Ð”Ð½ÐµÑ Ð² цÑл ÑвÑÑ‚ Ñе води голÑма пропаганда против ИÑлÑма и неговото отношение към жената. РазпроÑтранено е мнението, че тази Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ‚Ð¸Ñка жената и намалÑва ролÑта и в общеÑтвото. Хората, които говорÑÑ‚ това или не познават ИÑлÑма, или знаÑÑ‚ и умишлено разпроÑтранÑват тези лъжи, за да диÑкредитират ИÑлÑмÑката религиÑ.
За Ñъжаление много от живеещите на запад мюÑюлмани допринаÑÑÑ‚ да Ñе предава грешна предÑтава за ИÑлÑма, тъй като нÑмат държане, което да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° иÑлÑмÑкото. Причината за това е, че много мюÑюлмани виждат в ИÑлÑма Ñамо едно наÑледÑтво и вÑъщноÑÑ‚ не Ñпазват неговите повели.
От друга Ñтрана, предÑтавителите на другите религии и атеиÑтите правÑÑ‚ грешката да ÑравнÑват ИÑлÑма Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ народи. Така в предÑтавите на европееца вÑички турци, араби, мароканци… Ñа мюÑюлмани, въпреки че нÑкои от Ñ‚ÑÑ… Ñ Ð˜ÑлÑма ги Ñвързва Ñамо името им.
Жената преди ИÑлÑма в ÐрабÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров
Преди ИÑлÑма в арабÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ жената е понаÑÑла големи неÑгоди като е била подтиÑкана от ÑуровиÑÑ‚ живот, в който е била продавана като животно. Също така в периода на невежеÑтвото (пред иÑлÑмÑко време) новородените момиченца били погребвани живи. По това време е било позволено брата да Ñе жени за ÑобÑтвената Ñи ÑеÑтра.
Кой дава иÑтинÑки права на жената?
ИÑлÑмът е единÑтвената ÑиÑтема дала на жената още преди 1400 години права, които Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и Ñега не притежава в Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. Това е правото на развод, правото на парична незавиÑимоÑÑ‚, правото да бъде призната като наÑледник, правото да запази моминÑкото Ñи име Ñлед женитбата.
Ð’Ñичко това е във време, в което в оÑтаналиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ жената не е била обект на уважение, да не говорим за човешки права.
Жената в ИÑлÑма
Ð’ ИÑлÑма на жената и е дадена дейÑтвителната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸ ÑтойноÑÑ‚ в живота. Това е Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸ ÑтойноÑÑ‚, които запазват доÑтойнÑтвото и природата й. МюÑюлманката е жената, коÑто Ñ‚Ñ€Ñбва да възпитава и обучава много Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² човечноÑÑ‚, изпълнÑвайки по този начин ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³.
ИÑлÑмът отдава голÑмо значение на делата на мюÑюлманката, Ñвързани ÑÑŠÑ ÑъпружеÑтвото и в подкрепата, коÑто Ñ‚Ñ Ð´Ð°Ð²Ð° на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñъпруг, както и в оÑигурÑването на Ñемейното ÑпокойÑтвие и щаÑтие.
ИÑлÑмът изиÑква от мюÑюлманката да бъде милоÑърдна майка, излъчваща ÑпокойÑтвие жена, коÑто да възпита още от малки, хората на утрешниÑÑ‚ ден. Тази Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ñква от жената да призовава към добро човешкото общеÑтво, да го наÑтавлÑва и да му поÑочва пътÑ, да му бъде учител…
По отношение на чувÑтвото за отговорноÑÑ‚ и мъжът и жената Ñа равни. Ðаред Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, отговорноÑтта им пред шериата е на едно ниво. Това е цитирано в Ð¡Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ñ€Ð°Ð½:
"Ркойто върши праведни дела, мъж или жена, и е вÑрващ, тези ще влÑзат в Ð Ð°Ñ Ð¸ не ще бъдат угнетени дори Ñ Ð±Ñ€Ð°Ð·Ð´Ð¸Ñ†Ð° по коÑтилка на фурма."
Ðай-важната работа за жената е да бъде майка
ИÑлÑмът препоръчва на жената да упражнÑва работа като лекарка, медицинÑка ÑеÑтра, учителка…
Ðикой не може да отрече, че най-добрата работа на жената е майчинÑтвото. За тази работа Ñ‚Ñ Ðµ много добре подготвена - пÑихологичеÑки, духовно и телеÑно. ÐÑкой ще каже, че въпроÑÑŠÑ‚ е решен Ñ Ð´ÐµÑ‚Ñките ÑÑли и Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да бъде и майка, и работ-ничка. Ðо в Ñ‚ÑÑ… децата Ñа лишени от майчината любов, нежноÑÑ‚, а много чеÑто и от грижи. Други пък миÑлÑÑ‚, че работата Ñпомага за изграждането на личноÑтта на жената, но ИÑлÑмът не Ñ Ð»Ð¸ÑˆÐ°Ð²Ð° от това. Той задължава мъжът да работи, да обезпечи прехрана-та, а на ÑемейÑтвото да Ñъздаде уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° добър живот и да оÑвободи жената за великата й задача - отглеждането на здрави, трудолюбиви и доÑтойни поколениÑ. Ð’Ñички тези неща Ñе правÑÑ‚ от уважение към жената, Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе ÑъхранÑÑ‚ моралните ценноÑти, да Ñе запази нейното доÑтойнÑтво.
И жените имат Ñъщите права...
Ð’ Ñура"Бакара"от Ð¡Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ñ€Ð°Ð½ Ñе казва:
"И жените имат Ñъщите права, каквито и Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑъглаÑно обичаÑ, но мъжете Ñа едно Ñтъпало над Ñ‚ÑÑ…. Ðллах е Ð’Ñемогъщ, Премъдър."
/2:228/
Това генерално правило проглаÑÑва: жената в Ñвоите права е равноÑтойна на мъжа, Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñтвената разлика, че "мъжете Ñа едно Ñтъпало над Ñ‚ÑÑ…", което означава, че ВеликиÑÑ‚ Ðллах натоварва Ñъпругата Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾, а Ñъпругът Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ отговорноÑти. Ð’ Ñура "Ðн-ÐиÑа" това Ñтъпало е разÑÑнено така:
"Мъжете ÑтоÑÑ‚ над жените, Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ðллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите Ñи…"
/4:34/
Когато мъжете пожелаÑÑ‚ нещо от Ñъпругите Ñи е необходимо да Ñи припомнÑÑ‚, че и те имат дълг като отплата за пожеланото. Ето защо Ибн-и ÐÐ±Ð±Ð°Ñ (Ñ€.а.) е казал:
"Както Ñе разкраÑÑва за мен моÑта Ñъпруга, така и аз ще Ñе разкраÑÑ Ð·Ð° неÑ."
Целта в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ равноÑтойна подÑлба на правата помежду им.
Както от гледна точка на правото и делата Ñи жената е равнопоÑтавена Ñ Ð¼ÑŠÐ¶Ð°, Ñ‚Ñ Ðµ равнопоÑтавена и по чувÑтво, ÑхватливоÑÑ‚ и ум. И двамата притежават правилен ум. Те миÑлÑÑ‚ за полезното. Имат Ñърца, които определÑÑ‚ това, което им подхожда. Отвръщат Ñе и отбÑгват от онова, което не им допада. ГоÑподÑтвото Ñ Ñ†ÐµÐ» разпореждане на единиÑÑ‚ от ÑемейÑтвото над другиÑÑ‚, заробването му и използването му Ñ Ñ†ÐµÐ» изгода не ÑъответÑтва на ÑправедливоÑтта. ОÑобено необходимо е Ñъблюдаването на любов, права и Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñлед брака, за да бъде възможно щаÑтието и за двамата.