Европа. Осигури продажбата на голям брой екземпляри на учебника Турска Граматика в Европа. След смъртта му обаче, печатницата изпадна в много трудно положение, поради слабия интерес на читателите мюсюлмани. Тя бе закрита за известно време и бе повторно отворена през 1748 година но печаташе предимно различни официални формуляри и учебници.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #441 on: September 03, 2018, 12:44 »
Европейската история и турците-33

Противостоянието между Русия и Османската държава...


Северните граници на Османската Империя в продължение на векове са заплашени от Русия. Руснаците са славянски народ, но със съществени примеси на татари, скандинавци, монголи и финландци.

Славянските племена, които изграждат по-късно руския народ, са обитавали районите между река Днепър и река Дунав и земите на север от Черно Море. Славянските племена са разделени на три основни групи-Източни, Западни и Южни. Те принадлежат към индо-европейската езикова група. Източните славяни са русите, украинците и беларусите, западните са поляците, чехите и словаците а южните са сърби, хървати и словени.

Първата руска държава е основана през 8 век, след навлизането в района на скандинавски народи. През девети век вече съществува централизирана руска държава със столица Киев. През този период сред руските народи се разпространява православното християнство. Руските княжества от този период обаче са зависими от нахлуващите от Централна Азия монголи, печенези и Златната Орда, които организират постоянно набези в руските земи.

С отслабването на Златната Орда, през 14 век се изгражда силно руско княжество със столица Москва. След превземането на Истанбул от турците, Русия остава единствената православна държава в този район на Европа.
Първите контакти между Русия и Османската държава са с търговски характер и започват през 15 век, с пристигането на руски търговци в град Бурса. До 1492 година връзките с Русия се водят основно с посредничеството на Кримското ханство.

През втората половина на 16 век Русия завладява Казанското ханство и Астрахан и става граничен съсед на османската държава. Набезите на запорожските казаци в Полша и в граничните на османската държава с Русия области водят до влошаване на двустранните отношения. Подкрепата на османската държава за Полша, която Русия иска да анексира, също допринасят за влошаването на връзките между двете страни.
Русия се присъединява към Свещенния Съюз, основан след разгрома на османската армия през 1683 година, по време на втората обсада на Виена. До 1699 година, в продължение на 16 години се водят постоянни войни между османската държава и Русия.

 Русия превзема крепостта Азов на черноморското крайбрежие.  През 1699 година е подписан Договорът от Карловац с който крепостта се предава на Русия. В периода на управление на султан Ахмед Трети, 1703-1730, османската армия съумява да възстанови силата си и османската държава си възвръща голяма част от загубените с договора от Карловац територии. През 1711 година османската армия нанася много тежко поражение на руската армия в сражението при река Прут. Крепостта Азов отново е предадена на Османската империя.

До 1764 година, когато е подписан договорът от Кючюк Кайнарджа, Русия остава лишена от излаз на Черно Море. В продължение на близо 30 години, от 1739 до 1768 година, османската държава не води войни с европейските държави. През този период Европа е арена на Седемгодишната война, в края на която, настъпва промяна в равновесието на силите на континента. За съжаление, през този 30 годишен мирен период, османската армия загубва голяма част от военните си специалисти и от опитните си войници, които се демобилизират. Не се предприемат и никакви стъпки за предаването на придобития военен опит на новите войници. През същия този период австрийската и руската армии, които са основната заплаха за османската държава, придобиват голям военен опит в сраженията на европейска територия и въвеждат в употреба нови видове оръдия с по-голям обсег на поразяване и нови скорострелни мускети.

Този 30 годишен мирен период свършва с обявяването на война на Русия, поради интервенцията на тази страна в Полша и дискусиите относно новия крал на Полша. Османските политици смятат че войната ще продължи най-много една година, но тя продължава осем години, от 1768 до 1774 година. Първоначално османската армия печели редица сражения, но с течение на времето тя започва да понася тежки загуби в човешка сила поради остарялото си въоръжение и неопитността на войниците и командирите. Руската балтийска флота съумява да заобиколи Европа и преминавайки през Гибралтар да влезе в Средиземно море. Тази руска флота атакува внезапно и унищожава през 1770 година османската военна флота, акостирала при Чешме. Руските сили превземат и Крим, преминават река Дунав и достигат до град Шумен.

В резултат на тези поражения, османската държава подписва договора от Кючюк Кайнарджа. Кючюк Кайнарджа е село на 24 километра от град Силистра. С този договор, Крим е присъединен към Русия. Османската държава изплаща на Русия контрибуции. Руските търговски кораби получават правото на свободно плаване в Черно и Средиземно море. В Истанбул е открито руско посолство а в Бейоглу е построена руска църква. Русия се превръща в покровител на православните християни в османските земи. Русия е доволна от този договор, докато османските държавници са силно обезпокоени. Присъединяването на Крим, дава възможност на Русия през предстоящите периоди да осъществява военни нападения на Балканите.

Този договор е показателен и за катастрофалното положение на Османската империя през 18 век.
През същия този период, Русия се превръща в една от главните сили в Европа. Но това бързо укрепване на Русия и разпространяването на авторитета й сред балканските народи, предизвикват безпокойството на Франция и Великобритания. Това безпокойство се увеличава след като Русия сключва съюз с Прусия.В периода 1853-1856 година между Русия и Франция, Великобритания и Османската империя се води Кримската война.
По време на войната от 1877-78 година, Русия нанася тежко поражение на Османската империя и това води до загуба на голяма част от балканските територии. Русия се превръща в страната, която играе главната роля в рухването на Османската империя.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #442 on: January 05, 2019, 08:00 »
Европейската история и турците-34

Периодът на лалето


Периодът или Епохата на Лалето е период на мир по време на управлението на османския султан Ахмед Трети в Османската Държава, в който се предприемат опити за обществени, административни и военни реформи по западен образец. Епохата на Лалето обхваща един 12 годишен период, от 1718 до 1730 година. Въпреки че обхваща един краткотраен период от османската история, той представлява важност с оставените в наследство резултати. Важните исторически личности от този период са султан Ахмед Трети, садразаминът Невшехирли Дамат Ибрахим Паша, видния държавник и политик Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди и и Патрона Халил.Султан Ахмед Трети управлява в продължение на 27 години, от 1703 до 1730 година.

Този период може да бъде разделен на два етапа-първи етап на военни походи и втори, мирен етап на културни, административни, обществени и военни реформи.През първия, 15 годишен период на управлението си Султан Ахмед Трети води войни с Русия, Венеция и Австрия с цел възвръщане на териториите загубени с договора подписан в Карловац през 1699 година. Под влиянието на шведския крал Карл 12, Султан Ахмед Трети обявява война на Русия и разгромява руската армия в сражението при Прут през 1715 година. Османската армия побеждава и венецианските наемници в Пелопонес. Воната от 1718 година с Австрия приключва обаче без да е постигнат съществен успех. Османската държава подписва с Австрия Пожаревскияь договор, с който отново губи територии. След подписването на този договор за Османската държава настъпва един мирен период, тъй като Австрия и Русия са заети с други проблеми в Европа. Този период е назован и Периодът на Лалето.След Султан Ахмед Трети, най-видната личност от Периода на Лалето е садразаминът Невшехирли Дамат Ибрахим Паша.

Той постоянно се старае да осигури на султана възможност за забави и приятно прекарване на времето. През този период, са били селекционирани 839 вида лалета, отглеждани от султана, и това цвете е дало името си и на този период. На много места в Истанбул са били създадени градини за отглеждане на лалета. Това е бил период на мир, забавления и охолен живот и за населението в империята. Започва строеж на сгради по западен образец, укрепват се крепостите и фортовете на Балканите, строят се дворци в стил барок и рококо, организират се буйни увеселения и забави за целия народ, организират се пищни гощавки със спортни състезания. Издигнати са били оранжерии в които целогодишно са се отглеждали лалета и каранфили. Същевременно, прекомерното увеличение на данъците за посрещането на разходите за тези забавления и гощавки са предизвикали постепенно реакции в обществеността в страната.Периодът на Лалето символизира също така и изоставянето от османските управници на външната политика основаваща се на военните завоевания и възприемането на мирна външна политика.

През този период в Москва, Виена и Париж са изпратени посланици, които разучават живота в западните страни и изпращат подробни доклади до Високата Порта. Един от тях е османският посланик в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди. Той е бил силно впечатлен от образователната система, архитектурата и от социалния живот във Франция и след завръщането си, открива първата мюсюлманска печатница. По донесени от него от Франция планове и проекти, са построени двореца Садабад и редица държавни резиденции по брега на Босфора и на Златния Рог. Сформирани са първите пожарни екипи, тулумбаджии, за да се разреши един от главните проблеми на Истанбул от този период-стихийните пожари. За да се осигури безопасно преминаване на корабите, на Кулата на Девицата в Босфора е монтиран морски фар. През този период е бил сформиран официален екип от преводачи които следят живота в западните страни. Някои турски произведения са били преведени на френски език и много западни литературни произведения са преведени на турски език. Построени са язовири за осигуряването на питейна вода за Истанбул. В Истанбул е построена Чешмата на Султан Ахмед, която представлява един архитектурен шедьовър.По искане на султана са възстановени работилниците за производство на традиционните керамики и порцелан в Кютахя и Изник. Започва производство на киремиди и се откриват тъкачни ателиета.

Писателите, учените, поетите и музикантите са били под покровителството на държавата и на заможните хора. Най-видният поет от този период е станал Недим, който същевременно е ръководил и библиотеката на двореца Топкапъ.Мирната политика следвана от Султан Ахмед Трети предизвиква недоволството на милитаристичните среди в Османската Империя. Представителна тези групи става морякът Патрона Халил. Той получава подкрепата на бедните народни маси и на истанбулските занаятчии и търговци, понасящи финансови загуби поради прекратяването на доставката на големи количества продукти, дрехи, оръжие и други материали за армията.

Същевременно и многто държавни служители, недоволни от политиката на садразамина Невшехирли Дамат Ибрахим Паша и други държавници да назначават на високи държавни постове своите родственици и приятели, също подкрепят бунта на Патрона Халил.Бунтовниците убиват садразамина и свалят от престола Султан Ахмед Трети. Инициаторът на бунта Патрона Халил обаче също става жертва на беззаконието царящо в Истанбул преди налагането на реда и спокойствието и възкачването на нов султан на престола.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #443 on: January 05, 2019, 08:04 »
Европейската история и турците-35

Развитие на отношенията между Османската империя и Германия...


Германия се превърна в един от най-близките съюзници на Османската Империя в периода й на упадък. Всъщност, приключването на обединяването на Германия бе обявено едва през 1871 година. Германия възникна с обединяването на редица германски държави, най-силната от които бе Прусия.

Прусия бе германска държава със столица Берлин. Основателите на държавата бяха прусите, народ говорещ балтийски диалект. Прусите бяха войствен народ. При управлението на императора на Свещенната Римска Империя Карл Велики, прусите бяха народ в границите на тази държава. След разпадането на тази държава, прусите останаха в границите на управляваната от император Ото Първи империя. Прусите, подобно на останалите балтийски народи, приеха сравнително късно християнската религия-през 13 век. В средата на 14 век, по.голямата част от прусите започнаха да използват германския език. Пруската държава бе основана през 1415 година под името Бранденбургско херцогство.

През 17 век прусите разширяват границите на държавата си и тя става кралство. Първите контакти на прусите с османската държава са през 1683 година, по време на втората обсада на Виена. Прусия участва със свои войски в разкъсването на обсадата на Виена и в последвалите антиосмански войни.През 18 век, отношенията между Османската империя и Прусия придобиват силен тласък. Това се дължи на факта че Прусия се превръща във военно-политическа сила застращаваща влиянието на Австрия и Франция.  През този период, столицата Берлин се превръща във важен културен и научен център. През 1699 година е открита Академия за Изящни Науки, през 1700 година е открита Берлинската Академия на Науките.

Един от основните признаци по които пруската държава се е различавала от другите европейски държави от този период е съотношенито на числеността на армията по отношение на числеността на населението. Пруската армия е била една от най-многочислените армии в Европа. В армията е царяла много строга дисциплина и тя е била отлично обучена и е имала високи оперативни възможности. Прусия се превръща в една от главните европейски сили по време на управлението на император Фридрих Втори в периода 1740-1786 година. Това е период на бързо увеличение на населението в Европа и на въвеждането на нови земеделски технологии в обработката на земята, увеличаването на добива на въглища, пускането в употреба на парните машини и създаването на машинни тъкачни станове. След Великобритания, Прусия се явява втората европейска страна започнала да се възползва от парните машини в индустриалното производство.

Благодарение на академичната дейност на учредения през 1694 година университет в Хейл,пруските владетели следят отблизо научното и технологично развитие в Европа.Въпреки че населението на Прусия е само пет милиона, в началото на управлениетона император Фридрих Втори, пруската армия наброява 83 хиляди а в края на този период 195 хиляди души и тя се приема за най-боеспособната и модерно въоръжена армия в Европа. Това води и до промяна на равновесието на силите на стария континент. Великобритания установява съюз с Прусия срещу вечния си опонент Франция. Франция и Австрия са обезпокоени от нарастваенто на моща на Прусия тъй като се опасяват че това ще доведе до загуби на територии. Седемгодишната война, протекла в периода 1756-1763 година се счита от историците като първата световна война в историята на човечеството. Прусия воюва в тази война с Русия, Австрия и Франция и ги принуждава да приемат съществуванието на силна пруска държава.

По време на тази война Прусия сключва съюз с Османската държава. През този период, начело на турската външна политика е Коджа Рагъп Паша, който е привърженик на мирната външна политика. Този мирен период продължава близо 30 години, до войната от 1768 година с Русия. Този период се приема за един от най-бляскавите периоди на османската външна политика.Коджа Рагъп Паша следва много строга финансова политика и това води до намаляване на бюджетния дефицит. След като бюджетът започва да дава излишък, се увеличават заплатите и на войниците и офицерите. Османската армия се реформира по европейски образец и възприема европейските тактики и стратегии. Започва изливането на модерни оръдия.По искане на Коджа Рагъп Паша, унгарският инженер Ребен подготвя топографски карти на Истанбул. В различни райони на столицата се строят складове с хранителни продукти, като неприкосновен запас, който да се използва в периоди на недостиг на храна. Районът в морето между Кумкапъ и Йеникапъ е запълнен и тук се построява нов жилищен квартал.

Предприемат се усилия за увеличаване на моща и на военноморската флота. Предприемат се мерки и срещу средиземноморските пирати, представляващи заплаха за търговията. Провеждат се реформи в бюрократичната система, поощрява се откриването на библиотеки и читалища за да се придаде тласък и на културния живот в Истанбул. Коджа Рагъп Паша открива в квартал Лялели библиотека носеща неговото име. Той покровителства писателите, поетите, музикантите и учените. Нарежда от Европа да бъдат донесени редица учебници и други учебни материали и книги. По негово искане, британските морски закони са преведени на турски език. Преведени са и произведенията на Нютон и Волтер.

Въпреки настояването на Прусия, по време на седемгодишната война Коджа Рагъп Паша не подписва с тази страна договор за военен съюз а подписва през 1759 година само договор за дружба и търговия. След 150 години, през 1914 година, обединената вече германска държава отново предлага на Османската държава военен съюз. Тогавашните османски ръководители не притежаваха дипломатическите способности на Коджа Рагът Паша и се включиха в Първата Световна Война на страната на Германия, с което бе изкопан и гробът на многовековната Османска империя. Дипломатите на двете страни от този период носят голяма отговорност за разпокъсването им след войната.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #444 on: January 05, 2019, 08:11 »
Европейската история и турците-36

Османски пътешественици в Европа... 


С началото на процеса на упадък на Османската Империя, османските държавници започват да чувстват нуждата да опознаят по-отблизо живота в европейските страни. Особено голям интерес се проявява към модерното въоръжение на европейските армии. Започва внасянето на модерно европейско оръжие и в империята пристигат много чуждестранни инсктруктори за да обучават османската армия в боравенето с това оръжие.

Но през 18 век, османските държавници осъзнават че превъзходството на европейските страни не се дължи само на военното превъзходство и затова започват да проявяват интерес и към културни, социален, икономически и религиозен живот в Европа. За целта, в редица европейски столици се изпращат посланици. Един от първите османски дипломати изпратени в европейска страна е посланикът в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди. Прякорът му Йирмисекиз е получил тъй като е служил по-рано в 28-ми еничарски полк на султанската гвардия. Той прекарва една година, от 1720 до 1721 година в Париж като посланик на османската държава- Преди да потегли към Париж, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди прочита мемоарите на изпратените преди него във Виена османски посланици, чете материали за политическата и социална системи във Франция и разучава и образователната система.Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди потегля на 7 октомври 1720 година с кораб, осигурен от фрерпския посланик в Истанбул, от истанбулскотопристанище за Франция. Той е придружаван от многобройна делегация в която има и преводач. След 46 дневно пътуване делегацията пристига във френския град Тулон.

Делегацията е посрещната на пристанището с артилерийски салют. Тъй като през този период в град Марсилия има епидемия от холера, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди и зелегацията му прекарват 40 дневна карантина. На втори февруари 1721 година делегацията пристига с кораб в Тулуза. Тук тя е посрещната от огромна тълпа от любопитни, стекли се от най-отдалечените райони на града. Стълпотворението е толкова голямо че има много случаи на падане от пристана в морето. След това османската делегация пристига в град Бордо. От Бордо, през Орлеан, делегацията пристига на 7 март в Париж. В мемоарите си Йирмисекиз Челеби Мехпмед Ефенди е отдал най-широко място на описанията на Париж. Тук той за първи път присъства на оперно представление и посещава печатарници в които се използват печатни машини. Заедно със сина си Саит Ефенди, който играе важна роля за навлизането на печатните машини в Османската Империя, той присъства на балетно представлени е остава възхитен от бързата промяна на декорите на сцената.Ето какво пише в мемоарите си-Танцьорите танцуваха на сцената, на фона на един голям дворец. След това дворецът изчезна и на негово място се появи градина с лимонови и цитрусови дървета. След това на мястото на тази градина се появи църква.”.

По време на престоя си в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди посещава различни фабрики, дворци, болници, аптеки и разглежда парковете и градините. Той описва с възхищение големите дворци пред които се простират градини обсипани с прекрасни многоцветни цветя, фонтаните и чешмите. С помоща на преводача Леноар, той се сдобива и с плановете на някои дворци и паркове. Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди отбелязва че в Париж има много странни сгради на два, три и дори на седем етажа, че улиците са широки и многолюдни, и жените и мъжете се разхождат свободно заедно. Улиците са покрити с паваж. Естествено и населението на Париж следи с интерес социалния живот на османската делегация. По време на престоя в Париж, по нареждане на краля, османската делегация навсякъде е посрещана с официална церемония. Парижките жители обаче искат да видят как живеят в ежедневието си османските турци и навсякъде, където пристигат членовете на османската делегация, се струпват огромни тълпи от люботипни.

Тази османска делегация изиграва голяма роля за разпространяването в Париж и на модното течение „тюркери”. След девет месечен престой в Париж, на 8 октомври 1721 година Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди се завръща в Истанбул. Той предава на държавните ръководители подробен доклад за наблюденията си във Франция. По донесените от него планове, в Истанбул се построяват много кьошкове и конаци. След бунта на Патрона Халил, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди е изпратен на заточение в Кипър, където почива след кратко време. Синът му Саит Ефенди изиграва главната роля за навлизането в османската държава на печатната машина.Пътеписите на Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди представляват първи пример за събирането на подробна информация за живота в европейските страни.

След завръщането си от Париж той е бил назначен за съветник по европейските въпроси. Пътеписите му се оценяват като първата врата на османската държава отваряща се на запад. Те също така поставят началото и на традицията, всеки османски посланик да пише свои пътеписи по време на пребиваването си в различните страни.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #445 on: January 05, 2019, 08:14 »
Европейската история и турците-37

Начало на периода на реформи в Османската държава...


Френската буржоазна революция оказа много силно въздействие над целия свят, включително и над османската държава. Избухналата през 1789 година в Париж революция разтърси теократичните монархии в Европа и показа че може да бъде изграде държаван строй различаващ се от монархическия.В основата на революцията стоят вътрешните конфликти в Европа. От 1702 година насам, в течени ена близо един век, Европа е арена на войни между монархиите.

Тежестта на тези войни обаче са понасяни от народните маси. Монархическите династии убеждаваха от векове насам народните маси че са поставени на троновете с божията воля и че са представители на неговата воля. За да заздравят властта си, те се възползват и от създалата се каста на свещенниците и от благодорническите фамилии. Кастата на свещенниците, полага усилия да оправдае всяко решение на владетелите, с цитати от библията.

Това обаче води до възникването на вълнения на религиозна основа. Най-напред, като реакция срещу католическата религия възниква протестантството. По-късно започва процес на реформи и възниква и лацизмът. Френската революция избухва като реакция срещу основаващата се на династическата система държава и срещу беззаконията на религиозната каста.Преди революцията, Франция бе кралство с феодална структура, в която върховен владетел и законодател бе кралят. Обществото бе разделено на благодорници, религиозна каста и народни маси.

Единствени поземлени владетели бяха благодорниците. Постоянните войни водени от краля бяха разорили селяните и буржоазията и доведоха до избухването на бунтове. През този период френски писатели и философи като Монтескьо, Волтер, Жатн Жак Русо и Дидеро пишеха творби, в които се възхваляваше равенството между хората.    През 1776 година в Америка бе разпространена Декларацията за Независимост и след война с британскоко кралство, бяха създадени САЩ, в които държавното управление бе конституционно и без монарх. Това породи в европейските народи вярата че може да бъде възприета държавна система в която няма монарси, благодорници и свещенническа каста. Забогатялата буржоазия започна да иска повече права и свободи и участие в управлението на държавата. Френските селяни, също оказаха огромна подкрепа на френската буржоазна революция. С избухналата през 1789 година революция бе сложен край на многовековната монархия във Франция. Приета бе конституция и бя възприетни принципите за политическо и икономическо равенство.

Основан бе парламент който представяше различните слоеве на народните маси. Държавното ръководство бе поето от трите сили-легислативна, изпълнителна и съдебна власти. С изборите от 1792 година бе обявена република.  Но през 1804 година Наполеон Бонапарт завзе властта и се обяви за император. Бонапарт започна войни с цяла Европа, наричани Наполеонови войни. В течение на този период обаче, с военните кампании на Наполеон, в Европа се разпространиха бързо и идеите на френската буржоазна революция за равенство и братство.Османската администрация първоначално не осъзнава каква голяма опасност представлявата за империята разпространяваните от френската буржоазна революция идеи за равенство. Дори и гилотинирането на френския крал не предизвиква сред османските държавници искания ефект.

Но когато получи силно разпространение идеята че народът сам решава съдбата на страната си, едва тогава османската управляваща класа  осъзнава голямата опасност пред която е изправена. Под въздействието на идеите на революцията, в много райони на османската държава започват да избухват етнически бунтове. Наполеон окупира османскатапровинция Египет. Френските революционери подкрепиха бунтовете в Пелопонес и Тесалия и допринесоха за създаването през 1829 година на гръцката държава. След една година Франция окупира една друга османска провинция-Алжир. Османския посланик в Париж Мустафа Решит Паша подготвя подробни доклади относно обществения строй, политическата структура, законодателството, промишлеността и земеделието във Франция и изпраща тези доклади до Високата Порта.

Тези негови доклади стават повод за подготовката и обявяването на Фермана за Танзимата, Реформите. Османската държава воюва заедно с Франция и Великобритания срещу Русия в избухналата през 1853 година Кримска Война. В периода след тази война в Османската империя бе прието равенството на мюсюлманите и немюсюлманите. Под влиянието на идеите на френската революция, въстания избухват и в България и Румъния и през 1878 година се създават независими българско и румънско царства. Идеите на революцията намират поддръжници не само сред немюсюлманите но и сред мюсюлманите в Османската империя. Възниква Младотурското движение искащо обявяване на конституционна монархия.

През 1876 година османски интелектуалци като Намък Кемал, Зия паша и Митхат Паша подготвят по примера на френската конституция и първата османска конституция. Младотурското движение първоначално е обявено за противозаконно и неговите членове са подложени на гонения и живеят дълги години в Париж. Те поставят основите на партията Единение Прогрес, която поставя отпечатъка си над последния период на Османската Държава.

Под тяхно въздействие обаче през 1908 година е обявено възстановяване на конституционната монархия.Идеите на френската революция стоят в основата на факторите довели до пълното разпадане на османската държава, но същевременно те са и в основите на успеха постигнат в национално-освободителната война и в създаването на Република Турция.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #446 on: January 05, 2019, 08:17 »
Европейската история и турците-38

Периодът на реформите...


Периодът между 1839 и 1878 година е известен в османската история под името Период на Танзимата или Реформите.През този период са предприети редица важни стъпки за въвеждането на реформи в традиционните османски държавни институции и учреждения. Реформчите обхващат армията, финансовите, образователните учреждения и социалната сфера. През този период на османския престол се възкачват султаните Абдулмежджид, Абдулазиз, Мурат Пети и Абдулхамид Втори. Реформите произтичат благодарение на силната воля на османските владетели и на някои влиятелни държавници.

Този процес възниква не толкова под въздействието на външни колкото на вътрешни фактори и благодарение на съгласуваността между военните и административни власти, бюрокрацията и свещенниците над въпроса за необходимостта от коренни реформи. Обявеният на 3 Ноември 1839 година в парка Гюлхане в Истанбул Ферман за Танзимата, обаче, по традиция се споменава с името на държавника прочел този документ-посланика в Париж Мустафа Решит Паша.Преход.............Основната причина навела османските владетели и държавници на мисълта че са необходими коренни промени в държавата, са военните поражения от последния период. Тези поражения бяха основно срещу европейските армии. Но поражението от 24 юни 1839 година срещу египетската армия, стана показателно за разложението в османската армия.

Това поражение коства и живота на владетеля Махмуд Втори. Започнаха подготовките за реформи в държавата и на 3 Ноември 1839 година, по нареждане на новия султан Абдулмеджид бе обявен Ферманът за Танзимата, промените. В този ферман се подчертаваше че за краткия срок от около десет години ще бъдат разрешени всички проблеми стръпали се в държавата за послединя 150 годишен период и ще бъде възстановено миналото величие. Отбелязва се че ще бъдат приети закони защитаващи личните права и свободи и ще се гарантира равенството между мюсюлманитеи немюсюлманите. Този ферман бе подхранван от идеите на политическото течение Османизъм, което си бе поставило за цел да създаде една Османска нация. Ферманът предизвика положителни отзиви във Франция и Великобритания и отрицателни в Русия и Австрия. Австрия се безпокоеше че обявената в османската държава конституционна монархия може да послужи за модел на исканията и на австрийските поданици. С фермана, се въведоха промени и във фискалната система. Вече всеки плащаше данъци в зависимост от приходите си.

Основано бе министерство на финансите което ще контролира данъчните въпроси. Създадена бе Пощенска служба за ускоряване на съобщенията в страната. По време на кримската война, в османската империя бе пуснат в употреба и телеграфът. Новото министерство на образованието получи задачата да контролира процеса на образование по нов образец. Открита бе гимназията Галатасарай, водеща обечиние по европейски образец. Училищата бяха разделени на начално, средно, гимназия и висшо училище. Построена бе през 1856 година и  първата железопътна линия Александрия-Кайро. Последваха строежите на две линии в Румелия и една в Анадола. През 1850 година в Истанбул бе открита фирмата Ширкети Хайрие, кояо постави началото на движението на вътрешни корабни линии в Истанбул. През 1840 година започна издсаването и на някои частни вестници и на списание по научните въпроси. През 1876 година бе приета и първата конституция, Тешкилятъ Есасийе. Османските владетели излизаха на обиколки в империята за да видят на място въвеждането на реформите.

Султан Абдулмеджид посети Бурса, Чанаккале, Едирне и Варна, султан Абдулазиз посети Египет и някои чужди столици като Париж, Лондон, Брюксел, Виена и Будапеща.През този период бяха въведени и редица нови закони. Приоритетна роля в този процес пое роденият през 1823 година в град Ловеч Ахмед Джевдет Паша. Той бе мюсюлманин със силна религиозна привързаност. Критикуваше прекалената обвързаност към западните страни в реформите и искаше да се обърне внимание и на изток. Той бе привърженик на традиционна турско-ислямска култура но положи усилия за създаването на синтез между тази култура и западните традиции. Той подчертава че османската държавна трябва да се ръководи въз основа на ислямската религия, но османските учреждения трябва да бъдат реформирани по западен образец за да се възприемат западните постижения в науката и технологиите. След близо осем годишна работа той подготви с помоща и на редица турски и чеждустранни държавници, първия граждански закон на османската империя, подготвен въз основа на френския Код Сивил.

С тази своя работа, Ахмед Джевдет Паша допринесе и за създаването на турски юридически език. По-късно той пое постовете на министър на правосъдието и на министър на образованието. Автор е на редица исторически труда. Подготвя програма за създаването на национална инженерна и техническа каста, възползвайки се от западните науки.Ахмед Джевдет Паша е държавник, съумял да създаде синтез между западната и традиционната турско-ислямска култури.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #447 on: January 05, 2019, 08:20 »
Европейската история и турците-39

Кримската война...


Една от войните в които османската империя влиза като съюзник на европейски страни е Кримската война.Кримската война, в която Османската империя воюва заедно с Франция и Пиемонт срещу Русия, протича в периода 1853-1856 година.Причината за войната е пристигането на голям брой емигранти от Унгария, Полша, Влашко и Молдова в Османската държава след революциите в тези страни, избухнали през 1848 година. Русия е обезпокоена от това а също така е недоволна и от покровителствените привилегии извоювани от френския император Луи Наполеон Трети над католиците в границите на османската държава.

Руският цар Николай Първи желае да получи подобни покровителствени привилегии над православните християни живеещи в османската държава. Роля за тази война изиграва и укрепването на позициите на Русия с подписания през 1774 година договор от Кючюк Кайнарджа и с Виенската Конференция от 1815 година. Русия започва да влияе на равновесието на силите в Европа. Великобритания е обезпокоена от руския експанзионизъм на изток към Индия, където се намират британски колонии. Османската империя, която губи много територии след последните войни с Русия, също споделя тези опасения.Преход...............Кримската война първоначално протича по османо-руските граници в Кавказ и на Балканите.

В Кавказ, турската армия воюва заедно с отрядите на легендарния лидер на кавказките мюсюлмани Шейх Шамил. На Балканите, руските войски, след окуацията на Влашко и Молдова, преминават река Дунав и нападат османски крепости като Варна, Шумен и Силистра. Руския цар Николай Пръви вярва че османската държава ще бъде разгромена в кратък период и планира да си присвои голяма част от османското наследство. Руската флота организира внезапно нападение срещу османската флота акостирала в пристанището на Синоп.

Обезпокоените от тази агресивност на Русия Франция и Великобритания се присъединиха към Османската империя и френски и британски влоти преминаха Дарданелите и Босфора и влязоха в Черно Море. За да отстранят от войната Австрия, която също планира да се включи на страната на Франция и Великобритания, Русия отстъпва на тази страна Влашко и Молдова. По този начин бе прекъсната сухопътната връзка на съюзническите сили с руските земи.

Тогава съюзниците атакуваха руската пристанищна крепост Севастопол. Над 140 хиляди съюзнически войнски бяха стоварени в Крим. Пиемонсткото кралство в Италия, търсейки подкрепата на Франция и Великобритания срещу Австрия в усилията си за обединяване на италианските земи, изпрати 15 хиляден военен корпус. Съюзниците успяха да превземат Севастопол, но поради заразни болести като тифус и холера, съюзническите сили понесоха огромни загуби в жива сила. От тифус почина дори и комндавщият френската армия Сент Арно.Кримската война представлява един прецедент във военната история на света, тъй като за първи път по време на тази война бяха използвани нови, модерни оръжия и нови стратегии и тактики. За първи път кореспонденти предаваха директно новините си от зоната на бойните действия посредством телеграфните линии. По време на кримската война се оформи и професията на медицинската сестра, като медик грижещ се за ранените войници.

Британката Флорънс Найтингел откри болница в Истанбул, където бяха лекувани ранените войници. Флорънс Найтингел създава една модерна военна болница, въпреки трудностите и опозицията на лекарите мъже. Тя отива и в района на бойните действия в Крим, и благодарение на нейните усилия, процентът на смъртност сред ранените войници намалява от 50 на 2 процента. Благодарение на нейните усилия, професията на медицинската сестра бе възприета от целия свят.По време на кримската война, Франция и Великобритания, които дотогава са традиционни врагове, стават съюзници. След войната Италия и Герамания приключват процесите си на обединяване и стават самостоятелни държави.Кримската война оказва силно въздуйствие и над Османската империя и то се претворява в обявяването на Фермана за Танзимата и провеждането на реформи.

В Османската държава започва употребата на телеграфа. За големите европейски бойни кораби е построено ново голямо пристанище в Каракьой. По бреговете на Чанаккале и Босфора са наредени 18 морски фара, които улесняват корабоплаването в тези протоци. За улесняване на транспорта на военните подразделения, се построява трикилометрова железопътна линия между Фенербахче и Хайдарпаша. По време на войната, в Истанбул живеят много чужденци и те предявяват искания като повишаване на чистотата на улиците, осветяване на улиците, стореж на канализационни системи и водопроводни системи. Тези новости се възприемат и от мюсюлманите в Истанбул. Френските, британски и италиански войници правят покупки в Истанбул и по този начин допринасят за забогатяването на търговците.

В Европа започват да се разпространяват и европейските модни течения.Същевременно обаче, поради високите данъци за покриване на нуждите на армията, народните маси още повече обедняват. От Крим и Кавказ в османската имеприя пристигат много бежанци, които се настаняват в различни райони на Анадола. Расте и влиянието на Франция и Великобритания над османската държава. Първото си външно задлъжняване османската държава прави именно по време на Кримската война.

След поражението на Русия, е подписан договорът от Париж, с който европейските страни гарантират териториалната цялост на Османската империя. Но само след 20 години, възползвайки се от събитията в Европа, Русия отново обявява война на Османската Държава. Войната от 1877-78 година е с катастрофални последици за османската държава.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #448 on: January 05, 2019, 08:23 »
Европейската история и турците-40

Пътуването на султан Абдулазиз в Европа...


В течение на 600 годишното властване на Османовия род в Османската империя, османските влатели никога не са посещавали други страни. Те са идвали с войските си в чужди земи само с цел завоевания и след като са присъединявали тези земи към империята, отново са се завръщали в престолния град Истанбул.

Единственият османски владетел, който не влиза в тази категория е властвалият в периода 1861.1876 година османски султан Абдулазиз.Първоначално е имало съмнения дали султан Абдулазиз ще продължи реформите започнати от брат му султан Абдулмеджид. Султан Абдулазиз, за разлика от брат си не е обичал да пътува, мразел е празното прахосване на пари и е водел доста скромен начин на живот. Не е научил и френски език и затова не е имал близки контакти и с европейските културни и научни среди. Освен това се е отнасял с презрение и към европейските традиции.

Затова той разпуска дворцовия духов оркестър, и вместо да присъства на оперни и балетни представления, е предпочитал да гледа представления на традиционния театър на сенките. Някои среди в страната, недоволни от реформите, са считали че султан Абдулазиз ще се превърне в копие на своя прадядо султан Явуз Селим Страшни. С възкачването си на престола обаче султан Абдулазиз издава ферман в който се подчертава че процесът на реформи ще продължи. Много османски държавници се обединяват в становището че една обиколка на султана в Европа и близкото му запознанство с евпорейската култура, ще допринесат за придаването на ускорение на процеса на реформи в империята.

Две години след качването си на престола султан Абдулазиз посещава Египет, а след още четири години той осъществява една кратка обиколка в Европа. Това е парвата обиколка на османски владетел в европейски страни.Султан Абдулазиз е убеден да излезе на обиколка в Европа от френския император Шарл Луи Наполеон, известен като Наполеон Трети. Император Наполеон Трети кани султан Абдулазиз да присъства на церемонията по откриването на международното индустриално изложение в Париж. След като британската кралица Виктория получава вестта че султан Абдулазиз е приел тази покана, кани султана и на посещение в Лондон. Слутан Абдулазиз приема и тази покана. На 21 юни 1867 година султан Абдулазиз потегля от Истанбул за Париж. Той е придружаван от 11 годишния си син шехзаде Юсуф Иззеттин и от братовчедите му Мурат и Абдулхамид, киоти по-късно ще седнат на османския престол под имената Мурат Пети и Абдулхамид Втори.

С тях пътува и външния министър Кечечизаде Фуат Паша. В делегацията има и правителствени и военни представители. Сред участниците в делегацията са и френския посланик в Истанбул Буре и секретаря на британското посолство.Султанът пътува на кораба „Султанийе”, прислугата и багажът са натоварени на кораба „Пертенвиял” а охраната се осигурява от фрегатите „Азизийе” и „Орханийе”. Също така делегацията е ескортирана и от френския военен кораб „Форбин”. Султанът потегля след петъчния молебен с молитвите и възгласите на струпалите се на бреговете на Босфора османски поданици. На следващия ден корабите преминават протока Чанаккале. При влизането им Средиземно море корабите са посрещнвати с артилерийски салюти от френския средиземноморски военен флот. Корабите преминават гръцките острови и навлизат в италиански териториални води. По време на това пътуване става ясно че султанът се бои панически от морето.

По време на една буря в Адриатическо море той се е уплашил дотолкова, че е наредил корабите да се завърнат обратно в Истанбул. Убеден е бил от Фуат паша да продължи пътешествието си, тъй като Фуат паша е заявил че става въпрос за честа и достойнството на един народ. Делегацията се отбива в италианските пристанища Неапол и Месина и на деветия ден от началото на пътуването пристига във френското пристанище Тулон. Султан Абдулазиз е посрещнат от огромна тълпа граждани. При влизането на делегацията в пристанището се разнасят оръдейните салюти на над сто кораба. В Тулон султан Абдулазиз е посрещнат от ръководителите на града, от представител на императора и от посланика на Османската империя в Париж Джемил Паша.

Струпалата се на пристана тълпа е останала възхитена от дрехите на османските владетели и дори на прислугата.По време на пребиваването на султан Абдулазиз в Тулон, руският цар няамиращ се в Париж става цел на нападението на един поляк. Боейки се от подобни терактове, френското правителство иска от намиращите се във Франция младотурци, които са в опозиция на султана, да напуснат страната.Султан Абдулазиз пристига на 30 юни на Лионската гара в Париж. Той е посрещнат лично от император Наполеон Трети. Сред посрещачите е и посланикът на османската държава в Лондон Музурус паша.

По време на престоя на султан Абдулазиз в Париж, сред парижките дами се разпространява модата да се носят дрехи от зелено сукно и коприна, цвета на халифата. Османската делегация разглежда двореца Тюйлери, престоява в Елисейския дворец. Френския император Наполеон Трети и султан Абдулазиз присъстват на церемонията по откриването на международното индустриално изложение и поздравяват тълпата в колесницата на френския крал Луи 16. Френския император връчва на някои от членовете на османската делегация орден Лежион Доньор и ричарски титли. По време на официалните преговори, френският император потъпква дипломатическите норми и пита колко пари ще иска османската държава за остров Крит. Фуат паша, загатвайки за това че османската империя е превзела острова след война продължила 27 години казва-за тази цена, за която я взехме. По време на преговорите, френските държавници подчертават на слабостта на османската държава, но Фуат паша отново дава хитроумен отговор-от триста години вие отвън, ние отвътре се мъчим да унищожим тази държава, но не успяваме.На 11 Юли, делегацията потегля за британската столица Лондон.

От Булон делегацията преминава в Дувър, където е посрещната от принца на Уелс и бъдсещ британски крал Едуард. Делегацията пътува с влак до Лондон, и е посрещната официално в Бъкингамския дворец. Султан Абдулазиз е приет от кралица Виктория в Уиндзорския замък. По време на разговора, кралицата е показала своите обици и е казала, че те са били направени от дворцовия ювелир от един брилянт, дарен й от султан Абдулмеджид и е запитала дали султанът се е обидил от това. Фуат паша отговаря че султан Абдулазиз е много доволен тъй като става свидетел на това че кралица Виктория се вслушва в това което идва от Османската империя. Този отговор е посрещнат със радост от кралицата.Слутан Абдулазиз обикаля из Лондон с кралска колесница, посещава някои военни обекти, следи оперни представления, пътешества с яхта по река Темза, посещава банки и пощенски станции. Осъществява контакти и във Вестминстърския дворец и в парламента.

Слутанът връчва на някои британски служители ордена Меджидийе и им подарява обсипани с брилянти табакери. На 23 юли делегацията потегля от Лондон и преминава без да спира през Франция, Белгия, Германия, Австрия и Унгария до границата на Османската империя.Слутан Абдулазиз се завръща в страната след 44 дневно пътуване на трети август във Видин. През Никопол и Свищов идва в Русе, откъдето с влак достига до Варна. Тук се качва на кораба „Талия” и пристига на 7 август  в Истанбул.             Това пътуване в Европа оставя дълбоки следи в султан Абдулазиз. След завръщането си той решава да построе в Истанбул дворци по подобие на европейските.

Отново са сформирани дворцовите оркестри. Тези строежи на величествени дворци обаче предизвикват голям бюджетен дефицит. Османската държава се окацва неспособна да изплати външните си дългове и това предизвиква протести пред османските посолства на евмропейци, закупили османски облигации. В европейските вестници започва да се води антиосманска кампания. Дори и много османски дворцови служители и държавници подчертават че вече е наложително да бъде свален този владетел, довел до крах хазната на империята.

Много историчи се обединяват в становището си че причина за тези резки промени в характера на султана става именно това пътешествие в Европа.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #449 on: January 05, 2019, 08:27 »
Европейската история и турците-41

Епохата на Абдулхамид Втори...


Султан Абдулхамид Втори е последният османски самодържец, който остава на престола в продължение на 33 години-от 1876 до 1909 година. Той е роден през 1842 година в Истанбул. Майка му е починала рано а баща му султан Абдулмеджид не е проявил голямо внимание към възпитанието на сина си. Бъдещият султан се е учил под надзора на частни учители и е владеел персийски и арабски езици. Но детството и младежта му протичат в самота.

Получава и уроци по френнски език от французин на име Гарде и уроци по музика от италинците Гуатели и Ломбарди. Абдулхамид придружава чичо си султан Абдулазиз по време на обиколките му в Европа и Египет и намира възможност да опознае отблизо европейската култура. Той си поставя за цел да синтезира западната технология с османската култура.След възкачването си на престола, султан Абдулхамид Втори издава на 23 април 1876 година първия граждански закон в османската държава-Кануни Есаси.

След три месеца е открит и първият парламент в който има 69 мюсюлмански и 46 немюсюлмански представители. По този начин монархическата система се променя на конституционна монархия и това представлява първата стъпка към демократизацията. По време на войната от 1877-1878 година с Русия, работата на парламента бе временно преустановена. По време на дългото си управление, султан Абдулхамид Втори постави подписа си под редица реформи. Проведени бяха коренни реформи в системата на образованието. Открити бяха днешният факултет за политически науки в Анкара, открито бе юридическо училище, университет за изящни изкуства, инженерно училище, педагогическо училище, финансов факултет, търговско училище, земеделско училище. При неговото управление бяха поставени основите и на днешния Истанбулски университет.

В образователната система бе възприета западната система. Открити бяха начални училища, средни училища и гимназии. Начални училища бяха открити дори в селата. Основани бяха Историческият Музей и Военният Музей. Окрити бяха библиотеката Баязид и библиотеката Йълдъз. Подготвени бяха албуми със снимки от различни градове на Османската империя. В медицинските факултети се премина от обучение на фрерски език на обучение на турски език. С лични инициативи на султан Абдулхамид Втори бяха открити детската болница в Шишли и Домът за Сираци. Голяма част от железопътните линии в Анадола и Румелия бяха посторени по време на неговото управление. В големите гладове като Истанбул, Солун и Измир започнаха да се движат конни и електрически трамваи, построени бяха просторни пристанища.Всичко това показва стремежа на султан Абдулхамид да въведе в страната модерната технология.

Султанът е обичал и западните музикални произведения като опера, оперета и балет. Въпреки това той е сочен в много западни и в някои турски източници като кървав владетел и диктатор. Това до една степен се дължи на факта че султан Абдулхамид Втори е изградил развита разузнавателна мрежа с която е следял отблизо развоя на събиитята в европейските страни и е следвал външна политика на равновесието, целяща съхраняването на мира. За постигането на своите цели тойс е е възползвал и от противоречията между великите сили и между самите балкански страни.

За да възпре британските посегателства установява близки връзки с Русия а за да възпрепятства британските амбиции към Египет създава приятелски отношения със Франция. В Северна Африка използва връзките си с Италия за да възпре френските амбиции към този регион. На Балканите се възползва от църковните противоречия между балканските страни за да покаже че само османската власт може да установи равновесието в този регион на света. Срещу опитите на Франция, Русия и Великобритания да наложат давление над империята, султан Абдулхамид дава на Германия правото да стои железопътната линия до Багдат. Опитва се да спре британските провокации и британските опити за раздухване на арабския национализъм, поставяйки на преден план идеята за Панислямизма и позицията на халифата.

По този начин осигурява вярността на нетурските мюсюлмани към империята. Индийските и пакистански мюсюлмани се обединяват под неговото халифство срещу британските колониални власти. Изпраща свещенници в Южна Африка, Япония и Китай за да разпространи там ислямската религия. Той се опитва да възпрепятства и създаването на ционистка държава в Палестина и на арменска държава в Източен Анадол.Именно затова, западните страни оказват подкрепа на опозицията в Османската империя и в изгнание.

През 1908 година организацията Иттихад ве Тераки, Единение и Прогрес,  сваля султан Абдулхамид Втори от престола и той е изпратен на заточение в Солун.Само за срок от десет години, тази огранизация поставя край на Османската империя с пораженията от Балканските и Първата Световна войни.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42