Когато Ñъпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – извеÑтен груб и уÑтат комик от 70-те и 80-те години – напиÑал тази невероÑтно изразителна ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ â€“ толкова умеÑтна и днеÑ.
ПарадокÑÑŠÑ‚ на нашето време е, че имаме виÑоки Ñгради, но ниÑка търпимоÑÑ‚, широки магиÑтрали, но теÑни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но Ñе радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки ÑемейÑтва, повече удобÑтва, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знаниÑ, но по-лоша преценка, имаме повече екÑперти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, Ñмеем Ñе твърде малко, шофираме твърде бързо, ÑдоÑваме Ñе твърде леÑно, лÑгаме Ñи твърде къÑно, Ñъбуждаме Ñе твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð¸ Ñе молим твърде Ñ€Ñдко. Увеличихме притежаниÑта Ñи, но намалихме ценноÑтите Ñи. Говорим твърде много, обичаме твърде Ñ€Ñдко и мразим твърде чеÑто.
Знаем как да преживÑваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и Ñе върнахме, но ни е трудно да прекоÑим улицата и да Ñе запознаем Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑед. Покорихме коÑмичеÑките ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
ПречиÑтихме въздуха, но замърÑихме душата. Подчинихме атома, но не и предразÑъдъците Ñи. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но поÑтигаме по-малко.
Ðаучихме Ñе да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които ÑъхранÑват повече Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ бълват повече ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ когато и да било, но общуваме вÑе по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храноÑмилане, големите мъже и дребните души, леÑните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи Ñемейни доходи и повече разводи, по-краÑиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътуваниÑ, еднократните памперÑи и ÐµÐ´Ð½Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ñ€Ð°Ð», връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правÑÑ‚ вÑичко – възбуждат ни, уÑпокоÑват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в Ñклада. Време, когато технологиÑта позволÑва това пиÑмо да Ñтигне до ваÑ, но Ñъщо ви позволÑва да го Ñподелите или проÑто да натиÑнете “изтриванеâ€.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не Ñа Ñ Ð²Ð°Ñ Ð·Ð°Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸! Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ…Ð¸Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ðµ, защото това малко ÑъщеÑтво Ñкоро ще пораÑне и нÑма да е вече до ваÑ. Запомнете и горещо прегърнете човека до Ñебе Ñи, защото това е единÑтвеното Ñъкровище, което можете да дадете от Ñърцето Ñи и не Ñтрува нито Ñтотинка.
Запомнете и казвайте “обичам те†на любимите Ñи, но най-вече наиÑтина го миÑлете. Целувка и прегръдка могат да поправÑÑ‚ вÑÑка злина, когато идват от Ñърцето. Запомнете и Ñе дръжте за ръце, и ценете моментите, когато Ñте заедно, защото един ден този човек нÑма да е до ваÑ.
Отделете време да Ñе обичате, намерете време да Ñи говорите, и намерете време да ÑподелÑте вÑичко, което имате да Ñи кажете. Защото животът не Ñе мери Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð²Ð´Ð¸ÑˆÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ, които правим, а Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ, които Ñпират дъха ни.
Джордж Гарлин