Български > История
Ислямизационният процес през XV—XVII в.
jordanova:
Ибрахим , това клипче съм го гледала вече, беше в друга тема и исках да я открия и там да поместя въпросите си. Аз в доста подобни клипове съм се заглеждала и съм прочела и от там възникнаха въпроси относно това какъв ислям се проповядва днес в нашите земи и по време на османската империя, защото някъде прочетох такова съмнение, че има разлика. Затова се рових по разни ислямски сайтове и доста съм прочела и видяла пропагандни материали. Чета и Корана и Библията и сравнявам. Но аз нямам нужда от пропаганда, аз съм направила своя избор и нищо и никой не може да го промени. Търся само истината и попаднах на тези материали и искам да знам повече за това. Благодаря, но в случая не ми отговаряш. Темата не е за исляма, а за ислямизирането, аз правя огромна разлика между двете.
ibrahim65:
Госпожа jordanova и това ли ви се вижда за принуделно приемане на исляма.
Много се радвам че четете и корана и библията но корана се чете при определени условия
дано това ви е ясно първо трябва да си вземете абдес а за взимане на абдес са нужни няколко дуви нали.
Ислам распространяется.
jordanova:
Коранът го чета от компютъра на електронен носител, не се нуждая от друг, за да спазвам някакви неразбираеми за мен неща. Това е една книга, която ми е интересно да прочета, за да знам повече за исляма. Този клип също съм гледала. Това е математика, но освен това има и биология. Да не развивам теории, но там където има голяма смъртност , има и голяма раждаемост. Освен това Земята е пренаселена, а трябва да има равновесие между живите хора и тези души, които са в паралелния свят. Ресурсите се изчерпват и няма нужда от висока раждаемост. А тези изводи се правят на темповете на раждаемост. Да ви дам един прост пример с микроорганизмите. В определена среда посяваме клетки на микроорганизми. Постепенно броят им расте, те се размножават и се увеличават, след това броя на новите клетки се изравнява с тези на измиращите, появяват се нови, но и стари измират и накрая когато се изчерпат ресурсите на средата, започват да намаляват и накрая всички измират, ако не се променят условията на живот, защото първо ресурси няма, второ отпадните продукти от тяхната жизнена дейност ги самоубиват. Е тази картина я представете на макрониво, средата е планетата Земя, а микроорганизмите са хората, нейното население. Когато натежим на Земята, тя сама ще започне да се освобождава от нас. Не са случайни и всички природни бедствия, ще стават и все повече и така ще погинат много хора. Всичко това ви го пиша, защото нашия учител е природата и ние трябва от нея да вземаме познанията си. Аз съм вярваща, което е различно от религиозна. За мен вярата е от Бога и тя свързва човеците, а религиите са от хората и те ги разделят. Не е важно как ще четеш една книга, а как ще изпълняваш това, което приемаш и в което вярваш. Оставете пропагандните клипове за друга тема, искам да получа повече яснота относно това, което съм копирала. Това е за 14 век, не за днешно време. Религията е еволюирала, ако смятате,че тя от 7 век, когато се е появила до сега е все една и съща, не вярвам. Източникът е един и същ, но тълкуването се прави от хора и това се променя субективно.
jordanova:
Ибрахим, специално за вас, една притча .
ИСТИНАТА
Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец.
"Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор" - казали му.
Момъкът послушал съвета, намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор:
"Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш"...
Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината. Разочарован, младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото.
Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка (струните), метал и дърво - точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение.
Едва сега той разбрал посланието на кладенеца:
Че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем ведно и да го използваме по предназначение.
Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят обаче, възниква ново цялостно разбиране.
Така е устроен и животът, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.
Теун Марез
Rasate:
--- Quote from: jordanova on October 23, 2011, 16:55 ---Ибрахим, специално за вас, една притча .
ИСТИНАТА
Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец.
"Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор" - казали му.
Момъкът послушал съвета, намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор:
"Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш"...
Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината. Разочарован, младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото.
Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка (струните), метал и дърво - точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение.
Едва сега той разбрал посланието на кладенеца:
Че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем ведно и да го използваме по предназначение.
Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят обаче, възниква ново цялостно разбиране.
Така е устроен и животът, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.
Теун Марез
--- End quote ---
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version