Ð��ŠÐ»Ð³Ð°�€�ÐºÐ¸ > Ди�Ðº�ƒ�Ð¸Ð¸

Как са живеели българите в Османската империя?

(1/9) > >>

Nazmi:



   ÐÐ¾Ð²Ð¾ изследване за демографската политика на Османската империя с автор професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.


   ÐŸÑ€ÐµÐ· 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.


Това сочи ново изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов, разказва

   You are not allowed to view links. Register or Login
 
През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов.
Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му.
В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.


  Българско жито за Истанбул.

Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век.


Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.
Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция.
В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването", казва професор Щерионов.
През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.
Историческата истина.
Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града.Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята.


До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.[size=14px !important][font=Arial !important]"Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи", казва професор Щелиан Щерионов.


]От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.[/font]


Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол.


Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.


Интересна и често несъвпадаща с вкоренените представи за османския период в българската история е и миграционната политика на Високата порта. Тя също е насочена към увеличаване на населението по българските земи.


Много българи напускат селищата си след Руско-турската война през 1829 г. Заедно с това от северното Черноморие и Кавказ в империята се заселват прогонени от руснаците мюсюлмански народи.


Османските власти ги заселват в стратегически за отбраната на империята райони в Северна България. Но известните с разбойничеството си кавказци след като плячкосват, каквото има, се насочват към други български области.
Същевременно Османската империя се опитва да привлича и християни за икономическото развитие на българските земи. За целта Високата порта сключва спогодба с Австрия за заселване в днешните български земи на хора от Трансилвания, на които са предоставени и стимули за включване в икономическия живот на империята.


   Ð”ойче веле.[/size]

Rasate:
Назми


Това е в последните 100 годнини на империята ,когато живота на българите значително се подобрява- но не само на тях-а на всички етноси в тази империя.
Късната Османска империя наподобява късната Римска империя ,наречена Византийска.
Това дава възможност на българите да надигнат глава и да лелеят за своята свобода и независимост.
А до този период само са се борили за своето физическото оцеляване.

Subeyi Kurt:
Rasate govorish gluposti, poslednite godini sa godini na upadak. Centralnata vlast otslabva i ne moje da kontrolira nito ikonomikata nito reayata ( vsichki danakoplatci). Poyavyavat se cheti ( hayduti) po cyalata imperiya sıs  cel grabeji.

Marlboro:

--- Quote ---лелеят за своята свобода и независимост
--- End quote ---


..., tova "лелеят" trqbva li da se chete kato  le-le-e-e  le-le  k'va svoboda doide samo ! 8)

"Svobodata" s minirani granici doide ot "bolni chovecheta" i v momenta idva za nedorazviti haidyti otnovo ot kremalskite mini-midgit prezident i premier, no Erdogan im svi sarmite na barzo da ne dokarat pak onazi lili-botoks "svoboda" !!!

Svetlina:
Част от действителността през последните 100 години!

Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи. Въстаническите действия протичат в периода април - юни 1841 година.

Повод за въстанието е издевателство - клане на мъже и насилия над жени на Великден в църквата на село Каменица. По това време племенникът на нишкия управител Сабри Мустафа паша, след като не успял да накара харесана от него мома да приеме исляма, я убил.

You are not allowed to view links. Register or Login

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page