Author Topic: Траките - The Thracians  (Read 11950 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline asparuh7777

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 120
Re: Траките - The Thracians
« Reply #15 on: May 24, 2012, 20:25 »
Глинена плочка с най-древното писмо на света показва Врачанският исторически музей по повод Деня на славянската писменост и култура.
Находката е на 7 000 години и е открита при разкопки край село Градешница.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Seiko

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 847
  • Gender: Male
Re: Траките - The Thracians
« Reply #16 on: May 26, 2012, 10:53 »
Мадарският конник – скритата истина на нашите предци.

 

Много неща са писани за този скален монумент, и много още ще се пишат. Повечето за мен са незадоволителни. Искам да ви представя и друга гледна точка тук. Какво е всъщност конника и какво може да бъде.
Но първо - общата част.
Мадарският конник е един от символите на нашата страна. Той е изсечен в скалата на 23 м от основата й, представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи.Той е обърнат надясно, позата му е тържествена. Той промушва с копие лежащия в краката на коня лъв.Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел  или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и е в синхрон с далекоизточните традиции на българите. Истина ли е това?

 

 
 

Това, което се премълчава

 

Мадарската голяма пещера е тракийско светилище, вероятно по – древно и по – голямо от делфийското .В него са намерени оброчни плочки, както и прочутият зодиакален календар. Малката пещера в съседство е люлка на още по  -древна цивилизация.

Обикновено доказателство за светостта на мястото са и погребенията. Макар и да не е намерено погребение на Омуртаг или прабългарски владетел, и на платото, и в подножието му има тракийски надгробни могили – първенци, избрали мястото за свое последно обиталище.

Мадарският конник не е единствен по рода си в страната. Тракийските конници - хероси - са миниатюрните му копия. По стари вече данни съм чел за 7000 негови каменни образи, обработени и класифицирани. В локални музей съм виждал десетки такива изложени, като при разговор с уредниците съм разбирал ,че имат и неизложени. Прилагам снимка на една от няколкото такива витрини само в един музей. 

Тракийските каменни изображения в стила на мадарския конник са в два основни типа:


1. Плочи и паметници, често надгробни, или украса на саркофази и прочие.

2. Оброчни плочки – различно големи, но най – често като картини и дори с рамка изображения на конника.

Има и статуи на конника, намерени и предполагаеми - като например на гробницата при Мезек и при Караново.
Тъй, като всички отлично знаем, че за една намерена от НИМ могила има поне по 100 разграбени от иманярите, а съм и виждал такива изображения в частни домове и градини, съм склонен да мисля, че вярната им цифра ще е в десетки хиляди, поне 20 000.

Има документиран в северозападна България и друг скален „мадарски конник”, унищожен.

Всичките са датирани – според мен погрешно, но да кажем ,че е вярно, около периода I-III в. от Христа.

20 000 открити и запазени изображения… За два века! Преди две хилядолетия! Означава, че ги е имало в почти всяка къща, храм или гроб.

 

 
 

Прабългарската следа


 

Всъщност прабългарската следа и „ханство” си е чисто фантастична. Изненадващо е как с лека ръка се квалифицира като „официална” и „научна”.

От предполагаемият им средноазиатски ареал прабългарите нямат такова изображение, а единственото изображение с подобен характер – на ктезифонският Ахурамазда – е различно и от съвсем друга епоха. Но даже и 10 такива да се намерят, пръснати по света, какво правят те пред десетките хиляди местни съвпадения и какво доказват?

Против хипотезата за "български цар/хан" говорят следните факти:

-          Изображението няма царски инсигнии, символи на властта;

-          Изображението няма надпис, който да идентифицира владетеля, надписите са от общ и дори божествено – посвещенски характер;

-          Изображението не е от типичния светски царски тип, не го изобразява като владетел ,а в най – обикновен лов,сам;

-          Може да се предположи, че конникът някога е имал лице. Ако има нещо смущаващо обаче, то е фактът, че когато се изобразява цар, задължително се набляга на чертите на лицето, и затова при гравюри, монети, барелефи, се предпочита остър профил, с маркиране на носа, челюстта, брадата, наклона на челото и прочие. За разлика от това стилизиране тук имаме изображение на барелеф, почти в анфас, което означава, че на пресъздаването на чисто човешките черти на лицето не се е залагало толкова много. Дори и да ги е имало, не са били толкова ясно видими от разстояние, което е най – малкото странно при такъв уникален, доминиращ над местността и уж персонален монумент.

Другите твърдения са че е Тангра и Митра.

За Тангра говорих в предната статия.

Митра е соларен култ, възникнал от по – древните религии. Ако скалният релеф е Митра, то ще да е първото  и едно от малкото изобразявания на бога на кон да убива диво животно. Обикновено релефите му са да коли жертвен бик или да общува с хора. Често има крила и фригийска шапка. Тук няма следи от нещо подобно.

 

 
 

Тракийският конник от Мадара


 



По всичко изглежда обаче, че имаме много по – ясна тракийска връзка. Аналогиите с тракийският херос са доста по – изразени.

Ако разгледате повече такива изображения, ще откриете следната зависимост: почти всички изображения са каменни, тип „икони” – т.нар. оброчни плочки, познати ни още от Египет, които посетителите оставяли на светилището на божеството като дар и посвещение.

Абсолютно всички изобразяват човек на кон, поза „надясно”, който в повечето изображения е следван от куче и удря див звяр, без при това да личи някакъв устрем или напрежение. Човекът често има и други спътници: друг човек(дефиниран като „слуга” – неправилно според мен) и летяща птица, като има и варианти в околните обекти, неизменен е човекът и конят.

Изображението има изместена перспектива, което е доказателство в полза на символизма и против реализма му. Т.е. то пресъздава „духовно” , а не реално същество. Това е видимо във всичките познати ми изображения на конника. Той е на втори план, зверовете са на първи, но винаги те са така отместени и пресъздадени, и той е така изрисуван, че той е централната фигура, те сякаш не съществуват.

Изображението има вторична перспектива, напластяване на образа. Той най  -често започва от долу ляво и върви нагоре дясно по изображението. Вляво долу са струпани спътници, центърът е силно зает, а горната дясна част е допълнена най – често от главата и вдигнатият крак на коня.

Има няколко почти канонични неща в образа:


-          Обичайно преден ляв крак на коня се рисува вдигнат по – високо; почти винаги предните крака на коня пресъздават движението;

-          Ръката на конника с оръжието е дясната, но не прави  впечатление да има напрежение, тя е или вдигната, но като че ли към небето, а не за удар, или дори изнесена пред тялото;

-          Не се пресъздава особена съпротива или баталност при жертвата(спрямо конника);

-          Кучето/помощният звяр е единственото, което сякаш следва конника и е устремено(освен коня, който задължително пресъздава движение и понякога устрем);

-          Ако има втора човешка фигура, тя е слабо участваща, обикновено централно отзад или отзад и отгоре;

-          Липсва ясно олицетворение(образ) на което и да е от съществата, което се допълва от многообразност – понякога убиват лъв, понякога глиган, понякога лъвът е вместо куче…

Ще споменем, че има и други варианти, но те по – скоро допълват картината. Например конникът отива към жертвеник, което по – скоро може да ни наведе на мисълта че убитият звяр символизира жертва. Имаме ясен предцърковен „канон”.

Фауната също говори в полза на тракийската хипотеза за произхода на конника. Познаваме кучетата, чийто кости сме намирали в тракийските гробове. Конят е ясен. Глиганът и орелът не подлежат на спор, нито евентуалната мечка. Най – сериозната улика от фауната обаче е лъвът. Средноазиатски народ, появил се след новата ера няма как да познава лъва. Памет за лъва биха имали само траките, защото той е изчезнал от нашите земи около 1000 г. пр.н.е.(внасям допълнение от Sparotok - има и свидетелство на Херодот VII-125 за лъвове в Тракия, нападнали обоза на Ксеркс - около 480 г.пр.н.е.)

А нека не забравяме, че символизмът в никоя държава не ползва чужди и непознати символи, просто защото може да ги взаимства, още повече в оброчен култ.

 

 
 

Но кой е той тогава?


 

Отговорът можем да търсим в предназначението му.

От една страна „питомците му” и зверовете, които го следват, го характеризират като господар на животните.

От друга, оброчните плочки и изобразяването на гробове, ни навежда на мисълта за хтонично божество. Ефектът се засилва от факта, че самите погребения понякога имитират божеството – човекът бива погребан с кучето и коня и животни, принесени в жертва – почти като божеството на релефа. Явно идеята е, че мъртвият се превръща в божеството.

Имаме ли противоречие?Не. В древните вярвания богинята – майка и богът на подземното царство са мъжката и женската страна на едно и също нещо: богът, който отнема живота и който го дарява. Дали ще ги наречем Изида и Озирис или Хадес и Персефона, идеята е еднаква навсякъде. Богинята майка има и итифалически символ в изображението си. Според мен говорим за обединение на соларен  и хтоничен култ, най – характерните за траките.

Затова считам и нашумялата "битка" за това, дали фигурата е мъжка или женска, за безпредметна. Няма значение каква е, а според мен би могла да бъде и с двойнствен характер. Имаме и изображения на конничка дори. Макар че по – нататък в теорията ми ще стане ясно защо хероса считам за "мъжки".

От известно време обмислям и още една връзка. Връзката на Хероя с Хор -  египетското божество. Има доста общи черти – и Хор е сложно божество – хтонично – води мъртвите при родителите си, и соларно – дарява живот. Освен това и двете наименования са пречупени през гръцки, а в оригинал истинското име – Херу, е много близко до Херос .Херу е и воин, и хипостаза на царя, и желано превъплъщение на душата след смъртта, но дотук ми стигат идеите. Бих се радвал ако някой има какво да добави по въпроса, освен очевидните аналогии.

И още по – далеч: Конникът според мен е символ на възнасящата се душа. Смело предположение. Може и да е грешно. Крепя го на перспективата долу вляво – горе вдясно, като възнесение, на победения звяр – злото и хаоса, на недотам сигурните и невинаги представени символи – вдигната ръка, птица и човек. Вдигнатите ръце в Египет са символ на божествения дух – „ка”, а птицата с човешка глава – на душата – „ба”, а самият човек - придружител  представлява смъртният или хипостаза на духовните му сили. Представени групово или поотделно биха могли да детерминират ефекта на възнесението.

И ето ни – соларно и хтонично божество едновременно, и възнасяща се човешка душа…

Спекулация, прави сте… Но защо пък не? Даже и да не е напълно точно, не е ли това насоката на мислене?

И все пак: защо? Защо конникът се появява толкова късно, защо е толкова масов, защо другите изображения почти изчезват, защо изчезва и конника?

Да навлезем смело в сферата на предположенията.

 

 
 

Конникът - беглец

 

Дори и ако много от находките на конника са датирани грешно, все пак повечето са датирани правилно и времето на появата и апогеят му е началото на хилядолетието, когато и другите изображение намаляват. Нямаме вече от това време много – много Сабазии, Бендида и прочие. Сякаш имаме само конник, конник и конник.

Кое е времето? Това е времето на война между култовете, времето на намалена религиозна търпимост, на опити на доминиращата империя да управлява „вероизповеданията” и най – вече възходът на най – нетърпящите алтернатива религии: юдаизъм и християнство. Имаме достатъчно основания да смятаме, че едни от най – ранните им храмове са точно по нашите земи.

Това е времето, когато даже култът към царя на света – римският Император е неспасяем .Последният император, който се опитва да го възстанови  -Деций, загива при загадъчни обстоятелства при Абритус, по време на съмнителна готска победа, потъвайки в тресавище пред очите на войниците си – според повечето автори – жертва на предателство. Веднага след смъртта му първо се премахва култа към гения на императора.

Отделно, това е времето на тракийската зависимост и многото тракийски бунтове, още в началото на които лежи известният случай с бесите и отнетото им от Рим в полза на одрисите светилище. Твърде вероятно е допускането, че Рим е бил най – малкото подозрителен към тракийските култове, пораждащи му проблеми, и че придвижването на хората едва ли е ставало свободно както преди.

При натиск срещу религията си и невъзможност да я упражняват, хората имат две възможности: да спрат или да я упражняват скрито.

Смело можем да предположим, че точно това представлява конникът. Малък храм в почти всеки дом. Безименен и неразпознаваем като божество, с често щрихови черти, може да мине за „портрет” на стопанина на дома или негова героизация като ловец пред непосветените.

Може да бъде дори положен в храм на други божества и скрито, под маската на чужд култ, да се съхранява старата традиция. И вероятно е правено, но това не означава че е част от другия култ.

А когато държавата набира сила и старите порядки се завръщат, големи образи на станалият вече национален символ започват да красят скалите.

Да, Мадарският конник. Завърналото се оригинално вярване. Българите са си пак в дома, със старите богове .Второто му раждане. Завръщането вкъщи, където може да бъде пазен и тачен.

Мигове преди гибелта. Но все пак това е той според  мен – тайната оброчна плочка, първата икона, последният скален храм от старото време.

 

 
 

Последната битка на мадарския конник

 

Големите барелефи в скалите предшестват идването на последния час на конника. Християнството, което вече набира сили, успява да се загнезди сред населението и да стане единствена религия. С цената на унищожението. След идването й вече не се отдава почит на конника по стария начин.

Но преживял веднъж спасение, той го преживява и втори път. Той се спасява, прикривайки се този път в новата религия. Конникът оживява в християнски светец – мъченик – св. Георги Победоносец, живял през 2-3 век и по някаква странна легенда, свързан с убиването на змей в Ливан. Каноните на иконата почти напълно вземат каноните на конника, като отпадат само помощните зверове. Старият култ, маакр и видоизменен, се спасява и оцелява през вековете.

И доказателствата не са едно и две… Какво по пряко доказателство искате например от това, че Поморие се документира като един от късните почти чисто тракийски градове? Че в града има запазена една от най старите църкви в света – в старата част. А в сегашната му нова част, на входа на полуострова, е разположен голям мъжки манастир, носещ името – „Свети Георги – Победоносец”.  Че в манастира има голям барелеф на свети Георги, от който извирала чудотворна вода. А във фасадата на самият манастир е вграден друг голям барелеф. На тракийски конник от втори век. От структура, предхождаща манастира, на същото място.
И други църкви и манастири с името на свтеца пазят подобни улики. Църквата на Ветрен дол например.

И няма нищо чудно, това не е изолиран случай, а е част от

 

 
 

Кървава световна война

 

 

Това е времето на скрития символизъм. Помните ли ,че се твърди дори ранните християни изобразявали Христос като риба – Ихтис, за да не предизвикват реакция?

Под натиска на християнството и разпространяващият се юдаизъм, всички стари религии се борят за „глътка въздух”. Изпъстреното с християнски светци ранно време всъщност е време на доста провокатори и подпалвачи. Редица светци са откровено известни като храморазрушители. Мъченичествата на повечето младохристиянски „проповедници” са си реално наложени наказания за бунтове, убийства и погромаджийство. Императорите не вземат християнството, защото то им подсилва властта – както ни учи пропагандата, напротив, то за тях е „държава в държавата”, а култът към гения много повече ги прави божествени и им дава религиозна власт. Взимат го, защото няколко века постоянно империята страда заради местни бунтове, разправии, убийства и пожари и наказанията не действат, новите месии им дезертират от войската, предават ги, заговорничат и прочие. А от друга страна в несигурни времена опозиционерите се множат, при добра пропаганда хората избират силните и сплотени групи. Сблъсъците са повсеместни, по целия свят, с всеки култ, изпаднал в допир с двата нови. В краткото време ,докато се добират до властта на империята, новите религии променят порядките до такава степен ,че в Египет има масови убийства на „езичници” и даже екзекуции на деца за езичество, защото са си играели със статуетки на боговете като играчки.

Много култове избират точно тази християнска мимикрия, за да оцелеят. При юдаизма, с който източните култ специално добре се познават, не биха могли да скрият старото знание, но християнството е сравнително ново. Жреците на Амун спасяват най – важното: името. И днес ще го чуете в края на всяка християнска молитва – Амин/Амен. Името се изписва фонетично като „Ам’н”.  Чертите на Орфей от стенописите и мозайките отиват в Иисус. „Честта” да бъдат унищожени последни имат жреците от култа на Изида ,световният миролюбив култ на почит към живите и мъртвите. Жреците са арестувани и осъдени, много поддръжници са избивани. Но и те успяват „да хванат последния експрес”. Изида с малкия Хор биват спасени – в образа на Светата Дева Мария с младенеца. Даже великият храм на Изида във Филе много скоро пак отваря врати… Като храм „Дева Мария”. Тоест ако погледнете предната точка… Съдбата ,за която говоря, не е уникална и не е чиста измислица. Много са я споделили.

Дори вероятно има и такива, които не сме разпознали. Ореолът зад светците не е нищо, освен слънчевият диск на главата на древните божества, „залязъл” на скрито  и сигурно зад главите им – може би тъжна ирония за предстоящата „нелегалност”?

Това няма как да остане незабелязано, точно на изток и вероятно точно поради тази причина скоро се разразява битката на иконоборците – всички свидетелства сочат ,че те виждат култ и идоли в почитанието на иконите. И вероятно не е както се развива грубата версия, че разпознавали идол в самата икона – тогава биха борили и кръста с Иисус. Но, слава Богу, тази битка се оказва неуспешна. Не и без натиск от запада и Рим и под влияние на подкрепата на населението, иконоборството не успява и иконите се запазват на Изток, за да стигнат до нас.

Точно там някъде, от скалата е слязъл и нашият конник, за да стане „Свети Георги Победоносец”.

 

В крайна сметка?

 

Всеки може да вярва на тази история, която си иска. Предполагам, че лесно ще окачествят теорията тук като „ненаучна”, „неподкрепена с доказателства”, „литературна измислица” и прочие.

Истината обаче е че тя почива на проста логика и неоспорим фундамент от исторически данни. За разлика от много други, които почиват просто на авторитети. Така че не мисля че липсата на позоваванки на автори или признания на политико-историци е това, което я лишава от стойност.

Не държа всички да я споделят, дори не мисля че е задължително на 100 % вярна във всеки нюанс.

Но ако е и отчасти вярна, то имаме нещо върху което да се замислим.

И то е, че нашие предци са си давали най – ценното, живота, не за слава, пари или власт.

А са го давали за да скрият за нас и да ни завещаят малка частица от подтиснатата си древна истина, защото са смятали, че тя има достатъчно голяма стойност за такава саможертва.
Най – малкото, което им дължим, е повече респект и уважение и по – малко омаловажаване на делото им. Защото то е правено с мисъл към нас.


 Стефан Симеонов

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2952
  • Gender: Male
Re: Траките - The Thracians
« Reply #17 on: May 26, 2012, 22:58 »
Тракийски племена

Акрокомаи -
Агриани - войнствено тракийско племе, населяващо горното течение на река Струма и територията на Пернишкото плато.
В историческите извори са споменавани от Тукидид по повод походът на одриския цар Ситалк срещу македоните през 429 г. пр.н.е.
Те са свързани също и с походите на Александър Македонски, в които са взели дейно участие, в битката при Пелион, в обсадата на Тива, в битките с персите и в преследването на войските на Дарий.
Царят на агрианите, Лангар, съюзник на македоните, е оказал на три пъти голяма помощ на Александър Македонски: предупреждава го за една опасна коалиция срещу него на няколко племена, населяващи днешна Албания, и по-точно между илириеца Клит и царя на илирийското племе тауланти; обещава му да задържи другите северни племена, така че да не му пречат по време на похода му в Илирия, и му предоставя корпус от 1000 избрани воини агриани.е
Апсинти - обитавали са град Апсинтус (Apsynthus) на брега на Егейско море
Асти - обитавали са черноморското крайбрежие на изток от Странджа (между Странджа и Хемус). От там произлиза и античното име на планината - Астеа.
Според късноелинистичните писатели столица на Астейското царство е Бизия, според други - Кипсела (Cypsella). Сведения за астите датират от около IV в.пр.н.е..
Траколозите свързват думата нестинар именно с името на племето асти.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бастарни -
Бени - обитавали са поречието на р. Хебър (Hebros)
Беси - обитавали са гр. Бесапара (Bessapara) Южни Родопи.
жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на Светилището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Стара планина (Хемус) или Пангей, а според съвременните изследователи - в Родопите.

Първи за прочутия храм споменава Херодот. "Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно".

Едно друго сведение за прорицалището на Дионис през I век пр.н.е. е оставено от римския историк Светоний Транквил. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари" той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, командвал по това време легионите из пределите на Тракия: "...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

В прорицалището били съхранявани дъсчици с писанията на Орфей. Според Амбросий Теодосий Макробий култът към Дионис, когото траките наричали Себадий, се почитал на върха Зилмисос в кръгла сграда с отвор в покрива, откъдето да проникват слънчевите лъчи.

Мястото на светилището на Дионис се е пазило в тай"Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали."
Бизалти - обитавали са поречието на р. Стримон (Струма) (Strymon), до Хелеспонт (Hellespont)
Бистони - обитавали са областта между реките Нестос (Nestus) и Хебър (Hebros) на Егейско море
Битини - друго име на Витини
Бриги - обитавали са крайбрежието на Адриатическо море
Бризи -
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Венети - друго име на Енети
Витини (bithyni) - обитавали са поречието на р. Стримон, но през XVIII в. пр.н.е. се изселили в Мала Азия и образували областта Витиния (Bithynia)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Гети (лат.: getae) - народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките". По време на похода на Дарий I (522 пр.н.е. – 486 пр.н.е.) срещу скитите (513 пр.н.е. ), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав. След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите (траки), докато те са завладени от Филип ІІ – владетел на Македонското царство, към 340 пр.н.е.. Завладяването на земите на гетите от дясната страна на р. Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 пр.н.е. и 327 пр.н.е. ) и Лизимах (310 пр.н.е. ) да ги подчинят остават безрезултатни.
Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Дардани - обитавали са бреговете на Дарданелите
Дентелети (дантелетаи) - обитавали са днешна Югозападна България
Денгери -
Дерони - обитавали са Югозападна Тракия
Дерзаи - обитавали са северното крайбрежие на Егейско море
Дии - обитавали са части от Родопите
Диобеси -
Долонки - потомци на Витините и Тините
Дрози - обитавали са областта между реките Нестос и Хебър
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Едони - обитавали са югозападна Тракия и Македония, град Амфиполис (Amphipolis)
Елети -
Енети (венети) - живяли между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Кикони -

Одриси - тракийско племе, населяващо териториите простиращи се до завоя на река Тонзос при Кабиле до долното течение на река Хеброс през 5 до 1 век пр.н.е.

Към края на II хил. пр. н. е. е овладян и железодобивът. По-лек като производствен процес от бронзолеярството и разполагащ с по-богати рудни находища, железодобивът в Югоизточна Европа се развива само няколко столетия след откриването му също в Азия. Железните оръдия и оръжия за разлика от бронзовите притежават много по-високи механични качества и се налагат бързо над каменните сечива. Те налагат съществени промени в производството и производствените отношения и дават силен тласък в развитието на човешкото общество. Железодобивът и новото желязно оръдие на производство довеждат до социално-икономическа зависимост, до търсене на приоритет, до издигане на единици и до налагане на отделни династи, до създаване на основните предпоставки за изграждането на държавата.

През този период се формират и демографските структури на Предна Азия, Мала Азия, Европейския югоизток и северночерноморските райони. Писмени извори, археологически материали, етноними и топоними разкриват големи етнически движения и преселения. Сета обаче етническите движения имат обратна посока. Докато през праисторическата епоха те започват от югоизток като последствие от неолитната и металургичната революция, след откриването на желязото през II хил. пр. н. е. от северозапад се преселват земеделско-скотовъдни народи към обезлюдените анатолийски плодородни полета, където селското население е привлечено в градовете. Егейско-анатолийският свят, североизточните черноморски райони и Балканите имат в основни линии общ път на културно-историческо развитие. Всяка отделна етнокултурна общност притежава своя специфика и свой определен териториален обхват.

Дунавската равнина и през старожелязната и новожелязната епоха изгражда своята култура и под влиянието на съседните етнокултури в западна и в източна посока. Източният дял на равнината и през тези епохи в постоянни контакти със севернопонтийските и кавказките народи и страни и с егейско-анатолийския свят. Същевременно чрез Западната Дунавска равнина той влиза в съприкосновение и с централноевропейските земи. Черноморското крайбрежие през I хил. пр. н. е. е вече заето от малоазийските и гръцките колонии и културно-историческото му развитие се оформя под пълното влияние на егейските цивилизации. По крайбрежната ивица се изграждат цветущи градове с източни градоустройствени решения и източна административна, жилищна и култова архитектура. Египетски находки регистрират и преки отношения с тачи страна, а материали, свързани с египетската религия, говорят за трайно заселване на преселници и оттам – често като търговци.

Друг характер има историческото развитие във вътрешността на Дунавската равнина. Патриархалната родова община, основната форма в обществената организация на праисторическото общество, постепенно се е разпаднала и е заменена от обособилите се по-малки семейни и домашни общини. През същия период се е развило и социалното разслоение и в определен териториален ареал се отделя родова върхушка, която постепенно овладява всички обществено-политически, военни и култови функции. Археологическите материали, макар и все още много малко, ясно разкриват новото социално и класово разслоение.

В Дунавската равнина новото време засега е засвидетелствувано най-добре от погребалния принцип и култовия инвентар. Погребенията от Могиланската могила във Враца са безспорни притежания на тракийската класова върхушка. За нея обаче ние все още съдим единствено от характера на гробното съоръжение, от личните вещи, тяхната художествена стойност и погребалния принцип. В тази част на Дунавската равнина все още няма археологически проучено тракийско селище или крепост с изяснен характер. Предпланинските възвишения на Стара планина често са увенчани с развалините на мощни крепостни стени от този период. Из равнините керамични материали свидетелствуват за открити тракийски селища, обикновено бедни и еднослойни, но засега освен тракийското селище от чашата на язовир "Виница" нито едно от тях не е археологически проучено и цялостно разкрито.

Ранната тракийска култура и в Източната Дунавска равнина е представена от сепулкрални паметници. Тук са застъпени погребения чрез трупоизгаряне и прибиране на останките от кремацията в глинени урни или малки гробни камери. Открити са и куполна гробница тракийски тип и скитска шахтова гробница, характерна за близките севернопонтийски райони. Куполната гробница, както и шахтовата, макар и засвидетелствувани от единични паметници, са представители на две различни етнокултури – на тракийската от юг и на скитската от север – и разкриват отношенията на източния дунавски дял с непосредствените му съседи. Без съмнение чуждо влияние бележи и новооткритата гробница при с. Свещари, Разградско.

Безспорен извор за етнокултуриия облик на северните тракийски земи са и съкровищата от Дунавската равнина. Врачанският Балкан е богат с минерални залежи и още от енеолита и бронзовата епоха е привличал вниманието на човека и тук се е развила местна металургия. Тук се заселват и металурзи от други страни, които донасят своя опит и традиции, и западният дял на равнината прераства в първостепенен тракийски металургичен център с развита художествена индустрия и ювелир. Неслучайно от междуречието Долни Искър – Осъм произхождат най-големите тракийски съкровища – Вълчитрънското, Летнишкото, Луковитското и многобройни монетни съкровища.

Оскъдните археологически данни за културно-историческото развитие на Дунавската равнина през тракийския период се допълват от писмените източници. Въз основа на тях, както се изтъкна, се знае немалко за демографската структура на този район през II – I хил. пр. н. е. От тях се вижда, че земите на запад от р. Искър са населявани от трибали и мизи, а на изток – от уездицензи, кробизи и гети. Макар и принадлежащи към един и същ народ – тракийския – тези племена общуват с различни народи и култури, развиват се върху различен местен етнокултурен субстрат и културно-историческият им облик отрано се разграничава. Тези отлики са залегнали при формирането на отделните племенни групировки и при обозначаването им с различни племенни наименования. Разбира се, те съвсем не са така силни и сигурно никога няма да се ститне до цялостно разграничаване на културата от Източната и Западната Дунавска равнина. В основни линии тази култура винаги ще бъде единна и различията ще се състоят само в чуждите инфилтрации.

 Западният дял на Дунавската равнина, който принадлежи на трибалите, изгражда своята култура върху контактите си със среднодунавските земи и с източносредиземноморския свят чрез миграционния път Струма – Вардар, Морава – Тимок. Източният дял, в който се налагат гетите над другите по-малобройни и незначителни тракийски племенни съюзи, принадлежи към западнопонтийските и южнотракийските цивилизации. Тези два племенни съюза – трибалите на запад и гетите на изток – към средата на хилядолетието стигат до изграждане на собствени държави със сложна административна система. Най-малката административна единица при тях е селото, няколко села образуват комархия, няколко комархии – хора, а хората е част от стратегията (карта 16, 17).

Според писмените извори двете северни тракийски държави – на гетите и на трибалите – са преплетени със сериозни исторически събития от елинистическата епоха. Те са стигнали до сблъсъци и контакти с македонските династи – единствените господари на Балканския полуостров през този период (карта 17).

 Трибалите са образували своята държава сигурно немного след одрисите. Тукидид съобщава, че през 424 г. пр. н. е. одриският цар умрял в поход срещу трибалите. Диодор пише, че през 376 г. пр. н. е. "трибалите, притиснати от недостиг на храна, предприели масов поход срещу страната отвъд тяхната граница и си доставяли храна от чужди земи. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно страната на абдерийците." От Страбон научаваме, че "Трибалският цар Сирм не допуснал Александър Македонски да излезе на острова, където се бил укрепил, но му пратил дарове и свързал приятелство с него", а за същото събитие Апиан казва, че "Александър разменил със Сирм залог за вярност". Как са изглеждали тези "дарове", които е приел и на които е отговорил с "вярност" македонският владетел, повелителят на целия античен свят, илюстрират златните съкровища и накити от земите на трибалите. Докъде са се простирали земите на Сирм и на неговите предци и потомци, не се знае, но Птоломей пише, че Ескус било "средище на трибалите" и че на изток от тях живеело тракийското племе гети.

 Според Херодот гетите били най-храброто и сравнително най-голямото тракийско племе, което оказало съпротива дори на персийския цар Дарий при похода му към Скития. Към средата на V в. пр. н. е. те загубили своята самостоятелност и земите им били включени в границите на одриската държава (карта 18), но и през този период останали да съществуват отделни техни племенни вождове и династи. През IV–III в. пр. н. е. гетските царе Ремаск, Золтес и Орол е включили в политическия живот на долнодунавските земи. Те правили опит за освобождение и се срещали с Александър Македонски. През I в. пр. н.е. гтите се обединили с даките и образували единен дако-гетски племенен съюз, а след смъртта на Буребиста отново се издигнали отделни гетски династи, които взели активно участие в оказваните съпротивления при завладяването на тези земи от Рим.

Икономическият облик на гетската аристокрация и достоверността за военното величие на гетските династи са разкрити и от сведенията на Диодор, който описва тържествения пир в дома на гетския вожд Дромихет в гр. Хелис, устроен в чест на Лизимах. Макар и пленник, Лизимах като пълководец на Александър Велики бил посрещат като цар и сам Дромихет след извършеното от него жертвоприношение "сложил на сребърна маса голямо изобилие от разнообразни гозби [...] и наливал вино в сребърни и златни чаши".

Херодот от Милет съобщава, че освен Хелис в долнодунавските земи имало още два града – Кабесос, който се намирал на север от Хемус, и Оргаме на Дунав. За съжаление те все още не са локализирани, но сигурно по нищо не са отстъпвали на другите егейски колонии от този период по Черноморското крайбрежие (карта 19, 20).

 

При такава държавно-административна и социално-икономическа структура в Дунавската равнина дошли римляните. Траките тук оказали упорита съпротива, която продължила близо две столетия. Едва към края на I в. пр. н. е. тези земи загубили напълно своята независимост. Това е времето, когато целият "многоброен" тракийски народ, загубил завинаги своето самостоятелно съществуване, бил включен в пределите на Римската империя и от земите му били формирани две големи провинции – Тракия на юг от Балкана и Мизия на север между Хемус и Дунав.

През първите десетилетия на своето господство Рим запазил заварената селищна структура. Цялото внимание на империята било насочено към изграждането на северната държавна граница – лимеса, – която минавала по южния дунавски бряг. Над повечето от заварените тракийски селища (Ескус, Димум, при Бонония, при Рациария) римляните изградили нови крепости често с нови, римски имена. Тракийското население през този период било много малко. Според античните извори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Останалите траки продължили да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони. Завоевателите се настанили главно в новоизградените крепости и градове. Само по дунавския бряг от Тимок до Дуросторум винаги квартирували три легиона, вербувани през първите десетилетия от италийци. През определени периоди техният брой нараствал и по Долнодунавския лимес е регистрирано пребиваването на IV скитски, V македонски, VIII августов, VII клавдиев и I италийски легиони на много помощни войски али (конни), кохорти (пехота), а за охраната на Дунав бил създаден и речен флот.

Към края на първото столетие римската завоевателна политика на Балканите била вече приключена и животът бил нормализиран. След успешните дакийски войни на император Траян през 1О1 – 106 г. и след създаването на отвъддунавската провинция Дакия настъпило благоденствие за Дунавската равнина. От гранична зона тя прераснала в хинтерланд. Доходите на империята нараснали и Балканският полуостров достигнал разцвет в своето икономическо и културно развитие. Материалната култура от този период, която се характеризира с монументалност и висока художествена стойност, е оставила трайни следи.

Римската култура на Балканите е много добре нзследвана. Само по Дунавскня лимес чрез редовни археологически разкопки са проученн Бонония, Рациария, Ескус, Нове, Ятрус, Приста, Дуросторум, Августа, на понтийскня бряг Дионисополис и Одеса, а в равнината – Абритус, Марцинапол, Никополис ад Иструм, Мелта, Сторгозия, Монтана, Кастра Мартис и др. Въз основа на данните от тези проучвания вече е изяснен значителен дял от проблемите на градоустройството и архитектурата, от укрепителната система, от култовото, общественото и жилищното строителство. Обхванати са почти изцяло и въпросите на социално-икономическия, държавно-политическия и административния живот и от цялостния облик на материалната и духовната култура.

Античната римска цивилизация обхванала плътно Дунавската равнина и проникнала и в най-отдалечените планински райони. Романизмът, който в годините на утвърждаването на империята обхващал главно лимеса,през II–III в. залял цялата равнина. В хинтерланда израснали градове като Марцианопол, Никополис ад Иструм, Сторгозия, Гиридава, Дортикум, Монтана, Кастра Мартис, които отстъпвали на крайграничните градове само по мащаб, но не и по архитектурно-планово решение и изпълнение. През целия период на своето господство на Балканския полуостров римската цивилизация не се наложила и не асимилирала старите източносредиземноморски елинистически традиции. Източните култури не само се запазили, но и дали тон в развитието на романизма в източния дял на полуострова. Източното влияние от този период е ясно изявено и в културно-историческото развитие на Дунавската равнина.

По време на римското господство гръцкият език останал официален не само за Черноморието, а и за Мизия чак до Ескус на запад. На принципите на малоазиатската урбанизация е подчинено цялостното изграждане на Никополис ад Иструм. Тук не само форумът има малоазийско решение, но и цялото архитектурно оформление на града има източносредиземноморски характер. Малко по-силно е изявено римското влияние при укрепителното строителство, но и при него западната кръгла или полигонална кула, застъпена при крепостите от западния дял на Дунавската равнина, е почти непозната.

Чувствителната разлика между романизма от източния и западния дял на Дунавската равнина е изявена и при индгробната пластика. Западната надгробна стела с присъщото си архитектонично членение, така широко застъпено в земите от западните среднодунавски райони, е заменена от стелата със сцени от погребалните обреди и с неизменната и традиционна източна "цена фунебрис". Чужд на Източната Дунавска равнина е и италийският саркофаг, застъпен в западния дял. Само малоазийският саркофаг с богатата пластична украса, внасян често направо в завършен вид от Мала Азия, се среща в цялата Дунавска равнина. Чужда на източния дял на Дунавската равнина остава и погребалната урна с пластично изображениена човешко лице, която е позната във всички римски западни провинции от Британия до Горна Мизия включително.

Съществена разлика има и при фибулите и керамиката от двата дунавски района. Докато на запад се срещат среднодунавските и рейнските фибули и се развива предимно италийската антична керамика (често дори и италийското производство), разкритите през последните десетилетия керамични работилници в източния дял на Дунавската равнина – при с. Бутово и Павликени – показват, че цялата керамична продукция тук не само има източен характер, но е и изработвана от преселници керамици от Мала Азия.

Двете сфери на влияние – източната малоазийска и западната италийска – са отразени и при гражданската и жилищната архитектура. Проучените засега римски вили от двата района много добре разкриват двете влияния. Помещенията с полукръгъл план, характерни за западната архитектура, на изток са заменени с правоъгълните помещения, както кръглата крепостна кула – с правоъгълната.

Влиянието на двете цивилизации при формирането на дунавската култура могат да се проследят при всеки отрасъл на веществената култура. Епиграфските паметници дори разкриват пътищата на тяхното проникване. На първо място според тях стоят римските легиони и заселените римски войници и ветерани. Римските легиони, вербувани през първите години от италийци, са един от основните проводници на романизма по крайбрежните ивици. По същите пътища навлиза и източносредиземноморското влияние през периода, когато военният контингент започва да се попълва с войници от Мала Азия и Сирия.

Вторият път за чуждите прониквания, особено в Черноморското крайбрежие и източния дял на Дунавската равнина, са търговско-занаятчийските връзки на тези земи със страните от Мала Азия и Предна Азия. Писмените и епиграфските извори разкриват значително по-голям брой заселвания на занаятчии и търговци от източносредиземноморския свят в източните райони на Дунавската равнина. Между тях има дори и преселници от Александрия и Картаген. Те оставили трайни следи в религията. Настанените тук занаятчии, търговци и войници пренесли култа към своите божества – Изида, Серапис, Митра, – които били приобщени към гръко-римския пантеон и се почитали, както всички останали божества.

Значителен е процентът на преселници занаятчии и във вътрешността на Дунавската равнина. При спонтанното и бързо развитие на урбанизма в новоизградените и богатите римски провинции нараснала неимоверно нуждата от специалисти строители и каменоделци. Същевременно обществено-икономическата обстановка в Близкия изток принудила местното население към нови преселения и голяма част от него се насочила към Балканския полуостров, където била търсена и добре посрещана. Антропонимите от епиграфските източници разкриват, че броят на тези преселници съвсем не е бил малък и че те са съставлявали значителен процент от градското население. Особено компактно било малоазийското население в Никополис ад Иструм. Малоазийското присъствие е отразено в цялостното изграждане на града.

Траките, които бързо се приобщили към новата обществено-политическа обстановка на Балканския полуостров, усвоили бързо цялата антична цивилизация. Тракийските села, дори и от най-отдалечените райони, както разкриват теренните архерлогически проучвания, придобили античен облик. Траките се романизирали. Те усвоили античната римска керамика, римската култова пластика, надземното жилище с каменни основи и с тежко покритие от антични керемиди, възприели усъвършенствуваното оръдие и оръжие и цялата римска религия. В източните райони на Дунавската равнина обаче в романизираното тракийско село проникнали и елементи от малоазийската и предноазиатската цивилизация, които били широко застъпени в близките им градове.

Благоденствието на балканските римски провинции не продължило дълго. Северните номади през втората половина на III в. непрекъснато нападали дунавските земи. След 170-годишно владеене на земите на север от Дунав император Аврелиан изоставил провинция Дакия и южният дунавски бряг станал отново граница. Археологическите проучвания разкриват бързото разрастване на старите градове и изграждането на нови, укрепени квартали към тях (Ескус, Никополис ад Иструм). Цялото внимание на Римската империя отново е насочено към изграждането на лимеса и всъщност през този период укрепителната система в Дунавската равнина достигнала своя връх. Но и подновеният лимес се оказал слаб за да спре чуждите нашествия, и се предприемали все нови и нови мерки. Една от тях е административната реформа на Диоклециян и Константин. Според нея цялата Римска империя се разделяла на четири префектури, префектурите – на диоцези, диоцезите – на провинции. Земите на изток от р. Вит били включени в диоцез Тракия, а земите на запад от нея – в диоцез Илирик. В Източната Дунавска равнина били създадени две провинции – Долна (Втора) Мизия и Скития, а в западната, диоцез Илирик – Крайбрежна Дакия. Главен град на Крайбрежна Дакия бил Рациария, а на Долна (Втора) Мизия – Марцианопол.

Отделните провинции имали самостоятелно управление и били пряко подчинени на викария иа съответния диоцез.

Административните реформи на Диоклециян и Константин обаче, както и изоставянето на провинция Дакия от император Аврелиан, не умиротворили напрегнатата обстановка на Балканския полуостров. Мирът и спокойствието не били върнати и Крайбрежна Дакия и Мизия станали главна бойна арена столетия наред.

През III в. чуждите нашествия придобили такъв характер, че Римската империя била принудена да приюти романизираното население от Дакия и да го настани в южните дунавски полета. За да осигури по-непосредствен контрол върху охраната на лимеса, Римската империя била разделена на две – Източна и Западна – със съвсем самостоятелна държавна, административна и военна организация. Източният дял на Балканския полуостров бил включен в Източната Римска империя. Сега източният дял на Дунавската равнина станал едва ли не хинтерланд на новата столица – Константинопол (карта 21).

 През този период е сменена и официалната религия. Политеизмът е заменен с монотеистичното християнство. Над богатите езически светилища се изграждат нови култови сгради, които поразяват със своя обем, богата украса и многочисленост. Тези сгради със своите мащаби обикновено не могат да се включат в старите градски организми и се изграждат извън градските стени или близо до стари религиозни центрове. Защитени често с оградни стени, раннохристиянските храмове се налагали над заобикалящата ги архитектурна или природна среда. Новата религия скоро става съществен изразител на различията в културния облик на източните и западните дунавски провинции. Долна Мизия, която непосредствено общува с Константинопол, който е не само административен, но и религиозен център, прераства в средище на християнството и броят на изградените тук раннохристиянски църкви е много по-голям. Християнството в западните дунавски провинции се развива под прякото влияние и на Западната църква, и на източносредиземноморския християнски свят.

Нито разделянето на Римската империя, нито близостта на Константинопол – престолния град, – са бали в състояние да изменят обстановката на Балканския полуостров. Те не могли да спрат устрема на новия исторически ход. Преселението на народите от Азия било вече започнало и нищо не било в състояние да отклони миграционния път на варварите. Още през последните десетилетия на III столетие в Дунавската равнина навлезли готи, сармати, гепиди, певки, вандали, тайфали, борани, астинги, греутунги, бургунди, хорули и мн. др. Траките и романизираното население от равнината, част от които живеели в неукрепени селища и вили, били подложени на жестоки репресии и масово избивани. Наред с това се появила и чумна епидемия. Североизточните номадски племена започнали все по-често да остават в опустошените дунавски полета и обитателите им се варваризирали. Варваризирала се и античната цивилизация. Изкуството от последните периоди на късната античност носи подчертано чужд, азиатски характер. В източния дял на Дунавската равнина, както се видя при разглеждането на проблема за демографския облик, се настанили предимно готи, а в западния – хуни. Император Анастасий и император Юстиниан обявили земите на север от Хемус за федератски и макар и да укрепявали разрушените дунавски крепости, прибягвали вече към изграждането на нови укрепителни системи по-близо до Константинопол и стеснявали охранявания хинтерланд. Материалите от археологическите разкопки разкриват бързия упадък на късноантичната култура. Над разрушените монументални крепости и градове се строят кирпичени, еднопространствени жилища. Изоставени са опожарените богати вили, разрушени са до основи много от представителните християнски храмове.

Укрепителната дейност в западнодунавските провинции от късната античност е представена от президия Кастра Мартис, от късноантичната крепост "Калето" в Берковица, от Монтана, Мелта, Строгозия, крепостта при Садовец, от землените укрепления при Хунион до с. Ставерци и др. Тези крепости са все още в процес на проучване и информацията за тях е непълна, но основният им архитектурно-строителен облик и специфика са ясно установени.

Крепостното строителство от късната античност по-добре е представено от укрепленията във вътрешността на Дунавската равнина. Крепостите от Дунавския лимес през този период, както съобщава Прокопий, само са възстановени. Във вътрешността на провинция Мизия Юстиниан построил само един град – Теодорополис (нелокализиран). Археологическите проучвания обаче разкриват редица крепости, които израстват по естествено защитените предпланински възвишения близо до старите антични градове и селища и запазват техните имена (Монтана, Мелта, Сторгозия, Ан Асамус и др.). Тези крепости имат подчертано стратегическо значение. В тях е предвидено стануването на гарнизон – предимно във време на опасност – и освен малките казарми и кули, ползувани често и за спални помещения, имат и лагерна кухня. Успоредно с крепостите от този вид в западните дунавски земи са разкрити крепости от късната античност, които всъщност представляват бедни, укрепени селища. Тези крепости са гъсто застроени с малки, еднопространствени жилища, изградени от камък и кирпич с кална спойка и покрити с тежки извити тегули. Те също винаги имат малка християнска църква. Ситуирани са пред презпланински проходи, вероятно принадлежат на федерати. Засега в западния дял на Дунавската равнина са открити две такива крепости. Едната, която се намира на р. Вит при Садовец, вероятно е охранявала прохода Суки – входа към Константинопол. Втората крепост от този вид е "Калето" при Берковица, свързана с охраната на пътя към р. Тимок и Адриатика. Монументалното късноантично строителство в Западната Дунавска равнина е представено от президия Кастра Мартис, който носи стиловите особености на западната римска фортификация, проникнала в източния дял на равнината.

Необичаен представител на късноантичното крепостно строителство от Дунавската равнина е земленото укрепление на р. Искър, при с. Ставерци, Плевенско, отъждествено с Хунион. Вероятно тук са се укрепили хунските вождове Улцендур и Емцендур, които, както съобщават античните автори, отседнали недалеч от Ескус. В източната част от землената крепост се намира малък късноантичен кастел, който навярно е тазл част, която според Прокопий построил Юстиниан.

Фортификационното строителство в Долна Мизия според данните от досегашните археологически проучвания има друг характер. Крепостното строителство тук се придържа към класическата антична традиция и представителност. Един от най-добрите му образци от тази епоха е крепостта Хърсулград при с. Кипилово, Еленско, която принадлежи към източната старопланинска крепостна система. Другояче са изглеждали останалите късноантични крепости през посочения период от източния дял на Дунавската равнина. Те вече са изоставени, над развалините им са изградени малки еднопространствени жилища, вероятно обитавани от настанени тук федерати. Тези данни, установени при проучването на Ятрус, се отнасят и за Абритус, и за Рациария, и за много от античните цветущи крепости и градове, които са придавали облика на късноантичните селища. С изгубеното величие на античните градове изчезва и свързаното с тях приложно-декоративно пластично изкуство. Подменен е изцяло културно-историческият облик на Дунавската равнина и на съседните и земи от Югоизточна Европа и Азия.

При тази обстановка иа отмираща антична и византийска цивилизация сред голямото разнообразие от северните племена на Балканския полуостров се заселват и славяните и прабългарите. Славяните са носители на нетрайна битова култура. Селищата им са изградени от неустойчиви материали и най-ранните години от живота им са почти непознати. Те също се заселват над изоставените антични градове и крепости, но през късния период – IХ–Х в. Археологическите материали от Ятрус, Абритус, Димум и с. Кипилово разкриват облика на тези славянски селища от източния дял на Дунавската равиина. Разбира се, наред с посочените селища славяните са изграждали и селища на свободни, незастроени терени, засвидетелствувани днес най-често само от битова керамика. Археологическите материали от късното средновековие и днешните селищни имена обаче разкриват, че съвременната селищна система в страната ни е изградена от славяните, и то вероятно още в годините на тяхното най-ранно заселване.

Така варварските нашествия чрез унищожаване на античната и късноантичната цивилизация и на техните носители – траките – разкриват свободен терен за новите народи, които идват тук.

Offline OYPФIЛА

  • Member
  • **
  • Posts: 6
Re: Траките - The Thracians
« Reply #18 on: June 03, 2012, 21:37 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Днес някои турски историци се връщат към корените си. Те казват, че турците са наследници на троянците и това съвсем не е далеч от истината. Eдно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци".
_________________________________________________________

От тук следва че Траки= Турци = Помаци.
Булгарите са дошли от друга Азиатска територия и са станали квас в Турското море на Балканите. Значи и те не са много чужди на Труките сиреч Турците. ;)  Ми за какво се караме тогава. Та и Болен Серков защо ли подскача пред лумпенските тълпи и се прави на богоизбран.  ;D

Ей Расате деси бре да ни светнеш малко като голям историк на Балканите. :D :D :D

Троя и Троян идват като че ли от Три!?
Героят от Троя Еней пък е преповтарян и до днес от българите : Еньо. Дори лятното слънцестоене е на ...Еньов ден. Денят на магическата сила на билките.  Гали ба  Еньо е свързан със самарското ЕНКИ?
Турки наистина има но не са тюрки. ТУРки са наричани гледачите на ТУРове в средна Европа. Туровете са били доисторически говеда с гигантски размери. Мъжките са стигали на височина на плешката 180 см. Имали са изключително агресивен характер. Заради това , че са подвижни крепости са бели олицитворение на СИЛА. Оттам думата Тур отива в англосаксонският свят и става Таурус. Последният тур е убит в Полша през 1621г.
В днешна Турция наистина живеят основно помаци - коренното население на Анатолия потурчено през исляма. Това са българи по религия и по народност: гети-хети, фриги, вавилонци-кюрди, афганци, иранци, арменци. Евреите, от които са султаните, например Соломон Великолепни, никога не са били помъчвани. Те са управлявали турците да помъчват другите народи. Справка солунският евреин-масон Мустафа Кемал "Ататюрк". От едно солунско котило с "французина" Саркози .

Offline OYPФIЛА

  • Member
  • **
  • Posts: 6
Re: Траките - The Thracians
« Reply #19 on: June 04, 2012, 02:14 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Мадарският конник – скритата истина на нашите предци.

 

Много неща са писани за този скален монумент, и много още ще се пишат. Повечето за мен са незадоволителни. Искам да ви представя и друга гледна точка тук. Какво е всъщност конника и какво може да бъде.
Но първо - общата част.
Мадарският конник е един от символите на нашата страна. Той е изсечен в скалата на 23 м от основата й, представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи.Той е обърнат надясно, позата му е тържествена. Той промушва с копие лежащия в краката на коня лъв.Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел  или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и е в синхрон с далекоизточните традиции на българите. Истина ли е това?



 Стефан Симеонов
Здравей!
Най-после да прочета едно мнение което да споделя!
Мадарският конник е иконография на Българската религия.  Абсолютно същият конник е в храма в Свещари:

You are not allowed to view links. Register or Login

Героят-Херос , оттам и българското име Геро. Гераците.Гергана.Герги.
Конят е свещенно животно и е посредник между Този и Онзи Свят. Конят пренася обожественият цар в Отвъдното. Затова са и останките на коне в гробниците на починалите знатни.  Кучето е символ на епохите а заекът е символ на годините.
Змията и лъвът са повредени умишлено от скверни ръце. Лъвът е ипостас на Богинята Майка. На статуите е съпътствана от един или два лъва. На изображенията ако няма лъвове е наметната с леопардова кожа -същата символика.
Змията е символ на Синът-Мъдростта-Словото.
Този персонаж преминава в християнството като е накаран да се самоубие - св. Георги убива змея!? Самото име Георги на нашенски има смисъл на Змей. Въпреки че упорито се твърди, че на гръцки означавало земеделец!?
Винаги съм задавал въпросът: Защо Грузия е кръстена на този персонаж? Нима Кавказките чукари са най- земеделската земя на света? Защо Равна Тракия не е кръстена Грузия - на гръцкият земеделец?

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Re: Траките - The Thracians
« Reply #20 on: June 15, 2012, 09:45 »
Quote
Траките е обединяващо име на племена с подобен език-т.е. гърците го смятат за народност по белезите.Все пак траки е гръцко име

"Trakite" ne e obedinqvashto ime, a samoto naimenovanie na oblasta / regiona  narechena  Trax = Traki, a ne kakto e zapechatano v  pipito ti  kato Trakiq .
 Razsajdavai  Rashe, kak tezi razlichni plemena v oblasta "Trakiq"  mogat da badat obedineni  sled kato sa pridoshli v razlichni vekove  s razlichni ezici i razlichni proizhodi ???
Te za tova sa i bili lesno sistemizirani - asimilizirani / "helenizirani" /  ot makedoncite i ne sa mogli da formirat nito politicheska nito voenna mosht v oblasta Skydra / "Trakiq" , tai kato sa pridoshli v razlichni vremena i vekove s razlichni ezici i kyltyri ot razlichni regioni.
V tozi raion  sa bili stotici selishta kato nai- golqmoto selo koeto se vodi za "grad-stolica na Odriskoto carstvo" po tova vreme e Seuthopolis do  savremennoto selo Koprinka, Kazanlashko sega pod vodite na qzovir Koprinka ot 325 do 315 p.n.era.

 "Trakite" ne sa govoreli edin i sasht ezik "podoben ezik" te sa sistemizirani toest asimilizirani kazva se (satemization), svarzani s razlichi evolyucii.
 / Satemization / Sistemiziran ezik, koeto znachi   asimiliran / "heleniziran" ot makedoncite pri Filip II prez 342 g.p.n.era.
 Ezikat na trakite e eksponat ot satemizaciq / satemization  ili prinadleji kam Satem grypa na indoevropeiskite ezici ili e silno povliqn ot Satem ezici.  Ezik, koito malko se znae ot pismenni iztochnici  izcheznal v rannoto srednovekovie.

"Traki" ne e gratcko ime , "reza_lozata" pak te e zablydila. Savremenniq termin " Trakiq "  s originalnoto Trax - " Traks "," Traki ", " Trakiici " e  v  mn.chislo i e vaveden ot makedoncite, zashtoto vse oshte nqma termin kato "garci" po tova vreme  za garcite se spomenava  sled 3 -ti vek p.n.era ...predi tova  jiveeshtite v raiona sa bili :  mikeniici, makedonci i tem podobni razni  carstva v tozi region.

Offline asparuh7777

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 120
Re: Траките - The Thracians
« Reply #21 on: June 20, 2012, 16:04 »
Тракийски некропол от V-ІV в. пр. Хр. откриха археолози в Казанлъшко

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Re: Траките - The Thracians
« Reply #22 on: June 21, 2012, 00:04 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Тракийски некропол от V-ІV в. пр. Хр. откриха археолози в Казанлъшко

You are not allowed to view links. Register or Login

   Интересно!Некрополът е от няколко века преди Христа.Как е попаднала османската монета там?

Offline asparuh7777

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 120
Re: Траките - The Thracians
« Reply #23 on: June 22, 2012, 18:49 »
You are not allowed to view links. Register or Login
   Интересно!Некрополът е от няколко века преди Христа.Как е попаднала османската монета там?
Паднала е от джоба на някой трако-османски археолог! :)

Стройна система от черти и точки, която изумително наподобява Слънчевата система, е издълбана в скала над Белоградчик.
Петроглифът е на възвишение, от което има отлична видимост не само към Белоградчишките скали, докъдето поглед стига, но и към звездното небе

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
Re: Траките - The Thracians
« Reply #24 on: June 28, 2012, 15:34 »
АРГУМЕНТИ * материлаите са взети от книгата на Юлия Хаджи Димитрова "Готи сиреч Гети"

Ето каво пише Басанавициус (Бассанновичъ) в своята публикация : "За сродството между езиците на старите траки с днешните литовци"

" От днес вече няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живеели в Тракия и че траките, гетите и даките са се изселили от тук (България - Бассановичъ живее във Варна) в областите край балтийските морски брегове, и че техните наследници живеят в Изт. Прусия, Литва и Латвия за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще. Така също се вижда, че езикът на големия тракийски народ от Античността (Херодот 5,3) - тракийският, не е изчезнал, а е още жив високо на Север, запазил се при народа на естите, който е емигрирал от южните краища на Европа- преди всичко от Балканските земи, поради различни причини, но най-вече заради жестоките римски войни- емигрирал на север с надежда да намери една нова, по-добра родина"

 

  И пак той: " Траките още живеят и сега, и съставляват интегралната част от българския народ. Много нрави, обичаи, почти всички т.н. "народни" имена на българите, не са славянски и е твърде вериятно да са тракийски, тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време.".......... "Облеклото в общи линии е почти тъждествено о с облеклото на даките, както го виждаме изобразено на Антониновата и Траяновата колона. Най- употребяваните обуща са опинките, които са със същата форма и вероятно от същия материал, както са били у древните даки. По-заможните носят ботуши, кундури или гети от същата форма, както и даките, тъй щото и самото название "гети" е останало от името на древните гети" - пише Бассановичь през 1889 в своята санитарна етнография на България.

 

 

А това са думите на един литовски учител Гизевиус от времето на Наполеон, който пръв започва да изследва езика и фолклора на литовците:

"При тях аз се чувствам винаги така, като че ли съм пренесен във времето на Омир, като че ли класическата древност се е завърнала отново" .... " И каквото и да казват против това учените, аз оставам с на мнението, че литовците произлизат не само от Ориента, но че те са имали контакт с египтяните, гърците, римляните. Кога и как? Е, това не мога да го докажа, но за мен е един неоспорим факт, основаващ се на литовските национални носии и на различните обреди и навици на този загадъчен народ. Когато съм между литовци ми идват все тия мисли, от които не мога да се освободя. Като видя жените с техните богати празнични премени, имам чувството, че се намирам в двореца на цар Прус във Витиния"

 

* малко инфо за Бассановичь- завършил медицина, на 29 год. той пристига в княжество България и се заема с организиране здравеопазването на Лом и околия, където заема длъжността главен лекар. После е лекар в Елена, а после и във Варна. Чували сте за Ломската болница предполагам по време на сръбско-българската война, тя е негово дело, както и градската градина на Варна и подобряването на санитарно-хигиенните условия на града след войните. Предприема мерки за борба с маларията, по негова инициатива се пресушават блатата около Варна, пречиства се питейната вода, взима участие и в архитектурното оформление на улици и сгради, както и зелени площи. и т.н един истински приятел на България!

Член е на Българското книжовно дружество (бъдещата Академия на Науките- БАН), като оставя доста публикации на български език.

В същото време се бори и за национално възраждане на Литва, довело до обявяване на независимостта на страната. През 1907 създава и председателства Литовското научно дружество и редактира списанието му и пр и пр. Още много може да се каже за него. Написал е общо 15 тома по литовска история, култура, фолклористика, филология.

Както виждате един съвсем неслучаен човек.

  ** Любопитна е и биографията на другия цитиран автор, учителят Едуард Гизевиус, чието име няма да намерите в нито една енциклопедия, но който успява да се противопостави на опита да бъде заличен литовския език, като убеждава пруския крал Фридрих Вилхелм IV да отмени указите за премахването му от учебната програма. Oт последния той даже бива насърчен да изучи изоснови езика и фолклора на литовците, като става най-добрият познавач в тази област.

============================

Средновековните датски хронисти разказват за събития от 6в., в които свидетелстват за ТРАКИ, живеещи в Прибалтието. По същото време датчани и шведи водят войни с пруси и литовци, опитвайки се да ги държат в зависимост като свои данъкоплатци.

През 520 датският крал Фротон въоръжава един викингски военачалник на име Старкатър, който трябва да окупира земята на естите, които се бунтуват против датчаните. И после хрониките разказват, как въпросният Старкатър се съюзява със склавинския княз ВИНО и тръгва срещу въстаналите кури, земби, пруси, семигали и ТРАКИ. Тая военна експедиция е описана в хрониката на Олав Петерсон (15-16в) - мъж с енциклопедични познания, ученик на Лутер и канцлер на шведския крал. Той самият има достъп до стари ист. сведения и богата изворна литература, като негова заслуга е изготвянето на каталог на ръкописите и книгите, които се съхраняват в Стокхолмската катедрална библиотека.

А точните думи са: Post hec Starcatherus com Wino principe Sclavorum mittitur a Forthone contra orientales populos, jam regi Danorum sub tributo servientes, nunc autem rebellare volentes, ut aut in fide contineret, aut ad juga revocaret, qui pugnaverunt contra Curetes, quorum natio extat in Livonia, et contra Sembos, Pruscos, 3t contra Semigallos et Thracias, et postremo contra omnes orientales preliati sunt et claras victorias longe lateque reportabant."

(Petri Olai, Chronica Regnum Danorum, Scriptores rerum Danikarum, Tomus I, XIV - De Frothone Rege, Jacobus Langebek, Hafniae Kopenhagen 1772, p.92 )===============================

Крузе е немски учен, историк и географ от 18-19в., който освен всичко друго прави изследвания върху географията на стара Германия и изт. прибалтийски провинции в три тома. В процеса на своята научна дейност той се натъква на упоменатия по-горе лат. текст от 16в. , който го кара да възкликне: " Тук в тоя текст за първи път е писмено документирано името на Ливония, както и на племената земби, самогити и семгали. Какви са тия ТРАКИ (тракиас), аз не зная." (Was die Thracias sein sollen, weiss ich nicht.)===========================

"Но свети Кирил и Методий по-късно били поставени за епископи на славяните в Морава, не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур. Оттам най-напред са излезли българите, а ония, които са останали там, се наричат славени." казва нашият ПАИСИЙ :)

 

"Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан!!!!!!!!!!!!! и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." това пък го твърди ХОМАТИАН.

Възможно ли е все пак и двамата да не са се объркали???===============================Joachim Rosenzweig von Lyck пише през 16в. ръкопис за етнографията на Прусия и Прибалтието, който озаглавява "Рапсодии", за жалост недостигнал до нас, но на който се позовава Преториус, като твърди, че Розенцвайг бил на мнение, че буквите, които ползвали прусите, много приличали на руските и то като тия, с които се е пишело в стари времена. С такива букви вероятно е била написана оная стара пруска хроника на пруски език, за която говори доминиканския монах Симон Грунау.====================================

Йоханес Фойгт, немски историк, секретар на пруския крал Friedrich Wilchelm III и отговорник за секретните архиви на Кьонигсберг, тогавашния администр. център на Изт. Прусия, днес Калининград, пише в своя 9 томен труд за Историята на Прусия (Johannes Voigt, Geschichte Preussens, Band I, Königsberg 1827, S.300), че ПРИ ПОЛЯЦИТЕ ИМЕНАТА ГЕТИ И ГОТИ СА НАЙ-СТАРИТЕ НАЗВАНИЯ НА ТЕХНИТЕ БАЛТИЙСКИ СЪСЕДИ- СТАРИТЕ ПРУСИ. Той изказва нескрито учудване, че всички стари полски хроники извеждат името на прусите от легендарнния цар ПРУС от Витиния, макар че той самият не е съгласен с това, като прави някакви етимологически въртележки, оцветени от полит. отношения между Германия и Русия по онова време, твърдейки че според него името на прусите идвало от по-руси, демек живеещи по границата с русите. (само дето името на прусите е доста по-старо май от времето, в което москалите и другите северняци в съвременна русия почват да се наричат руси) ....

 

========================

 

Върху надгробната си плоча Болеслав 1 Велики (965-1025)- първият полски крал, водил и битка с прусите, е увековечен като крал на ГОТИ, склави и Поляци (Regnum Sclavorum, Gotthorum seu Polonorum )

 

[1103] Kollár Rozpravy str. 270. Avšak na náhrobnom nápise Boleslava Chrabrého v Poznani sa neuvádza, ako tu stojí napísané, rex Vandalorum, ale regnum Sclavorum, Gotthorum, seu (t. et v strednej latine) Polonorum, o čom sa možno dozvedieť z pojednania Lelewela v Tygodn. Wil. 1816. I. 291. a Naruszewicza Hist. pol. wyd. Lipsk. 147.

You are not allowed to view links. Register or Login

 (на този линк може да ви направи впечатление, че се слага равенство между вендите, дето били славяни и вандалите, дето били роднини на готите и онези, които са владеели вендите, са се водили и рекс вандалорум)===============================

Според съобщение от 1426 на Михаил- епископ на Земба, големите надгробни могили от езическо време в Прусия са били наричани "ГЕТСКИ КАПИН" или накратко ГЕТИ, което значи гетски гробове, и това дори и по негово време, т.е в 15 в!!!! Дуриданов смята, че думата капин (капас) e от дако-тракийски произход и значи възвишение, могила. В литовски тя се е запазила като капс, капин със значение на надгробна могила : на стр.93 от книгата на Дуриданов, Thrakisch-Dakische Studien, Teil I, 1969.

 

============================ГОТИ=СКЛАВИНИ (СКЛАВЕНИ)

Симоката: "Когато ромеите се доближиха до Гетите, сиреч склавените (това им беше старото име на тия варвари), загубиха смелост за борба" (стр.246, кн.7, 2, т.5) или "А гетите, сиреч пълчищата на склавените, силно опустошавали земите в Тракия." или пак той на стр.233, кн.6, 6 т,14 от неговата история, изданието е Theophylacti Simocattae Historiae. Carlos De Boor. Stutgardiae 1972:

"Без да отвърне на дръзкия тон, той (Приск) каза, че ще тръгне да се бие срещу склавените. Заради съюза и съглашението с аварите, войната срещу Гетите (сиреч склавените) не била свършила".

Дуклянецът

пък казва: " И тия хора започнаха много да се обичат, т.е Готите, които са склави и българите, но най-вече затова, защото те бяха езичници и имаха общ език" (извадката е от книгата на Федро Шишич: Летопис попа Дукльанина, гл 5, стр. 298)

  Примерите в тази насока могат да продължат. А ако към това добавим и старопруския речник, нещата почват да стават особено интересни.

И тук идва ред на полските хроники, от които ще ви пусна цитати утре .

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
Re: Траките - The Thracians
« Reply #25 on: June 28, 2012, 21:43 »
Симоката : "Когато ромеите се доближиха до Гетите, сиреч склавените (това им беше старото име на тия варвари), загубиха смелост за борба" (стр.246, кн.7, 2, т.5)

или "А гетите, сиреч пълчищата на склавените, силно опустошавали земите в Тракия."

или пак той на стр.233, кн.6, 6 т,14 от неговата история, изданието е Theophylacti Simocattae Historiae. Carlos De Boor. Stutgardiae 1972: "Без да отвърне на дръзкия тон, той (Приск) каза, че ще тръгне да се бие срещу склавените. Заради съюза и съглашението с аварите, войната срещу Гетите (сиреч склавените) не била свършила".

Дуклянецът пък казва: " И тия хора започнаха много да се обичат, т.е Готите, които са склави и българите, но най-вече затова, защото те бяха езичници и имаха общ език" (извадката е от книгата на Федро Шишич: Летопис попа Дукльанина, гл 5, стр. 298)
Примерите в тази насока могат да продължат. А ако към това добавим и старопруския речник, нещата почват да стават особено интересни.


You are not allowed to view links. Register or Login

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
Re: Траките - The Thracians
« Reply #26 on: July 04, 2012, 22:40 »
Проф. Александър Фол: ЗА ЗНАНИЕТО И ПОЗНАНИЕТО
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Seiko

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 847
  • Gender: Male
Re: Траките - The Thracians
« Reply #27 on: July 07, 2012, 11:04 »
Мистичен тракийски комплекс  край гърменското село Долно Дряново  очаква посетители.
 

До 2008 година никой не знаел какво се крие в горичката, откъдето се виждат гигантските глави
градището

Местността удивлява с уникалните си форми

Местността Градището край гърменското село Долно Дряново е известна с това, че крие в себе си много тайни от времето, когато нашите земи били населявани от траките. Обвити в мистика, чудните скали, наподобяващи човешки глави, очакват да бъдат намерени от туристите.

Мястото се намира в седловината между три съседни върха, близо до пътя, свързващ Гоце Делчев със Сатовча и Доспат. Величествени каменни глави, високи няколко човешки ръста, заемат площ от 500 дка. В други огромни камъни можем да открием образите на различни животни, като костенурка, змия, вълк, патица и други.

Според учените, това е древно селище и халколитно светилище. Величествени са и огромните образи на мъж, жена и дете и всичко това е дело на човек, който издялал скалите по перфектен начин.

От изследвания на археолози става ясно, че между населението по долината на река Места и Югоизточна Тракия са съществували културни и икономически връзки отпреди 7 000 години (късен халколит).  Първите данни за него дава местният учител по история Хасан Хаджийски. Следва археологическо проучване, което показва, че това е най-старото светилище в Югозападна Тракия и има много по-голямо значение от Перперикон.

Според историци, траките създали формите, сред които и дялан трон и жертвеник, за да извършват своите свещени ритуали.

Сега жителите на родопското село се надяват, че ще могат да привлекат туристи, които искат да се потопят в мистиката на древните исторически обекти.


Eдна хубава родопска песен.Клипа на песента е заснет близо до село Долно Дряново (местността "Градище" - най старото праисторическо и тракийско светилище

You are not allowed to view links. Register or Login


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything