Ð¥Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð±Ñурд.
Ðека да проÑтим, но и да помним.
Za priyatelite ni v Türkiye:
БКП - Bulgarian Communist Party,
ЦК - Central Committee of the Communist Party,
OФ - Otechestven Front - Affiliate of the Communist Party.
Политбюро - The Highest Council of The Communist Party
*********************************************
Декември 1946ПреброÑване на наÑелението. Ð’ ПиринÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ хората Ñа принуждавани от милициÑта и админиÑтративната влаÑÑ‚ да Ñе запиÑват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), Ñе запиÑват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От запиÑалите Ñе като македонци Ñамо 28 611 поÑочват като майчин език македонÑки, оÑтаналите - българÑки.
24-25 юли 1948Ð’ изпълнение решението на Политбюро правителÑтвото приема поÑÑ‚Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° реда на изÑелване в Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° помаци от вÑички околии по българо-гръцката граница. Ðа нарочените за враждебни на "народната влаÑÑ‚" помашки ÑемейÑтва (Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñтарци, деца и пеленачета) от южната граница Ñе дава Ñрок от един-два чаÑа да Ñе приготвÑÑ‚ и Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð¸Ð¾Ð½Ð¸ Ñе изÑелват във вътрешноÑтта на Ñтраната - предимно във ВеликотърновÑко. (Завръщат Ñе Ñлед Ñмъртта на Сталин през 1953.) Около 1000 "нелоÑлни към влаÑтта" мюÑюлмани Ñа изпратени в КуциÑн и Богданов дол.
18 авгуÑÑ‚ 1949Решение на Политбюро на ЦК на БКП да не Ñе препÑÑ‚Ñтва изÑелничеÑката вълна на българÑки турци от пограничните райони и да Ñе заÑви на ТурциÑ, че ако не ги приеме до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1949, те ще бъдат изÑелени в Северна БългариÑ, а по границата ще бъдат заÑелени българи. ÐаглаÑата за изÑелване в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñред етничеÑките турци Ñе дължи на политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñк на влаÑтта - намеÑата в религиÑта, предÑтоÑщата ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ‚Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° земÑта и налагането на начин на живот, противоречащ на принципите и ценноÑтите на българÑките мюÑюлмани.
5 април 1962Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð² турчеенето на цигани, татари и българи Ñ Ð¼Ð¾Ñ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ñко изповедание". Започва наÑилÑтвеното им преименуване, което до ÑъбитиÑта през 1964 в ГоцеделчевÑко протича без оÑобен шум.
6 март 1964Съвещание на ЦК на БКП обÑъжда започналата ÑмÑна на имената на българите мюÑюлмани в Чеча (преименуването на българите мюÑюлмани започва през 1962). БлагоевградÑки окръг е упрекнат в изоÑтаване.
22 март 1964Ðа Ñъвещание на градÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ на БКП в Гоце Делчев предÑтавителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. ГрадÑкиÑÑ‚ комитет начело ÑÑŠÑ Ð¡ÑŠÐ±Ð¾Ñ‚Ð¸Ð½ Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за ÑмÑната на имената. Първоначално Ñе оказва натиÑк върху българите мюÑюлмани, които Ñа партийни членове, да Ñи ÑменÑÑ‚ имената, за да Ñлужат за пример на оÑтаналите. След като Ñъпротивата им е пречупена, те ÑменÑÑ‚ имената Ñи, но го запазват в тайна. ГрадÑкиÑÑ‚ комитет в Гоце Делчев решава да бъдат Ñъздадени Ñпециални комиÑии по преименуването във вÑÑка община, в които да има предÑтавители на милициÑта. Под предлог за ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñта Ñъщо Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде на разположение за блокиране на Ñелата. Предвижда Ñе преименуването да бъде извършено Ñ Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñк, но без прилагане на Ñила.
ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° март 1964 ÐаÑилÑтвеното преименуване на българите мюÑюлмани предизвиква вълнениÑ, оÑобено Ñилни в Рибново, Корница и Брезница. Ð’ Рибново комиÑиÑта по преименуването е набита, а придружаващите Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ и милиционери ÑтрелÑÑ‚ във въздуха. След като Ñилите Ñе изтеглÑÑ‚ от Ñелото, хората организират денонощно дежурÑтво и опожарÑват единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚, за да Ñпрат доÑтъпа до Ñелото. ÐрмиÑта и милициÑта блокират Ñелото, ÑпрÑно е водоÑнабдÑването и доÑтавката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково Ñа Ñпрени в Рила, преди да Ñтигнат пеша до СофиÑ, за да протеÑтират Ñрещу ÑмÑната на имената. Една чаÑÑ‚ от наÑелението Ñ‚ÑŠÑ€Ñи ÑпаÑение в гората. Опитът за покръÑтване трае Ñедмица. МеÑтните функционери като КръÑÑ‚ÑŽ Тричков Ñа за наÑилÑтвено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати Ñтарите паÑпорти. ЦК изпраща комиÑиÑ, коÑто Ñпира преименуването и Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° за наÑилиÑта върху меÑтното партийно ръководÑтво. Редът е възÑтановен през април. Ðа 12 май 1964 Политбюро оÑъжда меÑтните функционери, които Ñа изпълнили погрешно решението от началото на март.
17 юли 1970Решение на ЦК на БКП за "клаÑово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите Ñ Ð¼Ð¾Ñ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ñка вÑра". Според компартиÑта българите мохамедани попадат под влиÑнието на иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ Ñ„ÑƒÐ½Ð´Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ и Ñе турчеÑÑ‚ и затова Ñа нужни мерки за "пълно избиÑÑ‚Ñ€Ñне на Ñъзнанието им". За първи път Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»ÐµÐ½ документ е наредена ÑмÑната на имената "при пълна доброволноÑÑ‚ и убеденоÑÑ‚".
3 авгуÑÑ‚ 1970Пленум на ÐžÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ на БКП в СмолÑн обÑъжда решението за ÑмÑна на имената. Следват пленуми на общинÑките партийни ръководÑтва, където решението е Ñведено до знание на Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð°ÐºÑ‚Ð¸Ð² и незабавно приведено в дейÑтвие. "ВъзÑтановÑването на иÑторичеÑката иÑтина" Ñтава на ритуални Ñъбори Ñ Ñ…ÑƒÐ´Ð¾Ð¶ÐµÑтвена програма и речи и ÑÑŠÑ ÑмÑна на имената на големи групи хора, като документите Ñа приготвени предварително. ПървиÑÑ‚ Ñъбор е проведен в Ñ. Изгрев, община Ðеделино, Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð° музика от СмолÑн и ÑвалÑне на фереджетата на жените.
Ñнуари 1972Ð’ рудниците в Родопите Ñа уволнени хора, които не Ñа пожелали да ÑменÑÑ‚ мюÑюлманÑките Ñи имена Ñлед решението на ЦК на БКП от 17 юли 1970.
15-17 март 1972ÐœÐ¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ армейÑки Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ð°Ð½ÐºÐ¾Ð²Ðµ правÑÑ‚ блокада на Ñело Барутин, СмолÑнÑко. Миньорите от ÑƒÑ€Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ€ÑƒÐ´Ð½Ð¸Ðº Ñа бити, за да ÑменÑÑ‚ имената Ñи. След тридневна обÑада армиÑта и милициÑта навлизат в Ñелото ÑÑŠÑ Ñтрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити Ñа Ðеджибе КелоÑманова и Емине Ибрахимова, шеÑтима Ñа ранени, шеÑтима Ñа оÑъдени на затвор.
май 1972СмÑна на имената на българите мюÑюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протеÑÑ‚ в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ðµ убит един човек от групата; по-къÑно в Бунцево е убит от протеÑтиращи ÑекретарÑÑ‚ на градÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ на ОФ в Якоруда, агитиращ за ÑмÑната на имената.
декември 1972МюÑюлмани от Ñ. Корница Ñа привиквани в милициÑта в Гоце Делчев и Ñа принуждавани да подпишат декларации за ÑмÑна на имената. Ðачалникът на VI отдел на Държавна ÑигурноÑÑ‚ в Гоце Делчев прави опит да ареÑтува Ð¿Ð¾Ð»ÐµÐ²ÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¸Ð³Ð°Ð´Ð¸Ñ€, но жените от Ñелото не му позволÑват. Ð’ отговор е изпратена група милиционери Ñ ÐºÑƒÑ‡ÐµÑ‚Ð°, което предизвиква излизането на хората на площада. Те оÑтават там в продължение на три меÑеца, като наÑтоÑват да бъдат признати официално за турци, децата им да Ñе обучават на турÑки език и да не Ñе поÑÑга на имената им. По време на Ð´ÐµÐ½Ð¾Ð½Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ протеÑÑ‚ в Ñелото идват първиÑÑ‚ Ñекретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð° българÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð³ÐµÐ½. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð°Ð¼Ñ„Ð¸Ð»Ð¾Ð², меÑтниÑÑ‚ партизанÑки командир ген. Крум Радонов.
28 март 1973Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат Ñело Корница, ГоцеделчевÑко. Изходите на Ñелото Ñа блокирани от картечари. Хората Ñе Ñъбират на площада и Ñе отбранÑват Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐ½Ð¸ и колове. МилициÑта и армиÑта откриват автоматична Ñтрелба. Убити Ñа петима души от Ñелото, а деÑетки Ñа ранени и пребити. Ранени Ñа и нÑколко милиционери. Много от ранените Ñе Ñтрахуват да отидат в болницата и оÑтават по домовете Ñи. 10 души от протеÑтиращите Ñа оÑъдени общо на 78 години затвор, нÑкои от протеÑтиращите Ñа изÑелени. След като протеÑтите Ñа Ñмазани, ÑмÑната на имената е извършена под ръководÑтвото на ÑÐµÐºÑ€ÐµÑ‚Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° ГК на БКП в Гоце Делчев Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðврамов.
25 април 1973Ð’ 5.00 Ñутринта в Девин въоръжени Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸ милиционери нахлуват в къщите на три ÑемейÑтва, които единÑтвени в града запазват имената Ñи. Според началника на меÑтната Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ хора Ñа "реакционни и конÑервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, предÑтавители на Ñтарото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не ÑменÑÑ‚ турÑко-арабÑките Ñи имена Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки, подготвÑли "клеветничеÑки материали, предназначени за ООÐ" и иÑкали политичеÑко убежище в ТурциÑ. С прокуророрÑко нареждане членовете на ÑемейÑтвата Ñа принудително заÑелени за 5 години в различни Ñела в МихайловградÑко и ВидинÑко. През Ñнуари 1974 девинÑките комуниÑти отчитат уÑпешното приключване на кампаниÑта по ÑмÑната на имената в Беден, Брезе, ÐаÑтан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активиÑти.
5 Ñнуари 1978ПиÑмо на Тодор Живков до членовете на Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет "ÐÑкои ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ñно по-нататъшното развитие на празнично-обредната ÑиÑтема в ÐРБългариÑ". Ðа 12 април Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет приема документ за "празнично-обредната ÑиÑтема", Ñпоред който традиционните хриÑтиÑнÑки и мюÑюлманÑки обичаи Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат заменени Ñ Ð¸Ð·ÐºÑƒÑтвено Ñъздадени церемонии, "в които да Ñе залагат комплекÑни политичеÑки, еÑтетичеÑки, нравÑтвени и Ñоциално-пÑихологичеÑки моменти".
14-16 авгуÑÑ‚ 1989ГражданÑки протеÑти в ГоцеделчевÑко Ñрещу правителÑтвената политика на аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ отказа да бъдат издавани паÑпорти на помаците, които иÑкат да емигрират в ТурциÑ. ЧаÑти на Червените барети Ñмазват протеÑтите. Въведен е вечерен чаÑ. Ðа 17 авгуÑÑ‚ членът на Политбюро и Ñекретар на ЦК на БКП Милко Балев приÑтига в района за разговори Ñ Ð¼ÐµÑтното партийно и админиÑтративно ръководÑтво.
13 октомври 1989Тодор Живков Ñе Ñреща Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðедю Генджев, който "
изразÑва благодарноÑÑ‚ за Ñвободата, Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñе ползва мюÑюлманÑката Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð² Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ за уважението и подкрепата, оказвани от държавата".
10 декември 1989Между 50 000 и 100 000 души учаÑтват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маÑа и преговори между БКП и опозициÑта. Митингът аплодира резолюциÑ, призоваваща за премахване на ръководната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° БКП; премахване на партийните организации по меÑторабота, в милициÑта, армиÑта, Ñъда и прокуратурата; оÑтавка на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¦ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»ÐµÐ½ комитет на БКП, включително на шефовете на отдели на ЦК и на вÑички окръжни и градÑки комитети на БКП; финанÑова Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° БКП и другите казионни общеÑтвени организации. Оратори Ñа Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, ХриÑтофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Ðиколай ВаÑилев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, ВаÑил Митров, Петър Слабаков, КонÑтантин Георгиев, Георги СпаÑов, Ðнгел ÐÑ…Ñ€Ñнов. Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ² отново не е допуÑнат да говори.
10 декември 1989Повече от 5 000 етничеÑки турци и помаци Ñе приÑъединÑват към митинга на СДС в СофиÑ. Те ноÑÑÑ‚ плакати Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñи за прекратÑване на политиката на аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ за религиозни и културни права.
16 декември 1989 Митинг на българÑки мюÑюлмани в Гоце Делчев Ñ Ð¸Ñкане да бъдат възÑтановени човешките им права.
26-28 декември 1989Митинги пред парламента на българÑки мюÑюлмани Ñ Ð¸Ñкане да Ñе върнат имената им.
********************************************************************
Още за
Ð’ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ, принудителното ÑменÑне на имената на турците и маÑовото изÑелване - ето тук:
1981-1989