Филетизъм или проклÑтие ÐЯКОИ ÐСПЕКТИ ÐРВЕЛИКОБЪЛГÐРСКИЯ ШОВИÐИЗЪМ ПредоÑтавÑме на вашето внимание редове от Ñ‚ÑŠÑ€Ñената, но почти недоÑтъпна за маÑÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ» книга на д-Ñ€ КоÑтадин Георгиев "Филетизъм или проклÑтие - нÑкои аÑпекти на великобългарÑÐºÐ¸Ñ ÑˆÐ¾Ð²Ð¸Ð½Ð¸Ð·ÑŠÐ¼".
д-Ñ€ КоÑтадин Георгиев Ð’Ñичко това, еÑтеÑтвено, трудно би Ñе оÑъщеÑтвило без помощта на интелигентни малцинÑтвени отцепници и ренегати. Ð’ тази връзка Ñе намери едно дьонме от Ñредите на помаците, което в параграф на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ð¼Ð¾Ñ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ñки паÑквил, озаглавен "Има ли значение името", Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ - нÑмало и не можело да ÑъщеÑтвуват българи Ñ "турÑки" имена. То може и да нÑма значение за него ÑамиÑ, за подобни дегенерати малко неща извън материалните придобивки имат значение, но за Ñтотиците хилÑди мохамедани наÑилÑтвената промÑна на името беше драма, пÑихичеÑка и морална травма, тъй като "ÑъвÑем малко ум е нужно на човека да разбере, че най-любимото име за вÑекиго е онова, което го Ñвързва ÑÑŠÑ Ñпомените за детÑтвото и Ñемейната Ñреда, в коÑто е раÑъл". ВеликобългарÑките шовиниÑти обаче хилÑди пъти Ñа доказали и на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, и на ÑÑŠÑедите Ñи, и на наÑелÑващите Ñтраната малцинÑтва пък и на Ñвета, че Ñа Ñкарани Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼Ð°, че дейÑтвиÑта им
и Ñега, както и преди, в Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð°Ñока Ñа едно преÑтъпно безумие. За изÑва или отпор от Ñтрана на мохамеданÑката Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñрещу Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ð°Ð²Ñ€Ð° не може и дума да Ñтава - в уÑловиÑта на желÑзна цензура и жеÑтоки репреÑии вÑички бÑха принудени да млъкнат. И равно на подвиг е, ако нÑкой Ñъвременен българÑки иÑторик, докоÑвайки Ñе до темата за приемането на иÑлÑма от родопÑките богомили, поÑмееше да отрони Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ уÑта: "Това е Ñтавало повече доброволно". Само за Ñ‚Ð°Ñ Ñ„Ñ€Ð°Ð·Ð° книгата на Ð. Вълчев е удоÑтоена Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ñ‰Ð¾Ð¶Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð° критика в ÑпиÑанието на българÑките иÑторици.
Макар и да има ÑлавÑнÑки произход и да Ñтои близо до българите в езиково отношение, това родопÑко малцинÑтво, благодарение на богомилÑтвото приело доброволно и Ñъзнателно иÑлÑма, тръгва по друг път, процеÑÑŠÑ‚ на формирането на българÑката националноÑÑ‚ протича отначало докрай извън него - плътно до началото на двадеÑети век. Това, че то Ñе оказа по ред ÑÑ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° иÑторичеÑките обÑтоÑтелÑтва включено в пределите на БългариÑ, беше една чиÑта ÑлучайноÑÑ‚. И никакво оÑнование, нито разумна причина могат да имат побългарителÑките напъни на Ñтарите и новите шовиниÑти. Ð’Ñички актове на международното право, Хартата за правата на човека и маркÑиÑткото учение по Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ñкваха щото то да разполага ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð»Ñ†Ð¸Ð½Ñтвена автономиÑ, да бъдат защитени правата му, които бÑха цинично погазени.
Въпреки колоÑалните Ñи уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸ безогледен терор великобългарÑките националиÑти не Ñа много доволни от уÑпехите Ñи в аÑимилациÑта. Те, ако не изцÑло неопределени и проблематични, ако не броим ÑмÑната на паÑпортите, бÑха твърде Ñкромни. Тук-там даже в официалните Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе прокрадваха тъжни конÑтатации, че "не Ñа малко още хората от Ñредите на българите-мохамедани, които живеÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ñ€Ð°Ñ‡ÐµÐ½Ð¾ национално Ñъзнание, а нÑкои от Ñ‚ÑÑ… и открито Ñе турчеÑÑ‚ в Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ð²ÐµÑ Ð½Ð° иÑторичеÑката иÑтина", че "вÑе още има, макар и отделни хора, които Ñе поддават на вражеÑки Ñлухове за изÑелване в ТурциÑ, готови да напуÑнат родните Ñи меÑта и новите обзаведени къщи". Ð’Ñичко това е така, Ñамо че не Ñе каÑае за "отделни хора", а за подавлÑващото болшинÑтво от мохамеданÑкото наÑеление, което не новите къщи, а телените мрежи и автоматите задържаха в БългариÑ, в коÑто наричаха изконното право на малцинÑтвена, верÑка и етничеÑка Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ "турчеене".
Макар да промениха наÑилÑтвено имената на мохамеданÑкото наÑеление и уÑпÑха да Ñмажат Ñъпротивата му - отчаÑти поради Ñпецификата на ÑиÑтемата, отчаÑти благодарение на утвърдената шовиниÑтка традициÑ, позволÑваща им да имат на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана в преÑтъпните Ñи дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, отчаÑти поради паÑивноÑтта на Ñветовното общеÑтвено мнение, до което иÑтината за Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°ÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð½Ð¾ и къÑно Ñтигаше - въпроÑÑŠÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð°Ð»ÐµÑ‡ не бе приключен. И ни Ñе ще да завършим Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ, казани за помашкото наÑеление в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° деветнадеÑети век, когато анекÑиÑта на чаÑÑ‚ от Родопите бе най-Ñетне оÑъщеÑтвена: "Тези, които оÑтанаха под хриÑтиÑнÑко управление, безропотно ноÑÑÑ‚ хомота и Ñамо чакат благовремието. И когато времето докара война на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, Европа пак ще чуе за Ñ‚ÑÑ…."
След промÑната на политиката на комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼ от 10 ноември 1989 г. помаците маÑовизираха Ñвоите протеÑтни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° връщане на ÑобÑтвените им имена, което и беше направено в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñъщата година. По това време Ñтана и вливането на техните правозащитни активиÑти в Ñтруктурите на Ñ‚. нар. Движение за права и Ñвободи на турците и мюÑюлманите в БългариÑ, Ñъздадено по конюнктурни ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ тоталитарната Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ органите на Държавна ÑигурноÑÑ‚. Чрез него фактичеÑки жилото на мюÑюлманÑката Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ извадено, а глаÑовете на помаците отиваха в една Ñ„ÑƒÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑките турци - за избиране в Ðародното Ñъбрание на група доказани шпиони, бивши партийни Ñекретари и активни учаÑтници във "Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ" от Ñредите на поÑледните. По този начин те плащаха данък на ÑвоÑта етничеÑка ограниченоÑÑ‚, на ÑобÑтвеното приÑтраÑтие и заÑлепение пред името, заÑланÑщо човека и делата му. Точно така поÑтъпиха хриÑтиÑнÑките им Ñъграждани, признавайки за Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ и
збирайки в парламента Ñ€ÐµÐ·ÐµÑ€Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐµÑˆÐµÐ»Ð¾Ð½ на управлÑващата Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ рекрута на шпионÑките Ñлужби.
БългарÑките националиÑти обаче нÑмаха нито за миг намерение да Ñе откажат от Ñвоите аÑимилаторÑки уÑилиÑ. Веднага щом Ñе почувÑтвуваха Ñигурни в Ñвоите влаÑтничеÑки позиции, те Ñе захванаха за Ñвоето. Още на другата година Ñлед промÑната беше Ñъздадено Ñ‚. нар. "Движение Свети Йоан Предтеча" от един покръÑтен помак Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð° биографиÑ, нарекъл Ñе БоÑн Съръев. За него в българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ Ñе Ñъобщава, че бил "роден в Ñело Жълти дол, КърджалийÑко, завършил е Втори админиÑтративен юридичеÑки факултет в Симеоново (Ñтава дума за школата на Държавна ÑигурноÑÑ‚ - б.а.). Бивши ÑÑŠÑтезател по конен Ñпорт и Ñаблена Ñеч. (!). Една година е бил в ÐºÐ¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐµÑкадрон в СофиÑ. Работил е като офицер в милициÑта, напуÑнал, поÑле бил ÑелÑкоÑтопанÑки работник и шлайфиÑÑ‚. Завършил е задочно ÑвещеничеÑки ÐºÑƒÑ€Ñ ÐºÑŠÐ¼ епархийÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет в Пловдив. Ръкоположен е за Ñвещеник от ПловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ ÐÑ€Ñений. От 1990 г. БоÑн Съръев е енорийÑки Ñвещеник на църквата "УÑпение Богородично" в кърджалийÑки
Ñ ÐºÐ²Ð°Ñ€Ñ‚Ð°Ð» "Гледка". Заедно ÑÑŠÑ Ñъмишленици оÑновава през Ñъщата година Движението за хриÑтиÑнÑтво и Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑ "Св. Йоан Предтеча".
Ð’ началото на 1991 г. този авантюриÑÑ‚, подвизаващ Ñе вече на попрището на духовното наÑилие над ÑъбратÑта Ñи, Ñ‚ÑŠÑ€Ñи помощ от католичеÑката църква за начинанието и заÑвÑва, че "Ватиканът имаше готовноÑтта безуÑловно да прегърне хриÑтиÑнизирането на Родопите". Тъй като за вÑеки нормално миÑлещ човек е ÑÑно, че Ватиканът за нищо на Ñвета не би Ñе ангажирал Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¾Ð²Ð° опаÑно и неблагодарно начинание, полицаÑÑ‚-покръÑтител Ñчита за умеÑтно да обÑÑни, че това вÑъщноÑÑ‚ било дипломатичеÑки ход, за да Ñе накара БългарÑката правоÑлавна църква да "поревнува" и му окаже Ñвоето ÑъдейÑтвие - нещо, което до момента Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ð»Ð° да Ñтори. Ðо българÑкото правоÑлавно духовенÑтво, поучено от Ð³Ð¾Ñ€Ñ‡Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ñи опит в нÑколко "покръÑтителни" кампании, твърдо Ñе диÑтанцира от инициативите на Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ ÑÑŠÑтезател по "Ñаблена Ñеч". ОÑтавен Ñам на Ñебе Ñи и на грижите на Ñвоите анонимни "Ñъмишленици", които му оÑигурÑват парични ÑредÑтва, автомобили, охрана и пр., той е превърнат в звезда на националиÑти
чеÑката пропаганда. Почти не минава Ñедмица, без да Ñе вдигне в българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ шум около поредното му "покръÑтително" мероприÑтие. Рто обикновено Ñе Ñвежда до покръÑтването на неколцина Ñоциални аутÑайдери - доведени до този акт най-чеÑто Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ‡ÐµÑка принуда. БолшинÑтвото от Ñ‚ÑÑ… въпреки вÑичко Ñе отказват най-чеÑто в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ да ÑторÑÑ‚ това или Ñе връщат в лоното на иÑлÑма дни или Ñедмици по-къÑно. Ð¢Ð¸Ñ Ð¶Ð°Ð»ÐºÐ¸ мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ñе превъзнаÑÑÑ‚ като грандиозни ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ националиÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ и най-вече от органа на бившите комуниÑти. Кой и защо Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ шумотевица и кои Ñа неназованите "Ñъмишленици" на Съръев, Ñтава ÑÑно от редовете, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ един от Ñ‚ÑÑ… започва публикациÑта Ñи, заÑвÑвайки: "Ðз учаÑтвувах във Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð¸ Ñе Ð³Ð¾Ñ€Ð´ÐµÑ ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ñкромен дÑл за укрепване на българÑкото ÑамоÑъзнание у потомците на наÑилÑтвено помохамеданчените българи в Родопи".
Shaban