Български > Bестник

Страх ме e от света извън Рибново

<< < (9/17) > >>

gugu:
Пропуснах вчера няколко думи за абитурентските балове.
Наистина в градовете идеята на баловете се поизмести в грешна посока.
Балът е ден, в който децата се представят пред обществото като големи хора. Затова се правят срещите в центъра на населеното място - хората да видят порастналите деца.
Вторият символичен момент е облеклото. Редно е тогава момичето да се появи в официална елегантна рокля (за разлика от ежедневното облекло), а момчето в официален костюм. Така пък те добиват самочувствието на големи хора, захвърлили дънки, анцузи, шалвари, училищни униформи  и т.н.
След това празненството продължава. Но не трябва да се изражда в надпиване (при абитурентите) и в надяждане (за семействата на децата). Наблягането на пиршествата и в ресторантите и по къщите измества празненството.

abc:
gugu истината винаги е посредата...

Преди две или три години бях на бал в София. Мъжете били агресивни? Друг път! Абитурентките бяха неудържими. Всичките с мининум по една свирка, просто за шум. Голямо крещене човек. Просто крещене. Девойките запушиха пътя, който си беше вид главен път. Спряха колите. Спряха обществения транспорт и на 15 минута някой не е издържал и е звъннал на полицията. Полицията доиде, започна да говори с бръмчащ глас "Моля освободете пътното платно!", само да вметна, че пред училището има достатъчно голяма площадка. Та обади се полицията и какво направиха абитурентките? Отидоха, качиха се ВЪРХУ колата и започнаха да се снимат. А милиционерите стояха вътре и гледаха дупета.

Жалка история. Викам вечерта, тези девойки са откачили! Баси бала... А мамата вика - Нека се радват на живота! Добре ма, те надуха главите на всички, спряха движението и се гавриха с милицията! Кво ма интересува - мика майката - един път има бал!!!

Дреме и на шушулката, че изнервиха цял квартал.

Да не говорим за онези популярни снимки и клипчета на абитурентките в София от преди 3-4 години.

gugu:
ABC, приемам данните ти за София. Това е голямо изкривяване на нещата. Но  всичко идва от възпитанието на родителите и децата.  Това е от сЛободията и загубата на чувство за мярка и ред. Тази майка е точно от типа "Пази боже сляпо да прогледа". Хората загубиха естественото си благородство и се кланят на измислените герои: мутри, чалга и новобогаташките простотии.
Май и аз като момичето от статията ще кажа: "Страх ме е от София" :((

Ismet DRAMSKY:
Много интересна тема за взаимоотношенията човека - селото - града -  желанията - стремежите - постиженията - мечтите. Ако се замисли всеки човек , дори и Помаклъка каква му е целта и мисията в живота, за какво живее, какво иска да направи и да промени  за себе си и околните, наистина може да се окаже с много труден отговора за такъв въпрос. Една мечта или стремеж на село е винаги по-истинска и по- човешки пълноценна в зависимост от различните гледни точки на "гражданина" или на "селянина". Примерно, лично ако се приема за едно обикновено селянче преминал през малкото, средното градче и лудницата на големият мегаполис за да се модернизирам като "полусъвременно градско селяногражданче" , сигурно съм стигнал и останал с убеждението, че на "роденият голям гражданин" винаги ще му липсва онази празнина от непознаването на онази красива "селска дупка" с космически измерения, от която липса "граждането" никога няма да могат разберат околният свят не само поради липсваща селска идилия а и поради истинската душевна осакетност на модерният граждански свят и липсата на достъчен светоглед за формиране на един много по голям "селски мироглед" за представите на човечето било то и мюсюлманин живеещо в обкръжението на съвременният и модерен "праведен кръстов" свят от "голямото село" наречено Земя.   ::)

shaban:

--- Quote from: PETER on March 26, 2009, 22:47 ---
Според мен когато говорим за страха на момичето от Рибнево, тоя страх е повече на родителите и от колкото лично неин. Думите и са повече на майка и и баща и от колкото лично нейни.
Решението е повече тяхно от колкото нейно.
Никой не се ражда със страх. Страх и боязън се възпитават.
Понякога е трудно човек да се вгледа честно в себе си и да разграничи какво лично той иска и какво околните искат.


--- End quote ---

Защо разбирате нещата буквално.Момичето не я е страх от света ,нейните страхове или по правилно опасения и още по правилно -безпокойство са повече свързани с поквареноста,безкомпромисноста,злобата,пошлостта , отчуждеността и безчовечността с които  външния свят и хората живеещи в него са преситени.
Петре ,ти обичаш да се правиш на съдник, но за да бъдеш бепристрастен такъв,ти трябва да умееш да се поставяш на мястото на другия ,а в по добрия случай да си бил на мястото на другия. При теб това не се случва и ти не можеш да направиш безпристрастен анализ.
Извън темата ,ще ти кажа ,че съм живял  доста години в града, в който ти сега живееш ,бил  съм така да се каже социализиран, чувствал съм се добре,приемали са ме хората ,имал съм възможност дори и да остана за винаги, но аз също съм изпитвал безпокойство, а не страх , защото съм чувствувал ,че това не е моята среда и т.н. и  ще ти кажа ,че за решението ми да се върна в моята крепост ,никой не ми е повлиял или направлявал.
Горе долу ,сигурно така ,стоят нещата и при нашето момиче.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page