Писателят Антони Георгиев: Много от българските поговорки са превод от …турскиЖурналистът и писател Антони Георгиев представи своя нов изследователски труд, наречен „Турците в България”. Авторът и неговият екип си поставят за цел да покажат колко са абсурдни предразсъдъците ни спрямо българските турци и това, че те са единственото малцинство в Европа, което не е емигрантско, а е част от историята и културата на държавата, в която живее, т.е в България. Антони Георгиев се съгласи с удоволствие да сподели с читателите на „Бургаски репортер” своите впечатления, натрупани по време на работата по написването на книгата.
Смятате ли, че подобни книги ще помогнат българите и турците да предолеят различията по между си, като открият, че между тях има много повече прилики?
Не искам да звучи като самохвалство, но такива книги са задължителни. В основата на всяко едно недоверие, в основата на всеки един предразсъдък стои непознаването на другия. Ако човек знае какви са били нещата, какви са в момента, има нужда от психиатър, ако продължава да търси различия вместо прилики. Малко витиевато се изказвам, но това е истината.
В основата на всички предразсъдъци стои не само непознаването на другия, но стоят идея, които някой има за другия, които не са истински. Това не се онася само за турците, отнася се за всички в Европа. Аз като българин, когато отида в Германия и усещам предразсъдъци относно българите. Те не се отнасят лично към мен, отнасят се към други, но мога да ги усетя. Ако обясниш на хората и им покажеш, че това не е така, няма да има дискриминация.
Какво научихте вие и вашият екип, докато се срещахте с българските турци?
Страшно много неща…
Загубихте ли някои от предразсъдъците си?
Аз лично още от времената на бургаската английска гимназия не съм имал предразсъдъци, защото винаги съм се съмнявал в това, в което са ми говорили. Бих казал, че съм научил много нови неща, безкрайно много неща. Аз съм журналист. Основното изискване човек да стане журналист е да бъде любопитен. Защо светът така е устроен. Защо едни хора изглеждат по един начин, а други хора по друг? Това е в основата на занаята. Аз бидейки много любопитен, се насочих към неща, които не знаех. Започнах да ги научавам. Започнах да ги научавам не от книги. Учех ги от пътуване из страната, разговори с много хора, снимки на обекти…някои от които много труднодостъпни. Мога да кажа, че някои неща особено в областта на бита, на ежедневието, в областта на езика…особено, ако човек знае турски език, а аз не знам. Знам само няколко думи, но имам хора в екипа, които са турски филолози, които ми обясниха, че 90% от българските поговорки са…турски. Те са буквален превод от турски. В тази книга може да се разбере, че българската възрожденска музика от XIX век, включително революционните мелодии от типа на „Стани стани юнак бълкански” са турски.
Военни маршове ли?
Не само военни маршове, но има и такива. Например „Ясен месец веч изгрява, в цяла Странджа роб запява”, песен химн на Странджа планина. Тази песен същестувва в Турция, съществува в Гърция, в Босна и в Македония. Звучи шокиращо в началото, но човек като се замисли, какво да бъде. В онези векове на една разпадаща се империя, когато на Балканите заповат да се създават национални държави, има нужда от култура. Най-естествен източник на тази култура е старата имперска сила. И така Добри Чинтулов и всички останали са заели….
Ами „Тих бял Дунав” не е българска песен. Тя е руска песен.
http://burgas-reporter.com/2012/12/pisatelyat-antoni-georgiev-v-osnovata-na-predrazsdcite-stoi-nepoznavaneto-na-drugiya/
