"...Ð’ Батак има общо триÑта къщи. Ð’Ñичките Ñа дървени, направени от дъÑки, отгоре покрити Ñ Ð´Ñлани греди и летвички. Има и много двуетажни. Селото е българÑко, но напълно прилича на руÑките. Тъй като тук е Ñтудено, нÑма никакви градини. Свещеникът ни хранеше Ñамо Ñ ÐµÑ‡ÐµÐ¼Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ хлÑб. Ðие му иÑкахме или пшеничен, или ръжен, но той ни каза: „ОÑвен ечемичен нÑмам друг хлÑб, нÑма и в цÑлото наше Ñело. Ðие меÑим хлÑб Ñамо от ечемик, а да Ñе набави друг е трудно. Вие Ñте видели каква е планината. Трудно е дори Ñам да Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ°Ñ‡Ð¸Ñˆ. Пък и не ни Ñ‚Ñ€Ñбва друг хлÑб, защото от раждането Ñи знаем Ñамо този и ни Ñе Ñтрува, че от него нÑма по-хубав.“ Ядохме наÑила. ГоÑтоприемните жени ни надонеÑоха много хлÑб за из път, защото два дена нÑмало откъде да вземем. Каквото можахме — взехме ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, а излишното оÑтавихме на Ñвещеника.Ðедалеч от Батак Ñе вижда друго българÑко Ñело. По-рано жителите му били хриÑтиÑни, но турците ги помохамеданчили, а иначе и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ‚ българÑки...". Почакахме два дена, но Ñпътник не намерихме и решихме да тръгнем. Доверихме Ñе на ГоÑпода Бога и помолихме Ñвещеника да ни благоÑлови в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, той дълго ни разубеждаваше, но Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð¸ благоÑлови и рано Ñутринта ни изпроводи на пет верÑти и ни обÑÑни пътÑ. Още пет верÑти Ñе изкачвахме по планината, а поÑле преминавахме от хълм на хълм през тъмна гора. ПътÑÑ‚ е теÑен, трудно е да Ñе пътува Ñ ÐºÐ¾Ð½, защото има оÑтри камъни, а гората е борова..."
Монах Партений, „Сказание о ÑтранÑтвии и путешеÑтвии по РоÑÑии, Молдавии, Турции и СвÑтой земле“ 1839 г.