Български > Религия и мистика

Малка история :)

<< < (8/31) > >>

Abdula:
Да, за полумесеците под кръстта мога да кажа следвъщо.- За съжаление иторията, като и средствата за масова информация, си остават мощни оръжия, в ръце на нашите политици, глобалната политика и т.н., които често не са честни хора. Това е една от причините че едва ли ще можем да намерим истина там, където са я скрили или имаме една единствена гледна точка, - няма да е обективна оценката. За това не бих говорил много за това, което не може със сигорност да бъде истина.

mustafa_b:
Двама души вървели през пустинята. В момент на изтощение от горещината те забелязали едно самотно дърво. Скрили се от безпощадните слънчеви лъчи под неговата сянка. След като починали единият казал :
- Виж, какво безполезно дърво. Не ражда никакви плодове, дори дървесината му не става за нищо...
- Не бъдете неблагодарни! - отговорило дървото - Аз ви спасих от жегата, а вие твърдите че съм безполезно.

Hashashin:

--- Quote from: mustafa_b on June 05, 2009, 12:15 ---Двама души вървели през пустинята. В момент на изтощение от горещината те забелязали едно самотно дърво. Скрили се от безпощадните слънчеви лъчи под неговата сянка. След като починали единият казал :
- Виж, какво безполезно дърво. Не ражда никакви плодове, дори дървесината му не става за нищо...
- Не бъдете неблагодарни! - отговорило дървото - Аз ви спасих от жегата, а вие твърдите че съм безполезно.

--- End quote ---
Неблагодарността е едно от широкоразпространените и лоши качества на човека. Колко огорчение и болка е донесла на света, само межа да гадаем. Трябва да сме благодарни и за дребните неща.

mustafa_b:
Преди време имало едно голямо ябълково дърво. Едно малко момченце всеки ден си играло с това дърво като се качвало по клоните му, яло от неговите ябълки, заравяло се в шумата му. Това дете обичало дървото и дървото също го обичало много.
Минало време и детето пораснало. То престанало да идва при дървото. Един ден все пак дошло. Тогава дървото го попитало :
-Защо не идваш да си играеш повече с мен?
-Защото вече съм голям и не ми е интересно да си играя с теб. Аз искам играчки, с които да си играя.
-Добре - казало дървото - вземи моите плодове и ги продай на пазара, а с парите си купи играчки.
Момчето много се зарадвало, взело плодовете и повече не се върнало. Дървото отново останало самотно. След няколко години това момче се върнало вече като възрастен човек.
-Защо не си поиграеш с мен - попитало пак дървото.
-Защото вече имам семейство и трябва да построя дом за него.
-Няма проблеми, отрежи моите клони и построй с тях дома си - предложило дървото. Мъжът се зарадвал, отрязал клоните и си построил къща. Дървото било щастливо, че е помогнало. Но мъжът не се върнал и дървото останало пак само.
След много години човекът пак дошъл. Дървото много се зарадвало и го помолило пак да се играят.
-Не мога да играя повече - казал човека - вече съм в напреднала възраст, искам да си построя яхта, с която да обиколя света.
-Не се отчайвай - отговорило дървото - вземи моя дънер и се направи лодка с него! Човекът веднага отрязал дънера и не се върнал повече. Дървото пак останало самотно.
След няколко години човекът се върнал отново - вече много стар и безпомощен.
-Вече не мога да ти дам нищо - казало дървото- нямам плодове, нито дървесина.
-Не ми трябват плодовете- казал човекът - вече нямам зъби да ги ям. Не ми трябва и дървесината ти, повече не ми е нужен дом, не искам и да пътувам - уморих се, искам да си отпочина.
-Легни в моите корени - предложило дървото. Старецът легнал удобно и заспал в прегръдката на дървото...

Това е история за всички нас. Ние сме момчето, а дървото - нашите родители. Когато сме малки ние си играем с тях, когато пораснем ги изоставяме и се връщаме само, когато ни потрябва тяхната помощ. Независимо какво им искаме, те винаги ни помагат.
Поведението на момчето може да ни изглежда като престъпление, но тава е самата действителност - точно така постъпваме и ние спрямо родителите си. Винаги сме неблагодарни, въпреки нестихващата помощ и подкрепа, която непрекъснато получаваме от тях. Накрая разбираме това, но вече е много късно. Моля се на Аллах да прости нашите прегрешения спрямо родителите ни и никога да не ни изоставя от правия път!

bella:

--- Quote from: mustafa_b on June 06, 2009, 10:13 ---Преди време имало едно голямо ябълково дърво. Едно малко момченце всеки ден си играло с това дърво като се качвало по клоните му, яло от неговите ябълки, заравяло се в шумата му. Това дете обичало дървото и дървото също го обичало много.
Минало време и детето пораснало. То престанало да идва при дървото. Един ден все пак дошло. Тогава дървото го попитало :
-Защо не идваш да си играеш повече с мен?
-Защото вече съм голям и не ми е интересно да си играя с теб. Аз искам играчки, с които да си играя.
-Добре - казало дървото - вземи моите плодове и ги продай на пазара, а с парите си купи играчки.
Момчето много се зарадвало, взело плодовете и повече не се върнало. Дървото отново останало самотно. След няколко години това момче се върнало вече като възрастен човек.
-Защо не си поиграеш с мен - попитало пак дървото.
-Защото вече имам семейство и трябва да построя дом за него.
-Няма проблеми, отрежи моите клони и построй с тях дома си - предложило дървото. Мъжът се зарадвал, отрязал клоните и си построил къща. Дървото било щастливо, че е помогнало. Но мъжът не се върнал и дървото останало пак само.
След много години човекът пак дошъл. Дървото много се зарадвало и го помолило пак да се играят.
-Не мога да играя повече - казал човека - вече съм в напреднала възраст, искам да си построя яхта, с която да обиколя света.
-Не се отчайвай - отговорило дървото - вземи моя дънер и се направи лодка с него! Човекът веднага отрязал дънера и не се върнал повече. Дървото пак останало самотно.
След няколко години човекът се върнал отново - вече много стар и безпомощен.
-Вече не мога да ти дам нищо - казало дървото- нямам плодове, нито дървесина.
-Не ми трябват плодовете- казал човекът - вече нямам зъби да ги ям. Не ми трябва и дървесината ти, повече не ми е нужен дом, не искам и да пътувам - уморих се, искам да си отпочина.
-Легни в моите корени - предложило дървото. Старецът легнал удобно и заспал в прегръдката на дървото...

Това е история за всички нас. Ние сме момчето, а дървото - нашите родители. Когато сме малки ние си играем с тях, когато пораснем ги изоставяме и се връщаме само, когато ни потрябва тяхната помощ. Независимо какво им искаме, те винаги ни помагат.
Поведението на момчето може да ни изглежда като престъпление, но тава е самата действителност - точно така постъпваме и ние спрямо родителите си. Винаги сме неблагодарни, въпреки нестихващата помощ и подкрепа, която непрекъснато получаваме от тях. Накрая разбираме това, но вече е много късно. Моля се на Аллах да прости нашите прегрешения спрямо родителите ни и никога да не ни изоставя от правия път!



--- End quote ---

   Много хубава и поучителна история. За съжаление май повечето от нас така се отнасят към родителите си. Мислим си, че те цял живот са длъжни да се грижат за нас, да ни помагат. Когато дойде време децата да помагат на родителите си, повечето си мислят за остарелите си вече родители като за бреме - много, много жалко, но е така.
Дано такива истории като тази ни помогнат да преосмислим поведението си!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page