Български > Помаци
Версии за етимологията на названието "Помаци"
Rahmie:
Версии за етимологията на названието "помаци"
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Най-разпространеното название на българомюсюлманска общност, "помаци", се развива от "помагач", "помачен" или "поляк".
"Помагач"
Свързва се с това, че по време на османската власт помаците играели спомагателна роля в управлението на районите, в които живеят. Поради тези причини логично е наименованието ”помак” да произлиза от глагола “помага”. В османския и в днешния турски съществува буква наречена меко “г” която днес се изписва така – ğ. Когато това “г” се намира в някоя дума то не се чете или изговаря. Поради тази причина възможно е и османлиите, когато са изговаряли българската дума “помагачи” за населението със специален статут, състоящо се най-вече от средите на еретиците, да не са изговаряли буквата “г” и тя да е придобивала формата “помаачи”, от където да произлиза и наименованието “помаци”.
Според Хамер и Цинкайзен още в най-раните периоди, когато османските гарнизони се настанили на Балканския полуостров, от страна на османската власт били полагани особени усилия за откриването на два вида “нестандартни” населения, сред които са били тюрките заселили се на Балканския полуостров преди османското нашествие и еретиците, които не изповядвали християнството по начина, който бил изповядван от католиците и православните. В първата група влизат - прабългарите, куманите, печенезите, узите и прочие, а в втората група са описаните в корана хора на писанията, които не съдружавали с Бог (Отец) назовавайки го троица, и които не се молели на кумирите - икони. Поради тази причина в османските архиви еретиците били записвани като кристияни за разлика от останалите християни записани като гербан или кяфир (неверник). Като след откриването на тези населения османската власт ги поставяла в привилегировано положение.
Според регистъра на войнуците в ловешко от 1548 г. със специален статут са били и т. нар. ”ямаци”, което в превод от османотурски език означавало ”помагачи”. Поради тези причина има вероятност наименованието ”помак” да произлиза от глагола “помага”.
В своя пътепис „В недрата на Родопите“ Иван Вазов дава друго обяснение на произхода на "помаци" от "помагачи" - там той споменава за четите известни в българската историография като башибозуци, които играели спомагателна роля.
You are not allowed to view links.
Register or Login
"Помачен"
Според тази версия, "помаци" се развива от диалектизма "помака" (мъчение, изтезание) и "помачен" (измъчен, изтезаван). При нея се изтъква най-вече верската страна на проблема - за това как и по какъв начин помаците са приели исляма. По този повод изтъкнатите османисти Махиел Кил, Иналджък и други иследвайки османските архивни документи, разясняват в своите публикации как се е развил този процес. Така например, според Махиел Кил, историци като Васил Кънчов, Марин Дринов и Петър Мутафчиев са считали за автентични летописите на поп Методий Драгинов от село Корово, отнасящ се за района на Чепинското корито. Летописите на поп Методий Драгинов са публикувани от Стефан Захариев, родом от Пазарджик, в неговото ”Географско статистическо описание на Татар Пазарджишка каза” отпечатано във Виена през 1870 г.
Почти по същото време е отпечатан разказът „Второто разорение на България“ на извесния руски историк Ламански, който също така е смятан за автентичен, а събитията се развиват по време на управлението на султан Селим I (1512-1520). Tози разказ описва насилственото ислямизиране на населението от егейското крайбрежие до Неврокопско (Гоцеделчевско), както и на района около Крупник и по-голямата част от Дунавска България. Към смятаните за автентични документи се отнасят и „Исторически бележник“, съдържащ ужасяващи детайли за този процес в Централните и Източните Родопи, а също и „Хрониката на манастира Света Петка“, „Беловската хроника“ и „Дряновския препис“, който е служел като допълнение към „История славянобългарска“. Не на последно място тук могат да се причислят и сборниците с документи, публикувани през втората половина на 20 век.
Всички изброени до тук источници се смятали за автентични и на тях се е гледало като на основен източник на сведения за този период и от много наши съвременни историци. Оригиналите на историята на поп Методи Драгинов например, на „Второто разорение на България“ и на „Исторически бележник“ не са открити, за да се направи по-обстойна справка. Поради това те будят съмнение за автентичността си и често са смятани за възрожденски фалшификати.
Иследваните от Кил османски архивни документи като цяло не дават ясна представа за разпространението на исляма сред помаците – дали то е било насилствено или доброволно. Това, което показват обаче, е много бавният процес на ислямизация. В този смисъл не може да се определи до каква степен думата ”помак” е свързана с думата ”помъчен”, но е сигурно, че терминът се приема от авторите, които се базират и на споменатите по-горе източници. Тази етимология си е пробила път още по времето на Стою Шишков и е успяла да се наложи през 30-те години, достигайки и до наши дни.
Друга интересна подробност е, че рефлексът на старобългарския голям юс в местните рупски говори не е а (С мака се вади заб на маж), за да даде помачен, а широко о, преминаващо в неударена позиция в у (С мока се вади зоб на мож). Следователно регионимът, изведен от мъка би бил помоци (Отбележете топонима Мугла, от мъгла).
"Поляк"
През 1672 г., когато османските турци завладяват областта Каменец-Подолски (Подолие), по това време част от Полско-литовската държава (Жечпосполита), тамошни арменци-павликяни са преселени в Пловдивско, Родопите и на други места в европейската част на Османската империя. Тези павликяни приемат исляма и според Садък Паша - Михаи Чайковски (1804 г. - 1886 г.) - от името "поляк" - "поляци" се е добило разваленото име "помак" - "помаци". С това може да се обясни, че не всички ислямизирани павликяни се наричат "помаци", а само известна част от тях.
You are not allowed to view links.
Register or Login
Rahmie:
Названия и самоназвания
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Помаците не представляват единна общност и нямат общо самоназвание. В различните държави се използват и различни локални външни обозначения - ахряни, бабечани, торбеши, горани, жупани, аповци и други.
В България често се използва терминът българи мохамедани, който би трябвало да е въведен за разграничаването на общността от мюсюлманите, неговорещи български като майчин език - турци, цигани, и така нататък. В някои райони обаче, като Тетевенския балкан например, циганите също се самоопределят като българи мохамедани.
Това до голяма степен пречи за статестическите изследвания. Това е и основната причина за анормалните определиния от страна на българското население в района, поради което помаците там биват наричани бели цигани. От друга страна терминът българи мохамедани често е отхвърлян, тъй като значителна част от представителите на общността в България нямат българско съзнание и защото термина „мохамедани“ (и съответно и българи мохамедани) предполага някаква форма на обожание на пророка Мохамед, (по подобие на християни и будисти) докато последователите на исляма смятат, че изпълняват волята на единствения бог Аллах и наричат себе си мюсюлмани.
Aповци - така се наричат българите мюсюлмани в Кичевско, Република Македония. Етимологията на названието идва от албанската дума за брат. Предполага се, че названието им е дадено от съседното албанско население.
Ахряни - название на българите мюсюлмани в Родопите и Западна Тракия. Етимологията на думата според някои учени като Борис Дерибеев произлиза от средновековното название на Родопите и по-специално на Източните Родопи Ахрида/Ахридос и османското име Ахърчелеби. Друга версия за произхода на названието е от старобългарската дума хрид, означаваща скала, хълм, планина.
Бабечани - така се наричат българите мюсюлмани в района на Разлог.
Дилсъзи - наименование на българите мюсюслмани в района на Тиквешията, днес Република Македония. Произходът на думата се обяснява като "безезици", т.е "без език". Предполага се, че това наименование е дадена на местните българи мюсюлмани от турското население като упрек, че не говорят турски език.
Мърваци - така се наричат българите мюсюлмани в района на град Сяр, днес Гърция. А също и в Малешевско, Демир Хисар и Мелник. Според Васил Кънчов това име има свръзка с рударството. „Мърва“ наричат тамошните хора ситнеж от въглища. И мърваци първоначално трябва да са се наричали само въглярите, «угляри» в Кратовско. Сега думата „мърваклък“ се употребява често вместо рударство. Този регионим важи както за българите мюсюлмани, така и за българите християни в споменатите райони.
Помаци - название на българите мюсюлмани в Северна България в района на Ловеч, Бяла Слатина. Поради близостта на това население до големите културно-просветни центрове на българското Възраждане, това самоназвание на българите мюсюлмани става обобщаващо наименование за всички български мюсюлмански общности.
Торбеши - название на българите мюсюлмани в Западна Македония, в района на Шар планина, Скопско и Дебърско.
Че́ченци или Чешлии - така се наричат българите мюсюлмани в района на областта Чеч. Чешлиските са и един от родовете в близката до Чеч Доспатска община. В Доспатско наименованието чеченци не е разпостранено. Вместо него се използва наименованието гаджели.
You are not allowed to view links.
Register or Login
ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
DRIN,DRIN OT TRIN NA TRIN
halikan:
glu...i,istinata e 4e prez 1526-1528g v Rodopite osven turskiya asker nyama muslumani,a prez 16 vek po re4nite dolini mesta,marica,tundja se zaselvat turski zaselnici ot anadola
halikan:
toya rado see pobarkal pomaci bilo naimenovanie na muslumani,a rado na kakvo e naimenovanie pomak-hristiyanin ili kakvo
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version