Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (131/172) > >>

Rasate:
ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ И ПРОЦЕСИ

Още неотшумели споменатите процеси, властите разкриват нова голяма организация на ВМРО. Тя е създадена през април 1947 г. от Ангел Мишев от с. Скаченци, Велешко, бивш български учител. Той възобновява дейността на ВМРО във Велешко, Скопско, Крушевско и Битолско. В Брушанската планина в Тиквешко А. Мишев създава нелегален щаб на ВМРО и чрез куриери свързва всички групи на организацията в посочените райони.

С хвърчащи позиви организацията призовава населението да оказва отпор на сърбокомунистическите власти, които преследват и задушават и най-елементарните права на българите. Тъкмо затова ръководството на организацията прибягва до въоръжаване на отделни групи и създаване на чети на ВМРО. Ангел Мишев се свързва и с Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ, откъдето получава в. „Македонска трибуна" и други печатни материали. Чрез тях организацията внушава на населението, че една активна съпротива срещу сърбокомунистическите власти ще доведе до създаването на независима Македония под покровителството на Англия и Америка.

В началото на 1948 г. организацията е разкрита. Стотици нейни членове са арестувани и след жестоки разследвания и инквизиции са осъдени на дългогодишен каторжен затвор; По сведения на в. „Политика" от 14 май 1948 г., процесът срещу ръководството на организацията продължава три дни - от 11 до 13 май с.г. Подсъдимите са обвинени в предателство, тероризъм и стремеж за откъсване на Вардарска Македония от Югославия. За тези обвинения Скопският окръжен съд издава следните присъди: Ангел Мишев - на смърт, Сарафко Гелев от с. Брушани, Тиквешко - на смърт, Живко Илиев от с. Манастирец, Тиквешко - на смърт, Пандо Атанасов от с. Скачанци, Велешко - на 20 години затвор, Фердо Йовков от Кавадарци - на 20 години, Темелко Нешков от с. Бело поле, Прилепско - на 12 години, Дончо Попандов от с. Ватоша, Тиквешко - на 15 години и пр.

Жестоките присъди и публичн^те разстрели и избивания без присъда на видни българи не довеждат до уплаха и примирение, а обратно - до още по-голяма омраза към сърбокомунистите.

Паралелно с ВМРО на Ангел Мишев, в Битолско действа ВМРО на Методи Коларов. Тя се създава в края на 1945 г. и е разкрита през януари 1947 г. В Битоля е проведен двудневен процес (29 и 30 април с.г.) срещу ръководството на ВМРО в Битолско. Членовете му, всички от Битоля, са обвинени, че са създали терористична организация, която се е борила за откъсване на Вардарска Македония от Югославия и за създаване на независима Македония начело с Иван Михайлов. Съдът ги обвинява още и за обида на „македонската чест", защото подсъдимите твърдели, че македонците са българи.

За тези обвинения Окръжният съд в Битоля им налага най-тежки наказания:

01. Методи Николов Коларов, като създател на ВМРО в Битолско и главен идеолог, е осъден на смърт и конфискация на цялото му имущество;
 02. Славе Тодоров Петров - на 12 години каторжен труд;
 03. Благой Велев Начевски - на 15 години каторжен труд;
 04. Йонче Мишков Кузманов - на 20 години каторжен труд;
 05. Вангел Спасов Георгиев - на 6 години каторжна работа;
 06. Лазар Атанасов Божилов - на 8 години каторжен труд;
 07. Новица Георгиев Милаков - на 7 години каторжен труд;
 08. Александър Тошков Лозанов - на 11 години каторжен труд;
 09. Никола Методиев Коларов - на 15 години каторжна работа;
 10. Петьр Паричев Динев - на 11 години каторжен труд;
 11. Атанас Михайлов - на 10 години каторжен труд.

Осъдените ръководители на ВМРО в Битоля и Битолско, почти всички интелектуалци, отхвърлят обвинението, че са били терористи, защото в продължение на тригодишната си дейност организацията не е извършила нито един терористичен акт. Те защитават своето становище, че Вардарска Македония насилствено и с измама е присъединена отново към Югославия, което народът в Македония никога няма да приеме, защото не е забравил сръбското робство, по думите на Методи Коларов в отговор на обвинителния акт. А що се отнася до обвинението за „обида на македонската чест", понеже подсъдимите се считат за българи, смятат това за още един абсурд, тъй като населението в Македония е българско по народност.

Процеси от подобен характер и обвинения като: борба за защита на българската народност, за обида на „македонската чест", за независима Македония и пр. по това време (1945-1950 г.) се водят из всички градове на Вардарска Македония.

Наред с организациите на ВМРО, начело на които застават авторитетни интелектуалци и будни българи, участвали в борбата за освобождение на Македония от сръбско робство до 1941 г. и първи оглавили съпротивата срещу великосръбския македонизъм след 1944 г., изключително важно значение има и новата борба на учащата се младеж във Вардарска Македония.

Още през 1945 г., според в. „Борба" от 21 август 1946 г., в гимназията в Щип е създадена ученическа организация на ВМРО начело с Панчо Хаджисмилев. Ръководителите на младежката организация си поставят за цел да се борят за защита на българската народност, подложена на отричане и преследване, и за създаване на независима Македония. Те разпростират своята мрежа сред учениците във Велес и Струмица. Чрез устна проповед и разпространяване на печатни материали те изясняват своите цели. В началото на март 1946 г. сърбоманските власти разкриват организацията и арестуват 12 ученици от щипската гимназия. На процеса, проведен от 17 до 19 август в Щип, учениците са обвинени, че са създали младежка михайловистка терористична организация, като са развивали активна устна и печатна пропаганда против „народната власт", против „македонския народ", против „братството и единството" на югославските народи и за откъсване на Вардарска Македония от Югославия, като възнамерявали да я обявят за самостоятелна, под покровителството на Америка. Учениците не отричат обвинението, като заявяват, че тяхната борба е продължение на борбата на ВМРО за освобождение на Македония от сръбско робство. Въпреки тяхното малолетие съдът произнася тежки присъди. Панчо Смилев е осъден на 7 години затвор, Наум Койзеклиев - на 7 години, Борис Давков - на 6 години, Димитьр Илиев - на 5 години, Васил Евтимов - на 4 години строг тьмничен затвор и каторжен труд.

През май 1946 г. властите разкриват ученическата организация на ВМРО и в гимназията в Струмица, като арестуват 25 души начело с Методи Калкашлиев. След неколкомесечни разследвания в Щипския затвор, на 31 август 1946 г. те са изправени пред съда.

В обвинителния акт, според в. „Политика" от 2 септември 1946 г., се казва, че в цялостната си дейност организацията е работила срещу новия ред в НР Македония. В печатните позиви и други материали е отричала македонската нация, а нейните членове дори и при разследването са заявили, че населението в Македония е българско по националност. Освен това организацията се изграждала на принципа на ВМРО на Ванче Михайлов с „тройки" и „петорки", предвиждала е и използването на въоръжен терор. За тази цел тя прибягнала към въоръжаване на своите членове. За тези обвинения 22-ма ученика, между 16 и 19-годишна възраст, са осъдени от 1 до 10 години строг тъмничен затвор. Между тях: Методи Калкашлиев, Коста Хаджимишев, Любен Топчев, Мирчо Пецев, Борислав Белев, Никола Апостолов, Иван Андонов и др.

Ученическа организация на ВМРО, подобна на струмишката, властите разкриват и във Велешката гимназия. За дейност против наложеното отвън сърбокомунистическо робство във Вардарска Македония през април 1946 г. съдът във Велес осъжда създателите на организацията Благой Джайков, Крум Чушков, Тодор Лукаров, Панчо Велев, Милчо Ангелов и Кирил Симеонов от 3 до 7 години строг тьмничен затвор.

През юни 1947 г. в гимназията в Охрид също е разкрита организация на ВМРО. На 27 и 28 август същата година ръководството й е изправено пред съда. Според в. „Политика" от 30 август 1947 г. в обвинителния акт се казва, че подсъдимите са действали напълно от великобългарски и михайловистки позиции против „нова Югославия". В отговор подсъдимите ученици заявяват пред съда, че са създали ВМРО, която е имала за цел да се бори срещу връщането на сърбите и сърбизирането на Македония. Съдът произнася следните присъди: Саво Коцарев - 8 години, Климе Евров - 8 години, Ташко Стоянов - 10 години, Кирил Майов - 8 години, Крум Миладинов - 5 години, Петьр Мостров 5 години, Никола Георгиев - 6 години. Повече от 20 души получават условни присъди и са освободени.

В годините 1947-1950 в почти всички гимназии и градове във Вардарска Македония действа ВМРО „Правда". Тя се създава през декември 1947 г. в Ресен от учениците Живко Ставрев, Христо Попов и Йонче Лазаров. След това обхваща Скопие, главно средното медицинско училище. Начело на организацията застават Мирко Георгиев, Никола Казанков, Панде Пешев, Кочо Ников, Димитьр Димитров и др. В Щип организацията се ръководи от Георги Доцев, Душко Стаменов, Илия Христов и Ацо Рунтев. В Прилеп - от Григор Кръстев, Костадин Сотиров, Благой Рампов, Благой Мърмев, Кочо Смичков. В Битоля - от Любен Чокревски, Дане Попов, Иван Проев, а в Гевгели - от Костадин Коленков, Йоско Йосифов и т.н.

Организацията си поставя за цел, подобно на ММТРО преди 1941г. да обхване в свойте редове основната част от учащата се младеж във Вардарска Македония, да се бори против връщането на сърбите и за независима Македония извън Югославия. На 27 март 1950 г. в сградата на гарата във Велес се провежда събрание на представители на ученическите организации от няколко града. Тук е приет нов устав на организацията и е изпратена декларация от името на ВМРО „Правда" до ООН, в която се настоява Македония да бъде призната за отделна държава. Декларацията попада в ръцете на властите, които извършват арести първо в Щип, а след това в Скопие, Битоля, Прилеп, Ресен и пр. На проведените през август 1950 г. процеси десетки ръководители и членове на ВМРО „Правда" са осъдени от 2 до 10 години строг тьмничен затвор с обвинение, че са създали нелегална терористична организация и чрез въоръжена борба са искали да откъснат Вардарска Македония от Югославия и я да обявят за самостоятелна начело с Иван Михайлов.

Голяма част от учениците остават неразкрити и продължават дейността на организацията, като я пренасят и в студентските среди. През 1951 г. властите разкриват студентска организация на ВМРО в Медицинския и във Философския факултет в Скопие. Според нейния устав тя си поставя за цел да се бори с всички средства срещу сърбокомунистите, за независима Македония извън Югославия, в духа на идеите на ВМРО отпреди 1941 г. Вместо арести и съд на 13 август 1951 г. в Струмица властите разстрелват ръководителите на организацията - студентите Мирчо Пецев, Стефан Топчев, Борислав Белев, Георги Костурков и Георги Яръмов, като обявяват, че те са искали да бягат в Гърция.

През следващите години организации на ВМРО все със същата българска национална идеология и програма властите разкриват: в Охрид през 1953 г.; в Битоля през 1956 и 1973 г.; в Скопие през 1952, 1953, 1957, 1961, 1970 и 1985 г.; в Крушево през 1959 и 1964 г.; в Щип през 1954, 1960 и 1971 г.; във Велес през 1957, 1963 и 1972 г., и т.н. По-важните процеси са срещу поета Венко Марковски (1950 г.), студентският процес в Скопие (1961 г.), процесът срещу Тодор и Плиска Манасиеви през 1970 г. в Щип, през 1972 г. в Скопие срещу писателя Пандо Евтимов, 1983 г. срещу писателя Димитър Яранов, процесът в Скопие срещу Ангел Митрев-Героя и Ангел Крайничанец през 1985 г. - всички завършили с издаване на дългогодишни присъди.

Последният антибългарски процес на сърбоюгославските власти във Вардарска Македония е организиран през 1991 г. във Велес срещу Георги Калаузаров, Крум Чушков, Гоце Чушков и др. Те са обвинени, че са запалили югославското знаме, извършили са атентат срещу офицерския дом на сръбската армия във Велес и са предупреждавали югославската армия да напусне Македония. Съпротивата на цялото население достига своя връх през 1991 г., когато то принуди сърбокомунистическите власти в Скопие да разрешат искания десетилетия наред референдум за бъдещето на Вардарска Македония. Той се провежда на 8септември 1991 г. Резултатите от него са в пълно съзвучие и потвърждение на исканията на дейците на ВМРО и младежките организации, на хилядите преследвани, репресирани и лежали в затворите интелектуалци. Над 97% от населението се обявява за незабавно излизане на Вардарска Македония от югославската федерация и за създаване на независима република Македония. По този начин се изпълни една много съществена част от програмата на националноосвободителното движение на българите в Македония от периода между двете световни войни до наши дни.

Възобновяването и дейността на ВМРО през 1945 г. и свързаните с нея десетки националноосвободителни организации, действащи срещу новата сръбска окупация, срещу отричането и преследването на българската народност, когато идеята за „македонска нация" се налага с огън и меч не само във Вардарска Македония, но и от ОФ правителството в България, е не само героизъм, но и изключително чувство за историческа и национална отговорност на интелигенцията и младежта в Македония пред българския род. Проявената готовност за саможертва в името на запазването на българската народност в Македония, категоричните искания в меморандумите на ВМРО, на Демократичния фронт „Илинден 1903", на министьр-председателя Методи Андонов-Ченто до Парижката мирна конференция, десетките искания на студентски организации на ВМРО до великите сили и ООН за разрешаване на македонския въпрос извън Югославия е велика историческа проява на македонските българи от 1944 г. насам.

Периодът след 1944 г. е третият, най-дьлъг и сложен етап от развитието на националноосвободителната борба на българите в Македония. За времето от 1944 до 1980 г., по сведения на Васил Хаджикимов от Щип, един от главните дейци в съпротивата срещу теорията за „македонска нация", прекарал Югодини в затвора Идризово, във Вардарска Македония са проведени над 700 политически процеса срещу интелектуалци, младежи и изобщо будни българи, завършили със стотици смъртни присъди. В същия период са убити или безследно изчезнали 23 хиляди души и над 120 хиляди българи са преминали през затворите и лагерите на Титова Югославия. Около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света.

Както освободителната борба срещу турците, срещу сръбското и гръцкото кралско робство между двете световни войни, така и борбата против сръбското комунистическо потисничество във Вардарска Македония има своите апостоли, идеолози, организатори и ръководители. Между тях не може да не споменем първите идеолози, създатели и дейци на новата ВМРО след 1945 г. - д-р Васил Иванов, д-р Константин Тренчев, д-р Коста Терзиев, Ангел Димов, Методи Андонов-Ченто, Димитьр Гюзелев, Спиро Китинчев, Димитър Чкатров, Венко Марковски, Павел Шатев, Тодор Манасиев, Георги Гоцев, Трайко Попов, Коста Хрисимов, Георги Яръмов, Георги Костурков, Стефан Топчев, Бранко Димчев, Панде Евтимов, Кирил Сивески, Саво Коцарев, д-р К. Робев, д-р Т. Гичев, д-р Н. Ципушев, Йордан Миалков и още цяла фаланга неспоменати дейци и ръководители на новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г. Със своята саможертва в борбата за запазване на българската народност и за освобождение на Вардарска Македония от сърбокомунистическо робство тези хора сътвориха новата история на българите в Македония и дават жив пример на днешните интелектуалци и политици в София и в Скопие, както и на световната просветена и политическа мисъл как в наши дни може и трябва да се реши въпросът за Македония.

http://radkomk.com/RADKO_02.htm

havaika:
http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/05/blog-post_4155.html
„В брой на регионален родопски вестник от 20-22 април г-н Простов декларира желание за разговор с мен чрез средствата за масова информация. Аз приемам това предложение и считам, че заглавието на рубриката "По делата им ще ги познаете" е уместна и красноречива. Считам, че една такава рубрика ще помогне на такива хора да не пасат със старите си самари в Европейска България. Светът се променя, ценностите са синхронизирани и уеднаквени, защото са общочовешки. Считам признанието Ви за участие във "възродителния процес" за проява на доблест, но гордеенето с този факт и иронизирането на прокуратурата не приемам.
На 16.03.1972 г. в с. Барутин има убити две жени - Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, 6 души простреляни  с огнестрелно оръжие - Джемал Ибрахим, Феим Поченли, Фатма Дервишева, Салвие Поченли, Кемил Куртов, впоследствие починала, и Джемиле Келосманова. Шест души лишени от свобода за срок от една до 12 години. Можете ли да ми кажете коя е тази национална кауза, която изискваше смъртта на Келосманова и Ибрахимова само за това, че се казват Неджибе и Емине? Считате ли за правилно за убития наскоро член на групата на "Наглите" "шкафа" или "чекмеджето" не си спомням точно името, да има образувано дело за залавяне на извършителите на убийството, а за Неджибе и Емине да няма, защо?
Вярвам, че прокуратурата ще намери доблест, сили и начин да Ви отговори. Готов съм в удобно за Вас време, г- н Простов, да отидем в с. Барутин да си изясните фактите с жителите на селото, да си направите снимка пред паметната плоча, издигната в чест на загиналите и простреляни на 16.03.1972 г., като Ви гарантирам защита от линчуване. По отношение на мълчанието на партията "майка", която е ръководила този процес и нейната трансформация в "модерна лява партия" за да не й препишат негативите и злодеянията  от миналото, Ви предоставям Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ бр. 37 от 05.05.2000 г.) и моля редакцията да го публикува целия. В този закон се дава оценка за периода, с който се гордеете и става ясно защо БСП се разграничава и мълчи по този въпрос. Нямаме различие за виновниците за опитите за насилствената асимилация на българските мюсюлмани да бъдат назовани и да понесат отговорността си, а не да се прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.
Опитвате се да иронизирате имената ми, че звучат много турско. Не допускам, че сте били ръководител на Държавна сигурност и не сте наясно, че именната система е на религиозен принцип, а не на народностен. Спомняте ли си Касиус Клей, след като прие мюсюлманството, си смени името на Мохамед Али в синхрон с религията, която изповядва. Ако през 1913 г. заедно с имената са сменяли и религията, за да спазят религиозната същност на именната система, то с възродителния процес създадохте един модел на именна система, без да се допитате дори до християнското население на Родопите, който го няма никъде по света - да носи име на християнски светия - св. Георги, св. Иван и т. н. а да се моли в джамия. Така и двете религии са поругани, напълно атеистично и отговаря на вашите религиозни убеждения. След 1990 г. (защото преди това не ме пускаха) ходя по света и питам за такъв модел на именна система, но никъде не намерих такъв аналог. Ако Вие знаете някъде в света такъв модел - моля назовете го.
 Що се отнася до имената ми - Ариф значи знаещ, можещ, Сами означава величие и Агуш - обятие. Ако трябва да ги сравняваме фамилиите, и вашата е такава, както я чета (Простов), оставям сравнението на читателите.
Относно дружба "Родина", която напоследък усилено се възстановява и структурира, за да може да кажете гордо и убедително, че възродителният процес продължава и в наши дни.  Какви са задачите и методите за постигане на целите на Дружба "Родина"? Сравнете ги с методите и целите на "Възродителния процес"  и дали се припокриват? Аз ще Ви помогна с част от приликите: сменят имената, сменят носиите, насилия (включително чрез репресивните органи на властта), решението и в двата случая е държавна политика, всичко се извършва в името на единството и модернизацията, "поощряване" с финансови и други стимули от битов характер и др.
Ето какво може да се намери в Интернет за дейността на  Дружба "Родина":
- в с. Богутево полицейският началник на Асеновград с пистолет в ръка и заредена картечница заставя хората да сменят имената;
- в Златоград полицията наредила да не се дават купони за храна на онези, които не са си сменили имената;
- организацията Дружба "Родина" се превръща в инструмент на държавната власт за асимилиране на помаците - Анастас Примовски, Кирил Василев и много такива примери.
Въвежда се понятието българомохамедани, което е безсмислено,  тъй като имплицира почитането на божествеността на Мохамед, а такава концепция в исляма няма. Християнството почита божествената природа на Христос и затова носи своето име. Исляма определя човешката природа на Мохамед и приема като обект на боготворене единствено Бог, поради тази причина  не може да се каже мохамеданство.
Известни ли са Ви побоищата, на които са били подложени несъгласните с тази политика помаци? Известни ли са Ви гаврите, които са извършвали с жените и техните носии? Простили ли са потомците на тези хора, които са били потърпевши?
И горкото родопско население - пак между два огъня и по време на Дружба "Родина", и по време на "Възродителния процес".
Ето, че стигнахме до цитираното от Вас решение на ОК на БКП в Смолян през 1970 г. за провеждане на мероприятие за национално осъзнаване на "българите мохамедани" (слагам го в кавички, защото е безсмислица като понятие) въпреки че НРБ се присъединява към международните актове по правата на човека същата 1970 г. Съвременната държава има за свое предизвикателство да осигури от една страна правата и свободите на личността и от друга страна, да приведе тези права и свободи в хармонично отношение със своите институции и с гражданското общество едновременно. Ще рече да осигури интегритета на това гражданско общество. Безспорно, правата и свободите на човека са универсални и няма как да бъдат културно детерминирани, но също така е безспорно, че човек е културно детерминиран. Неприемлива е тезата, че той се ражда без всякакви предварително културно детерминирани идентичности и те са въпрос на индивидуален избор. Преди тях обаче има определености, с които се раждаме. Тук е мястото може би да се каже, че идентичностите са предварително зададени, първични, априорни, които не са изменяеми и придобитите - апостеорни (социален статус, политически убеждения и пр.), които могат да се окажат и динамични. Отношението към втората група търпи полемика, докато априорните идентичности не са предмет на оспорване поради абсолютността си, стояща дори извън волята на носителя им, изначалност. Правя малки теоретични отклонения, за да се разбере сакралността на идентичностите, на които сте посегнали с "Възродителния процес".
Аз Ви благодаря, че с патос разказвате за групите за агитация, които са обикаляли по къщите, на работните места, по нивите, в кръчмите - да разясняват българския им произход и пропускате да отбележите и другите им обязаности:
- да проверяват дали някой има съд в тоалетната за поддържане на интимна хигиена;
- дали момчетата са обрязани;
- да не би някой да е заклал курбан на тавана на къщата;
- кой празнува Байрям;
- кой ходи на джамия и кои от тях са под 60-годишна възраст;
- кой не е сменил мюсюлманските имена на надгробните плочи на умрелите си близки и т.н.
Разселвахте и изпращахте в затвора сюнетчии и родители, които са обрязали момчетата си. Ако д-р Дариткова тогава беше публикувала в пресата тезата, че обрязването при мъжете намалява риска от рак на матката при жените, сигурно щеше да бъде в Белене. Пропускате да отбележите, че който не си е сменил името, няма право на пенсия, на работа, учениците на образование, не може да си купи хляб от магазина, на мъжете им беше забранено да ходят с барети, на жените с кърпи и в такъв вид да използват обществения автотранспорт. Вижте каква картина на "доброволности" на "възраждане" - с кои от тях се гордеете, г-н Простов?
Трябва да ви призная, че аз съм един от четиримата депутати от Смолянски избирателен район, гласували декларацията, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. Говорите за провеждане на операцията "Ислямски кинжал", присъединяване към Турция, за прегръдката на анакондата и т. н. - все клишета от студената война. Колко войни България води, за да има излаз на Бяло море? Едва с членството си в ЕС осъществи националния си идеал. Сега можеш да си купиш имот на Бяло море, може да си доставиш стока на някое от гръцките пристанища и да я вкараш в България и т. н. Никой няма да ни присъединява към Турция, а България ще присъедини Турция към себе си, когато тя стане членка на ЕС. Напълно съм съгласен с Вас, че "възродителният процес" изгради барикади и продължава и в наши дни. Колко души с мюсюлманско вероизповедание назначихте Вие на длъжност по времето, когато бяхте шеф на ДС и директор на областното управление на МВР в Смолян с имена Ахмед, Мехмед, Хасан и т. н.?
Вижте кои са почетните граждани на Смолян - авторът на романа "Време разделно", основателите на Дружба "Родина", Величко Караджов  - все строители на барикадите - и за капак - честване на 75-годишнината от основаването на Дружба "Родина" като част от Майските културни тържества на община Смолян.
Знам, че Вие нямате вина за всичко това. Виждам, че ви е трудно да асимилирате какво означава 3D политика, а камо ли 4 D, тъй като сте свикнали с член първи на старата Конституция. Новата политика  изисква да съборим барикадите - не може да искаме да влизаме в Шенгенското пространство, да премахваме границите, а в Смолян да стоят барикади.

С уважение към всички родопчани:                                           

Ариф Агуш                                             

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Kam Rasate

--- Quote ---Za da nakarate nqkogo da vi povqrva na va6ite teorii bi trqbvalo parvo da si datete otgovor na vaprosa: Kakvo napravihme nie balgarite kam makedoncite 4e te sega otri4at da sa balgari.
Sled kato si dade6 otgovor na tozi vapros 6te si zadade6 vaprosa : Kakvo storihme nie na pomacite 4e te ne iskat da sa balgari.
Ta struva mi se 4e 6te se zatrudni6 o6te na parvoto vapros4e no kakto da e trqbva malko da se potrudi6 da nameri6 gre6kitr v gre6nicite.
--- End quote ---

Men ne me interesuva tova koeto sa napravili drugite, vaprosa koito ti zadadoh be6e tozi pod4ertan v gorniq tekst s 4erno.
Kakvo napravihme nie balgarite kam makedoncite 4e te sega otri4at da sa balgari.
Kakvo storihme nie na pomacite 4e te ne iskat da sa balgari.

Ti izob6to zadaval li si gi na samiq sebesi i kolko procenta o balgarite imat silata da dadat otgovor na toezi vaprosi, opita li se da nameri6 nqkakav otgovor ?
Nqma nujda da mi opisva6 tolkova dela na drugite, stava vapros da se ogleda6 naokolo okolo sebesi da tarsi6 gre6kite dori v sebesi
Vqrvam 4e otgovorat moje da bade i mnogo kratak.

havaika:
Tова което бих искал да разкажа за християнизирането през 1913 г., е като част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна aлтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система. Надявам се истинската история за покръстването на помаците един ден да стане официална, която да се изучава по нормален начин в образователните институции.

Разказите, които съм чувал за онези времена, се делят на две категории:

1. - Разкази на разказвачи, чийто родители  лично са преживели насилието и описваното събитие се отнася само до определена фамилия или род от Брезница.

2. - Разкази на  възрастни хора които чрез преживените събития през 1912-1913 година се опитват да обяснят тогавашната история от по глобално естество - тоест , исторически факти отнасящи се до целия регион около град Неврокоп.

Аз ще се опитам да съм кратък, като се стремя да предам впечатлениета си.

По  онова време първото нахлуване на българската  войска се е случило от северната страна на Брезница - откъм  местността "Подлаг". Аз не знам дали това е било редовна българска
армия  или полувоенни формирования на ВМРО. Самата  военизирана  група е била
забелязана още отдалече от будни брезничани, които са изтичали и са предупредили населението от село Брезница че идва голяма въоръжена група, която ще запали селото. С навлизането си в селото, първите палежи са започнали да се случват на фона на непрекъснати изстрели от пушки и малокалибрено оръдие, с което най-напред е било бутнато минарето на джамията.

Голяма част от брезничани успяват да се евакуират и дават началото на мнoгoстрадалното
си бягство към посока на Драма и Кавала... Разбира се, в Брезница са останали  почти всички възрастни бюковци и нени (дядовци и баби). В това число са останали и всички немощни и  болни хора.Освен тях, останали са  и наивници, които са мислили че няма да им се случи нищо лошо... (както например населението на село Корница, които са платили много голяма цена за
това!) Бягството  до Кавала е било драматично и  свръхекстремално. Хората просто не са носили със себе си никаква храна поради нахлулите бързо в Брезница, въоръжени до зъби комити.

Всички знаем, че в миналото, всички семейства са били мнoгoдетни. Считало се е за нормално една жена да одледа  4-5, та и повече деца. Както например ненята на Рахмие -  неня Йулимея, която, освен малко бебе в ръце, е била и бременна, като също е участвала в това бягство. Истинските драми са били именно с тези  семейства,  които са имали, малки деца, които не са можели да бягат.. След първите два три дена на бягство доста жени, изкапали от умора...просто са изоставяли  малките си дечица, които не са могли да носят , за да се спасят. Такава трагична развръзка  освен на нения Сиулимея Моллова е споходила и мнозина други майки. Я до някой храст, я в някои чужда плевня или изоставена къща. Те са се прощавали със своите рожби и очи, пълни със сълзи и разбити сърца.

По целия  път до Кавала хората от Брезница са срещали палежи, трупове и  масово избиване на  помаци от целия  Чеч. След около две седмици лутане  по Драмските планини, те пристигат на пристанището в град Кавала. В същото време самият град се е задъхвал от хиляди бежанци  от всички помашки села на цялото поречие на река Места, подгонени от палежите и грабежите на комитите. Между другото, в самото пристани е наистина е имало остатъци от Османската флота - пампури (кораби), които са били претъпкани с бежанци, желаещи да се спасят в Турция.
Хората от Брезница за първи път виждат реално морето. Безкрайно , и много бурно, с ревящи вълни, с надвиснали мрачни облаци над него.

За голям ужас  на брезничани, пред очите им  се е обърнала лодка, препълнена с бежанци като тях. При тази покъртителна гледка надеждата им е била срината. Веднага е изчезнал
първоначалния ентусиазъм да се качат на плаващ пампур (кораб), който да ги откара в  Турция.
В този миг на разочарование, някоя жена от Брезница е проклела водата в морето по следния начин:

- "...ПУСТА ДА ОСТАНЕ ТАА ГЛИБОКА И СТРАШНА ВОДА! – АЙ ДА ДА СИ ОТИДЕМЕ ПРИ НАШТА – ПИРИНЛИЙСКА ВОДА!..."

Известно е че в Кавала е имало и българско население - състрадателни християни, които са имали връзки със комитите от ВМРО.

Информацията е, че хора от четата на Христо Чернопеев и  Пейо Яворов са опитвали да разкандърдисват хората от Брезница да се върнат по родните си земи. И така отчаяни и гладни, измръзнали и нещастни, е наделяла идеята за завръщане... Завръщането се е случило през
големите Драмски планини, които в момента като пиша, ги гледам през прозореца си в далечината... В продължение на  много дни и нощи, хората забравени от Аллах и неволята, са се скитали в размирния и контролиран от комитските банди регион. Целия преход е траял повече от месец, до идването в опожарена Брезница. И в двете посоки са измирали много хора и са били изоставени доста малки деца.

Брезница е намерена  напълно разрушена. Къщите са били опожарени. С изключение на  няколко къщи - около 4-5, които са били нарочно запазени. В тези къщи са се били настанили комитите и тяхното командване. Едната къща е била Баргановата къща, която допреди три
години си стоеше непокътната - всеки Брезничанин я помни и сега. След идването на
Брезничани, е поставено началото на другия ужас - покръстването. Старите хора, които са останали в селото преди бягството, са били избити до един. Моят бюко Фетах е намерил изоставената си психично болна племеница Салие, която е била убита под руините на изгорялата Фетакова  къща.

Относно покръстването, е била осъществена  практиката -"Сo кротце и сo благо и сo
малко кютек" Комитите  са били много добре подготвени за зловещия си акт. Всичко жизнено важно за изхранването зърно, жито, било изнесено от хамбарите и откарано на брезнишкия мегдан, като е било подпалено..

После са съобщили своевременно, с нарочен глашатай, че предстои покръстване. Докаран е бил специален за тази цел поп и една свиня. От запалената Ямя са взели огромния халважийски казан, в които е било сварено месото от прасето. Тъй като  вярата и надеждата умират последни,
жертвоготовноста на брезничани не е била дефицит. Комитите изобщо не се шегували и пристъпили към откровено изнасилване, малтретиране и пребиване. Така лека-полека, доста хора са узрели за символично приемане на православието... Тъй като къщите, в които са били изнасилвани злощастните брезничанки са били малко, насилниците са ги карали извън селото, та да блудстват с тях на спокойствие....
Както във филма "Време разделно". Покръстването се е състояло в една от запазените къщи в селото - Исовата къща.

В Исовата къща е живял прочутия тогава имам - Исов Оджа. Разбира се, след упражненото насилие върху него, комитите са го склонили пръв да приеме християнството. Това е било показно и символично, заради това, че той е бил духовен глава на мюсюлманите от Брезница.
В Исовата голяма градина до къщата е бил разположен казанът със сварено свинско месо,
и окачени наоколо хоругви. Имало е и бакър със светена вода и босилек за напръскване.
Особено внимание  е било обърнато на задължителното изяждане на свинското месо, което педантично се е поставяло в специални индувидуални паници. На близо до Исовата къща се е намирало едно дърво което се е казвало Къдриевия орех. На това дърво е било устроиено специално бесило на които са били обесени набързо всички , които по една или друга причина са се съпротивлявали. На същото място днес се намират Аяновите къщи, които скоро
бяха построени, като при копаенето на основите бяха открити много човешки скелети, нахвърляни безразборно.


Всички брезничани са били подкарани като стадо и подредени в редица пред  развълнувания православен свещенник , който с разтреперени ръце е държал светия Кръст и наквасения босилек (разбира се, аз допускам, че той също е бил принуден насила да участва в тази срамна за християнството мисия). И така така е започнало покръстването - един по един... Но разбира
се, намирали са се и хора, които са били инати и са се укривали, но такива прецеденти са били решавани, като собствените им дъщери и жени са били насила вкарвани в онези къщи, пълни със комити, които ги обругавали и изнасилвали. Това е била ефикасната мярка за онези мъже, които не са искали да целунат светия кръст... Но тук явно е подействал митът за безкрайната
любов на брезнишките мъже към брезнишките жени и дъщери в този момент на изпитание...
И така цяла Брезница както и всички села по нашия Чеч - без изключение са били покръстен и...
Всички стари обичаи от мюсюлманската култура са били забранени със строги закони от устава на ВМРО. Погребенията са били извършвани с православен свещеник и по християнски обред. Това е продължило две мъчителни години.

Стари хора от Брезница са ми разказвали, за това как хората са показвали само външно, че са християни, но вътрешно, наум, са знаели, че са мюсюлмани. И всеки вярващ човек е
изпълнявал умствено вътрешните си убеждения на вярата, която е наследена от дедите ни. На практика хората са изглеждали досущ като българите, но вътрешно са изпълнявали  криптоислям (скрит, таен ислям). Две години  на тежко изпитание, и правителството на Васил Радославов е взело решение - да се създадат нужните условия – ние, помаците, да имаме право на свободен избор относно религия.... След този закъснял хуманен акт в Брезница настъпва временна, но истинска радост. Заради етническите чистки на Балканите , в Брезница
пристигат и се самонастаняват много българи -  бежанци от Егейска Македония, подгонени от техните православни ,,братя” - гърците.

Настъпва нов период в историята на Брезница. Първоначално е съществувала взаимна
съпричастност. Общото между двете общности (мюсюлманската и християнската) е било това, че и едните, и другите са били жертви на етническо прочистване. Едните и другите  са преживели мрачна съдба на бежанци. Родните къщи и на едните, и на другите са били опожарени и разрушени. Двете общности мъчително и бавно, заедно, са намирали сили да
започнат изграждането на нова Брезница. Това ги е обединявало.

Съборената джамия е била наново съградена и е известен факта, че и християни са помагали. Тогава за първи път в Брезница бе построена и християнска църква, която е била предназначена за християнските бежанци от Егейска Македония. Благодарение на мъдростта си и толерантността си, брезнишките мюсюлмани са изтърпяли и нелоялното оземляване на новите
заселници - българите християни от Гърция. На  практика  от 1912 г. до1944 г. , политическаи властимащ  посредник между помаците и централната власт в София е бил монополът на ВМРО. "Сo кротце и сo благо и сo малко кютек", всички мъже тогава от Брезница са били принудени да станат членове на тази организация. Интересно е това, че много стари хора си спомнят за устава на ВМРО, като правят аналогия за строгоста му с ислямския Шериат...

*  *  *

Послеслов

Да, за моието поколение тези истории, макар и тъжни за нас, носят и някаква романтика.
Аз обаче ще си позволя да направя една много интересна аналогия...

Преди около петстотин години, когато кастилците завземат  Андалуския халифат в
днешна Испания, по заповед на римския Папа в Испания и Португалия се създава Католическата Инквизиция... Мисията на Инквизицията е била да преследва еретици, евреи и мюсюлмани...

Най-зловещата институция в християнския свят. По това време Христофор Колумб открива Америките. Твърди се, че именно от маврите Христофор Колумб е знаел, че земята е кълбо
и ако тръгне на запад ще стигне Индия...

След откриването на новата Обетована земя - Америка, испанската Конквиста осъществява най- големия геноцид в цялата история на човечеството в продължение на петстотин години - изтреблението на американските индианци... Десетки милиони индианци са били посечени за кратко време... Но знаете ли защо днес все още има индианци?

По онова време се е появил един човек - Бартоломеас де ла Касас, който е бил йезуит.
Същият е предизвикал публичен спор за човешката природа на индианците в град Валядолид пред краля на Испания..

Тълкувайки старозаветната Библия, той открил, че едно от дванайсетте израилеви племена, което е изчезнало по време на  EXIDOS  /преселението/, е възможно да са предците на всички индиански племена. Той всъщност е предложил индианците да се покръстят в името на тази
идея.

До тогава в християнския свят се е смятало че индианците в Америка не са хора, а животни или маймуни, които конкистидаторите  трябвало да ги изчистят до крак от Новата Обетована земя -Америка. И повярвайте, те наистина са ги изтребвали като животни... Тази варващина показва  истински тогавашната  „хуманност” на западноевропейското християнство. Изглежда, че наистина тезата на йезуитът Бартоломеас де ла Касас е била доста убедителна, след като е взето решение Конквистата да започне покръстване на нещастните индианци...
И така една част от тях са спасени...

И в нашият случай  за Брезница - изборът да бъдем покръстени или изнасилени;  унижени  и после изтребени  през 1912 - 1913 година -  нашите пра - бюковци и нени са взели по-мъдрото решение. Защото ако не беше така вие нямаше да знаете това - просто мене
нямаше да ме има!


Мехмед Боюкли, Брезница

havaika:
http://www.valkosel.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=49%3A2010-09-04-15-42-23&catid=36%3A2010-09-06-19-18-41&Itemid=61&showall=1
От османски поименен регистър от 24 март 1479 година става ясно, че към тази дата във Вълкосел са живели 78 немюсюлмански домакинства + 9 вдовици и 3 мюсюлмански. В друг документ, съставен в периода 2 юли 1524 - 30 март 1537 година са изброени 15 мюсюлмански семейства, 5 от които новоприели исляма и 149 немюсюлмански + 12 вдовици. Село Вълкосел се споменава и в друг поименен регистър, съставен в периода 1 октомври 1723 - 19 ноември 1924 година. В него са изброени по длъжности и земевладеене всичките 70 глави на семейства, които живеят в селото - все мюсюлмани. Изброени са 1 имам и хатиб, 1 кайъм, 6 спахии, 19 вдовици, 4 еничари и други.[1]

Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Вълкосел са регистрирани 13 домакинства с доход 729 акчета.[2] В други османски документи селото се среща под името Вукосил (на османски турски: ووقــوســيــل).[3] В 19 век Вълкосел е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вълкосел (Velkosel) е посочено като село със 120 домакинства и 290 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович в 1881 година Вълкосел има мюсюлманско мъжко население 384 души, което живее в 120 къщи.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Вълкосел е българо-мохамеданско селище с 800 жители.[6] в 65 къщи.[7].

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Вълкосел е било съответно 1072, 970, 1125 и 1225 души.[8]

В края на 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български военни части и различни групировки, в това число и ВМРО. Следват няколко опита за насилствено покръстване, убийства на цивилно население и палежи. На 22 февруари 1913 г. четата на Хаджи Мървака събира в джамията мъжете останали в селото и убиват 95 от тях. Няколко успяват да се спасят.[9][10]

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година във Вълкосел била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските партизански чети и така Вълкосел дава своя принос към мюсюлманското въстание, родило Гюмюрджинската република. Вълкоселската чета действала заедно с четите от селата Доспат, Любча, Ваклиново и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.[11]

През 1953 година комунистическият режим провежда операцията по „паспортизация“ на населението, но във Вълкосел среща отпор, понеже жените трябвало да бъдат снимани с открити лица. Във Вълкосел са изпратени агитаторки, които да проведат беседа, но до такава не се стигнало, защото жените се нахвърлили върху агитаторките, както и върху съпругата на местен комунистически деец, която от преди това се разбулила. В отговор ДС арестува ходжата на селото.[12]

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page