Вие по добре питайте меÑтното наÑеление...и тогава да говорим.Ðеда Словена иÑкарва вÑички помашки пеÑни и фолклор за БългарÑки или ÑръбÑки.Там във Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта не Ñа живели Ñърби....та те да кажат че тези пеÑни Ñа СРЪБСКИ.Когато говориш за 1345г Ñпомни Ñи дали тогава във тези земи Ñа живели хора ÑÑŠÑ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко ÑÐмоÑъзнание че Мимет войвода да Ñе казва Мочил.Ри земите тогава Ñа византийÑкиВъпроÑната година 1345 и ÑÑŠÑ Ð£Ð¼ÑƒÑ€ бей бъркаш защото,тази година е Ñвързана ÑÑŠÑ Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‰Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на 60 000 юрюшки тюрки във днеÑкашните Родопи.Изпратени Ñа от ВизантиÑ....а ти казваш ч те Ñа Ñе били Ñрещу турците.Такова понÑтие във тогавашно време нÑмало...и новите тюркÑи държавици Ñа били на Ñмъртна Ñхватка ÑÑŠÑ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ.За да Ñе ÑпаÑи от нÑкои племена Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¸ изпраща по надалече от бойните дейÑтвие под предтекÑÑ‚ за отпор на ÑлавÑните.Тук тези хора Ñрещат отдавна Ñтаналите мюÑлюмани...помаците.ТоеÑÑ‚ тогава този народ не Ñе казвал Помаци.Ðеда Словена е поръчка на ПанÑлавизма и то още от Ñредата на 19 век.Защото отдавна РуÑÐ¸Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñела пътища да завземе тези земи.И един отпътищата е унищожавайки и аÑимилирайки помаците да им приÑвоÑÑ‚ и героите и културата и фолклора.Рзнае Ñе че,така наречената дата за покръÑтване 965г не първата дата за покръÑтването на наÑелението на тогавашна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ наоколо БългариÑ.Според най новите верÑии Ñе говори че имало нÑколко покръÑтваниÑ....именно Мимет войвода е герой от тези ÑъбитиÑ.Помашки герой!!!Поклон пред паметта му!!!
Вижте материал по темата "Момчил" от гледна точка на иÑторик.
-------
РОДОПСКИЯТ ЮÐÐК МОМЧИЛ И ЦÐРИВÐÐ ÐЛЕКСÐÐДЪРПламен Павлов
web | Бунтари и авантюриÑти...
ЛичноÑтта на Момчил, този най-релефно очертан образ на "юнак", "хайдук", "народен герой" и Ñ‚.н. от епохата на българÑкото Ñредновековие, неведнъж е предизвиквала Ñилен, научно или емоционално мотивиран интереÑ. Ðко за наÑ
Момчил извън вÑÑкакво Ñъмнение е българин от Родопите, то дори и в ÑтойноÑтни и далеч от елементарната пропаганда ÑръбÑки научни трудове Ñе налага, най-малкото Ñе прокрадва твърдението за Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑръбÑки или ÑмеÑен ÑръбÑко-българÑки произход. Ðашата цел тук не е да разглеждаме вÑички тези научни Ñпорове в техните детайли, а да дадем един обобщен иÑторичеÑки портрет на този клаÑичеÑки "бунтар и авантюриÑÑ‚", военачалник и владетел на една от намножилите Ñе през XIV в. меÑтни "Българии" - тази в Родопите и Беломорието, ÑъщеÑтвувала за Ñъжаление твърде мимолетно.
От друга Ñтрана, ще Ñе опитаме да покажем, че вÑе пак и
тази локална Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ е оÑтанала без връзка Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð°Ñ‚Ð° "БългариÑ", наричана "Загора", или "ТърновÑко царÑтво". Защото през XIV в. царÑтвото ÑÑŠÑ Ñтолица "Цариград" Търново вÑе пак оÑтавало не Ñамо най-Ñилната българÑка държавна формациÑ, но и общобългарÑÐºÐ¸Ñ Ñимвол, олицетворението на българÑката държавна идеÑ. Ðа това Ñе дължи и забравÑната напоÑледък иÑтина, че
цели Ñедем века Търново е легитимираната от българÑкото общеÑтво и национално Ñъзнание единÑтвено възможна Ñтолица на българите - от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XII до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XIX в.!По вÑичко личи, че Момчил произлизал от Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, от проÑтолюдието. Това, както и нÑкои други черти, го Ñближава Ñ Ð½ÑÐºÐ¾Ð³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Ивайло, както и ÑÑŠÑ Ñъратниците и поÑледователите на "Лахана" (вж. по-горе).
ЕтничеÑкиÑÑ‚ му прозход безÑпорно е българÑки - ако
Ðикифор Григора казва, че той на младини бил разбойник ".
..по границата между трибали [Ñърби] и мизи [българи]", което уж дава оÑнование на нÑкои чужди иÑторици да проÑвÑват колебание по този въпроÑ, то
Йоан Кантакузин категорично твърди: Момчил "
...беше по потекло от мизите [българите]"!
Още нещо, ако богоÑловът Григора никога не е Ñрещал Момчил и Ñамо е Ñлушал за него, то Йоан Кантакузин го е познавал лично, и то много отблизо, Ñражавал Ñе е и заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, и против него!
Кантакузин лично назначил войнÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½ за управител на неговите "Ñъплеменници" българи в Родопите. Ðай-накраÑ, както пише на Ñтари години бившиÑÑ‚ византийÑки император, той лично оплаквал
току-що Ð·Ð°Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки воин пред Ñтените на Перитеорион (Буруград) през юли 1345 г....
До около тридеÑетгодишна възраÑÑ‚ Момчил бил разбойник по българо-византийÑката, а както пише
Григора, може би и по българо-ÑръбÑката граници. ПреÑледван от българÑките влаÑти, той поÑтъпил на византийÑка военна Ñлужба като "
Ñтратиот". През XIV в. това понÑтие най-чеÑто Ñе отнаÑÑ Ð·Ð°
прониарите, които Ñрещу определен поземлен имот Ñе задължавали да Ñлужат във войÑката. Така, подобно на други Ñвои ÑъбратÑ, Момчил преминал в категориÑта на дребната Ñлужебна поземлена ариÑтокрациÑ.
Йоан Кантакузин твърди, че това Ñтанало по волÑта на император Ðндроник III Палеолог (1328-1341 г.), Ñ‚.е. нÑколко години преди 1341 г. Ðие нÑмаме оÑнование да Ñе ÑъмнÑваме в тази веÑÑ‚, доколкото именно Кантакузин бил фактичеÑкиÑÑ‚ "двигател" на държавните и оÑобено на военните дела при царуването на Ðндроник "Млади".
Момчил поел задължението да охранÑва нÑкакъв периметър от византийÑката граница Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ, но нерÑдко нахлувал в българÑката държавна териториÑ. Тъй като познавал отлично тези меÑта, той причинÑвал "много злини на ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ [БългариÑ]". ВизантийÑките "архонти" по границата го Ñъветвали да изоÑтави разбойничеÑтвото, тъй като така бил нарушаван мирниÑÑ‚ договор Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñкото царÑтво, но Момчил Ñвно бил непоправим... Доколкото можем приблизително да възÑтановим ÑитуациÑта, нещата Ñтигнали дотам, че в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Момчил била наложена най-тежка приÑъда (?), а византийÑките влаÑти поели задължението да го заловÑÑ‚. И Ñега авантюриÑÑ‚ÑŠÑ‚ намерил решение, отивайки в СърбиÑ. Крал Стефан Душан, незавиÑимо от приÑтелÑките Ñи Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Иван ÐлекÑандър, приел беглеца на Ñлужба при Ñебе Ñи. Кога обаче е Ñтанало това, колко време е прекарал при Ñърбите и Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ точно Ñе е занимавал Момчил, оÑтава неизвеÑтно.
ВизантийÑката гражданÑка война (1341-1347) заварила Момчил в СърбиÑ. След Ñериозните Ñи неуÑпехи в началото на войната ÑамообÑвилиÑÑ‚ Ñе за император Йоан Кантакузин през 1342 г. бил принуден да отиде при Душан, Ñ‚ÑŠÑ€Ñейки помощ. След трудни преговори и неиÑкрени ÑÐ¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ°Ð½Ñ‚Ð°ÐºÑƒÐ·Ð¸Ð½ и Душан Ñключили Ñъюз. ЗаÑлугата за него в голÑма Ñтепен принадлежала на енергичната Душанова Ñъпруга, кралица Елена, ÑеÑтра на Иван ÐлекÑандър. ÐÑма данни обаче Момчил и знатниÑÑ‚ ромей да Ñа Ñе Ñрещали в ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€, макар подобно допуÑкане да е много умеÑтно. Във вÑеки Ñлучай бившиÑÑ‚ разбойник Ñ Ð³Ð¸Ð³Ð°Ð½Ñ‚Ñки ръÑÑ‚ ("...приличаше на минаре!" - възкликва турÑкиÑÑ‚ поет Енвери), завиден военен опит и необуздана ÑмелоÑÑ‚ не бил нÑкакъв "ÑредноÑтатиÑтичеÑки" наемник. Той не Ñамо бил прочут "в ÑръбÑката Ñтрана" (пак по думите на Енвери), но и водел ÑÑŠÑ Ñебе Ñи значително чиÑло "хора на меча". Момчил обаче Ñвно не бил доволен от ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð», пък и, както изглежда, предпочитал да Ñе закрепи в родната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ перÑпективата да Ñлужи вечно на чужди гоÑподари.
Момчил преминал на Ñтраната на Кантакузин през 1343 г. Той бил назначен за управител на облаÑтта Меропа по течението на Ñ€. Ðрда докъм ЧепеларÑката река, където били крепоÑтите Света Ирина и ÐŸÐ¾Ð´Ð²Ð¸Ñ (при едноименното Ñело, недалече от СмолÑн). Скоро Ñлед това дръзкиÑÑ‚ българин превзел КÑанти, превърнат от него в Ñвоеобразна "Ñтолица". ТериториÑта му доÑтигнала беломорÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг, включвайки града Перитеорион, укрепен допълнително от Ðндроник III, Ñ‚.е. Ñамо деÑетина години преди това.
Момчил разполагал ÑÑŠÑ Ñериозни за времето Ñи въоръжени Ñили. Отначало Ñе Ñпоменават 300 конници и 5 хилÑди пехотинци, набирани, както изглежда, Ñамо от Меропа.
През 1345 г. той имал четирихилÑдна конница и поне още пет хилÑди души пехота! С тези значителни за времето Ñи военни Ñили Момчил учаÑтвал в походите на Кантакузин и турÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ñƒ Ñъюзник Умур паша, при които чеÑто Ñтрадала и българÑката държавна териториÑ.
През май 1344 г. великиÑÑ‚ Ð´ÑƒÐºÑ ÐлекÑий Ðпокавк изпратил поÑланици при Момчил, предлагайки му Ñъюз от името на императрицата Ðнна СавойÑка, както и най-виÑоката дворцова титла - "деÑпот". Ðаучавайки това, Кантакузин на Ñвой ред удоÑтоил нÑÐºÐ¾Ð³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки разбойник Ñ Ñ‚Ð¸Ñ‚Ð»Ð°Ñ‚Ð° "
ÑеваÑтократор". Така двете "партии" на византийÑката гражданÑка война доÑтигнали до безпринципно наддаване, Ñамо и Ñамо да ÑпечелÑÑ‚ един Ñилен Ñъюзник, нарушавайки вековните правила на имперÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€Ñ†Ð¾Ð² ред... Момчил приел предложениÑта на цариградÑкото правителÑтво, отхвърлÑйки онези на Кантакузин. Причина за това ÑъдбоноÑно решение надали бил Ñамо фактът, че Кантакузин бил Ñвързан Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ. ВероÑтно Момчил вече бил във враждебни Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð™Ð¾Ð°Ð½ ÐÑен, шурей на Йоан Кантакузин (Ирина, Ñъпругата на Кантакузин, принадлежала към византийÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ»Ð¾Ð½ на ÐÑеневци), управител на Мора от 1343 г. Ðещо повече, в Родопите Ñе подвизавал и Матей Кантакузин, Ñин и наÑледник на узурпатора. Именно Матей Ñтрадал най-много от Момчиловите нападениÑ, както пише в ÑвоÑта "ИÑториÑ" неговиÑÑ‚ баща. Ð’ крайна Ñметка, както Ñледвало да Ñе очаква, Момчил Ñъздал ÑÐ²Ð¾Ñ "държава". Той Ñтанал практичеÑки незавиÑим и от влаÑтите в Цариград, и от Кантакузин, лавирайки между Ñ‚ÑÑ…. Същевременно обаче завладÑвал градове и земи, придлежащи и на двата лагера във византийÑката гражданÑка война. Ðай-голÑмото му поÑтижение било превръщането на КÑанти в иÑтинÑка ÑобÑтвена Ñтолица, където бил МомчиловиÑÑ‚ "дом" (Ñ‚.е. дворец). ОриентациÑта на Момчил Ñъвпадала и Ñ Ð¾Ð½Ð°Ð·Ð¸ на цар Иван ÐлекÑандър, който приблизително по Ñъщото време Ñтанал Ñъюзник на цариградÑкото правителÑтво. Както ще Ñе опитаме да покажем по-нататък, има вÑе пак нÑкакви оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе предполага, че това Ñъвпадение не е Ñамо една проÑта ÑлучайноÑÑ‚.
През цÑлата византийÑка гражданÑка война правителÑтвото на Иван ÐлекÑандър ÑледÑло внимателно обÑтановката, опитвайки Ñе да разшири българÑката Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° юг. Още през 1341 и 1342 г. българÑкиÑÑ‚ цар Ñе опитал да извлече макÑимални изгоди от междуоÑобицата, опитвайки Ñе изненадващо да превземе Одрин, а по-къÑно и Кантакузиновата "опорна база" Димотика. Иван ÐлекÑандър "екÑпериментирал" и Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° Ñложна Ñделка ÑÑŠÑ ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Стефан Душан, когото бил убедил в това да му предаде Кантакузин! Душан изразил ÑъглаÑие да изпълни иÑкането на ÑÐ²Ð¾Ñ ÑˆÑƒÑ€ÐµÐ¹, но тогава именно Елена, Иван-ÐлекÑандрова ÑеÑтра и ÑръбÑка кралица, оÑуетила Ñ…Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¼Ð¸Ñъл на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚... Така благодарение на Елена Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð·Ð¸Ð»Ð° Кантакузин като Ñвой "коз" в отношениÑта Ñи Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ.
През юни 1344 г. Иван ÐлекÑандър вÑе така изненадващо проникнал на юг и навлÑзъл в източнородопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ Мора (по Ñ€. Ðрда, чаÑÑ‚ от днешната КърджалийÑка облаÑÑ‚), завладÑвайки крепоÑтта Иперперакион (дн. Перперек, КърджалийÑко). ФактичеÑки Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñтанала непоÑредÑтвен ÑÑŠÑед на Момчиловата държавица!
Кантакузин, придружаван от турÑките орди на Умур, веднага наÑтъпил към Мора и Ñи върнал крепоÑтта. ÐазначениÑÑ‚ от Иван ÐлекÑандър управител избÑгал. ÐаиÑтина, Иван ÐлекÑандър не могъл за запази Перперек, но, така или иначе, в негови ръце бил Пловдив Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ крепоÑти. С други думи, между земите на Момчил и териториÑта на царÑтвото имало доÑтатъчно Ñолидна обща граница.
Тук нÑма да преразказвам "иÑториÑта" на Момчил, доколкото Ñ‚Ñ Ðµ добре извеÑтна. И вÑе пак, нека обърнем внимание на ÑтратегиÑта, доколкото има такава в политиката на Момчил. Ðадали бившиÑÑ‚ разбойник е дейÑтвал Ñамо "ден за ден", още повече, че Ñи е имал работа Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð½Ð¸ и обиграни противници.
ДейÑтвиÑта на Момчил Ñрещу турци и ромеи по принцип Ñе отдават на решимоÑтта му да защитава Ñвоите земи и живеещото в Ñ‚ÑÑ… българÑко наÑеление. Знаем обаче, че тази идеализирана предÑтава е вÑрна Ñамо отчаÑти, тъй като меÑеци преди пролетта на 1345 г.
дръзкиÑÑ‚ българин не Ñе ÑвенÑл да Ñи Ñътрудничи Ñ Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ¸ и турци, да напада Ñ Ñ‚ÑÑ… околните земи, та дори и българÑката държавна териториÑ. ПромÑната в политичеÑкото поведение на Момчил Ñпоред мен не може да нÑма поне извеÑтна връзка Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸ÐºÐ°Ñ‚Ð° на цар Иван ÐлекÑандър. Ð’ този ÑмиÑъл Момчиловите военни инициативи може би Ñа чаÑÑ‚ от нÑкаква по-широка като замиÑъл българÑка ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ³Ð¸Ñ Ð·Ð° защита от презморÑките "варвари", изградена в Търново или като конкретна договореноÑÑ‚ между влаÑтите в Търново и КÑанти. Макар да нÑма данни Иван ÐлекÑандър да е изпращал Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Момчил, такава възможноÑÑ‚ (поне като перÑпектива) по принцип не може да бъде изключена. Споменаването на Ñмъртта на Момчил във влахо-молдовÑките хроники, градени чеÑто на базата на недоÑтигнали до Ð½Ð°Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки паметници, Ñъщо загатва за нÑкакъв "официализиран" българÑки елемент в дейÑтвиÑта на Момчил през 1345 г.
"ÐепобедимиÑÑ‚ и изкуÑен във войната" Момчил, човекът, "...когото храброÑтта не напуÑкала никога", както е извеÑтно,
загинал на 7 юли 1345 г. в бой Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ на Умур и ромеите на Кантакузин. Ðадмощието на враговете и измÑната на ромейÑките жители на Перитеорион обрекли на гибел ÑÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½ и неговата вÑрна войÑка.
И така, може ли да има нÑкаква връзка между дейÑтвиÑта на търновÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ и родопÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ñподар? Макар преки данни да отÑÑŠÑтват, то Ñпоред мен такава връзка е не Ñамо вероÑтна и логична, но и почти Ñигурна. С къÑна дата, Ñ‚.е. в разказа за гибелта на Момчил през лÑтото на Ñледващата 1345 г., Кантакузин Ñъобщава, че на Ñъпругата на Момчил било позволено да Ñе завърне "...в МизиÑ", Ñ‚.е. в БългариÑ! Самата Ñ‚Ñ (за Ñъжаление не знаем нито името й, нито нещо по-конкретно за неÑ...) била от БългариÑ, имала "Ñвоите богатÑтва" (зеÑтра?) и Ñ‚.н., към Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ÑŠÑ‚ проÑвил едно вÑе пак "по-Ñпециално" внимание като към чужда виÑокопоÑтавена поданица.
ЕÑтеÑтвено, възниква възражението - защо Кантакузин не Ñъобщава директно за Ñъюз между Иван ÐлекÑандър и Момчил? Как е възможно най-прекиÑÑ‚ извор за ÑъбитиÑта да премълчава нещо толкова важно? Моите Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð²Ñрно ще ÑъбудÑÑ‚ недоверие у нÑкои ÑпециалиÑти, но по принцип това е напълно възможно! Макар че Йоан Кантакузин е извънредно точен и обÑтоÑтелÑтвен автор, демонÑтриращ отлична памет, познаване на недоÑтигнали до Ð½Ð°Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸ и Ñ‚.н., в неговата "ИÑториÑ" има и немалко пропуÑки. Така е и в други първоклаÑни Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° византийÑката иÑториографиÑ. ДоÑтатъчно е да хвърлим поглед върху пропуÑките или неточноÑтите именно във връзка Ñ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸ ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð² иÑторико-мемоарните трудове на Лъв ДÑкон, Михаил ПÑел, Ðикита Хониат, Георги Пахимер, Ðикифор Григора... При безÑпорно виÑоките качеÑтва на византийÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ по правило пишат деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñлед ÑъбитиÑта, и то обикновено в не оÑобено Ñпокойна и творчеÑка Ñреда... Така в общи линии ÑтоÑÑ‚ нещата и при Кантакузин или монаха ЙоаÑаф, както Ñе е казвал той Ñлед абдикациÑта Ñи през 1354 г.
"МизиÑ" у Кантакузин, както Ñтана дума, ÑъответÑтва на
държавата Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ
Ñтолица Търново, а не проÑто на българÑките земи в етничеÑки план.
Макар Родопите по ÑобÑтвеното му признание да Ñа наÑелени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸, то те за него не Ñа "МизиÑ", а неразделна чаÑÑ‚ от ВизантиÑ. С други думи, Ñъпругата на Момчил била не проÑто българка (от Родопите, БеломорÑка ТракиÑ, ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н.), а най-вероÑтно от българÑката Ñтолица Търново.
Явно в нÑкакъв момент, който нÑма как да е бил преди
1344 г., родопÑкиÑÑ‚ гоÑподар Ñе е оженил за една българÑка "знатна дама"! СамиÑÑ‚ факт, че нÑма данни Момчил да е имал деца, показва, че между брака и Ñмъртта му (юли 1345 г.) Ñа изтекли броени меÑеци - Ñ‚.е. въпроÑната женитба е била през Ñамата 1345 г. Както Ñтана дума, Кантакузин великодушно разрешил на Момчиловата Ñъпруга да Ñе завърне в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð²Ñичките Ñи богатÑтва, което коÑвено загатва, че Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° форма на динаÑтичен брак. ВероÑтно Момчиловата Ñъпруга била "мома" от нÑÐºÐ¾Ñ Ð·Ð½Ð°Ñ‚Ð½Ð° търновÑка болÑÑ€Ñка фамилиÑ, както обикновено в Ñходни Ñлучаи, царÑка родÑтвеница.
Важен ли е повдигнатиÑÑ‚ тук въпроÑ?
БезÑпорно - да, и то не Ñамо в конкретните му политичеÑки и междуличноÑтни измерениÑ. Привличайки Момчил на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана, Иван ÐлекÑандър отново, макар и в по-оÑобена форма, разпроÑÑ‚Ñ€Ñл българÑките предели до... БÑлото море! С други думи, наиÑтина мимолетно, но през пролетта-лÑтото на 1345 г. българÑкото царÑтво Ñе проÑтирало "...от море до море...", както било в отдавна отминалата епоха на Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½ ÐÑен II.
Този акт е оÑобено интереÑен, тъй като партньор на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Ñега Ñтавал един бивш българÑки "разбойник", Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð½ÐµÑена нÑколко години по-рано приÑъда от ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ цар Иван ÐлекÑандър! Очевидно
и двамата българÑки владетели, този на официалната и вÑе пак голÑма държава, и онзи, на малката, "меÑтната БългариÑ" в Родопите и Беломорието, проÑвили зрелоÑÑ‚, държавничеÑка отговорноÑÑ‚ и взаимна толерантноÑÑ‚. За Ñъжаление, на това интереÑно българÑко обединение (или поне опит за ÑъединÑване на Ñилите) не му било Ñъдено да проÑъщеÑтвува в размирните уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° балканÑÐºÐ¸Ñ XIV в.