Ðовини на "помацки"
"И Ñега зафатот хабереве на помацко от Канали ЕкÑи. Ð’ понеделник Ñабаланто ÑƒÐ¼Ñ€Ñ Ð¾Ñ‚ грипен една женана, наÑтанена в СереÑ. Женана не бола хич бална и Ñичконо Ñтана от грипене..."
Така започва емиÑÐ¸Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð¸ на гръцка Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ КÑанти. Ðаречени новини на помацки (помашки - б.а.), предаваниÑта разбуниха духовете в Родопите, където отлично ги разбират, тъй като Ñа близки до меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚.
"Какви новини на помацки, това Ñи е българÑки Ñ Ð½Ñколко думи на гръцки и турÑки", гневÑÑ‚ Ñе хората.
Преди да Ñе отвори пунктът при Златоград, нÑколко пъти на връх Ñв. КоÑтадин на граничната бразда Ñе правиха българо-гръцки Ñъбори, на които роднини от двете Ñтрани на границата Ñе виждаха за първи път Ñлед години откъÑване. Сега обаче вмеÑто гранична тел, хабери на "помацки" отново разделÑÑ‚ близките.
"Гледаме новинине на помацки, убави Ñа, Ñамо дето Ñа къÑи, може да Ñа по-дльги", обÑÑнÑва на чиÑÑ‚ родопÑки диалект Кабзе Мюмюн от КÑанти. Той дори познава лично Ð²Ð¾Ð´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¡Ð°Ð±Ð°ÐµÐ´Ð¸Ð½ Караходжа, който чете Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŽÐ»ÐµÑ‚Ð¸Ð½ на Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ ÐšÐ°Ð½Ð°Ð» 6. Ðовините Ñе излъчват четири пъти Ñедмично и траÑÑ‚ около 5 минути.
Видеоблокове на базираната в КÑанти Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° и в интернет. Оттам Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ‚ и българите в ЗлатоградÑко. ИнформациÑта е разбираема за зрители и Ñлушатели, защото Ñ‚. нар. помашки език на Канал 6 Ñи е чиÑтиÑÑ‚ родопÑки диалект на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Ðа турÑки обаче е чиÑлителната ÑиÑтема, а на гръцки - Ñелата и градовете, които Ñе Ñпоменават.
ИÑкахме Себаедин да разкаже защо прави такива новини, но не го открихме. Ð’ Ñградата, в коÑто Ñе помещава Канал 6, отдолу има Ñервиз, цех и Ñклад за горивни материали. БългарÑки Ð³ÑƒÑ€Ð±ÐµÑ‚Ñ‡Ð¸Ñ Ð½Ð¸ наÑочва към задната Ñтрана на зданието, където Ñе помещава телевизиÑта.
Ð’ Ð¾Ð»ÑŽÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ñ€ е пълна тишина. Пред Ñтаите на медиÑта на Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶, отделен Ñ Ð¶ÐµÐ»Ñзна врата, поÑреща грък. Ðе разбира и буква на "помацки". ОбÑÑнÑва, че Сабаедин го нÑма, а друг не Ñе занимава Ñ "помацките" новини. Ðеговите емиÑии Ñе излъчват от нÑколко меÑеца и вече имат почитатели из Ñелата в района на КÑанти.
"Стига Ñамо урумÑки (така помаците наричат гърците - б.а.), нека има и на "нашо" новини", казва Кабзе Мюмюн.
"Убави Ñа", клатÑÑ‚ глави и три жени, Ñъбрани на раздумка на крайпътната чешма в Ñело EхиноÑ. И трите криÑÑ‚ погледи в забрадките Ñи, които тук Ñа украÑени по краищата Ñ Ð¿Ð»ÐµÑ‚ÐµÐ½Ð¸ на една кука дантели. Едната казва, че е туркинÑ, другата гъркинÑ, третата - помакинÑ. И трите обаче говорÑÑ‚ на "помацки". Жената, коÑто Ñе ÑмÑта за туркинÑ, обобщава: "Карашик Ñме." Повечето обаче Ñе определÑÑ‚ като турци.
Заради дългата забрана в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· годините да Ñе говори на езика им помаците го наричат "наш". Стигна Ñе дотам, че езиковедката Ð•Ð²Ð°Ð½Ð³ÐµÐ»Ð¸Ñ Ðдамоу издава труд ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ "Езикът нашта - опиÑание на изчезващ ÑлавÑнÑки говор в ГърциÑ".
ИзÑледването Le nashta - Description d'un parler slave de Grece en voie de disparition е под егидата на ÐÐ°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ за научни изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² ФранциÑ, но е издадено в Мюнхен. Ðдамоу е нарекла Ñ Ñ‚ÐµÑ€Ð¼Ð¸Ð½Ð° Nashta (Ñвой - б.а.) диалекта, на който говорÑÑ‚ в нÑкои райони на Северна ГърциÑ. Според Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð¹ бил южноÑлавÑнÑки диалект, който е на изчезване, но в никакъв Ñлучай не бил българÑки.
ÐÑкъде до 1990 г. родопÑкиÑÑ‚ диалект е бил забранен в ГърциÑ. Тамошните помаци го говорили Ñамо вкъщи и помежду Ñи. Сега малка чаÑÑ‚ от младите го знаÑÑ‚.
Ð’ училище те Ñа учили турÑки предимно по религиозни причини и Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ език. Така българите мюÑюлмани в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñа двуезични или направо Ñа изгубили българÑÐºÐ¸Ñ Ñи говор.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑкиÑÑ‚ говор на помаците в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ…Ð²Ð°Ñ‰Ð° 30-ина Ñелища в админиÑтративната облаÑÑ‚ Източна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ТракиÑ.
От двадеÑетина години наÑам гръцката държава прави опити да Ñъздаде отделна помашка идентичноÑÑ‚ поради Ñтраха от заÑилващото Ñе турÑко влиÑние в БеломорÑка ТракиÑ.
До 90-те г. на XX век тази общноÑÑ‚, коÑто живее изолирано в планинÑките Ñела, е икономичеÑки и Ñоциално обоÑобена чрез политиката на държавата. Помаците (помаки) нÑмаха право да купуват Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ да ÑтроÑÑ‚ къщи. Ðе можели да напуÑкат района - ограничено е Ñвободното им придвижване до 30 км извън Ñелищата. При това вÑички Ñа задължени да Ñе завръщат до залез-Ñлънце.
Ðе Ñа допуÑкани във виÑши училища в ГърциÑ. Така поÑтепенно турÑкото влиÑние Ñе заÑилва чрез обучение в турÑки религиозни инÑтитуции, училища и универÑитети, както и поради възможноÑтта да придобиват имоти в ТурциÑ.
Тази Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñе променÑ, когато поради политичеÑкото активизиране на турÑкото малцинÑтво влаÑтта Ñе Ñтреми да разграничи помаците от турците. Ðаправени Ñа уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸ да Ñе докаже меÑтниÑÑ‚ им "тракийÑки" произход. Затова има много опити да Ñе докаже, че това не е българÑки, а помашки език. През 1995-1996 г. Ñа издадени гръцко-помашки речник и граматика на Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾ 6500 думи, а влаÑтите обÑвÑват тази общноÑÑ‚ за "ÑÐ¼ÐµÑ Ð¾Ñ‚ турци, българи и гърци" или за "ÑлавÑноезични гърци мюÑюлмани".
Този район от Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ бил българÑки. През 1912 г. нашата войÑка оÑвобождава КÑанти, но Ñлед оÑем меÑеца градът е завзет от гръцката армиÑ. Ð’ битките учаÑтва и Пейо Яворов. ПоÑле Ñпоред Ð¼Ð¸Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñлед МеждуÑъюзничеÑката война КÑанти и цÑла Западна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñа ни върнати. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ð²ÐµÑтира в инфраÑтруктурата, Ñтрои жп линиÑ, Ñвързваща Пловдив Ñ Ð‘Ñло море, училища и здравни заведениÑ.
По ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñлед Първата Ñветовна война КÑанти и цÑлото Беломорие Ñа дадени на ГърциÑ. През април 1941 г. Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚ÑƒÐ»Ð¸Ñ€Ð° пред Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ БеломорÑката облаÑÑ‚ отново е българÑка. КÑанти Ñтава неин админиÑтративен център. Тук Ñе уÑтановÑва и щабът на Първа българÑка армиÑ. След това пак губим тази териториÑ.
Макар и парадокÑално, но чаÑÑ‚ от българите, които живеÑÑ‚ в ГърциÑ, Ñе аÑимилират от трета държава - ТурциÑ. Говорещите българÑки мюÑюлмани живеÑÑ‚ в околиите КÑанти, Родопи и ЕвроÑ. Според поÑледното преброÑване те Ñа около 40 000 души без тези, които работÑÑ‚ в чужбина, и без тези 54 000 души, които Ñа Ñе определили като турци, но вÑъшноÑÑ‚ Ñа помаци.
Помаците наричат Ñелищата Ñи Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð°, които липÑват на табелите и географÑките карти на ГърциÑ. Едно от най-големите Ñела Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 4000 жители - ЕхиноÑ, е Шахин.
Ðнна-ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð¢Ð¾Ñ‚Ð¾Ð¼Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð°, профеÑор по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº в СУ: ЦÑл ден Ñи говорехме на английÑки, а атинÑкиÑÑ‚ учен бил от Златоград
СподелÑм убеждението, че говорениÑÑ‚ в района на КÑанти диалект е българÑки и принадлежи към групата на Ñ‚.нар. рупÑки (централнородопÑки) говори. Това Ñа едни от най-Ñтаринните и екзотични българÑки диалекти.
Ð’ Ñравнение Ñ Ð¾Ñтаналите българÑки говори рупÑките диалекти пазÑÑ‚ повече оÑтатъци от нÑкогашното падежно Ñловоизменение, Ñклонен троен определителен член и имат Ñпецифична фонетика, коÑто обаче е Ñходна Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ на оÑтаналите източнобългарÑки диалекти.
Че помашките говори в Северна Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñа чаÑÑ‚ от българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, отдавна е извеÑтно на научната общноÑÑ‚ и нÑма Ñериозен изÑледовател, който да го отрича.
Ð’ Ñредата на 90-те години Ñлед дълъг период на отричане и забрани на езика на ÑлавÑнÑкото наÑеление гръцкото правителÑтво предприе Ñтъпки за Ñмекчаване на езиковата политика.Ðз Ñамата имах възможноÑÑ‚ да изнеÑа Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° първото (разрешено Ñлед повече от 50-годишн опрекъÑване) чеÑтване на празника на Ñветите Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐšÐ¸Ñ€Ð¸Ð» и Методий в Солун през 1998 г. Ð’ Ñалона по време на тържеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ†ÐµÑ€Ñ‚ ÑедÑÑ… до един гръцки профеÑор от ÐтинÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет, Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ бÑÑ… общувала на английÑки. Ð’ един момент на Ñцената Ñе поÑви фолклорна група от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð·Ð°Ð¿Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñка пеÑен. ВъзраÑтниÑÑ‚ вече профеÑор Ñе разплака в тъмнината и на чиÑÑ‚ рупÑки диалект ми обÑÑни, че това е пеÑен, коÑто неговите родители от ЗлатоградÑко Ñа му пели преди много години. Така разбрах какво е означавало да Ñи българин и "ÑлавÑнофон" през онези години, които за щаÑтие вече отминават.
Това, че има новини на "поматÑки", е чаÑÑ‚ от разведрÑването. Ðо за да получи един диалект Ñтатут на книжовен език, не Ñа доÑтатъчни Ñамо граматика и речник, каквито Ñе поÑвиха преди 15 г. Ðеобходимо е на този език да Ñе Ñъздава книжнина и да Ñе образоват неговите ноÑители. Затова и поÑвата на Ñ‚.нар. помашка граматика, в коÑто българÑките думи Ñе пишат Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ°Ñ‚Ð° азбука, бе поÑрещната много критично от българиÑтичната общноÑÑ‚.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761286