РазноетничеÑкиÑÑ‚ Ñтар общоезичеÑки Празник ! Как празнуват мюÑюлманите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ 6 май – Хъдърлез Ðа 6 май турÑкото наÑеление в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½ÑƒÐ²Ð° Хъдърлез, който Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Гергьовден и Ñе приема за начало на лÑтото. Празникът е поÑветен на двама мюÑюлманÑки Ñветци – Хъдър и ИлиÑз, покровители на хората, животните и плодородието.
Двамата винаги Ñе движат в противоположна поÑока – ако единиÑÑ‚ върви към изток, Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð²Ð¸ на запад, ако ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ðµ на Ñевер, другиÑÑ‚ държи юга. Това правÑÑ‚, за да помагат на хората от различните проÑтранÑтва. Според народната вÑра те Ñа невидими, но понÑкога Ñе ÑвÑват в човешки образи и иÑкат помощ; ако не Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ñ‚, тези, към които Ñа Ñе обърнали, Ñа обречени на неуÑпех, а понÑкога и на големи беди. Двамата Ñветци Ñе Ñрещат Ñамо веднъж в годината, между първи и пети май, за да Ñи разкажат къде Ñа били, какво добро дело Ñа извършили, Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñа помогнали на хората. Ðо ако този период Ñе Ñлучи в петък, не Ñе Ñрещат.
Ðа 6 май момичетата или млади невеÑти донаÑÑÑ‚ вода от Ñедем чешми и пущат в бакърено котле зелени лиÑта и клонки, на които поÑтавÑÑ‚ белег. ПоÑле едно момиче вади белÑзаните лиÑта и клонки, а другите пеÑÑ‚ четириÑÑ‚Ð¸ÑˆÐ¸Ñ â€“ манита и Ñпоред Ñъдържанието на Ñъответното четириÑтишие Ñе гадае за бъдещ Ñъпруг, бъдещ радоÑтен или тъжен Ñемеен живот, за житейÑката Ñъдба на момата. След като Ñвършат Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на лиÑтата и клонките, вÑички приÑÑŠÑтващи измиват лицата Ñи Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°Ñ‚Ð°, а клонките хвърлÑÑ‚ в реката. Ðа Хъдърлез отиват на аÑзмо (извор Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾Ð²Ð¸Ñ‚Ð° вода) за здраве, миÑÑ‚ Ñе там или Ñе къпÑÑ‚, като оÑтавÑÑ‚ дрехите, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñа Ñе потапÑли във водата, на нÑкое дърво, пуÑкат пари в аÑзмото.
Ðа Хъдърлез от МомчилградÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð¾Ð½ поÑещават Ñтарата Еди Къзълър джами (ДжамÑта на Ñедемте момичета) при Ñело Подкова. Болни от ревматизъм докоÑват Ñтърчаща черна Ñкала Ñ Ð²Ñрата, че който уÑпее да Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñне, ще оздравее. ОÑвен това там има каменен прозорец и Ñе провират през него не Ñамо болните, но и здравите, за да бъдат Ñилни и щаÑтливи през цÑлата година.
При алианите Ñрещу празника две първородни моми Ñ ÐºÐ°Ð»Ð°Ð¹Ð´Ð¸Ñан бакър обхождат къщите и Ñъбират нишани (белег). Като Ñтигнат до нÑÐºÐ¾Ñ ÐºÑŠÑ‰Ð°, внимават да не заÑтават под Ñтрехата и Ñтопанката, без да ги кани им дава нишан. Щом Ñъберат вÑички нишани, занаÑÑÑ‚ котлето в къщата на младоженци, които поÑледни Ñа Ñе оженили през годината. ОÑтавÑÑ‚ го под трендафил и го покриват Ñ ÐºÑŠÑ€Ð¿Ð°.
Ð’ Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° празника – 6 май - Ñтопаните Ñтават рано и обхождат нивите, а Ñтопанката изважда и проÑтира навън вÑички вълнени покривки, калйфи за възглавници, поÑтелки, за да ги напече Ñлънцето Ñрещу молци. След като ги напече доÑтатъчно, Ñтопанката ги Ñъбира и нарежда, като между тиÑ, които не Ñе използват, Ñлага лиÑта от орех.
Момичетата отиват рано и Ñе търкалÑÑ‚ в житните ниви, като предпочитат поÑÑтите Ñ Ñ€ÑŠÐ¶, за да Ñа им дълги коÑите. Като Ñе приберат вкъщи, майките Ñеднали на намотано на кълбо въже, Ñплитат коÑите им на плитки Ñ Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ðµ да Ñа дебели и дълги като въжето. Плитките Ñе Ñплитат винаги тек, в завиÑимоÑÑ‚ от гъÑтотата на коÑата – 3,5,7 може и 9, а на омъжените жени плитките Ñа чифт.
Около обÑд Ñтопанинът Ñе връща от полето Ñ ÐºÐ»Ð°Ñове ръж или жито и ÑÑдат да Ñе хранÑÑ‚. Този ден готвÑÑ‚ Ñърми – булгур, завит в лиÑта от лобода, залети ÑÑŠÑ Ñчукан чеÑън и киÑело млÑко, Ñдат прÑÑно Ñирене и киÑело млÑко. Ðе варÑÑ‚ прÑÑно млÑко и Ñйца, не взимат игли и ножици, за да не Ñе ÑвÑват змии. Като Ñе нахранÑÑ‚, отиват на люлките, завързани на дърво до мегдана и Ñе люлеÑÑ‚ за здраве. След люлеенето жените отиват в къщата, където е котлето Ñ Ð½Ð¸ÑˆÐ°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ. Двете моми, които Ñа обикалÑли домовете, за да Ñъберат нишаните, хващат едновременно от двете Ñтрани дръжката на котлето и тръгват. Близо до Ñ‚ÑÑ… ги Ñледва жена, наметната Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма черна кърпа. ОÑтавÑÑ‚ котлето в Ñредата на Ð°Ð»Ð°Ñ Ð¸ една от момите ÑÑда до него. Жената ÑÐ²Ð°Ð»Ñ Ð¾Ñ‚ Ñебе Ñи черната кърпа и покрива момата и котлето. Ðа момата дават огледало, в което Ñ‚Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐºÑŠÑнато Ñе оглежда, като Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° ръка вади нишаните. До Ð½ÐµÑ ÑтоÑÑ‚ две жени Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑ‡ÐºÐ¸ в ръце и поемат Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ÑˆÐ°Ð½, окачват го на пръчката и го показват на приÑÑŠÑтващите. Жената, чийто нишан е изваден, Ñлуша едно мани от жената, коÑто го е подала. И така Ñе изваждат вÑички нишани.
Ð’ Ñ‚Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½ Ñе коли агне курбан, готвÑÑ‚ го на ÑÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñе Ñъбират да го Ñдат заедно.
Българите мохамедани от град Ðеделино, СмолÑнÑки регион, Ñрещу Гергьовден Ñъбират китки от дворовете, поÑтавÑÑ‚ ги на един бакър Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°, покриват ги отгоре Ñ Ð»Ð¾Ð·Ð¾Ð²Ð¸ пръчки и ги окачват на дърво, най-чеÑто орех или дрÑн. Рано Ñутринта на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ðº момичетата отиват на реката „плитчат†Ñе Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° и поÑле отиват на нÑкое площадче в махалата и донаÑÑÑ‚ там бакъра Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ. Една мома вади китка Ñлед китка, а други пеÑÑ‚:
Катро, чеÑтито белило,
По-много злато да има,
По-много пари да има,
По-много дрехи да има...
Като извадÑÑ‚ вÑички китки, момичетата Ñе напръÑкват Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°Ñ‚Ð°, Ñлед това отделÑÑ‚ от Ð½ÐµÑ Ð¸ ноÑÑÑ‚ да поръÑÑÑ‚ животните. Срещу Гергьовден закичват оборите против магии и уроки и Ñе коли курбан поÑветен на животните.
Само 5-6 километра е разÑтоÑнието между град Ðеделино и Ñело Страцево. Там Ñрещу Гергьовден вÑÑка къща пълни бакърче Ñ Ð¿Ñ€ÑÑна вода и Ñлага здравец в неÑ. Отгоре поÑтавÑÑ‚ нож, завързан Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½ конец. Сутринта рано младите жени отиват да нареждат дрÑнови пръчки, вÑички Ñе запаÑват на поÑÑа по една, а Ñъщо и на главата като венец. ПоÑле изваждат здравеца, измиват Ñе Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°Ñ‚Ð°, за да не ги боли главата през лÑтото, а Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐºÐ°Ñ‚Ð° поръÑват добитъка в обора за здраве. КолÑÑ‚ за курбан агне.
Ðа този ден на много меÑта правÑÑ‚ люлки, завързани за клон на орехово дърво, а децата, болни от коклюш (магарешка кашлица) провират под орехов корен.
ОгнÑнова, Елена. Традиции и празници в БългариÑ
http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=1335