Джурджевден в Призренска Гора
11.06.2008
Всяка година, на Джурджевден, Шар планина се огласява от зурни, зурли и тъпани, добива мистичен вид и заприличва на Тибет. Джурджевден е най-големият горански празник, който обединява езически и християнски елементи
“Оj море, пиле шарено,
кеде си било, кеде си шетало,
кеде си било на ден ЋурЂевден,
да ли си било на самовила,
да ли га виде муа гледаница?
- Jа ти сом било на самовила
и сом га видело, сом познало
твуа гледаница;
на глава имаше црна шамиjа,
на ноге имаше врфке некитене,
тебе те чекала, тебе ти пуала
боже, ђе доjдеш за ЋурЂевден”
(Харун Хасани, Горанске народне песме, 1987, 58)
Ермина, 17-годишна хубава като картина девойка, живее между македонската столица Скопие и южния български град Петрич. Родителите й са горани от село Брод, Призренска Гора, Косово. Те са потомствени сладкари – занаят, типичен за гораните от Косово. През 2006 отварят собствена сладкарница в центъра на Петрич, преди това са работили в Скопие, където работи половината село Брод. Ермина учи задочно в Скопие и помага на родителите си в сладкарницата. Брат й Алмир е на 24 години и меси най-вкусните бюреци в Петрич.
Цяла година Ермина и Алмир с трепет чакат да дойде месец май, когато е горанският празник Джурджевден. На 3 май те пропътуват с майка си половин Македония, за да дойдат в Брод, живописно село, полегнало в красива котловина на Шар планина. Бащата Билгаип остава да работи в Петрич, давайки предимство на двете си деца, натъпкали до пръсване багажника на колата с дрехи, последен писък на модата. Три дни и нощи Емина и Алмир дефилират по “корзото” (стъргалото, централна улица в балканските градове), сменяйки по четири ката дрехи. На “корзото” започват любовни истории, които обикновено завършват със сватба. Джурджевден е!
Джурен
Най-големият горански празник обединява езически и християнски елементи. На 4, 5, 6, 7, 8 май в Призренска Гора, Косово, по стара традиция гурбетчиите се връщат в родните си села в Гора, които през зимата са празни. Всяка година на Джурджевден Шар планина се огласява от свирли и тупани (зурни, зурли и тъпани), добива мистичен вид и заприличва на Тибет. Горанките вадят от раклите ръчно ушити традиционни “ношни” (носии). Те чакат Джурджевден цяла година, за да могат да се нагиздят с красивите си носии и тежки златни дукати. Гримират се изкусно часово наред, докато лицата им заприличат на маски. Най-отдолу слагат белило, после с тънки четки рисуват с брокат очите, а на бузите “разцъфват” червени кръгове.
Donna gorana Джурен, както съкратено се нарича в Гора Джурджевден, започва на 5 май, наричан “травке”. Рано сутринта се берат билки (травке), които се слагат във вода, с която се къпят децата. На този ден тази година в село Брод имаше два годежа, които са празник за цялото село. Няколко часа вечерта зурнаджии и тупанджии от Призрен свиреха и тупаха в горната и долната махала. Цялото село се веселеше. Тесните улички бяха пълни с народ, на хорото играха млади и стари, из “корзото” пъплеше като мравуняк младостта на Брод. Млади ергени, които още не са си намерили вереница (годеница), показваха сила, плащаха пари на ромските музиканти да им тупат с тупан на главите и да им свирят със зурла в ухото.
На 6 май гораните се събират на поляната “Влашка” край село Вранища. Почти всяко горанско село има свой ден и място да празнува Джурен. 7 май се празнува на поляната край село Рапча, на 9 май – в село Брод, на 10 май – край село Рестелица.
6 Май на “Влашка”
Самият Джурджевден е на 6 май, когато гораните се веселят на теферич (на открито) на “Влашка”. Берат се върбови клонки, играе се горанско хоро под звуците на зурли и тупани, пече се агне.
Тази година на 6 май в Призренска Гора беше дъждовно. Село Брод е високо в планината и 6 май се оказа навъсен и дъждовен ден, но въпреки това горанките облякоха приказните си носии, обуха бели, обшити с хиляди мънички мъниста и брокати обувки. Брояните заслизаха в ниското, първо към Драгаш, после към поляната “Влашка”. Там слънцето вече се показваше иззад дъждовните облаци. “Корзото на “Влашка” е най-голямото и убаво корзо в цяла Гора”, смятат гораните. По корзото дефилират облечени в традиционни ръчно тъкани горански “ношни” (носии) и нагиздени със златни дукати млади момичета и жени, задължително са придружавани от мъж – годеник или съпруг. На “Влашка” е карнавалът на Гора!
"Sul corso" По цветовете на носиите се познава коя горанка е омъжена и коя е свободна, казват сестрите Явахида от село Вранища. Омъжените ходят с черни, а девойките – със светли “ношни”. Невести са наскоро омъжени жени и те носят черен “терлик” (дълъг сукман). Верениците са годеници и те носят светли носии. По-възрастните жени като сестри Явахида носят черни по-семпли носии, младите жени украсяват със свила, брокат, сложни бродерии своя терлик, гиздят се с много златни бижута. Горанките се забраждат с “башрама” – голям красив шал, богато украсен със сърма, хиляди миниатюрни златисти мъниста. Традицията повелява цяла зима горанските момичета сами да тъкат, шият и бродират своята ношна, “за да е от убава, по-убава”. Днес малцина имат тези умения. 64-годишна Вайда до ден-днешен тъче и бродира ношни. За две седмици тя може да изтъче “терлик”. Младите днес вече не умеят да тъкат, те купуват носии от жени като Вайда. Ношната струва цяло състояние – над 1000 евро и е задължителна за девойките на Джурджевден. Както и златните дукати, които се предават от поколение на поколение.
Леля Вайда с носталгия си спомня за своята младост. Съпругът й е учител във Вранище, оженили са се преди 44 години, когато не е имало корзо, на което девойките и бекярите (ергените) да се “бендисват” (стара турска дума за харесват, която използват гораните). “Корзото се появи, когато младите започнаха да работят по градовете. Видели, че има корзо в Белград и тази мода дойде и при нас, в Гора”.
Джурджевден е свързан с печалбата, гурбета, при който горанските мъже работят из Балканите като сладкари и бюрекчии, а жените гледат децата в горанските села. Традицията повелява на Джурен мъжете да се връщат в родните си села, за да видят близките и роднините си. Ергените идват да си намерят половинка в живота.
На Джурджевден осемте кафенета на Брод са пълни с младежи. И до ден-днешен гораните пазят старата традиция женски крак да не стъпва в кафенето. Алмир като всички останали младежи си лягаше рано сутрин, ставаше по обяд, ходеше като упоен от щастие из Брод. “Имам само тези три свободни дни и искам да използвам всяка секунда, за да бъда с моите приятелите от Брод. Живеем пръснато – кой в Скопие, кой в Ниш, кой в Белград, кой в България. Джурдевден е единственото време в годината, когато можем да се съберем накуп в Гора.”
http://www.osservatoriobalcani.org/article/articleview/9698/1/316/
