Помаците Ñа една група от наÑелението в югоизточна Европа, коÑто предÑтавлÑва чаÑÑ‚ от иÑторичеÑкото наÑледÑтво на ОÑманÑката империÑ. По вÑÑка вероÑтноÑÑ‚ те Ñа потомци на онова наÑеление на ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки полуоÑтров, което по различни причини в хода на многовековното оÑманÑко гоÑподÑтво преминава към иÑлÑмÑкото вероизповедание като запазва обаче чаÑти от първоначалната Ñи култура и говори Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð° един българÑки диалект. ДиÑкуÑиÑта за Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑки произход е Ñилно политизирана поради две оÑновни причини. Първо, защото помаци има не Ñамо в БългариÑ, но и в ГърциÑ, в Република ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ в ТурциÑ. Второ, въпроÑÑŠÑ‚ за Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ играе важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸ вътре в БългариÑ, когато Ñтава дума за определÑне на официалната политика ÑпрÑмо това малцинÑтво.
ÐазваниÑта на помаците в отделните Ñтрани Ñа различни. Докато в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе Ñрещат названиÑта торбеши и аповци, в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ Ñе наричат pomakoi. Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе добавÑÑ‚ още и названиÑта ахрÑни, потурнаци, ерули, чараклии, и българи-мохамедани, Ñъотв. българомохамедани, като при израза “българомохамедани†Ñтава дума за една припиÑана отвън идентичноÑÑ‚, целÑща да подчертае принадлежноÑтта на помаците към българÑката нациÑ. Ð’ наÑтоÑщото изÑледване понÑтиÑта “помаци†и “българÑки мюÑюлмани†Ñе употребÑват като Ñиноними, без да Ñе влага в Ñ‚ÑÑ… по този начин нÑкаква оценка.
ЕтимологичниÑÑ‚ произход на използваните в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð·Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ изÑÑнен Ñамо в един Ñлучай. Според Менаж думата ахрÑни е навлÑзла в оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ð»ÐµÐºÑикон едва чрез един българÑки диалект, макар нейниÑÑ‚ произход да е Ñтарогръцко-византийÑки. Гръцката форма глаÑи agarenуs и означава “турчин, мюÑюлманин, потомък на библейÑÐºÐ¸Ñ Ð¥Ð°Ð³Ð°Ñ€â€. Първоначално думата е използвана от меÑтното наÑеление за назоваване на оÑманÑките завоеватели, а по-къÑно от хриÑтиÑните - за обозначаване на Ñменилите вÑрата Ñи. Ð’ оÑманÑките източници думата Ñе поÑвÑва за пръв път през 15 век и първоначално Ñъщо означава хора, обърнали вÑрата Ñи. Ð’ нÑкои извори обаче има припокриване между хриÑтиÑни, kafir, и ahiryan. Другаде Ñе прави разлика между мюÑюлмани и ahiryan. Това налага Ñравнението Ñ Ð±Ð¾ÑненÑките мюÑюлмани, ÑмÑта Менаж, за които Ñъщо имало официално название - potur, което за разлика от ahiryan Ñе е запазило, докато поÑледното е било изоÑтавено Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на времето.
От друга Ñтрана при различните етимологии, поÑочвани за думата помак, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе прави разлика между такива, които Ñа донÑкъде научно издържани, и названиÑ, Ñпадащи в категориÑта “народни†етимологии, което обаче не ги прави по-малко интереÑни. Ð’ една ÑÐ²Ð¾Ñ ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð‘. Панайотова обобщава най-важните от тези народни етимологии. Те Ñе проÑтират от производни на помагач, през помамвам и пометнал Ñе (“мамÑâ€, Ñъотв. “абортирамâ€) в ÑмиÑъла на “Ñменили вÑрата Ñиâ€, и помъкна Ñе, “влача бремеâ€, за да Ñтигнат до грубо пейоративни производни, например от помиÑ. Затова пък доÑега нÑма научно обÑÑнение за етимологиÑта на думата помак. Ðещо повече, помак Ñе оказва една отноÑително нова дума, поÑвила Ñе едва през 19 век в оÑманÑки източници, и за първи път била употребÑвана в облаÑтта около Ловеч.
ЕтничеÑкиÑÑ‚ произход на българÑките мюÑюлмани е точно толкова оÑпорван, колкото и генезиÑа на названието “помациâ€. Теориите за Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ Ñилно Ñе различават и завиÑÑÑ‚ от националната принадлежноÑÑ‚ на ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñледовател. Докато гръцки и турÑки учени Ñе мъчат да докажат небългарÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на тази група от наÑелението, от българÑка Ñтрана Ñе изтъква, че при помаците Ñтава дума за наÑилÑтвено иÑлÑмизирани българи. ИдеÑта за наÑилÑтвеното иÑлÑмизиране напоÑледък отново бе повдигната от Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ñекретар на ЦК на БКП по въпроÑите на пропагандата и агитациÑта СтоÑн Михайлов, въпреки че Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð°Ñ‰Ð°Ð±ÑŠÑ‚ на наÑилÑтвените иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе ÑмÑта за преувеличен.
БългарÑката турколожка Ðнтонина ЖелÑзкова още през 1985 г. дава значителен Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² изÑледването на иÑлÑмизирането в Родопите, Ñ‚.е. в един период, когато “наÑилÑтвеното иÑлÑмизиране†отново Ñе прилага като политичеÑко ÑредÑтво за оправдание на аÑимилационната ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñрещу българÑките турци. Тогава Ñ‚Ñ Ð¿ÑƒÐ±Ð»Ð¸ÐºÑƒÐ²Ð° в ÑпиÑание Etudes Balkaniques една ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ Ñоциалните причини за иÑлÑмизирането на хриÑтиÑнÑкото наÑеление по време на оÑманÑкото гоÑподÑтво. Там авторката Ñпециално подчертава, че наÑилÑтвени иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ имало, но далеч не в такива размери, каквито нÑкои източници Ñе опитват да покажат. Малко Ñлед ÑвалÑнето на Живков ЖелÑзкова публикува в Ñъщото ÑпиÑание друга ÑтатиÑ, в коÑто още веднъж Ñе анализират изворите, върху които най-вече Ñе базира тезата за наÑилÑтвеното иÑлÑмизиране - хрониката на Ñвещеника Методи Драгинов, ÑелÑката хроника от ГолÑмо Белово и хрониката от Баткунино. И трите източника Ñа напиÑани през 19 век, като ÑелÑката хроника е поÑлужила като чернова за другие две хроники. Още тогава тези текÑтове Ñа били напиÑани Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе мобилизира политичеÑки наÑелението Ñрещу оÑманÑкото гоÑподÑтво; така тезата за едно вÑеобхватно, наÑилÑтвено иÑлÑмизиране Ñе оказва неиздържана. Много по-важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ñа играли данъчни и Ñоциални предимÑтва, които Ñа мотивирали наÑелението да приеме иÑлÑма.
Дали помаците Ñами Ñа разработили нÑкаква Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° произхода Ñи, тук за Ñъжаление не може да Ñе уÑтанови. ТÑхното Ñамоопределение възниква в преÑечените точки на нÑколко фактора. Ð’ обширното Ñи изÑледване КонÑтантинов, Aлхауг и Игла пишат по този повод Ñледното:
“Един оÑновен фактор, Ñвързан Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼Ð° за помашката идентичноÑÑ‚, произтича от Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€ÐµÐ½ подход, който прилагат помашкото малцинÑтво и българÑкото мнозинÑтво ÑпрÑмо концепциÑта за идентичноÑÑ‚. Докато за мнозинÑтвото оÑновниÑÑ‚ фактор тук е етничеÑката деноминациÑ, за малцинÑтвото релевантниÑÑ‚ фактор е религиÑта. (...) Този факт Ñе проÑви по време на нашето изÑледване на терен. Първата чаÑÑ‚ от анкетата Ñъдържаше въпроÑа: “Каква е Вашата религиÑ?†СтандартниÑÑ‚ отговор беше: “Ðие Ñме помациâ€, което доÑта ни удиви в началото, докато разберем, че в Ñъзнанието на тези хора помак и мохамеданин Ñа еквивалентни понÑтиÑ.†Ðа базата на това заключение КонÑтантинов, Ðлхауг и Игла предлагат ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²ÑƒÑтепенен модел за опиÑание на помашката идентичноÑÑ‚, при който първата Ñтепен отразÑва религиозно-ориентираното, а втората - етничеÑки-ориентираното виждане за принадлежноÑÑ‚:
помаци
турци
българи
1.Ñтепен (иÑлÑмÑка)
помак = мюÑюлманин
турчин = мюÑюлманин
българин = не-мюÑюлманин
2. Ñтепен (етничеÑка)
помак = â€Ð½ÐµÑ‡Ð¸Ñт†турчин
турчин
българин
Тази двуÑтепенна идентичноÑÑ‚ е възникнала чрез контакта Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñкото мнозинÑтво от наÑелението, което вече не миÑли и не дейÑтва в идващите от оÑманÑко време религиозни, донационални категории, ами в национални. ПриравнÑването на â€œÐ¿Ð¾Ð¼Ð°Ðºâ€ Ñ â€œÐ±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½â€ Ð·Ð°Ñ‚Ð¾Ð²Ð° предÑтавлÑва проблем за помаците, защото тогава те би Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе идентифицират като не-мюÑюлмани. Според берлинÑÐºÐ¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³ КараÑниÑ, този модел не е доÑтатъчен за опиÑание на етничноÑтта на помаците, защото отразÑва Ñамо в ограничен обхват дейÑтвителните Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² помашката общноÑÑ‚, доколкото въобще може да Ñе говори за такава. Рзличните подходи за въздейÑтвие върху етничноÑтта на помаците, които ще разгледам по-нататък, не оÑтават без поÑледÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑамоидентификациÑта на тази група от наÑелението. КарагÑÐ½Ð¸Ñ ÑƒÑпÑва да разкрие различни “образци на реагиране†върху заобикалÑщата помаците политичеÑка и религиозна Ñреда. Той разграничава една ÑветÑко-българÑка, ÑветÑко-помашка, турÑка, мюÑюлманÑко-помашка, Ñъотв. българомохамеданÑка Ð¾Ð¿Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ една политичеÑко-помашка и една хриÑтиÑнÑко-българÑка Ð¾Ð¿Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° етничеÑката ÑамоидентификациÑ. Ð’ допълнение на тези твърдо уÑтановени образци, книгата на КарагÑÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°, че ÑъщеÑтвуват и Ñитуативни образци на поведение, Ñ‚.е. помаците променÑÑ‚ (или наглаÑÑват външно) ÑамоидентификациÑта Ñи Ñпоред ÑитуациÑта. Така например нÑкои жени Ñлагат фередже, когато Ñе движат в определени меÑта, и ходÑÑ‚ без фередже, когато Ñе намират на друго мÑÑто. От казаното дотук Ñтава ÑÑно, че помаците като обоÑобена група ÑъщеÑтвуват Ñамо за Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ», и точно такава една външна перÑпектива Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð¸ политиката на БКП ÑпрÑмо тази чаÑÑ‚ от наÑелението. Същевременно определени тенденции на аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñъотв. на диÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñред помашкото наÑеление биват възприемани и отчаÑти подÑилвани и Ñъответно инÑтрументализирани от влаÑтите, например когато Ñтава дума да Ñе попречи на Ñближаването на помаците към турÑкото малцинÑтво, или пък да Ñе подпомогне приближаването им към българÑкото мнозинÑтво. Ð’ тези Ñлучаи обаче невинаги може ÑÑно да Ñе разграничи причината от ÑледÑтвието.
You are not allowed to view links.
Register or
Login