Един разказ за Ñъкровището, имането и делата на "Еминджика", намерен от нашиÑÑ‚ Ñъфорумник "ИÑа", нейдье изь интернетÑкиÑÑ‚ мегдань, който разказ поÑтавÑме в точната тема за този Ñтрашен, помак, хайтьа, хаймана, хайдутин иль разбойникь ! Куруджи кале е мÑÑтото на нашето Ñъкровище, едно меÑто ЕÑки баалък, ЕÑки юртлук Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ†Ð¸: Улу йол, Узунджова хан дереÑи, Даалъ йол, Курталан, Чолак келемеÑи, Ðтладжа алан, Куру дере, Казлъ Гьозлу баир, Караач мандра, един Ñтар брÑÑÑ‚, Рошавата чука, гробището на Куруджу кьой, Баа йолу, Шарап йолу и чешмата Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð¾Ñкока дето Ñе излива на юг.
Сутринта на 30 по Харизан Ñе върнахме от меÑтноÑтта КуруджийÑкото кале. Това е мÑÑтото, където укрихме Ñъкровището на кърджалиÑта Емин ага и още e меÑто ЕÑки бальк, ЕÑки Юртлук и едно Ñтаро Ñело.
Преди да Ñе зазори, на първи ниÑан 1812 година тръгнахме да пренаÑÑме нашето Ñъкровище по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Ñело Гидиклий към околноÑтите му. МеÑтонахождението беше при водата на Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¹Ð½Ð°Ðº, там където протича водата накъм Ñелото.
Времето тази нощ беше дъждовно и реките бÑха прелели. Дълъг път извървÑхме по дÑÑната Ñтрана на Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð°Ð·, покрай Демир Козлу и Демир Балакларъ и продължихме вÑе по този път в поÑока на изток. От ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¡ÑŠÑ€Ñ‚ йолу Ñе виждаше могила. ВървÑхме Ð±Ð°Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼Ðµ и Ñтигнахме мерата на Узунджово.
УзунджовÑкото мÑÑто е равно Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð° черноземна пръÑÑ‚. Ð’ Узунджово има лична джамиÑ, Ñтроена от Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð¸ проÑлавен ОÑман паша по прÑкор Севал паша. Той поÑтроил джамиÑта при завръщането Ñи от ВиенÑкото Ñражение в 1684 година и понеже не бил победен от полÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Ян Субецки, той поÑтавил върху минарето на джамиÑта позлатен полумеÑец, а на кубето златни украшениÑ.
Ð’ Узунджово ходехме вÑÑка година на панаир. СултанÑки войÑки не идваха тук да охранÑват, защото Еминджика беше ÑамовлаÑтен гоÑподар на завладÑната от него земÑ. Ðашата Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑˆÐµ Ñ Ð•Ð´Ñ€Ð¸Ð½Ðµ и КъркклиÑÐ¸Ñ Ð² Странджа балкан и Ñтигаше до Кара Дениз и по Тунджа опираше до Филибето, до ДоÑпатÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ и нататък до Гюмюрджина.
ÐашиÑÑ‚ керван беше много голÑм и Ñе движеше твърде бавно. Ð’Ñички водачи на ÐºÐ¾Ð»Ñ Ð¸ мулета бÑха Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¸ на очите кожени превръзки, водени от един наш заклет войн, а в Ñтрани отпред и отзад вървÑха байрактарите, юзбашиите и бюлюкбашиите от нашата конница. Те Ñамо знаеха мÑÑтото на Ñтарото ни Ñкривалище понеже те Ñамите Ñ Ð¼ÐµÐ½ ръководеха поÑтроÑването му. ПренаÑÑхме брашно, овце, говеда, желÑзо, вар за работниците и други принадлежноÑти.
Ð’Ñички майÑтори бÑха доведени на мÑÑтото под Ñтрога охрана Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¸ очи. Те бÑха Ñъбрани от различни далечни Ñела. Водехме ги към двадеÑет чаÑа път от нашата Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ - СараÑ, така че никой да не узнае и да не разбере къде отиваме. Затова ни помагаше и гората, коÑто беше твърде гъÑта и виÑока. И оÑвен, че бÑха Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¸ очи, отзад ни Ñледваше нашата вÑрна конница и не даваше пиле да префръкне.
Стигнахме до крайпътната могила на Куруджи кьой. Оттам Ñе отбихме по рекичката Ханъ дереÑи, през Кемер хан , Дере кюпрюÑу и наÑреща завихме малко налÑво и излÑзохме на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð”Ð°Ð°Ð»ÑŠ йол. Тука Ñлед малко ÑпрÑхме и Ñе отбихме вече по пътÑ, покрай Рошавата чука и поехме към нашата виÑочина К. К., границите на което меÑто Ñа: ДюÑÑŽ йолу откъм ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð»Ð°Ð½, Куру дере йолу, Казлъ гьозлу баир, Карши мандра, Караджи коту чешмеÑи, Шарап йолу и Баа йолу.
Там има меÑтноÑÑ‚, от коÑто Ñе вадÑÑ‚ камъни. Има и тепе, което Ñе вижда от нашето кале. Ð’ него зазидахме цÑлото наше Ñъкровище и де що пренеÑохме. Горе на върха на меÑтноÑтта Узун короÑларъ Ñа две могили като два близнака. Ðа Ñ‚ÑÑ… има орлово гнездо. Вижда Ñе и орлицата, когато лежи в гнездото и може да Ñе удари Ñ Ð¿ÑƒÑˆÐºÐ°.
ВъншниÑÑ‚ изглед на меÑтноÑтта и околноÑтта, където оÑтавихме Ñъкровището е ÑледниÑÑ‚. Погледнато откъм Ñеверната Ñтрана долу оÑтават меÑтноÑтите: Ðтмаджа алан, Къзъл козал, Казлъ баир, Караач мандра, Биволак тепе, Узун коÑаръ. Откъм южната Ñтрана на калето ÑÑŠÑ Ñъкровището Ñа меÑтноÑтите: Шарап йолу и Баа йолу. Откъм изток има един Ñтар брÑÑÑ‚ и Ñинури като баÑамаци, Ñедем на брой. Има и Ñтар кладенец Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð¾Ñкок. Той е на ъгъла. При извора има шеÑÑ‚ дерета, които Ñе вливат в Ñедмото Куру дере. То е голÑмо и Ñухо и Ñе влива в реката Марица. Точно там реката тече право на Ñевер, поÑле Ñвива на запад и по надолу очертава лакът като повит чувал.
Ðашето мÑÑто е на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñухото дере. То е много Ñтръмно и Ñ Ð³ÑŠÑта гора. От кладенчето на Ñевер оÑтава път, наречен Деве йолу. Рна изток от това мÑÑто е Курт алан. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð»Ñна раÑте трева бÑл бозальк Ñ ÐºÐ»Ð¾Ð½ÐµÑти Ñтръкове, а на върха пък раÑте червено-морав пладник и малки пладници. Има там неорана нива-келеме-чаир алан келемеÑи, коÑто образува форма като рогат елен. И като Ñе погледне мÑÑтото от изток на запад, нивата да изглежда като задницата на камила. Ð¢Ñ Ðµ добре очертана.
Други знаци Ñа: откъм Ñевер Ñложихме един голÑм продълговат плочеÑÑ‚ камък ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ðº върху него малка дупка Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ³ около неÑ. От двете Ñтрани затъкнати Ñа две други камъчета, а отгоре има Ñтрелки. Те Ñочат точното мÑÑто където е калето и нашето Ñъкровище.
Ðаправихме опит и други знаци да поÑтавим. Побихме на западната Ñтрана бÑл четвъртит камък. Ð’ Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ беше много твърд. Опитахме Ñе да забием още камъни, но мÑÑтото бе камениÑто и Ñкоро Ñе отказахме.
Обиколихме от четиртÑÑ… Ñтрани калето. Огледахме го най-внимателно. ОтвÑÑкъде то беше едно и Ñъщо. Имаше камъни и Ñтени от Ñтара римÑка крепоÑÑ‚. След огледа решихме да го замаÑкираме като го разделим на две равни чаÑти. Започнахме да го прекопаваме по Ñредата. Рпокрай него беше вÑе нееÑтеÑтвен камък.
Калето беше от двете Ñтрани наÑтлано Ñ ÐºÐ°Ð»Ð´ÑŠÑ€ÑŠÐ¼. Ð’ Ñредата е повдигнато оголено мÑÑто, широко петнадеÑет крачки. Из отзаде е вратата пет крачки широка. Откъм западната Ñтрана на двадеÑет и пет крачки към извитите чаÑти на измазаната Ñ Ð²Ð°Ñ€ Ñтена и Ñитно Ñчукан хороÑан, има една арабаджийÑка теÑла Ñ Ð¼Ð¾Ð½ÐµÑ‚Ð¸. Те Ñа издÑлани на еÑтеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐº, който Ñе намира до плочата. Рплочата там прилича на Ñтена, а туй е изкуÑно поÑтавен камък.
ÐœÑÑтото на Ñъкровището Ñе дели на две равни чаÑти. Половината е на изток другата половина на запад. Ð’ западната половина камъкът е червеникавобÑл , а в източната Ñтрана - червеникавоÑив. Червеникаво белиÑÑ‚ камък е разтворим във вода и вар. Източната Ñтрана е поÑипана ÑÑŠÑ Ñитен ронлив камък. Ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изчиÑти щом започне да Ñе работи.
Отдолу е наÑипано коÑти, кереч, червени пръÑтени парчета от Ñъдове и парчета хороÑан полети Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°. Тази ÑÐ¼ÐµÑ Ðµ налагана в най-Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð»Ð°ÑÑ‚ на калето. Ð’Ñичко е поливано обилно Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° и отъпкано а над този плаÑÑ‚ по повърхноÑтта е наÑлано Ñ ÐµÑтеÑтвена пръÑÑ‚. Ð’Ñичко Ñтъпкахме и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¾Ð±Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ цÑлото кале, за да изглежда, че пожар е унищожил гората.
Съкровището поÑтавихме в дълбоко Ñкривалище Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð° форма. Самата дупка отгоре беше широка и Ñе ÑтеÑнÑваше в дълбочина като фуниÑ. Канарата беше изкопана на над 21 аршина дълбочина. Работниците бÑха раделени на групи. Едните приготвÑха камъните за Ñкривалището а другите копаеха канарата.
Планът предвиждаше да Ñе заблуди вÑеки Ñлучаен издирвач, като Ñе поÑтави Ñъкровището на голÑма дълбочина, като Ñе запушат вÑички отвори нагоре към земÑта, като Ñе повторÑÑ‚ плаÑтовете на еÑтеÑтвената Ñкала, като в дълбочина Ñе поÑтавÑÑ‚ камъни Ñ Ð²Ñе по голÑма твърдоÑÑ‚ и като Ñе прикриÑÑ‚ вÑички Ñледи и Ñе придаде еÑтеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´ на меÑтото. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе премахнат вÑички Ñвидетели, които биха могли да издадат нашата тайна.
Ð’Ñичко Ñтана при добър военен ред и Ñтрога поÑледователноÑÑ‚. Съкровището бързо беше пренеÑено в четвъртитото Ñкривалище на което Ñлучайно попаднахме и където открихме Ñъкровище на цар КонÑтантин. Вътре наредихме и нашето Ñъкровище от златни монети, златни украшениÑ, златни Ñъдове, безценни камъни и много други ÑкъпоценноÑти доÑтигащо над 1600 оки.
Преди да Ñе затвори напълно Ñъкровищницата Ñам Емин Ðга тържеÑтвено поÑтави вътре Ñвоето завещание, което беше напиÑано и заклето от ходжата Молла Гариб.
Започна Ñе заравÑнето на Ñкривалището. Камъните които Ñе нареждаха бÑха номерирани и толкова големи, че Ñ‚Ñ€Ñбваше по 40-50 души да ги премеÑтват Ñ Ð²ÑŠÐ¶ÐµÑ‚Ð°. Страните бÑха така издÑлани та да паÑват и намазани Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° нарочно приготвена ÑÐ¼ÐµÑ Ð¾Ñ‚ желÑзо, глина, киреч и жълтъци.
Тъй като работниците бÑха много изтощени на 6 хазиран по Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ Трендафил бюлюкбаши доведе още 50 души колари. СпрÑл ги на цариградÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ да пренаÑÑÑ‚ Ñтока за Едирне. Ðа Ñутринта те бÑха докарани Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¸ очи и веднага бÑха включени в работата за довършване на Ñкривалището.
МайÑтор Доньо намери големи плочи от много твърд камък и ги поÑтави на оÑÐ¼Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑ‚ÑŠÑ€ в дълбочина така че да Ñе обезÑърчат бъдещите издирвачи, незапознати Ñ Ñ‚Ð°Ð¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° ни и Ñрещащи този твърд и труден за копаене камък.
Тъй като еÑтеÑтвените плаÑтове Ñе редуваха твърди и меки Доньо нареди да Ñе завърши към повърноÑтта Ñ Ð½Ñколко поÑледователни ÑÐ»Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚ Ñчукан руден камък, който беше набит Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ вода и железни тръмбовки.
Ðай Ñетне като Ñъбраха Ñухи дърва и ги натрупаха над калето и ги запалихме Ñтана като еÑтеÑтвен пожар и наредих над меÑтото на Ñкривалището да Ñе направи овчарÑка колиба.
БÑÑ… наредил да Ñе поÑтавÑÑ‚ и още знаци. Един камък Ñ Ñ€Ð¸Ð¼Ñки Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ ATELONI ALBAGINI който открихме в Ñамата крепоÑÑ‚ по време на работата наредих да Ñе зарови между двете Ñтени на крепоÑтта. Ðа Ñеверната Ñтрана на калето наредих да Ñе направи трон който Ñе гледаше откъм Ñкривалището.
След това отделихме дюлгерите и коларите отÑтрана. БÑха къмто 270 души. Държахме ги пет дни гладни, Ñлед това бÑха изклани от 80 души от нашата конница без учаÑтието на конете ÑÑŠÑ Ñтрашна Ñеч.
Ðай напред беше убит майÑтор Доньо. Ðего и на нÑколко други телата Ñварихме в казани, за да отделим коÑтите. Заровихме коÑтите на Доньо над Ñкривалището близо до овчарÑката колиба.
Ð’ Ñтрани от колибата наредих да Ñе изкопаÑÑ‚ шеÑÑ‚ гроба по два аршина дълбочина. Във вÑеки гроб поÑтавихме по три Ñкелета ÑÑŠÑтавени от различни коÑти от Ñварените. До главите на едните поÑтавихме обеци, а на ръцете им Ñтъклени гривни за да Ñе повÑрва един ден, че това Ñа Ñкелети на жени. Това направихме за да Ñе помиÑли ако нÑкой нÑвга копае че меÑтото е Ñтаро гробище.
ОÑтаналите трупове изгорихме и заровихме в гробища на деÑет крачки от Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ Ð½Ð° юг от калето. И кървавата полÑна, дето ги изклахме, Ñъщо Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ. Ð’Ñички ÐºÐ¾Ð»Ñ Ð¸ дрехи Ñъщо изгорихме, така че да не оÑтане никаква Ñледа и нарекохме мÑÑтото на Ñъкровището : Кале ИКР- Чемберли – Баш Кале.
Ðа 29 Хазиран 1812 година привечер вÑичко бе привършено. Ðатоварихме на три биволÑки ÐºÐ¾Ð»Ñ Ð²Ñичките наши такъми Ñ ÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ и ги отнеÑохме в нашата Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ñело Гидиклии. Там вече Ñе бÑха Ñъбрали вÑички байрактари и бюлюкбашии.
Отделихме 160 души наши верни конници и ги проводихме заедно Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð°ÑƒÐ»Ð° 80 души. За началник им назначихме Ðхмед Ðли - наш верен бюлюкбашиÑ. Дадохме му и нÑколко гювендии за удоволÑтвието му. И Ñе уÑтановихме между Ñелата: Каралии, Бейбунар и Сургунлии. Там през нощта избихме караулите на Ñъкровището и Ñлед деÑет чаÑа път натирихме добитъка на запад без надзор.
С това Ñе Ñвърши закриването тайната на Ñъкровището. От Ðхмед Ðли поиÑкахме да докара Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚ÑŠÐº: четиридеÑет хилÑди овце, кози, говеда, които използвахме за храна. И там, където бÑхме Ñпрели да Ñтануваме, чакахме да Ñе завърне Ðхмед Ðли. Ð’Ñичко Ñи вървеше по добър военен ред.
БÑхме 12 хилÑдна конница без гювендиите. Ðаправихме Ñъбрание и избрахме военен Ñъвет. ОбмиÑлихме как ще Ñе отбранÑваме от преÑледващите ни Ñ Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¹Ð½Ð¾ повече на брой войÑки на Ñултан Мохамед. ÐÑкерите му бÑха вече в Едирне.
Реши Ñе да поÑрещнем ордите му Ñ Ð°Ñ‚Ð°ÐºÐ°. ОÑтаналите да ни прикриват като унищожат имущеÑтвото ни. Ðа Ñ‡ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ Ñъбрахме ордата ни за война.
Ðа нашите бюлюкбашии Ñе донеÑе веÑÑ‚ ,че войÑката на Ñултана е вече в Харманлии. Ð’Ñички от нашите дето биваха заловени от ÑултанÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð³Ð¸ набиваха на колове и ги оÑтавÑха да виÑÑÑ‚ по пътищата. Пленник жив не оÑтавÑха.
Ðачалник на ÑултанÑките войÑки беше БаÑмаджи баши паша, който ни познаваше от времето, когато ходехме предрешени като проÑÑци из Стамбула да организираме бунта на еничарите. След вÑичко това Ñтаваше ÑÑно, че нашиÑÑ‚ ужаÑен край наближава.
Решихме да оÑтанем Ñ Ð¾Ñ€Ð´Ð°Ñ‚Ð° ни и Ñе подготвим за бой. ПриÑъединихме Ñе към другите чаÑти на нашата орда и източно от Ñело Гидиклии влÑзохме в бой ÑÑŠÑ ÑултанÑките войÑки при Ð“Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð°Ð·. След тази битка Ñе разпореди вÑеки да бÑга и Ñе ÑпаÑÑва кой както може.
Така Ñе Ñвърши нашето кърваво време и нашето царÑтво, откъÑнато от ÑултанÑкото. И нека Ñе прочетат нашите запиÑки за това къде Ñме оÑтавили Ñъкровището, та който го намери, нека да изпълни волÑта наша: Да поÑтрои Ñедем черкви, Ñедем джамии и Ñедем училища. Да раздаде на бедните хора помощи. РоÑтаналото халал от Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° му е. Да Ñе моли за нашите грехове, че много кръв човешка пролÑхме. Боже! Боже! ПроÑти!
Имената на заклетите Ñа:
Емин Ðга – главатар на ордата
Трендафил – бюлюк башъ от близкото Ñело на изток от калето
Вълко – бюлюк башъ от Ñело Добрич
Кара Коле – бюлюк башъ от ЯмболÑко
Ðхмед Ðга – бюлюк башъ от ХаÑкьой
ХеÑеин – бюлюк башъ от КърджалийÑко
ХюÑкю - бюлюк башъ от КърджалийÑко
Рашид - бюлюк башъ от КърджалийÑко
Гюндюз Ðли ОÑман - бюлюк башъ от КърджалийÑко
Бекир - бюлюк башъ от КърджалийÑко
Узун Милко - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Юмер Идриз - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Димитре Карагатлъ - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Мюмюн Кудукузлу - бюлюк башъ от КърджалийÑко
Ðджем МуÑтафа - бюлюк башъ - перÑиец от Стамбул
Кара Ðли - бюлюк башъ от КърджалийÑко
Кара Веле - бюлюк башъ от ПюнеÑит
Худулу Ð“ÐµÐ¾Ñ€Ð³Ñ - бюлюк башъ от ОдринÑко
Узун Карагьоз Митре - бюлюк башъ от близко Ñело
Татар Халил - бюлюк башъ от неизвеÑтно Ñело
Подвел под Ñмъртна клетва – Молла Ðли Гариб от МуÑтафа Паша
ПиÑах аз Вълко бюлюк башъ байрактар на ордата.
(на много от меÑтата ръкопиÑа не Ñе чете)
http://treasures.zonebg.com/tsb3.htm