Много и рознообразни Ñа обичаите в родопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ - годежи, Ñвадби, лазаруване, именни дни, ÑедÑнки, Ñъбори. Свадбата е един от най-значителните родопÑки обичаи. Преди да Ñе оженÑÑ‚ двамата млади имат "Ñкрита любов". Момата и момъкът не Ñе доближават до Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° годежа. Годежът Ñе прави Ñамо в Ñъбота вечер. Близките на младоженеца вземат подаръци - пендери, кърпи, ракиÑ, бонбони и отиват в къщата на момата. Ðа гоÑтите там подарÑват кърпи за глава, преÑтилки, агалъци и др. Тази вечер Ñе Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° Ñвадбата. Годежът Ñе прави много тържеÑтвено и трудно Ñе развалÑ. ПеÑÑ‚ Ñе пеÑни като "ЗаÑпал юнак"; "Барем Ñе майко находи"; "Бре Иване" и др. ИграÑÑ‚ Ñе хора и веÑели игри. През годежничеÑтвото момакът нÑма право да ходи без годеницата Ñи нито на ÑедÑнки, нито на хора. До Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° Ñвадбата годеникът ходи на гоÑти у годеницата Ñи, но при Ñ‚ÑÑ… винаги има възраÑтен човек от къщата.
Ð’ четвъртък, преди Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° Ñвадбата, най-близките роднини на момакът отиват да вземат "деверÑките" торби от момината къща, което е Ñимвол на ÑъглаÑие да Ñе ÑÑŠÑтои Ñвадбата. Ðа деверите Ñе дава "аглак" - голÑм пешкир отличителен белег на родопÑките девери.
Ð’ Ð½ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñутрин в дома на момата и момъка Ñе Ñъбират роднини и гоÑти, черпÑÑ‚ Ñе и играÑÑ‚ хоро за наÑтроение. Ðай-много Ñе играÑÑ‚ хората: "Радо мари Радо, бÑла Радо"; "Молих, ке майчу, измолих"; "Рипланицата"; "Ръченица по Ñаме". Към 10чаÑа Ñватовете от Ñтрана на годеника потеглÑÑ‚ към къщата на годеницата. Там разменÑÑ‚ подÑръци ÑÑŠÑ Ñватовете на годеницата: Ñпециални баници, хлÑб и др. Ð’ момината къща момата е затворена вÑред даровете и чеиза, а около Ð½ÐµÑ Ñа моминÑките й дружки, които правÑÑ‚ кожела - боÑдиÑана хурка, на коÑто вмеÑто ÐºÑŠÐ´ÐµÐ»Ñ Ñе завързва букет от пъÑри Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ розноцветни панделки. КожелÑÑ‚ Ñе откупва от деверите и оÑтава у Ñ‚ÑÑ… до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñвадбата. Чеизът на момата Ñъщо Ñе откупва и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ шеÑтвието отива в къщата на момата. След венчавката вÑички Ñе връщат, но по друг път, отново в къщата на младоженека, като кумът и кумата водÑÑ‚ булката. Там Ñвекървата поднаÑÑ Ð½Ð° Ñнахата хлÑб и вино, а Ñлед това мъжко дете на ръце, за да бъде първата рожба момче. ВеÑелието продължава до къÑно през ноща. ПеÑÑ‚ Ñе пеÑни, играÑÑ‚ Ñе хора, като "Зайчата"; "Мечата" и др. игри за наÑтроение.
Облеклото на родопÑката жена Ñпада към Ñукманената ноÑиÑ. Върху ризата Ñе облича "вълненик" - дреха от типа на Ñукманите от черен или тъмно Ñин шаÑк, богато извезан ÑÑŠÑ Ñърма и гайтани. Върху вълненика обличат "мерÑжан" - елече Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°Ð²Ð¸. Предницата и ръкавите на елечето Ñа извезани ÑÑŠÑ Ñърма, а на около Ñа обшити Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸ или кафÑви кожени ивици. Вълненика Ñе препаÑва през кръÑта Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚ÐµÐ½ поÑÑ, широк 15-20Ñм., в който преобладава червениÑÑ‚ цвÑÑ‚ и хармонира на кърпата и преÑтилката. ПреÑтилката Ñе препаÑва върху поÑÑа, така че възелът да оÑтане отпред и от лÑво. ПреÑтилката е по-дълга от вълненика Ñ 4-5Ñм. ДеÑенът на родопÑките преÑтилки е еднакъв почти навÑÑкъде, в Ñ‚ÑÑ… преобладават жълтиÑ, Ð¾Ñ€Ð°Ð½Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð¸ ÐºÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¸Ð´ÐµÐ½Ð¾Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚, втакани в квадрати. Към вълненика правÑÑ‚ надгърдник от бÑло платно, а в по-Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ край от вътрешната Ñтрана зашиват бÑла ивица ÑÑŠÑ Ñитна дантела. Ризата е от бÑло платно и изцÑло Ñе покрива от вълненика. Ðа главата Ñи ноÑÑÑ‚ винено-червена кърпа, коÑто забраждат така, че половината от челото и почти цÑлата коÑÑ Ñа покрити. Обуват шарени вълнени чорапи, шаÑчни терлици, извезани ÑÑŠÑ Ñърма и кожени кондури.
Мъжката родопÑка ноÑÐ¸Ñ Ñпада към чернодрешната. Потурите Ñа бозави на цвÑÑ‚, шаечни и прибрани към Ñ‚Ñлото. Дъната им Ñа Ñредно дълбоки или плитки Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð° гайтанена Ð±Ñ€Ð¾Ð´ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ джобовете и по шевовете. ÐоÑÑÑ‚ бÑла риза от домашно платно или тънко Ñукно без бродериÑ, Ñ Ñ‚ÑÑна правоъгълна Ñка, обшита от ÐºÑ€Ð°Ñ ÑÑŠÑ Ñ†Ð²ÐµÑ‚ÐµÐ½ гайтан или ширит. Ðад ризата Ñе облича елек "джамадан" - който Ñе закопчава отпред и вдÑÑно по цÑлата Ñи дължина. Джамаданът е обточен Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸ гайтани около врата, раменете, задните шевове и по краищата на предницата. Гърбът и предницата Ñа обшити Ñ Ð³Ð°Ð¹Ñ‚Ð°Ð½Ð¸. Върху потурите и елека Ñе навива широк керемидено-червен вълнен поÑÑ. Върху елека Ñе облича връхна дреха - доланма. Ð¢Ñ Ðµ Ñ Ñ‚ÐµÑни дълги ръкави и отпред не Ñе закопчава. По краищата е обшита Ñ Ð³Ð°Ð¹Ñ‚Ð°Ð½Ð¸, а на гърба Ñ Ð³Ð°Ð¹Ñ‚Ð°Ð½ÐµÐ½Ð° бродериÑ. Ðа краката Ñи навиват навой - от бÑло платно на което навиват черни козинÑни върви в уÑтановени фигури. Такива навои мъжете навиват през Ñтудените дни и в делнични дни. Ð’ празнични дни обуват подколенници обшити Ñ Ð³Ð°Ð¹Ñ‚Ð°Ð½. Потколенниците Ñе изработват от бÑл шаÑк и Ñе завиват отзат по цÑлата дължина Ñ Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ копчета. Когато увиват навоÑ, на краката Ñи обуват цървули от Ñурова говежда кожа, а когато Ñа Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ†Ð¸, ноÑÑÑ‚ кожени кондури. Ðа главата Ñи ноÑÑÑ‚ кожен калпак - гугла - или плетена шапка Ñ Ð³ÐµÐ²Ñ€ÐµÐ½ на темето. Като връхна дреха употребÑват червен вълнен шал Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸ реÑни по Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹.
БългаромохамеданÑката женÑка ноÑÐ¸Ñ Ð²ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð²Ð°: бÑла бродирана риза, бродирана атлазена дреха - Ñалтица, шарена триъгълна кърпа и преÑтилка на квадрати, опаÑани на кръÑта. Слага Ñе и шарен колан Ñ Ð¿Ð°Ñ„Ñ‚Ð¸. Ðа главата Ñе ноÑи феÑче от Ð°Ñ‚Ð»Ð°Ñ Ñ Ð½Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ð½Ð¸ парици (треперушки) върху него Ñе Ñлага дълга бÑла кърпа, наречена теÑтемел. Ðа нÑкои меÑта Ñе ноÑи и друга ноÑиÑ, коÑто включва: риза, дълги гащи, шалвари, поÑÑ, връхно елече, дълга преÑтилка и покривало за лицето, което Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ Ñе ноÑи, а е заменено Ñ ÐºÑŠÑ€Ð¿Ð° за глава.
Мъжката българомохамеданÑка ноÑÐ¸Ñ Ñпада към чернодрешната. КоÑтюмът включва: риза, потури, червен поÑÑ, къÑа връхна дреха, навои или калчеци от бÑло платно, върху крачолите на потурите Ñе обуват шарени чорапи, цървули или обувки. УпотребÑва Ñе и шал намотан на врата и прехвърлен през рамо. Ðа главата Ñи поÑтавÑÑ‚ таке и навита кърпа (чалма) или червени феÑове.
СъщеÑвуващите в миналото Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ñа оказали влиÑние върху цвета и кройката на дрехите. Ðгите и чорбаджийте ноÑÑÑ‚ облеклото в Ñин или зелен цвÑÑ‚ кроени широко. Кехаите Ñа ноÑели потури Ñ Ñ‡ÐµÑ€ÐµÐ½ цвÑÑ‚, богато обшити Ñ Ð³Ð°Ð¹Ñ‚Ð°Ð½Ð¸. Малоимотните Ñтопани и аргатите Ñа ноÑели дрехи Ñ Ð±Ð¾Ð·Ð°Ð² цвÑÑ‚ Ñ Ð±ÐµÐ´Ð½Ð° украÑа, дълги и широки длоланми и плитки гугли.