(ЧаÑÑ‚ от интервю Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´ научен работник, може би иÑторик; 22.02.1989 г., ролка â„– 313)
Разказ за Ñъпротивата при ÑмÑната на имената на българите-мюÑюлмани в Ñ. Корница, ГоцеделчевÑко през 1973 г.
Р. Узунова: Включих, говорете.
Мъжки глаÑ: През 1972 година Ñтават тези ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Ñ. Корница. ТрагедиÑта започва от меÑноÑтта Предел, където работеха група горÑки работници от Ñ. Корница. Работили Ñа Ñи хората и една вечер през м. декември 1972 г. (от Ñъщата година, да) Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ джипа приÑтигат хора от МВРна гр. Гоце Делчев и им казват да Ñи ÑменÑÑ‚ имената. Те категорично отказали. Ð’ отговор на това те били пребити от бой. Техните имена Ñа: Бекир Садулев, ÐÐ»Ð¸Ñ ÐŸÐ°Ñ‡ÐµÐ², Ðдем Пашов, Ибрахим БÑлков. Ðай-тежко бит бе Ибрахим БÑлков, донеÑен на ноÑилка, който бе цÑл меÑец в безÑъзнание. До Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð°Ñ…Ð° веÑти, че по вÑички краища на Ñтраната, наÑелÑвани от помаци, влаÑтта е започнала кампаниÑта за наÑилÑтвена ÑмÑна на имената, като е използвала вÑÑкакви методи. Като най-драматични Ñе развиваха ÑъбитиÑта в Ñ. Корница и нÑкои от Бабешките махали. Ð’ Ñ. Корница на предварителни уговорки били подложени полевъдните бригадири ÐлÑк Келешов, ÐÑан Имамов и ИÑмаил Бенишов, Реза Суин, които Ñа били извикани в ÐœÐ’Ð Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð¾Ð²ÐºÐ¸ поединично и Ñлед това Ñмазани от бой. ЕдинÑтвениÑÑ‚, който не Ñе е Ñвил на тези призовки, е бил Реза Суил. Ðа 20 Ñнуари 1973 година в Ñелото приÑтигат хора от МВРда приберат Реза, който не Ñе е поÑвил на Ñ‚Ñхното повикване. Хората разбрали за предÑтоÑщата му учаÑÑ‚ и Ñе вдигнали да го защитÑÑ‚. Ð’ този момент хората разбрали, че единÑтвено Ñъбрани заедно могат да предотвратÑÑ‚ наÑилÑтвената аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñрещу Ñ‚ÑÑ…. Ð’ знак на протеÑÑ‚ хората от Ñелото, Ñдружени заедно, започнали денонощно да ÑедÑÑ‚ на площада, напалили огньове, за да Ñе ÑтоплÑÑ‚, което продължава три меÑеца. Ð’Ñички ÑпрÑха да работÑÑ‚, децата не ходеха на училище, народът очакваше предÑтавители на влаÑтта, които да разÑÑнÑÑ‚ докога ще продължава вÑичко това. Ðикой не е предполагал, че има друг начин за борба оÑвен мирно неÑъглаÑие Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° нечовешко решение - ÑмÑната на имената. Вече вÑичко Ñтава ÑÑно, че влаÑтта ÑмÑта по единично да Ñе Ñправи Ñ Ð²Ñеки мюÑюлманин - да му бъде Ñменено името и премахнати техните обрÑди. Зимата в Пирин е Ñурова, ÑнÑг и вÑÑ‚ÑŠÑ€; дъждът и мъглите бÑха поÑтоÑнен Ñпътник на хората, но не това тревожеше хората, завити в черги и найлони, Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸, наÑълзени от дима на мокрите дърва.
Р. Узунова: По-бавничко!
Мъжки глаÑ: Ðикой не е предполагал, че е имало друг начин на борба оÑвен мирно неÑъглаÑие. Дните Ñе нижеха бавно и Ñ‚ÑгоÑтно, вÑеки криеше надежди, че утре веÑтите ще бъдат по-добри. ВлаÑтите разбраха, че хората Ñа твърдо решени да отÑтоÑват. Ðа 20 февруари 1973 година в Ñелото дойде Петър Дюлгеров - първи Ñекретар (на БКП) на БлагоевградÑки окръг, Ñъпроводен от управници от МВРот гр. Гоце Делчев и БлагоевградÑки окръг, Благоевград. ВмеÑто да Ñе трогне от гледката, коÑто Ñе откри пред очите му, той в речта Ñи ÑъвÑем злобно Ñе закани. ОÑвен това той Ñпомена, че доÑега не е имало бити хора. Ðо на новородените деца ще Ñе Ñлагат хриÑтиÑнÑки, или така да Ñе каже - ÑлавÑнÑки имена. Също така той заÑви, че кръв ще Ñе лее, но това ще Ñтане. Ðима така поÑтъпват умните хора? Ðима не изпитаха ÑÑŠÑтрадание при вида на донеÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ръце Ибрахим Белков, който почти цÑл меÑец беше в кома от нанеÑениÑÑ‚ му побой на меÑтоÑтта Предел. Може би влаÑтите таÑха нÑкъде дълбоко в душите Ñи неправда, но не иÑкаха да дадат Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° подобни миÑли. Ð¡ÑŠÑ Ñъщата миÑÐ¸Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð°Ñ…Ð° и редица отговорни другари като Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ€Ñ Ð Ð°Ð´Ð¾Ð½Ð¾Ð² и генерал Карамфилов, които по категоричен начин заÑвÑваха Ñъщото. За Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ оÑтана никаква надежда в Ñтраната, оÑвен отвън. Ðо уви, в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ взеха въпроÑа от иÑтинÑката му Ñтрана, защото ги заблуждаваха, че този акт е доброволен: ето, вижте, ÑменÑÑ‚ Ñи имената доброволно помаците, турците не ги /…/, защото Ñа Ñи турци. Ден по ден Ñи вървеше, наближаваше пролетта - време за земеделие, а никой не помиÑли за работа, на никой не му Ñе излизаше извън Ñело, ÑÑкаш хората предчувÑтваха онова, което им кроÑха. И то Ñтана. Ðа 27 март 1973 година в Ñелото приÑтигна един мъж Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð° Ñ ÑŽÐ³Ð¾ÑлавÑка региÑтрациÑ. Говореше Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð°, уж Ñе трогваше от това, от нещата, вършени от влаÑтите. Рименно той даде тази вечер Ñигнал за нападението Ñрещу мирното наÑеление в Ñелото, именно този човек беше от влаÑтта. Той пренощува в къщата на Симеон Кузлов – българин, а от там Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ñ‚ÐµÐ» дирижираше положението. Ðа 28 март 1973 година в 5 чаÑа Ñутринта, когато хората уморено дремеха покрай огньовете, внезапно Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð¼Ð¾Ð±Ð¸Ð»Ð¸ и четири пожарни и други, Ñелото бе нападнато от 2000 - 2500 биÑчи, въоръжени Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸, палки и Ñпециално подготвени за този Ñлучай дървени тоÑги. Започна Ñе Ñтрелба, жеÑток бой. С голи ръце хората Ñе втурваха да Ñе бранÑÑ‚. БиÑчите не подбираха - удрÑха деца, жени, без разлика; ÑтрелÑха, биеха Ñ Ð¿Ð°Ð»ÐºÐ¸ и тоÑги, Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° от пожарните обливаха хората, пуÑкаха оÑвирепели кучета, без да помиÑлÑÑ‚ за поÑледÑтвиÑта, коне мачкаха хората. Ðима може да Ñе опише тази трагедиÑ! БÑха убити трима души, ранени - над 300 и вÑички други - пребити от бой. След като чули Ñтрелбата, жителите на Ñелата Брезница - намиращо Ñе на 5 километра Ñеверно от Ñело Корница, и на Ñ. Лъжница, намиращо Ñе на 2 километра южно от Ñ. Корница, Ñе втурват на помощ. ПреÑрещнати от биÑчите извън Ñ. Корница, хората от Ñ. Брезница били натикани в един полевъден водоем, където Ñа били обект на гаври и жеÑтоки побоища. Убит е и току-що уволнилиÑÑ‚ Ñе младеж Тефик Хаджиев. И вÑичко не Ñвършва до тук. Подгонени от кучетата и конната милициÑ, мюÑюлманите правили опити да Ñе ÑпаÑÑват кой както може. МилициÑта отива в Ñ. Брезница и продължава да безчинÑтвува - убиват един Ñтар безпомощен човек на име ИÑмаил Ðтемин, който Ñ ÑƒÐ²Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ½ Ñлух не могъл да чуе заповедите. Хората на Ñ. Лъжница ÑподелÑÑ‚ Ñъщата учаÑÑ‚ - Ñмазани от бой, ареÑтувани, чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… интернирани, други оÑъдени и вкарани в затвора. 9 човека от Ñ. Корница бÑха оÑъдени политичеÑки, двама от Ñ. Лъжница: вÑички те на от 5 до 12 години затвор. Ð’Ñички, които Ñа оÑтанали в Ñ. Корница, а и от другите две Ñела, Ñа непрекъÑнато викани по МВРи разпитвани. Там те биват бити и наÑила ÑменÑни имената им и изваждани българÑки паÑпорти Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки имена. Хората бÑха малтретирани като вид опитни животни. От Ñутринта, около 10 - може би 11 чаÑа, почнаха да ходÑÑ‚ във вÑÑка къща, да показват ÑпиÑъци ÑÑŠÑ ÑлавÑнÑки имена. Ð’Ñеки Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи избере едно от Ñ‚ÑÑ…, иначе - тежко му. Ето, така Ñами хората Ñи Ñлагаха имена. ПодпиÑваха декларации. Мъката, коÑто ни беше обхванала, не можеше да Ñе опише. Ðима можеш да предприемеш друго име без ÑобÑтвена Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ да бъдеш що-годе веÑел и Ñговорчив? Ðаплашени, хората пъшкат Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ кървÑщи рани; започват работа заради Ñамата работа, а не от чувÑтво за дълг. Занизаха Ñе дни и години на Ñтрадание, на мъка по загубени близки и познати, на жал за невръÑтни Ñираци и млади мъже, гниещи в затвора. Започва Ñе нов етап - на аÑимилациÑ. ЗабранÑва Ñе на хората да Ñи викат на мюÑюлманÑки имена, забранÑва Ñе чеÑтването на празниците ни, забранÑва Ñе на жените да ходÑÑ‚ в националните мюÑюлманÑки ноÑии като шалвари, фереджета, забрадки и други. Също така Ñе забранÑва обрÑзването на децата - един оÑновен мюÑюлманÑки обичай. И впоÑледÑтвие бÑха оÑъдени жени от Ñ. Корница, Ñ. Лъжница, Ñ. Брезница, Ñ. Плетена, Ñ. ВълкоÑел, Ñ. Рибново и други в СливенÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€. ÐавÑÑкъде Ñме зачитани като хора втора категориÑ: подигравани, обиждани, гонени. Ðе Ñе разрешава на жените да пътуват в автобуÑи Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑки ноÑии, задÑват поголовно вÑÑка жена или момиче, видÑно в Ñ‚ÑÑ…; не приемат жените по кметÑтва, банки, магазини, хлебарни магазини и други. РвÑичко това Ñе вършеше без жал и миÑъл. Принуждаваха хората да правÑÑ‚ кръщенки на децата Ñи и други хриÑтиÑнÑки обреди. БезжалоÑтно Ñе отнаÑÑÑ‚ и към мъртвите - бутат надгробните им надпиÑи, плочи, заменÑÑ‚ ги Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸. Карат ги погребението да Ñе извършва в ковчег, а не по мюÑюлманÑки. Затвориха джамиÑта и не разрешават на хората да изповÑдват религиÑта Ñи; не дават на ходжата да изнаÑÑ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð°Ñ‚Ð° на минарето, защото бил пречел на ÑпокойÑтвието на хората. Ð’Ñичко това продължаваше до 1984 - 85 година, когато генералниÑÑ‚ план Ñрещу вÑички мюÑюлмани в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ð»ÐµÐ·Ðµ в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¿, а именно ÑмÑната на имената и на дотогава ÑмÑтани за турци наши ÑъбратÑ. След като ние първи преминахме през този огън, Ñега отново изживÑхме мъката заедно Ñ Ñ‚ÑÑ…, защото знаем какво нещо е това и Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на какво Ñе поÑтига от влаÑтите. Сега вÑички - и турци, и помаци ÑподелÑхме общата учаÑÑ‚. Ето че Ñтраданието ни помогна да оÑъзнаем нÑкои отчуждениÑ, ÑъщеÑтвували преди.
Ð . Узунова: По-виÑоко!
Мъжки глаÑ: Разбрахме вÑички ние, че Ñме от една черга – мюÑюлмани. ЦелиÑÑ‚ репреÑивен апарат заработи още Ñ Ð¿Ð¾-голÑма Ñила, целеща поÑтепенно изваждане и забрава на вÑичко мюÑюлманÑко. Започна Ñе нова вълна от наÑилие Ñрещу имена, обреди, обичаи. Забраниха ÑъвÑем официално обрÑзването. ГолÑм брой жени биват пращани по затворите заради обрÑзването. Съчинена беше и кампаниÑта за жените - били пречели, и Ñ‚. н. Съборени бÑха джамиите в Ñелата: Ñ. Плетена - един брой, Ñ. Годешово – два броÑ, Ñ. Слащен - един брой, Ñ. ВълкоÑел - един брой, и едната Ñтои, Ñ. Крибул - един брой, Ñ. Кочан - един брой, Ñ. БеÑлен - един брой, Ñ. Бацка - един брой; и така общо 9 джамии. Официално влаÑтите твърдÑха, че вÑичко това е доброволно и изведнъж вÑички разбрали, че Ñа българи и Ñи ÑменÑÑ‚ имената. Заблуждаваха както ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи народ, така и Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚; лъжеха; Ñкалъпваха изкуÑтвени речи и изÑÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° единÑтвена цел - чрез заблуда на общеÑтвото да прокарат ÑвоÑта линиÑ: аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманите. ИзлÑзоха Ñензационни Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ учени, които Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñрамуват от тези Ñи деÑниÑ. Рдълбоко в душите Ñи ние вÑички продължавахме, продължаваме и ще продължаваме да Ñе борим за правата Ñи и вÑрата по начин, конкретен за вÑеки човек, мирно. Ð’Ñички таÑха дъх пред радио „Свободна Европа†и ВВС, за да чуем дори Ñамо дума за наÑ, в наша защита. Очакваме Ñветът да разбули това було по Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. Знаете, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¾ е подпиÑала документите от Хелзинки и от други Ñветовни форуми отноÑно правата на човека. Хората разбраха, че ако не тук, в родината Ñи, то нÑкъде далеч от Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ могат да ноÑÑÑ‚ имената Ñи и именно това проÑветление бе в оÑновата на предварителното решение: заминаване за ТурциÑ. Този период - от меÑец май до меÑец авгуÑÑ‚ - може да Ñе нарече време на иÑтината. Ð’Ð¸Ð´Ñ Ñе, че хората зарÑзват вÑичко, не ги интереÑува нищо, а Ñамо едно: ÑобÑтвеното ÑпаÑение. Въпреки че този закон важал за вÑеки гражданин на Ðародна Република БългариÑ, на Ð½Ð°Ñ - помаците по ÑъвÑем хитър начин Ñе отказваха паÑпорти за чужбина. Първоначално, за да уÑпокоÑÑ‚ общеÑтвеното вдъхновение по този въпроÑ, влаÑтите мотаха хората ту пред банки, ту пред Ñъдилища и фотоателиета и печелеха време да разубедÑÑ‚ хората да не тръгват. Лъжеха, че Ñлед първите дни на 1989 година и за Ð½Ð°Ñ Ñ‰Ðµ важи това нещо. Ðо уви, вмеÑто това те мобилизираха нÑкои от хората от Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ и ги откараха в различни меÑта по Ñтраната, както те ги наричат /…/
Р. Узунова: Какво ги наричат?
Мъжки глаÑ: Там, има лагер, в Сливница…С това целÑха отново да не Ñе надигне народът и отново да ни Ñплашат. Докараха войници от Вътрешни войÑки, които патрулираха по Ñелата. Районът ни беше блокиран за поÑещение от други райони на Ñтраната. Ркои Ñме ние и какво иÑкаме? Кои Ñме - това добре го знаÑÑ‚ и влаÑтите, така и прогреÑивно миÑлещите хриÑтиÑни, дори и външниÑÑ‚ ÑвÑÑ‚. Какво иÑкаме? ИÑкаме онова нищожно човешко право на Ñамоопределение. Ðие горещо подкрепÑме и уважаваме вÑÑка прогреÑивна наченка, коÑто цели Ð´ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° общеÑтвото, уважаваме и Ñме готови да отдадем Ñили и ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° благото на Ñтраната ни, ако ни разрешат да изпълнÑваме Ñвободно религиÑта Ñи и ни върнат имената. Ðко ли пък това за нÑкои хора е утопиÑ, то ние Ñме готови да идем и да живеем в коÑто и да е Ñтрана на Ñвета, Ñтига да Ñе позволÑва там да изпълнÑваме тези неща: Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ връщане на имената.
Сега, РумÑна, иÑкам тука да прочетеме имената.
ИзÑелени Ñемейно през 1973 година:…
Ð . Узунова: Сега имената по-бавно и по-ÑÑно. Така.
Мъжки глаÑ: Добре. ЮÑеин ЮÑеинов Бабечки - в Ñ. Ленково, ПлевенÑко; Ðдем Мехмедов Джимджиев – в Ñ. Горна МитрополиÑ, ПлевенÑко; Ибрахим МуÑтафов Келешов - в Ñ. Славовица, ПлевенÑко; МуÑтафа МуÑтафов БÑлков - в Ñ. Бъркач, ПлевенÑко; Ðли МуÑтафов Келешов – в Ñ. Ðиколаево, ПлевенÑко; ИÑмаил МуÑтафов Гетов – в Ñ. Вълчи дръм, ПлевенÑко; Мехмед Ибрахимов Сърманлиев - в Ñ. ВранÑ, ВрачанÑко; ИÑмаил МуÑтафов БÑлков - в Ñ. Бутан, ВрачанÑко; Халил МуÑтафов ИлÑв (?) – в Ñ. Градешница, ВрачанÑко; Шабан Халилов БÑлков - в Ñ. Сурен, ВрачанÑко;
Ðдиде Бекирова Сърманлиева - в Ñ. Буковец, ВрачанÑко; Зейнеп Мехмедова Сърманлиева – в Ñ. Сираково, ВрачанÑко; МуÑтафа ИÑмаилов Велишалов - в Ñ. Гара Орешец, ВидинÑко; МуÑтафа МуÑтафов Рунтев - в Ñ. ДрÑновец, ВидинÑко; Ибрахим Бекиров БÑлков – в Ñ. Тошовци, ВидинÑко; Ибрахим Ибрахимов Гетов - в Ñ. Рабиша, ВидинÑко; Ðтидже Ðролова Гетова - в Ñ. Рабиша, ВидинÑко; ÐлÑк Ðлилов Келешов – в Ñ. Макреш, ВидинÑко; Ðдиде Байрамова БÑлкова - в Ñ. Тошевци, ВидинÑко; Бекир Бекиров БÑлков - в Ñ. Бобово, РуÑенÑко. Това Ñа изÑелените през 1973 година по отделно…, не - Ñемейно изÑелени. РизÑелени без ÑемейÑтвата: Шабан МуÑтафов Дрилев – в Ñ. Долни вадим(?), ВрачанÑко; Мехмед МуÑтафов Дрилев - в Ñ. Мраморен, ВрачанÑко; Сюлейман Ибрахимов Ðмидеин – в Ñ. БÑлово, ВрачанÑко; Ибрахим Ибрахимов БÑлков – в Ñ. Хайредин, ВрачанÑко; Саид Мехмедов Коручев – в Ñ. Малко Вранево, РуÑенÑко; Фатиме ЮÑуфова Ðмидейна – в Ñ. Иваново, РуÑенÑко; Ибуша Ибрахимова Кезимова – в Ñ. Бутан, РуÑенÑко; ЮÑуф Юмеров Тарлов - в Ñ. Макреш, ВидинÑко; Саид Бекиров БÑлков – в Ñ. Ðово Ñело, ВидинÑко; Ибрахим Еминов Кадриев – в Ñ. Гара Орешец, ВидинÑко; Ибрахим ОÑманов Бошнаков – в Ñ. Ярманица, ВидинÑко; МуÑтафа МуÑтафов Муратов – в Ñ. Горни цибър, ВидинÑко; ХаÑан Бекиров БÑлков – в Ñ. Станьово, МихайловградÑко; Саид МуÑтафов Бинов – в Ñ. Мечка, ПлевенÑко.
Ð Ñега оÑъдените и излежали приÑъдата Ñи: Байрам Ибрахимов Гетов – СофиÑ; Байрам Байрамов Дулев – СофиÑ; ИÑмаил Ðхмедов Дрилев – СофиÑ; ЮÑейн Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Ðйруш Ибрахимов Хаджиев - Стара Загора; ИÑмаил Бекиров БÑлков - Стара Загора; ОÑман Ðлилов Бузев - Стара Загора; ЮÑуф Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; МуÑтафа Фаиков БÑлков - Стара Загора.
Ð Ñега имената на убитите: Мохарем Мохаремов Барганов – Ñ. Корница; ЮÑеин ÐÑанов Караалилов – Ñ. Корница; Халиф МуÑтафов Ðмедеин – Ñ. Корница; Тефик Хаджиев – Ñ. Брезница; ИÑмаил Ðтемин – Ñ. Брезница.
Това е заÑега, РумÑна, нещо…?
Ð . Узунова: Чакай Ñега…
(12.12.1989 г., ролка № 374) Радио '' Свободна Европа''
http://74.125.77.132/search?q=cache:jJ33G_w67egJ:www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_neizvesten.html+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2+%D0%A9%D0%B5+%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D1%8F+%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0&hl=en&ct=clnk&cd=9&gl=uk&lr=lang_ar|lang_tr