Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (47/72) > >>

Shumarov:
Силна статия на Едвин Сугарев!
Този цитат:

"Но те не са ни забравили, те не са забравили България – и ние също не трябва да ги забравяме. Трябва да положим усилия, за да стане диалогът между тях и нас възможен. Усилия, които предполагат и покаяние, и казване на неудобни истини, и разобличаване на удобни лъжи."

е наистина много силен! Никой не може да забрави Родината си!  И дано усилията за получаване на диалога не се полагат само и ексклузивно от ДС! ДС може да се извини чрез своя наместник сред мюсюлманите си-агент Сава Доганов! Сигурен съм, че ще му простят!

Nazmi:
 .С Даниела Горчева-уважаван човек сред нас в сайта  преди минути говорихме много за нас,за сайта,за помаците по света,за униженията и репресии свързани с миналото на помаци,турци,цигани...! Естествено не бива да се забравя  нищо,както и надежди за истината! Това което мога да кажа е,че след като се Абонирах за списание" Диалог" с труда на Дилмана получих тук в САЩ всички списания за миналата 2009 година доброволно." Диалог" се чете по Света,както и последния брой получих. Това което ме помоли е да да задържим сайта на ниво в Интернет за истината.Благодарим ти за истината Дилмана,колко са днес  хора като тебе.

Nazmi:
България имаше истинска опозиция на тоталитарния режим.

Непубликувано писмо на дисидента Стефан Вълков до Ахмед Доган.

  Малко преди тази Нова година получих две писма от Стефан Вълков, един от основателите на "Независимото дружество за защита правата на човека” (НДЗПЧ) и негов председател след смъртта на Илия Минев.

Стефан Вълков е дългогодишен политически затворник, участник в горянското движение и т. нар. "Асеновградска конспирация”. Той е от малцината, които с гордост могат да кажат: "Опазих името си чисто”, отказвайки многократно предлаганото "сътрудничество” на мъчителите си в комунистическия затвор. Отказ, заплатен включително с цената на пречупен гръбначен стълб.През 2004 г. г-н Вълков изпраща отворено писмо до лидера на ДПС Ахмед Доган по повод на негово интервю във вестник "Труд". Писмото не е публикувано. Г-н Вълков ми предложи да го публикувам и мисля, че сега - 25 години от драматичните събития, станали през зимата на 1984/85г., когато се извършва принудителната смяна на имената на 850 хиляди наши съотечественици, включително и на починали, то остава актуално, защото хвърля светлина върху важни за историята ни факти и събития.*

       Даниела Горчева, списание "Диалог”, Холандия

       http://mediapool.bg/show/?storyid=161120

Nazmi:
Забравихме ги ....


Преди 65 години, в следобедните часове на 1 февруари 1945 г., са произнесени присъдите на първи и втори състав на т.нар. "Народен съд". Цяла България стои вцепенена пред радиоапаратите и слуша монотонния глас, който чете имената и присъдите: смърт, смърт, смърт... и така 140 пъти. Мнозина припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си.

Още същата нощ край бомбена яма в Централните софийски гробища са разстреляни народните представители, министрите, регентите и царските съветници...
Докато Нюрнбергският трибунал осъжда на смърт 14 висши нацистки функционери, противоконституционният български Народен съд дава смъртна присъда на общо 2 730 българи – присъдите са изпълнени. За разлика от Нюрнбергския съд, неговата задача не е да накаже виновниците за фашисткия режим, какъвто в България никога не е установяван, а да унищожи политическия, икономическия и културен елит на страната, за да разчисти пътя за съветизирането й.

От Москва националният предател Георги Димитров нарежда: "Оправдать никого не следует".

Помислих, че вият вълци и се ужасих .
           В книгата на Емил Басат "Преводът - лица и маски", в която авторът е публикувал интервюта с двадесетина от най-добрите български преводачи, може да прочетем изповедта на Лилия Сталева, превела на български "По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст:

"Непосредствено след 9 септември 1944 г. имаше неща, които наистина бяха срамни за хората. Толкова се бяха наплашили, защото в началото ... толкова свят бе арестуван, толкова бяха избитите, интернираните, осъдените.

Когато се върнах в София, мои познати, близки, които мъжът ми бе канил вкъщи, които са били на масата ни, започнаха да ме избягват. Мъжът ми много обичаше гости и винаги в понеделник канеше приятели. Можете да си представите колко хора са се извървяли у нас през тези понеделници. Та си спомням, че срещам един негов приятел, който бе неизменен наш гост и много го обичахме. Той си вдигна погледа, за да не ме поздрави на улицата, докато ме отмина. Други хлътваха в първия вход или двор, трети преминаваха на отсрещния тротоар или обръщаха главата настрани. Беше голям страх. Докато селяните в селото, в което бях интернирана, не бяха такива. А ако знаете какви бяха турците в онова добруджанско село! Кротки, мили, добродушни хора, невежи, почти неграмотни, но услужливи, човечни........ следва

 
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/week6/index.html

rcn:
Ще си позволя да цитирам Дилмана, която в един от коментарите по повод статията си казва:

Това, от което се страхуват е осветяването на злодействата им. Защото са наясно, че расте ново поколение - то не знае за престъпленията им, но ще научи. А това поколение вече не е расло в страх като предишните. Днешните млади българи не са смазани и пречупени като родителите си. Те учат и работят на Запад, виждат как функционират приличните държави и разбират пряката връзка между морал и просперитет, разбират значението на паметта за оцеляването и добруването на обществото, имат ясни ценности.
От това се страхуват комунягите - че идва краят на лъжите им, на манипулациите им, а оттам и на властта им и на бруталното крадене, свързано с нея, идва край и на безнаказаността им. Това което заслужават е справедлив съд, не клетви за децата им, не насилие! Трябва да бъдат осъдени за тяхно и за наше добро.

България винаги ще е в периферията на света ако не се осветли тъмното й 45 годишно минало от 45та до 89та. Опитите за духовно заличаване на помаците и турците бледнее пред зверствата на които са били подложени хиляди етнически българи след девети. Терорът е бил толкова силен, че дори и днес хора като Дилмана, открито обсъждащи тази тема, са единици. Тази неохота, дори сред помнещите тези събития хора, да се дискутират тези позорни страници от българската история доведе до неориентираноста в съзнанието на младите българи, на базата на която избуяват крайният национализъм, ксенофобия и ислямофобия сред обществото. Жалко е, че и в този сайт, създателите на който помнят много добре униженията на които са били подложени те и техните родители, се дава гласност на ксенофоби и расисти.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page