Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (164/172) > >>

ibrahim65:
Корнишките събития – 40 години по-късно

На 28 март се навършват 40 години от едно от най-емблематичните събития в помашката история. На този ден през 1973 година в ранни зори повече от 3000 въоръжени до зъби милиционери и войници предприемат настъпление срещу невъоръжените жители на село Корница, които мирно се съпротивляват срещу поредната смяна на имената им. В акцията са убити петима души, няколко десетки са ранени, 10 са осъдени на различни срокове затвор, а десетки са интернирани в отдалечени краища на страната. Много от престъпниците, инициатори на погрома и участници в него, са все още живи. Много от жертвите също. Европомак предлага на вашето внимание личната история на един от потърпевшите Ибрахим Гетов. Разказът е записан преди две години по време на фестивала в Караачлъ, област Маниса, Турция.

Казвам се Ибрахим Османбей. Живея в Турция, Караачлъ. Роден съм в село Корница, Благоевградски окръг. Как сме преживели смяната на нашите имена, възродителния процес, както се казва? Как започна този процес? Най-напред работеха една група работници-секачи в Предела. Това беше 1972 година, ноември-декември месец. Хванаха ги там на обекта, както си спяха, и искаха да им сменят имената. Искаха да им сложат български имена. Те не щяха. Пребиха ги от бой просто и нощеска си дойдоха. Милицията ги би. Едни избягаха, други си дойдоха. И моя шурей и той беше там, той пък беше много пребит. Мина се една седмица, дойдоха пак от милицията, един следовател. Той (шурея) беше бригадир, Риза се казваше. Дойде да го съветва да си смени името, просто да подведат хората, защото той беше бригадир. И ние като разбрахме това, всички се стекохме и заградихме къщата. Не за друго, просто да го защитим да не го вземат с камионите. И се уплашихме, щото ги пребиха. И тоя следовател видя какво стана и си замина. Ние го освободихме. Той сам дойде, щото ученик му беше. Просто по приятелски. Следователят беше българин. Тогава нямаше такива работи да ни допуснат до този пост. Това беше следобед. И стъмни се, но ние все сме там. Страх ни е да не ни докарат милицията да ни изпъдят. Останахме там. Напалихме огньове. Щото беше зимата. Януари месец. Студено. Сняг имаше. И стояхме там цяла нощ. Осъмнахме. Те не дойдоха. И така два месеца изкарахме там на площада. Без да се прибираме ден и нощ. И просто се страхувахме. Ако дойдат, да бият всички заедно.

А пък 63-та година пак сменяха имената на нас. И хората бягаха по Балкана и един по един ги хващат. И пеят песни по радиоуредбата, че еди кой си сменил по желание с еди кое си име, а той плаче вътре. Моят баща и той беше там. И той плаче от болка, а те му пеят песен, че си избрал еди кое си име по желание. Аз бях малък тогава. Първо на бащите смениха имената, на по-възрастните. За една седмица всички ги хванаха и им смениха имената. От къде дойде някаква заповед и казаха: „Отменя се тая работа“. Ние както разбрахме, от Турция са научили и тоя въпрос го ликвидираха. Изгориха декларациите. Ние пак наново песни, радваме се, тъпани… Минаха се 8-9 години, 72-ра година хайде пак наново. Хванаха тия хора, дето ти разправям, и на огньовете, и точно на 28 март дойдоха милицията. А преди да дойдат, дойде един народен представител Крум Радонов. И дойде в читалището, уж като народен представител да види как върви работата в съвета. Лично аз му казах тогава: „Абе ти дойде, казвам, ама тука тоя народ, дето е отвън, не питаш за какво е дошъл“. Той знае, ама все едно идва за друга работа. И той казва: „На 28 март ще дойде анкетна комисия. На място ще провери тая работа“. Значи още един месец по-рано са знаели какво ще стане.

И караме ние така, стоим си на огньовете. Караме дърва, тюхкаме се какво ще стане. Знаем, че няма да е лесно. Докато не дойдат да ни разпръснат, няма да се оправи тая работа. Точно срещу 28 март вечерта дойде един представител, уж от Сърбия, със сръбски номер. И казва там на площада: „Аз съм от Сърбия… Васка Илиева ще пее, ще я пуснем утре сутринта…” А той бил от милицията човека. Щото имаше тогава пазари към Скопие, нашите ходеха. Той вика аз съм оттам, сръбски приказва. И таман сутринта към 4 часа, заградиха ни, ние сме на площада. Запраскаха автомати, пушки. Ние, кой бил си вкъщи, тича към огньовете, към площада. Решават да мрат хората. И така, така, продължи три часа. И кого убиха, кого раниха… Събраха ни, от всички улици ни заградиха и пожарната с вряла вода ни полива… Кучета отсреща да ни хапят, откъм пожарната… Отзад с автоматите перат, удрят. И вкараха ни в читалището и оттам един по един ни извеждаха да ни карат в милицията на разпит. Аз бях в първата кола. И едното момче, дето го убиха, Сали Ахмедин се казва, на село Борово почина. Те го бяха ранили с куршуми. Тия дето ги убиха, с куршуми ги убиха. Щото и от нашите хора някои взеха с дървета да се бранят. Изглежда някого удариха и той стреля. И тогава трима души от селото убиха. А пък двама дойдоха от Брезница и Лъжница. Те пък дойдоха на помощ. И половината от милиционерите отидоха, запряха ги и там убиха двама човека.

И нас ни вече вързаха, откараха ни в МВР-то. И на влизане в МВР-то същата сръбската кола се спира пред нас. И аз казвам на другите: „Я, ето го сърбина там, гледай го“. Сетне се оказа началник на МВР. И почнаха разпити, откриха подсъдими, 15 човека осъдиха. Ние бяхме задържани една седмица. А по същото време моето семейство и на брата, същата сутрин, боят когато беше… моето семейство с три деца, едното последното на една годинка, качват ги на колите, „Молотовки“ имаше едни стари, и ще ги изселват. На мене нищо не казват в момента. Казваха: „Вас ще ви очистят“. Така ни плашат. И ги карали там по Симитли. Това сутринта в тъмно още. Децата взели да плачат, взели да търсят вода, храна. Това го разправят тези които са били в колата, майките им, и моята жена е там. Казали на милиционерите: „Тези деца искат вода, искат храна.” А те им отговорили: „Каква храна, ние ще ви хвърлим в реката”, там река Места минава. „Ние ще ви издавим в реката, вие търсите храна.” И откарали ги, където ще ги интернират. Мен след пет дена ме пущат и тогава ми казват, че семейството ми е еди къде си. Брат ми, той, като инициатор, като организатор… Щото, когато дойде веднъж Петър Дюлгеров, имаше един секретар на Благоевградски окръг, дойдоха с началника на нашето МВР Йордан Йорданов, Даняка му викаха, дойдоха да кажат, че това ще стане, няма да се отменя. И нашите тогава докараха моя шурей болен в едно одеяло, да видят какво са направили, и те избягаха. Тръгнаха да бягат и нашите хора всички тръгнаха да ги гонят по шосето. Едно село Лъжница има там. Бяха сложили бариера с камъни да не могат да избягат. И те слизат от джипа и почват да бягат и нашият брат тогава казва „Пуснете ги да си вървят” и по тая причина го изкараха инициатор. И по тая работа, по тия огньове го задържаха. И после го осъдиха него, а нас ни изселиха.

Като ме изселиха във Видински окръг и аз повече не се върнах, пет години минаха, освободиха ни, аз пък не си отидох. Щото работих и бях ударник. И защото не си смених името. Те искаха да ми го сменят, но не ме назориха. Брат ми пък той в затвора. И той не си смени името. И като не си отидох шестата година, после казах, че ще си отида. Те пък казват „Щом не си дойде, сега няма да си идваш. Когато кажем ние, тогава. Ама в друг окръг, казват, можеш да отидеш. В нашия окръг нямаш право“. И аз оттам се вдигам и отивам в Казанлък и повече не се върнах. И в Казанлък като щях да отида, ми казаха, че трябва да си сменя паспорта. И аз пак не щях и им казах „Каквото искате правете“. И те ми слагат име без мое съгласие, но се принудих, защото иначе не можех да избягам, и ми дадоха паспорт с новото име. Във Видин си ми викаха Ибрахим, защото не си бях сменил името. В Казанлък от уважение винаги на фамилия ми викаха, Гетов, съобразяваха се. И хората не ги упреквам, много добри хора са. Българите. Защото има някои викат българите такива, турците такива… Не е вярно. Доволен съм много от тях. Никой не ме обиди. Обаче властта… тя винаги насъсква. 11 години живях в Казанлък и оттам дойдох тук 90-та година. Аз когато дойдох, вече имената решиха да ги връщат, ние по вахти ходехме. Ама не бяха още, само решиха, ама не ги връщат. И аз бях взел виза и казвам „Давай” и дойдох тук. Дойдох в Караачлъ, защото имам стари акраби, роднини. Едни са дошли през 23-та, едни 43-та, а мой роднина 51-ва година. Пак така са ги изселвали. От Корница първо в Габровско и оттам в Турция… Аз не го познавах, но знаех, че е в това село. Те са идвали в Корница, ама аз съм бил в Казанлък. Не го и познавах, ама той се научил и като дойдох, ме пресреща. Помогнаха ми много в началото.

93-та година ходих в България с виза, нямаше тогава такова двойно гражданство. Отидох си, имах къща за продан и оттам сетне не съм ходил и сега двойно гражданство нямам, не искам, не съм искал, само турско имам. 93-та година в Корница и в Казанлък си ходих, щото аз съм жител на Казанлък. Тия, които сме бити в Корница, повечето сме тук, около 150 къщи репресирани. А пък тоя следовател, дето е причината да се съберем, като си идвах, той искаше да се срещне с мен. Аз отказах, щото един път от Казанлък си отивам, майка ми беше болна. Пък ние вече задействахме движението за връщане на имената по вахтите. Аз бях един от първите там, гладни стачки правихме, за Франция писма пращахме. И отидох си един път и той казва: „Веднага си отивай, дорде е мирно селото”. Казвам: „Абе майка ми е болна, къща имам“, а той: „Не, отивай си“, и аз се принудих и се върнах. Да ти кажа честно, аз от тия техните нечестни работи, като си дойда, нещо там не ми е приятно. Не ми е приятно, защото постъпваха с нас зверски и неправилно. И затуй много съм доволен, че съм дошъл и съм добре тук. Децата ми са добре, учат. И сега ние тука доказахме и на цяла Турция какво можем, подобрихме селото, всички сме трудолюбиви, няма закъсал човек.

http://europomak.com/?p=356#more-356

Marlboro:

http://tv7.bg/Новини/България/Кървава-баня-по-време-на-Възродителния-процес_l.1_i.10052506_c.43.html#.UuHpG3n0C2x


http://tv7.bg/Фронтова-линия/Видео/Ужасът-Възродителен-процес_l.42_i.10052461.html#.UuHpkHn0C2x


ВИДЕО
Ужасът Възродителен процес


Това е ужасяващата изповед на един 44-годишен българин, който вече четвърт век се стряска от кървавия спомен за Възродителния процес. Венцислав Ангелов от Русе е на 20 години, когато е вкаран във вихъра на събитията. Младеж, чиито мисли и идеи са чисти, а желанията – само да работи в полза на обществото.

Именно заради това влиза в Милиционерското училище в Пазарджик и успява да завърши с отличен успех. Високата диплома му дава възможност да избере едно от предложенията за работа. Спира се на КАТ Русе.

На 19 май 1989 година в града се провежда мото състезание. Венцислав е сред хората, които охраняват зрителите и участниците, когато получава нареждане да се яви в двора на КАТ. Събират ги големи началници, обясняват им, че ще трябва да окажат помощ на колегите си от разградската милиция, пращат ги да се приготвят с пълно бойно снаряжение и да дойдат отново в 13 часа.

Товарят ги в няколко милиционерски автомобила и потеглят. Докато пътуват, началниците ги надъхват, че хората, при които отиват са лоши, че се опитват да направят държавен преврат, като всички обяснения са подкрепени с псувни и обиди.

Входът към града бил блокиран от няколко камари камъни. Това вбесило милиционерите и те без причина пребили случайно минаващ оттам човек. С усилия влезли в града, където ги посрещнала група от около 300-400 души, включително деца, жени и мъже. Носели два плаката, на които пишело: "Долу БКП!" и "Искаме си имената!" Милиционерите започнали да говорят, когато гражданите се прегрупирали, децата се изнесли назад и изведнъж служителите на реда попаднали под канонада от камъни. "Беше ужасно, нямаше къде да се скриеш, стъклените тухлички на намиращата се наблизо спирка се пръскаха като бомби, стъклата на колите ставаха на сол. Част от колегите бяха ранени. Аз извадих пистолета си и започнах да стрелям във въздуха. Нападателите не знаеха къде се меря и се разбягаха" – спомня си Венцислав.

След това им наредили да започнат прочистване по къщите. Където има хора, да ги извеждат принудително и да ги товарят на камиони за Турция. Много бой и псувни отнесли местните. Вадели ги от под леглата, от гардеробите. Биели ги защото плачат. Удряли ги, защото молят за помощ. Смазвали ги, защото мълчели. Пазителите на реда се вбесявали от всичко и удряли, докато палките им не се чупели. 50 души били проснати на площада. Други 7-8 били изведени от банята и буквално "смлени на кайма". Накрая всички били затворени в гаража на пожарната, където останали да ги пазят войници с автомати.

Венцислав си спомня с ужас за онзи ден. От една страна му било мъчно за хората, а от друга – не смеел да се противопостави на разпорежданията. Опитал се да защити пребитите, но му било отправено предупреждение да мълчи. Когато се прибрали в Русе, Венцислав и колегите му разказали на свои близки и познати какво се е случило. Но ги извикали началниците им и ги накарали да подпишат декларации, че ще мълчат. В противен случай щели да ги обвинят в издаване на държавна тайна.

Днес обаче Венцислав вече не иска да мълчи. Признава, че е готов да поиска прошка от хората, засегнати от Възродителния процес. Всеки прави грешки, Турция – също. Нека си поискаме прошка взаимно.

Marlboro:
Toq bivsh komynist - milicioner otricha i plqmpa glyposti kato drygite haidyti sashto  kato prez komynizma.
 Dali znae toq ryshvetchiq , che Tyrciq i myslumanite sa nai-oshteteni v Balkanskata voina  1913-1914 ?



https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22


Балканската война – масова смърт и етническо прочистванe


„Не ви ли заставиха неоспоримите факти да стигнете до извода,
че българите и сърбите в своите национални стремежи да поправят 
не съвсем благоприятните за тях данни на етнографската статистика
се заеха със систематично изтребване на мюсюлманското население?“

(Извънпарламентарно питане на Лев Троцки 
към депутата в Държавната Дума Павел Милюков,
вестник „Лъч“ 30 януари 1913 г.)

Историческата демография е най-големият враг на национализма. Точните и обективни данни, с които тя си служи, обикновено не се харесват на създателите на националистически митове. Техният основен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографската статистика и замяната и с произволни твърдения, при които демографските показатели на нашата етническа група винаги се преувеличават, а тези на другите се подценяват. Този начин на правене на наука е характерен за всички балкански държави. Той засяга и трудовете, посветени на миграционните процеси в нашия регион през ХIХ-ХХ век.
Етническите прочиствания и възникналите като следствие от тях бежански проблеми са част от новата история на всяка балканска държава. Всяка национална историческа наука им отделя значително място. Балканските историци и представителите на бежанските организации произвеждат огромно количество информация по бежанския проблем, в която преобладават емоционалните оценки, но липсват напълно статистическите аргументи. Изследователите обръщат внимание на трагедията на своите бежанци от съседните страни, но запазват мълчание по въпроса за нещастието на хората, прогонени от собствените им държави. Родината се представя като жертва на етническо прочистване от страна на съседите, но не и като извършител на подобни злодеяния към собствените си малцинства. В резултат на това хората на Балканите имат погрешна представа за етнодемографските процеси в региона. Те не си дават сметка, че етнически хомогенните общества, в които днес живеят, са създадени благодарение на масовото и насилствено прогонване на чуждите етнически и религиозни общности.
По отношение на броя на бежанците най-ощетена е Турция. При възникването на балканските национални държави мюсюлманските общности в техните земи не само не отстъпват по численост на преобладаващия християнски етнос, но на места дори го превъзхождат. Днешните жители на тези държави или не осъзнават тази реалност, или я смятат за нещо нормално и я оправдават напълно с клишета от националистическата фразеология. Твърдението, че са били под „турско робство“, е натрапвано системно на балканските народи от момента на създаването на техните държави, за да се оправдае подготвяното насилствено прогонване на „поробителите“ от Балканите. Масовото прочистване на мюсюлмани и заграбването на техните имоти се представя като част от процеса на национално освобождение.
В България представата на хората за бежанския проблем в българо-турските отношения се изчерпва с прогонването на българите от Източна Тракия и Мала Азия през 1913-­1914 г. Наследниците на тези бежанци дори започват преди две десетилетия кампания за търсене на компенсации от Турция за отнетите имоти, без да си дават сметка, че мюсюлманските бежанци от България са многократно повече, а стойността на изоставените от тях имоти е значително по-висока.
Напоследък в България се наблюдават плахи опити за преоценка на някои от споменатите патриотични заблуди. Тези логични и изключително здравословни за обществото тенденции предизвикват вулканични изригвания от първосигнален патриотизъм. Ето и част от неговата хронология. През 2010 г. бе издадена на български език книгата на Джъстин Маккарти „Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922 г.“, от която българският читател за първи път научи за някои от престъпленията на неговата родина срещу мюсюлманите. Патриотичните организации осъдиха книгата като антибългарска. Демонстрирайки нулеви познания по демография, полуграмотни журналисти и треторазрядни политици се втурнаха да оспорват професионализма на автора.

prodaljava...      https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22

Svetlina:
О, чак ми е смешно, че "великият" Маккарти е цитиран от неговия последовател Зеленгора.

Това ми е достатъчно, за да не чета негови статии.

Subeyi Kurt:
Цитат: През 2010 г. бе издадена на български език книгата на Джъстин Маккарти „Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922 г.“, от която българският читател за първи път научи за някои от престъпленията на неговата родина срещу мюсюлманите.
------------------------------------------------------------------------------------------
О, неразумний юроде!!! До кога ще спиш с промития ти мозак? Събуди се, че изпускаш влака за съвременната цивилизация и после ще я гониш пешком.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page