Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (130/172) > >>

ibrahim65:
срещу преиначаването на историята

http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=6914

Rasate:

--- Quote from: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on May 09, 2012, 20:55 ---Примирието между враждуващите македонски революционери се запазва до началото на Първата световна война, когато те отново се разделят на два лагера заради различното си мнение кого трябва да подкрепи България. Тодор Александров, който възстановява организацията под името ВМРО, е за Централните сили – Германия и Австро-Унгария. Той смята, че с победата над Гърция и Сърбия, които са на страната на Съглашението, разпокъсаната след Балканските войни Македония ще бъде освободена и обединена. Сандански вижда, че правителството и Фердинанд тласкат България към Централните сили, и предлага царят да бъде убит, да се провъзгласи република и да се промени външнополитическата ориентация. Той търси съмишленици сред опозицията, която е на страната на Съглашението. Тримата с Михаил Герджиков и социалиста Кръстьо Станчев посещават ръководителите на демократите Александър Малинов и Андрей Ляпчев и на народняците Иван Евст. Гешов, но всички отказват да участват в заговора. Само екзарх Йосиф според Михаил Герджиков им казал:
- Блажена да е ръката, която ще повали Фердинанда. Който стори това, ще бъде най-големият благодетел на България.
Поради липса на политическа подкрепа Сандански се отказва от своя план и се оттегля в Пирин, където изкупува тютюн за търговеца Крум Чапрашиков. Задоволява се с една остра телеграма до Фердинанд, в която го заплашва, че ако води страната към Централните сили против Русия, и Дунава няма да те побере. През юли 1914 г. е гласувана амнистия, която засяга и него и формално не го заплашва нищо, но изглежда становището му за войната решава неговата съдба.
Самият Яне е знаел, че ще загине от насилствена смърт, макар че тогава е само на 43 години. Той казва за себе си: Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя. Затова продължава да се движи из Пирин сам, без охрана. На 9 април 1915 г. тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп (днес Гоце Делчев). Повикан е там с телеграма, което изглежда е било клопка. Това фатално пътуване е белязано от две поличби. Любимата му кобила Мица, кръстена на убития вместо него в Солун Мицо Врански, отказва да тръгне. Суеверният Яне отбелязва, че ке стане нещо, но отказва да се върне с думите: Да става, каквото става. По пътя преспива в родното си село, а на сутринта Мица отново на три пъти се връща от пътеката. Чак тогава Яне се съгласява да го придружи някой. След около час път обаче връща спътника си и продължава сам. Настига керван, натоварен с вино, изпреварва го и продължава.
Засадата го чака в местността Блатата. В една теснина срещу него гръмва залп. Сандански пада от коня и си счупва крака, но пропълзява зад едно дърво и започва престрелка. По-късно около него намират 30 гилзи. Най-после един от нападателите, въоръжен с пушка, го застрелва. Накрая от упор го довършват с няколко куршума в корема. Трупа му намират керванджиите, които е изпреварил. Те отнасят в Неврокоп вестта, че някакъв човек е застрелян в планината.
Сандански е погребан до Роженския манастир. Според Мерсия Макдермот на погребението му се събрали 3000 души. Така и не се разбира кои са били убийците му. Говори се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, човек на Тодор Александров в Неврокопско, а за физически убиец се сочи Андон Качарков от село Оряховец. Съдът обаче оправдава всички поради липса на доказателства.

O6te vedna6 pitam:
Kakvo tolkova e bilo storeno na makedoncite 4e ne iskat da sa balgari.

Otgovorat e v tezi koito sa sledili sabitiqta po tova vreme. Mnogo balgari naprazno obvinqvat komunistite i G. Dimitrov.

--- End quote ---

Жарко грешиш-именно Сандански е човекът на Фердинанд във ВМРО.Той нарежда убийството на Гарванов и Сарафов.

От друга страна Жарко както виждам не познаваш историята на Македония за да твърдиш подобни неща.Македония,когато е имала свободен избор е било единствено по време на Османската Империя гласувайки за своята църква.А тогава са знаели какви са:

Карта на диоцезът на Българската екзархия:


От 1913 година на сам македонците във Вардарско и Егея нямат свободен избор.

В Егейска Македония бяха избити цели градове и села от гърците-Сяр,Кукуш,Костур.А към България потеглиха стотици бежанци.
Във Вардарска Македония вдигнаха Охридско-дебърското въстание.Последваха репресии над населението и се преследваха основно-учителите,интелектуалците и поповете.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Скопски_студентски_процес

През този период от Македония избягаха към България от 300 000 до 600 000 души или 1/3 от областта.

Според Турски източник обнародван през 1882 г. в Киев българите са 1 251 385,Турците(помаци) са 463 387,гърците са 57 230,а власите,албанците и евреите са 64 380.
Общо населението на областта 1 836 382
След Илинденското въстание в Македония и разразилите се битки между гърциките андарти подпомагани от Османската власт и четите на ВМОРО статистиката се променя поради насилственото погърчване на определени българи в Южна Македония.
В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония :
Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани (българи мохамедани)
Турци: 500 000 (мюсюлмани)
Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани
Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни
Власи: 90 000 православни и 3 000 мюсюлмани
Евреи: 75 000
Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани
Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Македония_(област)

Ако въпросът ти е защо съвременните  Вардарци не се признават,че са българи то ще си отговориш  с въпросът -защо съвременните славяногласни елини не признават да са българи.
Прочети тази книга и много неща ще са ти ясни:
http://e-vestnik.bg/3743
http://bg.wikipedia.org/wiki/Гражданска_война_в_Гърция

И накрая-през 1998 година Македония начело с българашите на ВМРО-ДПМНЕ започна курс на сближаване с България,но УДБА внедриха хора в тази организация,които благодарение на изградената мрежа постепенно взеха властта в тази изначално българска организация.Един от тези удбаши е сегашният председател на ВМРО_-ДПМНЕ.

Над 80 години чрез кютек учи вардарци да мразят българите и България.Българите били татари,при условие,че българите никога не са били татари- татарите са монголско племе избито от Темучин.Или група народи под Монголска власт.
А сега искаш да обичат българите.

А и повечето македонци знаят,че сме един народ-но не, че те са буългари, ние не сме побугарени македонци.

Поздрави.

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:

--- Quote ---Ако въпросът ти е защо съвременните  Вардарци не се признават,че са българи то ще си отговориш  с въпросът -защо съвременните славяногласни елини не признават да са българи.
--- End quote ---

Tezi  Вардарци sa jiveli 500 godini zaedno s turci po vremeto na Osmanskata darjava. Poradi nqkakvi si pri4ini tezi Вардарци u4astvat v sabitiq prez koito stavat dosta pagubni ne6ta kakto kam samite tqh taka i kam sasedite s koito taka dalgo sa jiveeli zaedno.  Stava vapros za period predi balkanskata voina koito e nqkade okolo 50 godini ( 1863 - 1913 ). Ta kogato tezi Вардарци si pravqt obob6tenie
za tozi period se zabelqzva 4e  sa bili  lagani i mameni i sa videli po golemi zagobi otkolkoto savmestiq jivot s turcite za period ot 500g v Osmanskata darjava spored nqkoi imperiq kakto iska6 taka si go talkuvai.

Ti postoiqno zadava6 vaprosi i se opitva6 da nalaga6 mnenie za tova koi kakav e bil.
Za da nakarate nqkogo da vi povqrva na va6ite teorii bi trqbvalo parvo da si datete otgovor na vaprosa: Kakvo napravihme nie balgarite kam makedoncite 4e te sega otri4at da sa balgari.
Sled kato si dade6 otgovor na tozi vapros 6te si zadade6 vaprosa : Kakvo storihme nie na pomacite 4e te ne iskat da sa balgari.
Ta struva mi se 4e 6te se zatrudni6 o6te na parvoto vapros4e no kakto da e trqbva malko da se potrudi6 da nameri6 gre6kitr v gre6nicite.

Rasate:

--- Quote from: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on May 11, 2012, 12:46 ---Tezi  Вардарци sa jiveli 500 godini zaedno s turci po vremeto na Osmanskata darjava. Poradi nqkakvi si pri4ini tezi Вардарци u4astvat v sabitiq prez koito stavat dosta pagubni ne6ta kakto kam samite tqh taka i kam sasedite s koito taka dalgo sa jiveeli zaedno.  Stava vapros za period predi balkanskata voina koito e nqkade okolo 50 godini ( 1863 - 1913 ). Ta kogato tezi Вардарци si pravqt obob6tenie
za tozi period se zabelqzva 4e  sa bili  lagani i mameni i sa videli po golemi zagobi otkolkoto savmestiq jivot s turcite za period ot 500g v Osmanskata darjava spored nqkoi imperiq kakto iska6 taka si go talkuvai.

Ti postoiqno zadava6 vaprosi i se opitva6 da nalaga6 mnenie za tova koi kakav e bil.
Za da nakarate nqkogo da vi povqrva na va6ite teorii bi trqbvalo parvo da si datete otgovor na vaprosa: Kakvo napravihme nie balgarite kam makedoncite 4e te sega otri4at da sa balgari.
Sled kato si dade6 otgovor na tozi vapros 6te si zadade6 vaprosa : Kakvo storihme nie na pomacite 4e te ne iskat da sa balgari.
Ta struva mi se 4e 6te se zatrudni6 o6te na parvoto vapros4e no kakto da e trqbva malko da se potrudi6 da nameri6 gre6kitr v gre6nicite.

--- End quote ---

Периодът е след 1903 до Балканската война.Тогава апетити към Македония отправят и Гърция и Сърбия.Започва огромна кампания за обезбългаряване на областта.
Срещу ВМОРО воюват както сръбски,така и гръцки чети.Те не воюват само срещу ВМОРО ,а избиват и цивилно население-опожарени са селата Загоричани и Зелениче в Западна Македония.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Загоричани

Лошото е,че гръцките чети освен съставени от гърци от Крит и Атика има и много българи- и власи гръкомани от патриаршеските села и градове в Южна Македония.-Демек бият се българи срещу българи и власи срещу власи подтиквани от гръцката пропаганда.За разлика от българите гърците са действали основно с Османската власт.

ВМОРО е била в основата и на Младо-турската революция,но българите били отново излъгани от турската власт за да подкопаят тази силна военизирана организация през 1910 година министърът на вътрешните работи Мехмед Талат бей чрез парламента отменя „Закона за сдруженията“  и забранява формирането на сдружения с национален характер. В рамките на цялата империя се забраняват всички национални клубове, а в Битолския вилает започва Обезоръжителната акция, ръководена от Шевкет Тургут паша.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Обезоръжителна_акция_на_младотурците

Знаме на Костурският край от 1903 г.



А на въпросът ти ще отговоря.Не българите са виновни Вардарци да отричат ,че са българи, а сърбите.

Във Вардарско в продължение на повече от 80 години се насаждаше омраза към България,българите и всичко българско.В тази машина бяха впрегнати огромни ресурси-от фалшифициране на историята до създаване на митове за жестокостта на българската "окупатосрка" армия от 1916 и 1941 година.

Всички македончета от малка възраст са били пропагандирани,че са южни сърби или славомакедончета,че българите са варвари с татарски произход.

Всички митове са подобни на тези създадени в България от комунистите дискредитиращи царо-фашистката власт- като Ястребино.
Толкова си приличат Ваташа и Ястребино,че нямам думи.Само,че зад българкият вариант се крият царистите,а зад македонският българите.Иди обясни на нашите деца,че в България никога не е имало фашизъм.
Всеки който е оспорил тези насаждани идеали е бил заточен или ликвидиран физически.Така в Македония се създава нова нация въз основа на антибългаризма -македонската.

Дадох ти една книга да прочетеш за Егейска Македония-"Житни поля,кървави хълмове" на Анастасия Каракасиду:
Ето какво пише тя:

"....Само няколко месеца преди това, много от хората в Асирос и региона признават пред Каракасиду българските си корени. Но и това не става лесно. Особено показателен е случаят с възрастната Пасхалина от село Амбаркьой, Кукушко. Първоначално тя разказва на Каракасиду как по време на Междусъюзническата война българската армия отвлякла сестра й и брат й. Пасхалина ги видяла отново едва след десетки години, в София, където имала нужда от преводач, за да ги разбира. В същото време в Гърция тя имала големи проблеми, хората я наричали „българката“, което я накарало дори да заведе дело в съда. Впоследствие обаче, когато Пасхалина е на смъртно легло, тя има нов разговор с Каракасиду, където разказва съвсем друга история. Оказва се, че Амбаркьой е било плячкосано не от българската, а от гръцката войска, защото е било изцяло българско. Затова семейството бяга и част от него остава в България. Когато след войната тя се връща заедно с баща си в стария си дом, той е опожарен. Това ги кара да се преместят в Асирос, където бащата се крие, за да не отиде в затвора, и малко по-късно умира. Пасхалина решава да стане гъркиня и да съди всеки, който я нарича българка. И така – до смъртния одър...."

Това УЧЕНЕ колко са лоши българите,и че македонците нямат нищо общо с тях-доведе до насадена омраза към всичко българско като в Вардарска така и в Егейска Македония.

Поздрави

Rasate:
СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС СРЕЩУ ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ВМРО


От 25 до 30 март 1947 г. в Скопие се провежда процесът срещу централното ръководство на ВМРО. Два дни държавният обвинител, прокурорът Благой Попов(ски) от Прилеп, чете обвинителния акт срещу 13 рьководни дейци на ВМРО.

В интерес на истината трябва да се посочи, че между цялата поредица от абсурдни, измислени обвинения, публикувани във в. „Нова Македония", в обвинителния акт се изнасят и много достоверни данни за дейността и целите на ВМРО през 1945-1946 г. Умишленото смесване на действителните факти с груби политически лъжи и клевети по отношение на подсъдимите довежда обвинението до абсурдни твърдения. Като се оставят измислиците и клеветите, основните идеи, за които се борят подсъдимите и за които според обвинителния акт заслужават най-тежко наказание, са:
 - агитация от страна на дейците на ВМРО, че англоамериканците ще подкрепят идеята за отцепване на Македония от Югославия и нейната самостоятелност;
 - изработването и изпращането на меморандум от ръководителите на ВМРО до великите сили, в който апелират на Парижката мирна конференция да бъде разрешен справедливо и македонският въпрос, чрез правото на самоопределение, излизане от Югославия и създаване на независима Македония;
 - освен нелегалната дейност, издигането от страна на подсъдимите на целта ВМРО да се яви на изборите за учредително събрание през 1946 г. като легална партия със своя политическа платформа, включваща въпроса за официално признание на българската народност в Македония и самостоятелно участие в изборите като опонент на тогавашния „комунистически народен фронт".

Към всички тези и други верни и неверни обвинения прокурорът приписва на дейците на ВМРО, че са създали тайни терористични групи, че са имали връзки с гръцките монархофашистки власти, с великосръбските шовинисти на Милан Грол, че са се свързали с опозицията в България - с Никола Петков и Коста Лулчев и на първо място, разбира се, са били във връзка с Иван Михайлов. Всичко това показвало по най-категоричен начин разрушителния характер на ВМРО по отношение на Югославия.

В продължение на пет дни подсъдимите, ползващи служебна защита, без да имат право на личен адвокат, отговарят както на общите обвинения по делото, така и на обвиненията на следствието и на прокурора за лични „престъпни" деяния на всеки един от тях, свързани с дейността на ВМРО и извън нея.

Пръв от подсъдимите в защита на общото дело на ВМРО говори д-р В. Иванов. Той заявява, че от името на своите другари най-енергично протестира срещу изнесените в обвинителния акт чудовищни измислици, вулгарни лъжи и клевети срещу тях. С това властите целят да ги представят като „престьпници", „терористи", „убийци", „чужди агенти" и пр., за да оправдаят пред народа в Македония и пред света чудовищните репресии и решените вече смъртни присъди. В цялото тенденциозно, противоправно творение, наречено обвинителен акт, д-р Иванов вижда добре изработен от УДБ-а план за морално, политическо и физическо унищожаване не само на подсъдимите, но и опит за пълно опорочаване, отричане и преследване на ВМРО като идея, борба и историческо наследство на Македония. Последното е особено опасно според д-р Иванов, защото цели да подмени цялостната национална история на македонските българи.

По-нататък д-р Иванов протестира срещу това, че в обвинителния акт той и неговите другари, дейци на ВМРО, са наречени „агенти" на английския и американския империализъм, на гръцките монархофашисти, на великосръбските шовинисти на Милан Грол и пр. Това не само не е вярно, но е и обидно за всеки македонски патриот, като се има предвид, че тькмо срещу великосръбските и великогръцките шовинисти ВМРО се е борила десетилетия наред. ВМРО, изтъква по-нататьк д-р Иванов, макар че продължава традициите на борбата от миналото, през 1945 г. е възникнала като напълно самородно явление, като противодействие на наложеното на Македония ново сръбско робство под булото на македонизма. Възстановителите на ВМРО са само местни хора, с висок морал и чувство за отговорност пред каузата на Македония. Всички са с добро образование и вещи по народното дело, с авторитет в обществото. Въпреки тежките инквизиции, на които са били подложени, предател между тях не се е появил. Със своето държание те са спечелили уважението и симпатиите на бореща се Македония.

В отговор на обвинението, че ВМРО и в миналото, и сега се проявява като „върховистка" организация, която защитава великобългарските интереси в Македония, д-р Иванов заявява, че в различни времена от своята история ВМРО е имала различни врагове и задачи. От 1893 до 1941 г. тя се бори срещу турското, гръцкото и сръбското робство. От 1945 г., изтъква той, ВМРО има своя идея и програма, съобразена с положението във Вардарска Македония след края на Втората световна война. В изпратения от ръководството на ВМРО меморандум до ООН и до великите сили, цитиран в обвинителния акт, ВМРО е казала ясно и точно какви са нейните идеи и цели. Те са категорично заявени и на представителите на великите сили в Белград. В обвинението обаче, отбелязва д-р В. Иванов, за тази среща не е казано нищо.

Ние и от тук, от подсъдимата скамейка, енергично апелираме към великите сили и ООН да изпълнят исканията на ВМРО, които се свеждат до следното:
01. Да се признае и гарантира правото на национално и политическо самоопределение на народа на Македония под международен контрол;
02. На Парижката мирна конференция да бъде признато правото на Вардарска Македония по мирен път да напусне югославската федерация;
03. Македония да бъде обявена за самостоятелна и независима държава с международни гаранции.

Това са нашите идей и искания днес, казва д-р Иванов и завършва, че за тези идей се борят и жертват най-добрите синове и дъщери на Македония. Подсъдимите ВМРО-вци не само в Скопие, но и в цяла Вардарска Македония според него ще защитават докрай правотата на своята борба, но и с достойнство ще посрещнат наказанията, които слугите на Белград в Македония им готвят.

Защитната реч на д-р В. Иванов е посрещната на нож от целия съдебен трибунал. Какви ли не епитети се отправят към него - „фашист", „михайловист", „великобългарин", „предател" и пр. Прокурорьт се нахвърля срещу него, като му заявява, че той и неговият приятел д-р Тренчев са стари „български агенти", че още като студенти са изпълнявали задачи на Ив. Михайлов във Виена, Париж и другаде в Европа, че и сега изпълняват неговите нареждания. По негова инициатива са създали ВМРО, за да продължат старата борба срещу Титова Югославия.

Д-р Иванов отговаря, че никога не е отричал, че още като студент във Виена е бил член на Македонския студентски съюз в Европа. С Ив. Михайлов обаче никога не се е срещал, още по-малко пък това би могло да стане след 1944 г. Съвпадението в идеите и борбата на ВМРО в миналото и днес, изтьква той, е естествено, защото и преди, и сега Югославия е най-големият враг на Македония. Тук той е прекъснат, думата му е отнета и е наказан от прокурора със затваряне в карцер за „безпрецедентна дързост".

В същия дух защитава идеите и дейността на ВМРО, както и себе си, и д-р Коста Тренчев. Той също отхвърля обвинителния акт като заявява, че обвинението е изградено напълно в партизански стил. Съдът според него изобщо не се интересува от истината, а има само една цел - да припише на ВМРО и на нейните ръководители чудовищни престьпления, като ВМРО бъде обявена за „фашистка" и „терористична", а нейните членове - осъдени като „разбойници" и „убийци". Точно както това е правено през турско време до 1912 г. с ВМРО и македонските революционери, а след това от кралските сръбски поробители до 1941 г.

На обвинението на прокурора, че ВМРО винаги е била в служба на България, д-р Тренчев отговаря: в една независима Македония, за каквато се бори ВМРО и за която днес те са изправени пред съда, няма да има преследване на никоя народност, най-малко на българската. Още повече, че хората в Македония не правят такава разлика между понятието „българин" и „македонец", каквато властите в Югославия съзнателно налагат с точно определени политически цели. Нека не се забравя, че до 1941 г. Македония е била обявена за „Южна Бановина", а населението - за „южни сърби". На цял свят е известно какви бяха последиците за тия, които се осмеляваха да се наричат българи. Между политиката на Белград до 1941 г. за пълна асимилация и унищожаване на българите в Македония и днешната няма никаква разлика, заключава д-р Тренчев. Хилядите убийства на българи в цяла Вардарска Македония само през 1945-1946 г. са неопровержимо доказателство за това. Като национален протест срещу това варварство подсъдимите са въстановили ВМРО, която си поставя за цел да се бори за национално самоопределение и независима Македония под международни гаранции, като алтернатива на наложената отвън югославска федерация.

Тук прокурорът отнема думата на д-р Тренчев. И не само това. На присъстващите няколко чуждестранни журналисти хора на УДБ-а отнемат записките и фотолентите преди да напуснат съдебната зала.

Много интересна и смела защита на ВМРО прави д-р К. Терзиев. Той пристига в съдебната зала в тежко физическо състояние. Стомахът му е разкъсан от побой, а властите забраняват да му бъде оказана медицинска помощ. Те се надяват, че в това състояние той ще се откаже от своята защитна реч. Д-р Терзиев обаче идва в съда и прави обширна защита на идеите на ВМРО и каузата на Македония. По отношение на обвинителния акт той заявява, че казаното в него както за ВМРО като организация, така и за нейните подсъдими дейци е плод на долнопробни измислици и клевети. По-нататък той изтъква, че се солидаризира с другарите си подсъдими, които са защитили възстановяването и дейността на ВМРО от 1945 г. насам. „НР Македония е свободна в нова Югослави^1, възразява му прокурорът. Д-р Терзиев отговаря, че Македония не е свободна и затова в нея има борба. Като един от главните подсъдими в процеса срещу ВМРО той заявява, че иска да каже пред съда за какво се бори ВМРО след 1945 г. и защо нейните дейци не са „бандити" и „фашисти", както ги представя обвинителният акт, а са народни дейци и революционери, които не признават връщането на Македония към Югославия като освобождение. За да се аргументира, д-р Терзиев изброява няколко причини. Решението Вардарска Македония да влезе в Югославската федерация не е решение и желание на македонския народ, както се твърди. Напротив, това е наложено от великите сили и от великосръбските шовинисти в ЮКП, в пълен разрез с вековните борби, жертви и стремежи на Македония за свобода. Ако не е така, защо са тези хиляди убийства на невинни хора, защо са пълни затворите и лагерите с честни македонски патриоти? Колкото до хиляди пъти повтаряната „народоосвободителна борба", д-р Терзиев изтъква, че познава много добре тази борба и може да каже, че това не е била борба на народа в Македония, че тая борба е наложена отвън, от Сърбия, от ЮКП, с великосръбски завоевателни цели. Затова най-добре говори завръщането на сръбските колонисти, тези нечувани мародери, убийци и сърбизатори на народа, които след 1945 г., както и в кралска Югославия, се ползват с привилегии на „национални ратници" и отново са настанени на най-плодородните земи, конфискувани от най-добрите и заслужили българи патриоти, борци за свободата на Македония. Така е било и при налагането на сръбската азбука и сърбизирането на езика, изоставянето на македонската азбука и език, обявени за български, а с тях народът векове наред си е служил в училищата и черквите на Македония. Югославия, в каквато форма да се преобразува, изтьква д-р Терзиев, със своето великосръбско съдържание не може да даде на Македония оная културна, национална и духовна свобода, за която ВМРО се бори от десетилетия насам. Македония може да осъществи своите национални стремежи само като свободна и независима държава, под международни гаранции.

Прокурорът се нахвърля срещу д-р Терзиев, като го нарича стар предател на Македония, който някога е бил „български агент", после станал сръбски и като награда в Белград се издигнал до началник-отдел в Министерството на външните работи. Д-р Терзиев отговаря, че той като член на федералистката организация между двете световни войни е попаднал в Белград, а оттам и в Министерството на външните работи. Тъкмо в това министерство е имал възможност детайлно да се запознае със сръбските завоевателни планове по отношение на Македония, които след 1944 г., под маската на македонизма са се насочили не само към Вардарска, но и към другите части на Македония, което далеч надхвърляло експанзионизма на великосръбската буржоазия и династия до 1941 г. Д-р Терзиев искал да разкрие подробно тези планове пред съда, за да се види правотата на идеите и борбата на ВМРО за самоопределение и самостоятелна Македония. В този момент обаче прокурорът му отнема думата.

С особена ярост прокурорът и съдиите се нахвърлят срещу учителя Димитьр Пеев. Те настояват той да каже точно по чия инициатива отвън е писал меморандума до великите сили с искане за отделяне на Вардарска Македония от Югославия. Д. Пеев обяснява, че меморандумът е дело на ръководството на ВМРО и е част от нейната програма. ВМРО най-много е била заинтересувана светьт да узнае истината за положението в Македония от 1944 г. насам. Следователно не е било необходимо ВМРО да чака инициатива отвън. Освен това, продължава Д. Пеев, чрез своя меморандум ВМРО дава идея на великите сили как да бъде разрешен македонският въпрос на мирната конференция в Париж. Но защо вашият меморандум е идентичен с тези, които Ив. Михайлов е изпращал на едно или друго място, пита прокурорът. Нашата борба е преди всичко национална, отговаря Д. Пеев. Невъзможно е в историческата обосновка на миналите и днешните идеи и искания на ВМРО да няма идентичност. Но това е чист великобългаризъм и предателство към Македония, скача отново прокурорът. Д. Пеев заявява, че ВМРО от основаването си дотогава се е борила преди всичко за свободата на българите в Македония, а кой как вижда и нарича тази борба е отделен въпрос. И неговата реч е прекъсната от прокурора, който му отнема думата.

Прокурорът подлага на кръстосан разпит и Георги Гоцев. При първоначалното му задържане той успява да избяга и в продължение на два месеца властите го дирят. В обвинението му се приписва, че през това време той се е свързал с българските власти и се е върнал да продължи нелегално работата на арестуваните си другари, че на него е била поверена ролята на свръзка между ВМРО и офицери от българското разузнаване. Г. Гоцев отговаря, че при тогавашната официална политика на България по отношение на Македония връзки между българските власти и ВМРО във Вардарска Македония не би могло да се установят. Ако организацията е имала такива връзки, нейните дейци не биха попаднали в затвора, заявява Г. Гоцев. През цялото време на „нелегалност" той е във вътрешността на Вардарска Македония и едва когато се е появява в своя край, е арестуван. На директно питане на прокурора откъде е имал пълномощно като ръководител на ВМРО, с което не само се е укривал, но е провел и няколко срещи с членове и съмишленици на ВМРО в Берово, Царево ло, с. Виница, Кочани, Щип, Велес, Скопие и пр„ Г. Гоцев заявява, че е получил това пълномощно още през 1945 г. от д-р Тренчев. Такива са имали и другите ръководители на ВМРО, но след тяхното арестуване по „паролата" на организацията е могъл да се движи само той.

Г. Гоцев заявява, че указанията, които е давал, не са нови, а се свеждат до програмите и целите на ВМРО - да продължи с мирни и легални средства борбата за създаване на независима Македония, под гаранцията на великите сили и ООН. Прокурорът го прекъсва и пита дали „подписката" в Щипско-Малешевския край против връщането на колонистите, правена по инициатива на Г. Гоцев, е също част от „легалната" дейност на ВМРО. Г. Гоцев отговаря, че тази подписка е дело на ВМРО, а това, че в неговия район реакцията сред населението е най-силно изразена, е съвсем естествено. Връщането на сръбските колонисти, заявява Г. Гоцев, за Македония означава връщане на старото сръбско робство, а в Щипско и Малешевско това робство остави във всяка къща черни забрадки. Заради това там цялото население се подписва под категоричното искане да се спре завръщането на сръбските колонисти.

Прокурорът за момент сменя тона, изказва учудване, дори съжаление, че „толкова млад човек" е попаднал в мрежите на една „престьпна" организация, поставил се е в служба на враговете на „нова Югославия". Г. Гоцев отговаря, че що се отнася до младостта, Гоце Делчев и Даме Груев са били по на двадесет години, когато създават и застават начело на ВМРО. Колкото до твърдението на прокурора, че ВМРО е „престьпна" организация, той заявява, че тя е представяна като такава само от враговете на Македония. Прокурорът твърди, че той и неговата ВМРО нямат нищо общо с ВМРО на Гоце и Даме. Г. Гоцев отговаря, че в неговия род е имало борци за освобождението на Македония от един век насам, а баща му Яне Гоцев е бил член на ВМРО и близък другар на Гоце Делчев, участвал е в Илинденското въстание, за което е лежал и в турските затвори. По-късно, като член на ВМРО, е преследван и арестуван и от сръбските власти в кралска Югославия. Следователно тая борба не може да се разкьсва между поколенията. Тя ще продължава и при идващите генерации, докато идеалът за свободата на Македония не бъде осъществен. Прокурорът не издържа и след почти десетчасов разпит, с ругатни и епитети от рода на „михайловист", „фашист", „великобългарин" и пр. му отнема думата.

След това идва ред на Благой Гащеев. Освен че е член на централното ръководство, при арестуването и обиска в неговата къща УДБ-а намира оръжие, останало от складовете на българската армия. На въпроса на прокурора за какво им е това оръжие, какво са мислили да правят с него, Бл. Гащеев отговаря, че ВМРО се е надявала, че ще дойде ден, когато това оръжие ще потрябва за защита на независима Македония.

В подобен дух каузата на ВМРО се защитава от учителя Кирил Сивески, от Методи Попов, Асен Темпов, Борис Чаракчиев, Тома Давков и свещеник Никола Попов. Всички подсъдими мъжествено бранят делото на ВМРО и своята борба в името на българщината и независима Македония.

Въз основа на следствените материали срещу ВМРО от 1946-1947 г., на обвинителния акт срещу цялостната дейност на организацията от 1945 г. насам и въз основа на петдневните разпити на ръководителите на ВМРО пред Скопския окръжен съд прокурорът Поповски поисква смъртна присъда за всички подсъдими. Съдът обаче произнася следните присъди:

01. Д-р Константин Христов Терзиев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
02. Д-р Васил Андонов Иванов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
03. Д-р Коста Николов Тренчев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
04. Методи Попов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
05. Благой Гащеев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
06. Свещеник Никола Попов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
07. Асен Томов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му.
08. Тома Давков, земеделец - на 20 години строг тьмничен затвор.
09. Кирил Евтимов Сивески, учител - на 15 години строг тъмничен затвор.
 10. Георги Гоцев, тьрговец - на 12 години строг тъмничен затвор.
 11. Димитър Пеев, земемер - на 10 години строг тьмничен затвор.
 12. Борис Чаракчиев, чиновник - на 15 години строг тьмничен затвор.
 13. Милан Трайков, чиновник - на 8 години затвор.

Върховният съд в Белград, под натиска на ООН и великите сили, отменя смъртните присъди на ръководителите на ВМРО. Остава само тази на д-р Константин Терзиев. Той е разстрелян край затвора в Идризово на 15 април 1947г.

Съдбата на осъдените е различна. Срокът на присъдите постепенно е намален и повечето от ръководителите на ВМРО излежават от 10 до 12 години каторжен затвор в Идризово, близо до Скопие, и в други затвори на бивша Югославия. През 1957-1958 г. останалите живи затворници са освободени. Трима от тях - Димитьр Пеев от Струмица, Кирил Сивески от с. Робево, Беровско, и Тома Давков от с. Горни Балван, Щипско, умират в затвора в Идризово.

От всички 13 някогашни възстановители, ръководители и осъдени герои на ВМРО през 1998 г. са останали живи само трима. Георги Гоцев, който поради преследване от сърбокомунистическите власти след излизането си от затвора избягва с цялото си семейство в България, днес живее в Благоевград; Благой Гащеев живее в Струмица, а Борис Чаракчиев - в Скопие.

Така протича процесът срещу централното ръководство на ВМРО в Скопие. Не по-малко драматична обаче е съдбата на хиляди арестувани членове и съмишленици на ВМРО, съдени във всички градове на Вардарска Македония - Скопие, Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Кичево, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Кочани, Делчево, Берово и пр.

http://radkomk.com/RADKO_02.htm

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page