Бъдеще за Богутево
РодопÑко Ñелце е пример как Ñе Ñъбужда Ñтарата българÑка Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе дарÑва за общата полза
КонÑтантин Караджов
За пътуващите това е проÑто един от многото опаÑни родопÑки завои на шоÑето към Чепеларе, Пампорово и СмолÑн. От външната му Ñтрана излиза теÑен път и води към Ñело на име Богутево.
ПрÑÑно изкърпениÑÑ‚ аÑфалт Ñе вие между боровете към километър, преди да прелее в централната улица на Ñелото, за чиито дупки общинÑкиÑÑ‚ аÑфалт не е Ñтигнал. Чакат обещаната втора партида. Така, на дупки, върви пътÑÑ‚ още нÑколко неколкоÑтотин метра между къщите, Ñтроени по извивките на баира. "Ðавремето Ñа бÑгали от турците, затова тука Ñа Ñе по деретата заÑелили", извинÑват прадедите Ñи гоÑтолюбивите богутевци. Във въпроÑното дере
долу тънко тече един от притоците на река ЧаÑ
От едната му Ñтрана Ñа Ñтотината къщи. Ðа отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ Ñклон, под дърветата, на почти отвеÑните ливади паÑат магарета, кон и две-три крави. Ð’ планинÑката тишина Ñе чуват Ñамо мученето на добитъка и жужене на невидими моторни резачки в гората. Този звук и мириÑÑŠÑ‚ на Ñмола подÑказват кой е оÑновниÑÑ‚ поминък на триÑтата жители. Дърводобивът. Почти вÑички мъжете работÑÑ‚ в гората. ВъзраÑтните Ñа на петъчна молитва в малката Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾, недовършено още минаре. Само жените нÑмат категорична заетоÑÑ‚. Чакат пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ð°Ñ‡, който купил три къщи тук, да преуÑтрои Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð¾Ñ€ във винарна и да даде работа на повечето от Ñ‚ÑÑ….
С две думи - нищо революционно нÑма.
Ðо не така миÑлÑÑ‚ 83-годишната Ð»ÐµÐ»Ñ ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð”Ð¶ÐµÐ¹Ð¼Ñ ÐŸÐ°Ñ€Ð´ÑŽ.
Ð›ÐµÐ»Ñ ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ родом от ХаÑково, държи една от петте туриÑтичеÑки "къщи за отдих" в Ñелото. Годините и изобщо не й личат. Енергично редува Ñпомени от ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´, рецепти на родопÑки гозби и модни думи от Ñорта на "инфраÑтруктура" и "инвеÑтиции".
Пардю пък е Ð.П. поÑланикът на СÐЩ и чепеларÑкото Ñело едва ли е в миÑлите му целодневно. Той обаче много пъти Ñпоменава Богутево като пример за уÑпешен общеÑтвен дарителÑки фонд. Става дума за фонд, в който хората Ñъбират реÑурÑи, за да решат Ñвои градÑки (или ÑелÑки) проблеми.
ÐпатиÑта и липÑващото гражданÑко учаÑтие Ñа оÑновната черта на този тип Ñела. Затова у Ð½Ð°Ñ Ðµ равно на ÑензациÑ, ако хората повÑрват, че могат да решат общите Ñи проблеми, като мобилизират ÑобÑтвените Ñи Ñили, а не като чакат държавата или кой знае кой друг да го направи вмеÑто Ñ‚ÑÑ…. Похвала, коÑто кара богутевци да Ñе гордеÑÑ‚.
Ð’ родината на Пардю има 400 такива фонда, те оперират Ñ 6 милиарда долара от дарениÑ. Ð’ Богутево Ñумата е милион пъти по-дребна и дори не е Ñред най-големите в БългариÑ. Ðо уÑпехът на общеÑтвената акциÑ, продължаваща в Ñелото вече втора година, Ð½Ð°Ð´Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи изражение.
Ето накратко фабулата на богутевÑката "success story"*.
Заразени от уÑпеха на един от първите общеÑтвени фондове у Ð½Ð°Ñ - в ЧепеларÑка община, жителите на Ñелото подеха преди година ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð°.
За два меÑеца намериха от различни източници 6520 лв.
за ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚, кръÑтен "Бъдеще за Богутево". Ðа общо Ñъбрание решили работещите да дарÑват между 1 и 10 лв., а пенÑионерите по 50 ÑÑ‚. (Кметът Стефан ТерзийÑки вади и показва дарителÑка тетрадка Ñ 241 имена на хора. Ð’ÑÑко ÑемейÑтво в Ñелото е отделило от залъка Ñи или е дарило дървен материал.) ГолÑм дÑл поели меÑтните бизнеÑмени, дърводелÑката кооперациÑ, общината в Чепеларе.
След това ÐмериканÑката Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° международно развитие удвоила парите по Ñхема за наÑрещно финанÑиране. Изпълнител на програмата е "Каунтърпарт" - щатÑка неправителÑтвена организациÑ, коÑто помага за развитието на общноÑтите и гражданÑкото общеÑтво в над 60 Ñтрани по Ñвета.
С 14-те хилÑди лева боÑдиÑали общината, пощата, детÑката градина. Ðов дървен Ð½Ð°Ð²ÐµÑ Ñ Ð¼Ð°Ñа и пейки Ñменил изпочупената автобуÑна Ñпирка. ЗаÑлон за отдих е Ñкован и над чешмата в памет на меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¹ на ÑоциалиÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½ÑŒÐ¾Ñ€Ñки труд - Читака. Елементарна, но Ñтройна дървена ограда опаÑва цÑлото Ñело. Оградено е и Ñтарото гробище зад джамиÑта (надгробните плочи на Шабан, Фатма, Байрам подÑказват, че 95% от хората тук Ñа българомохамедани-мохамедани).
Улицата Ñтанала по-приветлива, Ñлед като разкарали от Ð½ÐµÑ ÐºÑƒÐ¿Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ тор. Монтирали пейки. Те Ñа без екÑтри - две бетонни блокчета и три дъÑки, ала предлагат отмора по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ от шоÑето до центъра на Богутево. 80% от работата Ñвършили доброволци.
ИдеÑта е проÑта: ако Ñе подобрÑÑ‚ уÑловиÑта за туризъм, ще Ñе подобри животът в Ñелото и по-малко хора в трудоÑпоÑобна възраÑÑ‚ ще мигрират към града. "Ðай-лошото е, че хората и младото поколение изгубиха вÑра от тези преуÑтройÑтва на държавата и много трудно Ñе вдигат на инициативи. Ðавремето тук Ñами Ñа Ñи поÑтроили и читалище, и вода Ñа Ñи прекарали. И до ден-днешен тези мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ Ñлужат", анализира Ð»ÐµÐ»Ñ ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ. Според Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñе даде приветлив вид на Ñелото не е много работа, но Ñе иÑка повдигане на ентуÑиазма на хората. Сред тези, които го правÑÑ‚ най-активно, е меÑтниÑÑ‚ бизнеÑмен Съби Маданков. И той е човек Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ð»Ð½Ð¸ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° днешното време, предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð³Ð¾ МариÑ. Маданков членува в ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñъвет на чепеларÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ñ‰ÐµÑтвен фонд.
Докато разговарÑме, майÑтор клечи на покрива на едноетажното Г-образното читалище и реди нови керемиди. Това е първата чаÑÑ‚ от Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚ -
"Бъдеще за Богутево II"
Тази година хората Ñе ÑъглаÑили, че ще е добре да Ñи направÑÑ‚ оÑновен ремонт на читалището. Събрахме 7299 лв. и още толкова ни дават американците, казва Маданков.
"Като оправим покрива, започваме да оÑвежаваме вътре. ИÑкаме една кухничка да има, защото го ползваме за много кръщенета и Ñватби. ГолÑм курбан правим в него за 6 май - празника на Ñелото. Ще има и ÑÑ‚Ð°Ñ Ð½Ð° занаÑтите, където туриÑтите да купуват и да Ñе пробват да правÑÑ‚ родопÑките черги, терлици, халища, препаÑки", обÑÑнÑва кметът ТерзийÑки. Предвидена е и зала Ñ Ð´Ð²Ð° компютъра за младежите от Ñелото.
"Щом хората продължават да дават, значи Ñа доволни", разÑъждава Стефан ТерзийÑки. Идеите им за догодина Ñа да започнат да Ñи оправÑÑ‚ канализациÑта, да Ñложат лампи по Ñтълбовете до шоÑето, да направÑÑ‚ рибарник на реката, да оправÑÑ‚ уличната наÑтилка, да маркират туриÑтичеÑките пътеки...
Селото Ñветнало в Ð±ÑƒÐºÐ²Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑмиÑъл, Ñлед като кметът на Чепеларе, впечатлен от общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐµÐ½Ñ‚ÑƒÑиазъм, отпуÑнал 10 000 лв. за енергоÑпеÑÑ‚Ñващи крушки. "По-напред бÑха 35 лампи. Сега ÑветÑÑ‚ 84 и плащаме наполовина - 130 лв. меÑечно, което е нищо", доволен е кметът.
Именно в оÑветлението бил заразителниÑÑ‚ пример на Чепеларе. ОбщеÑтвениÑÑ‚ фонд в града е Ñред първите, оÑновани ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð° помощ у наÑ. Подобни фондове дейÑтват вече в Габрово, Благоевград и Стара Загора. Ð’ Ñ‚ÑÑ… Ñа Ñъбрани над 210 000 долара. След обширна анкета чепеларци Ñи набелÑзали три приоритета - инфраÑтруктура, култура и образование, Ñпорт и туризъм. Ðай-първо граждани, Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð¸ община дарили заедно пари, за да оÑветÑÑ‚ града. Срещу 70 000 лв. грейнали 460 енергоÑпеÑÑ‚Ñващи крушки, разказва д-Ñ€ Пламен Бързашки, шеф на управата на общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ„Ð¾Ð½Ð´.
Този видим ефект убедил хората в ползата от фонда. РдарителÑтвото не е новина за Чепеларе. Още през Възраждането така Ñа поÑтроени читалища, училища и дори първата ВЕЦ в БългариÑ. Разликата е Ñамо в модерните методи - анкети, форуми, кампании, Ñайтове и Ñ‚. н. Контролът върху парите от Ñтрана на американците е Ñтрог и разÑейва ÑъмнениÑта, че дарениÑта може да не отидат там, където Ñа предвидени. Текущата инициатива е за Ñтроеж на многофункционално Ñпортно игрище Ñ Ð¸Ð·ÐºÑƒÑтвено покритие за 90 000 лв., защото Чепеларе е единÑтвениÑÑ‚ град в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· Ñтадион.
Междувременно клонът в Богутево набира ÑмелоÑÑ‚ и Ñкоро ще Ñе отдели от чепеларÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð¾Ð½Ð´. Тук знаÑÑ‚, че за разлика от демонÑтрационните проекти на правителÑтвото нÑма риÑк парите им да Ñе вградÑÑ‚ в Ñухи чешмички. Дарилите Ñе чувÑтват ÑобÑтвеници на изграденото. И Ñи правÑÑ‚ Ñметката за вÑе повече туриÑти покрай новите пиÑти в Чепеларе.
Впрочем "излишъкът" от бюджета нÑма да подмине и Богутево. Той ще Ñе материализира под формата на 12 пейки. Едва ли ще Ñа излишни на бъдещите гоÑти, за които вÑе повече богутевци подготвÑÑ‚ къщите Ñи.
* Ðнгл. - иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° уÑпеха, уÑпешна практика. 28.10.2004 г.
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1333§ionid=5&id=00005