Трайното българÑко приÑÑŠÑтвие в ИÑтанбул датира от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥VІІІ век. Прокудени от родните Ñи земи, в Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на по-добро препитание много градинари, занаÑтчии, търговци намерили ÑÐ²Ð¾Ñ Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸ дом тук. ПоÑтепенно обоÑобили българÑка ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ започнали да Ñе Ñдружават в многочиÑлени гилдии. С чеÑтноÑÑ‚ и майÑторÑтво Ñе прочули търговци, терзии, абаджии, хлебари, готвачи по хановете, градинари и ратаи по чифлиците. ПриÑÑŠÑтвието в ИÑтанбул на интелигентни и родолюбиви българи довело до оÑноваването на БългарÑка ЦариградÑка ОбщноÑÑ‚. СветÑките лидери като кнÑз Стефан Богориди, Гаврил КръÑтевич, Драган Цанков, д–р Иван Богоров, Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¢ÑŠÐ¿Ñ‡Ð¸Ð»ÐµÑ‰Ð¾Ð²Ð¸, Георги С. РаковÑки, Петко Ð . Славейков, както и духовниците Ðеофит Бозвели, Иларион МакариополÑки, Ðнтим І, Ñтанали изразители на Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ°Ð» за незавиÑимоÑÑ‚. Цариград Ñе оформил като център на възрожденÑката ни книжнина, образование и проÑвещение, от тук започнал летопиÑа на новата ни иÑториÑ.
Използвайки авторитета и влиÑнието Ñи, кнÑз Стефан Богориди получил от Ñултана разрешение за Ñтроеж на българÑки храм. Дарената от него Ñграда цариградÑките българи Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð²Ð¾Ð»ÐµÐ½ труд преуÑтроили в дървена църква “Свети Стефанâ€. След две години, на Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ дарена от кнÑз Богориди, поÑтроили Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÑƒÑ‚Ð¸Ñ ÐœÐµÑ‚Ð¾Ñ…. Тук през 1857 г. открили българÑко училище “Св. Св. Кирил и Методийâ€, а Ñградата на Метоха Ñе използвала за приют, редакциÑ, печатница и ÑеминариÑ. КипÑла оживена културна и проÑветителÑка дейноÑÑ‚. Тук Ñе ÑпиÑвали и печатали над двадеÑет веÑтника и ÑпиÑаниÑ. Отпечатана била и “Библицна българÑки език. УчредÑвали Ñе проÑветителÑки и търговÑки дружеÑтва.
Много Ñгради Ñа поÑтроени от БългарÑката ЦариградÑка ОбщноÑÑ‚, но както броÑÑ‚ на българите, живеещи в ИÑтанбул, е намалÑл драÑтично, така и много имоти по различно време и причини Ñа загубени. Ще Ñпоменем Ñамо болницата, поÑтроена от Евлоги Георгиев, СеминариÑта, Ñтарата Ð•ÐºÐ·Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð² кв. “Ортакьойâ€, училищни Ñгради в кварталите “Бейоолуâ€, “Ортакьойâ€, “Кумкапъâ€. Църковното наÑтоÑтелÑтво прави непреÑтанни поÑтъпки към влаÑтите, Ñ Ñ†ÐµÐ» възвръщането на тези имоти. ГолÑма болка на хората тук е, че нÑма българÑко училище и младите вÑе по-Ñ€Ñдко говорÑÑ‚ на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи език. Ðеобходими Ñа Ñериозни уÑилиÑ, за да Ñе Ñъхрани националното ÑамоÑъзнание и в Ñледващите поколениÑ.
ЦариградÑките българи продължават да заемат доÑтойно мÑÑто в Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð¸ вечен град. Открити за контакти Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñънародниците Ñи по Ñвета, горди Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи, те Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ñки дух ÑъхранÑват Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð½Ð° българщината.
Ðвтор на текÑта ХриÑто ХриÑтов
svetistephan.com