Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (35/172) > >>

mustafa_b:
"ДЕТСКИ СПОМЕНИ"
Садък Мехмед Хаджи
Роден на 05.03.1960 г. в село Лъжница, общ.Гоце Делчев, обл. Благоевград

От Лъжница съм, имах неприятния късмет да живея с този стрес по смяната на имената и до сега си го изживявам този стрес и ще кажа защо.
Аз бях от 6 за 7 клас и по един много детски начин се включих в тези събития. Лично си спомням човека, който махаше знамето, тука на местността "Голака". Ние научихме, че Корница са блокирали пътя долу на разклона и не пускат учителите повече да учат децата. И се случи така. че съшия ден, доколкото си спомням беше понеделник, учителите не дойдоха на училище. И споменатия ден, доколкото си спомням, 27 март спомням си го добре, че беше понеделник, защото бях добре облечен. Майка ми ме беше облякла добре, доста чисто, така си го спомням и ние децата се юрнахме по бащите. Тъй като цяло село беше се събрало, маса народ, и ние въодушевени от всичко това. като си мислехме, че играем някаква детска игра, всички деца се набутахме с тях и тичаме нагоре. Спомням си много добре, че родителите усетиха, че работата е дебела и почнаха да ни гонят да не вървим с тях и по едно време се разделиха на две. Едни искаха да вървим с тях, а други искаха да ни върнат. В крайна сметка те ни спират, а ние оттук, оттам се юрнахме заедно с тях. Имаше наклон, по някаква случайност аз бях единственото дете, което слезе, мина реката и се оказах на нивите. При озъртането аз видях 5-6 човека до мен от възрастните и аз бях единственото дете. До мен се случи един човек - Ибрахим Куртов. Първите хора, които бяха с автомати с прикладите просто бяха готови да удрят. И същият този Ибрахим като го грабна единият, който вървеше срещу него с автомат, като го удари в земята и автомага му хвръкна пред мен. Аз го взимам и да го дам на Ибрахим. обаче на 3 метра срещу мен един конник с грамаден кон, насочил пистолета и досега си го спомням ей така, срещу мен е пистолет. Дали защото бях дете, та не ме застреля, дали коня изпревари и коня ме претъркаля* и автомата ми хвръкна. Подмина ме коня. завъртя се след малко и пак срещу мен, но аз го извъртях. Хвърлих се в реката и почнах да бягам, но имаше един плет. Там до плета гледам една жена, един я хванал, ама я налага много яко. Тя се опитваше да прехвърли плета, да се защити, обаче той я връща. Като беше я хванал за косата, ей така и като я извъртя ми се видя, че е на горския сега майка му. Аз я гледам тази жена. ама оня я налага яко. Опитах се аз през плета, не става и отдясно извъртях и избягах.
Но не ви казах, този Ибрахим Куртов като го хвана тоя и го удари, като му хвръкна автомата, следващия гледам така го удари, че този човек направо се зарова* в земята. Това го видях, уплаших се лошо и забягах. Горе на чукарката* се успокоявам малко, вече сам на 200-300 м. над "бойното поле", ако може така да се каже и сам се отпуснал, гледам какво става долу. В същия момент, ама вече истински патрони в краката ми. Пръста повдигатей така. И Исмаил Рахмов, който почина след това, удари ме по главата и казва:
- Лягай бе, копеле, ще те утрепят - и ме придърпа така зад метлите.
Постояхме малко там и хората, вече ония долу, които слезнаха, си изпатиха доста. Хората взеха да бягат, да бягат- да се връщат, изплашиха се доста, защото взеха да стрелят с истински куршуми. Отначалото като тичахме надолу стреляха ама нямаше нищо, обаче при връщането започнаха с истински куршуми да стрелят. Връщам се тук и майка ми като ме видя живата вода, се развика:
- Ах мръсник, ти къде си бил, ти ли ще оправиш света - и ма кашляла едно хубаво - баща ти отиде с овцете, но не си е взел ядене. Да отидеш оттук надолу към местността "Варвара" да му занесеш! -вика.
А тази местност е точно на лице с Корница и оттатък Брезнишкото землище. Занесох му яденето на баща ми, а той е наблюдавал, това течение на коли към Корница, точно когато пристигнах при него. от Брезшща се зададе страшно много народ, почерня всичко, ние гледаме, направена една верига от стражарите (полицията) и правят едно разтягане, ние всичко гледаме това ни е по права линия на около 2 км. и наблюдаваме как през цялото това време ги заграждат. Заградиха ги и ги тикат в язовира. И бащата посочва, там като жена прилича една, където командва парада. Направи ни впечатление, че тя беше като с червено манто, нещо махаше и ревеше там. Заградиха хората и ги натикаха в язовира. Просто всички как идват в язовира. След това се прибрах.
Но след 20 години аз основах ДПС в Лъжница. И за толкова години след това ние не събрахме тия хора, да им благодарим, че са събрали кураж да влезнат в този конфликт, тия хора, които слезнаха долу чак до нивата. След 20 години, ние се загоорихме* със съпруга на тази жена, дето беше на плета и аз му казвам:
-   Абе, аго Саид, твоята жена беше ли там на нивите? - и му разказах как съм я видял, а той заплака и казва:
-   Да моята жена беше, толкова години една благодарност не й са казали.
След това се хващам на работа в Гоце Делчев, какво нещо е детският стрес, хващам се на работа в 1-во основно училище и като отивам на работа един човек от пожарната като минавам на работа. като го видя, ми се обръща сърцето, някакъв страх. И ми прави впечатление, така в продължение на доста време, когато го видя. Близо една година изкарах там и се сетих, че този човек ми е познат от Корнишките събития, обаче не съм сигурен. По едно време и той взе да ме гледа странно и имаше един домакин там Спас се ка таше. Аз му разказвам всичко за Корница, какво съм преживял. И му казвам, че един човек тук винаги ме притеснява като идвам на работа. И той вика, че ще го пита. Пред полицията имаше една лавка, те ходиха там на закуска.
-   Аз ще намеря начин да го питам, - ми казва Спас.
Минаха около десетина дена и той ми казва, че този човек е участвал в Корница, а аз си мисля "Какво нещо е, толкова години да минат и да помня тази физиономия". Аз като дете, каквото съм преживял, ето и до ден - днешен, Аллах ми е свидетел, като се сетя за това нещо, така съм стресиран от тия събития, че не знам...
Първия учебен ден след събитията, първата работа на директора Гилемеров бе да ме извика в дирекцията и ми казва:
-   Ти бе мръсник, ти ли бе с автомат, за къде си тръгнал с този автомат - като ме удари и аз на земята изпадам в шок, добре че имаше един учител Стоилов, който ме учеше до 4-ти клас и много
ме уважаваше като ученик, влезна в дирекцията и като видя каза на директора:
- Мръсник долен, как не те е срам, дете да го удряш така - ако не беше дошъл другаря Стоилов, този въпросния "другар" Гелемеров щеше да ме смаже в дирекцията от бой.
А днес участници във възродителния процес са кметове, това е лъжедемокрация. След 1990 година учех в Египет и след като се завърнах получавах едни заплашителни писма. Писмата бяха написани на пощенски бланки. "Марш оттука бе, египетска маймуно, ще ти запалим къщата, ще ти унищожим семейството". Аз нямах намерение втора година да ходя в Египет, но по тия причини, пак отидох, въпреки че условията бяха тежки. След като се завърнах от Египет, пак продължиха писмата. Те бяха на пощенски бланки, изпращането им беше от Гоце Делчев. Въпреки тези заплахи, по мой адрес и по адрес на семейството ми, аз останах. Минаха 1-2 години. Имах нещо инцидентсместния полицай, по едно време той ме извика в кметството и пред очите на 5-6 свидетеля: кмета, секретаря, данъчната служителка и други ме смаза от бой, направо не можех да гледам. Едвам се измъкнах от съвета. Отидох в Гоце Делчев да изкарам медицинско, целия в кръв, едното ми око беше направо затворено и доктора ме пита, да не съм бил в Босна. Започна да ми записва данните, да ме преглежда и по едно време телефона иззвъня. Нещо се заговори там и доктора ми казва:
-   Слушай момче, по-добре се прибери у вас. Това ще ти мине не се занимавай - и не иска да ми изкара медицинско свидетелство.Просто бях учуден. И оттам отивам при прокурора, там имаше една
жена и като ме видя се уплаши:
-   Какво става, къде така са те подредили - вика
Имах проблем с един полицай - казвам
Можеш ли да пишеш - ме пита прокурора
Гледай в какво състояние съм не мога да пиша - аз му казвам, тогава извика една жена и каза аз да говоря, а тя ще пише. Тъкмо почнахме, по едно време му зазвъня телефона и прокурорът ми казва:
-   Момче, ако искаш ла си жив и здрав прибери си се. Това ще ти размине, положението ти е терсене - така ми казва прокурора, представяш ли си.
Когато влизах при прокурора, на улицата нямаше никаква полицейска кола, на излизане имаше няколко. Дали просто това всичко е от време на Корнишките събития съм бил набелязан или нещо друго, но и до ден - днешен не знам, какво става и защо така стана.

(от книгата "Горчиви разкази")

Coban:
 Разказ за смяната на имената на българите-мюсюлмани (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.

Ибриям Рунтов: На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други.

Р. Узунова: От кой окръг?

И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък,  д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.

Р. Узунова: А, това, `72а година - тогава „Червени барети” имаше ли?

И. Рунтов: Как няма? „Червени барети” съществуват още откакто идват комунистите.

Р. Узунова: Аха, не знаех…

(…)

И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което … По `70а година, дето взимат решения,… през 1970а година... имам сведения - под № 509 примерно, нямам го тука при мен; как…, кои хора взимат участия, министърът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там…, този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг…

Р. Узунова: Ами това е много интересно!

И. Рунтов: Кметове, държавни…, на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди къде си, кметът на еди кое си - под номер еди какъв си… започва сменянето на имената…, цялото ръководство се води…, така цялата кампания до края на `85а година..

Р. Узунова: Ама това е много интересно...

И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път… Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя…

(11.07.1989 г., ролка № 383)

Coban:


Памет/ българските турци

calıntı gözler (bulgar zulmü)4

sultan selim:
В 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани[4].



По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.[7]

sultan selim:
възродителен Процес

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page