Имало е време, когато пътуването Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð± до “обетованата земц- Северна Ðмерика е най-евтино Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð±. Може би е било така, не ÑъвÑем така обаче е било за българите, които Ñа решили да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ Ñвоето щаÑтие далеч от родината. УÑилиÑта им да Ñъберат необходимите ÑредÑтва, колкото и малко да Ñа били тези пари, Ñа многократно по-големи от тези на емигрантите от други националноÑти. Това Ñа били, а в голÑмата Ñи чаÑÑ‚ и Ñа хора, които тръгват на този дълъг и опаÑен път, защото Ñа принудени. Причините Ñа различни и тогава, и Ñега, като цÑло обаче те винаги Ñа били обективни.
Въздухоплаването има Ñравнително кратка иÑториÑ, когато Ñе каÑае за възможноÑти за пътуване до Ðмерика. Когато обаче този факт Ñе перÑонифицира национално, Ñтигаме до извода, че за българите въздухоплаването до Ðмерика има още по-кратка иÑториÑ. Как пътуват българите до СÐЩ? Към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 60-те години и началото на 70-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº полетите до Ðмерика, или поне една голÑма чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ…, Ñа били оÑъщеÑтвÑвани от Белград или Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ°Ñ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² Франкфурт, Париж и други. Именно поради това, голÑм процент от нашите Ñънародници предпочитат пътуването Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð±, защото е и значително по-евтино. По това време екзотиката на презокеанÑките круизи вÑе още не е това, което е Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¸ оÑъщеÑтвÑването на необходими Ð¿ÑŠÑ‚ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñе предпочитат корабите именно поради по-ниÑката ÑебеÑтойноÑÑ‚.
Пътуването до Ðмерика винаги е било едно безкрайно голÑмо приключение за българина. Факторите за това Ñъщо Ñа много. Първо, Ñъбирането на ÑредÑтва за оÑъщеÑтвÑване на едно такова пътуване предÑтавлÑва много голÑмо предизвикателÑтво за нашите Ñънародници. Ðа второ мÑÑто, нашето патриархално общеÑтво трудно приема едно такова пътуване, като го Ñчита предимно за необуздана авантюра, въпреки причинно-ÑледÑтвените връзки за оÑъщеÑтвÑването му.
ИнтереÑни данни публикува д-Ñ€ Иван Гаджев в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¼ на двутомната Ñи ÐµÐ½Ñ†Ð¸ÐºÐ»Ð¾Ð¿ÐµÐ´Ð¸Ñ Ð·Ð° иÑториÑта на българÑката ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² Северна Ðмерика. Той поÑочва, че един от предпочитаните маршрути бил СофиÑ-Букурещ-Брашов-Будапеща-Бремен. От тук пътуването Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð°Ñ…Ð¾Ð´Ð° “Кайзер Вилхелм†отнемало шеÑÑ‚ дена до ÐÑŽ Йорк. Това коÑтвало 45 долара до крайната точка. Тези пари обаче далеч не Ñа Ñъизмерими ÑÑŠÑ Ñъвременните 45 долара. Друг маршрут бил този от Загреб-Париж-Хавър /или Шербург/. Пътуването от тук Ñ â€œÐ›Ð° ПрованцÑъкращавало Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ ден. Ð’ Ñъщото време каютите били разчетени за шеÑÑ‚ човека, но цената пък била Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ долара повече. От Шербург можел да Ñе предпочете и прочутиÑÑ‚ кораб “ЛузитаниÑâ€, който по време на войната Ñтава мишена на германÑките подводници.
Като цÑло не Ñе препоръчвал маршрутът: СофиÑ-Загреб-ТриеÑÑ‚ на компаниÑта “ÐвÑтро-Ðмерикънâ€, въпреки, че цената била 38 долара. Корабите на Хамбург америкън лайн пък били по-бавни и Ñтигали до заветната Ð¡Ñ‚Ð°Ñ‚ÑƒÑ Ð½Ð° Ñвободата едва за Ñедмица. Разбира Ñе, пътуването можело да Ñе организира и от варненÑкото приÑтанище, но то отнемало много повече време и криело редица риÑкове. РиÑковете обаче тепърва предÑтоÑли. За да получи паÑпорт за Ðмерика, нашенецът Ñ‚Ñ€Ñбвало да плати нÑкаква гаранциÑ, както повелÑвал тогава дейÑтващиÑÑ‚ Закон за ограничаване на емиграциÑта. ИзбÑгването на тези разходи Ñтавало ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð»Ð°Ñ‰Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на един наполеон на полицейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтав.
Само Ñрещу двадеÑет лева корабни агенти из Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€œÐ½Ð°Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð»Ð¸â€ ÐµÐ½Ñ‚ÑƒÑиаÑти за работа в Ðмерика, но това Ñъщо криело много риÑкове, което е и оÑновен мотив в извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки филм “ГоÑподин за един Ð´ÐµÐ½â€ Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ€ Колев.
Пътниците от първа клаÑа почти безпроблемно Ñтъпвали на американÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг, но тези от трета клаÑа, Ñлед митничеÑката проверка, били откарвани на Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñтров Ð•Ð»Ð¸Ñ Ðйлънд, под надзора на охранÑващи. Там Ñе провеждал здравен преглед и интервю. При лош ÑˆÐ°Ð½Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñта, коÑто е оÑигурила пътуването, била задължена да върне паÑажерите от изходната им точка в Европа. ПонÑкога били връщани близо половината от приÑтигналите нашенци.
При потъването на “Титаник†например, Ñред намиращите Ñе на борда 2228 души е имало поне 50 българи. Според изплатените от “Лойд†обезщетениÑ, загиналите при катаÑтрофата българи Ñа 38. ÐÑкои изÑледователи обаче ÑмÑтат, че броÑÑ‚ на жертвите е по-голÑм и вÑички Ñа били от трета клаÑа.
Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑъщеÑтвуват и Ñпециални агенции, които набират Ñред ÑелÑните миньори, ж.п. и Ñтроителни работници и други за нуждаещата Ñе от работна ръка Северна Ðмерика. Такива Ñа: “БългарÑка параходна агенциÑâ€ Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸ Карагьозов и Фортомаров, “Параходна агенцицна П.Д.ВаÑилев, “Параходна агенцицна Марко Калудов. Ð’ тези времена наиÑтина хилÑди българи поемат Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ към Съединените щати. Още през 90-те години на XIX век Франк Зоти уÑпÑва да обхване по-голÑмата чаÑÑ‚ от българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð½Ñ‚Ñки пътникопоток от Съединените щати за Европа. ИзвеÑтни Ñа още БалканÑката параходна Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ кафене на Джон КлÑшев в ИлинойÑ, Параходната Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ВаÑил ПопÑтефанов в ÐÑŽ Йорк, ПараходниÑÑ‚ отдел на Ð.Ðнгелов, Ñъщо в ÐÑŽ Йорк и още Ñтотици, чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… в БългариÑ, друга чаÑÑ‚-в Ðмерика. Ð’Ñички те оÑигурÑват възможноÑтта на Ñънародниците ни да Ñтигнат до “обетованата земцили да Ñе завърнат в така Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ â€œÑтар край†- родината.
Цитат в-к Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑ€Ñда 24 юни. 2009 г.
www.bulgaria-weekly.com