Български > Дискусии

Жената

<< < (24/32) > >>

EVROPOMAK:
"ФАТМИНА  ЛИВАДА"
Някога много отдавна в Родопите, в мерата на село Широка лъка, Смолянско, се намира местността "Фатмина ливада".
За името на местността носи следната легенда:
В тамошните села две невести родили едновременно, едната от които момиче - Фатма го нарекли, а другата момче - Сабрих. При раждането, майката на Фатма умряла и затова другата родилка кърмила и откърмила и малкото момиченце. Не минало много време и Сабрих с майка си се преселили в друго село. Когато децата пораснали, починала и майката на Сабрих.
След няколко години Фатма се оженила за богат мъж, който бил много алчен за имот. И на другия ден след сватбата изгонил Фатма, за да му донесе още зестра, тъй като брат й бил прочут богаташ из тоя край. Той обаче не рачил да даде зестра на сестра си и тя останала да живее при него. След три-четири години се оженила за Сабрих от съседното село и им се родило момче. Тогава някаква гостенка им разказала, че двамата са млечни брат и сестра - което се пазело много строго сред народа, с една дума, двамата се смятали като брат и сестра. Изтръпнали двамата - страшен грях сторили с женитбата си. Като не знаели как да постъпят, Сабрих яхнал коня и отишъл в Райково да пита ходжата, голям ли е грехът им с Фатма, тъй като те не са знаели, че ги е откърмила една и съща майка. И на тръгване поръчал на Фатма:
- Чакай ме два дни и ако сме греховни, няма да се върна, ще отида, където очите ми видят и никога нищо да не чувам за теб и детето ни. Но ако ходжата каже, че не сме греховни, ще се върна на втория ден вечерта.
И заминал. Фатма едвам изтърпяла първия ден. На втория станала рано, изкъпала детето, накърмила го и го приспала, после облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето край пътя, по който трябвало да се върне Сабрих. Слънцето вече клоняло към залез, но из пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасала пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и се обесила.
Много скоро оттам минал Сабрих - връщал се щастлив, защото ходжата му казал, че не са сторили грях, тъй като не са кръвни братя. И видял обесената Фатма.
Оттогава нарекли ливадата - Фатмина ливада.
http://legendite.blogspot.com/2010/01/blog-post_11.html


Hadj:
  Чудна легенда.Но в исляма млечната сестра се равнява на кръвна сестра.Това  се спазва при помаците.Даже доклкото зная един от мъжете който може да придружава жена на хадж е нейния млечен брат.

Amina:
Ето една притча за нежната сила и истинската красота у жената:

Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото където обитава любовта!

вера:
Всяка една религия е толерантна към всеки един от половете,особено към "нежният".
Но има винаги едно но-,но мъжете не са-както знаем всеки един мъж желае да има контрол над всяко едно нещо в живота си в това число и над съпругата и децата си-това налагане на своята воля води до диктат, а както на всички ни е известно потърпевша е винаги по слабата физически жена.От друга страна не развиването на някой райони поради войни,чужди интереси водят до властването на физическото,оправдавано от мъжете донякъде с религията и оттук идва и лошото име на самият ислям като дискриминационен.
Както знаем повечето мюсюлмани в Европа и Америка идват именно от такива бедни райони и това потъпкване на жената е въз основа на наследения мантелитет,а не на исляма като религия.За сравнение ще дам само пакистанците-известно ни е,че пакистанците и индийците са един народ(с малки изключения) разделен от религията в две държави-и при индусите и при мюсюлманите има традиция за уговаряне на браковете между две семейства още от деца.Следователно това се дължи на индийската традиция,а не на религията.

ficinka:

--- Quote from: Amina on January 16, 2010, 20:35 ---Ето една притча за нежната сила и истинската красота у жената:

Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото където обитава любовта!



--- End quote ---
Страхотна история, много ми хареса .Жените сме по силни от колкото предполагаме . ;)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version