Помаците в КнÑжеÑтво БългариÑ
БългарÑката национална държава от 1878 г. е образувана върху териториÑ, коÑто в продължение на петÑтотин години е била чаÑÑ‚ от ОÑманÑката империÑ. ГолÑма чаÑÑ‚ от тукашното мюÑюлманÑко наÑеление оÑтава да живее в политичеÑките граници на модерна БългариÑ. МюÑюлманите в Ñтраната предÑтавлÑвали една огромна етничеÑка група. Ð¢Ñ Ñе ÑÑŠÑтоÑла от турци, татари, цигани и др. Повечето от тези мюÑюлмани в ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ наричани обобщено “турциâ€. Ð’ това чиÑло били включвани и помаците. Поради това Ñлед оÑвобождението на българÑката държава употребата на термина “турÑко малцинÑтво†и “турци†е било чеÑто проблематично.
Преди РуÑко-оÑманÑката война от 1877 -1878 г. в Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸ Ñа живеели в Ловешко, ТетевенÑко, ЛуковитÑко, БелоÑлатинÑко, отчаÑти в ОрханийÑко (ботевградÑко), ПлевенÑко, СевлиевÑко и СвищовÑко. През 1751 г. например в ÑвищовÑко помаци е имало в Ñелата Белене и павликÑн, Ореше, Свищов, Владимир и павликÑн, Ðовград, Джулюлница, Чавушкьой, Сливе и мюÑлим, Стишаров, Лъжене и павликÑн, Козар Белене, Червена, Горна Студена и Павли.
Ð’ четирите руÑко-оÑманÑки войни между годините 1768 – 1829 помаците и оÑтаналите мюÑюлмани в ÑвищовÑко Ñе преÑелили от Ñелата в градовете, най-вероÑтно за по-голÑма ÑигурноÑÑ‚. Така в Ñелата делът на мюÑюлманите е бил 35%, а в градовете през 1873 той нараÑнал на 48%. Ðа 16.08.1877 г., Ñлед преминаването на река Дунав от руÑките войÑки, бил превзет град Свищов. По време на военните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð² този район повечето помаци от Ñелата и градовете Ñе заÑелили в пределите на ОÑманÑката империÑ. За нÑколко години броÑÑ‚ на мюÑюлманите като цÑло в района намалÑл наполовина. Към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° авгуÑÑ‚ 1877 г. главните уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° руÑите Ñе наÑочили към Плевен. Ловеч бил превзет на 22 авгуÑÑ‚. През Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец Ñептември Плевен оÑтанал Ñвързан Ñ Ñ‚Ð¸Ð»Ð° чрез Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐžÑ€Ñ…Ð°Ð½Ð¸Ðµ – СофиÑ, който бил укрепен. Този район бил Ñърцевината на помашкото наÑеление. РуÑите Ñи поÑтавили за цел да откъÑнат Плевен от тила, което Ñтанало на 11 октомври между Горни и Долни Дъбник (помашки Ñела). От Ñредата на октомври до Ñредата на ноември руÑките Ñили напредвали в Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. Ðа 17 октомври Ñтаршина Ðнтонов ÑÑŠÑ 116 казаци преминал през Ñело Шипково, като два дена Ñлед това той атакувал град Тетевен. Ðтаката не уÑпÑла, тъй като помаците разполагали Ñ 600 пехотинци и 150 кавалериÑти. За превземането на града Ñе наложило в Ð±Ð¾Ñ Ð´Ð° влезе и втори отрÑд под ръководÑтвото на полковник Орлов. Той бил командир на втора бригада от Втора донÑка дивизиÑ. Ðачело на шеÑÑ‚ роти, две еÑкадрона и две Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ðº Орлов наÑтъпил по маршрута Микре-ЛеÑедрен-Тетевен. Към отрÑда на Орлов Ñе приÑъединил и Баньо Маринов ÑÑŠÑ 40 руÑки Ñтрелци. Ðа полеÑражението помаците оÑтавили множеÑтво боеприпаÑи и около 200 убити и ранени. Ðа 21 октомври около 3000 помаци Ñ Ð²Ð¸ÐºÐ¾Ð²Ðµ “Ðллах, Ðллах†наÑтъпвали правейки опит да Ñи възвърнат града. Изплашено българÑкото наÑелението Ñе разбÑгало към меÑтноÑтта “Каменна плочаâ€. Там те Ñе Ñъбрали Ñ Ñ€ÑƒÑките войÑки и дали упор. Ðа 1 ноември окончателно бил превзет гр. Тетевен, а на 12 ноември руÑките войÑки на полковник Орлов доÑтигнали до Етрополе.
По време на военните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ предизвикано Ñилно изÑелничеÑко движение Ñред мюÑюлманÑкото наÑеление от Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° юг. Ð’ този изÑелничеÑки поток Ñа въвлечени помаци от ТетевенÑко, ЛуковитÑко, БелоÑлатинÑко и др. Много от Ñ‚ÑÑ… напуÑнали родните Ñи огнища още в навечерието на войната. По време на плевенÑката обÑада почти цÑлото помашко наÑеление, Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на Ñ. Тлачене, ВрачанÑко, избÑгало в МакедониÑ. През 1880 г., Ñ‚.е. Ñамо две години Ñлед ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° войната, голÑма чаÑÑ‚ от избÑгалите в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸ започнали да Ñе завръщат в родните Ñи меÑта в Ñвободното вече КнÑжеÑтво БългариÑ. Ðо те заварили повече от Ñелата Ñи опуÑтошени от военните дейÑтвиÑ. Потеглили отново на юг към пределите на днешна ТурциÑ, в ЛозенградÑко и Ðнадола. Една от причините за емигрирането на наÑелението бил натиÑкът на българите, които целели да купÑÑ‚ техните земи или да ги заграбÑÑ‚. Друга причина било окаÑното ÑÑŠÑтоÑние на джамиите и училищата. По-голÑмата чаÑÑ‚ от джамиите били Ñринати по време на руÑката офанзива Ñрещу Плевен и били запазени Ñамо тези в Ñелата Градешница, БÑла Слатина и Поповци. ПравителÑтвото не им отпуÑкало ÑредÑтва за ремонт и това подтикнало мюÑюлманите да миÑлÑÑ‚, че в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ дошъл краÑÑ‚ на иÑлÑма. Ðе могъл да им помогне и техниÑÑ‚ депутат от Плевен в ОÐС от 1883 г. ЮÑуф Молла. По-големи джамии помаците Ñа имали в Ñелата ТурÑки извор (от 1934 г. е БългарÑки извор), Орешене, Добревци, Луковит, Ð¢Ð¾Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ Чомаковци. Също така оÑманÑки паметници като една чешма, върху коÑто до 1941 г. ÑтоÑли оÑманотурÑки надпиÑи, Ñа били запазени в БългарÑки извор и Орешене. След ОÑвобождението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ имало проект да Ñе подготвÑÑ‚ учители и да Ñе открие помашко училище в БÑла Слатина. ÐезавиÑимо от това на много меÑта помаците Ñами Ñи откривали училища, които били в много лошо ÑÑŠÑтоÑние. Те едва Ñе издържали от мюÑюлманÑките вероизповедни общини.
ОÑтаналата чаÑÑ‚ от помаците, избÑгали в МакедониÑ, Ñе уÑтановила там трайно. Създали нови Ñела като Помаккьой и Йеникьой (КуманÑко) и Юмерли (СкопÑко). Отделни ÑемейÑтва Ñе уÑтановили в Ñтари помашки или ÑмеÑени Ñела из цÑла МакедониÑ. ÐÑкои от изÑелниците в този край Ñе заÑелили в турÑки Ñела в ДрамÑко.
През 1880 г. Убичини Ñпоменава, че районът в Ловеч, където живеели помаците, Ñе наричал “помашка нахиÑâ€, но понÑкога авторите употребÑвали и названието “Помаклъкâ€. През 1881 г. ловешкиÑÑ‚ епиÑкоп Ðатанаил ОхридÑки изпратил миÑионери да покръÑÑ‚ÑÑ‚ помаците, а правителÑтвото отпуÑнало Ñпециални поощрителни ÑредÑтва за целта. Две години по-къÑно Ñред помаците започнали да развиват дейноÑÑ‚ и протеÑтантите-евангелиÑти, а по Ñъщото време в Предбалкана приÑтигнали Ñуфии изпратени от ИÑтанбул. Ðабедени, че ÑъдейÑтват на помаците да емигрират, те били екÑтрадирани, за да не пречат на Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° хриÑтиÑнизациÑ. Ð’ това отношение активна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð°ÐµÐ»Ð¸ меÑтните влаÑти, църквата и училищниÑÑ‚ инÑпекторат.
За хриÑтиÑнизирането на помаците през този период нÑкои автори, като СтоÑн Михайлов и Бончо ÐÑенов твърдÑÑ‚, че хилÑди мюÑюлмани по това време изÑвили желание да Ñе върнат към Ñвоите корени. Фактите обаче говорÑÑ‚ друго. Ð’ архивни документи, които Ñе намират в ДирекциÑта на изповеданиÑта при МВРИ, Ñе Ñпоменава Ñамо за нÑколко деÑетки молби за приемане на правоÑлавната вÑра. Според тези архивни документи могат да Ñе разграничат три оÑновни категории желаещи да ÑменÑÑ‚ вÑрата Ñи.
Първата, най-многобройна група, Ñе ÑÑŠÑтоÑла от дезертьори от оÑманÑката армиÑ. РегиÑтрирани Ñа нÑколко такива ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ 1880-1882 г. Това Ñа войници, подофицери, дори и двама офицери, които през този период Ñа дезертирали от Ñвоите чаÑти. Ðа дезертьорите Ñе давало временно меÑтожителÑтво на българÑка държавна издръжка, докато Ñе подготвÑÑ‚ да приемат хриÑтиÑнÑтвото. След това те получавали малки ÑубÑидии и други привилегии, докато Ñи намерÑÑ‚ работа. Ð’Ñички мюÑюлмани от тази ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñа приели хриÑтиÑнÑтвото в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð·Ð¾Ñ€ на ÑофийÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ Милетий.
Другата група Ñе ÑÑŠÑтоÑла от малолетни деца, които по време на РуÑко-оÑманÑката война от 1877-1878 г. Ñа били изгубени или изоÑтавени от родителите Ñи. Те Ñа били покръÑтвани и наÑтанÑвани в българÑки ÑемейÑтва. Тук влизат и деца, оÑтанали Ñираци през войната.
Третата група, коÑто БПЦ иÑкала да приобщи към правоÑлавието Ñе ÑÑŠÑтоÑла от помаци. През 1880-1881 г. в диоцеза на Ловешката ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñ‡ÐµÑтили Ñлучаите на приемането на хриÑтиÑнÑтвото от отделни лица. Причините за това били различни. ÐÑкои от Ñ‚ÑÑ… приемали хриÑтиÑнÑтвото поради финанÑовите Ñи затруднениÑ. Ð’ началото правителÑтвото приело акта на покръÑтването Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо удовлетворение и отпуÑкало финанÑови ÑредÑтва. Ðо на заÑеданието Ñи от 01.09.1881 г. МиниÑтерÑкиÑÑ‚ Ñъвет приел решение да не Ñе дават никакви парични помощи на чаÑтни лица помаци, пожелали да Ñе покръÑÑ‚ÑÑ‚, а такава помощ да не Ñе отказва на турÑки фамилии, решили да Ñтанат хриÑтиÑни. Другата причина, поради коÑто помаците изÑвÑвали желание да Ñе покръÑÑ‚ÑÑ‚, е Ñвързана ÑÑŠÑ ÑмеÑените бракове. Такъв бил например ÑлучаÑÑ‚ Ñ Ð½Ñкой Ñи Халил МуÑтафов от Ñ. ТороÑ, Ловешко. Преди войната той избÑгал ÑÑŠÑ Ñъпругата Ñи в ТурциÑ. След като положението Ñе уÑпокоило, те Ñе завърнали в БългариÑ. СъÑедите българи отвлекли Ñъпругата му и заÑвили, че нÑма да му Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½Ð°Ñ‚, докато не Ñмени вÑрата Ñи. Така той Ñе принудил на 08.01.1881 г. да подаде молба за “доброволното†Ñи преминаване към хриÑтиÑнÑтвото. ОглавÑваната от БПЦ миÑÐ¸Ñ Ð·Ð° покръÑтване на помаците непоÑредÑтвено Ñлед войната заглъхнала по различни причини от външно и вътрешно еÑтеÑтво.
След тригодишен период, през който не Ñе предприемали никакви мерки за покръÑтване, отделни доброволци понÑкога Ñе решавали на този акт, но те не били толкова многобройни, за да Ñе разглеждат като тенденциÑ. От 1878 г. до 1888 г. преминалите към правоÑлавието мюÑюлмани били общо 1811 души и 102-ма неуÑтановени. Мнозина от мюÑюлманите, приели правоÑлавието, били от ВидинÑка и ВрачанÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 1505 души. Там турците били малцинÑтво, а помаци почти нÑмало. Може да Ñе предположи, че тук Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° цигани мюÑюлмани. За отбелÑзване е Ñъщо така, че в Ловешка епархиÑ, за коÑто нÑкои Ñъвременни автори ÑмÑтат, че непоÑредÑтвено Ñлед войната е ÑъщеÑтвувало маÑово движение за отказ от иÑлÑма, вÑъщноÑÑ‚ Ñа били региÑтрирани Ñамо 85 такива ÑлучаÑ. ОÑтаналите 263 души приели правоÑлавието, Ñа били от СофийÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 56, ДороÑтолÑко-ЧервенÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 18, ВарненÑко-ПреÑлавÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 18, СамоковÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 39, СливенÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 16, СтарозагорÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 14. От Ñ‚ÑÑ… имало и неуÑтановени по религиÑ, които били Ñъответно от ТърновÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 62 и от ПловдивÑка ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ â€“ 40. Ðе е изключено между Ñ‚ÑÑ… да е имало приели правоÑлавието помаци и турци, но това вероÑтно Ñа били отделни единици. По-голÑма е вероÑтноÑтта да Ñа били мюÑюлмани от циганÑки произход, тъй като във вÑички изброени епархии помаци почти нÑмало, а турците Ñа били малцинÑтво.
Според ВаÑил Миков до 1878 г. етнодемографÑкото ÑÑŠÑтоÑние на помаците от ТетевенÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ ЛуковитÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ може да Ñе определи по ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½: чиÑто помашки били Ñелата Помашка Лешница, Галата, Градешница, БългарÑки извор, БлъÑничево, Орешене и Добревци. Села, в които помаците Ñа били повече от половината Ñа: ПетревÑне, Луковит, Беленци, Роман, ДъбÑне, Рупци, Радомирци, ТороÑ, Джурилово, Кукувец, ВеÑелец и ЪÑен. Ð’ третата група Ñ Ð¿Ð¾-малко помашко наÑеление Ñа Ñелата Видраре, ЛеÑидрен, Малка БреÑница, ГолÑма Железна, Ъглен, Девенци, Дерманци, Ракита, Садовец, Тодоричане, Долни Дъбник, Горни Дъбник, Червен брÑг, Карлуково, Крушевица, Кнежа, Горна МитрополиÑ, Долна МитрополиÑ, Катунец, Сопод, Драгулин дол, Пещерна и Угърчин.
Селата от БелоÑлатинÑка облаÑÑ‚, в които по време на ОÑманÑкото владичеÑтво помаците Ñа ÑÑŠÑтавлÑвали повече от половината от наÑелението или Ñа били наравно Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° българите Ñа Ñледните: БреÑте, Горник, Сухарче, Чомаковци, Еница, Тлачене, Буковец, Кумарево, Бъркачево, Поница и БÑла Слатина. По-малко помаци е имало в Койнаре, Глава, Леница и Търнак, а ÑъвÑем малко Ñа били в Борован. Помаците в Ñелата Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¾ българÑко наÑеление Ñа били преÑелници от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XVIII в. или от началото на XIX в. БÑла Слатина по време на оÑманÑката влаÑÑ‚ била в по-голÑмата Ñи Ñтепен помашка. Тук помашките къщи Ñа били повече от 100 – 150, докато българÑките наброÑвали 10-15. Ð’ БÑла Слатина към 1893 г. помаците Ñа били 797 души, като повечето от Ñ‚ÑÑ… по-къÑно Ñа Ñе изÑелили в ОÑманÑката империÑ. Плодородните земи и евтините помашки къщи били закупени или заграбени от българите, дошли от южните Ñела на БелоÑлатинÑката околиÑ. След 1921 г. тук Ñе заÑелили и българи от Западните покрайнини. Според данните от преброÑването през 1881 г. помаците в БелоÑлатинÑко Ñа били 4080 души, а през 1892-1893 г. броÑÑ‚ им Ñпаднал на 3012.
След РуÑко-оÑманÑката война от 1877-1878 г. и образуването на българÑката държава Ñе Ñъздават уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° маÑово изÑелване на мюÑюлманите и от СевлиевÑко – както от Ñтарите юрушки Ñела, така и от Ñтарите помашки Ñела като Богато (Богатово), ДамÑново, Добромирка, Хирова, КормÑнÑко и Сопот. Българите Ñе уÑтановили в повечето от Ñ‚ÑÑ…, докато другите Ñела Ñи оÑтанали пуÑти. Такова било Ñелото Сопот, което повече никога не Ñе е възÑтановило от изÑелването. Ð’ нÑкои от Ñтарите юрушки Ñела Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÐ¼ да Ñрещнем турÑки жители, но те Ñа твърде малко, както това беше уÑтановено през 1990 г. Така например в Ðдилер (Ð´Ð½ÐµÑ Ð˜Ð´Ð¸Ð»ÐµÐ²Ð¾) и в Малкочлар (Ð´Ð½ÐµÑ Ð‘ÑƒÑ€Ñ) живеÑÑ‚ нÑколко турÑки ÑемейÑтва, в Ðкънджълар (Петко Славейково) има 60% турÑко наÑеление, в Севлиево живеÑÑ‚ общо повече от 22 хил. души като турÑките ÑемейÑтва Ñа нÑколко. Помашкото наÑеление в СевлиевÑко в годините Ñлед войната поÑтепенно намалÑвало вÑледÑтвие на изÑелваниÑта, като през 1873 г. общо мюÑюлманите Ñа били 38% от наÑелението в района или 2350 души, през 1887 г. те Ñа били 12% или 1035 души, а през 1900 г. – 8% или общо 895 души. За разлика от Ñ‚ÑÑ… обаче през периода 1887 – 1934 г. в СвищовÑко имало леко увеличение на мюÑюлманÑкото наÑеление, но през ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ българите бързо увеличили Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ñи, а Ñлед 1944 г. това Ñтава Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ по-бързи темпове.
През 1881 г. общиÑÑ‚ брой на помаците в КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ 7390 души, като в Ловешко те били 4717 души, в ПлевенÑко – 1872 души, в ОрханийÑко (БотевградÑко) – 589 души и в СевлиевÑко – 212 души. ИзÑелваниÑта на помаците от КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸Ð»Ð¾ и през 1900 г. ПреброÑването от 1910 г. показва приÑÑŠÑтвието на помаци в твърде голÑм брой Ñела. Те наброÑвали по деÑет или по-малко души. Ðе е ÑÑно обаче дали тук Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° цигани или за помаци, превърнали Ñе в Ñкитници. През 1926 г. в БелоÑлатинÑко, ТетевенÑко и ЛуковитÑко е имало общо 3054 помаци, а в оÑтаналите райони на Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ вече Ñе били изÑелили. След 06.09.1885 г., когато КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñ Ñе обединÑва Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð° РумелиÑ, помаците от РупчоÑко Ñъщо започнали да Ñе преÑелват в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ оÑновали Ñела като Хамидие и Султание в ДрамÑка каза, СолунÑки вилает. По това време започнали да Ñе изÑелват и помаците от чепинÑките Ñела. Ðапример за периода 1885-1887 г. от Ð‘Ð°Ð½Ñ Ð² ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñа заминали 100 ÑемейÑтва, а от Лъжене – 50 ÑемейÑтва. ДеÑет години по-къÑно Стойо Шишков Ñъобщава, че от чиÑто помашко Ñело Ð‘Ð°Ð½Ñ Ðµ Ñтанало ÑмеÑено Ñело, а в Лъжене (Ð´Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ Велинград) помаците значително намалели. По това време изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð»Ð¾ и в другите чепинÑки Ñела Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на Корова (Драгиново). По ÑтатиÑтичеÑки данни от преброÑването на наÑелението през 1893 г. в РупчоÑ, тогава ÑамоÑтоÑтелна околиÑ, Ñа живеели 7641 помаци, от Ñ‚ÑÑ… до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1894 г. Ñа Ñе изÑелили общо 3689 души. През 1900 г. Ñамо в Широка лъка, където е имало близо 105 помашки домакинÑтва, не е оÑтанало нито едно ÑемейÑтво.
Ð’ бабечанÑките колиби, които били на българÑка териториÑ, българÑкото правителÑтво въвело админиÑтративен ред едва Ñлед Съединението, като била Ñъздадена нова ÑелÑка община, наречена Флорово (Ð´Ð½ÐµÑ Ñ. Цветино), вÑички жители на коÑто били помаци. До 90-те години на XIX в. те нито плащали данъци, нито пращали войници да Ñлужат в българÑката войÑка. През 1868 г. оÑманÑката влаÑÑ‚ уÑпÑла да им наложи един минимален данък и ÑÑŠÑ Ñила принуждавала наÑелението да изпраща войници. Бабечаните Ñа били извеÑтни и ÑÑŠÑ Ñвоите набези, които извършили предимно в разположените в низините българÑките Ñела, но те намалели Ñлед като от Ñтрана на българÑкото правителÑтво Ñе взели мерки. Първоначално бил направен опит по мирен начин да Ñе въдвори ред, но бабечаните поÑрещнали българÑките Ñтражари Ñ Ð¿ÑƒÑˆÐºÐ¸ в ръце. Безредиците в бабечанÑките колиби продължили до 1903 г. През тази година цÑла рота от българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð²Ð·ÐµÐ»Ð° колибите и уÑтановила редовна влаÑÑ‚. Помаците оказали въоръжена Ñъпротива, но били пръÑнати от войÑката из балкана. ГлавниÑÑ‚ подбудител Туберюоглу бил убит, а главатарите – братÑта Руневи, избÑгали в ОÑманÑката империÑ.
Ð’ българÑките чаÑти на Родопите Ñлед Съединението започнало изграждането на пътища. По долината на Ñ€. Ð§Ð°Ñ (ÐÑеница) в началото на ХХ в. било прокарано шоÑе до Чепеларе. Селищата в баÑейна на реките Стара река и Елидере (ЧепинÑкото корито) били Ñвързани Ñ Ð´Ð¾Ð»Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° на Ñ€. Марица. Тези пътища улеÑнили екÑплоатациÑта на горите в Ñеверните Ñклонове на Родопите. Започнало вÑе по уÑилено изÑичане и извозване на дървен материал, катран, борина и др.
През 1896 г. в ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑко е Ñъздаден комитет, чиÑто първоначална цел била завоюването на оÑтаналата чаÑÑ‚ от Родопите попаднала под оÑманÑка влаÑÑ‚. Революционната дейноÑÑ‚ обаче Ñе активизирала през Ñептември 1899 г., когато ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑкиÑÑ‚ район преминал към Ð’ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚, Ñъздаден на 23.10.1893 г. в СофиÑ. За Ñедалище на комитета в Родопите било обÑвено Чепеларе, а за началник бил избран Вълчо Сарафов. Той чеÑто преминавал ÑÑŠÑ ÑвоÑта чета в оÑманÑката чаÑÑ‚ на облаÑÑ‚ ÐÑ…ÑŠ-Челеби. Смъртта Ñи обаче не намерил в Ñражение, а от ръката на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-добър приÑтел и най-доверено лице – кахведжиÑта Георги Марков. Той го убил заради комитÑкото злато, което било заграбено от първенци –помаци и наброÑвало 4324 златни лири. След убийÑтвото на Вълчо Сарафов бил екзекутиран и неговиÑÑ‚ палач Георги Марков.
Ðа мÑÑтото на Вълчо Сарафов заÑтанал КонÑтантин Ðнтонов от Стара Загора, който решил да приеме името на предшеÑтвеника Ñи. ПървиÑÑ‚ удар на Вълчо Ðнтонов е прицелен в Салих паша, меÑтен помак от Ñ. СмилÑн. През пролетта на 1901 г. Вълчо Ðнтонов пратил една чета, предвождана от най-Ð²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ пълководец ДаракчиÑта над Ñ. Пещера, където Ñе очаквало да мине Салих паша на връщане от Пашмаклъ (Ð´Ð½ÐµÑ Ð¡Ð¼Ð¾Ð»Ñн). Салих паша бил навреме предупреден и опитът да го убиÑÑ‚ Ñе провалил. Ðа 10 май втора чета от 15 души причакала извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼ÐµÑ†, но тогава той Ñе бил отказал от пътуването и изпратил на Ñвое мÑÑто хаджи Ðури. И вмеÑто него, под куршумите на комитите попаднал неговиÑÑ‚ пратеник. ПоÑледвали ареÑти и нападениÑта Ñрещу Салих паша били оÑуетени. Ðе минало и меÑец и на 28.08.1901 г. през нощта Вълчо Ðнтонов предприел нападение Ñрещу друг помашки първенец – хаджи Салих от Ñ. Райково. Четата под командването на ДаракчиÑта пробила дебелите Ñтени на конака Ñ Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð¼Ð¸Ñ‚ и влÑзла вътре. хаджи Салих Ñе Ñкрил зад чували Ñ Ð²ÑŠÐ»Ð½Ð°. УÑпÑл да Ñе ÑпаÑи като негов аргатин духнал през дулото на празната Ñи пушка. Така хората на Вълчо Ðнтонов помиÑлили, че идва редовна оÑманÑка войÑка. Те прекратили нападението и Ñе оттеглили. След около меÑец Вълчо Ðнтонов предприел трета подобна Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ñрещу друг помашки първенец на име ХюÑеин паша, извеÑтен още като Кочоглу, който живеел в Ñ. Енуздере (Ð´Ð½ÐµÑ Ð•Ð»Ñ…Ð¾Ð²ÐµÑ†, СмолÑнÑко). Разликата между двете Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° Ñамо в това, че този път Вълчо Ðнтонов решил Ñам да ръководи операциÑта. До Енуздере четата Ñтигнала незабелÑзано. След като Ñе Ñтъмнило, Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð°Ð»Ð° Ñелото и конака. Ð’ преÑтрелката Вълчо Ðнтонов бил ранен, което предизвикало поÑтепенното изтеглÑне на четата. Към изгрев Ñлънце Ñ‚Ñ Ñе озовала на Тузбурун (Ð´Ð½ÐµÑ ÐœÐ¾Ð³Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð°). Тук четниците Ñе натъкнала на един помак от Ñъщото Ñело, който заедно ÑÑŠÑ ÑÑŠÑелÑните Ñи бил изпратен да пази Ñелото от комити. Ðа границата Вълчо Ðнтонов вмеÑто да му благодари, че ги е извел, наредил да го убиÑÑ‚. Ðа българÑка Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ Ñе натъкнали на двама кираджии помаци, които по заповед на Вълчо Ðнтонов Ñъщо били убити, уж за отмъщение. Комитите не ÑмÑтали помаците за българи, а за турци заради Ñ‚Ñхната религиозна принадлежноÑÑ‚ и поради това предприемали Ñрещу Ñ‚ÑÑ… подобни дейÑтвиÑ.
По къÑно командването на комитета преминало в ръцете на Пейо Шишков. Той продължил политиката на предишните двама предводители – Вълчо Сарафов и Вълчо Ðнтонов. Шишков не взел учаÑтие в ИлинденÑко-ПреображенÑкото въÑтание през 1903 г. уж поради липÑа на оръжие. Ðа два пъти през 1905 г. комитите Ñе опитали да оберат извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñвоето богатÑтво буховÑки феодал хаджи ХаÑан. Ðкциите им продължили и по време на БалканÑката война (1912-1913 г.) С тези Ñи дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ принудили голÑма чаÑÑ‚ от наÑелението на ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ да Ñе изÑели на юг в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ на териториÑта на днешна ТурциÑ.
Помаците оÑтанали на териториÑта на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñлед подпиÑването на БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ от 01.07.1878 г.
След БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ търговÑките връзки между Източна Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñе оÑъщеÑтвÑвали Ñвободно. РодопÑките овчари от Ñелата по Ñеверните Ñклонове на Родопите безпрепÑÑ‚Ñтвено закарвали Ñвоите Ñтада на зимуване в БеломорÑка ТракиÑ. Също така Ñвободно Ñе изнаÑÑли и изделиÑта на занаÑтчиите от ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑко (главно шаÑци и аби) на пазарите в Пловдив, ХаÑково, Пазарджик и други градове на Северна ТракиÑ. След Съединението на Източна Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на наÑелението в Родопите Ñе уÑложнило и в икономичеÑко отношение. Границата между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° пречка за търговÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð¼ÐµÐ½ на наÑелението от централните, южните и западните райони на Родопите и Северна ТракиÑ. Овчарите от българÑката чаÑÑ‚ на Родопите изгубили право на Ñвободен и безпрепÑÑ‚Ñтвен доÑтъп до топлите беломорÑки полета. Това довело до упадък на овцевъдÑтвото, а във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° и до упадъка на абаджийÑтвото в чепинÑкото корито и в долината на Ñ€. Ð§Ð°Ñ (ÐÑеница). СтопанÑкиÑÑ‚ живот на наÑелението от долината на Ñ€. Ðрда и Западните Родопи Ñе наÑочил почти изцÑло към Беломорието. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ХІХ в. и в началото на ХХ в. голÑм икономичеÑки напредък поÑтигнали градовете Гюмюрджина и КÑанти, а в Източна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ â€“ Драма и СереÑ. До извеÑтна Ñтепен това Ñе дължало на бързото проникване в Родопите на новата и доходна тютюнева култура, коÑто дала тлаÑък на ÑтопанÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð¼ÐµÐ½ между родопÑкото наÑеление и приморÑките земи. Били поÑтроени пътища от ОдринÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾ Централните Родопи и Беломорието и ж.п. линии от Дедеагач през Гюмюрджина, КÑанти, Драма, Ð¡ÐµÑ€ÐµÑ Ð´Ð¾ Солун. Ð’ Пашмаклъ (СмолÑн), ÐŸÐ°Ð»Ð°Ñ (Рудозем), Дьовлен (Девин), Егридере (Ðрдино) били Ñтрупани военни гарнизони и др.
ОбщиÑÑ‚ брой на изÑелилите Ñе от българÑките земи мюÑюлмани през периода от 1878 до 1912 г. бил 350 хилÑди души (турци, помаци, татари и черкези). Ð’ Източна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ преÑелници били предимно от Северна БългариÑ. Така например още през 1878 г. помаци от Ловешко оÑновали нови Ñела в БунархиÑар – ПурÑлий и Тузаклий. Отначало в Ñ‚ÑÑ… живеели Ñамо помаци, но впоÑледÑтвие Ñе наÑтанили и други мюÑюлмани, изÑелници от БългариÑ. От пътепиÑите на ВаÑил Кънчов, обнародвани през 1899 г., Ñе уÑтановÑва, че в околноÑтите на БурÑа Ñъщо имало множеÑтво помаци и бошнаци. Помаци и бошнаци имало и в каза Михалич. Също така Ñе уÑтановÑва, че помаци живеели и по Ñеверното крайбрежие на Мраморно море. Ð’Ñички те Ñа Ñе преÑелили Ñлед войната от 1878 г., когато оÑманците загубили голÑма чаÑÑ‚ от владениÑта Ñи на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров.
Ð’ ОдринÑки вилает по това време помаци живеели в Ñелата:
Димотишка каза: Кулели БургаÑ.
ОртакьойÑка каза: Дотлу.
УзункюприйÑка каза: Бейкьой, ХаÑан бунар, Султан, Талишман, Турнаджък, Куртбей, Павлово, Мандра, КеÑтамбол, Сазлъ-Малкоч и Кадикьой.
БабаеÑкийÑка каза: Козбунар, Мандра, Катранджа, БурнуÑÑƒÑ Ð¸ Ðаимкьой.
СофулийÑка каза: МерикоÑ, Хебилево, Хаджиюрен, Кутруджа, Мукада, Семербуруни нÑколко къщи в българÑкото Ñело Малък Дервент.
ЕноÑка каза: Султаница и гр. ЕноÑ.
КешанÑка каза: Тодорич, Ðкъджа и Курткьой.
ХайреболÑка каза: Шолгам, ЧерказмуÑелим, Баткън, ПравчаÑ, Данъшман, Попкой и Перин чешме.
ГюмюрджинÑка каза: Терзйорен, Ðдадере, Гердеме, Чалаблъ, МуÑево, Балдъран, Ешекдере, Казлач, Ðйлъка, Йени-махала, Кирково, Ортакчи, Сърпдере, Данъкчи, Ипдере, Ðрабаджикьой, Долно Капиново, Горно Капиново, Чакалово, Текедере, Баладжа, Коюндере, Каинчукур, Йеникьой, Юваджалъ, Керезли, Петмеза, Гюрлюк, Коюолу, Къркма, Кузрен, Кованлък, Янево и Пъндък.
КÑантийÑка каза: ЯÑъйорен, Ðлмалъ, Окманйери, Сениково, Кетенлик и Сандевица. ЕгридерийÑка каза: Хамбардере, Река, Бозва, Балъккьой, Берово, Давудево, БоÑтан, Вълканово, Долашър, Лъджа, ЛеÑково, Синково, Козлуджа, ÐÑ…Ñ€Ñнкьой, Ðлмали, Сърткьой, Менекше, Терзикьой, Ховазли, Вълчово, Трева, ЛеÑичен, Ерекли и Юрпек.
ДаръдерийÑка каза: Даръдере, Узундере, Долен, Гюнели, Тикла, Саръкъз, Самлар, Макмулар, Елехча, Ерма река, Ðламовци, СариÑÑ€, Бани, Мемково, Жувнци, Ðлмали, Угурли, Буково, Шахин, Шаренка, ЦиганÑко, ДолнÑ, Барата, Сениково, Суюджик и Караалан. ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑка каза: Пашмакли, Ðламидере, Ðрда, Буюкдере, Горен и Долен ПалаÑ, Виюво, Влахово, Вълканово, Гьокчебунар, Демирджик, Кирезли, Козлуджа, Кокалич, Кючюкдере, Мочур, МуÑтавчово, Пашевик, Петково, Пъндажък, Горно Райково, СмилÑн, Союджик, Текир, Топукли, Тозбурун, Търън, Фъндажък, ХаÑанково, Чамлъджа, Чангърдере и Енуздере.
РупчоÑка каза: Тъмръш, Черешово, ОÑиково, Петвар, Чуреково, Михалково, Чиликли, Селча, Лъково, Брезен, Беден, Дьовлен, Ðланджиево, КаÑък, ДоÑпат, Гюмюшдере, Барутин, Чавдар махала, Каинчалъ, Карадере, Дерилери, Ðаипли, ДюÑюкдере, КеÑтенджик, Ðйгърдере, Триград, Балабан, ÐаÑтън, Мугла и Катранчукур.
Ð’ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð ÑƒÑко-оÑманÑката война от 1877-78 г. не предизвикала изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлманÑкото наÑеление. ОблаÑтите оÑтанали далеч от военните дейÑтвиÑ. Отделни ÑемейÑтва от Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе уÑтановили в помашки или ÑмеÑени Ñелища из цÑлата МакедониÑ. След Съединението на 06.09.1885 г. на Източна Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ КнÑжеÑтво БългариÑ, ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ»Ð° заÑелници и от РодопÑката облаÑÑ‚.
През 80-те и 90-те години на XIX в. иÑторичеÑки, етнографÑки и ÑтатиÑтичеÑки изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° този район Ñа правили хърватинът Веркович и българинът ВаÑил Кънчов. Веркович е автор на “ТопографÑки-етнографÑки очерк†за МакедониÑ, който бил издаден в Санкт Петербург през 1886 г.
ВаÑил Кънчов започнал да Ñъбира Ñвоите материали през 1893 г., когато бил избран от ЕкзархиÑта в ИÑтанбул за главен инÑпектор на българÑките училища в ЕвропейÑката чаÑÑ‚ на ОÑманÑката империÑ. Тази длъжноÑÑ‚ той изпълнÑвал четири години, Ñлед което върху него лÑга подозрението на оÑманÑките влаÑти, че дейÑтвиÑта му Ñа в разрез Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑите на империÑта. От друга Ñтрана между ЕкзархиÑта и управлÑващите Ñреди в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñе поÑвили разноглаÑÐ¸Ñ Ð¸ ВаÑил Кънчов Ñтанал обект на критика и недоволÑтво. При това положение въпреки неÑъглаÑието на ЕкзархиÑта, той бил принуден да Ñи подаде оÑтавката и към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1897 г. да Ñе завърне в БългариÑ.
Според Веркович в СолунÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚ помаците Ñа живеели в Ñледните кази: ÐеврокопÑка (Гоце ДелчевÑка) – 96 Ñела (3434 домакинÑтва), ДрамÑка – 8 Ñела (425 домакинÑтва), Правешка – 8 Ñела (840 домакинÑтва), СлунÑка – 1 Ñело (186 домакинÑтва), МогленÑка Ð½Ð°Ñ…Ð¸Ñ â€“ Енидже ВардарÑка каза – 20 Ñела (1725 домакинÑтва), ÐвренÑко – Кукушка каза – 10 Ñела (1700 домакинÑтва), Велешка - 20 Ñела (1111 домакинÑтва), Тиквешка - 32 Ñела (6336 домакинÑтва), Струмешка - 21 Ñела (1817 домакинÑтва).
Ð’ СкопÑки вилает – Радовишка – 11 Ñела (845 домакинÑтва), МалешевÑка - 2 Ñела (643 домакинÑтва), ТетовÑка - 69 Ñела (2120 домакинÑтва), КочанÑка - 17 Ñела (1008 домакинÑтва), ЩипÑка - 1 Ñело (1095 домакинÑтва) и СкопÑка – 44 Ñела (2911 домакинÑтва).
Ð’ БитолÑки вилает – БитолÑка каза - 52 Ñела (2190 домакинÑтва), ОхридÑка – 13 Ñела (577 домакинÑтва), КичевÑка – 25 Ñела (1636 домакинÑтва), ПрилепÑка – 22 Ñела (1731 домакинÑтва), ГевренÑка – 19 Ñела (1253 домакинÑтва), ДебърÑка – 55 Ñела (2398 домакинÑтва) и КоÑтурÑка – 17 Ñела (1127 домакинÑтва).
Според ВаÑил Кънчов в ДемирхиÑарÑка каза имало едно помашко Ñело – Палмиш, което Ñе намирало на границата между БелаÑица планина и Кара даа. Ð’ Петричка каза имало пет помашки Ñела – Будиница, Слимница, Моровци, Каменци и Брезница. Помаците в Петричка каза живеели в МалешевÑките планини и били чаÑÑ‚ от малешевÑките помаци. От общо пет Ñела, влизащи в Петричката каза, трите Ñа били чиÑто помашки, а двете – ÑмеÑени. Общо мюÑюлманите от цÑлата каза имали 14 джамии, 4 меÑджида, 1 теке, 1 тюрбе, 3 медреÑета и 10 държавни училища. Ð’ Мелнишка каза имало Ñамо едно помашко Ñело – Градешница, а в казата Горна Ð”Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ обитавали две Ñела в подножието на Рила планина – ОÑеново и Церово, едно в покрайнините на Влахина планина – Крупник и едно на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñк на река Струма – СимитлиÑ. Те Ñлужели като Ñвръзка на разложките Ñ Ð¼Ð°Ð»Ð°ÑˆÐµÐ²Ñките помаци и ÑÑŠÑтавлÑвали незначителна чаÑÑ‚ от цÑлото наÑеление на казата. Ð’ културно отношение били изоÑтанали, подобно на българите по онова време, но в икономичеÑки били добре.
Ð’ ÐеврокопÑка каза в Ñ. ОÑиково помаците били дърводелци – цепели дъÑки, правели шиници, вили, лопати и пр. Ð’ Скребетно Ñе занимавали главно Ñ ÐºÐ¸Ñ€Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ð¹Ñтво – пренаÑÑли Ñтоки от пазарите в Ñелата. Ð’ ДолÑн Ñе изработвали кебета и аби, които били дебели и широки и можели да Ñе използват за поÑтелки и завивки. Предлагали Ñа Ñе в големи количеÑтва в СерÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ ДрамÑÐºÐ¸Ñ Ñанджак, както и в ОдринÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚. Тъкали Ñе и обикновени килими. Мнозина Ñе препитавали и Ñ ÐºÐ¸Ñ€Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ð¹Ñтво. И в други Ñела около Ñ.ДолÑн Ñе изработвали кебета и аби, но по пазарите ги продавали доленчани.
ОблаÑтта Чеч е планинÑка и труднопроходима. Ð¢Ñ Ñе проÑтира главно по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. МеÑта и Ñтига на запад до Ñ€. Рата, на Ñевер и Ñеверизток Крушевата планина Ñ Ð´ÐµÐ»Ð¸ от ÐÑ…ÑŠ - Челеби и Султанери. Ðа юг КÑантийÑката планина Ñ Ð´ÐµÐ»Ñла от турÑкото наÑеление в КÑантийÑко. Само една малка чаÑÑ‚ от Чечко е разположена по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. МеÑта близо до реката. ЦÑлото наÑеление около реката е било ÑмеÑено – помаци и българи. Ðа Ñевер преобладавали българите, а по Ñредата и на юг – помаците. Ð’ Чечко имало повече от 60 Ñела Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸. Ð’ админиÑтративно отношение облаÑтта била разделена на три чаÑти. Ðай-голÑмата чаÑÑ‚ Ñпадала към ÐеврокопÑка каза, една малка чаÑÑ‚ по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на реката била в ОдринÑки вилает, а оÑтаналата чаÑÑ‚ по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. МеÑта, била към ДрамÑка каза.
ÐаÑелението Ñе подчинÑвало на Ñвоите първенци във вÑичко. Ð’ ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ð§ÐµÑ‡ начело ÑтоÑла една Ñтара ариÑтократична Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ. ОÑойница. УправителÑÑ‚ на Чеч през 90-те години на Ð¥IÐ¥ в. Ñе казвал Ðли паша. Той бил на 70 години и имал неограничена влаÑÑ‚ над повече от 40 Ñела. Ð’Ñички Ñпорове Ñе решавали от него. Той биел, затварÑл и налагал вÑÑкакви наказаниÑ, които Ñе приемали без задръжки. През неговата облаÑÑ‚ търговците пътували безопаÑно. Ðко нÑкой пътник претърпÑвал от обир, Ðли паша бил длъжен на чаÑа да го обезщети парично и тогава тежко и горко на Ñ€Ð°Ð·Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð´ÐµÑ†. По тази причина кражбите били Ñ€ÑдкоÑÑ‚. Ð’ къщата на Ðли паша имало отделни Ñтаи за гоÑти и те били гощавани богато. Като цÑло в околноÑтта гоÑтоприемÑтвото било на почит. Ð’ÑÑко Ñело Ñи имало отделна къща, където Ñе поÑрещали чужденци и гоÑти. Тези къщи Ñи имали Ñвое имущеÑтво, от което Ñе издържали. Богатите къщи Ñи имали отделни Ñтаи за гоÑти. Ðли паша Ñъбирал данък от хората и го предавал на правителÑтвото. Ðалозите обаче били ниÑки. ОÑвен това той Ñъбирал и рекрути за войÑката. Ðли паша бил главниÑÑ‚ управник, а вÑÑко Ñело Ñи имало коджабашиÑ, който Ñе занимавал ÑÑŠÑ ÑелÑките работи.
ÐаÑелението в Чеч Ñе препитавало ÑÑŠÑ ÑкотовъдÑтво и пчеларÑтво. Ðа второ мÑÑто ÑтоÑло земеделието и тъкачеÑтвото. Много развито било Ñъщо и ловджийÑтвото. Храната не им доÑтигала и те Ñи набавÑли нужното от ДрамÑко и СерÑко. ПчеларÑтвото Ñъщо било на почит. Във вÑÑко Ñело имало кошери и медът замеÑтвал захарта, а воÑъкът Ñе продавал в ДрамÑко и СерÑко и ноÑел виÑоки доходи на наÑелението. Ð’ долината Ñеели ръж, ечемик, овеÑ, а в по ниÑките меÑта – ечемик и по-Ñ€Ñдко – лозÑ. Рпо планините паÑели главно овце и кози, които били оÑновниÑÑ‚ поминък на наÑелението.
Ð’ много Ñелища Ñе изработвали аби и шаÑци, които Ñе продавали на по-далечни пазари от тези, където ходели доленчани. Ð’ Ñело Ващица Ñе провеждал панаир и там Ñе продавали главно Ñтоки произведени от помаци. Ð’ този район Ñе добивал и дървен материал, който Ñъщо ноÑел добри доходи на цели Ñела като Жижево, Кочан, Марульово и Дебрен. Тук оÑвен това Ñе изработвали за продан гребени от рогове. Село ПепелÑш било прочуто ÑÑŠÑ Ñвоите зурни. Чечките помаци Ñе отнаÑÑли горделиво към българите. Ð’ Ñелата им Ñе играели хора, като мъжете Ñе хващали отделно от жените. Борбите и надбÑгваниÑта били на почит Ñред вÑички неврокопÑки помаци и победителите получавали големи награди. Тези ÑÑŠÑÑ‚ÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе организирали главно по време на байрÑми и на Ñватби. Ð’ Ñело Борово имало две джамии и един мектеб. Покрай Ñ€. МеÑта наÑелението от Ñелото обработвало тютюн. ОÑвен в Ñ. Борово и в други Ñела покрай реката Ñе отглеждал тютюн. Село ОÑеница Ñе намирало край ТиÑовÑката река на два чаÑа път от вливането ÑŠ в река МеÑта. Това Ñелище било Ñедалище на Ñ‡ÐµÑ‡ÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²ÐµÐ½ÐµÑ† Ðли паша и на цÑлата му фамилиÑ. Там имало две джамии и един мектеб. Правели Ñе много аби и шаеци. Обработвало Ñе е и малко земÑ. Жителите Ñе занимавали предимно ÑÑŠÑ ÑкотовъдÑтво Село Вощица или Ощица Ñе намирало на река Рата на два чаÑа от мÑÑтото на вливането щ в Ñ€. МеÑта. Там Ñъщо Ñе изработвали аби и шаеци. Ðа 26 октомври Ñтавал традиционниÑÑ‚ панаир, наречен Дере панаир. Тук цÑлото чечко наÑеление продавало Ñвоите аби и шаеци на външни търговци и закупували от Ñ‚ÑÑ… бакалÑки Ñтоки. ТиÑово, което Ñе намирало покрай ТиÑовÑката река, на четири чаÑа югоизток от Ñ. Борово, било най-голÑмото Ñело в Чечко. Тук Ñе провеждал еженеделен панаир и Ñе обработвали лозÑ. Долината на ТиÑовÑката река била плодородна. Имало много абаджии, които работели по околните Ñела.
Град ÐœÐµÑ…Ð¾Ð¼Ð¸Ñ ( Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Разлог) бил център на Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¾Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½. Той Ñтанал град Ñлед РуÑко-оÑманÑката война от 1877-1878 г. Главната причина БанÑко да не бъде обÑвен за център е, че за разлика от него в ÐœÐµÑ…Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÐ»Ð¸ помаци. Ð’ град ÐœÐµÑ…Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð»Ð¾ 820 къщи, от които 300 били помашки, 516 българÑки и 5 влашки Това Ñелище не Ñе отличавало Ñ Ð¿Ð¾-добър изглед от град БанÑко. Помаците притежавали много гори и в миналото имали право на много земÑ. Ð’ града били издигнати две кули, виÑоки около 20-25 метра. През оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ тук отношениÑта между помаците и българите не били дружелюбни. Ðо Ñлед РуÑко-оÑманÑката война от 1877-1878 г. помаците вече не можели да оказват натиÑк върху българите въпреки че продължавали да Ñе държат надменно.
След КреÑненÑко-Разложкото въÑтание в Ñело Ð‘Ð°Ð½Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ наÑеление намалÑло. Ð’ Ñело Белица имало 500 къщи, от които 100 били помашки. Ð’ Якоруда имало 730 къщи и 354 били на помаци. Помаците, които живеели тук, били миролюбиви, но Ñкорудчани много Ñтрадали от набезите на бабичани, които били техни ÑÑŠÑеди. Ð’ Ñело Бачево имало 250 къщи, от които 130 били помашки.
ТериториÑта, коÑто обитавали бабечаните, Ñе намирала в Западните Родопи и граничела Ñ Ð”Ð¾ÑпатÑко, ЧепинÑко (дн. ВелинградÑко) и Разложко. Ðаименованието им е родÑтвено Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ от названиÑта на богомилите, обитавали районите в близоÑÑ‚ до Ñ‚ÑÑ…, а именно – бабуни. Ð’ района имало Ñамо едно централно Ñелище – Бабек и нÑколко колиби Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 3000 къщи и наÑеление 15-20 хил. души. Те Ñе делели на 32 чаÑти, които ноÑели различни имена, като Ðврамови колиби, Юнузови колиби и др. Ð’ÑÑка чаÑÑ‚ Ñи имала коджабашиÑ. Бабечаните били добре въоръжени. Занимавали Ñе главно Ñ Ð»Ð¾Ð² и ÑкотовъдÑтво, правели Ñъщо и катран. До 1883 г. Бабек е управлÑван от фамилиÑта на Яшар ефенди, но Ñлед като той починал, Ñиновете му не били в ÑÑŠÑтоÑние да наложат влиÑнието Ñи над наÑелението. Според Сан-СтефанÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор цÑлото краище Бабек Ñтанало българÑка териториÑ, но Ñпоред БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ то Ñе разделило на две чаÑти. Южната оÑтанала в ОÑманÑката империÑ, а Ñеверната Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð°Ñ‰Ð°Ñ‚Ð° Ñе в Ð½ÐµÑ ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð±Ð°Ñ€Ñки поÑелениÑ, била предадена на Източна РумелиÑ. Бабечани не работели през празничните дни, играели хора, а през Рамазана в нÑкои от колибарÑките поÑÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе налагало да ходÑÑ‚ ходжи за да им отÑлужват молитвите. Те знаели, че не Ñа неверници и повечето Ñе задоволÑвали Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°. ÐÑкой от фамилните им имена не Ñа типични за изповÑдващите иÑлÑма, но затова пък личните им имена били мюÑюлманÑки.
ОбщиÑÑ‚ брой на помашките Ñела от СолунÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚ през 90-те години на XIX в. бил СерÑки Ñанджак – СерÑка каза – Йеникьой. ДемирхиÑарÑка каза – Палмеш. Петричка каза – Брезница, Сливница, Моравици. Мелнишка каза – Ðово Ñело, Грънчар, Градешница. Горно ДжумайÑка каза – ОÑеново, Церово, Бачиново, Симитли, Крупник, СимитлийÑки чифлик. РазложÑка каза – МехомиÑ, Белица, Якоруда, Бачево, Добринище, БанÑ, Бабек. ÐеврокопÑка каза – Теплен, БеÑлен, Кашица, Ракищен, Лозна, Вълково, Брезница, Корница, Лъжница, Филипово, Буково, Рибново, Циропол, ОÑиково, Скребатно, Горно ДрÑново, Орешово, Долно ДрÑново, ДолÑн, Сатовча, Плетена, Дъбница, ФуÑтанÑ, Блатен, Крушово, Дебрен, Фърбово, Боболин, МанаÑтир, Слащен, ВълкоÑел, Бръщен, Витово, Избища, Туховища, Горешево, Крабул, Борово, Попово, Владиково, Граждел, Съртчан, Глум, Колюш, РоÑилово, Любен, Борен, ОÑеница, Ловчища, Прибойна, Дъблен, Малошийца, Стирен, Шурдилово, КолÑрба, Добрежъл, Калгово, Кочан, ТиÑово, Бархово, Жижево, Любча, Марулево, Буган, Вердженица, Долна Лакавица, Страни, Барщен, КоÑтен, Вощица, ОÑина, Перух и Рашово.
ДрамÑки Ñанджак – ДрамÑка каза – ЕÑкикьой, Боболец, Сидерево, ПепелÑш, Джирновица, Крапица, Тифута, Тиклево, Драгища, Левотин, Загорич, Козлукьой, Лишен, ПаÑрево, Халван, Балабан, Калово, Горуново, Чора, Кътън, Пелпан, Краново, ЧернÑгово, Радибош, Бакова, Черешово, Бичово, Лещен, Конищан. Правешка каза – Кучкар. КавалÑка каза – ЕÑки кавала, Корита, Кокала, Кънали и Пренчово.
СолунÑки Ñанджак – Йенидже ВардарÑка каза – Фущани, ТерÑтеник, РониÑлавци, Габровци, Кожушани, Перледово, ÐовоÑелци, Страища, Продом, ГоÑтолюби, Слатино, Севрели, Порово, Рожени, КавинÑни. ВоденÑка каза – МанаÑтир, Църнишево, Прибъдище, Струпино, ТреÑино, СботÑко, КоÑтурчани, Родино, Драгоманци, ПолÑни, Бизово, Кронцелово, Джедит, Кърладово. Тиквешка каза – Кафадарци, Ватоша, Ðеготино, Глишик, Марена, МанаÑтирец, ДрÑново, БухлÑ, Страмашево, Сирково, РоÑоман, Крушовица, Сопот, ТурÑка куриÑ, Криволак, Тремник, Пърждево, БеÑвища, Барево, Вешие, Долни ДиÑан, ДамÑник, Пепелища, Войшанци, БиÑтренци, Дублино, Корешница. ДойранÑка каза – Долно ГорбаÑово, Горно ГорбаÑово. Велешка каза – Ваничани, Долни Врановци, Горно Оризаре, Долно Оризаре и Мелница.
Според ВаÑил Кънчов от Разлог до прохода Предела помаците живеели в долината на река Струма. Ð’ ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ помашки Ñела били ОÑеново и Церово. Ðа юг, по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на река Струма, живеели помаци в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½ дÑл на КреÑненÑката клиÑура. Главно Ñело в този район било Ñело Крупник, а при изхода на клиÑурата имало помаци в още 5 Ñела.
Ð’ долината на Брегалница имало три помашки поÑелениÑ. Първото било в Малашево и Ñе ÑÑŠÑтоÑло от Ñелата Пехчево, Берово и Ратово. Ðа Ñевер Ñе намирало по-многобройно помашко поÑеление – в ПиÑнец ÑÑŠÑ Ñредище Царево Ñело. ОÑвен в него помаци и в още пет Ñела. Ð’ Куманово и СкопÑко е имало по едно помашко Ñело, обитавани от преÑелници от КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ Помаккой и Юмерли. Ð’ ЩипÑко Ñъщо имало едно помашко Ñело – Мушанци. Малка помашка група живеела в БелаÑица планина, около прохода Дова тепе. Ð’ СерÑко поле до Ñ€.Струма на път за Солун било разположено помашкото Ñело Йеникьой, жителите на което Ñе заÑелили през 90-те години на XIX в. от Ловешко.
Ð’ горепоÑоченото Ñело Пехчево, разположено в полите на Влахина планина до един малък приток на име Кадънка, имало три джамии и една църква. Ð’ Ñелото Ñтавал пазар и Ñе търгувало главно Ñ Ð¼ÐµÑни произведениÑ. Ð’ Царево Ñело имало една Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ един мектеб и вÑÑка Ñъбота там Ñъщо Ñтавал пазар.
Ð’ източните Ñклонове на Кошуница планина помаци Ñе Ñрещали в Ñелата Пренджово, Къналъ и в още 15 Ñела.
Около Шар планина в нÑколко района живеели торбешите. Ðай- многобройни били дебърÑките. Те образували три отделни групи, като най-голÑмата били на югозапад от град Дебър и наÑелÑвала гребена на планинÑката верига, разделÑща коритото на Черни Дим от коритото на Девол. Тази торбешка група заемала земи чак до ОхридÑкото езеро. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð°Ð»Ð¸ 4 чиÑто торбешки и 11 ÑмеÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ Ñела. ЧиÑто торбешки Ñела били: Требища, ГолÑмо и Малко ОÑтрени и Ябланица. Ð’ ОхридÑката чаÑÑ‚ Ñе намирали Ñелата ОхтиÑи, Подгорци, Бороец и Лабунишча – вÑичките ÑмеÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸. СъвÑем отделно ÑтоÑло Ñ. Райца, което било още по на юг. То Ñе намирало в ÐлбаниÑ, но админиÑтративно Ñе водело към ОхридÑка каза. По това време торбешите много притеÑнÑвали българите и ги принуждавали да Ñе изÑелват. Втората група торбеши живеела в меÑтноÑтта Жупа на югоизток от гр. Дебър. Ð¢Ñ Ñе ÑÑŠÑтоÑла от четири чиÑто торбешки Ñела и от пет ÑмеÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ Ñела. Третата обхващала виÑоките чаÑти на планината Кърчин, на Ñевероизток от гр. Дебър като в Ð½ÐµÑ Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð°Ð»Ð° и чаÑÑ‚ от меÑтноÑтта Мала Река и доÑтигала до река Радика, където Ñе намирали двете Ñела Янче и Могорче. Тук имало оÑем чиÑто торбешки Ñела и четири ÑмеÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ Ñела. Средище на тези Ñелища било Ñело Жерковица. Ð’ Горни Полог, ТетовÑка каза имало още три торбешки Ñела, разположени в полите на Шар планина на път от ГоÑтивар за Тетово. Близо до ГоÑтивар Ñе проÑтирало Ñело Враньовци, а Ñлед него – ЕловÑне и малкото Ñело Урвич.
Друга голÑма група торбеши живеели в СкопÑка каза. Селата им били шеÑÑ‚ на брой, чийто жители били преÑелници от ДебърÑко. Към тази група Ñпадало и Ñело Горно Враньовци, Велишка каза.
Вън от пределите на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² ПризренÑка каза имало една голÑма група. Ð¢Ñ Ð½Ð°ÑелÑвала меÑтноÑтта Гора, по горното течение на река Люма в западните Ñклонове на Шар планина. Там били разположени 42 горанÑки Ñела. Жителите им Ñе занимавали предимно Ñ Ð±Ð¾Ð·Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ð¹Ñтво и обикалÑли Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки полуоÑтров, за да търгуват.
Ðповците Ñе делили на две групи. Едните заемали Горно Кичово Ñ Ñ‡Ð¸Ñто аповÑките Ñела Сърбица, Бачища, Горна и Долна Стрегомища, Цъвивци. Само Прека било ÑÑŠÑ ÑмеÑено наÑеление. Ð’Ñички Ñела били разположени покрай ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ от Кичево за Тетово и Скопие. Втората група обитавала Долно Кичево. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð°Ð»Ð¸ аповците от Ñамото градче Кичево и от Ñелата СърбÑне, ЛиÑичани, Прегово, ПлаÑница, Крушица, Челопеч и Требино. ОÑвен Ñ‚ÑÑ…, в Ñело Модрища имало Ñедем аповÑки домакинÑтва, а другите били българÑки.
Ð’ КоÑтурÑка каза Ñе наброÑвали 14 торбешки Ñела. Само едно от Ñ‚ÑÑ… –Жервен било отделено и Ñе намирало на Ñевер от КоÑтур в меÑтноÑтта Кореща. Другите 13 били разположени на югозапад от КоÑтур в меÑтноÑтта ÐеÑрам и Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на три, Ñред жителите на оÑтаналите имало и българи.
През XIX в. търговците от планинÑките краища на Западна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ â€“ ТетовÑко, ДебърÑко, КичевÑко и КоÑтурÑко наÑочвали Ñвоите гурбетчийÑки маршрути повече към СърбиÑ, а от Източна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ â€“ към БългариÑ.
Ð’ ПрилепÑка каза имало една малка група ÑÑŠÑтоÑща Ñе от три Ñела – Дебреще , Пещалево и Лажене , в поÑледното от които живеели и българи. Тези Ñела Ñе намирали в Ð‘Ð°Ñ€Ð±Ð°Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ð°.
Ð’ Горна ПреÑпа, БитолÑка каза, имало Ñъщо една малка група от торбеши. Имало ги и в околийÑкото градче РеÑен, както и в Ñелата СъподÑко, Лахии, Царедвор, Дърмен, Подмочане и КозÑк. ПоÑледните две били ÑÑŠÑ ÑмеÑено наÑеление, като в първото живеели и българи, а във второто – албанци. Към тази група Ñпадало и торбешкото Ñело Буково, разположено между ПреÑпа и Охрид, чието наÑеление Ñъщо било ÑмеÑено Ñ Ð°Ð»Ð±Ð°Ð½Ñ†Ð¸.
Значителна била тиквешката помашка общноÑÑ‚. Ð’ Тиквеш помаците ÑÑŠÑтавлÑвали три отделни групи. Ðай-голÑмата заемала плодородните чаÑти от Тиквеш по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на река Вардар Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ Кавадарци и Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ помашки Ñела около него. Втората група обхващала нÑколко големи Ñела по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на река Вардар, а третата Ñе вмеÑтвала в Ñ‚ÑÑната ивица по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на река Църна Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¾ Ñело ДрÑново, на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ Тиквеш и Прилеп. Общо помашките Ñела били 27 и ÑÑŠÑтавлÑвали половината от наÑелението на Тиквеш. Ð’ повечето от Ñ‚ÑÑ… имало и българи, които работели като ратаи и им обработвали земÑта. Ð’ Тиквеш Ñред помаците имало големи земевладелци – бегове и аги. Предполага Ñе, че това Ñа потомци на меÑтни болÑри, които приели иÑлÑма, за да запазÑÑ‚ владениÑта Ñи.
Друга голÑма група Ñа мегленÑките помаци. МеÑтноÑтта Меглен обхваща плодородната котловина между Ðидже планина и Кожух планина. Ð¢Ñ Ðµ ороÑÑвана от много притоци, които Ñе ÑпуÑкат от двете планини и образуват река Меглешница. Ð’ низината били разположени общо 49 Ñела, като 13 от Ñ‚ÑÑ… – в планината и били българÑки , четири били турÑки, а другите – или чиÑто помашки или ÑмеÑени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸, които навÑÑкъде били малцинÑтво. Към тази група Ñпадало и влашкото мюÑюлманÑко Ñело Ðъте. МегленÑките помаци били фанатици и не позволÑвали да Ñе градÑÑ‚ църкви в Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½, както и в Ñело СъпотÑко – админиÑтративен център на чаÑÑ‚ от Меглен. Много от тиквешките и мегленÑките войници Ñлужели в ÑултанÑката гвардиÑ. Между мегленÑките помаци Ñъщо имало голÑм брой бегове и аги, които подобно на тиквешките владеели много земи.
Общата ÑтатиÑтика на помашките Ñела в СкопÑки и БитолÑки вилает от 90-те години на Ð¥IÐ¥ в.е Ñледната:
СкопÑки вилает – СкопÑки Ñанджак - СкопÑка каза - Юмерли, Долни Количани, Пагарюша, Цветово, Умово, Държилово. ТетовÑка каза – ЕловÑне, Урвич, Враньовци. КуманÑка каза – Помаккьой, КоÑматица. МалешевÑка каза – Пехчево, Берово, Царево Ñело, ТурÑко Габрово, Вирче, Станимир, Град, Звегор, Трабатовище, ИÑтевник, Цървеник, Килиманци. ЩипÑка каза – Уланци.
БитолÑки вилает – БитолÑки Ñанджак – БитолÑка каза – Търновци, РеÑен, Буково, СпотÑко, Лахци, Царев двор, Дърмени, Подмочани, козÑк, Сливница. ПрилепÑка каза – Пещалево, Дебреще, Ложане. ОхридÑка каза – Пещани, Велгоща, Райца, ОхтиÑи, Подгорица, Лабунаща, Боровец, Вранища. КичевÑка каза – Кичево, Премка, Сърбица, Бачища, Горна Стрегомища, Долна Стрегомища, Цървивци, СърбÑни, Староец, ЛиÑичани, Преглово, ПлаÑница, Крушица, Челопеци, Требино, Модрища. ДебърÑка каза – Обоки, Обреле, Макелари, Долна Коргища, Клабучища, Житинени, Кочища, Брещица, ГолÑма Папраница, Малка Папараница, Църни Оборци, Байрамовци, Горно Горенци, Долно Горенци, ВлаÑики, Ябланица, Дженища, Требища, Кленьое, Летен, Стреблево, Себища, Големо ОÑтрени, Малко ОÑтрени, Радомирица, Миреши, Отишане, Сърпетово, Тучепи, Торбачи, Търново, Радовеща. РеÑенÑка каза – Жерновица, Видоши, Болетин, Требища, Вельо Бърдо, РаоÑтоше, Хаджиевци, ПриÑойница, Скудриньое, Долно КоÑовраÑти, Могорче, Янче. КоÑтурÑка каза – Жервени, Желин, Цикони, Добролища, Дреничево, Галища, Забърден, Желегоже, Гърлени, Св. ÐеделÑ, Ошени, Четирок, Горно ПапрадÑко.