ЕВРОПЕЙСКÐТРИСТОРИЯ И ТУРЦИТЕ
Ð’ рубриката ни миналата Ñедмица Ñе ÑпрÑхме накратко на иÑториÑта на Ñ‚ÑŽÑ€Ñкото племе Българи и на оÑнованите от това племе четири държави. Ð’ днешната ни рубрика иÑкаме да заÑегнем навлизането на Балканите на други турÑки племена като кумани, печенеги и узи.
През 330-та година от новата ера, КонÑтантинопол официално Ñтава Ñтолица на РимÑка ИмпериÑ. През 395-та година, когато РимÑката Ð˜Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¾ на две-Източна и Западна, КонÑтантинопол Ñтава Ñтолица на Източната РимÑка ИмпериÑ, получила по-къÑно името ВизантийÑка ИмпериÑ, по древното име на КонÑтантинопол-Бизантион. С рухването през 476-та година на Западната РимÑка ИмпериÑ, Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñтава единÑтвен наÑледник на императорÑките традиции на Рим и проÑъщеÑтвува до 1453-та година, когато КонÑтантинопол бе превзет от ОÑманÑките турци и получи днешното Ñи име ИÑтанбул.
ВизантийÑките летопиÑи от 4-ти до 15-ти век, предÑтавлÑват много важен пиÑмен източник за иÑториÑта на различните турÑки народи, приÑтигнали още преди ÑелчукÑките и оÑманÑките турци в имперÑките земи в Ðнадола и на Балканите. Хуни, Гьоктюрки, Ðвари, Българи, Узи, Хазари, Печенеги и Кумани, Ñледвайки Ñеверното крайбрежие на Черно Море, навлизат в земите на ВизантийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Балканите. От Ñвоето оÑноваване до ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹, ВизантийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð¸ поÑтоÑнна борба Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ тюркÑки народи. Ð’ течение на този период, Ñ‚Ñ Ñъздава Ñпецифична Ð´Ð¸Ð¿Ð»Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° контакти Ñ Ñ‚ÑÑ…, като Ñъщевременно възприема и техните Ñтратегии и Ñ‚Ñхното въоръжение, за да може по-добре да Ñе противопоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° конните им дружини. ОÑвен това, чеÑто е позволÑвала на различни турÑки племена да Ñе заÑелват в земите й, като Ñе е възползвала от Ñ‚ÑÑ… като щит Ñрещу нахлуването на други варварÑки народи.
Ð’ ГьоктюркÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð³Ð°Ð½Ð°Ñ‚, обединил през 552-ра година авари, българи, хазари, печенези, узи и кумани, византийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ðµ била извеÑтна под названието Ðпурум-От Рим. ВизантийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð½Ð¾ Ñключва договори Ñ Ð“ÑŒÐ¾ÐºÑ‚ÑŽÑ€ÐºÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð³Ð°Ð½Ð°Ñ‚ в борбата Ñи Ñ Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ñките ÑаÑаниди. ВизантийÑки поÑланици поÑещават многократно Ñтолицата на каганата. Съюзът между Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ ГьоктюркÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð³Ð°Ð½Ð°Ñ‚ Ñрещу ÑаÑанидите продължава до 576-та година. След Ñмъртта на Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð½ ИÑтеми, е обÑвен край на Ñъюза между двете държави. През 582-ра година ГьоктюркÑкиÑÑ‚ каганат Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Източен и Западен и контактите Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ñа прекъÑнати.
ВизантийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ðµ имала близки контакти и Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ Ñ‚ÑŽÑ€Ñки народ-аварите. Във византийÑките хроники аварите Ñе разделÑÑ‚ на две групи-иÑтинÑки авари и пÑевдоавари. ИÑтинÑките авари Ñа били Ñ Ð¼Ð¾Ð½Ð³Ð¾Ð»Ñки произход докато пÑевдоаварите Ñа били народ Ñ Ñ‚ÑŽÑ€ÐºÑки произход. ПÑевдоаварите излизат на европейÑката Ñцена през 6-ти век и до 9-ти век Ñа една от главните военни Ñили в Централна и Източна Европа. ÐварÑките племена Ñе заÑелват в ПанониÑ, или днешна УнгариÑ, където през 562г. покорÑват меÑтните ÑлавÑни и германÑкото племе херули. Завземат ТранÑилваниÑ, и Влашко.През 567 година подчинÑват и гепидите. Ðварите продължават на юг и навлизат в земите на ВизантиÑ. Те започват да нападат имперÑките земи, тъй като Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ð·Ð²Ð° да им предаде за заÑелване облаÑтта Малка СкитиÑ, извеÑтна Ð´Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Добруджа. ИмпериÑта е атакувана ежегодно по цÑлата граница,от Белград до уÑтието на Дунав от 568 година до 582 година по времето на хаган БаÑн. Ðварите поÑтепенно опуÑтошават МизиÑ, Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ плътно Ñе доближават до двата най-големи града на империÑта –КонÑтантинопол и Солун.
Император Маврикий Ñключва договор в 584 Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð°Ñ Ð°Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ на БаÑн, като Ñе задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. Ðа Ñледващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите ÑмÑтат, че ще вземат повече, ако продължат нападениÑта Ñи. Рпрез 593 година решават да разграбÑти Западна Европа. Започват нападениÑта им над Ð¢ÑŽÑ€Ð¸Ð½Ð³Ð¸Ñ Ð¸ БавариÑ. Първоначално аварите Ñе заÑелили в Малка Ð¡ÐºÐ¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ изпълнÑвали ролÑта на византийÑки федерати. Били използвани от ИмпериÑта Ñрещу враговете Ñ Ð¾Ñ‚ Източна (утигури, кутригури, анти) и Западна Европа (франки). ВпоÑледÑтвие аварÑко-византийÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ…Ð»Ð°Ð´Ð½ÐµÐ»Ð¸ и те, водени от ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÐ°Ð³Ð°Ð½ БаÑн, Ñе заÑелили в ПанониÑ,откъдето изгонили гепидите. Оттогава започнали почти непрекъÑнати аварÑки походи Ñрещу балканÑките провинции на ВизантиÑ, Ñвоеобразен връх на които е обÑадата на КонÑтантинопол през 626 година от българи, аварии ÑаÑаниди. Походи били наÑочени и на запад,Ñрещу франки,и в една битка през 566 годинадори бил пленен техниÑÑ‚ крал Сигиберт. Организирани били Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ в земите налангобарди и бавари. След неÑполучливата обÑада на КонÑтантинопол, през 624 година, ÐварÑкиÑÑ‚ каганат започнал да запада и впоÑледÑтвие Ñе разпаднал на две чаÑти. ПоÑледен удар върху аварите нанеÑли франкÑкиÑÑ‚ владетел Карл Велики, който от 791 годиназапочнал военни кампании Ñрещу Ñ‚ÑÑ… Ñ Ñ†ÐµÐ» окончателното премахване на аварÑката опаÑноÑÑ‚, и българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð´ÐµÐ½Ð° от кан Крум, който обаче не ги подлага на Ð³Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ репреÑии, а като родÑтвен народ, Ñпомага за вливането им в българÑката държава.През 805 година аварите, пръÑнати в централните и източни райони на Европа, приемат хриÑтиÑнÑтвото. ПоÑледните ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° аварите датират от 822 година.
Хазарите Ñа тюркÑки народ наÑелÑвал района между Черно Море и КаÑпийÑко Море. Те Ñе откъÑват от ГьоктюркÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð³Ð°Ð½Ð°Ñ‚ и оÑновават ХазарÑки хаганат. УÑтановÑват близки Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ Ñключват Ñ Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ за взаимопомощ в борбата на империÑта Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ðµ в земите й авари и ÑаÑаниди. През 667 година, обединената Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð° византийци и хазари разгромÑва в битката при Ðинова ÑаÑанидÑката армиÑ. Ð’ Ñредата на 7-ми век хазарите завземат и КримÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров и Ñе уÑтановÑват активни търговÑки Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ. През 730 година византийÑкиÑÑ‚ император Лъв Трети, оженва Ñина Ñи КонÑтантин за дъщерÑта на хазарÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð³Ð°Ð½ Чичек, приела името Ирина ХазарÑка. Синът им, Ñтава император на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ името Лъв Четвърти, или Лъв Хазар. Ð’ течение на 10ти век, личната и дворцовата охрана на императора е ÑÑŠÑтавена от избрани хазарÑки воини.
ХазарÑкиÑÑ‚ хаганат е унищожен от печенегите и куманите. Ð’ периода 9-11 век, от Централна ÐÐ·Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ черноморÑките брегове, Балканите и Ðнадола започва нова преÑелничеÑка вълна. Печенеги, кумани и узи Ñе наÑтанÑват по Ñевернто крайбрежие на Черно Море и на Балканите. Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ ÑƒÑтановÑва Ñъюз Ñ Ð¿ÐµÑ‡ÐµÐ½ÐµÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ и Ñ Ñ‚Ñхна помощ разгромÑва побеждава българите, които през 1018 година губÑÑ‚ незавиÑимоÑÑ‚. Ðо Ñлед тази победа, печенегите Ñтават ÑÑŠÑеди на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ започват да Ñе наÑтанÑват в земите по южното крайбрежие на река Дунав. Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ñе възползва от печенегите като граничен щит и наема във византийÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡ÐµÐ½ÐµÐ³Ñки ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ около 15 хилÑди души. По време на битката при Манцикерт, Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Малазгирт в ТурциÑ, между византийÑката армиÑа и армиÑта на ÑелчукÑките турци, печенежките наемници преминават на Ñтраната на родÑтвените Ñелджуки и Ñпомагат за Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ñ€Ð¾Ð¼ на византийÑката армиÑ.
Узите, Ñъщо народ Ñ Ñ‚ÑŽÑ€ÐºÑки произход, започват да Ñе наÑтанÑват по земите на юг от река Дунав през 11 век и доÑтигат до Солун и ТеÑалиÑ. Те обаче Ñа малобройни и Ñе претопÑват в другите турÑки народи в региона. Предполага Ñе че гагаузите, наÑелÑващи оÑновно Добруджа, Ñа потомци на узите. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 11 век, печенезите уÑтановÑват Ñъюз Ñрещу Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ñтвениците Ñи в Ðнадола, Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Измир Чака Бей , и ÑелчукÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ» Кълъч ÐÑ€Ñлан Първи. Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана Ñключва Ñъюз Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ тюркÑки народ, Куманите. През 1091 година куманÑките дружини разгромÑват в Ñражението при Лебуниум на брега на река Марица печенегите. След това поражение чаÑÑ‚ от печенегите Ñе наÑтанÑват по бреговете на река Вардар, в околноÑтите на Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ на Меглен в облаÑтта ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² ГърциÑ. След разгрома на печенегите, куманите Ñе наÑтанÑват в Добруджа, Лудогорието, Родопите, ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ТракиÑ. След падането на ВизантийÑката Ð˜Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ ударите на Ð§ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ ÐšÑ€ÑŠÑтоноÑен Поход, куманите Ñе включват в ÑÑŠÑтава на второто българÑко царÑтво.
ÐикейÑката империÑ, коÑто е продължител на ВизантийÑката империÑ, Ñъщо продължава да Ñе възползва от уÑлугите на куманÑките конни дружини и наÑтанÑва голÑм брой кумани в долината на река Меандър, МендереÑ, в Западен Ðнадол. Близо 50 години преди оÑноваването на оÑманÑката държава, в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ в Западен Ðнадол вече има многобройно куманÑко тюркÑко наÑеление. БългарÑката царÑка динаÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¨Ð¸ÑˆÐ¼Ð°Ð½ Ñъщо е Ñ ÐºÑƒÐ¼Ð°Ð½Ñки произход и поÑледниÑÑ‚ владетел на ТърновÑкото ЦарÑтво преди то да падне под ударите на оÑманÑките турци е Иван Шишман. ПриÑÑŠÑтвието на тюркÑки народи като печенези, кумани и узи на Балканите, улеÑнÑва оÑманÑката екÑÐ¿Ð°Ð½Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° полуоÑтрова и оÑигурÑва и Ñилно демографÑко приÑÑŠÑтвие на империÑта в този район, тъй като родÑтвените турÑки народи Ñе превръщат във верни поданици на империÑта.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=69dc1c67-f9ff-41b8-b5ca-428f4280b8a0