ГђвЂ?Р“вЂ?ŠÐ»Ð³Ð°ГвЂ?€ГвЂ?ВЃГђВСâ€Ð “С’Р’С‘ > ДиГвЂ?ВЃГђВСâ€Ð “вЂ?Ж’ГвЂ?ВЃГђВёГђВё
Как Ñа живеели българите в ОÑманÑката империÑ?
Nazmi:
Ðово изÑледване за демографÑката политика на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€ профеÑорът по иÑторичеÑка Ð´ÐµÐ¼Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð² БÐРЩелиан Щерионов.
През 19-ти век ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ñва уÑловиÑта на живот по българÑките земи - глад не е имало, ÑмъртноÑтта намалÑва. Ðещо повече: българÑките земи Ñа били една от икономичеÑки най-развитите облаÑти на империÑта.
Това Ñочи ново изÑледване за демографÑката политика на ОÑманÑката империÑ, чийто автор е профеÑорът по иÑторичеÑка Ð´ÐµÐ¼Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð² БÐРЩелиан Щерионов, разказва
You are not allowed to view links.
Register or Login
През 19-ти век управниците на ОÑманÑката империÑ, които Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ ноу-хау в Европа, откриват и демографÑката политика. ЧеÑто Ñ‚Ñ Ðµ мудна, ненавременна и непоÑледователна. Общата цел е да Ñе увеличи броÑÑ‚ на поданиците на Ñултана, твърди профеÑор Щерионов.
МножеÑтво източници от оÑманÑките архиви и от излизащите в ИÑтанбул веÑтници потвърждават тезата му.
Ð’ изÑледването Ñе цитират публикации на английÑки и френÑки пътешеÑтвеници, поÑещавали империÑта през онези години, както и трудове на екÑперти по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° медицината в БългариÑ.
БългарÑко жито за ИÑтанбул.
МаÑовиÑÑ‚ глад, епидемиите от ÑмъртоноÑни заразни болеÑти и войните Ñа бич за Ñветовното наÑеление през 18-ти и 19-ти век.
КлаÑичеÑки пример дава ИрландиÑ. Ð’ÑледÑтвие на заболÑване по картофите, които Ñа оÑновен източник на прехрана на оÑтрова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. ГолÑма чаÑÑ‚ от оцелелите емигрират към Ðмерика и ÐвÑтралиÑ.
МаÑовиÑÑ‚ глад тормози и други Ñтрани, например РуÑката империÑ, а в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 18 век той е една от причините за ФренÑката революциÑ.
Ð’ проучените източници за иÑториÑта на Балканите и българÑките земи през 19 век нÑма нито едно ÑвидетелÑтво за повÑемеÑтен глад и гладна Ñмърт Ñред наÑелението. ЕдинÑтвените проблеми в тази Ñфера Ñа Ñвързани Ñ Ð»Ð¾ÑˆÐ¾Ñ‚Ð¾ качеÑтво на храните и недохранването", казва профеÑор Щерионов.
През деÑетилетиÑта преди ОÑвобождението българÑките земи Ñа били една от икономичеÑки най-развитите облаÑти на империÑта. Ðейната Ñтолица ИÑтанбул Ñе е изхранвала Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко жито, което било и един от оÑновните екÑпортни продукти във външната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° ОÑманÑка ТурциÑ.
ИÑторичеÑката иÑтина.
Първата модерна за времето Ñи болница в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ открита през 1837 г. в Шумен. Ð¢Ñ Ð¾Ð±Ñлужва преди вÑичко турÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½ÐµÐ½ гарнизон в града.ПоÑтепенно Ñе Ñъздават болници в приÑтанищните градове и админиÑтративните центрове. По нареждане от ИÑтанбул за противодейÑтвие на епидемиите от Ñилно заразни болеÑти, по българÑките земи Ñе изграждат карантинни Ñлужби, оÑобено по приÑтанищата, в големите градове и пограничните райони на империÑта.
До ОÑвобождението Ñа Ñъздадени 32 аптеки, на териториÑта на днешна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚ общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.[size=14px !important][font=Arial !important]"Това е иÑторичеÑката иÑтина. Друг Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ðµ доколко Ñ‚Ñ ÑъответÑтва на маÑовите предÑтави на българите за ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ нейното развитие. Ðо може би би Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе променÑÑ‚ именно тези предÑтави", казва профеÑор Щелиан Щерионов.
]От публикуваните в изÑледването данни Ñтава ÑÑно, че уÑилиÑта на оÑманÑките правителÑтва дават конкретни положителни резултати. Сред Ñ‚ÑÑ… е поÑтепенното Ñнижаване на ÑмъртноÑтта по българÑките земи. ВероÑтно Ñ‚Ñ Ðµ по-ниÑка от аналогичните показатели за нÑкои други Ñтрани като РуÑÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€, където през 19-ти век Ñредногодишната й ÑтойноÑÑ‚ чеÑто доÑтига и надминава 50 на 1000 души от наÑелението - между шеÑÑ‚ и Ñедем пъти над Ñегашните равнища в развитите държави.[/font]
ОÑманÑката влаÑÑ‚ полага и уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° увеличение на раждаемоÑтта. МеÑтните управи започват да преÑледват Ñ Ñ†Ñлата ÑтрогоÑÑ‚ на закона извършителите на детеубийÑтва Ñлед раждане на дете от нежелан пол.
ПравителÑтвото наÑърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при хриÑтиÑните зеÑтри и на Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÑƒÐ¿, плащан от женихите-мюÑюлмани. Двукратно е намалена и продължителноÑтта на непродуктивната за брачните Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð° Ñлужба в империÑта.
ИнтереÑна и чеÑто неÑъвпадаща Ñ Ð²ÐºÐ¾Ñ€ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ предÑтави за оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ в българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðµ и миграционната политика на ВиÑоката порта. Ð¢Ñ Ñъщо е наÑочена към увеличаване на наÑелението по българÑките земи.
Много българи напуÑкат Ñелищата Ñи Ñлед РуÑко-турÑката война през 1829 г. Заедно Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° от Ñеверното Черноморие и Кавказ в империÑта Ñе заÑелват прогонени от руÑнаците мюÑюлманÑки народи.
ОÑманÑките влаÑти ги заÑелват в ÑтратегичеÑки за отбраната на империÑта райони в Северна БългариÑ. Ðо извеÑтните Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑтвото Ñи кавказци Ñлед като плÑчкоÑват, каквото има, Ñе наÑочват към други българÑки облаÑти.
Същевременно ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñе опитва да привлича и хриÑтиÑни за икономичеÑкото развитие на българÑките земи. За целта ВиÑоката порта Ñключва Ñпогодба Ñ ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° заÑелване в днешните българÑки земи на хора от ТранÑилваниÑ, на които Ñа предоÑтавени и Ñтимули за включване в икономичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на империÑта.
Дойче веле.[/size]
Rasate:
Ðазми
Това е в поÑледните 100 годнини на империÑта ,когато живота на българите значително Ñе подобрÑва- но не Ñамо на Ñ‚ÑÑ…-а на вÑички етноÑи в тази империÑ.
КъÑната ОÑманÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ñва къÑната РимÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ ,наречена ВизантийÑка.
Това дава възможноÑÑ‚ на българите да надигнат глава и да лелеÑÑ‚ за ÑвоÑта Ñвобода и незавиÑимоÑÑ‚.
Рдо този период Ñамо Ñа Ñе борили за Ñвоето физичеÑкото оцелÑване.
Subeyi Kurt:
Rasate govorish gluposti, poslednite godini sa godini na upadak. Centralnata vlast otslabva i ne moje da kontrolira nito ikonomikata nito reayata ( vsichki danakoplatci). Poyavyavat se cheti ( hayduti) po cyalata imperiya sıs cel grabeji.
Marlboro:
--- Quote ---лелеÑÑ‚ за ÑвоÑта Ñвобода и незавиÑимоÑÑ‚
--- End quote ---
..., tova "лелеÑÑ‚" trqbva li da se chete kato le-le-e-e le-le k'va svoboda doide samo ! 8)
"Svobodata" s minirani granici doide ot "bolni chovecheta" i v momenta idva za nedorazviti haidyti otnovo ot kremalskite mini-midgit prezident i premier, no Erdogan im svi sarmite na barzo da ne dokarat pak onazi lili-botoks "svoboda" !!!
Svetlina:
ЧаÑÑ‚ от дейÑтвителноÑтта през поÑледните 100 години!
Ðишкото въÑтание е най-извеÑтното и маÑово въÑтание в 19 век на българите от Ñеверозападните българÑки земи. Ð’ÑŠÑтаничеÑките дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð°Ñ‚ в периода април - юни 1841 година.
Повод за въÑтанието е издевателÑтво - клане на мъже и наÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´ жени на Великден в църквата на Ñело Каменица. По това време племенникът на Ð½Ð¸ÑˆÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» Сабри МуÑтафа паша, Ñлед като не уÑпÑл да накара хареÑана от него мома да приеме иÑлÑма, Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ð».
You are not allowed to view links.
Register or Login
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version