Българи мохамедани
Видeхме, че доклe турцитe покорÑвали БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, много от градÑкото наÑеление Ñе е турчило за да ÑпаÑи живота Ñи и имота Ñи. Това е Ñтавало и в българÑкитe земиYou are not allowed to view links.
Register or
Login. Потурченитe граждани обаче Ñкоро Ñе Ñливали Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñкитe прeÑеленци и изгубвали езика Ñи.
Слeд покорÑването на ПолуоÑтрова Ñултанитe Ñе грижили да оÑигурÑÑ‚ оÑманÑката влаÑÑ‚ в новопокоренитe земи; затуй оÑвeн прeÑелÑване на колониÑти из ÐзиÑ, Ñ‚e Ñе Ñтарали да налагат иÑлÑма на новопокоренитe хриÑтиÑни. Потурчането по Ñелата е Ñтавало обикновено Ñ Ð½Ð°Ñилие, макар че понeкога Ñа помагали и облагитe, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñе ползували мухамеданитe като владeеща клаÑа.
Има бeлeзи, които показват, че турчене на българÑко ÑелÑко наÑеление в голeми маÑи е почнато много рано, още към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XV. в. и началото на XVI. Имаме иÑторичеÑки данни, които показват, че Ñултан Селим I (1512 – 1520) Ñериозно намиÑлил да потурчи вÑичкитe Ñи хриÑтиÑнÑки подданици. Той издал заповeд на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸Ðº везир да обърне вÑички църкви на джамии, да забрани богоÑлужението на хриÑтиÑнитe и да прeдава на Ñмърт вÑички, които не приемат мухамеданÑтвото. Ð¢Ð°Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²eд не могла да Ñе изпълни. ТогашниÑÑ‚ ÑтамболÑки Ð¼ÑƒÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð”Ð¶ÐµÐ¼Ð°Ð»Ð¸ и умниÑÑ‚ велик везир Пири Паша убeдили Ñултана да отмeни жеÑтоката заповeдYou are not allowed to view links.
Register or
Login; при вÑе това прeз врeмето на Селима Ñа потурчени много българÑки мeÑта. Тогава Ñа обърнати на джамии вÑичкитe каменни хубави църквиYou are not allowed to view links.
Register or
Login. Ðие имаме запазени домашни прeданиÑ, запиÑвани от домашни лeтопиÑци, за поÑтъпкитe на жеÑтокиÑ
You are not allowed to view links.
Register or
LoginYou are not allowed to view links.
Register or
Login. Към Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸Ðº везир и за Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ в Ñтраната вeроÑтно Ñе отнаÑÑÑ‚ прeданиÑта, Ñвързани Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÑƒÑ€Ñ‡Ð°Ð½ÑŒÐµÑ‚Ð¾ на наÑелението около Шар Планина. ФренÑкиÑÑ‚ пътувач Лежан Ñе научил, че Синан Паша Ñ Ð¼ÐµÑ‡ потурчил тамошното наÑеление. Около 40.000 души хриÑтиÑни загинали край един поток, който Ñе казвал Бeла Ð eка, а от тогава го нарекли Черна Ð eкаYou are not allowed to view links.
Register or
Login. Според запазени прeÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ ÑъщиÑÑ‚ Ñ‚Ð¾Ñ Ð¡Ð¸Ð½Ð°Ð½ Паша разрушил мънаÑтира Св. Гьорги при Ñ. Вълковие в Полог и Св. Ðрхангел в Ð eка.You are not allowed to view links.
Register or
Login За вeрване е, че тук Ñе говори за Синан Паша Ñкопецът, който е бил везир и любимец на Ñултан Селим IYou are not allowed to view links.
Register or
Login. Това Ñе подкрeÐ¿Ñ Ð¸ от друго едно прeдание, запиÑано в Ñ. Луково (Дебър), Ñпоред което Ñултан Селим заповeдал да Ñе потурчи цeлиÑÑ‚ Дебър и кога повече от наÑелението било изтурчено, беговетe пратили молба до Ñултана да Ñе Ñпре турченето, понеже не оÑтава Ñ€Ð°Ñ Ð´Ð° работи земÑта. Султанът поÑлушал, и затуй Ñе запазили там още хриÑтиÑни.
Потурчането в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°Ð»Ð¾ до най-ново врeме. Ðeкои Ñела Ñа потурчени към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XVIII вeкYou are not allowed to view links.
Register or
Login, а нeкои дори в началото на XIX.
Ð’ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ изтурчено много наÑеление. Сега потурнÑцитe правÑÑ‚ там деÑетата чаÑÑ‚ от вÑички българÑки жители. РодопÑкитe потурнÑци Ñе наричат помаци, както и потурнÑцитe в КнÑжеÑтво БългариÑ. ШарÑкитe потурнÑци Ñе наричат торбеши – име, което им Ñе дава от българитe хриÑтиÑни и от арнаутитe за наÑмeшка. Ð’ Кичево българитe мухамедани Ñе наричат от арнаутитe аповци, пак като за приÑмeÑ…. Думата „апо†Ñе употрeÐ±Ñ Ð² Кичево вмeÑто „байноâ€, „браткоâ€.You are not allowed to view links.
Register or
Login Ð¢Ñ Ðµ вeроÑтно арнаутÑка дума. УпотрeÐ±Ñ Ñе в Ñ‚Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº на прилeпÑкитe папуджии вмeÑто „чичоâ€, а в дебърÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚Ð°ÐµÐ½ дюлгерÑки език вмeÑто „братеâ€.You are not allowed to view links.
Register or
Login ХриÑтиÑнитe българи наричат потурнÑцитe в Кичево читаци. По другитe мeÑта в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½eма оÑобно име за мухамеданитe българи, а Ñе наричат обикновено турци. Сами Ñ‚e навÑъдe Ñе наричат турци, но Ñе дeлÑÑ‚ от ÑъщинÑкитe турци и ги мразÑÑ‚.
Ðай-многочиÑлена е родопÑката помашка група. Значителна чаÑÑ‚ от Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ð´Ð° в МакедониÑ. Там е най-рано почнало турченето на българитe. Според Захариева, извeÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñвач на Татар-Пазарджишката Каза, потурчането на родопÑкитe българи захванало още в 1495 г., във врeмето на Ñултана БаÑзид I
IYou are not allowed to view links.
Register or
Login; а Ñпоред запазени домашни прeÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾ продължавало до началото на XIX в.You are not allowed to view links.
Register or
Login Имаме двe домашни иÑторични бeлeжки Ñпециално за потурчането на Чепино, от които Ñе вижда, че наÑелението наÑила е промeнило вeрата Ñи в началото на XVII в. във врeмето на Ñултана Мехмед.You are not allowed to view links.
Register or
Login Многобройни турÑки войÑки потеглили прeз Пловдив, Чепино, Разлог към Солун. Ð’ Пловдив гръцкиÑÑ‚ владика Гаврил наклеветил чепинци прeд военачалника, че Ñа непокорни. Пашата, като Ñтигналъ въ Чепино, Ñъбрал първенцитe и иÑкал да ги погуби, и Ñ‚e приели мухамеданÑтвото за да Ñе избавÑÑ‚ от Ñмърт. Според Иречека това Ñъбитие Ñтанало във врeмето на Ñултана Мухамед IV. (1656 –1661).You are not allowed to view links.
Register or
Login Ðеговът везир Мехмед Кьопрюли минал Ñ Ð³Ð¾Ð»eми войÑки прeз Чепино, Разлог за Солун, от дeто по море тръгнал за Крит, и в врeме на Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ изтурчил наÑелението. За забeлeзване е, че около това врeме е Ñтанало и изтурчането на ловченÑкитe помаци.You are not allowed to view links.
Register or
LoginОт Чепино на запад помаклъкът обхваща планинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ…Ð¾Ð´, който води за Разлог. Ðа това мeÑто е пръÑнато помашкото Ñелище Бабек, което захваща голeмо проÑтранÑтво. ЧаÑÑ‚ от наÑелението на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð Ð°Ð·Ð»Ð¾Ð³ е помашко. По на юг една помашка ивица обхваща Момина КлиÑура, минува на Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на МеÑта, дeто по ребрата на Пирин Ñа разположени помашкитe Ñела Брeзница, Лозница и Корница. Ð¢Ð¸Ñ Ñела Ñа потурчени към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XVIII в. ÑÑŠÑ Ñила. МухамеданÑтвото много мъчно Ñе прихванало тук. СелÑнитe тайно Ñли ÑвинÑко меÑо Ñлeд потурчането и пазили кочинитe на Ñвинетe; затуй влаÑтитe наложили оÑобен данък върху Ñ‚Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ‡Ð¸Ð½Ð¸. Помакинитe там и до Ñега не криÑÑ‚ лицето Ñи както помакинитe в по-отколe потурченитe родопÑки Ñела. Помацитe живeÑÑ‚ приÑтелÑки ÑÑŠÑ ÑÑŠÑeднитe българи и не им правÑÑ‚ пакоÑти. Още по на юг в ДоÑпат наÑÑ‚Ð°Ñ Ñ‡Ð¸Ñта помашка облаÑÑ‚, коÑто Ñе продължва откъм Тъмръш, завзима цeлата долина на Ñ€. Рата или ДоÑпат Дере. ЮжниÑÑ‚ дeл от Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ° мeÑтноÑÑ‚ Ñе нарича Чеч, завзима поÑлeÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑŠÐ»ÑŠÐ³ пролом на МеÑта, минува по Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¹ брeг и обхваща голeма чаÑÑ‚ от краищата на Боз Даг. Срeдоточие на Чеч е Ñелото Берово, при уÑтието на Рата. Ð’ него е имало и турÑка колониÑ, коÑто Ñе опомачила. Помацитe в Чеч Ñа запазили Ñтарото Ñи вътрeшно управление и Ñе подчинÑват на наÑлeдÑтвени Ñвои първенци, Ñега бегове.You are not allowed to view links.
Register or
Login Ðа юг помашката група доÑтига до БуковÑÐºÐ¸Ñ ÐŸÑ€Ð¾Ñ…Ð¾Ð´, прeз дeто Ñега минува желeзната линиÑ.
От Разлог прeз прохода Прeдeл помаклъкът минал в долината на Струма. Ð’ ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ Ñа пръÑнати помашкитe Ñела ОÑеново и Цeрово. По на юг по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Струма Ñе е ÑпуÑнала помашка купчина, коÑто обхваща цeÐ»Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½ дeл на КрeÑненÑката КлиÑура. Главно мeÑто в Ñ‚Ð°Ñ ÐºÑƒÐ¿Ñ‡Ð¸Ð½Ð° е Ñ. Крупник до входа на клиÑурата. Близу до него е Ñ. Симитли Ñ Ð¼Ð¸Ð½ÐµÑ€Ð°Ð»Ð½Ð¸ води, а на юг от Крупник при изхода на клиÑурата има помаци в 5 Ñела, именно в Брeзница, Моравци и Сливница на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Ñ€eката и в Ðово Село и Грънчари на лeÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг.
Крупник е бил градец Ñ ÐµÐ¿Ð¸ÑкопÑко Ñедалище, което било запазено дълго врeме Ñлeд турÑкото покорÑване. Синоветe на ÐºÑ€ÑƒÐ¿Ð½Ð¸ÑˆÐºÐ¸Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ñкоп Иаков около 1460 – 66 г. обновили РилÑÐºÐ¸Ñ ÐœÐ°Ð½Ð°Ñтир. Сто години по-къÑно (1577 г.) друг крупнишки епиÑкоп ИоаÑаф подарил на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир позлатено евангелие
.You are not allowed to view links.
Register or
Login Много е за вeрване, че Крупник е потурчен във врeме на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ на Мехмеда Кьопрюли, когато Ñа турчени Чепино и Разлог, понеже е на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Солун. ТурÑката войÑка ще е Ñлeзла от Прeдeл по ОÑеновÑката Ð eка в долината на Струма и от там ще е продължила Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи прeз Влахина Планина към долината на Брeгалница. Ð’ такъв Ñлучай Ñ‚Ñ Ðµ потурчила и брeгалнишкитe помаци. You are not allowed to view links.
Register or
LoginПозлатеното евангелие, което епиÑкоп ИоаÑаф подарил на РилÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир Ð’ долината на Брeгалница има три помашки купчини. Първата е в Малешово. СъÑтои Ñе от паланката Пехчево, наÑелена прeимущеÑтвено Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸, и Ñелата Берово и Ратово, дeто множеÑтвото е българо-хриÑтиÑнÑко. По на Ñeвер е по-голeмата помашка купчина в ПиÑнец Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¾ мeÑто Царево Село. Според мeÑтно прeдание Ñелото получило име от Султана Махмуд, който ходил там на лов и потурчил Ñелото.You are not allowed to view links.
Register or
Login ÐеÑъмнeно е, че имаме Ñпомен за ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñултан Мухамед IV, който ходил на лов по ДоÑпат Планина и в врeме на когото Ñа турчени Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¼eÑта.You are not allowed to view links.
Register or
Login Ð’ Ñелото има малка турÑка колониÑ, коÑто още тогава е поÑтавена да пази Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ за долината на Вардар. Около Царево Село има още 5 чиÑто помашки Ñела и 4 ÑмeÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ хриÑтиÑни. Помашкитe Ñела ИÑтевник и Требатовище пазÑÑ‚ Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Малешево; Звегор пази прохода за Горна ДжумаÑ; ТурÑко Габрово лежи в клиÑурата към Дупница, а Калиманци на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Кочани.You are not allowed to view links.
Register or
Login От това Ñвно Ñе вижда, че турцитe при турченьето на наÑелението Ñа Ñе ръководили и от ÑтратегичеÑки цeли.
По-нататък в долината на Брeгалница нeма вече помаци; Ñ‚Ñ Ðµ била обÑебена, както ще видим, от чиÑто турÑко наÑеление.
Ð’ КумановÑко има двe помашки Ñела Помак Кьой и Ени Кьой, които Ñа нови прeÑеленци от КнÑжеÑтво БългариÑ; Ñъщо тъй и в СкопÑко Ñело Юмерлери е помашко новозаÑелено. Ð’ ЩипÑко има Ñамо едно потурнашко Ñело Кушанци Мушанци.
Една малка помашка купчина има в БeлаÑица Планина около прохода Дова Тепе, прeз който най-леÑно Ñе минува от СолунÑко Поле в СeÑ€Ñко; затуй там Ñе прокара в ново врeме южно-македонÑката желeзна линиÑ. Ð¢Ð°Ñ ÐºÑƒÐ¿Ñ‡Ð¸Ð½Ð° Ñе ÑÑŠÑтои от голeмото Ñело Палмеш, от Горно ГорбаÑово и Долно ГорбаÑово.You are not allowed to view links.
Register or
Login Тe Ñа потурчени във врeме на конÑÑ€Ñкитe Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° да запазÑÑ‚ земÑта Ñи.
Ð’ СeÑ€Ñко Поле до Струма на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Солун има помашко Ñело Ени Кьой, Ñкоро заÑелено от ловченÑки помаци. И в нeкои драмÑки турÑки Ñела има по малко помашки прeÑеленци от Ловечко, които не Ñе забeлeзват между многочиÑленото турÑко наÑеление.
Ð’ източнитe ребра на Кушиница Планина има помашки Ñела, за които точни ÑвeдeÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ липÑуват. Сигурни българо-мухамеданÑки Ñела Ñа Пренджово и Канала.You are not allowed to view links.
Register or
Login Според ÑвeдeниÑта, Ñъбрани от Верковича, които не вÑeкадe Ñа вeрни, има помашко заÑеление още в Ñелата Дранич, Дрeново, Кочен, Самоков, Миштена, Боблен, Толен, Кочкар.You are not allowed to view links.
Register or
Login Според по-нови ÑвeдeÐ½Ð¸Ñ Ñигурни помашки Ñела Ñа: Пренджово, КаналÑ, Куртлу, Орeшово, ЕÑки-Кавала, Корита и Кочкар.
Около Шар Планина живeÑÑ‚ в нeколко купчини българо-мухамедани, – торбеши. Ðай-многочиÑлени Ñа дебърÑкитe торбеши. Тe образуват три отдeлни купчини. Ðай-голeмата е на юго-запад от града Дебър и обхваща гребена на планиÑката верига, коÑто дeли коритото на Черни Дрим от коритото на Дeвол. Ð¢Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð±ÐµÑˆÐºÐ° купчина е продължена дори до ОхридÑкото Езеро. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ‚ 4 чиÑто торбешки и 11 ÑмeÑени Ñела Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑни българи. Ðай-важни от Ñ‚eÑ… Ñа Трeбища, Голeмо и Малко ОÑтрени и Ябланица. ПоÑлeдното лежи под ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ñи върх, най-виÑок в Ñ‚Ð°Ñ Ð²ÐµÑ€Ð¸Ð³Ð°, коÑто Ñпоред него Ñе нарича Ябланица Планина. Ð’ ОхридÑко купчината продължава ÑÑŠÑ Ñелата ОхтиÑи, Подгорци, Бороец и Лабунишча, вÑички ÑмeÑени Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑни българи. СъвÑeм отдeлено лежи Ñелото Райца още по на юг и вече по западнитe плещи на планината. То пада на ÐлбаниÑ, но админиÑтративно е под ОхридÑката Каза. Ð¢Ð°Ñ Ð¼ÑƒÑ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ð¾-българÑка ивица е запазила хриÑтиÑнÑкитe българÑки Ñела по долината на Черни Дрим, обаче напоÑлeдък Ñамитe торбеши много притeÑнÑват Ñвоитe еднокръвни хриÑтиÑнÑки ÑÑŠÑeди и ги принуждат да Ñе изÑелÑÑ‚.
Втората дебърÑка купчина торбеши Ñе намира в мeÑтноÑтта на юго-изток от гр. Дебър; Ñ‚Ñ Ñе ÑÑŠÑтои от 4 чиÑто торбешки Ñела и 5 ÑмeÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ хриÑтиÑни. ТретÑта купчина обгръща върховетe на планина Кърчин, на Ñeверо-изток от гр. Дебър и захваща чаÑÑ‚ от мeÑтноÑтта Мала Ð eка, доÑтига до Радика и Ñ Ð´Ð²e Ñела, Янче и Могорче, минува на Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Ñ€eката. Ð¢Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¸ 8 почти чиÑто торбешки Ñела и 4 ÑмeÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ хриÑтиÑни. Главно мeÑто тук е Ñелото Жерновница или Жирноница, Ñега център на каймакамлъка, който обхваща цeлата долина на Радика.
ДебърÑкитe торбеши на вÑeкъдe притeÑнÑват Ñвоитe еднокръвни ÑÑŠÑeди хриÑтиÑни българи; затуй оÑталото хриÑтиÑнÑко наÑеление в торбешкитe Ñела поÑтоÑнно намалÑва.
Ð’ Горни Полог (ТетовÑка Каза) има българи мухамедани в три Ñела, които Ñе причиÑлÑват към торбешитe. И тритe Ñе намират в политe на Шар Планина на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ ГоÑтивар за Тетово. Близу до ГоÑтивар е Ñ. Враньовци, в ÑÑŠÑeдÑтво Ñ Ð“Ð¾ÑтиварÑката турÑка ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ към ÑÑ€eд-път голeмото Ñело ЕловÑни Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ Урвич.
Ð¢Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÐºÑƒÐ¿ торбеши Ñе намира в СкопÑката Каза. Тe Ñа 6 Ñела, Долно Куличани, Пагаруша, Цвeтово, Умово, Държилово и Евлово по Ñклоноветe на виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ… Китка и около един приток на Маркова Ð eка, южно от Скопие, в ÑÑŠÑeдÑтво Ñ Ð³Ð¾Ð»eма арнаутÑка група. Ð¢Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð±ÐµÑˆÐ¸ не Ñа тушници, но Ñа прeÑелени от Дебър и Ñа завзели българÑки хриÑтиÑнÑки Ñела, като Ñа изтикали поÑтепенно хриÑтиÑнÑкото наÑеление. Ð’ Долна Пагаруша е оÑтанало Ñамо едно голeмо българÑко ÑемейÑтво. СкопÑкитe торбеши и по език и по облeкло Ñа еднакви Ñ Ð´ÐµÐ±ÑŠÑ€Ñкитe. Според запазени прeÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð±ÐµÑˆÐ¸Ñ‚e от Долно Куличани Ñа прeÑелени из Жерновница.
Към Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð±ÐµÑˆÐ¸ Ñ‚Ñ€eба да причиÑлим още Ñело Горно Враньовци, което пада във Велешката Каза и е заÑелено при изворитe на Ñ€. Тополка.
Вън от прeдeлитe на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² ПризрeнÑката Каза има още един голeм куп торбеши; Ñ‚e наÑелÑват мeÑтноÑтта Гóра, разположена около горното течение на Ñ€. Люма в западнитe ребра на Шар Планина. Ð’ Ñ‚Ð°Ñ Ð¼eÑтноÑÑ‚ има 42 торбешки Ñела. ÐаÑелението им е мирно и работно. Бузаджии от Гора Ñе Ñкитат из цeÐ»Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки ПолуоÑтров по печалба.
От бeлeжкитe, които направихме вече по-прeди, Ñе вижда, че потурчането на шарÑката околноÑÑ‚ е почнало много рано, още в врeмето на жеÑÑ‚Ð¾ÐºÐ¸Ñ Ð¡ÐµÐ»Ð¸Ð¼ I. Тогава Синан Паша разÑипвал манаÑтиритe, турчил хриÑтиÑнитe и изтрeбÑл вeрнитe на прeдната Ñи религиÑ. За вeрване е, че Синан Паша е ÑъщиÑÑ‚ везир, за когото пише нашиÑÑ‚ домашен лeтопиÑец:
Ð’ това разорение е бил разÑипан и ДебърÑкиÑÑ‚ манаÑтир Св. Иван Бигор и КичевÑкиÑÑ‚ ПрeчиÑта, които Ñа подновени по-къÑно. Има много оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе вeрва, че потурчането на вÑички торбеши не е Ñтанало изеднъж.
Според уÑтни прeданиÑ, запазени между торбешитe от Гора, нeкои Ñа Ñе изтурчили Ñлeд ÐвÑтро-турÑката война от 1869 год. ГоренÑкитe торбеши приказват, че подир голeмата война Ñ Ð½eмцитe Ñ‚eхни ÑÑŠÑелÑни бeгали Ñ Ð½eмÑкитe войÑки в ÐeмÑко, там забогатeли и Ñетнe викали при Ñебе Ñвои роднини. Други оÑтанали в Призрeн и зачували вeрата Ñи. Имало до Ñега торбеши от Гора, които знаÑли Ñвои хриÑтиÑнÑки роднини в Призрeн. Според друго прeдание, запазено в ДебърÑка Ð eка, поÑлeднитe горÑни хриÑтиÑни били изтурчени прeди 150 год. Ðа връх Великден дошъл тамо царÑки човeк да Ñъбира харач. ХриÑтиÑнитe тогава нeмали пари и той ги притeÑнÑвал много. С него вървeл ходжа, който увeщавал притeÑненитe да Ñе турчат, за да Ñе избавÑÑ‚ от неволÑ.
Турченето на торбешитe продължавало до къдe началото на XIX Ñтолeтие. Прeди 90 години Ñе потурчили много ÑемейÑтва в Ñ. Жирноница. От тогава наÑам маÑови наÑилÑтвени Ð¿Ð¾Ñ‚ÑƒÑ€Ñ‡Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñа Ñтавали. ИнтереÑитe на мухамеданÑкитe бегове, били Ñ‚e торбеши или арнаути, не Ñа дозволÑвали да Ñе изтурчи цeлата облаÑÑ‚, както ни казва луковÑкото прeдание, защото в такъв Ñлучай не щeло да оÑтане Ñ€Ð°Ñ Ð´Ð° робува на богаташитe.
Торбешитe по вÑичко приличат на Ñвоитe ÑÑŠÑeди хриÑтиÑни в Дебър. Имат в главни чърти еднакво облeкло, имат еднакъв език и еднакви нрави.
По ред на изток идат кичевÑкитe потурнÑци или аповци. Тe живeÑÑ‚ в двe купчини. Едната е в Горно Кичево, ÑÑŠÑтои Ñе от чиÑто мухамеданÑки Ñела Сърбица, Бачища, Горна и Долна Стрегомишта и Цървивци Ñ Ð½eколко къщи от ÑмeÑеното Ñело Прешка. Ð’Ñички Ñа разположени около ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ от Кичево за Тетово и Скопие. Втората купчина е в Долно Кичево; в Ð½ÐµÑ Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ‚ мухамеданитe от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ÐµÑ† Кичево и поÑлe чаÑти от Ñелата СърбÑни, Староец, ЛиÑичани, Преглово, ПлаÑница, Крушица и Челопец. Ð’Ñички Ñа наредени от град Кичево надолу край деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Ñ€. Велика, на ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ от Кичево за Прилeп. Само Челопец е на лeÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Ñ€eката. ОÑвeн Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° още двe Ñела Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÑƒÑ€Ñ‡ÐµÐ½Ð¸ българи в Порeче; едното е Трeбино, близу до Брод, дeто кичевÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ минава Ñ€. Велика към Прилeп, и другото е Модрища в ÑÑ€eд Порeче, дeто има 7 къщи мухамеданÑки, а оÑтаналитe Ñа българи хриÑтиÑни.
Градът и Ñелата от Долно Кичево Ñа потурчени отдавна и наÑелението нeма за това потурчанье Ñпомени. Като вземем прeд вид, че Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° е на пътÑ, който води от Прилeп за Кичево, и че на Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ има в ПрилeпÑко още друга потурчена купчина, можеме да прeдполагаме, че потурчането е извършено рано по ÑтратегичеÑки ÑъображениÑ. Ð’ това врeме Ñ‚Ñ€eба да е разрушен манаÑтирът Св. Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Брод и обърнат на теке.You are not allowed to view links.
Register or
Login Потурчането на Горно-КичевÑката купчина е Ñтанало по-Ñкоро и за него Ñа запазени доÑта Ñпомени. Според мeÑтно прeдание потурчането Ñтанало в Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼eÑта прeди 100 години. Ðай-първо Ñе потурчени Ñелата Сърбица и Бачища, поÑлe оÑтаналитe. ДвeÑ‚e Стрегомишта и Цървивци Ñа приели мухамеданÑтвото прeди 80 години. ÐавÑÑдe това е Ñтавало Ñ Ð½Ð°ÑилиÑ. Според едно прeдание Ñеленитe от Стрегомища, като били наÑилени да Ñе потурчат от нeкой Ñи забитин, Ñ‚e поиÑкали от ходжата, що го придружавал, да им даде Ñрок от нeколко мeÑеца доклe изÑдат Ñвинетe, които имали. Такъв Ñрок им бил даден и откак изтекъл, Ñ‚e Ñе потурчили. Църквитe им ÑтоÑли още полуÑрутени. Потурчането на Ñ‚Ð°Ñ ÐºÑƒÐ¿Ñ‡Ð¸Ð½Ð° Ñ‚Ñ€eба да има връзки Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на арнаутитe в Горно Кичево, което почнало прeз втората половина на XVIII. в.
КичевÑкитe потурчени българи Ñа мирни и не правÑÑ‚ пакоÑти на Ñвоитe ÑÑŠÑeди хриÑтиÑни, както Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Дебър. Ðаопаки и Ñ‚e Ñами доÑта Ñтрадат от арнаушкитe Ñи ÑÑŠÑeди грабители.
По на изток в голeмата БитолÑко-ПрилeпÑка Равнина Ñе ÑÑ€eщат много Ñ€eдко потурчени българи. Изобщо цeлата ÑÑ€eдна чаÑÑ‚ от юго-Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки дeл е оÑтанала по-добрe запазена за хриÑтиÑнитe българи.
Ð’ ПрилeпÑката Каза има Ñамо една малка купчина мухамедани българи. Ð¢Ñ Ñе ÑÑŠÑтои от 3 Ñела: Дебреще, Пещалево и Лажени (ÑмeÑено Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑни българи), които Ñа разположени едно до друго в политe на Ð‘Ð°Ñ€Ð±Ð°Ñ€Ð¾Ñ ÐŸÐ»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ð° при изхода на кичевÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ в равнината. Ð’ цeлата оÑтанала чаÑÑ‚ от голeмата равнина, завзета от БитолÑката и ЛеринÑка Каза, нeма мухамедани българи.
Ð’ Горна ПрeÑпа, коÑто Ñпада към БитолÑката Каза, има малки купчини помаци. Тe ÑÑŠÑтавÑÑ‚ важна чаÑÑ‚ от наÑелението на околийÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ÐµÑ† Ð eÑен и около него Ñе намират в Ñелата СъпотÑко, Лахци, Царедвор, Дърмен и Подмочани, ÑмeÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ хриÑтиÑни, и в Ñело КозÑк, ÑмeÑени Ñ Ð°Ñ€Ð½Ð°ÑƒÑ‚Ð¸. И тук бие в очи, че потурченитe Ñела Ñе намират на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ за Охрид, и това ни Ñочи, че потурчането ще е имало пак ÑтратегичеÑки цeли. Ð’ планинÑкитe виÑочини между ПрeÑпа и ОхридÑко, близу до Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, който ги ÑъединÑва, Ñе намира Ñело Буково, наÑелението на което Ñе ÑÑŠÑтои от потурчени българи и арнаути.
Потурчането в Горна ПрeÑпа е отдавнашно. Според запазени Ñпомени при покорÑването на Ñтраната турцитe заÑелили малки турÑки колонии в паланката Ð eÑен и в Ñ. Царедвор. По-къÑно и хриÑтиÑнитe в Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼eÑта били изтурчени. За вeрванье е, че потурчането тук е Ñтанало едноврeменно Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÑƒÑ€Ñ‡Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на торбешитe. Към половината на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²eк в Ð eÑен почнали да Ñе ÑелÑÑ‚ хриÑтиÑни българи от околнитe мeÑта. Между Ñ€eÑенÑкитe потурнÑци не Ñа запазени хриÑтиÑнÑки родови имена.
ПотурнÑцитe в Ñ. Буково Ñа приели мухамеданÑтвото към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XVIII вeк, за да запазÑÑ‚ имотитe Ñи от пришелцитe арнаути.
Ð’ КоÑтурÑката Котловина има потурчени българи в 14 Ñела. Само едно от Ñ‚eÑ…, Ñело Жервен, е отдeлено и Ñе намира Ñeверно от КоÑтур в мeÑтноÑтта Кореща. Другитe 13 Ñела образуват купчина на юго-запад от КоÑтур в мeÑтноÑтта ÐеÑрам и Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на три вÑички Ñа ÑмeÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ хриÑтиÑни. Според бeлeжкитe на един тамошен многогодишен учител,You are not allowed to view links.
Register or
Login жервенци Ñе потурчили неотдавна.
Значителна е тиквешката мухамедано-българÑка група. Потурченитe българи тук Ñе наричат обикновенно турци и от ÑÑŠÑeдитe Ñи хриÑтиÑни. Околното чиÑто турÑко наÑеление ги нарича понeкога дилÑъзи (безезични), понеже незнаÑÑ‚ да говорÑÑ‚ турÑки.
Ð’ Тиквеш потурнÑцитe образуват три отдeлни купчини. Ðай-голeмата завзима плодородната чаÑÑ‚ от Тиквеш по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Вардар, Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¾ мeÑто паланката Кавадарци и Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ ред голeми Ñела около него. Втората завзима нeколко голeми Ñела на лeÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Вардар, и третата образува Ñ‚eÑна ивица около лeÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€eг на Църна Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¾ Ñело Дрeново, на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Тиквеш за Прилeп. Ð’Ñички потурчени българи живeÑÑ‚ в 27 Ñела и ÑÑŠÑтавÑÑ‚ половината от наÑелението на Тиквеш, (без РожденÑката ÐахиÑ, коÑто пада към Морихово). Ð’ повечето от Ñ‚Ð¸Ñ Ñела има и българи хриÑтиÑни, които обработват земитe на потурнÑцитe.
Потурчането на Тиквеш е Ñтанало отдавна. Според запазени прeÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸ÐºÐ²ÐµÑˆÐ°Ð½Ð¸ приели мухамеданÑтвото много по-рано от мъгленÑкитe българи – уж още при прeвземането на Ñтраната от турцитe. Когато турÑкитe покорители завзели мeÑтноÑтта БохемиÑ, южно от прохода Демир Капу, тогава, Ñпоред прeданието, тиквешкитe първенци пратили извeÑтие на турÑкитe военачалници, че ще Ñи промeнÑÑ‚ вeрата, Ñамо да бъдат запазени от опуÑтошениÑ. Ð’ една пeÑен, пeÑна и до Ñега в Тиквеш, Ñе Ñпоменува, че цар Сулейман потурчил народа
.You are not allowed to view links.
Register or
Login От тритe Ñултани Сулеймановци първиÑÑ‚ (1403 – 11) не е имал врeме да Ñе занимава Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÑƒÑ€Ñ‡Ð°Ð½Ðµ на хриÑтиÑни, понеже прeз вÑичкото Ñи царуванье Ñе е борил Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñта Ñи за прeÑтола. По-вeроÑтно е, че потурчането е Ñтанало в врeмето на Сулеймана II Великолeпни (1520 – 66). Ð’ негово врeме, бeлeжи Фалмерайер, около 1534 год. турцитe нападали църковнитe имоти на хриÑтиÑнитe и опуÑтошили Св. Гора.You are not allowed to view links.
Register or
Login Много е за вeрване, че тиквешкитe българи Ñа приели мухамеданÑтвото за да Ñе запазÑÑ‚ не от турÑкото покорÑване, което е Ñтанало по-рано, но от голeмитe Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° конÑри, които завзели БохемиÑта и тръгнали на Ñeвер по течението на Вардар.
Тиквешкитe потурнÑци държат вÑичката плодородна Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ долината на Вардар и уÑтието на Църна. ХриÑтиÑнÑкото наÑеление там обработва Ñ‚eхнитe чифлици. Ð’ Тиквеш има голeми земевладeлци, бегове и аги. Това Ñа Ñтаритe мeÑтни болÑри земевладeлци, които Ñе потурчили както и боÑненÑкитe, за да запазÑÑ‚ земитe Ñи.
Тиквешкитe потурнÑци Ñе отнаÑÑÑ‚ злe Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнитe, вършат поÑтоÑнно жеÑтокоÑти над Ñ‚eÑ…; затуй хриÑтиÑнÑкото наÑеление тамо е омаломощено. Много от агитe и беговетe ноÑÑÑ‚ още Ñтаритe Ñи родови хриÑтиÑнÑки имена. Езикът на потурченитe българи е чиÑÑ‚. Тe знаÑÑ‚ Ñамо турÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾ÐµÐ¶.
ПоÑлeдната голeма българо-мохамеданÑка група е мегленÑката. ÐœeÑтноÑтта Меглен обхваща разкошна котловина между Ðидже Планина и Кожух Планина, ороÑÑвана от много притоци, които Ñе Ñъбират от горнитe планини в низината и образуват Ñ€. Меглешница. Дъното на котловината е равно като длан и извънредно плодородно. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° 49 Ñела, отъ които 13, заÑелени виÑоко по планинÑкитe ребра, Ñа оÑтали българÑко-хриÑтиÑнÑки, 4 Ñа конÑÑ€Ñки, а другитe Ñа или чиÑто потурнÑшки, или ÑмeÑени потурнÑци Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑко наÑеление, но хриÑтиÑнитe навÑÑдe Ñа малцинÑтво. Ð’ Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° пада и влашкото потурчено Ñело ÐÑте.
За потурчането на Меглен Ñа запазени по-добри Ñпомени между наÑелението. Според мeÑтно прeдание мегленÑкиÑÑ‚ владика Ñе потурчил заедно Ñ Ð¿Ð°Ñтвото Ñи на връх Великден. Хан Ñе научил, че това Ñтанало 150 год. прeди неговото пътуване прeз Ñтраната (1863 г.), ще рече към началото на XVIII в.You are not allowed to view links.
Register or Login Според други бeлeжки, запиÑани от един тамкашен учител, потурчането Ñтанало прeз втората половина на XVIII вeк. Доклe Ñлужил владиката литургиÑ, войÑка заобиколила църквата. Слeд Ñлужбата владиката поÑÑ€eшнал турцитe Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки поздрав и поÑлe придумал наÑелението да Ñе потурчи, за да запази живота, имота, женитe и дeцата Ñи.
Които нерачили да промeнÑÑ‚ вeрата Ñи, Ñ‚e Ñе разбeгали по други хриÑтиÑнÑки Ñела.You are not allowed to view links.
Register or
Login Това Ñъщото прeдание е запиÑано и от Верковича малко по-инак. Причини за измeна на вeрата на мегленÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´Ð¸ÐºÐ° Ñе отдава на гръцки козни, както и при потурчаньето на Чепино. С клевети гръцитe ÑÑŠÑипали ОхридÑката незавиÑима църква. БългарÑкото наÑеление навÑъдe било много възмутено и на нeкои мeÑта прeдпочело да приеме мухамаданетвото, нежели да Ñе покори на гръцката патриаршиÑ. Така поÑтъпил и мегленÑкиÑÑ‚ митрополит Иларион.You are not allowed to view links.
Register or
Login Това прeдание е почерпено от архимандрита Симеон, извeÑтен борец ÑÑ€eщу гръцката църква при българÑкото възраждане,You are not allowed to view links.
Register or
Login и за това в него толкоз Ñилно изпъква обвинението ÑÑ€eщу гръцкото духовенÑтво. Ðeма Ñъмнeние, че гръцкото духовенÑтво ÑÑŠÑ ÑвоÑта неприÑзненоÑÑ‚ към българÑкото паÑтво е ÑъдeйÑтвувало коÑвено на потурчането, защото не е могло да вдъхне в паÑтвото Ñи чувÑтво на Ñамопожертвоване за вeрата; но падането на ОхридÑката ÐрхиепиÑÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ гръцката църква далеч не е могло да прeдизвика такава Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ българитe, каквато ни риÑува българÑкиÑÑ‚ патриот. Имаме и други по-точни ÑвeдeÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° потурчането в Меглен, Ñпоред които Ñе вижда, че то е Ñтанало към ÑÑ€eдата. на XVIII в. или малко по-къÑно. Един мевденÑки грънчар, по име Доре, уÑпeл Ñ Ð±eгÑтво да ÑпаÑи вeрата Ñи и живота Ñи и Ñе поÑелил в Ð eÑен, дeто Ñега има от него оÑтала голeма влака. Според прeдание, запазено в Ð”Ð¾Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´, турци нападнали родното Ñело на Доре в Меглен около Великден, в един ден, когато народът бил в църква. Църквата била обградена и хриÑтиÑнитe наÑила потурчени. Доре оÑтанал дома Ñи да пази пещта, в коÑто Ñе пекли Ñъдове за продан прeз празницитe. Ð’ къщи била и негова ÑеÑтра мома. Той побeгнал ÑÑŠÑ ÑеÑтра Ñи, уÑпeл да доÑтигне в Ð eÑен, дeто Ñе заÑелил и турил начала на грънчарÑтво, което и Ñега вирeе там.You are not allowed to view links.
Register or
LoginМежду мегленÑкитe потурнÑци има много бегове и аги, които владeÑÑ‚ голeми земи, както в Тиквеш, а хриÑтиÑнÑкото наÑеление в низината нeма ÑобÑтвена земÑ, но е чифлигарÑко. МегленÑкитe потурнÑци Ñа голeми религиозни фанатици и много жеÑтоки към хриÑтиÑнитe. Ð’ Ñело СъботÑко, което е админиÑтративен център на една чаÑÑ‚ от Меглен, мухамеданитe не отÑтъпÑÑ‚ един ÐºÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð° хриÑтиÑнитe да Ñи направÑÑ‚ църква. Ð’ кръвта на мегленÑкитe жители има много чужди примeÑи. Видeхме, че тук Ñа Ñелени арменци, турци и кумани. Това е повлиÑло върху меглевци да Ñе отличават и по нрав, и по външноÑÑ‚ от ÑÑŠÑeдитe Ñи. МегленÑкитe мухамедани Ñа Ñмeли, непокорни и горделиви. И доÑега турÑката влаÑÑ‚ неможе да Ñе наложи напълно в Ñ‚eÑ…Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. Между Ñ‚eÑ… чеÑто Ñтават кървави Ñвади.
По на юг в СолунÑко Поле нeма нийдe потурнÑци българи. Плодородната голeма равнина рано е обÑебена от турÑкитe Ñпахии, които Ñа Ñпирали потурчането на наÑелението, както и в БитолÑката, СeÑ€Ñката и СкопÑката Равнина.
При внимателен прeглед на етнографÑката карта, коÑто тук прилагаме, Ñе забeлeзва, че завоевателитe Ñа наÑилвали към потурчане мeÑтноÑти около важни друмища. По-нататък ще видим, че ако наÑелението около важни ÑтратегичеÑки пътища и проходи не е потурчено, то между него има заÑелени в Ñтаро врeме турци, а в по-Ñетно врeме арнаути.
ОÑвeн това турцитe Ñа наÑилÑли към потурчане нeкои планинÑки мeÑтноÑти, които Ñе отличавали Ñ Ð¿Ð¾-Ñмeло и юнашко наÑеление, за да Ñе избавÑÑ‚ от вътрeшни буни.
По Ñ‚Ð¸Ñ ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа потурчени жителитe на Чепино, Чеч, торбешитe около Шар, тиквешани и мегленци.
МакедонÑкитe потурчени българи Ñа запазили навÑъдe Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи език и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ пазÑÑ‚ много Ñтари народни обичаи. Зачувани от робÑки теглила, потурнÑцитe имат по-развита Ñнага от българитe хриÑтиÑни. Тe дават на турÑкото правителÑтво отлични войници. Много от тиквешкитe и мегленÑки новобранци Ñлужат в ÑултанÑката гвардиÑ. Ð’ Родопитe помашкото наÑеление нейдe брои по турÑки, а в Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñки дeл и това незнае. ПовÑъдe Ñа запазени Ñпомени за потурчането. ЗнаÑÑ‚, че били нeкога хриÑтиÑни, но Ñега Ñа фанатици мухамедани и чеÑто пъти по-голeми противници на хриÑтиÑнÑкитe Ñи кръвни братиÑ, нежели Ñамитe турци. С турцитe не обичат да Ñе мeшат; много пъти Ñвно изказват ÑвоÑта ненавиÑÑ‚ към Ñ‚eÑ…, оÑобно тиквешани, мегленци и чечани, но Ñа вeрни на оÑманÑката влаÑÑ‚, защото благодарение ней водÑÑ‚ гоÑподарÑки живот.
БългарÑкитe потурнÑци Ñе отличават по Ñвоето трудолюбие, пеÑтеливоÑÑ‚ и трезвоÑÑ‚ от другитe мухамеданÑки жители. Само мегленÑкитe водÑÑ‚ по-разпуÑнат живот.
ВаÑил Кънчов „МакедониÑ. Ð•Ñ‚Ð½Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ ÑтатиÑтика†(изд. в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1900 г.)You are not allowed to view links.
Register or
Login You are not allowed to view links.
Register or
Login Иречек, Пътни бeлeжки. П. С. Х. 30-31.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Hammer, G. d. Osm. R., I. 804.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Дринов, ИÑторичеÑко оÑветление върху ÑтатиÑтиката на народноÑтитe в иÑточната чаÑÑ‚ на БългарÑкото КнÑжеÑтво. П. С. VII. 9–11.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Дринов, ИÑторичеÑко оÑвeтление. П. С. VII. 9
You are not allowed to view links.
Register or
Login lejean, Reise in der Europäischen Türkei im Jahre 1869. Petermann’s Mitteilungen, 1870. ÑÑ‚Ñ€. 291.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Материали, 457.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Hammer, G. d. Osm. R., I. 801.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Материали, 475.
You are not allowed to view links.
Register or
Login9 Веркович, Топограф.-Ðтнограф. очерк Македонiи, 178.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Д-Ñ€ Ив. Шишманов, Бeлeжки за българÑкитe тайни езици и поÑловечки говори. Сб.Ðœ. XII Книжовенъ отдeлъ, 34.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Стефан Захариев, Географико-иÑторико-ÑтатиÑтичеÑко опиÑанiе на Татар-Пазарджишката кааза, Ð’iена, 1870, ÑÑ‚Ñ€. 74.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Ð’. ДобруÑки, Ðeколко ÑвeдeÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° иÑтурчванието на родопÑкитe българи. П.С. XXI.–XXII. 836; С. Ð. Шишковъ, Ðeщо по иÑтурчванието на КÑантийÑко. РодопÑки Старини, III. Пловдивъ, 1890, ÑÑ‚Ñ€. 12–19.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Захарiев, ОпиÑанiе, 67–68; Ð. Ðачов, ЛиÑÑ‚ от хроника, намeрен в Ñ. ГолÑмо-Белово. БългарÑки Прегледъ, год. V. кн. II. ÑÑ‚Ñ€. 149–160.
You are not allowed to view links.
Register or
Login К. Иречек, Пътни бeлeжки за Срeдна гора и за РодопÑкитe планини. П. С. Ð¥. 31.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Л. Милетич, ЛовчавÑкитe помаци. Бълг. Пр. год. V. кн. V. ÑÑ‚Ñ€. 75–76.
You are not allowed to view links.
Register or
Login *** Пътуване по долинитe на Струма, МеÑта и Брeгалннца. Сб.Ðœ. XIII. 238–242.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Iеромонах Ðеофит, ОпиÑанiе БолгарÑкаго Свeщеннаго МанаÑÑ‚Ð¸Ñ€Ñ Ð Ñ‹Ð»Ñкаго, СофиÑ, 1879. ÑÑ‚Ñ€. 31–32, 101.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Ð. П. Стоилов, Село Лешко. П.С. XLIV. 286.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Иречек, Пътни бeлeжки. П.С. Х. 32.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Пътуванье по долинитe на Струма, МеÑта и Брегалница. Сб. Ðœ. XII. 304–306.
You are not allowed to view links.
Register or
Login ВеликденÑка разходка по ПоленинÑко. Сб.Ðœ. IX. 670–671.
You are not allowed to view links.
Register or
Login Ð’. Кънчов, Град Драма и неговата околноÑÑ‚ÑŒ. Библиотека, год. II. кн. XII. Пловдив, 1896. ÑÑ‚Ñ€. 3.
[url=https://www.svet.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3