Български > Дискусии

Батак - мит или реалност ?!?

<< < (70/126) > >>

KaraIbrahim:
  Ама разбира се,че е поръчкова!!!
Не са поръчкови само  "Време разделно " и въобще цялата история на България,писана на базата на пропагандни материали,художествени произведения и прочие свободни съчинения.А всичко останало,което се опитва да опише събитията през призмата на безпристрастността е поръчково.Защото не изнася на великобългарската идея.
 
 Време е да се отърсите,уважаеми дами и господа, от идеята,че всяко българско и руско действие през онова време е било праведно и благословено от самия Исус Христос,а турците са вършили само зулуми!Няма да изброявам факти,които ви опровергават,излишно е.Но докато не прогледнете,няма да има обективна история и нашите отношения винаги ще са стъпили на гнило,колкото и да се опитваме да ги изглаждаме. 

ibrahim65:
ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ

От българските автори пръв Михаил Сарафов прави опит за установяване на броя и имената на помашките села в региона и на числеността на помаците в тях. Той определя общият им брой на 10 220 души по време на първото преброяване на населението на 1 януари 1881 г. От тях 4 784 души живеят в околия Дерманци, 4 080 в околия Бяла Слатина, 780 в околия Плевен и 636 в околия Тетевен. Тези данни обаче са непълни, тъй като от списъкът на Сарафов липсват няколко села, като например чисто помашкото село Галата. Това се обяснява и с факта, че в първата преброителна кампания помаците са отчитани като турци. (Сарафов, 1884, 55-56)
Руско-турската война поставя и началото на изселването на помаци от Родопите. Този процес засяга една сравнително малка част от родопските помаци, която обаче образува немалко села в Азиатска Турция. Повечето български автори определят тези първи изселници, като хора, които са „изцапали ръцете си с българска кръв” по време на кланетата в Батак и Перущица. Това обяснение отразява само една малка част от истината. По-скоро в случая става дума за жертви на първите осъзнати симптоми на страха от отмъщение.
В началото на февруари 1878 г. жителите на Тъмръш бягат на юг, след като селото им е опожарено. Все още не е изяснен въпросът дали този акт е дело на руски части или на четата на поп Тодор от село Сотир. Така или иначе тъмръшлии се пръскат по околните помашки села или се настаняват временно в Беломорието. По-голямата част от тях се завръшат през лятото на 1879 г. и възстановяват селото, в което при преброяването през 1880 г. има 120 къщи, 144 семейства и 732 жители, по 364 и от двата пола. Отделни хора
и семейства остават в местата, където се установяват след опожаряването, а една малка част от тъмръшлиите се изселват в Северозападна Мала Азия.
В село Добралък, Асеновградско, след 15 януари 1878 г. заедно с отстъпващите турски войски бягат и „най-фанатизираните мюсюлмани, приближени на Ходжата”. До този момент опора на властта в селото е фамилията Ходжоолу, която произхожда от село Дряново. Съотношението между българи и помаци и 1:1. Първото изселване не е масово, но макар и с малко променя тази пропорция в полза на християните. При първото преброяване през 1884 г. те са 495 срещу 345 мюсюлмани. (Панайотов, 1994, 53-56)
Съвсем скоро след края на войната и на првата изселническа вълна родопските помаци отново са поставени в ситуация, при която мнозина избират да емигрират в Турция. Това се случва след бунта на Сенклер през пролетта на 1878 г., в който активно се включват и помаците от Рупчос. Поражението на бунтовниците принуждава оцелелите да търсят спасение далеч от размирния район. Заедно с тях родните си места напускат и членовете на техните семейства, както и част от населението.
Селата Борово и Белица са сред най-активно участващите във въстанието. Те са разположени сред хомогенен помашки масив, но повечето автори ги определят като читаци, т.е. помюсюлманчени българи, които възприемат турския език. Въпросът е дискусионен.  Повечето жители на двете села се изселват в Турция след Сенклеровия бунт. Заедно с тях бягат над сто семейства от Лъкавица, Дряново и някои от околните махали. Според краеведа Игнат Бедров последните основават в Анадола села, носещи имената Борово, Лъкавица, Султарийско и т.н. Разбира се, села с такива имена липсват на картата на Мала Азия, но не е изключено самите изселници да са наричали помежду си новите си села с имената на старите, без това да е официално признато от властите. Подобен феномен се наблюдава при много от помашките села в Турция.
Една част от боровци се заселва в района на Ескишехир, а друга основава село Дикмен, окръг Бига, през същата 1878 г. Част от тези, които се настаняват около Ескишехир, скоро се завръщат в България. Когато пристигат в Борово, те заварват само три читашки семейства. Друга част се заселва в селата Табанкьой, окръг Йенидже, Асмалъ, окръг Чан, и в околностите на село Данишменд, окръг Бига, където през 1886 г. възниква село Саръсъват. Сред бегълците от погромите над сенклеристите има и помаци от Савтъще, Богутево и Дряново.  През май 1878 г. при разгрома на сенклеровите въстаници 150 помашки семейства от Чепеларе побягват към неокупираните от руснаците територии.
Въпреки че през следващите месеци страстите се поуспокояват, изселванията на помаци от Родопите продължават и по румелийско време. Те не са много интензивни и засягат предимно населени места, в които помаците са малцинство. През 1879-1882 г. за Турция потеглят много семейства от Павелско и Хвойна. През 1882 г. помашкото село Чилингирово (или Чилингиркьой), Борисовградско, което българските статистически източници и изследователи погрешно определят като турско, изцяло се изселва в Мала Азия.
 Изселванията на помаци след Съединението
Съединението на Източна Румелия с Княжество България се оказва сигнал за нов тласък на изселническия процес при помаците. Засегнати са както ловчанските помаци, така и обитателите на северните части на Родопите. Кампанията стартира още в края на същата 1885 г. и в продължение на две десетилетия е твърде интензивна. Тук статистиката дава възможност за приблизително точно установяване на демографските загуби. Резултатите от пет поредни преброявания на населението ясно показват постепенното изтичане на помашко население от България към Турция.
През 1895 г. Стою Шишков публикува първите статистически данни за броя на изселените помаци от околия Рупчос. Сведенията са взети от околийското управление и се отнасят за изселванията през периода 1879-1 януари 1995 г. Общият брой на помаците от Източен Рупчос, напуснали страната през посочения период е 3576 души.

През този период авторът Стою Шишков все още заема разумна позиция по помашкия въпрос. За разлика от други автори, които абсолютизират ролята на турската пропаганда, Шишков не пропуска да отбележи арогантното отношение на местната администрация и на някои самозвани общественици към помаците, както и мераците на някои духовници за покръстването им.
 Едно от най-засегнатите от емиграцията села Рупчоска околия е Орехово. От преобладаващо помашко то се българизира почти изцяло за по-малко от едно десетилетие. През 1888 г. Най-знатният жител на селото Хаджи Асан Чолаков се изселва в Турция с още 130 семейства. Поводът е неуспешен опит за покушение срещу него, извършен от промъкнали се през границата тъмръшлии. Така поне твърдят някои краеведи. Колкото и смешна и нереалистична да е тази версия, резултатът е налице.

onegavon:

--- Quote from: KaraIbrahim on December 26, 2011, 19:17 ---  Ама разбира се,че е поръчкова!!!
Не са поръчкови само  "Време разделно " и въобще цялата история на България,писана на базата на пропагандни материали,художествени произведения и прочие свободни съчинения.А всичко останало,което се опитва да опише събитията през призмата на безпристрастността е поръчково.Защото не изнася на великобългарската идея.
 
 Време е да се отърсите,уважаеми дами и господа, от идеята,че всяко българско и руско действие през онова време е било праведно и благословено от самия Исус Христос,а турците са вършили само зулуми!Няма да изброявам факти,които ви опровергават,излишно е.Но докато не прогледнете,няма да има обективна история и нашите отношения винаги ще са стъпили на гнило,колкото и да се опитваме да ги изглаждаме.

--- End quote ---
Кои са тези наши обременени взаимотношения, аз бих казал , че са доста цивилизовани от наша страна в момента.Като цяло войната е била справедлива от наша гледна точка защото благодарение на нея сме си възстановили държавата.Имало е и изстъпления ,но на фона на Османските като продържителност и жертви просто са несравними.Просто посочвам , че книгата е пълна с грешки, което поставя под съмнение компетенцията на автора нищо повече.Това изказване за цялата ни история , че е свободно съчинение е просто несериозно.

ibrahim65:
Още малко история и дукоменти за тази свята република.

http://www.promacedonia.org/bdobr/av/av_gal.htm#14

Svetlina:

--- Quote from: KaraIbrahim on December 26, 2011, 19:17 ---  Ама разбира се,че е поръчкова!!!
Не са поръчкови само  "Време разделно " и въобще цялата история на България,писана на базата на пропагандни материали,художествени произведения и прочие свободни съчинения.А всичко останало,което се опитва да опише събитията през призмата на безпристрастността е поръчково.Защото не изнася на великобългарската идея.
 
 Време е да се отърсите,уважаеми дами и господа, от идеята,че всяко българско и руско действие през онова време е било праведно и благословено от самия Исус Христос,а турците са вършили само зулуми!Няма да изброявам факти,които ви опровергават,излишно е.Но докато не прогледнете,няма да има обективна история и нашите отношения винаги ще са стъпили на гнило,колкото и да се опитваме да ги изглаждаме. 

--- End quote ---

Прочетох книгата на Д. Маккарти "Смърт и изгнание" и не мисля, че е толкова убедителна. Пиша го това не защото съм българка, а с оглед фактологията. Ето няколко забележки:
1. Авторът упреква българите в клане на мюсюлмани през Априлското въстание от 1876 г., но не посочва нито едно тяхно село унищожено от българите. Не става ясно от къде са се взели тези 1000 души мюсюлмани убити от българите в Панагюрище в началото на въстанието, при положението, че този градец е чисто български град;
2. Отрича Баташкото клане, па данни на британския консул Блант, който след "проверка" установява, че са убити само мъже - бунтовници, но не и жени и деца. Странно все пак българите до 100 години назад могат да помнят.
3. Напълно произволно българите и руснаците са обвинени в избиването на мюсюлманското население в Ст. Загора през 1877 г. Точно обратното 14 000 души българи стават жертва на Сюлеймановите орди и местен башибозук!
4. Странни заключения: "Малобройни са свидетелствата за мюсюлманското безчинство над българите, за българското има хиляди" ??? (стр. 102);
5. Премълчава се какво става с мюсюлманите в Нишкия санджак след даването на Сърбия на тази територия в 1878 г.
6. Доколко може да се вярва на докладите на британските консули имайки предвид антируската им неприязън;
Много са още въпросите, които буди тази книга. Всъщност тя показва колко е манипулативна историческата наука и как жертвата се превръща в палач. Видимо е, макар и косвено, че българите (заедно с руснаците) през 1877 - 1878 г. и само българите в 1912 - 1913 г. са обвинени в геноцид към мюсюлманите.

В крайна сметка нека авторът си отговори: защо в България има 800 000 мюсюлмани, а в Турция само 500 души българи в Цариград. Къде изчезнаха близо 2000000 българи от Тракия и Мала Азия вследствие турската толерантност?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page