Тема: Чаша кафе

[Ади]

Чаша кафе

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля.

От "Спиралата"

You are not allowed to view links. Register or Login

[kacangar]

Tova e mnogo vqrno..Rabota,jenitba,detsa,parite i tn. tova sa se instrumenti za drugiya svqt..Tselty na jivota e 4ovek kakvo moje da otkara tam..Raboti za sveta kat4eli nema da umre6,a raboti za drugiyat svqt kat4eli 6te umre6 utre..(Hadisi ÅŸerif)

[rhodop_girl]

Страхотно разказче 

You are not allowed to view links. Register or Login

Това е блога ми, в който съм качила подобни историйки, които ми харесват 

[PETER]

Любопитен блог.
Коя от снимките в личния ти албум е твоя?

[rhodop_girl]

ами то си личи 

[PNK2003]

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля.

Това ми хареса...

[mustafa_b]

You are not allowed to view links. Register or Login

Чел съм тази история в една книжка "100 Moral stories". Мъдро!

Хубав блог! Само дано модераторите не се разсърдят, че май е забранено рекламирането на други сайтове във форума.

[Rahmie]

You are not allowed to view links. Register or Login

Чел съм тази история в една книжка "100 Moral stories". Мъдро!

Хубав блог! Само дано модераторите не се разсърдят, че май е забранено рекламирането на други сайтове във форума.

Krasiv blog, nyama da se razsardim Mustafa...

Bravo na rodopskoto momiche...

[PETER]

ами то си личи 

Така е.

Виж тука. Може да ти хареса нещо за колекцията. 
You are not allowed to view links. Register or Login

[rhodop_girl]

Krasiv blog, nyama da se razsardim Mustafa...

Bravo na rodopskoto momiche...

Извинявам се за рекламата Не се съобразих

Целта ми беше да споделя още подобни историйки 

[Беглик]

Още за преподавателите, а описаната хижа се намира сравнително близо до Богутево:

На чаша чай при бившия треньор на Маргините

Кой да предположи, че след изморителна разходка до Чудните мостове, може да се изпие чаша чай и да се чуе историята на някогашия треньор на Маргините.

Началото на април. Оставяме колата и изминаваме последните 3 км до Чудните мостове пеша. Вали лек дъждец. Уморени пристигаме и разглеждаме природните красоти на скалния феномен. След това решаваме да влезем в чайната в хижата. На двора запазен мъж на средна възраст се суети около едната беседка. Питаме го дали може да ни сервират нещо. Той енергично извиква “Булкаааа....” и ни подканя да влезем в помещението.

Вътре бумти печка, атмосферата е проста и уютна.

След малко идва и “булката”. Сипва ни чай и сяда при нас. Завързваме разговор и става ясно, че тя и мъжа й поддържат хижата. Разговорът неусетно се прехвърля към злободневните теми. Жената споделя че мъжът й е някогашният треньор на прословутите Маргини. Оплаква се, че често идвали журналисти да ги безпокоят с разпити за миналото, за това дали тогава са имали здравословни проблеми от характера, който сега изтъкват пред съда.

Изумени започваме да разпитваме. Тя разказва.

Най-интересната част от разказа е, че в началото и разгара на мутренските времена и възхода на “застрахователните компании” братята предлагали на мъжа й да поеме целия регион на Смолян. Имали му пълно доверие и той едва ли не бил като баща за тях. Но той отказва. Не му били по сърце тези дела и предпочитал да е беден и с честен труд да си изкарва прехраната. Любезно отклонил поканата на някогашните си възпитаници.

След малко мъжът влиза, взема нещо и излиза пак на двора. Вече знаехме, че това е един честен човек приютен от планината. Допиваме си чая, благодарим и тръгваме по обратния път. С усещането сме, че живота ни показа както красотата на природата, така и тази на човека.

[DENÄ°Z]

Hubavo, aromatno kafe,a çaşata moje da e plastmasova ,vajno e s kogo ste pieş kafeto

[mustafa_b]

Един крал имал четири жени. Четвъртата съпруга била най-красивата, той харесвал най-много нея, но тя така и не му родила дете. Третата не била толкова красива, но го дарила с прекрасни синове. Втората жена била много мъдра и кралят поверил тя да управлява богатството му. Първата жена била най-грозната, кралят не й обръщал никакво внимание и само от неудобство поради факта, че била негова първа избранница, не й поискал развод.

Един ден кралят се разболял от неизлечима болест. На смъртното легло той извикал чертвъртата си съпруга и я помолил да го придружи в отвъдното. Тя отговорила, че е все още красива и би могла да се омъжи за друг и отказала да го последва. Кралят се натъжил, повикал и помолил третата си жена, но тя отказала под предлог,че трябва да се грижи за синовете му. Втората съпруга също отказала, защото трябвало да управлява богатството в кралството. Кралят се отчаял и изобщо не повикал първата си съпруга, тъй като бил сигурен, че тя няма да го последва заради пренебрежителното му отношение към нея през целия им съвместен живот. Но тя сама дошла на смъртното му легло. Била болна и измършавяла, не й оставало много да живее. Тя му казала: "Скъпи, аз ще тръгна с теб!"

....

Четвъртата съпруга е нашето тяло - ние го обичаме най-много, но в деня на смъртта ще го оставим на този свят /в гроба/.

Третата жена е нашето поколение - семейството, което също оставяме на земята.

Втората съпруга е богатството ни - и то не може да ни последва в отвъдното.

Първата жена - тази, която най-малко обичаме, са нашите дела - капиталът, с който се преселваме в задгробния живот.

[ммммммм]

Mustafa_b,поредното мъдро изказване от теб
чест и почитание:)

[RIBNOVO]

sled mnogo godini usilena podgotovka za jivota,edin ba6ta nai nakraq re6il da izpita dvamata si sina.edna sutrin gi izvikal pri sebe si i im rekal:deca,moi dalg be da vi vaspitam dobre i da vi podgotvq za jivota.sled vsi4ki tezi godini ,koito izkaraxme zaedno dadox vsi4ko ot sebe si.sega za da vidq kakvo ste nau4ili za jivota 6te vi pratq da jiveete edna godina v kuufe.edinstvenata vi zada4a 6te bade,da izsledvate na4ina na jivot koito vodqt xorata tam.tuk sam vi prigotvol  po edna torbi4ka v koqto sam slojil vsi4ko neobxodimo za iz pat.eto vzemete gi i vsevi6niq da e s vas.taka i napravili .pristignali v grada,i za da ne si zavijdat edin na drug  se razdelili,s ugovorkata nakraq da se saberat i da se varnat pri ba6taim zaedno.den po den te zapisvali svoite vpe4etleniq ot jivota na tezi xora s koito jiveeli.i taka  v kraq na dvanadesetiq mesec se sabrali na ugovorenoto mqsto i se varnali zaedno pri ba6ta si.pregarnal gi toi sednal do tqx i gi zapital.kajete mi sega kakvo vidqxte pri tezi xora.ediniqt ot sinovete mu zapo4nal da govori.tezi xora sa tolkova dobri,jiveet tolkova zadrujno,pomagat si edin dr,nikoi nikogo ne ubijda i taka govoril dalgo vreme samo pozitivni ne6ta za xorata s koito se sre6tnal i jivql.dobre sinko mn dobra rabota si svar6il za tazi edna godina vsevi6niq da e dovolen ot teb.Obarnal se kam drugiq sin i go popital:A ti sinko kakvo 6te mi kaje6?mladejat zapo4nal da govori .ox tatko neznam kakvo da reka.o6te ot parviq den se razo4arovax ot tezi xora.lajata e nqmat za ni6to zavijdat si edin drug.klukarstvat,kradat se pomejdu si, i taka dosta govoril samo ne6ta negativni za tezi xora.ba6ta mu rekal:dobre sinko. i ti mnogo dobra rabota si svar6il. Vsevi6niq da e dovolen ot teb.deca moi! vijdate li kakvo razli4no mnenie ste si izgradili za tezi xora, s koito ste jiveli prez tazi edna godina.ti sinko si vidql tolkova dobri ne6ta,za6toto prez cqloto vreme si bil dobre nastroen kam tqx.A ti sinko si vidql tolkova lo6i ne6ta,za6toto prez cqloto vreme si bil lo6o nastroen kam tqx.zatova zapomnete:kogato vijdate dobroto ili lo6oto v xorata sre6to sebe si, v tqx vijdate sobstvenoto si otrajenie.molq se na Vsevi6niq da otredi za vas i va6eto potomstvo dobro.