И нито дума за помаците ДвадеÑет години от майÑките протеÑти на българÑките турциСъпротивата на турците бе катализатор и за нашите меки интелигентÑки акции
Казва иÑторикът Ðнтонина ЖелÑзкова в интервю на Даниела Горчева
4 Март 2009
Каква иÑторичеÑка оценка бихте дали на протеÑтите на българÑките турци през 1989 г.?
За мен майÑките ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ñха най-вълнуващата гражданÑка акциÑ, на коÑто Ñъм била Ñвидетел през Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Това беше иÑтинÑка мощна Ñъпротива Ñрещу режима на наÑилие и по онова време беше Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° голÑма храброÑÑ‚. Ðие в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñе вълнувахме, ÑледÑхме вÑички ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ западните радиоÑтанции, получавахме телефонна или лична Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ предÑтавителите на турците в Клуба за глаÑноÑÑ‚ и преуÑтройÑтво, а Ñъщо и от ÐезавиÑимото дружеÑтво за правата на човека.
Самите ние Ñъздавахме декларации и индивидуални текÑтове, които излъчвахме в Ñ‚Ñхна подкрепа Ñъщо по радиоÑтанциите.
Когато започна голÑмото прогонване на турците от БългариÑ, драматизмът Ñе заÑили до крайноÑÑ‚ и Ñ‚Ñ€Ñбваха още по-демонÑтративни актове на подкрепа и на Ñъпротива и от наша Ñтрана. Докато “Клубът†подготвÑше оÑтра Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² защита на нашите ÑъотечеÑтвеници, нÑкои от Ð½Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ñ…Ð° и към индивидуални актове. Ðа 22 юни аз прочетох в ИнÑтитута по балканиÑтика “Отворено пиÑмо до Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтел Салих Бакладжиевâ€, в което поиÑках извинение от турците в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° унижениÑта и раните, които им нанаÑÑ ÐµÐ´Ð¸Ð½ авантюриÑтичен и ÑадиÑтичен режим.
Почти по Ñъщото време Блага Димитрова прочете по радиоÑтанциите Ñвоето еÑе “Иметоâ€, внеÑохме в Ðародното Ñъбрание и общата декларациÑ.
Сега има доÑта Ñпорове по въпроÑа, но иÑтината е, че Ñъпротивата на турците, техните злощаÑÑ‚Ð¸Ñ Ð±Ñха катализатор и за нашите иначе доÑта меки интелигентÑки акции.
Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ до ден днешен Ñе твърди, включително в учебниците, по които учат децата, че е имало маÑово наÑилÑтвено "потурчванеâ€, а учи ли Ñе в училище за маÑовото наÑилÑтвено "побългарÑванеâ€?
Учебниците по иÑториÑ, както и преоÑмиÑлÑнето на иÑториÑта от Ñамата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ðµ много дълга тема. Бих казала Ñамо, че има нÑкакъв напредък през поÑледните 10 години в нÑколко направлениÑ.
Още в навечерието на Ñ‚.нар. â€Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚елен процецпрез 1982 г., а и в Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ…Ð¾Ð´ през 1984-1989 г. моите научни Ð·Ð°Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ иÑторик оÑманиÑÑ‚ бÑха изцÑло ÑÑŠÑредоточени върху документалното разбулване на иÑторичеÑките миÑтификации за наÑилÑтвеното налагане на иÑлÑма на Балканите и в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² чаÑтноÑÑ‚. Детайлно изÑледвах и хода на оÑманÑката ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° балканÑките провинции, което категорично отхвърлÑше пропагандната теза, че нÑма турци, а Ñамо иÑлÑмизирани българи. Първата ми книга “РазпроÑтранение на иÑлÑма в западнобалканÑките земи под оÑманÑка влаÑÑ‚ Ð¥V-Ð¥VIII в.†беше Ñвалена през 1986 г. на шпалти от печатницата на издателÑтвото на БÐРи конфиÑкувана от Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ по цензурата. Излезе от печат едва през 1990 г.
ÐезавиÑимо от това още тогава Ñи пробиваше път един нов поглед и различен прочит за оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´, който вече е доÑта навлÑзъл в новите учебници по иÑториÑ.
Колегите правÑÑ‚ опит в най-новиÑ, миÑÐ»Ñ Ñ‡Ðµ е девети том от многотомната "ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° БългариÑ" да отразÑÑ‚ реалното учаÑтие на турците, ромите, арменците, евреите в българÑката иÑториÑ. ÐапоÑледък има немалко Ñпециализирана литература, коÑто предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¾Ð±ÐµÐºÑ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¾ иÑторичеÑките ÑъбитиÑ.
С това иÑкам да кажа, че напиÑването на една иÑториÑ, коÑто е изчиÑтена от романтично-Ñантиментални тези, наÑледени още от Възраждането, и коÑто е обективна и безприÑтраÑтна, е продължителен процеÑ. Рано или къÑно вÑрвам, че учебниците по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñъдържат точна Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ за ÑъбитиÑта около наÑилиÑта над турците и мюÑюлманите в БългариÑ.
Въпреки, че “възродителниÑÑ‚ процеÑ" не Ñе приемаше от голÑма чаÑÑ‚ от българÑкото общеÑтво, вие бÑхте един от малкото глаÑове, които Ñе надигнаха на протеÑÑ‚. Защо през 1943 г. българÑките граждани, държавници и духовници уÑпÑха да ÑпаÑÑÑ‚ българÑките евреи, а през 1984 г. мълчаха?
Би било глупаво да Ñе предÑтавÑм за по-храбра от другите. Ðай-напред бих поÑочила, че в моето ÑемейÑтво толерантноÑтта е издигната в култ – най-първа Ñред човешките ценноÑти. ОÑвен това имах шанÑа да Ñъм ÑпециалиÑÑ‚ по оÑманÑка иÑториÑ, по етничеÑките и религиозните общноÑти в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ на Балканите. Още като Ñтудентка, а и като млад учен Ñъм работила на терен, живÑла Ñъм Ñред турци и помаци и ги познавах много добре.
С една дума, аз бÑÑ… оÑвободена от каквито и да било негативни Ñтереотипи – познавах реалната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ една от РумелийÑките провинции на империÑта, както и много добре иÑториÑта, традициите и културата на Ñамите малцинÑтва.
За разлика от мен преобладаващата чаÑÑ‚ от хората ноÑÑÑ‚ в Ñебе Ñи негативни наглаÑи, цÑла ÑÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ тежки предразÑъдъци към турците и мюÑюлманите, култивирани у Ñ‚ÑÑ… още от детÑтвото, от литературата и учебниците по иÑториÑ. Ðе е леÑно да Ñе изправиш в защита на хора, за които ти е внушено, че Ñа “пета колонаâ€, ÑепаратиÑти, че Ñа потомци или на поробители, които Ñа ни клали, или Ñа предатели, обърнали гръб на хриÑтиÑнÑтвото и приели чуждата Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н.
Мога да изброÑвам много дълго пропагандните клишета, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ в продължение на деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ðµ обработвано Ñъзнанието на българите. БългарÑката Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ възпитана да Ñе възприема като единна етнонациÑ, а не като ÑÑŠÑтавна гражданÑка Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñе отнаÑÑ ÐºÑŠÐ¼ предÑтавителите на малцинÑтвата като към “второ качеÑтво“ хора. Това много трудно Ñе преодолÑва. Към това ще добавÑ, че в хода на â€œÐ²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ†и оÑобено през меÑеците на прогонването, пропагандната машина работеше на пълни обороти и допълнително противопоÑтави българите Ñрещу турците.
Що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ ÑпаÑÑването на българÑките евреи, нека не забравÑме, че в Ñъщата тази 1943 г. българÑките военни в новоприÑъединените територии Ñа натоварили на ешелоните на Ñмъртта 11 343 евреи и от Ñ‚ÑÑ… Ñа оцелели Ñамо нÑколко души.
Ðие можем да Ñе гордеем Ñ Ð°ÐºÑ†Ð¸Ð¸Ñ‚Ðµ в подкрепа на евреите в БългариÑ, но би било отново изкривÑване на иÑторичеÑката иÑтина, ако не Ñи зададем въпроÑа защо поÑтъпихме така ужаÑно Ñ ÐµÐ²Ñ€ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ТракиÑ? Това е много важен за морала на българÑката Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. Защото ние не Ñме толерантни така, както обичаме да Ñе ÑамолаÑкаем. Ðашата толерантноÑÑ‚ е на битово ниво – “моÑÑ‚ ÑÑŠÑед от другиÑÑ‚ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ Ð¸Ð»Ð¸ религице добър, но те като общноÑÑ‚ Ñа лоши и ме заÑтрашават. Ðашата толерантноÑÑ‚ не е изведена до виÑоките нива на национална филоÑÐ¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ култура. Българите никога не Ñа Ñе чувÑтвали заÑтрашени от евреите в БългариÑ, имали Ñа ги за Ñоциално и културно близки, към това ще добавÑ, че може би единÑтвените безпроблемни ÑмеÑени бракове в нашата Ñтрана Ñа между българи и евреи. Затова Ñме ги и ÑпаÑили, защото Ñа били като наÑ, не Ñрко различни, както Ñа мюÑюлманите или ромите.
Как навремето оглаÑихте ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑÑ‚?
ОглаÑих ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑÑ‚ най-напред през 1985 г., почти веднага Ñлед като имах подробноÑти за злодейÑтвата, които Ñе вършат в регионите Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñко наÑеление. Като пълен наивник отидох в Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет и поиÑках Ñреща Ñ Ð¨ÑƒÐºÑ€Ð¸ Тахиров, замеÑтник на Георги Джагаров. Малко Ñе знае за това, но един от авторите и главните морални подбудители, а Ñлед това активен учаÑтник в изпълнението на опитите за аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° турците беше именно Георги Джагаров. ÐеговиÑÑ‚ замеÑтник Шукри Тахиров вече Ñе беше прекръÑтил на Орлин Загоров и половин Ñ‡Ð°Ñ Ñпорихме как да го наричам – отказах да го назовавам Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ име. ИзнеÑох Ñи Ñловото пред него, че това е авантюра, наÑилие, че ще попаднем в Ð¸Ð·Ð¾Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ и Ñ‚.н. Когато ме отпращаше, от кабинета Ñи излезе Джагаров, който вече знаеше какво Ñме говорили, като че ли беше Ñлушал и ми каза: â€Ð—начи вече имаме опозициÑ, а? Много шум вдигаш, но нÑма да има репреÑии за теб и приÑтелите ти – нÑма да правим герои от Ð²Ð°Ñ â€¦â€
Така безÑлавно приключи моÑÑ‚ опит за директно атакуване на тогавашните инÑтитуции. След това вече ви е извеÑтно, че потърÑих да Ñе включа в организирана Ñъпротива Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚Ð° да е по-ефикаÑна, а Ñлед това и пиÑането на декларации, моето отворено пиÑмо и Ñ‚.н.
Като ÑпециалиÑÑ‚ по темата учаÑтвах в изготвÑнето на повечето текÑтове на неформалите, които каÑаеха правата на човека и правата на малцинÑтвата.
Впрочем в един момент тогавашниÑÑ‚ миниÑÑ‚ÑŠÑ€ на МВРДимитър СтоÑнов беше поиÑкал от предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° БÐРда бъда уволнена от ИнÑтитута по балканиÑтика, “защото вашата учена дамичка руши пропагандата, коÑто ние Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´ градим…â€
ИÑтината е, че моето научно ръководÑтво и колегите ме подкрепиха и защитиха. Ри академиÑта тогава като цÑло беше зона на Ñвободен обмен на миÑли. Именно през 80-те години бÑха Ñъздадени летните школи за млади учени, които де факто Ñе превърнаха в школи по волнодумие и разкрепоÑтени разговори между две Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸. Там нÑмаше забранени теми и доÑта млади учени именно там Ñе наÑтроиха да миÑлÑÑ‚ Ñвободно, критично и по-къÑно Ñе включиха в гражданÑките организации.
Страхувахте ли Ñе? По това време Ñте майка на две малки деца, едното е едва на 3 меÑеца.
Да, много Ñе Ñтрахувах. Ðе за Ñебе Ñи, а за децата и Ñтарите Ñи родители. Ð’ продължение на близо година ÑемейÑтвото ми беше подложено на телефонен терор, заплахи, Ñмъртни приÑъди и Ñ‚.н. Баща ми и майка ми бÑха ужаÑени. От началото на 1989 г. ДС беше взела решение да ни ÑледÑÑ‚, подÑлушват и да ходÑÑ‚ по петите ни ÑъвÑем открито и демонÑтративно, за да ни уплашат.
След разпроÑтранението на моето открито пиÑмо по радио "Свободна Европа", ВВС и "Дойче Веле" един преди обÑд Ñ Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð°, нейната малка дъщеричка Яна, аз Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð›ÑŽÐ±Ñ‡Ð¾ и Ñ Ð Ð°Ð´Ð¸ в количка бÑхме приклещени от вÑички поÑоки Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð¸ и цивилни ченгета в градинката на Ð±Ð°Ð½Ñ ÐœÐ°Ð´Ð°Ñ€Ð° в Ñтолицата. Много Ñе уплашихме, защото не Ñи предÑтавÑхме какво ще Ñтане Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ деца, ако ни натикат по колите и изчезнем. БÑÑ… Ñе подготвила пÑихологичеÑки и практичеÑки - отбих Ради и го захраних изкуÑтвено, Ñъбрах Ñи чанта Ñ Ñ‚Ð¾Ð°Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸ принадлежноÑти и чаках.
Когато тръгнаха митингите в СофиÑ, които Ñкандираха за такива като наÑ: “Смърт за националните предатели!â€, шеÑтвиÑта минаваха покрай Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼ и баща ми каза: “Това ми е познато до болка. Ðе мога да те защитÑ. Явно ще продължиш затворничеÑката Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² ÑемейÑтвотоâ€.
Това не Ñе Ñлучи, до този момент не Ñъм била репреÑирана, Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ñвободно, без цензура и това ми вдъхва надежда, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе променÑ, че демокрациÑта укрепва, макар бавно и мъчително.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149634&srcpos=1&p=1#msgsÐ‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° СербеÑÑ‚ за хубавото интервю.