ЮЙЪÐФХПРЛБ
ТЪРГОВИЯТРПОРЕДÐИЯ ÐÐЧИРÐРЗÐСЕЛВÐÐЕ ÐÐ ÐÐ ÐБИТЕ ÐРБ БÐЛКÐÐСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Друг начин на заÑелване на арабите на полуоÑтрова е търговиÑта.Търговците муÑлимани имали Ñвои колони по големите пазари на империÑта.Те имали Ñвободен доÑтъп до големите търговÑки центрове като КонÑтантинопол и Солун,а били Ñвободни да пътуват и в оÑтаналите градове на ВизантиÑ-Охрид,Димотика,Ðдрианопол и вÑички оÑтанали.През БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров минавал Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° коприната,арабите продавали Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ други Ñтоки.ÐабавÑли Ñъщо необходимите им Ñтоки и поÑредÑтвом Ñвоите кервани и търговÑки кораби ги превозвали из арабÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚.Ðо ето каква Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð¸ дават иÑторичеÑките извори за Ñ‚Ñхното учаÑтие в търговиÑта на ВизантиÑ: - „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Византиц– Д.Ðнгелов ÑÑ‚Ñ€.197,198 и ÑÑ‚Ñ€.200,201:â€Ð“лавен център на външната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 9-10 век продължавал да бъде КонÑтантинопол.Хазари,руÑи,евреи,българи,Ñирийци,италианци,араби Ñе Ñтичали там,за да продават Ñвоите Ñтоки и да получават предмети,изработени от меÑтните занаÑтчии или докарани от други меÑта.Хазарите внаÑÑли от Ñевер кожи,пурпур,пипер,РуÑите други Ñкъпи кожи,воÑък и пр.Сирийците и арабите докарвали южни плодове,ароматични раÑтениÑ,Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð¸ пр.ОÑобено оживена Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐµÐ»Ð¸ евреите.Ðаред Ñ Ð¦Ð°Ñ€Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð´ важен търговÑки център през 9-10 век бил Солун.Там Ñтавал голÑм панаир на 8 ноември(празника на Димитър СолунÑки,Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° града).Ðа него Ñе Ñъбирали търговци от различни Ñтрани и народи – от БългариÑ,КиевÑка руÑиÑ,ГърциÑ,ИталиÑ, ИÑпаниÑ,ФранкÑката държава,Египет.Други търговÑки центрове били градовете в Източна ТракиÑ:Одрин,СиливриÑ,РодоÑто и пр.Ðа адриатичеÑкото крайбрегие прÑка връзка Ñ Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð»Ð¸ Корфу и Дирахимо(Драч).Ð’ ЕгейÑко море важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² транзитната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð°ÐµÐ» оÑтров РодоÑ,а Ñлед 966 година и оÑтров Крит.Своеобразието на византийÑката Ñтруктура Ñе ÑÑŠÑтоÑло в Ñъчетанието на домашното ÑтопанÑтво Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ð´Ñтвото за пазара,а Ñъчетанието на промишлени градÑки центрове,в което било виÑоко развито занаÑтчийÑтвото и търговиÑта,ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ´ÐµÐ»Ñките облаÑти във вътрешноÑтта на империÑта,изоÑтанали назад в търговÑко отношение и наÑелени чеÑто Ñ Ð¿Ð»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð°,неизживели още родово-племенните отношениÑ.Цариград,ÑÑŠÑ Ñвоето многобройно наÑеление,Ñи оÑтанал център на разменната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ† това време. ЕвропейÑкиÑÑ‚ търговец Вениамин ТуделÑки,който поÑетил Цариград през 12 век,по времето когато Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ð¸Ð»Ð° вече монпола Ñи,казал в Ñвоето опиÑание за града: „Тук идват търговци от различен произход:От Вавилон,Шинар,ПерÑиÑ,ИндиÑ,Египет, Ханаан,РуÑиÑ,УнгариÑ,от Ñтраната на печенезите и хазарите,от Ð›Ð°Ð½Ð³Ð¾Ð±Ð°Ñ€Ð´Ð¸Ñ Ð¸ ИÑпаниÑ.
Това е търговÑки град и от вÑички Ñтрани по моретата и по Ñуша тук идват търговци и не ÑъщеÑтвува друг подабен нему град в Ñвета,Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на Багдад – Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ на иÑлÑма.ÐеÑметните богатÑтва,които Ñе Ñтичат в този град от вÑÑка държава,от вÑÑко мÑÑто и вÑеки град,надминават вÑÑко въображение и надхвърлÑÑ‚ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚â€.
„Значението на Цариград като център на тогавашната Ñветовна Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð»Ð¸Ñ‡Ð°Ð²Ð° от опÑтоÑтелÑтвото,че 10 век изворите говорÑÑ‚ за цели търговÑки колонии на чужденци в Цариград.Хазари,руÑи,евреи,българи,италианци,араби и Ñирийци.ТърговиÑта Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ, които доÑтавÑли на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ´,лен и платнени тъкани,Ñрещу разрешението за изнаÑÑне на по-долнокачеÑтвени коприни и ÑирийÑки материи,Ñ‚Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° толкова оживена, че през 896 г. Ñе Ñтигнало до война,Ñлед като интригите на византийÑките Ñпекуланти, заграбили търговиÑта Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ,довели до пренаÑÑнето на българÑкоко тържище в Солун и до облагането на българÑките Ñтоки Ñ Ð¿Ð¾-виÑоки мита.ГолÑм търговÑки и промишлен център в европейÑката чаÑÑ‚ на империÑта бил ТеÑалоники(Солун,Салоники). Тук имало многобройни работилници за обработка на мед,желÑзо и олово за производÑтво на Ñтъклени ицделиÑ.Солун Ñе Ñлавел ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð½Ð°Ð¸Ñ€,Ñрко и живо изобразен на знаменитите панаири в Шампан.Ðа този панаир,който Ñтавал през м. октомври Ñе Ñъбирали търговци от различни Ñтрани и народи.Тук в дълги редици палатки, разположени зад града,Ñе излагали Ñтоки от БългариÑ,СкитиÑ,ИбериÑ,ГърциÑ,ПелопонеÑ,ИталиÑ,ГалиÑГерманиÑ,ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Египет. Стоките от Понта отивали най-напред по море в Цариград а от там на кервани Ñе отправÑли за Солун. ОÑвен това Солун бил и най-голÑм център за транзитна Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¸ ВизантиÑ.Центрове на коприненото производÑтво били ÐŸÐµÐ»Ð¾Ð¿Ð¾Ð½ÐµÑ Ð¸ Тиван.Житието на Ðикон Метаноит показва,че 10 век в Спарта ÑъщеÑтвувала значителна еврейÑка община,чиито членове били оÑобено изкуÑни майÑтори в изработката на копринени тъкани.Диалогът „Тимарион†говори за изключителното мÑÑто,което заемали на ÑолунÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ð½Ð°Ð¸Ñ€ копринените изделиÑ.ВизантийÑките извори възхвалÑват прозрачноÑтта,блÑÑъка и ÑъвършенÑтвото на тиванÑките копринени тъкани.През 10 век – Спарта изнаÑÑла тиванÑките копринени тъкани и кавьори за ИталиÑ. ТърговÑки центрове в вевропейÑките византийÑки провинции били още и Дурецо,Корфу,ÐбидоÑ,РодоÑ,Ðдрианопол и СелимвриÑ.За малозитÑките градове имаме по-Ñлаби ÑведениÑ,неÑъмнено е обаче,както ÑвидетелÑтвуват и многобройните находки от моливдовули(оловни печати) на митничеÑки чиновници,че в азиатÑиките теми по-важни търговÑки центрове били Трапезунд,ÐнтиохиÑ,МамиÑтра,Ðдана,ТарÑ,ÐталиÑ,Ð¥Ð¸Ð¾Ñ Ð¸ ФокеÑ. Ð’ 15 век и венецианците Ñе Ñтремели да добиÑÑ‚ правото да Ñи оÑноват Ñвои факторииâ€.
Както видÑхме на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров,и въобще по цÑлата византийÑка Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑъщеÑтвувало голÑмо движение на различни племена и народи.ОÑвен това арабите,които владеели цÑлото Средиземно море близо половин век и били ÑÑŠÑеди на византийците по цÑлата южна и източна граница,имали Ñвободен доÑтъп до техните извеÑтни пазари,а чрез пазарите и до меÑтните племена и народи.Ркато Ñе има впредвид че до навлизането на оÑманÑките турци в началото на юг от Стара планина,а по-къÑно на юг от Ñ€.Марица е византийÑка Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ е нормално да приемем че културата на юг от Марица е навлизала от юг,главно по течениÑта на реките Марица,МеÑта и Вардар и директно откъм Средиземно и ÐдриатичеÑко море,както вече видÑхме.
Чрез муÑлиманите търговци меÑтните муÑлимани поддържали връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ³Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ центрове на иÑлÑма.От търговците и другите пътници,пътуващи да разпроÑтранÑват иÑлÑма,те препиÑвали на ръка ÑъщеÑтвуващите книги за изучаване на иÑлÑмÑката Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ другите науки,които до „ренеÑанÑа†в западна европа били най-добре развити Ñред муÑлиманите в Багдад,Ðишапур,Бухара,Саларканд,Кайро а и в ÐндалуÑÐ¸Ñ Ð¸ КордовÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð»Ð¸Ñ„Ð°Ñ‚.ГолÑма чаÑÑ‚ от търговците вземели жени от меÑтните племена и народи.През БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров минавал и Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° коприната,както видÑхме в поÑÐ¾Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-горе цитат.Той започвал от източна ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ през КонÑтантинопол и Солун Ñтигал до Сараево и Дубровник.
Ð’ книгата на Ðли Дувани на перÑийÑки език „Учени и мъже ноÑещи името на БоÑна и Херцеговина†на ÑÑ‚Ñ€. 11 четем:БоÑна и Херцеговина от много отдавна имала културни връзки Ñ Ð˜Ñ€Ð°Ð½ и град Сараево,хпез който минавал Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° коприната и Ñтигал до град Дубровник,който бил ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° този път.Сараево още преди иÑлÑма е бил във връзка Ñ ÐŸÐµÑ€ÑÐ¸Ñ Ð¸ перÑийÑки търговци пътували до този град и обратно,когато за първи път БоÑна и Херцеговина заедно Ñ ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ превзети от фатимитите,които уÑпели там да Ñъздадат ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð° макар и за кратко време.По-къÑно БоÑна и Херцеговина,както и ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ превзети от ОÑманÑките турци,Ñлед което връзките Ñ Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ продължили. Първата личноÑÑ‚,коÑто управлÑвала там макар и от името на оÑманците бил Кази ХайÑери Бег,който бил перÑиецâ€.
По-нататък Ñе Ñпоменава че: „ПерÑÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð»Ð° отдавнашни културни връзки Ñ Ð±Ð¾ÑненÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ и че перÑийÑкиÑÑ‚ език и поети били познати там.Ðапример покрай джамиÑÑ‚Ñ Ð½Ð° Кази ХайÑери Бег има реÑторант,който предÑтавлÑвал керван Ñарай в миналото,Този керван Ñарай бил мÑÑто за отÑÑдане на пътуващи търговци,които идвали от Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ð´Ð°Ð»ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ðº.Ð’ тази чаÑÑ‚ Ñа напиÑани Ñтиховете на перÑийÑките поети: Хафез,Саади,МаулÑви,шейх Ðттар.Те били познати от Ñтотици години на боÑненÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´â€.
Обикновенно муÑлиманите Ñа търгували ÑÑŠÑ Ñол,оръжие,благовониÑ,южни плодове а унгарÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ Ñа ковали монети.Ртака наречените „егупти†Ñа ковали оръжие за войÑката и Ñа от египетÑките фатимити докарани от Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ â€“â€žÐ Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ð¸â€-ÑÑ‚Ñ€.86,87. â€Ð’ Ñело Долни Петровци днешна Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ñа намерени девет златни монети от времето н
а ÐббаÑидÑките халифи, ковани през 136 до172 година по хиджри или от 753 до 809 година от н.е.Те Ñе намират в археологичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹ в Загреб а Ñа детайлно опиÑани в Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð²ÑŠÐ² г.ВеÑник.- Ðли Дувани ÑÑ‚Ñ€.75 от книгата „ИÑлÑм и муÑлимани в ХърватÑко†.
ÐÐПÐДЕÐИЯ ÐÐ ÐÐ ÐБИТЕ СРЕЩУ БÐЛКÐÐСКИТЕ ВЛÐДЕÐИЯ ÐРВИЗÐÐТИЯ И ВРЪЗКИТЕ ИМ С МЕСТÐИТЕ ПЛЕМЕÐРИ ÐÐРОДИ
ОÑвен търговÑки и културни връзки между муÑлиманите,които в продължение на четири века Ñе разпореждали в Средиземно,ЕгейÑко и ÐдриатичеÑко море и муÑлиманите,живеещи на полуоÑтрова ÑъщеÑтвували и военни.Тези връзки започнали още по време на омеÑдÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð»Ð¸Ñ„ МоавиÑ.Както видÑхме от цитата по-горе през
673-674 година,Ñлед като императора КонÑтант е разбит от арабите в Срекиземно море и оÑтров Крит е превърнат във военна база от Ñ‚ÑÑ…,в продължение на четири години вÑÑко лÑто Ñе изправÑли Ñрещу Ñтените на КонÑтатинопол и навлизали в ТракиÑ.
През 717 г.,както видÑхме МаÑлама е в продължение на цÑла година,а Ñпоред нÑкои иÑторици около три години е пред Ñтените на Цариград.Ðеговата 80-хилÑдна войÑка е разбита,а Ñпоред нÑкои извори повечето от неговите 1900 кораба били опожарени.
Ðо тези Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñтавили Ñвоите Ñледи,поради,глада,епидемиите,Ñтуда чаÑÑ‚ от войÑката му,Ñпоред Ð½Ð°Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 30000 потърÑили ÑпаÑение Ñред меÑтните племена и народи и най-вече Ñред най- южните племена,предимно ÑлавÑни и траки,които били езичници и Ñъщо били врагове на ВизантиÑ.Ð’ поÑÐ¾Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-горе цитат от Табари арабите получили заповед дт халифа Сюлейман да оÑтанат и да не Ñе връщат без да Ñа превзели КонÑтантинопол.Ðрабите Ñпоред него Ñи поÑтроили дървени къщи и поÑÑли по два мода жито,които карали на конете Ñи,за да не разчитат на провизии от Шам и Багдад.
Според ибн Батута пък МаÑлама имал ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð¾ÑÑ‚ на брега на река в подножието на планина,Ñпоред Ð½Ð°Ñ Ð½Ð° река Марица.Това наше твърдение Ñе Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ð¸ от Левченко в неговата „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Византицна ÑÑ‚Ñ€.163: „ПървиÑÑ‚ предÑтавител на иÑаврийÑката динаÑтиÑ,Лъв-3(717-749),произхождащ от новите Ñлоеве на малоазийÑката военна ариÑтокрациÑ,бивш Ñтратег на темата Ðнатолик,поел влаÑтта в момент,когато Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° изправена пред голÑма външна опаÑноÑÑ‚.Ð’ първата година от управлението му 80-хилÑдна арабÑка войÑка под началÑтвото на МаÑлама един от най – извеÑтните вождове на иÑлÑма,прехвърлила ХелеÑпонт и Ñе Ñвила под Ñтените на Цариград.Скоро Ñлед това приÑтигнала и огромна арабÑка флота от Египет и СириÑ.Цариград бил обÑаден по Ñуша и по море,като обÑадата продължила повече от година(авгуÑÑ‚ 717-авгуÑÑ‚ 718 година).Ðо и този трети опит на арабите да щурмуват Цариград претърпÑл пълен неуÑпех.ГръцкиÑÑ‚ огън,измÑната на чаÑÑ‚ от екипажа на арабÑката флот а набрана из Ñрената на ЕгипетÑките хриÑтиÑни,Ñуровата зима и нападението на българите заÑтавили МаÑлама да Ñе оттегли Ñлед дванадеÑет меÑечна обÑада.При тази обÑада арабите загубили ,Ñпоред преувеличените ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñъвременниците 150 хилÑди убити,а от Ñ‚Ñхната огромна флота,ÑÑŠÑтоÑща Ñе от 1800 кораба,оцелели Ñамо 10.Във вÑеки Ñлучай,неуÑпешниÑÑ‚ край на тази обÑада бил Ñтрашна катаÑтрофа за арабите и ÑÑŠÑ ÑъдбоноÑни поÑледици за Изтока.Той нанеÑъл тежък удар върху преÑтижа на ОмайÑдите.Лъв -3 напротив византийците Ñлавели като ÑпаÑител на империÑтаâ€.
Според арабÑките иÑторици обаче Лъв-3 идва на влаÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ð° на арабите,като техен Ñъюзник,но като виждат това византийците го канÑÑ‚ да Ñтане император,но преди да Ñтане император той имал много добри Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ и може би е бил повлиÑн от Ñ‚ÑÑ… за иконоборчеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð¿Ð¾ къÑно.Предлагаме още нÑколко цитата подкрепÑщи нашите Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° превъзходÑтвото на арабите в Средиземно,ЕгейÑко и ÐдриатиÑко морета,както и за връзките на южните ÑлавÑнÑки и други племена Ñ Ñ‚ÑÑ… – „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ВизантиÑâ€-Левченко от ÑÑ‚Ñ€.213 на татък: „Ðо вниманието на византийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ винаги отклонÑвано от арабите,а на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров.Ðрабите и българите оÑтавали в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 9 и началото н а 10 век вÑе още опаÑни врагове на империÑта,оÑобено западните,които завладели Ð¡Ð¸Ñ†Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Крит,опуÑтошавали оÑтровите в ЕгейÑко море и Крайбрежието и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° парализирали търговиÑта в източната чаÑÑ‚ на Средиземло мореâ€.
„За да подчини и обезоръжи варварите,окръжаващи империÑта,Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¾Ð»Ð·ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð° като най-Ñилно оръжие хриÑтиÑнÑката пропаганда,коÑто Ñ‚Ñ€Ñбвало да превърне опаÑните врагове в приÑтели,ваÑали и поданици,империÑÑ‚Ñ Ð½Ð°ÑÑŠÑквала варварÑките племена едно Ñрещу друго,подкупвала управлÑващите върхушки у най-опаÑнете врагове,използувала и въоръжена Ñилаâ€.â€Ð“ланото внимание на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ наÑочено към малоазийÑките и балканÑките ÑÑŠÑеди,ÑицилийÑките и критÑките араби,но от погледа на византийÑката Ð´Ð¸Ð¿Ð»Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе изплъзвали и племената наÑелÑващи облаÑтта между Карпатите и КаÑпийÑко море.Център на византийÑката ÑиÑтема за поддържане на политичеÑкото равновеÑие през 10 век бил Ñъюзът Ñ Ð¿ÐµÑ‡ÐµÐ½ÐµÐ·Ð¸Ñ‚Ðµâ€.
“ГолÑма чаÑÑ‚ от Ð¡Ð¸Ñ†Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° завладÑна от ÑеверноафриканÑките араби.Ðе по-добро било положението на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ в Южна ИталиÑ.Макар че в Ñредата на 9 век арабÑките Ð·Ð°Ð²Ð¾ÐµÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ не ÑÑŠÑтавлÑвали още големи компактни територии,вÑе пак византийÑкото влиÑние почти изчезнало и на помощ на южноиталианÑките градове на два пъти Ñе ÑвÑвал западниÑÑ‚ император Людовик-2â€.
„Крайно болезнено почувÑтвувала империÑта загубата на оÑтров Крит,който Ñе превърнал в гнездо на арабÑките пиратиâ€.
„През 60-те години на 9 век илирийÑките ÑлавÑни,заÑтрашени от арабите,Ñе обърнали за помощ към ВизантиÑ.Тук византийÑкото влиÑние било през 8 век и първата половина на 9 век почти Ñъвършенно изчезнало и не Ñамо Ñърби и хървати започнали да гледат на Ñебе Ñи като на незавиÑими от източната империÑ,но и римÑките градове в ДалмациÑ,каточели забравили за правата на византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€.Ð’ 867-868 година Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð°Ð»Ð° помощ на далматиннÑките градове и те били длъжни да признаÑÑ‚ отново Ñуверенитета на империÑта.Същото Ñторили и незавиÑимите ÑлавÑнÑки племена,които наÑелÑвали ДалмациÑ.Според ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ð½Ñтантин БагрÑнородни чаÑÑ‚ от хърватите и Ñърбите приели хриÑтиÑнÑтвото от Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ по този начин влезли в Ñверата на църковното и политичеÑко византийÑко влиÑниеâ€.
„Загубата на Сиракуза през 878 година,който арабите завладели Ñ Ñ‰ÑƒÑ€Ð¼ провалила завоевателните планове на ВаÑилий.Гибелта на Сиракуза предопределила загубата на СицилиÑ.Кипър паднал отново в ръцете на арабитеâ€.
„През това време арабÑките пирати безпрепÑÑ‚Ñтвено Ñе разпореждали в ЕгейÑко море: Ð’ 880 г.те ограбили оÑтров СамоÑ,в 902 година разрушили града Димитриада в ТеÑалиÑ,в 904 година превзели и разграбили ÐÑ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð² Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ Солун на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров,като отвели огромно множеÑтво пленници.Ðа запад Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ð¸Ð»Ð° окончателно при Лъв-6 СицилиÑâ€.
„За да възтанови византийÑкото гоÑподÑтво по море,Лъв-6 Ñъбрал Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ð° на огромни ÑредÑтва голÑма морÑка флота,ÑÑŠÑтоÑща Ñе от 102 Дромона,75 Памфили Ñ 34 хилÑди гребци,7 хилÑди войници,700 руÑи и 5 хилÑди мардаити.Тази флота,обаче претърпÑла в 911 година пълно поражение в битката Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ при оÑтров СамоÑâ€.
„Византийците разгромили напълно в 924 година флотата на арабÑките пирати,Ñлед което морÑката опаÑноÑÑ‚ може да Ñе Ñчита изобщо за напълно ликвидирана.Едновременно Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° на източната граница в Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð²Ð·ÐµÐ»Ð° поÑтепенно надмощие в борбата Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ.РазширÑването на ВизантийÑките малоазийÑки
граници Ñе улеÑнÑвало от разлагането на БагдадÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð»Ð¸Ñ„Ð°Ñ‚,който Ñе разпаднал на редица незавивиÑими,враждебни едно на друго феодални владениÑ.ДомеÑтникът на Лакапин,ÐšÑƒÑ€ÐºÑƒÐ°Ñ ÑƒÑпÑл в двадеÑет годишна упорита борба да разшири значително владениÑта на империÑта на изтокâ€.
„ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ВизантиÑâ€- 2 чаÑÑ‚- Димитър Ðнгелов-ÑÑ‚Ñ€.50-58.
„Още през първите години на Ñвоето царуване ВаÑилий имал трудни външнополитичеÑки задачи.ГолÑма заплаха за Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑвали арабите в СицилиÑ,които вършели чеÑти набези по далматинÑкото и албанÑкото крайбрежие. През 866 година още преди ВаÑилий да Ñедне на приÑтола,арабите заели гр.Которо(Котор),а на Ñледващата година бил обÑаден Рагуза(Дубровник),ВаÑилий Ñе отзовал на молбите за помощ и изпратил на дубровничаните Ñилна флота начело Ñ Ð¿ÑŠÐ»ÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´ÐµÑ†Ð° Ðикита Ориф.Ðрабите били принудени да Ñе оттеглÑÑ‚.ÐамеÑата на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ ÑƒÐºÑ€ÐµÐ¿Ð¸Ð»Ð° неиното влиÑние в градовете по адриатичеÑкото крайбрижие и по-Ñпециално в ДалмациÑ.ÐаÑкоро Ñлед тези ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° Ñъздадена в тази облаÑÑ‚ една нова тема ДалмациÑ,коÑто включвала меÑтните градове и нÑкои оÑтрови в ÐдриатичеÑко море.Градовете в тази тема имали вътрешно Ñамоуправление,но били длъжни да плащат една малка Ñума на Ð¿Ñ€Ð°Ñ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Цариград Ñтратег.ОÑвен по адриатичеÑкото крайбрежие ÑблъÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ имало и в СицилиÑ,и Южна ИталиÑ.
През 866 година арабите завладели град Бари(византийÑката крепоÑÑ‚ в полуоÑтров КарабриÑ),а през 879 в ръцете на арабите паднал оÑтров Малта.ÐатиÑкът на арабите в ЕгейÑко и Средиземно море,който бил ÑпрÑн за извеÑтно време Ñлед победите на Ðикита Ориф и ÐаÑÑŠÑ€,отново Ñе уÑилил в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 9 век.Като използували за главна база Крит,арабите предприели нови пиратÑки нападениÑ.ОпуÑтошени били оÑтровите Ð¡Ð°Ð¼Ð¾Ñ Ð¸ ЛемоÑ,разорен бил теÑалийÑкиÑÑ‚ град Димитриада(през 902 година).Ðачело на арабÑката флота ÑтоÑл един гръцки ренегат Лъв ТриполитанÑки.През 904 година арабите нападнали и опуÑтошили гр.ÐÑ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð² Мала ÐзиÑ,а по-къÑно Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð¹Ð½Ð¸ кораби Ñе отправили Ñрещу Солун,вториÑÑ‚ по значение град в империÑта на БалканÑÐºÐ¾Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров.Солун паднал Ñлед тридневна обÑада,ръководена от Лъв ТриполитанÑки,в ръцете на нашеÑтвениците,които извършили Ñтрашни грабежи и Ñлед това напуÑнали града.Много жители загинали,а около22 000 били пленени и откарани в робÑтво.Между Ñ‚ÑÑ… Ñе намирал и един духовник,Йоан Каминиат,който ни е оÑтавил подробно изложение на драматичните ÑъбитиÑ.Пленниците били отведени най-напред в Крит,а от там изпратени в Триполи(в СириÑ) и в ТарÑуÑ(в КиликиÑ).Мнозина от Ñ‚ÑÑ… били разменени в ТарÑÑƒÑ Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ñки пленници и така могли да Ñе завърнат в родните Ñи меÑта.ПиратÑките дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° арабите по море нанеÑли Ñериозни щети на византийÑката презморÑка търговиÑ,коÑто Ñтанала твърде риÑкована и опаÑна.Разтревожени от ÑъбитиÑта,цариградÑките управници Ñе опитали да преминат към контраудар и да Ñе ÑправÑÑ‚ Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€ÐµÑтанните грабителÑки набези.Организирана била голÑма морÑка екÑÐ¿ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ Ñ Ð¿ÑŠÐ»ÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´ÐµÑ†Ð° Химерий.Отпърво византийците имали уÑпех и през 910 година завзели оÑтров Кипър.Две години по-къÑно били предприети дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñрещу Крит,които не донеÑли Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ·ÑƒÐ»Ñ‚Ð°Ñ‚.Ðещо повече,навръщане византийÑките кораби били нападнати неочаквано от ФлотилиÑта на Лъв ТриполитанÑки,комуто помагал и един друг византийÑки ренегат-ДамÑн.Химерий претърпÑл Ñтрашно поръжение и почти вÑичките му кораби били унищожени(пролетта на 912 година).ÐеуÑпешно Ñе развивали ÑъбитиÑта за Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ в Мала ÐзиÑ.Там арабите започнали да упражнÑват Ñилен натиÑк върху КиликиÑ.ГолÑма злополука поÑтигнала византийците в СицилиÑ,завзет бил гр.Регион,а през 902 година арабите завзели и крепоÑтта Таврониум.С това оÑтровът паднал изцÑло в техни ръце.Загубата на Ð¡Ð¸Ñ†Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° оÑобено чувÑтвителна,тъй като Ñ‚Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° важна житница за империÑта и Ñпециално за Ñтолицатаâ€.
Както виждаме ÑъщеÑтвували Ñа множеÑтво извеÑтни и неизвеÑтни опити за преговори и Ñъюзи между арабите и балканÑките владетели,племена и народи.ОÑвен това правели и множеÑтво опити за проникване в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките владетели влизали в преговори Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ Ñрищу ВизантиÑ,византийÑките императори влизали в преговори Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ Ñрещу българите:â€ÐŸÐ¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚авката за удар Ñрещу Цариград била продължена още по-уÑилено.БългарÑкиÑÑ‚ владетел влÑзъл в преговори Ñ Ñ…Ð°Ð»Ð¸Ñ„Ð° на африканÑките араби Ðл Махди и го убедил да нападнат заедно византийÑката Ñторица-арабите Ñ Ñ„Ð»Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° а българите ÑÑŠÑ Ñухопътна войÑка.Уговорено било Ñлед превземането на Цариград градът да оÑтане в ръцете на българите а на арабите на Ñе даде половината от плÑчката, заграбена в него.По щаÑтлив Ñлучай цариградÑкото правителÑтво узнало обаче за водените преговори и Ñ Ñ‰ÐµÐ´Ñ€Ð¸ подаръци и Ð¾Ð±ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ»Ð¾Ð½Ð¸Ð»Ð¾ Ðл Махди от Ñъюза му ÑÑŠÑ Ð¡Ð¸Ð¼ÐµÐ¾Ð½â€. „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ВизантиÑâ€- втори том ÑÑ‚Ñ€-67-Д.Ðнгелов.Ðрабите оÑвен че можели безпрепÑÑ‚Ñтвено да навлизат на полуоÑтрова,имали и възможноÑтта да оказват вÑÑкакъв натиÑк на ВизантиÑ,те разпроÑтранÑвали иÑлÑмÑката култура на балканите оÑобено Ñред южните ÑлавÑни и траки,които били езичници.ОÑвен културни меÑтните племена и народи оÑъщеÑтвÑвали и военни връзки Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ.Южните ÑлавÑни през 807 година влизат в Ñъюз Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ и превземат град ПатраÑ:â€ÐšÐ¾Ð³Ð°Ñ‚о управлÑвал византийÑкиÑÑ‚ император Ðикофор,ÑлавÑните от пелопонеÑката тема замиÑлили да възтанат.Те най-напред опуÑтошили жилищата на ÑÑŠÑедните гърци и Ñе отдали на грабеж,Ñлед това,като нападнали Ñъщо жителите на града ПатраÑ,завзели равнината пред градÑките Ñтени и обÑадили града в Ñъюз Ñ Ð°Ñ„Ñ€Ð¸ÐºÐ°Ð½Ñките Ñарацини.След като минало много време,обÑадените в крепоÑтта решили да почнат преговори,но иÑкали най-напред да получат уверениÑ,че ще бъдат оÑтавени в безопаÑтноÑÑ‚ поÑле да предадат града на ÑлавÑнитеâ€.- „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° ВизантиÑâ€-Д.Ðнгелов – ÑÑ‚Ñ€.66
Възтанието на Тома ÑлавÑнина Ñъщо е показателно за връзките на ÑлавÑните езичници Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ,то било подкрепено от Ñ‚ÑÑ… и неговоте Ñъюзници Ñе пръÑнали кой където намери Ñ‚.е. на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров.Това Ñе вижда от ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñ†Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚:
„Ðе оÑтанал никой непривлечен било към източната,било към западната войÑка,нито от придошлите племена,нито от туземните,нито от ÑÑŠÑедните нито от целите племена, които в различно време Ñе Ñтичали при него,едни по Ñуша,други по море,доверили му Ñе като на нов КÑеркÑ,между Ñвоите единоверци.Затова вÑички войÑки заедно ÑÑŠÑ Ñтратезите Ñи решили да Ñе приÑъединÑÑ‚ към него.Само ОливиÑн,който бил Ñтратег на армениактите,доверен на неговата мъдроÑÑ‚, и Катакила,Ñтратег на ОпÑикион,оÑтанали на Ñтраната на император Михаил.ГражданÑката война между Ñъплеменниците Ñе разраÑнала до толкова,че и Ñарацините почнали безнаказано да окупират и ограбват вÑички оÑтрови и облаÑти и вÑицÑло щели да ги превземат,ако поÑле не ги възвърнал без Ñъпротива поради голÑмата Ñи Ñлава.Като разбирал това той Ñе опитвал да влезе в Ñношение Ñ Ñ‚ÑÑ…,така изкуÑно примамвайки ги,че уÑпÑл да им предложи тава,което те иÑкали и желаели,омаÑни от многобройната му военна Ñила.Той изпратил при Ñ‚ÑÑ… пратеници да иÑкат мир или по-Ñкоро Ñъюз,щом Ñе ÑъглаÑÑÑ‚ да помагат на възтанниците Ñрещу императора.Той Ñключил договор за мир Ñ Ð°Ð³Ð°Ñ€Ñните ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¶Ð´,увенчал Ñе Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€Ñката корона от антиохийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€Ñ… Иоб,поÑле Ñ Ð¸Ð½Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ,египтÑните,аÑирийците,мидийците,аббаÑите,зихите,иберите,кабирите,ÑлавÑните, хуните,ванддалите,гетите и вÑички,които ÑподелÑÑ‚ безчеÑтието на МанеÑ,лазите, аланите,халдите,армените и вÑÑкакви други народи.Той Ñъбрал голÑма многоезична войÑка и като Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ð»,подчинил на ÑвоÑта Ð²Ð¾Ð»Ñ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ðº,най-поÑле наближил Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ñе опитал да превземе Византион Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ðµ въоръжени конници и пехотинци, обучени в хвърлÑне на камъни,Ñъщо прашкари и подкрепен от многобройни лековъоръжени пехотинци,оÑвен това и Ñ Ð½ÐµÐ¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ обÑадни машини Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑки ÑъоръжениÑ.С Ñ‚ÑÑ… той атакувал от към Ñуша града многократно,но безуÑпешно и бил отблъÑнат щом Теофил,Ñин на импепатора,връхлетÑл върху Ñ‚ÑÑ… и ги Ñтрашно разбил,а Ñъщо и като внезапно наÑреща им излÑзъл баща му Михаил ÑÑŠÑ ÑобÑтвените Ñи войÑки.
ИзбÑгвайки от наказанието за прелюбодеÑнието,което Ñе опитал да извърши но в дейÑтвителноÑÑ‚ не извършил,Тома избÑгÑл в СириÑ.Ðай-напред той Ñе отрекъл от верноÑтта Ñи към ХриÑта и оÑтанал там продължително време,около 25 години,и Ñи Ñъздал лъжлива Ñлава,предÑтавÑщ Ñе за КонÑтантин,Ñин на Лъв и Ирина.Този КонÑтантин поради порочноÑтта на нравити Ñи бил лишен от зрение,и от погледа на хората.Трупът му бил поÑтавен тогава в нÑкакъв ковчег в нÑÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚ църквите на императорÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´.Ðо този негодник,като живÑл Ñред Ñарацините,ги примамил Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ обещаниÑ,че ще принуди ромейÑката държава да им плаща данък,ако му дадат доÑтатъчно пари и войÑка,подходÑща за такава работа.Щом поради получаванито на това,което желаел,той веднага потеглил Ñрещу ромеите.Заради големината на предприÑтието оÑиновил нÑкакво човече –полуварварин,отличаващ Ñе Ñ Ð´ÑƒÑˆÐµÐ²Ð½Ð¾ нищожеÑтво и безумие,оÑвен това Ñ Ñ‚ÐµÐ»ÐµÑна грозота и хпачее.ЗаповÑдал да го наричат КонÑтантин и като му предал чаÑÑ‚ от ÑарацинÑката войÑка,нападнал ромейÑката държава.Много от неговите хора били убити или изгорени,а оÑтаналите Ñе пръÑнали кой където можеâ€.- „Подбрани извори от иÑториÑта на ВизантиÑâ€- Д.Ðнгелов ÑÑ‚Ñ€.80,81,82 и 84.
Както видÑхме Тома Ñе отрича от „верноÑтта†към ХриÑта Ñ‚.е. приема иÑлÑма при Ñарацините,а арабите подкрепÑÑ‚ ÑлавÑните при превземането на град ПатраÑ,много преди това около тридеÑет хилÑди ÑлавÑни,изÑелени от Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚ на Ñтраната на арабите,Ñ‚.е. приемат иÑлÑма.ÐрабÑките пленници и войници Ñа заÑелени в пуÑтеещите земи предимно Ñред ÑлавÑни,траки и гърци.До Ñредата и дори до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 9 –ти век ÑлавÑните и траките Ñа вÑе още езичници,та дори и българите почти до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 9-ти век Ñъщо Ñа езичници,макар че в 865 година,българÑките ханове приемат хриÑтиÑнÑтвото за държавна религиÑ,до тогава те Ñъщо Ñа езичници.До тогава обаче иÑлÑмÑката Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ била Ñилно развита най-вече на византийÑка териториÑ, а ÑъщеÑтвуват наченки на и на българÑка териториÑ.Ð’ арабÑките извори ÑлавÑните Ñа наречени) صقلبه( (Ñакалаба) или(صققلی) (Ñакали).Ð’ 8-ми,9-ти век вече има доÑта ÑлалÑни муÑлимани.