Български > Помаци
Истината за Помаците !
Nazmi:
Не знам защо от едно време преди и сега винаги различни хора с цел са се опитвали да променят,да подменят историята,това продължава и днес с пълна сила относно нас Помаците.!
Различни организации създадени уж на"патриотична основа, учени от БАН,псевдоисторици,националисти лумпени и какви ли не работят за припокриване и пълна асимилация този народ да се претопи,да му се втълпи какъв е без никой да пита аджеба самия помак как се чувствува.
И тук във Форума ни и сайта www.pomak.eu има безценна историческа информация относно помаците.
Крайно време е обществото да конкретизира всичко което е свързано с помаците.
За това е редно освен български историци да се погледне конкретно и в други библиотеки,в Османските архиви,в турските,гръцките,в Англия библиотеките и ценни архиви относно събитията на Балканите.Англия в миналото почти за всичко случващо се е имала доминираща роля за процесите не само от края на 18 век ,а и за периода след 1900 година когата става най-мащабното разделение,изселение,погром ,миграция на цялото компактно население главно Южна България,,към Турция,Гърция,Македония,Босна,Косово, и Албания!
Редно е да сверим часовниците си и посочим конкретно какво се е случвало с нас ПОМАЦИТЕ!
Българоговорещите мюсюлмани многократно са били подлагани от властите в България на опити за асимилиране в българската нация - покръствания, смяна на имена, принудителни преселвания. Същевременно сред тях има личности и групи, които са се стремели към по-голяма социална, културна, национална и дори религиозна интеграция.
Първото масово покръстване се провежда през 1881 година от ловешкия епископ Натанаил Охридски, който изпратил мисионери да покръстят помаците в подведомствената му епархия, а правителството отпуснало специални поощрителни средства за целта.
Две години по-късно сред помаците започнали да развиват дейност и протестантите-евангелисти, а по същото време в Предбалкана пристигнали суфии изпратени от Истанбул.
Набедени, че съдействат на помаците да емигрират, те били екстрадирани, за да не пречат на започналия процес на християнизация.
В това отношение активна роля играели местните власти, църквата и училищният инспекторат. Приемането на християнството било предимно заради, упражняваното насилие, постоянният натиск и налаганата икономическа принуда.
В началото правителството приело акта на покръстването с голямо удовлетворение и отпускало финансови средства. Но на заседанието си от 01.09.1881 г. !
Министерският съвет приел решение да не се дават никакви парични помощи на частни лица помаци.
Второто масово, насилствено покръстване се провежда в разгара на Балканската война през 1912 г. - 1913 г., което е съпроводено с палежи на населените места и кланета на мирното население.Особено големи жестокости са извършени в селата Жижево, Црънча, Бръщен, Туховища,Триград, Мугла и Тъмръш. Същите и други населени места впоследствие са заселени от избягали помаци от районите на днешна Северна Гърция от селата Тисово, Почен, Борен, Шурдилово, Манастир/ за Манастир и Тисово от другата страна на планината Боздаг , днес в огради и развалини има запазени местности и корени в Туховища/, и други повече над 100 села, прогонени от гръцките власти през тези периоди които намират убежище в Турция и в България.
Правителството на Васил Радославов обаче, с цел да спечели гласовете на мюсюлманите и да си обезпечи мнозинство в Народното събрание с оглед присъединяването на България към Централните сили по време на Първата световна война разрешава и позволява обратния процес за възстановяване на ислямската и етническата им принадлежност и самоопределяне.
През 1917 година отново са проведени масови репресии над помаците от Гюмюрджинско, Драмско и Неврокопско.
Населението е принудено да работи ангария, имуществото му е ограбено, жителите са отвличани, убивани и изнасилвани. Имотите и добитъкът са конфискувани.
Джамиите са превърнати в негодни за употреба.
През тази година и период са предприети едни от най-масовите гонения и изселвания от тогавашните български власти на местното помашко население от тези територии към Турция.
След подадени жалби и сигнали от пострадали жители от българските територии до Правителството и Народното събрание на България, репресиите на българските власти са преустановени, при което след Първата световна война част от помаците в пограничните територии и селата от Гърция поради гоненията от гръцките власти и от българските Михайловистки чети, навлезли на гръцка територия, започнали да се заселват в запустялите и опожарени села по южната граница в България.
Голяма част от сегашното население на тези български села са бежанци или наследници на бежанците от заличените впоследствие села, находящи се понастоящем в северната част на Гърция. След окончателното поставяне на телените заграждения по границата, продължаващата тиха асимилация и натиск на властите, в знак на привързаност и носталгия по родните места.
Gоляма част от бежанците в България се именували и приели фамилни имена на родното си място от което са прогонени, като Поченски, Тисовски, Буренски, Манастирски, Църънски, Драмски, Кавалски, Шурдилови и други подобни, до окончателната им промяна на фамилиите според съвременната именна българска система през следващите възродителни процеси.
Третото масово покръстване е през 1942 година. То се подпомага от движението „Родина“, създадено от български интелектуалци сред които били учителите Ат. Караманджуков, Тодор Петков и завършилият Пловдивската духовна семинария Петър Маринов. След 9 септември 1944 година „Родина“ е набедена, че е фашистка организация и дейността ѝ се прекратява, като арабско-мюсюлманските имена на помаците са възстановени. Покръстването не е масов феномен, а отделни хора и семейства преминават към християнството.
До насилствено покръстване не се прибягва, тъй като управляващите се страхували да не се получи същия ефект (въстание) като при покръстването от 1912-1913 година.
Все пак членове на организация „Родина“ забраняват носенето на някои традиционни символи и насилствено сменят турските и арабските имена със славянски.
В периода след 1953 година властите започват кампания срещу ролята на мюсюлманската религия сред българските помаци. Тя започва с т.нар. паспортизация, която изисква жените да бъдат снимани с открити лица и продължава с редица други мерки срещу религията.
С решението на Политбюро на ЦК на БКП от 17 ноември 1956 г. се предвиждат мерки за „народностното осъзнаване на българите с мюсюлманско вероизповедание“, като се акцентира на доброволността и на необходимостта от постигане на идейна убеденост.
През този период се провежда кампания по "разфереджаване", която се засилва особено след 1959 г. и на някои места (Барутин, Аламовци, Доспат, Туховища и други) е насилствена. В края на 50-те и началото на 60-те години се засилват процесите на смяна на арабско-мюсюлманските имена на българите мюсюлмани с български християнски имена.
Тя е предимно доброволна и обхваща главно местния елит и номенклатура, партийни членове, членове на казионни организации.
По време на т. нар.
Възродителен процес през 70-те и 80-те, насилствено са сменени имената на всички помаци в България. Много помаци, вместо да приемат нови имена, емигрират в Турция.
През 1989 г. се провежда кампания за насилствено премахване на традиционите носии на помаците в Тетевенско.
След 1989 г. в Източните Родопи започва процес на покръстване на немалко българи мюсюлмани. Роля в този процес има отец Боян Саръев, който е бивш мюсюлманин и полицай, приел християнството и станал свещеник.
P.S: Всякакви опити за омаложаване на тези процеси отразени в документи и материал събиран и съхранен в библиотечни центрове- с цел подмяна,както и постинги офтопик не по темата базирана на данни да се изопачи истината и СПАМА не по темата ще бъде изстрит от Администраторите!!!
Източници:- Бюксеншютц, Улрих. Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци 1944-1959. С., Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2000.
Mary Neuburger, The Orient Within: Muslim Minorities and the Negotiation of Nationhood in Modern Bulgaria, Ithaca and London: Cornell University Press, 2004.
Петър Япов, Помаците. С., Сдружение Мостове, 2006.
Seyppel, Tatjana. 1989. "The Pomaks of Northwestern Greece: an endangered Balkan population," Journal, Institute of Muslim Minority Affairs,
Kucukcan, Talip. "Re-claiming identity: Ethnicity, religion and politics among Turkish-Muslims in Bulgaria and Greece," Journal of Muslim Minority Affairs,
Steinke, Klaus; Voss, Christian (ed.): The Pomaks in Greece and Bulgaria. A model case for borderland minorities in the Balkans, Südosteuropa-Studien 73, München 2007.
Бюксеншутц, Улрих. Помаците. // Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989) (). София, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, [2000]
Nazmi:
Темата е отворена за Дискусии,размисли,публикуване на исторически документи относно истината за произхода на нас помаците,за живота им днес,както и всичко свързано с тях!
Постинга по горе е интересен и важен,дава светлина за част от историята на помаците още преди Османската империя и впоследствие след 1912 година.!
Какво е преживял този народ в земите които е живеел на територията на България.!
Rasate:
Това са били глупави решения-на още не осъзнатите благовеещите ни слабо образовани и слабо интелигентни политици.
Не е нужно за да бъдеш добър българин непременно да си християнин и то православен-нужно е да си добре образован и запознат с миналото си за да ти бъде създадено патриотично чувство на принадлежност и любов към родината и народът.
Ако бяха само послушали или поне прочели какво пише Левски-грешки в това направление нямаше да се допуснат.
Hat:
--- Quote from: Rasate on March 06, 2011, 10:58 ---Това са били глупави решения-на още не осъзнатите благовеещите ни слабо образовани и слабо интелигентни политици.
Не е нужно за да бъдеш добър българин непременно да си християнин и то православен-нужно е да си добре образован и запознат с миналото си за да ти бъде създадено патриотично чувство на принадлежност и любов към родината и народът.
Ако бяха само послушали или поне прочели какво пише Левски-грешки в това направление нямаше да се допуснат.
--- End quote ---
Наистина е така.Грешките,които са допуснати по онова време сега се явяват дьлбока разделителна черта между хората.Дали ще вьзмогнем да я заличим зависи единствено от нас.Дано да успеем,колкото по бьрзо толкова по добре.
Rasate:
--- Quote from: yaip on January 07, 2011, 18:06 ---Чувал съм няколко версии, ама такава голема простотия не бях чувал. Може да има такива, които са били българи....може да има и такива където са дошли от Турция. Аз лично не знам точната истина, но от по-старите хора съм чувал, че по времето, когато са се водели войни помаците са бягали, защото са нямали цар, който да ги води, заразлика от българите и търците. Така помаците са бягали и са се крили по високите места и така се оформил Чечкия регион. Това е версията която съм чувал от старите хора, а каква е точната истина, не мога да кажа.
--- End quote ---
А що е Алексии Слав,а що е Момчил-предците на помаците са бягали,поради войните,битките и то малко преди да е завладяна България.А всичките българи не са имали един общ цар от времето на Йоан Асен 2-след него всички боляри са теглели чергата към себе си.
Оттук и поговорката бог високо,цар далеко
Поздрави
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version