Български > Дискусии
Възродителният процес - Горчиви Спомени !
KaraIbrahim:
--- Quote from: Svetlina on May 04, 2012, 23:01 ---Ибрахиме, погледни в либрев.ком и ще видиш, че М.Буюкли-ев твърди, че сте араби. И най-добре се осведоми преди да се изхвърляш.
--- End quote ---
Светлина,предупреждавам те,че ако още един път направиш опит да преименуваш когото и да било,ще ти купя билет до Пловдив!
KaraIbrahim:
--- Quote from: Rasate on May 04, 2012, 18:38 ---Бих искал да наблегнем на с. Корница като вмешателство на турското разузнаване в българските вътрешни работи.
Събитията в Корница
По материали из книгата "Разпнати души" на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров и "Заплахата настъпва- Записки на контраразузнавач по турска линия" на Веселин Божков-капитан от вътрешно контраразузнаване- работил 27 г. в ДС, зам.началник на ВГУ - ДС-"Турска линия"
.......................................
--- End quote ---
Браво,Расате!Ще не ще,човек си издава природата.Твоята явно е свързана по някакъв начин с комунетата,донесли толкова нещастия на България и на народа и.Друга причина да цитираш разни секретари и комунистически разузнавачи-пропагандатори не виждам.И всички тези лъжи се пишат при толкова много живи свидетели!Това комунистите срам нямат!А ние ще си чакаче възродителния процес да бъде вкаран в учебния материал по история...
Също така очаквам да приведеш доказателства,че Метката е "радетел" на теорията за арабския произход на помаците.Ако не успееш да намериш такива,то не е зле да си признаеш публично,че си сгрешил.За да не превръщаме форума в махленски клюканик от тип "как'Сийка".
Rasate:
--- Quote from: ibrahim65 on May 04, 2012, 21:53 ---Инфо:
Мехмед Боюкли-Метката- наш съфорумник не пише вече тук.Радетел на теорията за арабският произход на помаците-тотално оспорена от мен.
Пише тук: http://kornitsa.com/forum/index.php
Rasate ти са си побъркал на теп не ти казвам че си националист ти си откачалка, просто си издънка, как е възможно да плямпаш толкова слама, абе кой си ти бе тъпаян с тъпаня му със какво си го опровергал.
Ти кой си Метката кой е но да си ти кажа и аз съм обиден на него че не пише тук намерихте празен мегдана, свъртяха се от кол и въже.
Това си го сложи на проветриво място че ще ти е нужно. Метката винаги е казвал че не сме АРАПИ или ТУРЦИ като ВАС, а сме местно население много по блиско до гораните и бошняците.
Но ти ако не му се ИЗВИНИШ или ОПРОВЕРГАЕШ за мен ще си останеш една част на колата кадето се дава гъз.
А да вметна аз съм един от участниците в тези събития и работя върху проект да създам музей изложба както в Батак за тези събития искам да наема стая във четалището ако не стане там ще купя къща но ще покажа на света що за стока сте.
--- End quote ---
;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=4354.0
Това е теорията- на Мехмед Дорсумски-не мога да намеря спорът с Метката -доста отдавна бе.Но както и да е-беше по повод тази теория за арабите-но не е в тази тема.
А до връзката ви с горанците и Бошняците-еми това сме ние българите ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
Не случайно бошняците казват на Симон Лехаци,че българите наброяват 80 хиляди села в Румелия.А какви са бошняците -то източниците говорят.Виж фамилиите Кнежевичи, Котроманичи,Парчевичи, Пеячевич от владетелският род на Босна като какви се имат.От друга страна след завладяването на България бягат в Призрен при тамошните българи-горанците.
Поздрави.
Svetlina:
--- Quote from: KaraIbrahim on May 04, 2012, 23:56 --- Светлина,предупреждавам те,че ако още един път направиш опит да преименуваш когото и да било,ще ти купя билет до Пловдив!
--- End quote ---
А когато го преименуват във форума М.Буюклю защо не реагираш?! Нали се сещаш, че въпросът ми е реторичен. както виждаш съм по-широко скроена - използвам и двата варианта.
havaika:
Браво на Зарко Маринов за хубавата статия"Щом си Хасан - не си българин"
http://www.otzvuk.net/news/shtom-si-hasan-ne-si-balgarin
"Възродителният процес" като политика на обезбългаряване
Това заглавие не е провокативно. То изразява по простичък начин тезата, която доминира през целия 20 век и определя отношението към онези българи в Родопите (и не само), чиито деди по време на османското владичество са приели исляма. И ако доминирането й в началото на миналия век е обяснимо, то след Втората световна война, и особено в обединена Европа, това схващане става все по-архаично и ретроградно. То е в основата и на т. нар. “възродителен процес”, дискусията около който пламна наново след като Върховна касационна прокуратура в началото на април изпрати писмо до Окръжна прокуратура в Смолян за отношение и евентуално образуване на проверка, свързана с насилствената смяна на имената в Родопите по време на тоталитарната власт, и по-конкретно със събитията в с. Барутин, Доспатско, на 13 март 1972 година. (Тогава се стига до кървави сблъсъци между милиция, военни и местното население по повод насилствената смяна на имената).
Две становища за “възродителния процес” се сблъскаха челно на страниците на вестник “Отзвук” – на депутата от ДПС Ариф Агуш (интервю с депутата в бр. 39 от 2 април т.г.), и на бившия шеф на ДС в Смолян и пряк участник във “възродителния процес” Никола Простов ("По делата им ще ги познаете" в бр. 46 от 20 април).
Вземам думата не само защото считам, че и двете тези са твърде крайни, и поради тази причина неприемливи. А защото все още има хора, включително и образовани, които смятат, че щом една статия е отпечатана във вестника, то аз като издател и редактор споделям изразените позиции на нейния автор. А това е тема, по която не бих желал да ми бъдат приписвани каквито и да е чужди становища и позиции. Най-малкото поради факта, че в Смолян станах известен и като “момчето от село Оряховец”.
Бързам да отбележа, че употребата на понятието “възродителен процес” в този текст в известен смисъл е условна, тъй като се отнася най-вече за насилствената смяна на имената на българските турци през 1984-85 година. Неслучайно и самото понятие “възродителен процес” се използва за пръв път на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г. и оправдава доктрината, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и “във вените им тече българска кръв”.
"Аз съм един от тези, които се гордеят, че са участвали във възродителния процес в Смолянски окръг" – декларира на висок глас в статията си Никола Простов.
А не би трябвало.
Бих приел обяснението, че не се срамува от участието си в тези събития, защото не е извършил нищо позорно, но гордостта му в случая ми е непонятна.
Всъщност какво са извършили тогава БКП и Държавна сигурност – сменили са с натиск и насилие турско-арабските имена на онези българи мюсюлмани, които не са направили това по своя инициатива или доброволно. И какво са постигнали?
Според мен, само вреди – както на тези хора, които са превърнали в жертви, така и на България и българщината. Насилствената смяна на имената на тези хора преобръща целия им свят. Макар и запазили българския език под властта на турците, техният мироглед от векове е пречупван през мюсюлманската вяра. Нима смятат, че дядо Асан от Чепинци, който по документи е станал Асен, за една нощ от ахрянин е станал българин? Едва ли. Още по-странно е, че за един атеистичен режим, какъвто е комунистическият, християнските имена са приемливи, но не и мюсюлманските.
Тогава какъв е коренът на “възродителния процес”? В неприемането на различието, което от една страна е характерно за комунистическата идеология, основана на калъпа и равенството, но от друга бе подхранвана от национализма на българи с християнски корен. Възродителният процес стана част от "класово-партийното, патриотичното и интернационално възпитание".
За режима през 70-те години доктрината е била: “Ти, Асане, си българин, но не съвсем. Трябва да станеш Асен, Бойко или Митко, за да те признаем за такъв.” И тези, които са били убедени, че са българи, са сменили имената си “доброволно”. За да бъдат признати за такива, за да не бъдат третирани като малцинство, като втора ръка хора. Върху другите е упражнена цялата машина на тоталитарната власт, за да приемат все пак новите си имена. И те ги приемат формално, да си нямат проблем с властта, а в семейството и пред общността той си остава Асан. Така ахрянинът се сдобива с две имена – едното съкровено, другото “чуждо” само за пред властта. А най-коравите, които, не крия, предизвикват моето уважение, стигат до открит сблъсък с тоталитарната власт.
Насилието не бе само по отношение на имената, г-н Простов. За ужас на вярващите мюсюлманки бяха свалени насила и забрадките им. Не фереджетата, както твърдят някои поддръжници на “възродителния процес”, защото през 70-те години българките мохамеданки не носеха такива. С кърпа жена не можеше да се качи в автобус, да си купи хляб дори. Бяха съборени всички минарета в Смолянски окръг. Унищожени бяха гробищата на мюсюлманите, изкъртени бяха всички надгробни камъни. В резултат на това десетки хиляди родопчани не знаят къде са гробовете на техните предци. Сменени бяха имената на мъртвите, дори и на онези, загинали за свободата и независимостта на България.
Ще разкажа и една лична история. През 1986 година (тогава бях студент във Великотърновския университет) в родното ми село Оряховец започва строителство на мост на главния път Смолян – Баните, скъсяващ разстоянието с половин километър. В общинския партиен комитет решават мостът да бъде изграден с насип. И един ден, за ужас на цялото село, фадромите започват да загребват гробището, което вече бе с изкъртени надгробни камъни, и да го товарят заедно с костите на умрелите за насип на въпросния път. Дойдох си по спешност, помолен да напиша петиция до общинския комитет на партията от възрастните хора от махалата.
Благодарение на подписката партийните другари спряха пъкленото си дело. Може би се уплашиха, все пак бе времето на перестройката. Но половината гробище вече бе отишло. Сега всички коли от Баните за Смолян преминават върху костите на оряховци.
"Възродителният процес" не реши нито един от националните проблеми на България. Напротив, задълбочи ги. Самият той вместо във “възродителен” се превърна в "отродителен".
"Най-трудните райони за ОК на БКП в Смолян бяха Мадан, Доспат и по една група в Девин и някои рудоземски села."Черешката на тортата" беше Доспатски район. И там се провеждаха всеобщите мероприятия, но бяха допускани и много грешки. Една част от населението беше си сменило имената, но имаше и една голяма част, която не беше готова да си смени имената." – признава Никола Простов. Не е случаен фактът, че именно в тези райони голяма част от българите мюсюлмани са с “колеблива идентичност”, по думите на Евгения Иванова. Нагледен пример за това са имената на новородените в смолянската болница през последните години. Най-предпочитаното име за момичета е Никол. Не Николина, а Никол! Вече и за езиковедите от БАН ще е трудно да обяснят защо Иван и Калин са мъжки, а Ивана и Калина – женски имена, докато Никол е женско, а Никола – мъжко.
Едно от популярните имена в Смолянско е Денис, и то се носи както от много момчета, така и момичета. Сред децата от женски пол, родени в МБАЛ – Смолян, има имена като Бенсу, Джансел, Дилек, Елинор, Елиф, Каан, Мелда, Нил-Су, Панар, Суна, Тарин, Франки. А част от мъжете носят имената Алессио, Антъни, Джеймс, Леонардо, Малдини, Мерт, Никълъс, Стенли и Стивън. При този феномен определянето на националната идентичност през името в днешно време става все по-трудно, а и безсмислено занимание и показва какви са последствията от "възродителния процес".
Неприемлива е тезата на Никола Простов и за декларацията, внесена от Иван Костов и депутати от Синята коалиция, с която Народното събрание на 11 януари 2012 г. осъди асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т. нар. “възродителен процес”. (вж. текста в карето) Според бившия шеф на ДС в Смолян декларацията “не ни прави повече европейци, но отваря вратите за провеждане на операцията “Ислямски кинжал” и присъединяването ни към Турция, т.е. падането ни отново под турско робство.” Теза, достойна за 19-и, но не и за 21-и век. Още по-баснословно звучи твърдението, че автор на тази декларация е турското разузнаване, донесена от турския “шпионин” Сезгин Мюмюн (председател на федерация “Справедливост – България” и учредител на ГЕРБ – б. а.) и внесена в парламента от “родоотстъпника” Иван Костов. Напротив, този документ е опит да отнеме възможността на ДПС да си присвои “дивидентите” от “възродителния процес”. За ДПС той е безсрочен депозит в банка, който в продължение на 20 години държи движението като неизменен балансьор в българската политика. С лихвите от този депозит ДПС се храни. И затова то никога не посяга към авоара си, т. е. не иска да затвори тази страница, и тя от политиката да отиде в историята. Затова и Ариф Агуш, и ДПС като цяло не дадоха на прокуратурата нито едно конкретно доказателство за престъпленията в Барутин, примерно, където имало загинали. Нали за убийство няма давност, посочете убитите и хората, които са ги убили! Г-н Агуш казва пред “Отзвук”: “Не може Смолян да има за почетни граждани авторът на “Време разделно”, създателите на Дружба “Родина”, един от участниците в тези събития – Величко Караджов. А от другата страна да няма никой.” Редно е да попитаме г-н Агуш: “Кого предложи ДПС през последните 10 години за почетен гражданин на Смолян?” Никого, въпреки че имаха избрани общински съветници от движението.
Никоя българска партия не е била толкова дълго във властта, колкото движението на Ахмед Доган. ДПС бе в четири правителства – на Филип Димитров, Любен Беров, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. И за повече от 10 години във властта не само че не направи нищо, за да бъдат осъдени хората, извършили престъпления по време на този срамен за България акт, но дори не сътвори значим политически акт освен традиционните възпоменателни митинги, завършващи с неизменните декларации.
Като изключим онези редове на Никола Простов, които не са малко, където той се превръща в апологет на “възродителния процес”, съм съгласен с него за това, че националното осъзнаване на българите мохамедани не бива да се смесва с “възродителния процес”. В нашата страна всеки може да се самоопредели какъвто иска и това е достижение на българската демокрация. Но когато става дума за “помаците”, “ахряните”, “българите мохамедани” или “българите мюсюлмани”, е безспорно установено, че не са никакви други освен българи. Достатъчен аргумент е майчиният език на тези потомци на ислямизирани в миналото родопчани. А той е 100% български и по нищо не се различава от езика на българите с православна вяра. Нещо повече – “нашите”, както се наричат българите мюсюлмани в Северна Гърция, са съхранили майчиния си език повече от 60 години в чужда езикова среда, въпреки репресията на гръцката държава и политика на турцизация.
Вчера се навършиха 75 години от учредяването на Дружба “Родина". На 3 май 1937 г. 20 прогресивни българи мюсюлмани и двама християни създават организацията в читалище “Христо Ботев” в Смолян, наречена културно-просветна. Това е единственият случай в българската история, когато самите “българи мохамедани” вземат инициативата и превръщат България и българщината в своя кауза. За която плащат с изтезания, концлагери, изселвания, а някои и с живота си. Вижте какви цели си поставят – "Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край”. Показателна е и речта на Ариф Бейски (Камен Боляров), председателя на Дружба “Родина”, произнесена на 24 февруари 1937 година, която публикувам дословно.
Политическите пристрастия на родинци са различни и не влияят на дейността им в дружбите, а мюсюлманската им вяра е неприкосновена. Основателите работят със знанието, че движението им е продължение на българското Възраждане отпреди 1878 г. И това наистина е така. Ако държавата не се беше опитала да наложи насила идеите на родинци както преди 9.IX.1944 г., така и след това, днес споровете за това какви са помаците, ахряните, гаджелите, мърваците, бабечаните и пр. щяха да са излишни.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version