Topic: Помаци от Тетевенско- Галата ,Градежница...

[ficinka]

Чета и за пореден път се убеждавам че тук различно мислещите не се приемат добре, трудно се приема чуждото мнение но никой не е длъжен да го приема ,ако ти харесва го подкрепяш ако ли не го подминаваш,но как ще ни приемат нас такива каквито сме всъщност след като ние не приемаме различните от нас, радвам се че има села където всичко се е запазило ,говоря за традиций и т.н. но днес е демокрация и всеки има право да се облича и мисли също и да изповядва каквато си религия иска ,по точно да се държи така както смята за добре за себе си но не и да налага това на останалите, същото се отнася и за двете страни на спорещите  по горе, но трябва да призная че помаг е прав за някой неща ,особенно що се отнася за това че децата ни растат как  да кажа ................. абе водят двойнствен живот, на село са примерни и скромни души а като напуснат селото еда да видиш какво става тогава, незнам кой е виновен за това пък и не съм човекът който трябва да съди хората, предпочитам истината колкото и да не ми харесва тя отколкото да живея в заблуда,но всеки има право сам да избира за себе си ,носийте са ни страхотни, прекрасни дори ,но защо тогава няшите жени тук не ходят с тях по градовете, това също е вярно , за градът ще си облечем пола и панталон а на село ще си ходим с шалвари, това не мога да си го обясня, не искам да споря с никого просто ми е интересно ,нямам нищо против носията ни не ме разбирайте погрешно, напротив дори си я харесвам ,но аз лично рядко обличам шалвари , и съм против това някой да ми казва какво е редно да нося и какво не, не мисля че името или носията те определят какъв човек си всъщност,по важно е сърцето и душата на човека, останалото е само външна обвивка която в някой случай служи само за прикрите на истинската същност на човека, мисля че това имаше в предвид нашият селски помаг

[Nazmi]

  ficinka,твоя селски рег се с ник" pomag " си позволи тук днес открито да клевети Хюсеин Мехмед в негово отсъствие го руга,че партия му е направила къщата,че селото ви го е хранил 2 години.Извини ме,ама това е НЕДОПУСТИМО! Още повече Хюсеин Мехмед с години се е доказал тук във Форума ни !!! Човека е Ходжа на селото ви Галата,написа книга за помаците,тук поне винаги е бил лоялен и искрен.В това отношение съгласи се да ценим това.Вместо да се намери спонсор за книгата му то други се правят на интересни.

[ficinka]

Това съм го пропуснала ,явно си имат  свои разногласия, те живеят в едно село ,а аз в друго и незнам такива неща що се отнася до къщата и т.н. на Хюсеин,аз съм за това най-малкото да се уважаваме взаимно , никой не кара никого да  обича или мрази определен човек, пъки кои сме ние че да съдим хората,това е работа на всевишният

[Nazmi]

Да но ти би ли се съгласила да плюеш твоя селски както направи pomag към Хюсеин Мехмед-наш уважаван съфорумник тук!  Не  ми се връщат сега постингите му,има ги тук в темата/ при условие,че единия го познават целия форум,а другия днес рег се се опитва да насажда клевети,то не е нормално,няма логика...

[ficinka]

Против съм  да се оплуваме един друг не само селски те си но и останалите , но има и други които явно им доставя удоволствие да плюят хората,не мога да взема страна понеже не сам запозната с това което е станало, но нека не бъдем преднамерени към новите членове на сайта ,нека да им дадем възможност да се докажат, може това да е моментен изблик ,тяхна си работа , казах че сме длъжни поне да изслушаме събеседника си та дори и да не сме съгласни с неговото мнение,

[Nazmi]

http://www.geocities.com/yusuf.ismailov/pomaks.html
   само да припомня и това  http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,731.90.html

[EVROPOMAK]

"Фисинка", като човек дето познаваш Помаците, що за работари ора са, да си видяла Помакиня да и е удобно да ходи на нивата с много къс минижуп и с високи токчета! 
По коментарите и логиката на "помаг", както и по твоята, за разликата между облеклото в селото и града излиза, че една Помакиня, ако реши да отпътува в космоса, ще трябва да ходи с "кърпа" и "шалвари"! 
Ами, много ясно, че преди всичко, ще и трябва като аеронавт, да облече по-специален костюм и скафандър! 
Ама според мен, страшно голема е тази глупост, някой друг да се занимава с това, дори и да дава акъл, кой ка се облича!    
Дайте, некво подобно предложение , пример:  Европейският Съюз и САЩ, да задължат целият свет да се обличат еднакво, пример - като "кабаретни атеисти"! 
Айде, да гласуваме! 
ЗА - 1- "помаг" , ПРОТИВ - 6.5 млрд. души , ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ - 1 - "фисинка"  !   

[ficinka]

Eвропомак не ми се влиза в безсмислени  спорове, прочети веднъж поне хубаво какво съм написала , не казвам кой как да ходи или да се облича, напротив ,въздържам се от това, щом в космоса не може да ходи с шалвари и кърпа тогава на плажа ли да ходи с тях, естествено е че ще трябва да се съблече по бански, глупавото в случая е това че се опитваш да създадеш смешен спор като пишеш и си изопачаваш някой мои думи ,или така си ме разбрал знам ли , но проблемът си е твой братко, никой не се занимава с облеклото ,но ти си отделил доста време да пишеш за това ,и тези 6.5 милиярда души ти ли се зае да ги анкетираш с кое са съгласни и с кое не 

[pomag]

Галатски говор


Обхваща селата Галата, Градешница, Български извор, Помашка Лешница и Добревци в Тетевенско и Румянцево (Блъсничево) в Луковитско. Жителите на тия села са мохамедани (помаци) и са известни като ловешки помаци.

До Освобождението ловешките помаци са населявали, ако и не напълно компактно, Тетевенско, Луковитско, Белослатинско и Плевенско. Помашките села са били Петревене, Орешане, Беленци, Карлуково, Луковит, Дъбене, Торос, Девенци в Луковитско; Бресте, Бъркачево, Буковец, Еница, Койнаре, Комарево, Лепица, Попица, Сохатче, Търнак в Белослатинско; Горна Митрополия, Долна Митрополия, Долни Дъбник в Плевенско и др. След Освобождението повечето от помаците са се изселили и сега са останали само в споменатите села в Тетевенско и Луковитско. Това е един малък остров, заобиколен от преселници от Тетевенско, Ботевградско, Ловешко и пр.

Ловешките помаци са приели мохамеданството насилствено през ХVІІ в., а преди са били павликяни.

Галатският говор е преходен между ловешкия, пирдопския и тетевенския. Той има следните по-характерни особености:

Полупрегласен ятов изговор - под ударение пред твърда сричка `а.
Групи ръ, лъ в всички случаи.
Съгласната х в началото на думата и в средата между гласни изпада. В края на думата и пред съгласна обаче минава в й.
Полуредукция на неударетите широки гласни а, е и пъна редукция на неударената широка гласна о.

Давам пример с един диалог от преди 30-40 години

     Малката  Рабише тичаше по прашната улица на селото и шалварките се люлееха на детското кръстче, учкурите бяха толкова големи, че криеха телцето от кръста  и покриваха половината задна част на тялото. Тя беше потна и заморена когато нана и Гюла е извика сопнато!
-   Яла тука ма! Кадя уди до сега? 
-    Уди до магазина да си купа фафла и ми останаа стотинки за банбоне .
-   Защо си даваш парите ма, азе сам ти надробила едене!
-   Ей! Видители пари, веннага гледате да ги маанете от вас, сякаш ви пречат!
-   Яж фафлата, че ше додеш с нас да водиш кравите!
-   Де ше одим ма?
-   Нали ти каза ше орем! /ударението е на втората сричка-каза/
-   На ти  пари да идеш да купиш ляп, че нема да имаме за довечара.
-   Ааааа….! Ше ида да купа ляп ама нема да дода с вазе да вода кравите,  ве само мен карате апа Аличока спи до обед, що не викате него.
-   Ти си момиче и неможе да стоиш сама по цял ден по улиците.
-   Айде утивай, че дядо ти и той реве, че закасняаме /закасняаме-точно така се изговаря-с провлачено яяя/
Малката Рабише отива до фурната и с голям зор но купува хляб със закъснение.

-   Що са замота толкова ма?
-   Ами то имаше навалица, знаеш ли ка са натискат и бутат дрътите , щяа да ма сплескат ако не беше тета Алиманица да ми земе тя ляба!
-   Добря, айде сега си обуй други дрей , че тръгаме!
-   Да доде и Аличока ма?
-   Не гледай него, той ше дои кравите довечара!
-   Яла сенни туке на каруцата и не удряй силно кравите!
Малката Рабише се качи на каруцата и двете стари крави бавно я потеглиха.

[ficinka]

Здравей помаг, много добре си описал говорът ни , поздравления.

[pomag]

Росица Пиронска е родена през 1969 г. Живее в родното си село Градешница, Ловешко. Завършила е Филологическият факултет на ПУ "Паисий Хилендарски", специалност български и френски език и литература. От 1996 г. се занимава с преводи на хуманитарна литература. Превеждала е Бекет, Лиотар, Дерида, Хигинсън и др. В неин превод са излезли Самюел Бекет, "Кокалите на ехото" (поезия; 2002) и Жан-Франсоа Лиотар, "Нечовешкото" (1999). Автор на стихосбирките "Бегония" (2000), "Ръж" (2002) и "Открадната приказка" (2007). Публикувала е в "Литературен вестник", "Литератулен форум", сп. "Кръг" и др. Превеждана е на френски, английски, португалски, словенски, руски, немски и унгарски. Отличавана е с награди в национални конкурси - първа за SMS поезия (София, 2004) и втора за участие в "Магията Любов" (Казанлък, 2003). Работи като редактор в Издателска къща "Литавра" и сп. "Кръг".

[pomag]

Това е  по действителен случай от с.Градежница

Автобиография

 

Росица Пиронска

 

         Разказът на тази осемдесетиосем годишна полусляпа жена беше тъжен, но тя през цялото време се смееше. Най-вече, когато разправяше как са минали нелегално границата на връщане. Една майка се спънала, изпуснала детето си и то ревнало. Запушили му устата, притаили се из драките. Трийсетина души. Турският граничен патрул бил подире им."Ама да вярваш на ходжа ли". Излъгал ги през 29-та, 1929, да тръгнат с него. Продали всичко на американците и тръгнали. Американците били двама братя българи, току-що върнали се от Аржентина. Извадили късмет, че нямало билети за Титаник. От свойте близо до стоте лета и това да я бяха убили на границата, когато е била едва на осем, й се виждаше странно, за нас забавно."Да ни бяха опукале там, кучка ти отнела." Или писаното си е писано. Писано ти е да се върнеш и да станеш ратай на собствения си имот, и това да ти е достатъчно. "Ама па там горяхме лайна и слама през зимата. Баири голи. Мъчно ни е за тука. То за какво, за едни гробове. Не можахме да изтраем", смееше се баба Адила.
         През 36-та някой пак заминали и не се върнали.

 

 

[pomag]

Фида

 

Росица Пиронска

 

         На 14 години тя била с дълга до бедрата коса. Докато другарят Й. не ги завел на екскурзия в София. В ЦУМ, на щанда за козметика, поискала дерматичен вазелин, за да се среши по-лесно. Продавачката като видяла косата й, поискала да й отреже една педя. Мъжът й работел в театър. Или нещо подобно. Фида й отказала. Продавачката й дала дерматичния вазелин. Ако е било вазелин. Фида го измазала целия върху косата си. Тутакси всичката й коса паднала. Заедно с веждите. Подула се, гласът й станал мъжки. Едва я спасили в болницата, майка й не я познала, искала си нейното дете. След известно време гласът се пооправил, но колкото коса й пониквала, падала. И сега е така, затова ходи със забрадка.

 

         Фида е певица. От изчезващите автентични гласове. Като запее Заблеяло ми агърне и Омерова майка, ти идва само едно на ум, световна изповед. Тя пее в селско читалище. Което все още съществува някак си. Работи на лозето. Там предпочитали да не пее, другите щели да се разсейват.

 

         Фидиният глас сигурно ще потъне. Само че природата не прощава. Безмилостно напомня какво губим. Да вземе едно желязо да я удари по главата. Ходи болна оттогава. Често я засичам в аптеката. Всеки път тя непоколебимо ми казва, „Човек носи смърт в себе си.”

 

 

[pomak BG]

Фици проблема на нашите помаци е в това че тези хора с комплексирани. Аз се чудя на това. До 6 клас аз съм учил в училища в които учениците бяха 90-100 българи. Говоря за уч. Ив. Вазов в гр. Айтос 1-3 кл. и уч. Паисий Хилендарски в гр. Каблешково. След което съм учил в едно туско село Разбойна две години. И трите училища са в Бургаска област. там се заселиха родителите ми и там работеха. Баща ми беше в жп. - то в гр. Бургас, а майка ми работеше в кравеферма. Като такъв аз никога не се срамувах пред съочениците ми и от съселяните ми. Всички мои врастници ме наричаха поми т.е. помак. Такъв бчх и в казармата. Всеки един знаеше че аз съ Хюсеин Мехмед. Така ми викаха и в Шумен и в София където аз искарах средно, висше (бакалавар и магистър). И съм горд че съм помак. За разлика от моя селски, който като му кажеш Мустафе омира от срам, а като погледнеш реално не е нищо по различен от останалите в селото. Да не говорим че дори някъде по-рано, той знае най-добре каде се преставял според един друг негов приближен и като бай Ганьо.
Другото което уважявания ни съфоромец незнае е че къщата ми щеше да се построи и без парите на ДПС а с инициятивата на един местен бизместен. Но тъй като нашите депесари разбраха, че от това те ще получат някаква финасова облага се намесиха и през целите тези две години докато се строеше тази къща от две стаи, коридор и баня аз изхабих нерви, колкото не бях израсходвал до преди да се започне строежа. Първата причина за това беше свързана още в началото, когато Беро (общинския председател на ДПС) ме заведе при Св. Русинов в Градежница и там ми казаха, че няма да дадът нито един лев тъй като имали разходи по време на изборите. После като оправиха докоментацията мюсюлманското настоятелство за строежа ние след като разбрахме че има преведени пари започнахме да копаеме основите на къщата. След като го видяха това споменатите личности започнаха да отпускат пари, но само за материали. Основната причина бяха наближаващите избори за кметове и съведници. За строежа аз лично също дадах пари от собствения си джоб, тъй като той много се бавеше, а на мен ми предстоеше женидба. Причината поради която да не се дават пари за работници беше с надежда, че на обекта няма да се работи. Но тук е мястото да спомена и аго Рамадан, който е член на мюсюлманското настоятелство. Той независимо, че е на 80 години, работи до последно на обекта без да претендира за каквото и да е било парично облекчение. Целта на този старец и на още един, който вече е покойник и който е по-известен с пракора си Фара бяха парите на Ахмед Дуган да отидат по предназначение. На изборите аз нямаше как да не кажа две думи за това иначе щеше да излезе, че ходжата е неблагодарник. Но веднага след това аз реших да си вържа гащите като съставих избор за ново мюсюлманско настоятелство включващо видни преставители от селото и декларирах имота, като лично платих данъците на стойност 800 лв. за новопостроената къща джамията и гробещните паркови, парцелите на които са отбелязани в наториален акт от 40 г. парите които дадох бяха събирани в продължение на два-три месеца от селото, за които помаг спомена, че ме е хранило. Това естествено породи нови дразги между мен и гореспоменатото лице Беро тъй като той най-вероятно имал цел къщата след време да я превърне в партиен клуб. Този човек и нашия съфоромец направиха така аз да се дистанцирам от политиката. Защото нито Беро общински председател на ДПС нито Марин - помаг председател на помашката партия в района и член в Контролния и съвет не отговарят на лицата на които да се поверяват подобни политически постове. особенно когато става въпрос за партии които би трябвало да ни защитават правата и свободите.  

[pomak BG]

Фици и аз да бях на тяхно място и аз нямаше да го допусна това, тъй като след това ще загубя доста. Говориме за параклит естествено. Пророкът Мухаммед, когато изпратил писмо по Хатиб ибн Абу Балта до коптския владетел Мукаукас, управляващ Египет от Александрия. Той оказал почести на посланника и поставил писмото в ковчеже от слонова кост, което запечатал и съхранил. След това отговорил на пророка с писмо, в което потвърдил, че идването на пророк предстои, но се очаквало той да се роди в Палестина. Мукаукас не приел исляма. Изпратил на пророка Мухаммед дар две наложнички: Мария и Сирин. Подарил му одежди и едно муле, което нарекли Дулдул. Пророка избрал Мария за себе си и взел мулето, от която му се родил син на Ибрахим, а Сирин дарил на Хассан ибн Сабит. За това говорят и иудеите. Според тях месията освен като духовен вожд ще е и цар, какъвто е бил Мухаммед, но за тях той ще е от коляното Давидово. Без съмнение на подобно мнение да са били и ебионитите и назоряните, които са били преките последователи на Иисус чрез апостолите. Тъй като те били иудеите християни, на които евангелието било от ІІ в. Цялата тази работа се решила по времето на Константин велики и първият оглавяван от него Вселенски събор. някой учени твърдут че тогава политиката твърдо започнала да се намесва в делата на духовенството. Първоначалната идея е била да се вземе копромистно решение за обединяването на различните християнски възгледи, преди религията да се наложи като официална в Римската империя. За това обаче трябвали и радикални мерки, които не са били чужди на римските управници. Взело се решение да се канонизират едни евангели други да се унищожат. Също така се възприели филосовските възгледи на Павел, които били изключително много повлияни от една друга разпространена религия на Митра из Римската империя. В нея се говори за жертва от която ще се спаси човечеството. по късно от нея са възприети и други ритуали и елементи, като причастие и пр. Освен това Контантин и майкаму Елена възприели пътуване до Йеросалим кадето те трябвало след близо 4 в. да открият гроба на Иисус, кръста и мястото кадето бил разпнат. След като ги открили след това нито един християнин не възразил на това.